Рудолф Щайнер: Перспективите за бъдещето

„Съвременните материалисти със сигурност биха възразили, ако ги разглеждаме като пророци. И все пак в известен смисъл те са пророци...“

Духовната наука цели да разшири нашия хоризонт по отношение на истинската човешка природа и да ни помогне да видим малко повече от онова, което можем да намерим в общоприетата форма на съвременната наука. Тя би искала да насочи вниманието ни към епохи от човешката еволюция, които се намират далеч назад във времето, например към Атлантската епоха, и да ни покаже какъв е бил човекът на Атлантида. След това иска да ни посочи истинското естество на еволюционните процеси, в които действително участва човешкото същество.

Нека ни се изясни една конкретна тема: Какво можем да открием, ако се позволи на нещата, които сме научили във връзка с древния континент Атлантида, да минат пред душевния ни взор? Какво можем да открием, ако насочим погледа си към животинския свят и към човешкия свят, който сега ни обкръжава? — През Атлантската епоха всичко е било много различно. Затова нека си припомним фактите, които знаем в тази връзка.

Знаем, че едва по време на древната Атлантида човешките души слязоха на земята след дългото си пътуване през звездния свят. Първото нещо, което те трябваше да направят, беше да изнамерят подходящи човешки тела, съставени от материята, от веществата на земята. От описанията, които вече съм давал в тази връзка, знаем, че човешките тела в Атлантската епоха бяха много различни от нашите. В книгите си многократно съм обръщал внимание на факта, че през Атлантската епоха човешкото тяло беше меко, гъвкаво и пластично, така че душите, които слязоха от небесните светове, все още можеха да образуват и оформят телата си.

Нека разгледаме случая на една съвременна жена или — за да не бъдем едностранчиви: — на един съвременен човек, който става гневен, истински разгневен и има зли мисли спрямо друга особа. Това няма да бъде толкова силно изразено върху лицето му като промяна на неговата форма; ще има промяна до някаква степен, но не много изразена. В наши дни един човек може да бъде изключително злонамерен, но все пак това няма да се покаже по твърде изразен начин върху неговата физиогномия.

В далечното минало това беше доста различно. Ако някой питаеше зли мисли, неговото лице изцяло придобиваше изражението на вътрешното му същество; неговите физически черти напълно се променяха. По онова време нямаше да бъде погрешно да се каже: Този човек наподобява котка. Ако човекът беше лицемер, той наистина приличаше на котка или на хиена. В онова далечно минало чертите на човека и външните му форми бяха изражението на неговия вътрешен живот. Човешкото същество по онова време беше способно да променя външната си форма и имаше тази способност в голяма степен.

При животните тази способност за външна промяна на формите беше доста по-малко забележима, въпреки че те също я имаха. Техните физически тела бяха доста по-втвърдени, в сравнение с тези на човеците, и можеха да ги променят само постепенно. Животните можеха да се трансформират конкретно в животинските видове и различните им качества не се предаваха наследствено по съвременния стереотипен начин.

Ето защо след Атлантската епоха всичко стана все повече и повече втвърдено, що се отнася до човешкото физическо тяло, а то, бих казал, беше отлято в солидна форма. Днес още сме способни да движим ръцете си, а лицата ни още променят изражението си, но в известен смисъл телесната форма стана плътна и корава. Животинските форми обаче са доста втвърдени, така че техните физиогномии са сковани. Но през Атлантската епоха това не беше изразено в такава степен даже сред животните.

Най-общо бихме могли да кажем, ако искаме да охарактеризираме човешкото същество: В наши дни физическото тяло на човека е изключително плътно, но неговото етерно тяло е още подвижно в някаква степен, така че това етерно тяло все така приема форми според вътрешната природа на човека. Ето защо в случая на един злонамерен човек е важно — всъщност то е донякъде реалност, — че външното изражение на лицето му може да има само едва забележима прилика с хиена, докато етерното му тяло ще има значително по-голяма прилика с хиена. Етерното тяло продължава да е променливо; то още притежава нещо, което му позволява да се трансформира. Но дори етерното тяло е на път да се втвърди, както физическото тяло.

Точно както физическото тяло е придобило твърди форми от Атлантската епоха насам, до нашата Пета следатлантска епоха, така и етерното тяло ще добие по-твърди, солидни форми от Петата следатлантска епоха нататък — през Шестата епоха и през Седмата епоха.1 В резултат на това — изтъквал съм го в много лекции, — етерното тяло, чиито форми проникват физическото тяло, ще се проявяват много силно. Сега живеем в Петата [културна] епоха от Първия следатлантски период; задават се Шеста и Седма епоха. През Шестата и Седмата епоха2 твърдостта на етерното тяло ще има огромно влияние върху физическото тяло и физическото тяло ще стане точно копие на етерното.

Това ще предизвика сериозни и важни последствия. През Шестата [културна] епоха от Следатлантската еволюция на земята човешките същества, следователно, ще се раждат със особено белязани тела, които ще изразяват техните вътрешни морални качества. Тогава ще срещаме някого и ще знаем какъв е моралният му характер, тъй като външният му вид ще го разкрива. В бъдеще моралната физиогномия ще бъде особено очебийна, докато всички тези белези, които сега характеризират човешката физиогномия, ще бъдат значително по-малко видими. В наши дни човешката физиогномия е силно зависима от наследствеността: приличаме на родителите си, предците си, и носим характеристиките на расата си. Но тези неща няма да имат каквото и да било значение през Шестата епоха — телесната ни форма тогава ще изразява нашата поредица от инкарнации.

