Богословите и професорите на Църквата, канализиращи гласове от пъкъла

Полемика с две ортодоксални статии, които изобилстват от софистика, откровени лъжи и отблъскващи хули, но претендиращи да спасяват души и да ни приближават до Христос

Отдавна не съм коментирал „духовните открития“ на ортодокса. Причината е, че вече съм изписал много нещо в рубриката „Кривославието“. Затова знам от опит, че задоволително аргументираното оборване на едно лъжовно изречение изисква да напиша минимум пет или десет мои изречения. А когато измамите на ортодокса и други религиозни деноминации са плоски и еднообразни, понякога става досадно и времегубещо — все едно непрекъснато се говорят едни и същи работи.

Но няма съвсем да изоставя раздела „Кривославие“. Защото е ясно, че ортодоксът не иска да се коригира и даже достига нови низости в опитите си да събира и капсулира оредяващото си стадо в кошарите на тъй наречената Църква. Ясно е и че ортодоксът никога не би поискал да стигне до някакво разбирателство с такива като мен, понеже това би означавало да признае грешки, да престане да лъже, а съответно и да престане да бъде грешната и лъжовна институция.

Ето защо, като привърженик на антропософията, се чувствам длъжен да следвам указанията на д-р Рудолф Щайнер. А едно от тях е, че когато не можем да се разберем с онези, които съзнателно грешат и заблуждават публиката си, нашата задача е да ги изобличаваме — да отваряме очите на хората за същността им. И какъв по-добър начин от простичкото цитиране на все по-безочливите и сатанинските им словоизлияния.

Моля, запознайте се с тази преводна (от „македонски“) статия — „Обръщането на св. апостол Павел“, — публикувана през юни 2018 г. в сайта на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“. Четете бавно и с повишено внимание! Опитайте да проследите логическите взаимовръзки, които авторът опитва да прави между цитатите от Светите писания и извежданите изводи.

Ако го направите, всичко, което ще напиша по-нататък, ще бъде излишно. Защото и сами ще установите, че цитатите от Светите писания изобщо не подкрепят ортодоксалните възгледи на автора. Ако имате поне повърхностна представа за църковната история, веднага ще установите и от други източници, че

тезата, според която апостол Павел е бил подчинен и спасен от „религиозна институция“ не издържа на критика

Дори не заслужава критика! Най-малкото понеже всеки (предполагаемо) може да разсъди, че по времето на ап. Павел нито е имало Църква в смисъла на това, което твърди авторът на посочената статия. Нито е имало дори християнски общности.1 А за „църковна институция“, при това с много условности, може да се говори едва от 4 век нататък — три века след живота и делата на въпросния апостол.

Та нужно ли е да се полемизира с един очевиден и говорещ за себе си анахронизъм, при който ап. Павел уж е бил ръководен и спасен от това, което е създавал град подир град на много по-късен етап, както и от нещо друго, което е щяло да се зароди столетия след края на живота му?

И само за протокола си струва да се отбележи, че събитието, което преживява апостол Павел по пътя към Дамаск, е най-яркото свидетелство, че човек не се нуждае от „църковни институции“, за да получи истинско разкаяние и да се радва на непосредственото ръководство на Христос. Всичките опити на ортодоксалния автор да изкривят тази истина остават напразни.

Но пък ние с чиста съвест можем да се запитаме: Що за „духовно-просветен“ е този център, наречен „Св. Архангел Михаил“, ако духовността му се изчерпва с рециклиране на догми, писани от грешни хора, при това векове след апостолите? Не ни трябва нещо повече от малко безпристрастност, за да видим, че статията цели само едно — да убеди читателя, че без „църковната институция“ не може да има връзка с Христос, разкаяние и спасение. Нещо, което се опровергава от самите жалки опити за такова убеждаване.

Ето защо ще си позволя да отбележа, че този пропагандно-индоктринационен център по-скоро трябва да носи името на тъмния архангел Ариман. Или ако използваме ортодоксалното му име — Сатана, царя на лъжите. А с тази тематична забележка ще насоча вниманието ви към още една

лъжлива статия на богослов, според когото Щайнер е определял Ариман като „окултна сила на доброто“

Запознайте се с пълната ѝ „прелест“ на този адрес.

