Генетика за лаици: Наистина ли излязохме „италиано-унгарци“?

Безвкусната и безформена каша, която най-редовно се забърква при недомисленото смесване на представите за гени, езици, култура и религия

Ще ви занимая с една кратка публикация на блогъра Добри Божилов. Коментарът ми обаче ще бъде дълъг, без, надявам се, да бъде и отегчителен. И ще започна с признанието, че харесвам повечето материали на този автор. По всичко личи, че той е начетен и мислещ човек, а съм впечатлен и от стила му на писане, който дори намирам за отчасти сходен на моя. Споделяме не само гени, но и общи чувства към политическата класа, най-вече към безподобния ни премиер.

Но въобще не съм съгласен със становището, описано в блиц коментара му с протяжното заглавие: „Неолuбералите се побъркаха – трябва да ни изкарат „всичко друго, но не и слaвянu“… В момента излязохме „итaлuано-yнгаpци“…“ Самото заглавие при всяко прочитане подсилва импулса ми да разнищя и оборя цялото изложение. И ще го направя, даже при риска да изглежда, че се заяждам с този човек, на когото иначе симпатизирам.

Както обикновено постъпвам в такива случай, отново ще призова читателите си да се запознаят с обсъжданата статия. За да няма съмнения, че вадя нещо от контекст. Или че, да речем, нещо не е било цитирано точно.

И така, да започнем от заглавието:

„Неолuбералите се побъркаха – трябва да ни изкарат „всичко друго, но не и слaвянu“… В момента излязохме „итaлuано-yнгаpци“…“

Че тъй наречените неолиберали са побъркани, беше тема и в последните ми „Разни мисли“. Нямам възражения. Като цяло. Само че не разбрах защо г-н Божилов свързва това генетично изследване с тях. Щеше да е полезно, ако бяхме получили препратка към въпросното проучване или поне конкретни цитати от него, въпреки че съм запознат с него и за разлика от г-н Божилов, никак не го намирам за притеснително и побъркано. Липсват каквито и да било свидетелства, че авторите на генетичните тестове имат нещо общо с неолибералната доктрина.

Всъщност в изследването, за което става дума, никой не си е позволявал да твърди, че „не сме славяни“. За пръв път то беше публикувано преди повече от пет, а може да бяха и десет години. Като там просто се изтъкваше, че българите имат генетична близост не само с непосредствените си съседи — гърци, сърби (които са славяни), украинци (също преобладаващо славоезични) и прочие, — но и с народи, с които нямат обща граница. Сред споменатите действително бяха италианците и унгарците, наред още с бошняците (поредните южни славяни), румънците (които не отричат славяните като участник в етногенезиса им) и австрийците (мултиетническа нация със значителен славянски компонент).

Междувременно проучването беше цитирано на много места, едно към едно, включително в леснодостъпната Wikipedia. Не е трудно да го намерим, нито да се позовем на откритията му. На съответното място се казва буквално:

Haplogroup J-M172 (J2) is presented at levels 10.5%. Higher levels of it are found as far as Hungarians, Romanians, Bosniaks, Austrians and Italians.

„Хапрогрупа J-M172 (J2) е представена [сред българите] с 10.5%. По-често се открива при унгарци, румънци, бошняци, австрийци и италианци.“

Как от тези изречение се стига до извода, че „не сме славяни“ или че някой ни е изкарал „италиано-унгарци“, ще си остане вечна загадка за мен. Защото същите тези изречения могат да изведат заглавия, че италианците са „австро-българи“; че унгарците са „българо-бошняци“ и т.н. Очевидно никой от авторите не го прави — поради несъстоятелността на такива твърдения, граничещи с безумие.

Кривата интерпретация няма нищо общо с авторите на научния труд. Заглавията, че „не сме славяни“ или че сме „австро-унгарци“ се правят само от хора, които търсят сензации или в конкретния случай: от г-н Божилов, който се подвежда по сензационните грешни тълкувания, нямащи нищо общо с реалните открития. Тази крива интерпретация е толкова елементарна и тъпа, че се признава и от иначе интелигентния г-н Божилов, който бърза лично да оспори заглавието на собствената си статия:

Но тия „изследвания“, дето доказаха че сме генетично близки с „унгарци и италианци“, това надмина всяко мое въображение.