Човешките същества значително ще се различават едно от друго и техните индивидуални черти ще са силно изразени. Когато срещнем някого, тогава ще знаем с точност: Това е добра личност, а тази е от злите. Точно както днес знаем, че този е италианец, а онзи — французин, и прочие, така в бъдеще ще знаем, че този е добра личност, а онзи — зла. Разбира се, ще има много междинни степенни на доброто и злото. Ето защо човешкото лице все по-ясно и по-ясно ще изразява моралните качества.

През Шестата [културна] епоха дори физиогномията на заобикалящата ни среда ще има много променено изражение. Конкретно тези животни, които сега осигуряват месо за човешка консумация, тогава вече ще са измрели. В бъдеще ще се пеят велики химни, възхваляващи вегетарианството, а хората ще си казват един на друг, сякаш обсъждат някакво древно предание, че техните прадеди са се хранели с месо. Не всички животни ще са измрели, а само определени видове; най-вече ще изчезнат онези животни на земята, които са имали най-втвърдените форми. Ето как даже земята и нейната външна физиогномия ще претърпи конкретни промени.

Разбирате — фактът, че в бъдеще ще бъдем толкова тясно сковани във втвърдена физиогномия ще предопределя почти фатална съдба. Истинска съдба, която ще бъде отпечатана върху цялото ни същество. И няма да можем да направим нищичко срещу тази съдба, срещу това предопределение. Представете си трагедията от една такава ситуация!

Тогава ще бъдем истински задължени да признаем: През Петата следатлантска епоха3 неколцина материалисти са вярвали, че даден човек е престъпник, ако неговата тилна лоб в задната част на главата не покрива церебелума.4 Това е просто една материалистична теория в нашата Пета следатлантска епоха, но тя ще стане реалност в бъдеще — тази част, която в наши дни още може да се формира и оформя, тогава ще се е втвърдила. Тенденцията, според която материалистичният мироглед един ден ще добие истинска форма, действително съществува. Сега материалистичните теории все още не са реалности, но те имат перспективата да станат реалности.

Мирогледът и неговите тайнства сега ни отвеждат до едно много странно откритие. Съвременните материалисти със сигурност биха възразили, ако ги разглеждаме като пророци. И все пак те са пророци. Материалистите твърдят: Даден човек е престъпник, ако тилната лоб не покрива церебелума му. Ще се докаже, че тези, които сега заявяват такива неща, пророкуват истина — защото един ден това ще бъде истина. Съвременните материалисти са същински пророци. В наши дни тази особена част от физическото тяло, която показва [тенденция към] недостатъчно развит тилен лоб, може да се пресече и да се балансира с помощта на подходящо образование, но през Шестата следатлантска епоха това вече няма да бъде възможно, тъй като етерното тяло вече няма да се преобразява. Сериозни мерки, доста различни и много по-сериозни мерки са необходими, за да се противодейства на това. Ако не се вземат такива превантивни мерки, действително ще възникнат условията, които материалистите описват; те ще станат реалност.

Можем да намерим описание на тези условия в поемите на Мария Евгения деле Грацие5 — поеми, изпълнени с толкова много страдание! Те описват едно време, идването на което може да се почувства още сега; едно време, което действително ще дойде през Шестата следатлантска епоха. Нейните поеми лесно ни позволяват да почувстваме: Ето една душа, която чувства, че знанието, което може да се добие в настоящето, я потопява само в празнотата, в нищото. Мария Евгения деле Грацие се мъчи да се измъкне, но не разполага със средствата, които биха ѝ позволили да го направи… И тогава тя вижда един образ: Тя вижда какви ще са светът и условията за живот, ако материалистичният път се следва и в бъдеще! Освен ако съвременните човешки същества не направят стъпките да предотвратят посоката на еволюцията, която иначе ще са длъжни да следват според силите, които сега живеят в човека, ако не се предприемат защитни мерки, човешките същества от Шестата следатлантска епоха, ще могат да се занимават само с нещата, които са описани от Мария Евгения деле Грацие.

Всички религиозни системи по света, които са съществували до наши дни, няма да са в състояние да предотвратят ужасната участ, която ще сполети човечеството през Шестата следатлантска епоха. А именно — че техните морални качества ще са изписани върху лицата им, на цялостната физиогномия на телата им. И тогава вече няма да е възможно да се направи нищо против тази съдба; нищо няма да може да се направи, ако всичко се остави да следва тенденциите на мирогледа, който господства в наши дни.

Това са най-искрени мисли, изключително искрени мисли. Един добър начин за превръщането на халюцинациите на материалистите в реалности ще бъде, ако се позволи на тези хора да триумфират по отношение на мирогледа, който днес заявява: „Духовната наука си въобразява, че в бъдеще ще виждаме Христос в етерна форма, както и други етерни форми. Това са неща, които Духовната наука си измисля! Но хората, които говорят по този начин, са глупаци; трябва да ги затваряме в лудницата!“ Материалистите, които разглеждат тези неща като фантастични схващания, са много умни хора, но, ако техният материалистичен мироглед триумфира, условията, които описах, ще трябва да възникнат.