Тя не е от „македонския“ поп с английското име, който е писал по-горе разискваната статия в „духовно-просветния“ център. Авторът е друг и преди увода е обозначен с дълга поредица от титли: професор, философ, богослов, теоретик по ядрена физика, икономист, политолог… Впечатляващо! Към този неизчерпателен списък с авторитетни етикети обаче можем да добавим още: лъжец, манипулатор и невежа. И естествено ще ги защитим, както си му е редът — с конкретни примери.

На едно място почитаемият професор цитира писмо на д-р Рудолф Щайнер, в част от което се казва:

„Духовете ще си тръгнат от Европа, но по-късно европейците ще копнеят за тях. Те ще създадат машината и нейните механизми без Духа. В това те ще станат велики. Но въпреки това ще се ядосват и в утробите си, защото западният човек е този, който ще доведе за тях ахриманичната (т.е. символизиращата окултните сили, които Щайнер счита за добри — бел. авт.) култура до нейната връхна точка и тя ще заеме мястото им.“

Лъжата, която е изказана чрез авторската бележка в скобите, направо боде очите ни. Но нашите очи са задоволително, добре или отлично запознати с многотомните трудове на д-р Щайнер, в които „ахриманичната“ култура е представена като всичко друго, но не и като символ на добрите окултни сили. Самата цел на антропософията, оставена от Щайнер, нееднократно е посочвана като „спешно познание“, необходимо да пресече тази сатанинска2 култура.

И като „пояснява“ с бележката си в скоби, че Щайнер е считал Ариман за добра сила, авторът на лъжливото твърдение манипулира читателите си. Изключително груба манипулация, при която смисълът на Щайнеровите думи е изопачен. До такава степен, че там, където всъщност е казано едно, професорът иска публиката си да мисли, че е казано точно противоположното на това, което реално е казано.

След като защитих етикетите лъжец и манипулатор за самозвания авторитет, позволете да аргументирам и този за невежеството му. В превода на Щайнеровото писмо четем за „ахриманична“ култура. Това веднага ни разкрива, че преводачът, който е и автор на лъжливата статия, изобщо няма представа какво пише и какво превежда. Правилният термин е „ариманична“, тъй като произлиза от добре известния и отдавна утвърден на български термин Ариман, който пък идва от името на древноперсийското божество, противопоставящо се на Ормузд (Слънчевия Бог, Христос).

И като имаме това предвид, не е трудно да се досетим, че

професорът не е запознат с нито една антропософска лекция

Той не е бил запознат с антропософията, преведена и издадена на български език, иначе щеше да използва прилагателното „ариманическа“ (въведено от Димо Даскалов и повечето български преводачи) или „ариманична“ (използвано предимно от мен и още един-двама автори). Подобно е положението и в руските преводи.

Но авторът не познава и антропософските лекции на оригиналния немски, на английски или на друг език, използващ латиница. Как разбираме това? — Лесно! Действително, когато името Ариман се изписва с латинската писменост, то е Ahriman. Имаме едно „h“ („х“), което отсъства в текстовете на кирилица. Не е нужно кой знае какво вникване в текстовете обаче, за да съобразим или директно да прочетем уточнението, че името е същото като на древния персийски бог — сиреч на български е Ариман („х“-то е беззвучно и съответно не се транслитерира на кирилица), а не Ахриман, — както и че не е добронамерена окултна сила.