Едно е да се каже, че българите са „италиано-унгарци“. Съвсем друго е да се каже, че българите имат „генетична близост с унгарци и италианци“. Като тази генетична близост дори е изразена в проценти — 10.5% — твърде малки, за да се правят сензационни заглавия на тяхна основа.

Що се отнася до въображението, споменато в цитата, тук то е излишно. Достатъчно е да имаме прилични исторически познания, за да обясним тази 10.5% генетична близост. А ако имаме по-задълбочени такива знания, даже бихме се изненадали, че процентите са само толкова.

Ето примери, които не претендират за изчерпателност:

1. Генетичният обмен между Балканите и Апенините е исторически засвидетелстван още с първите хроники за миграциите след Троянската война. Тези сведения, повечето от които са по-скоро поетични, заради което някой може да ги смята за измислени, обаче се подкрепят и от археологията. Да речем — в близостта между палеобалканските находки и тези на италийските етруски.

2. Повечето балкански области за дълги векове са римски провинции. Има данни за конкретни бракове между хора, произлизащи от Апенините, с такива, родени на Балканите. Чудесен повод за генетична близост! А тук дори няма да засегнем подробно темата за римските изгнаници и ветераните, прекарали остатъка от живота си по нашите земи.

3. Хора от нашите земи още от римско време са се били като гладиатори в Колизуема, а са вдигали и въстания из целите Апенини… без да са имали обет за безбрачие! Отделно имаме и сведения за заселване на тъй наречените Алцекови българи в северните области на Ботуша. Някои потомци на Юстиниановия род (произлизащ от Македония) са си оставяли семето във Венеция (Италия) поне до 12 век.1

4. В края на античността, пък и през Средновековието, области в древна Панония (днешна Унгария) са част от Българската империя. Дори преди Първата българска империя, българите често се споменават като владетели на Панония. Там, впрочем, е било и хунското царство на Атила. Хиляди жители на българските земи са били отвеждани в плен в унгарските земи, смесвала се е дори аристокрацията, а потомците са се връщали да отвоюват „бащините си тракийски градове“, както свидетелстват и придворните летописци от онова време, и домашните исторически извори.

5. Тракийските гети, познати и като готи, както и едноплеменните им даки, са обитавали — забележете! — земите на днешни Румъния, България, Украйна, Унгария и… Италия. Някои от тях се отправят даже към Испания, като дирите им се проследяват чак до Северна Африка. По тази причина и без нужда от въображение съм изненадан от липсата на посочена генетична близост между българи и испанци. Била тя, да речем, и само някакви си 2-3%.

Така че въображението тук няма никаква роля.

Резултатите от това генетично изследване могат да се обяснят извънредно лесно

както с горните примери, така и със стотиците други, които излишно биха разводнили тази статия. По-нататък г-н Божилов пише:

„Истината е, че имаме много смесен ген — затова имаме от русокоси синеочки до тъмнокоси като гарван. Това е така.“

Истината е, че „смесен“ може да бъде само даден генотип (съвкупност от гени), но не и даден ген. Гените не се делят на „смесени“ и „несмесени“, а на рецесивни и доминантни. Например генът за сини очи е рецесивен. Това означава, че при „смесване“ на гена за сини очи с такъв за тъмни очи, поколение след поколение, рецесивният ген отстъпва пред доминантния.

По тази причина нямаме масово хора, на които едното око е синьо, а другото — кафяво. Или имаме сини очи, или имаме кафяви. Ако всяко от очите ни има собствен цвят, това вече се дължи на генетична мутация, а не на „смесване“.

Умишлено или не, г-н Божилов е пропуснал да ни запознае с процентното съотношение между „русокосите синеочки“ и „тъмнокосите като гарван“ сред българите. А след това да сравни това процентно съотношение със същото, но сред балтийските славяни и източните. Тогава — на базата на едно такова антропологическо (!), а не генетично (!) сравнение — може би щеше да се замисли повече върху недомислените си термини и да се въздържи от следното изречение:

„Но основният ген е славянски, такава е и езиково-етническата култура, а религиозно сме източно-православни.“

Но проблемът е в това, че… не съществува… никога не е съществувало… и никога няма да съществува… такова нещо… като „славянски ген“! Просто защото върху гените не са залепени знамена на народи и езикови общности. Просто защото гените не говорят човешки езици. И съответно няма как един ген да се определи като „славянин“ или „славянски“.