Материалистичният мироглед НЕ ТРЯБВА да триумфира! Нека това бъде наше твърдо и непоклатимо убеждение! Нека имаме предвид факта, че, ако искаме нашето етерно тяло да се заякчи, така че да е способно да поправи грешките на физическото ни тяло, неговата сила трябва да се вижда в обстоятелството, че обръщаме внимание на нещата, които идват до нас от етерния свят като нещо правдиво и реално. Това ще бъде поведението, което ще може да упражнява по-силно и по-силно лекуващо влияние. Преди всичко ще бъде необходимо да се проникнем от Духовната наука, така че да се подготвим за момента, когато ще ни се яви етерната форма на Христос, и така че да приемем това с нужната сериозност и с правилния дух.

Има един етап в еволюцията на човечеството, който можем да отбележим с дебела линия. Първоначално етерното тяло на човека е било активно отвътре и е оформяло физическото му тяло. Но ще дойде време, когато и физическото, и етерното тяло ще са станали втвърдени. Човешкото същество трябва да се приспособи към факта, че трябва да вижда етера отвън — във всичките му форми и образи. Етерът ще бъде елемент, към който ще трябва да се приспособим по същия начин, по който сега се приспособяваме към сетивните възприятия, идващи до нас от външната среда. Наближаваме едно време, когато ще се наложи преди всичко да открием Христос, а под Неговото водачество постепенно ще се ориентираме в етера. Дори тогава този етерен елемент ще има силата да ни прави индивидуални човешки същества.

Много тайни се крият в еволюцията на света и много от тях са поразителни. Някога е живял човек, какъвто е Омир. Ако четете с разбиране обясненията, съдържащи се в редица от лекциите ми, а също и в малката ми книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“, ще трябва да си зададете въпроса: Как е могъл Омир да бъде Омир? Той е бил Омир поради факта, че още е бил управляван от висш дух. Омир добре е знаел това. Ето защо неговите епоси никога не започват с думите: „Аз пея…“, а с думите: „Запей, о, Музо…“. Тези неща трябва да се приемат напълно сериозно.

Омир е знаел, че един висш дух го е вдъхновявал. Но в наши дни думите на Омир се разглеждат като обикновени фрази, както следните думи на Гьоте също се разглеждат като прости фрази: „В братски сфери по древному се Слънцето надпява и своя път предначертан завършва то със гръм небесен“6 и т.н. Доколкото Омир ще се прероди, само „човекът“ Омир ще се прероди, обаче не и духът, който някога го е ръководил. Но в етерния свят можем да срещнем духа, който някога го е вдъхновявал. Можем да срещнем духовете, които са вдъхновявали Сократ и Платон, доколкото са били вдъхновявани. Трябва да започнем да разбираме Духовния свят — светът на Духовната наука. Другите неща после ще дойдат спонтанно. Но ако не започнем с Духовната наука, ще трябва да се изправим срещу времето, което ще донесе тъй ужасна съдба за човечеството.

Материалистичният мироглед не е верен, въпреки че съдържа вътрешна истина. Относно тази вътрешна истина можем да кажем: Това, което материалистичният мироглед описва във връзка с човека, ще стане истина, ако материалистичният мироглед триумфира. Длъжни сме да предотвратим триумфа на материализма посредством друг мироглед за света.

Нещата не са толкова лесни, така че просто да кажем: материалистичният мироглед е грешен, а се състои в собствената ни сила да го превъзмогнем с дела, а не с повърхностни възражения. Колкото повече са тези, които отворят очите си за духовното, толкова повече ще са и онези, които ще видят, че твърденията на материализма подлежат на корекции и толкова повече ще нараства възможността за удържане на материализма.

В съвремието ни може да има някои, които имат усет за това или онова — вероятно има поети или творци, а те могат да кажат: „Чувствам гения в себе си!“ Това определено може да е възможно още някое време, но това отношение ще изчезне — то ще изчезне напълно! Ще възникне ново отношение, което ще подтикне хората да казват: „Едно етерно Същество ми се яви в определен момент и ми каза това или онова. Аз съм инструментът, чрез който това духовно Същество може да упражнява влияние в сегашното време!“ Духовният свят трябва все повече и повече да става реалност.

Несъмнено Духовният свят съществува, но въпреки това можем да му обърнем гръб. Материалистичният мироглед може да се разглежда като огромен заговор срещу Духа. Материалистичният мироглед не е просто грешка, а заговор — една конспирация срещу Духа.

Надявам се, че въпреки малобройните указания, с които очертах тези неща, вашите души все пак ще се раздвижат, така че да могат да са активни в рамките на тези мисли. Особено последователите на духовно-научния мироглед трябва да знаят нещо за импулсите, управляващи еволюцията на света — импулсите, в които живее човечеството.

Твърде, твърде вероятно е, че все пак ще се намират хора да казват: „Това не е правилно и онова не е правилно“ или „това не е християнско и онова не е християнско“, и тем подобни. Но, ако импулсите, които управляват света, се схванат дълбоко и сериозно с помощта на Духовната наука, нашият медитативен живот ще ни позволи да чувстваме вечните, фундаментални закони. А когато хората дойдат да ни казват, че сме наивници,7 ние ще си знаем как стоят нещата с еволюцията на света и човека. А Този, Който премина и заради тях през Мистерията на Голгота, също така вижда какво се развива в душите ни като изражение на световната еволюция.

„ХРИСТОС НИ ВИЖДА…“

Нека се придържаме неотклонно към тази Истина!