Ето как без никакви трудности откриваме, че „пояснителната“ авторска бележка в текста, която плюе върху истината и насочва мислите на читателя към отвратителна лъжа, се дължи на невежество. Или пък на съзнателно желание за подвеждане на публиката, което е нов аргумент, че имаме нагледен пример за манипулация. Или и на двете, което за мен е още по-вероятно. Особено когато по-нататък професорът пише:

„За съжаление Щайнер не познава добре историята. Той не знае, че материалистичната наука, родила машините без дух, е рожба на окултизма и езотеризма, които той защитава и симпатизира. В писмото си той изказва съжаление, че хората от Запад започват да се отдалечават от духовните йерархии, които всъщност са синоним на ВИСН (висшите йерархични сили на нечестието).“

В горния цитат имаме още две от нагли по-нагли лъжи:

Всеки, който е разлиствал лекциите на Щайнер — дори не е нужно да ги чете задълбочено, — чудесно знае, че под духовни йерархии в антропософията се разбират светлите духовни сили, познати в ранното християнство като: ангели, архангели, архаи, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. Тоест всички онези същества, споменавани и в Светите писания като проводници на Божията Воля. Същите, които безумният автор си позволява да определя в поредната си „пояснителна“ бележка като „висшите йерархични сили на нечестието“.

Така че към титлите на професора лъжец можем да добавим и богохулник.

Втората лъжа ще се изобличи сама малко по-нататък, когато ще си изясним Щайнер ли не познава историята или историята не я познава един професор, нижещ глупост подир манипулация и лъжа подир невежо откровение.

„Той [Рудолф Щайнер] никъде не говори за ролята на Светия Дух, за Триединния християнски Бог и за това, че духовните сили, управлявани от истинския Бог, никога не се доближават толкова близко до хората, без да има за това определена причина.“

Това изявление е поредното, с което самият професор признава — вероятно без да го осъзнава, — че не е прочел и една антропософска лекция през живота си. Иначе нямаше да твърди, че Щайнер „никъде не говори“ за Светия Дух и Триединния Бог. Истината е, че го прави под една или друга форма в хилядите си лекции, изпълващи над 350 тома. И то само сред тези, за които мога да твърдя, че познавам до този момент.

Значи, един човек, който от години чете антропософия, намира преизобилно говорене за Светия Дух и Триединния Бог,3 като очаква да намира такова говорене и сред онова, което тепърва ще чете. А един самозван авторитет, какъвто е професор Палюшев, очевидно не е чел нищо — ама нищичко! — от трудовете на Щайнер, което обаче съвсем не го възпира да ниже лъже след лъжа, че и да „пояснява“ собствените си небивалици.

Веднага след това той стига до „прозрението“:

„Освен това, жителите на Средна и Западна Европа никога не са се отдалечавали от истинската и светла духовност на християнския Бог, а напротив, през вековете те са я развили. В Западната духовна култура са възникнали такива значителни духовни явления като Ренесанса и Просвещението. Западната духовна култура е тази, която е доближила истински хората до Всевишния. Щайнер определя фалшивата духовна култура като символизираща „доброто“ в света (наречена от него ахриманична култура) , с което той се разкрива като защитник на сатанинските сили.“

Ето кой не познава историята! От горния цитат виждаме, че това не е Щайнер, а хулителят на Щайнер. Сега да видим и защо, като държа да отбележа, че ми е неприятно да посочвам добре известни факти, чрез което рискувам да обидя интелекта и образованието на моите читатели:

Значителните „духовни явления“, наричани Ренесанс и Просвещение, всъщност са двете явления, за които и учениците — а какво остава за професорите! — би трябвало да знаят, че са в основата, в първите крачки на възникващата тогава материалистична наука и нейния последвал възход до наши дни. Защото тук под „Просвещение“ ама изобщо не се разбира и никога не се е разбирало религиозно и/или духовно просвещение, а точно обратното — просвещение именно в тъй наречените естествени (материалистични, ариманични) науки, които са си поставили главната цел да откъснат човека от властта на Църквите — Църквите, които са спъвали тези науки до Ренесанса. А тези материалистични науки са в дъното на технологичните открития и машините без дух, а не някакъв абстрактен езотеризъм или окултизъм, както предпочита да фантазира професорът богослов.