Терминът „славяни“ е единствено и само езиков, лингвистичен

Човек, на когото майчиният език е от тъй наречената славянска група, е славянин. Такъв човек може да бъде отроче на двама етнически българи, на българи и сърби, на руснаци и поляци, дори на тъмнокож африкански студент и българка. Чисто и просто — „славянин“ означава „славяноезичен“, като се има предвид езикова група(!), а не отделен език, тъй като отделният език може да бъде български, сръбски, руски, полски, чешки и прочие.

Горното определение за славяните и славянщината им, стига да бъде осмислено, лишава г-н Божилов от повода да напише емоционалния си коментар срещу добросъвестните генетици. Защото 10-процентовата му генетична близост с унгарци и италианци по никакъв начин не го лишава от славянския му език. Тоест — от славянщината му.

Но да се върнем на „славянския ген“. Генетиците, които знаят какво говорят и пишат, ни занимават с хаплогрупа R1a. И посочват, че тя е основната хаплогрупа сред славянските народи, без обаче да си позволяват да я определят като „славянска“. Ако не за друго, защото се среща с варираща честота и сред неславянски народи. Но важното тук е, че тази хаплогрупа не е доминиращата сред южните славяни — македоно-българи, сърбо-хървати и др. Дори има съществени разлики между македоно-българите, при които почти изключително се среща R1a-L1029, и сърбо-хърватите, при които хаплогрупата се представя от R1a-L1280 и R1a-CTS3402.

Иронично е,

че същото това изследване, което г-н Божилов опитва да обори, всъщност дава най-високото процентно представителство на „славянската“ хаплогрупа R1a сред българите — около 20% сред пробите от София-град, Хасковско и Монтанско. Поне най-високото, което съм срещал в различните генетични изследвания. В другите области на страната тази хаплогрупа е доста под 20% и процентно се доближава до хаплогрупата, показваща генетична близост с „нежеланите“ италианци и унгарци.

Както и да е, макар тук да се отчита по-висок процент на R1a сред българите, отколкото в други генетични изследвания, и това проучване не си позволява да посочва тази хаплогрупа като „основна“. Нито като „преобладаваща“. Защото, напълно в унисон с всички останали генетични анализи, сред южните славяни преобладава друга хаплогрупа, смятана за преобладаваща у античното население на Балканите: траки, илири, пеласги или както искайте ги наричайте. Какъв език е говорело това население — славянски или друг — в случая не е важно,2 защото говорим за гени, а гените сами по себе си не говорят езици.

Ако г-н Божилов под „основен славянски ген“ разбира ген, донесен например през 6 век от новозаселници, дошли някъде отвъд Карпатите, от блатата на Полша, очевидно генетиката го оспорва. Не само него, но оспорва и цялата господстваща историческа представа за „славянското море, което заляло Балканите“. И тук не става дума само за обсъжданото проучване на „побърканите неолиберали“, а практически за всяко генетично изследване, което оборва тази историческа лъжа. Доколкото имаме хаплогрупа R1a, тя нито е доминираща, нито е еднаква с вариациите ѝ, присъщи на балтийските и източните славяни.

Няколко думи и за втората част на цитираното изречение:

Но основният ген е славянски, такава е и езиково-етническата култура, а религиозно сме източно-православни.“

Езиково-етническата култура не се определя от гените. Така че намесването на езика и етноса в контекста на R1a е, меко казано, неуместно. Остро казано — абсурдно. Защото, както изтъкнах, един потомък на тъмнокож африканец и българка може да говори по-правилен славяно-български език от останалите българи. И да спазва културните норми по-ревностно от останалите българи.

Що се отнася до религията, тя пък съвсем няма място в обсъждането на гените. Кои сме източно-православни? Аз например съм славяноезичен българин и вероятно имам прилично процентно представителство на хаплогрупа R1a, но не съм източно-православен. Привърженик съм на верски доктрини, които са по-свойствени за германците, или пък в България се смятат за „ерес“. В същото време обаче и двамата ми родители се определят като православни — повече традиционно, без да практикуват вярата си.

Ако следваме логиката на г-н Божилов, се оказва, че или не съм син на родителите си, или гените им са се съчетали доста особено в мен, така че не само не прегръщат доктрината на източния ортодокс, ами даже я презират. Или най-добре да не тълкуваме гените и хаплогрупите през която и да било верска система, за да не изглеждаме смешни.