* * *

Лектор: Рудолф Щайнер8

Превод от английски: Иван Стаменов



Бележки:

  1. В оригиналния текст е second post-Atlantean age, което буквално се превежда като „втора Следатлантска епоха“. Тук вероятно има неуместна намеса от английския редактор на компилацията (за самата компилация виж по-долу). Не може да става дума за „втора Следатлантска епоха“, тъй като тя, известна и като древноперсийска епоха, вече е в далечното минало. Според мен не може да става дума и за „втора Следатлантска епоха“ в смисъла на следващата Голяма епоха, която ще последва Войната на всеки срещу всеки, тъй като тогава вече ще е трудно да се говори за физически форми, за полове, раждания и прочие. От целия контекст става ясно, че Щайнер има предвид Шестата културна епоха (славянската) и Седмата културна епоха (американската), които ще предшестват Войната на всеки против всеки и втория голям Следатлантски период — бел. пр. [^]
  2. И оттук се подразбира, че д-р Щайнер говори за двете културни епохи, които ще дойдат след сегашната Пета епоха (1413-3573 г. сл. Хр.). Шестата е известна като източно-европейска или славянска (3573-5733 г. сл. Хр.), а Седмата — като американска (5733-7893 г. сл. Хр.) — бел. пр. [^]
  3. Тоест епохата, в която понастоящем живеем и ще живеем още ок. 1500 години — бел. пр. [^]
  4. Церебелум — анат.: малък мозък — бел. пр. [^]
  5. Marie Eugenie delle Grazie, 1864-1931, австрийска поетеса — бел. пр. [^]
  6. Цитатът от Гьоте е по превода на д-р Димитър Димчев за пета лекция от Събр. съч. 121 — бел. пр. [^]
  7. Или глупаци, ориг.: fools — бел. пр. [^]
  8. Източникът е статията „Outlooks for the Future“ в английското издание на антропософския седмичник Anthroposophic News Sheet от 22 януари 1940 г. Като източник на самата статия там са посочени три лекции от д-р Рудолф Щайнер, резюмирани през януари 1940 г. в седмичника на Антропософското дружество в Дорнах „Das Goetheanum“ (година 19, брой 1, 2, 3 или 4, най-вероятно от 21 януари). Немското издание носи името „Zukunftsperspektiven“. Тези сведения са от проучване на Петър Матеев за произхода на този преводен материал, за което благодаря. — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

46 коментара за "Рудолф Щайнер: Перспективите за бъдещето"

  1. Дорина Василева  05.11.2018 г. | 06:56 ч.

    Много добре концентрирана Щайнерова лекция. Точен и ясен превод. Благодаря!

    Етерното тяло ще има все по-голямо и по-голямо значение за бъдещия човек в много аспекти и това работи още от сега. Заслужава си да се осмислят тези неща в дълбочина.

  2. Иванка Савова  06.11.2018 г. | 10:26 ч.

    Благодаря Стопанино! Чудесна и много полезна лекция! Запознатите с трудовете на Щайнер са наясно с телата и с всичко, което си „заработваме“ за следващи инкарнации и епохи. Проблемът е с упорството на глупавите или по-точно тъпите. Едни от тях са кротки и вредят на себе си показвайки глупостта си публично, като да речем участие в СТАНИ БОГАТ и не знаят от къде изгрява Слънцето. Други обаче са по-опасни, защото са доста активни и участват в стопанския и духовен живот на държавата си и се превръщат в абсолютни вредители. А са мнозинство, защото зомбират и други около себе си. Говорят и за ЛЮБОВ , ма си е чисто клише и нито разбират за какво иде реч, нито имат представа какво е ХРИСТОС. Тяхната визия ще е може би на овце и магарета. Ето това за мене е проблем. Бих споделила тази лекция, но се чудя кой ще я разбере или поне изчете докрай. Скоро една „лайкна“ в рамките на две секунди две лекции, за които и трябваха поне 20 минути. Питах я защо го прави- ами от „приятелски“ чувства към виртуален приятел.

  3. Емо  06.11.2018 г. | 11:22 ч.

    @Иванка Савова
    И ти понеже много разбираш от Христос, поста ти лъха от прошка, изпълнен е с вяра в ближните ти и прелива от любов.
    Евала.

  4. Иванка Савова  06.11.2018 г. | 11:48 ч.

    Емо, уча се брат, а ти учител мой бъди! И не става тук въпрос за прошка, а за нещо друго , отчайващо опасно.

  5. Емо  06.11.2018 г. | 13:37 ч.

    Няма нужда от чак такъв сарказъм и аз се уча също.
    Някои дни съм ангел, други дявол. Хората няма как да се променят от днес за утре – именно затова са ни дадени такива големи периоди от време, за да можем да грешим и да се поправяме.
    Просто отбелязвам, от личен опит, че това което правиш не е добър подход.

    То и аз правя горе-долу същото като теб, но ти го казвам лично на тебе, там е разликата. Иначе ако тръгнем да говорим общо, за този и онзи… то няма да му се види края никога. Или пък ако ще го правим, то поне да бъде балансирано с нещо и от другата страна.

    Къде беше написал Стопанина притчата за Христос и мъртвото магаре.
    Колко много миришело на гадно, казва всеки… Да ама пък колко са бели зъбите му, казал Той 🙂

  6. Йордан Петков  07.11.2018 г. | 07:59 ч.

    Много ми хареса статията. Чета това, което се публикува от Щайнер и на други места, но Иван Стаменов помага да се разбере смисъла. Ако бях млад и търсещ определено щях да избера Щайнер пред другите, които в момента също са достатъчно известни. Чета с удоволствие „От Извора“.