Това са историческите факти. Никой не ги оспорва, тъй като са неоспорими. И по никакъв начин не противоречат на казаното от Щайнер. Но в опита си да хули професорът си позволява да пише някаква фантастична нова история за Ренесанса и Просвещението, като внася значение на Просвещението, каквото не съществува. За да може накрая да „утвърди“ лъжата, че Щайнер е симпатизирал на „ахриманическите“ сатанински сили.

Какво още се цели чрез „кръпката“ против Щайнер?

Ако сте се запознали с целия материал на професора, богослов, политолог и теотерик Палюшев, вероятно се питате: Защо авторът ни в клин, ни в ръкав ни занимава с личността и трудовете на Щайнер в един текст, основната тема на който са „пророчества“ на генерал Фон Молтке и Анастасий Библиотекар? Нима това е просто някаква неуместна „кръпка“? Или тези манипулативни, тенденциозни и доказано неистинни вметки имат някаква подмолна цел?

Основателни въпроси, нали? Може би ще успеем да си отговорим, ако обърнем очакваното и насочено внимание на удебеления параграф — тоест това, което авторът е смятал за акцент. Там четем следното:4

„Под влияние на материалните удобства и индустриалното развитие хората естествено започват да охладняват и към християнската вяра. Папа Николай I и съветникът му Анастасий Библиотекар пророкуват, че в бъдещия материалистичен век вътрешният копнеж в душите на отделните хора отново ще се прояви с нова сила и те ще започнат да търсят свободно Духа. Но докато настъпи това време, Анастасий, надарен с ясновидски способности, вижда как злите духове по небесните места атакуват душите на хората и насаждат в тях вредните и заблуждаващи идеи на фалшивата духовност, издигаща ролята на човека, създавайки у него заблуждаващите илюзии, че физическият свят е единствената действителност, че Иисус Христос не е Божий Син, че спасението на човека е в ръцете на самия човек и че историята се развива в посока на създаването на световна империя, оглавена от един свръхчовек, когото хората ще почитат като Бог.“

Последователите на Щайнер могат да настръхнат. Това, което се приписва на Анастасий Библиотекар като негово „пророчество“, зашеметяващо звучи като резюме на редица антропософски лекции. Защото Щайнер също говори, че хората в материалистичната (ариманичната) епоха трябва да търсят свободно духа. И още — че злите духове насаждат фалшива духовност (това е от Луцифер), заблуждаващи илюзии, че физическият свят е единствената реалност и че Христос не е Божи Син (това пък е от Ариман), както и че очакваме въплъщение на Ариман, който ще се яви като свръхчовек от плът и кръв, за да бъде почитан като Бог и за да насочи човешкото развитие в криви пътища.

Изобщо — това, което се приписва на Анастасий Библиотекар, е почти едно и също с онова, което Щайнер описва в лекции, изпълващи десетки книги. Но и тук, както обикновено, дяволът се крие в подробностите. Не случайно акцентирам, че казаното е почти едно и също. Има една съществена разлика и тя ни занимава с „издигащата роля на човека“ и с това, че „спасението на човека е в ръцете на самия човек“.

Докато лъжливият професор твърди, че според Анастасий Библиотекар тези възгледи за важната роля на човека са сатанински, учението, изнесено от Щайнер, не се нарича произволно Антропософия — сиреч Мъдрост за човека — и набляга на важния детайл, че тъмните сили използват човека като арена за своите борби против самия човек и против Христос. Успоредно с това, светлите духове също се борят за човека, за да го направят свой съработник.

Съответно се очаква, че човек трябва да се научи да разпознава влиянията на тези демони и да се спасява от тях, като ги балансира чрез Христос. Само така спасява себе си. Но спасява и самите тъмни сили, връщайки ги в прав еволюционен път.

Богословите и професорите, адвокатстващи на Църквата, ненавиждат всяка мисъл, според която човек може да се спаси и да влезе във връзка с Христос без посредничеството на институционализираната религия. И ако допуснем малката вероятност, граничеща с невероятност, че авторът на лъжливата и хулителна статия все пак е познавал, макар и повърхностно, трудовете на Щайнер, лесно ще си обясним защо все пак си позволява да лъже и да хули:

По политически причини! В името на институционализираната религия

Моята статия пък стана вече прекалено голяма и се опасявам, че може да стане отегчителна, ако изоблича богослова, професор, политолог и адвокат на Църквата във връзка с твърденията му, че Анастасий Библиотекар е бил пророк. Или че е казал това, което му приписва чрез доста свободно преразказване, при това в напълно погрешен и/или манипулативен контекст.