Намесването на това, че „сме източно-православни“, става още по-нелепо, когато обърнем внимание на списъка с регистрираните вероизповедания у нас, които нямат нищо общо с тъй нареченото православие. Някои дори нямат общо с християнството. А всяко такова регистрирано вероизповедание, за да бъде такова, има не един и двама последователи сред българите. Което пък е поредното свидетелство, че „славянските гени“ нямат отношение към религиозни и тем подобни представи.

Веднага след това четем:

„Всичко това ни слага доста далеч от италианците, които са западен ген, и върли католици.“

Въпросният „западен ген“ съществува точно толкова, колкото и „славянският ген“! — Изобщо! Самата употреба на термина „западен ген“ разкрива без капка съмнение, че

авторът говори наизуст и опитва да представи лаишките си термини и представи за научни факти

Генотипът на италианците е толкова разнообразен по отношение на хаплогрупите, колкото и този на българите. И определено преобладаващата хаплогрупа сред италианците не е някаква, която доминира и сред западноевропейските популации. Очаквано и логично, ако обърнем внимание, че италианците дори географски са по-близки до Балканите, отколкото до Западна Европа.

Гените нямат отношение към католицизма, както нямат отношение и към източното православие. Но все пак е забавно да се отбележи, че в някои области на България, особено по Дунава, българите-католици са много повече от 10% спрямо представителите на други вероизповедания. Тоест те са много повече, отколкото предполагат 10-те процента генетична близост с италианците. 🙂

Сега сериозно — дали сме „доста далеч от италианците“, е тема, която се разглежда и в проучването, презряно от г-н Божилов. Все пак говорим за едни 10%. Някой може да каже, че това са само 10% и че сме „доста далеч“. Друг би могъл да каже, че това са цели 10% и че сме „по-близки, поне генетично, отколкото предполагат дори историческите събития“. И в двата случая не виждам повод за шаш и паника, особено когато авторите дори не помислят да поставят под въпрос славянщината, а си я оставят там, където ѝ е мястото: при езиковедите.

„А унгарците са странна нация, несвързана с никоя друга в Европа.“

Какво им е странното на унгарците? Народ като народ. Народ от впечатляващо красиви хора, разкриващи поне 5 ясно отчетливи европеидни антропологически групи. Което не е изненадващо, ако знаем, че древните маджари са били европеиди и са заварили в Панония не само българи и други славяни, но и още европеиди.

Старите маджари не са се заселили на пуста земя,

така че липсата на кръвни връзки с Европа може да се твърди само от човек, който си няма представа от историята на този народ. Унгарците са чудесно свързани с други нации в Европа. Отлично са свързани исторически с българите и власите, а заедно с австрийците дълги години образуват австро-унгарската нация с едноименната ѝ империя. Имат и езиково сродство с финландците по линия на угро-финската езикова група.

„Който не вярва, да седне да учи унгарския език. Унгарците нито са славяни, нито са англо-саксонци.“

Да, не са славяни, защото не говорят славянски език, нито са англо-саксонци, защото не говорят английски език. Но, за сведение на автора, Европа не се състои само от славоезични и англоезични. Унгарците са угро-фини, защото заедно с финландците говорят език от един клон, който действително не е индо-европейски. Но това няма абсолютно никакво отношение към гените.

Нещо повече — от гледна точка на гените, днешните унгарци са много по-близки до славяните, отколкото до старите маджари, донесли угро-финския език. Тази генетична връзка дори обяснява особеностите на днешния унгарски език. А именно — много думи в съвременния унгарски имат славянски корени: цели 20%. Думите със славянски корени са само с един процент по-малко от онези 21%, етимологично свързани с уралския език на древните маджари!3

Така че изучаването на днешния унгарски език разкрива 20% близост между унгарците и славяните (в това число и българите). Докато генетичното проучване, което обсъждаме, дава само 10% близост. Трябва да се уточни, че процентите са само 10, защото засягат само една от хаплогрупите, която не е единствената, указваща генетична близост.

„Някакъв народ, по случайност оцелял в менгемето на историята точно там.“

Това е, меко казано, арогантно и шовинистично изказване, което не заслужава коментар с нещо повече от това изречение.