  7. Дорина Василева  07.11.2018 г. | 08:39 ч.

    Смисълът на дадено нещо обикновено не е представен цялостно в една лекция.

    Ако човек се интересува от една тема, например от етерното тяло и развитието му, може да намери в различни лекции още и още осветляване на темата. Щайнер прави така, че поощрява нашето търсене, мислене… На етапи ни помага прочетеното да потъне в нас, да се преработи и да продължим в посоката, която ни интересува по-късно.

    И на пръв поглед човек дори може да реши, че самият Щайнер си противоречи, а всъщност не е така. Той взема един феномен и във времето разглежда различните му аспекти. Казаното от него, в тази чудесно преведена, навременна и непубликувана в Събраните съчинения лекция, е само аспект от бъдещото развитие на етерното тяло.

  8. Dora  07.11.2018 г. | 08:40 ч.

    Не е Стопанина и не е магаре :))) а е персийска легенда за вонящ труп на куче. Споменават я Щайнер, Хайндл.. Дали е притча или легенда, не знам, но не е сред притчите в Новия завет.

    По-интересна ми е приказката, която подхванахте за критиката и осъждането на чуждите слабости /без значение под каква форма – сарказъм, осмиване, ирония, подигравка, язвителност, порицание, обвинение, нападки, обесване на кол и въже :))) и пр./. И понеже и аз имам склонност към някои от тези форми на нетърпимост спрямо неприемливи прояви сред околните, интересно ми е кой какви методи прилага да озапти тая страст :))

  9. Стопанина  07.11.2018 г. | 09:57 ч.

    И понеже и аз имам склонност към някои от тези форми на нетърпимост спрямо неприемливи прояви сред околните, интересно ми е кой какви методи прилага да озапти тая страст :))

    Страстта, за която говориш, може да има различни изражения, но се корени в гнева. Ако гневът е справедлив, за него трябва специално да се погрижим, тъй като именно това е силата, която един ден ще се трансформира във висша Любов. (Казано антропософски, Луцифер ще се изявява като Свети Дух.) Не знам какво разбираш под „озаптяване“, но например потискането не е препоръчително. Защото така човек пресъхва отвътре, лека-полека става апатичен и губи дори „нежелателната“ сила (гнева), която ще му е необходима, за да се превърне в силата, която ще му позволи да продължи еволюцията си. Пресушените хора, които не са под влияние на Луцифер, а на Ариман, вече нямат страсти, а реагират по подобни начини заради страхове.

    Излишно е да обяснявам как постъпвам, когато някой предизвика справедливия ми гняв. Един пример може види в словесната ми битка с genefan под наскорошната статия за гените на българите. В общи линии не пестя средства за отстояване на истината. Каквото и да говоря, както и да го говоря, винаги се старая да съм логичен и доволно аргументиран. Ако преценя, че човекът насреща не е просто заблуден, а съзнателно и целенасочено разпространява неверни възгледи или обругава истината, го довършвам (защото няма по-опасен противник от недоубития – както казва Стайнбек), без да го убивам физически и без това ни най-малко да повлиява на отношението ми към душата му и надеждата ми за спасението ѝ.

    Обобщено, както и да проявяваме „страстта“ си, нито за миг не трябва да забравяме, че обикновено воюваме срещу демоните във фините тела на противника, а човешкото същество е тяхна жертва. Дори да се стигне до ad hominem нападки, смятам, че е допустимо да атакуваме личностните несъвършенства (тоест пак само резултатите от демоничните влияния), но не и самата човешка същност на противника. Например за мен няма по-голяма обида от „животно“ или нещо подобно, защото това е като пожелание (отправяне на мислите ни във всемира) човекът насреща да не преодолее демоните, а да премине в нежелателната от двете предстоящи раси.

  10. Стопанина  07.11.2018 г. | 10:10 ч.

    Ето изказването от Щайнер, което ще препечатам, за да не стоят горните ми размисли като голословни твърдения:

    За духовния изследовател гневът е също носител на нещо напълно различно. Животът ни показва, че човек, който е неспособен да се разпали от гняв към несправедливост или глупост, никога няма да развие доброта и любов. Също така човек, който се възпитава чрез благороден гняв, ще има преизпълнено с любов сърце и чрез любовта ще върши добрини. Любовта и добротата са другата страна на благородния гняв. Гневът, който е преодолян и пречистен, ще бъде преобразен в любов, т.е. в неговата противоположност. Любящата ръка е рядко такава, която никога не е била притисната в отговор на несправедливост или глупост. Гневът и любовта се допълват. Преобразуваният гняв е любов в действие. Това е, което научаваме от реалността. Умереният гняв има мисията да отведе човешките същества до любовта. Ние го наричаме учителя на любовта. (Рудолф Щайнер, GA-58)

    Сиреч трябва да се притесняваме много повече, ако не се гневим умерено на чуждите несправедливости и глупости.

  11. Андон  07.11.2018 г. | 10:43 ч.

    Не ми стана ясно. Нали след Мистерията на Голгота материята започва да се разрежда? А тук се говори, че ще продължава да се сгъстява и през следващите епохи.

  12. Стопанина  07.11.2018 г. | 10:52 ч.

    Разреждането на материята е много бавен процес, който ще продължи през следващите 15,000 години. Статията на Щайнер засяга само следващите две културни епохи, които ще приключат преди да е изминала и половината от тези 15,000 години.