Само ще отбележа, че тази личност е живяла чак в края на първото хилядолетия след Христа — половин милениум преди възникването на всякакви Ренесанси, Просвещения и естествени (материалистични, ариманични) науки. И думите му не се отнасят към тези „духовни явления“, които уж „развили духовността на Западна Европа“, а контекстът е полемика срещу вражески религии, начело с исляма, набиращ сили по онова време. Подобни полемики продължават да занимават и западната, и източната Църква много векове след Анастасий Библиотекар, докато кулминират в творчеството на ерудити, най-изтъкнатият измежду които е смятан Лаоник Халкокондил.

Анастасий Библиотекар никога не се е представял за ясновидец, нито някой го е разглеждал като такъв. Думите му не са пророчество, въпреки че имат някои пророчески елементи — дължащи се на бистър ум и на внимателен анализ на пророчествата в Светите писания, както и на усет за противоборстващите религиозни системи по негово време. Така че и тук хващаме професора богослов в поредна лъжа.

Много лъжи, много нещо. Много хули, много нещо. В името на Църква, която иначе претендира да е „единствено спасяваща“.

Една такава лъжлива Църква може да води единствено и само до Бога на лъжите. Някои го наричат Сатана. Други от нас — Ариман.

И човек, който изучава трудовете на Рудолф Щайнер и който вижда гнилото в деянията на Църквата и нейните писачи, изобщо не би се изненадал от антропософското пророчество, че същите тези Църкви ще бъдат същински развъдници на фанатизирани последователи на Ариман (Сатаната),5 когато Ариман в близко бъдеще се яви в плът и кръв сред човеците. Напълно може да се очаква.

Защото в известен смисъл вече е факт от настоящето!

Иван Стаменов
26.10.2018 г.



Бележки:

  1. Общности — това е и точният превод на думата „еклесия“, използвана в Светите писания, а не „Църква“ в смисъла на „религиозна институция“. Защо? — Ами защото ап. Павел е първият, който тепърва създава тези общности в Югоизточна Европа. В своето ортодоксално оцветено безумие авторът дори си позволява да твърди, че когато Савел, бъдещият Павел, е вадел хора от домовете им, за да ги предаде на мъчения и смърт, уж ги бил вадел от Църквата, срещу която се борел. [^]
  2. Самият Щайнер отъждествява Ариман с религиозния Сатана, докато друг от тъмните духове — Луцифер, е отъждествяван с Дявола. [^]
  3. Тук трябва да се уточни, че Рудолф Щайнер има различна представа за Светия Дух и Триединния Бог от тази на Църквите, което е и причината да бъде хулен от апологетите на тези Църкви или да се твърди неистинно, че Щайнер никъде не е говорил за Духа и Бога. [^]
  4. Удебелените части от текста са от мен, Иван Стаменов, за да посоча местата, на които авторът си е позволил още лъжи. [^]
  5. Вижте например: „Задълбоченото разбиране на Евангелията в светлината на духовната наука е важно в наши дни, тъй като апатията, която е обзела хората, задоволяващи се да живеят в прегръдката на светските църкви, ще бъде ползвана до краен предел от Ариман за постигането на неговите цели. С други думи, неговото въплъщение ще завари хората неподготвени. А тези, които вярват, че са най-правите сред християните, понеже отхвърлят развитието на представата за Христовата мистерия, всъщност, водени от своята надменност, са същите, които най-силно подпомагат Ариман. Светските църкви и секти определено са пропагандни машини и развъдници на последователи на Ариман. Няма смисъл да обличаме тези неща с бляскави илюзии. Както материалистичният светоглед помага на Ариман, като отрича изцяло духовните въпроси и налага представата, че човешкото същество е продукт от това, което яде и пие, така му помагат „простата“ представа за Евангелията и инатливото отричане на всичко от духовната наука (антропософията) за сметка на буквалните интерпретации.“ — Рудолф Щайнер, източник. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Богословите и професорите на Църквата, канализиращи гласове от пъкъла"

  1. Иванка Савова  26.10.2018 г. | 11:49 ч.