„Абсурдно е българите да гледат да ни изкарат „всичко друго, но не и славяни“…“

Абсурдното тук е един българин до такава степен да се омагьосва от термини, които не е осмислил достатъчно, че да ги смесва — поне дотолкова, доколкото могат да се смесят олио и вода. За жалост на г-н Божилов не е имало, няма и няма да има генетично изследване, което да потвърди или да отрече, че е славянин. Защо? — За сетен път: защото гените не говорят езици и не развяват национални знамена.

Абсурдното тук е българин да се държи като 100-процентово испанския Дон Кихот, който воюва срещу въображаеми вятърни мелници. Точно така, лошите „неолиберали“ зад това генетично изследване са точно толкова фантасмагорични, колкото и другите твърдения, които Божилов сам си е измислил, за да се бори с тях: че не сме славяни или че някой ни изкарвал италиано-унгарци.

Обобщено,

авторът воюва донкихотовски със собствените си измислици

А във войнственото си опиянение стига и до поредната доза шовинизъм (след онази за случайно оцелелите унгарци):

„Славяни сме, и следва да се гордеем с това. Славяни, с много примеси, по чисто географски причини…“

Славянщината е даденост. Тя не е и никога не би могла да бъде нещо, което е изработено и заслужено от някой от нас, за да се гордеем с нея. Читавите хора — славяни или други — обикновено се гордеят с неща, които са постигнали със собствени усилия; които са успели да достигнат, като само са тръгнали от основата на даденостите. А понякога и въпреки тези дадености.

Толкова за гордостта.

По второто изречение: Значи, имаме „много примеси“ към „славянския ген“. Което не се дължи само на „чисто географски причини“, но и на исторически причини, пък и на редица социални причини. Някои от тези „примеси“ се подразбират от само себе си. Тъдява са наминавали италийци, даже са владели земите ни, барабар с клон на предците ни, векове наред. И обратно — в Италия са живели и са се заселвали много балканци. От памтивека!

Кой би оспорил, че имаме селища Маджарово, както и родове Маджарови. Явно би го оспорил само онзи, който говори за „много примеси“, но държи тези примеси да си останат абстракция. И определено ненавижда ситуациите, когато тези примеси се сдобиват с проценти и конкретни имена.

А да не говорим, че други „примеси“, каквито са палеобалканските, са преобладаващите!

Всичко това се отчита с почти математическа точност от генетичните изследвания. Те показват, че сред „многото примеси“, за които говори и г-н Божилов, е една хаплогрупа, споделяна от други южноевропейски и централноевропейски популации. Не ми става ясно на какво основание наличието на тази обща хаплогрупа може и трябва да се отрича. Личните проблеми на някого с италианците и унгарците все пак не е задължително да са проблем и за другите славяни.

„А неолибералите, ако искат могат да им дам генетичен материал, който доказва и, че сме японци. Ако знаеш къде да търсиш, може да докажеш всичко…“

О, не, не не! Не всичко може да се докаже. Някой може да се оплете в собствените си недомислени термини и да си вярва, че е доказал нещо или оборил друго нещо. Такъв е и настоящият случай с коментара на г-н Божилов, който уж тръгна от генетиката, но бързо се изгуби сред мнимите „славянски гени“, католиците и ортодоксите, „странните народи“ и техните езици, които без никакво съмнение не е проучвал.

Не е първият. Неотдавна, ако си спомняте, коментирах и доста подобната тирада на г-н Валентин Грандев. Той също беше изплашен, че някой посяга на славянщината му. Само че при него враговете не бяха италианците и унгарците, а тъй наречените траки.

И единият, и другият просто не знаят какво означава „славяни“, въпреки че борбено адвокатстват на славянщината. Ако знаеха, нямаше да се оплитат като пилета в кълчища. И нямаше да носят от девет кладенеца вода, за да оборват необоримото, при това в защита на нещо, което просто никой генетик не е атакувал.

Иван Стаменов
16.10.2018 г.