    В това бъдеще [след 15,000 години], когато слънцето отново ще изгрява във Везни, цялата Алпийска верига ще се е разтворила. Твърдите кварцове отново ще станат течни, Земята пак ще е подобна на растение, а хората и животните ще се върнат в състоянието, в което някога са били [през период от Атлантида]. В промеждутъка обаче те ще са абсорбирали всичко, което могат на Земята.

    Цитатът е от тази лекция.

    А в лекцията, под която коментираме, се говори преди всичко за предстоящо втвърдяване на етерното тяло, а не на материята. Идеята е, че човечеството ще оцелее само ако намери Христос и под Негово водачество овладеем етера и етерните форми, което ще бъде предпоставка за етерното ни съществуване в по-далечния период след 15К години, когато няма да има вече условия за живот в материални форми като днешните.

    Всъщност е намекнато за разреждането на материята. Ако материята не се разреждаше, а се втвърдяваше още повече, етерното тяло нямаше да може да владее физическото тяло до такава степен, че да го превърне в нещо като свое копие, отпечатък.

  13. Светльо  07.11.2018 г. | 11:00 ч.

    Идеята е, че човечеството ще оцелее само ако намери Христос и под Негово водачество овладеем етера и етерните форми, което ще бъде предпоставка за етерно съществуване по-далечния период, когато няма да има вече материя.

    Потвърждава се и от Христовите думи в Писанието:

    „Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен, ще го намери“ – Матей 16:25

  14. Dora  07.11.2018 г. | 16:38 ч.

    Благодаря за отговора, Стопанине :)) Съвсем ясно си описал принципното положение на нещата. Оттам нататък работата опира до личните умения за различаване на справедливия гняв от нараненото честолюбие, умерения гняв от прекомерния гняв и т. н.

    Също така разликите между самия гняв и начините за неговото изразяване съобразно дадените обстоятелства и съобразно възможностите на човека отсреща да чуе и приеме аргументите ни, без да става сляп и глух за тях, поради това, че се чувства засегнат от нашия справедлив гняв и т. н. :))

    И докато бръщолевя за различаване, се замислям върху това:

    Дори да се стигне до ad hominem нападки, смятам, че е допустимо да атакуваме личностните несъвършенства (тоест пак само резултатите от демоничните влияния), но не и самата човешка същност на противника.

    Да ти кажа, аз не познавам човек, който, когато бъдат атакувани личностните му несъвършенства, умее да запази спокойствие, защото ясно различава, че човешката му същност е останала незасегната, въпреки извършената атака. Ти ако познаваш такъв, казвай да го чуем, че да го давам за пример на мъжа ми при нужда :)))) Даже като се замисля, то ако някой притежава такова умение за различаване, той не би ни поставил в ситуация да атакуваме личностните му несъвършенства, тъй като най-вероятно има напредък с превръщането им в съвършенства :)))

  15. Андон  07.11.2018 г. | 17:30 ч.

    Благодаря за отговора!

  16. Дорина Василева  07.11.2018 г. | 17:33 ч.

    А защо е нужно изобщо да атакуваме с гняв? Не може ли да „атакуваме“ с любов, с достойно и обективно отношение към „противника“. Тогава ние запазваме и собственото си достойнство…

    Може би е и въпрос на характер, на темперамент, но и на улягане в годините. При мен, например, има промяна с годините.

    Ценно е да се прочете ГА 39, в момента работя по него. Точно може да се прочете как Щ.е съветвал да се реагира към хора, с които сме уж в общи идеи, но са се родили противоречия. Изглежда някак простичко казано, но е всъщност много трудно. Все едно се сблъскват две Вселени…

  17. Стопанина  07.11.2018 г. | 21:40 ч.

    Кой е казал, че е нужно да се атакува с гняв?

  18. Дорина Василева  07.11.2018 г. | 22:29 ч.

    Щайнер казва и нещо много важно бъдещето на етерното тяло в друг цикъл. Той е много категоричен в изказването си. И ако съпоставим с казаното в преведената лекция, как да си представим нещата, как да наредим пъзела?

    „Но аз Ви казах: сега се извършва обратният процес. Човечеството навлиза в един стадий, когато в известно отношение етерното тяло отново излиза от физическото тяло; но не трябва да мислите, че то от само себе си ще получи всичко, което беше получило в миналото като наследство.” (Събр.съч.113)

    „Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони.”(Събр.съч.113, седма лекция)

    Явно става въпрос за процеси, които ще текат успоредно. И от друга страна мисля, че Щайнер има предвид, че това вече излъчване на етерното тяло от физическото тяло ще става все ховече факт чрез определен път на обучение.

    И по повод на преведената лекция си мисля две неща:
    – колкото повече човек е по-неморален в мислите, чувствата и действията си, толкова повече това навлизащо все повече във физическото тяло – етерно тяло, в него ще се впечатват именно като етерни образи нашите зли чувства, изразени в образите на животни (и това ще може да се вижда от ясновиждащите в етерните тела)
    – ако човек успее да съхрани своя морал в мислите, чувствата и действията си, то тогава етерното тяло ще бъде чисто, свободно и, поне така си мисля аз, но не знам до колко съм права, това ще го направи много по вътрешно флуидно в нас, с възможност да действа по посока на по-нататъшното развитие на човешкото същество, на физическото му тяло в очакванната еволюционна посока – обезплътяване. Тогава ще е и свободно и просветлено да прави „външната връзка“ с Духовния свят…

    Не знам дали разсъждавам правилно, но се опитвам да си изградя образ на процесите…

  19. X  07.11.2018 г. | 23:26 ч.

    През Шестата и Седмата епоха твърдостта на етерното тяло ще има огромно влияние върху физическото тяло и физическото тяло ще стане точно копие на етерното.