    Наистина дългичка и за тези, към които е насочена, може да се яви отегчителна, но за това пък изключително ценна публикация. Имах ФБ приятелка, която учи в Богословския факултет. Всеки път, когато публикувах нещо от Щайнер или Учителя, се скъсваше да „лайква“ с палци или сърчица, но само ако текстът е с кавички и без автор. Сложех ли име под текста, особено ако е на „нейната“ стена, започваше хулене против шайката Беинса Дуно и антропософи. Не ми изглеждаше глупава и все се надявах да разбере и види верния път. Сбърках, последва разприятеляване, че и блокиране. Промити мозъци са всички учещи в богословския. Дете на моя приятелка завърши също преди години, сега се влачи по църквите с повод и без повод, пали свещи, цитира евангелията, които изобщо не проумява, но крещи на тежко болната си майка. Хабер си няма от Христос, няма и да има. Други са в него и не само в него, вероятно и в майката, но точно църквата е тази, която ги държи в това състояние на невежество.

  2. Dora  26.10.2018 г. | 13:48 ч.

    Та нужно ли е да се полемизира с един очевиден и говорещ за себе си анахронизъм, при който ап. Павел уж е бил ръководен и спасен от това, което е създавал град подир град на много по-късен етап, както и от нещо друго, което е щяло да се зароди столетия след края на живота му?

    Ха-ха, „логиката“ на този автор е досущ като в известния ученически бисер: „Абрахам Линкълн бил роден в дървена колиба, която построил собственоръчно“ 🙂

  3. Петко  26.10.2018 г. | 20:32 ч.

    Професора е чел „Копието на съдбата“ и като невеж неантропософ и интелектуален спекулант се упражнил по темата. Не знам дали сте гледали последната му изява при УФОЛОГА. Там се усеща че, ариманическата духовност му е по сърце. Щайнер е казал, че учените ще стигнат до истините на Антропософията по собствен път, но дали квантовата наука е правилния….

    https://www.youtube.com/watch?v=Ld9hicFMc0E
    Между 33 и 39 минути е много показателно!

  4. Петьо  27.10.2018 г. | 17:40 ч.

    „Освен това, жителите на Средна и Западна Европа никога не са се отдалечавали от истинската и светла духовност на християнския Бог, а напротив, през вековете те са я развили. В Западната духовна култура са възникнали такива значителни духовни явления като Ренесанса и Просвещението. Западната духовна култура е тази, която е доближила истински хората до Всевишния.

    Това цитирано изказване на автора показва не само незапознатост с историята, но и с трудовете на Рудолф Щайнер по въпроса, когото авторът уж се опитва да обори.

    За сведение, от самия Щайнер:

    И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение.

    Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос?“: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума?“ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.

    Източник:
    Дорнах, 3 ноември 1918 г., девета лекция от цикъла „Историческа Симптоматология (GA-185)“

    Може да се прочете тук:
    http://www.otizvora.com/2013/11/5846

    Сега при разумен прочит всеки може да си направи изводи за верността на цитираните твърдения, че „жителите на Средна и Западна Европа никога не са се отдалечавали от истинската и светла духовност на християнския Бог“ , и че „Западната духовна култура е тази, която е доближила истински хората до Всевишния.“. Съответно и за останалите твърдения на този автор, очевидно напълно непознат с това, което е тръгнал да оборва.

    Може да се направят изводи и какви народностни импулси действат и в този и в първия от цитираните в статията автори. И кой е този „Всевишен“, до когото Западната духовна култура ги е доближила. Определено не смятам да е Христос.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.