* * *

Вижте още: Критичен разбор на ново генетично изследване сред българите



Бележки:

  1. Вж. напр. Марко Себелико, De Vetustate Aquileiæ : Rerum Venetarum Historiæ, lib. VII Venice, 1485. Цялото сведение е публикувано в книгата „Покушението над Юстиниан“. [^]
  2. В известен смисъл въпросът за езика на античното население, тъй наречените траки и илири, има отношение към темата. Не е тайна, че поддържам възгледа, според който трако-илирийците отпреди мнимото заселване на склавите са говорели език, който днес бихме причислили към славянската група. Но това е въпрос, който няма да се разреши, поне не и категорично нито от лингвистите, нито от генетиците, нито от историците. Убеден съм, че някой ден решаващ принос ще има само археологията сред материалистическите науки, стига археолозите да преодолеят догмата, че трако-илирийският език не е бил писмен. [^]
  3. Вж. напр. таблицата Origin of word roots in Hungarian, както и източника в библиографската препратка за конкретни примери. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Генетика за лаици: Наистина ли излязохме „италиано-унгарци“?"

  1. Ради  16.10.2018 г. | 11:43 ч.

    Г-н Стаменов, това славянофилство е конкретно към една „славянска“ държава, която според техните си изследвания е по-скоро угро-финска , като преобладаващо население. За съжаление тази любов ни беше набивана в главите над 45 години и все още не можем да я извадим от там, за съжаление!
    Поздрави!
    Ради Цанков

  2. Стопанина  16.10.2018 г. | 11:58 ч.

    Ради,

    Забелязах го веднага. Всеки път, когато чета някаква апология на славянството, очаквам към този термин автоматично да се прикачат антропологически, културни и религиозно-ортодоксални представи. (В най-тежките случаи се съчетават с истерична хомофобия и анти-НАТО-визъм.) Вървят в пакет. Хитро замислено от „славянската“ държава със забележителните угро-фински, централно-азиатски и монголоидни примеси.

    Доктрината хваща дикиш не само на тамошната родна почва, но и по нашите географски ширини. 20-те процента генетична предопределеност все пак може би си казват думата. 🙂 А казаните думи преливат и в обсъждания коментар на господина Божилов. Да му пожелаем да се освободи от това бреме. Грехът не е в заблудите, а в отказа да се освободим от тях, когато са ни посочени.

  3. Веселин Минчев  16.10.2018 г. | 13:51 ч.

    Връзка с Унгария определено съществува, а връзката с Италия е наследство от Римската империя. Векторите са от нас към тях. Хомеопатични връзки от същият тип,, вероятно имаме в остров Борнео и Океания. Конкретно за гените, като неотменимо свързани с тях са обратното клатене на главата и неравно делните тактове. Днес с лекота могат да се произведат прибори, подобни на дрегерите, но без духане, които с лекота да разпознават не българските елементи в НС, правителство и държавните служители на България.

  4. Павел Серафимов  19.10.2018 г. | 17:31 ч.

    Преди време смятах, че генетиката ще реши проблемите на историята, но май излиза, че Сталин е прав…Не е важно кой и как изследва, а кой и как нарежда да се правят интерпретациите 🙂

    Докато се вярва, че не само траките, но също огромният илирийски народ, а и скито-сарматите са изчезнали, а пък от нищото са се появили предците на днешните 300 000 000 представители на славянската езикова група, до никъде няма да стигнем.

    Приемем ли, че тракийският език се явява основата, прототипът на славянската езикова група, а и, че дори в исторически времена, тракийският е бил близко сроден на илирийски и скито-сарматски, то нито ще се налага да се обяснява как трите най-големи, най-силни и най-войнствени народи на Европа са се изпарили яко дим, нито ще се налага да се измисля как са се появили от нищото милиони, незабелязани от никого хора, които са населили едни от най-плодородните земи на Европа.

    Прочее, това виждане не е ново, още през 19 век, Виктор Обермюлер споделя следното:

    „Ония народи, които след края на т.нар. Велико преселение на народите биват наричани „славяни“, са всъщност нищо друго освен останките от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н. Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те биват осмивани просто защото не се вмъкват в рамките на пангерманистиката и на панславистката тенденциозна история. Но и за това тия историци са принудени – заедно с потока на Великото преселение на народите – да „изтрият“ (да се представят за „изчезнали“) почти всички стари народи на земята и след тях да направят така, че да се „появят“ съвсем нови, да им се търсят прародини и, разбира се, след като са вложили мъчителна работа без смисъл, не стигат до никакви резултати.“
    цит.Юлия Хаджи Димитрова, „Gothi qui et Getae – Готи сиреч гети“

  5. Илиан  09.11.2018 г. | 23:10 ч.

    Генетиката реши въпроса с произхода. Но въпроса с приемането на истината не е по силите на генетиката

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.