    Това е много любопитен факт.
    В този случай ще се случи сериозно диференциране чрез външния вид на хората. Едни ще станат върколаци, други – хиени, трети – котки, четвърти – свине и т.н.

    Малцина ще успеят запазят човешкия си облик.

  20. Дорина Василева  08.11.2018 г. | 07:18 ч.

    Ето още нещо съществено за изясняването на процесите от тази сутрин:
    „Научаването да се наблюдава човека по начина, описан в последното писмо, води до признаване на въздействието на духовно-душевното в човека върху физическото и етерното му същество.“ /Писма до членовете, ГА 39/

    С това става ясно кое върху кое въздейства – в случая нашето Астрално тяло с неговите неовладяни животински страсти, мисли, чувства и действия, които можем да наречем в духовен план – неморални, ще оказва въздействие върху етерното и физическото ни тяло. И понеже процесът е постепенен отгоре-надуво – първо ще бъдат тези образи на астралното тяло впечатани в етерното тяло, което пък от своя страна ще ги овеществи /защото етерното тяло изразява силите на растежа, на растителното в нас/ във физическото тяло.
    И ето затова чисто физическо неморалните и зли хора ще придобият образите на животни.

    Другият процес, при който това няма да се случва, е свързан с нашата моралност, която идва от преодоляване на астрално-животинското в нас и по този начин запазване на етерното тяло чисто. То пак ще навлиза все повече и повече във физическото, но ще му действа по различен от горния начин. И съответно ще има свободата да бъде излъчвано по съзнателен начин, защото е необременено.

    Мисля, че е това!
    Добро утро и спорен ден! 🙂

  21. Йордан Петков  08.11.2018 г. | 08:07 ч.

    В момента етерното тяло е много подвижно, много пластично. Обикновено когато говорим за аурата на човека се казва,че при стрес етерното тяло се свива и прибира, но обратният процес е много по-изявен. Етерното тяло може да се разширява до размера на Земята, което ни дава различни възможности. Например, ако имаме близък човек далеч в пространството, можем да „отидем“ при него и да го обгърнем и той ще усети това присъствие с физическото си тяло. Любовта ни той ще я усети как се „влива“ в него.

  22. Дорина Василева  08.11.2018 г. | 10:33 ч.

    Дали не става дума за разширяване на астралното тяло, а на за разширяване на етерното? И то по съзнателен начин в състояние на будност? И тогава са възможни и т.нар. астрални въздействия.

    Защото това разширяване на етерното тяло на такова пространство (освен да има хора специално обучени как да поддържат нишката с ФТ и да се връщат в него, иначе следва изпадане в кома или екскарниране) се случва след физическата ни смърт или в т.нар. „малка смърт“, всяка нощ, т.е. в състояние на сън. Това е голям дар за човека, че именно в сънно състояние, т.е. безсъзнателно го изживяваме. Да се излъчи ЕТ в дневно будно състояние на такова разстояние, на този етап от развитието ни, като по-масов феномен, не виждам как ще се случи. Това ще да е свръхвисш пилотаж, при който тялото ще достигне до точката на смъртта, след което азово-астрално-етерните сили отново ще го оживотворят. Христос е правел такива чудеса – връщал живота в мъртво тяло! Но колко хора в света го умеят!?

    Мисля, че сме само в някаква начална точка на този процес и сам Щайнер свидетелства за това. И то хората, които съзнателно търсят този път.

  23. Dora  08.11.2018 г. | 12:41 ч.

    Това ще да е свръхвисш пилотаж

    Дорина, подобни случаи са описани в „Автобиография на един йоги“ (П. Йогананда), ако си я чела.

    Духовни учители, които се явяват на свои ученици едновременно на различни места.

    Ако е вярно, може да става дума за излъчване на някаква етерна реплика (умишлено не казвам двойник), която е толкова сгъстена, че в очите на учениците изглежда като телепортирана физическа форма на учителя.

    Тази книга я четох преди близо 30 години, Това ще да е свръхвисш пилотаж ми подробностите и затова не съм сигурна какво би било най-доброто обяснение на тези „чудеса“ от антропософска гл. точка.

  24. Dora  08.11.2018 г. | 12:44 ч.

    Ммм, да, забърках боза от телефона… :((

  25. Дорина Василева  08.11.2018 г. | 20:00 ч.

    Дора, ето я антропософската гледна точка, казана от Рудолф Щайнер:
    https://www.otizvora.com/wp-content/Rudolf%20Steiner/BG%20PDF/z_lekcii_Asketizam.pdf

  26. Dora  08.11.2018 г. | 23:18 ч.

    Дорина, не си обърнала внимание. :)) Ставаше дума за евентуално антропософско обяснение на споменатите „чудеса“, а не за принципното отношение на Антропософията към източните окултни учения.

    Отношението на Антропософията ми е известно от началото на 90те – още от първите антропософски издания. :))

    Допускам, че Щайнер никога не е навлизал в детайли за йогийските методи /ако изобщо е бил запознат/, позволяващи на напреднали йоги да присъстват едновременно на две или повече места /чрез мултиплициране на етерното тяло и/или друга свръхсетивна форма/.

  27. Дорина Василева  09.11.2018 г. | 00:00 ч.

    Щайнер си е свършил работата за поколения напред.
    Време е поколенията да поемат щафетата и да правят своите изследвания, продължавайки делото му.
    Защо сама не изследваш този въпрос?
    Сама навлез в детайлите на йогийските методи и… разтвори завесата на неизвестното 🙂

  28. Йордан Петков  09.11.2018 г. | 08:17 ч.

    Не говоря за чудеса или йога. Споделям опит като човешко същество, но никъде не казвам,че опита ми противоречи на Щайнер. Когато навлязох навътре в себе си за да разгледам телата си видях това, което по-късно ми потвърдиха подкастовете на Стопанина. Нямам разминаване с Щайнер, нито противоречие.Съгласен съм с него.Но той дава глобалната картина, а аз си позволявам да споделя едно моментно състояние видяно от един или няколко човека.
    Днес в България, според мен има около сто хиляди, които са достатъчно осъзнати и чувствителни и най- вероятно биха могли в много по-голяма степен да използват знанията и уменията си, ако не се ограничаваха сами в рамките на ученията, които са следвали. Учителите не са дали пълната информация защото по времето на Дънов и Щайнер хората са били други. Задачите на ученията са били други.
    Когато казвам,че етерното тяло на човека може да се разширява,говоря за етерното тяло. Етерното тяло на тези сто хиляди човека спокойно може да се разширява до размерите на Земята. Обясних защо не го правят съзнателно- защото са ги учили на друго- че са малки,че развитието им ще се случи в рамките на еволюцията и т.н. Те са дошли научени, в рамките на един живот не може да се направи много. В този можем само да си припомним какво носим от предишните.
    Само ще добавя,че за да се използва етерното тяло по този начин, човекът трябва да познава и следващите си тела, да е достигал до Любовта, която е след мисленето. Огледайте се колко астролози, лечители, ясновидци, радиестезисти и всякакви модели практикуващи йога има сред нас. Повечето от тях малко или много обитават освен физическото и следващите си три тела и имат по-малко или по-голямо осъзнаване на тези тела. Това не е висш пилотаж, това е днешната реалност. Отворете интернет и потърсете групите за споделени опитности -пълно е със хора осъзнали много повече от физическите си тела, емоциите и мислите. А колко уебсайта има на споделящи опитности защото смятат,че трябва да споделят опита си заради останалите търсещи? Може бройката да не е сто хиляди, може да е на половина, но пак са много. В момента България е уникално място.
    А какви деца се раждат в момента е …..изцяло нова тема.

  29. Стопанина  09.11.2018 г. | 09:05 ч.

    Учителите не са дали пълната информация защото по времето на Дънов и Щайнер хората са били други. Задачите на ученията са били други.

    Никак не ги обичам такива изказвания и нямат място в платформата, която стопанисвам. Защото се казват от всеки, преди да каже нещо или след като е казал нещо, което противоречи на тези учения. По този начин прокарва своя си доктрина.

    Задачите на двете споменати учения обхващат не само времето, когато са изнесени, но също: настоящето и хилядолетия в бъдещето. Така че не приемам и дума от това, което си написал.

    Когато навлязох навътре в себе си за да разгледам телата си видях това, което по-късно ми потвърдиха подкастовете на Стопанина.

    Никога не съм правил подкастове, потвърждаващи това, което си написал.

    Огледайте се колко астролози, лечители, ясновидци, радиестезисти и всякакви модели практикуващи йога има сред нас.

    Да, има астролози, които уж следват Щайнер и Учителя, а ми разправят за Агарта като физическо място, а често споменават и марсианци с летящи чинии. А най-великият сред тях астрологически откри, че България преди две години поела към възход и че трябвало да организираме групова молитва за Бойко Борисов – Спасителя…

    Да, има такива лечители, но има и кой да не ползва услугите им по обясними причини.

    Да, има и ясновидци – любимите ми са тези по телевизията с импулсните телефони.

    Да, има и радиестезисти. Имам роднини сред тях. Нито един от тях обаче не работи с йогийски методи. И пак им се получава.

    А колко уебсайта има на споделящи опитности защото смятат,че трябва да споделят опита си заради останалите търсещи?

    Любимите ми са тези с ченълинг от архангел Метатрон. 🙂 „Игра на тронове“ ряпа да яде!

    А ти ми звучиш като един от онези, дето си мисля, че е достатъчно да вдишат три пъти и да затворят очи, за да разглеждат телата си и да четат директно от Акаша.

  30. Dora  09.11.2018 г. | 09:31 ч.

    Дорина, мен йогийски методи не ме интересуват. Но следното твое изказване оставя впечатление, че теб те вълнуват свръхвисши пилотажи и чудеса:

    Да се излъчи ЕТ в дневно будно състояние на такова разстояние, на този етап от развитието ни, като по-масов феномен, не виждам как ще се случи. Това ще да е свръхвисш пилотаж, при който тялото ще достигне до точката на смъртта, след което азово-астрално-етерните сили отново ще го оживотворят. Христос е правел такива чудеса – връщал живота в мъртво тяло! Но колко хора в света го умеят!?

    Затова предложих източник, където са описани множество случаи на „чудеса“ и „свръхвисш пилотаж“, без при това да оставят впечатление за сериозна смъртна опасност или необходимост от Христос да връща нечий живот :))

    А в личен план, с йога се разделихме по живо, по здраво, през 1991 год., когато прочетох „Въведение в тайната наука“ :)))

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.