Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — Приложения

Следните Приложения, номерирани от I до VIII, са част от англоезичното издание на лекционния цикъл „Социалното бъдеще“ (The Social Future), но не и от оригиналното немско издание. Да се има предвид, че авторът на текстовете по-долу не е д-р Рудолф Щайнер!

Пояснения към лекции: 1, 2, 3, 4, 5 и 6 »

Приложение I

Икономическата система на колективизацията, развивана от държавната администрация в Русия от 1917 г. — тези лекции са изнесени през 1919 г. — доказа, че усилията за „теоретично свободно общество“ не са заместител на индивидуалната инициатива. Последната трябваше да се въведе отново, поне в ограничена степен, във връзка с насърчаването на определени импулси за индивидуална инициатива. Тези импулси не са се извличали, нито сега се извличат от концепцията за абстрактно общество, която, поради собствената си природа, не може да се издигне успешно до нивото на истински мотив за действие. Те трябва да се извличат от съвсем различни източници.

Последното може да се открие частично в дълбините на природата на руския народ, а отчасти — в старите импулси, повече или по-малко преоблечени в опортюнистичната идеология. Тези стари импулси са, да речем, индивидуалният егоизъм и всички негови политически и икономически последствия, примесени и подхранвани от националистическото натрупване на егоистични тенденции.

Акцентирането върху горното е необходимо, тъй като има голям брой хора, които вярват, че развитието и привидният политически успех на руската система за колективизация е доказателството, дадено от историята, че становището на Рудолф Щайнер е погрешно. То изглежда грешно само за лековерното и наивно мислене, което е изгубило възможността си за непредубедено наблюдение на фактите.

* * *

Приложение II

Необходимо е да се направи разлика между това, което Рудолф Щайнер охарактеризира тук като „принцип на компаниите“ и като „принцип на асоциациите“. Това става по-ясно, когато вземем предвид факта, че компаниите (корпорациите, големият бизнес) започват своята практика с метод на финансиране, целта на който е да се увеличи паричният капитал (чрез средствата на печалбата), като почти или изобщо не се взимат под внимание истинските икономически нужди. Принципът на асоциациите е свойствен на импулсите у онези, които имат индивидуалните възможности да се асоциират, за да посрещат истинските нужди на потребителите. Инвестиционният капитал, даден на разположение на способни и надеждни хора, в съответствие с този принцип на асоциациите, става паричното условие за осъществяването на съзнателна социална цел, вместо да се превърне в цел сам по себе си.

В съответствие с многобройните други обяснения, дадени от Рудолф Щайнер по темата за натрупването, прехвърлянето и управлението на капитала без държавна намеса, може да се каже, че „принципът на компаниите“ означава поддържането на едно изкуствено, безжизнено разделение на финансовия капитал от човешкото същество в неговите истински социални връзки, докато „принципът на асоциацията“ в икономическата област започва с човешкото същество и всички негови заложби и умения, работещи чрез предоставените му капиталови средства за истински продуктивни цели и за общото благо на всички.

* * *

Приложение III

Това беше посочено в разгара на следвоенните условия за европейската икономика, която вече показваше тенденция към инфлация. Но все пак имаше и данни за възможността да се предотврати и да се избегне всеобхватната инфлация през следващите години, ако бяха спазени експертните съвети, дадени от Рудолф Щайнер при много други случаи. Тези съвети, подкрепени от всички възможни аргументи, срещнаха глухите уши на онези, които бяха отговорни за положението.

* * *

Приложение IV

В своя „Курс по национална икономика“1 (Събр. съч. 340) Рудолф Щайнер посочва не само основанията за неизбежната необходимост от разглеждането на въпроса за цената като централен проблем в икономиката, но също и идеите, чието осъществяване е крайно необходимо за навременното решение на този проблем на базата на троичното устройство на социалното тяло.

* * *

Приложение V

Честите предупреждения на Рудолф Щайнер, че овехтелите мисловни навици ще се окажат препъникамъни за мнозина, опитващи да разберат идеите му, са особено валидни за неговата препоръка относно данъчното облагане на разходите — за предпочитане, когато се правят при инвестиции на капитал. Тази препоръка може да се оцени правилно само когато имаме предвид, че пълното осъществяване на този данъчен принцип изисква троичното разделение на социалния организъм като една от предпоставките. Ако тази предпоставка се вземе под пълно внимание, става ясно, че данъците върху разходите няма да бъдат неблагоприятни нито за потребителя, нито за производителя.

Така е, защото се предполага, че потребителят се радва на достатъчен приход. И когато е данъчно облаган за разходите си, той ще намери за честно и справедливо да плаща данъци в степента, в която се ползва от труда на обществото като цяло. Той прави това, като купува стоки и инвестира пари в тяхното производство. Във всеки случай, количеството капитал, предоставено за неограничено разпореждане на производителя, ще бъде достатъчно за производството на належащи стоки, защото решенията за прехвърляне на капитала за производствена инвестиция ще идва от източници, доста различни от онези, с които сме свикнали в наши дни.

* * *

Приложение VI

Този абзац е изложен на опасността да бъде напълно погрешно разбран. Би могло да се приеме, че той изобщо не е в съответствие с демокрацията, защото идеите на Рудолф Щайнер за назначаването на съдии от културната администрация сякаш правят съдията представител само на културния живот, като лишават държавата и нейното правителство от всякаква съдебна власт и прехвърлят последната в културната област.

Едно такова мнение е възможно само сред онези, които продължават да поддържат традиционната държавна концепция за демокрацията и не могат да се учат от събитията през този век,2 според които само една органична и динамична идея за демокрацията би позволила необходимото развитие на социалния организъм. Съгласно собственото си естество, една такава еволюираща демокрация изисква троичния социален ред като гаранция за демократичното практикуване на живота, а оттам — за прехвърлянето на съдебната власт в културната област, както изисква и прехвърлянето на икономическия контрол от политическото правителство към икономическата област на живота.

Законодателната функция е предоставена на политическия организъм (държавата). Тази функция трябва да се отнася само до демократичната подготовка, формулирането и приемането на закони чрез адекватна представителна система като правна гаранция за равни права. Изпълнителната власт също трябва да бъде оставена на държавата, доколкото правителството трябва да се грижи за спазването на закона и изпълнението на присъдите, издадени от съдилищата, независимо от политическата намеса.

В каква степен и колко съзнателно същността на истинската демокрация е защитена от предложенията на Рудолф Щайнер, може да се види от факта, че те включват предложението всеки3 да има право да избере свой съдия от състава на съдиите, номиниран от духовно-културната област.4 Допълнителни предложения от Рудолф Щайнер за защита на истинската демокрация могат да се намерят в следния цитат от книгата му „Същност на социалния въпрос“:

За по-тясното запознаване с правните казуси, съдиите и съдилищата, назначени по този начин, ще бъдат подпомагани от длъжностни лица, чието избиране също ще се определя от ръководството на духовната област, но които няма да издават присъди.5

* * *

Приложение VII

За по-дълбоко разбиране на това, читателят може да се запознае с „Моят жизнен път“ на Рудолф Щайнер, стр. 299:6

„Имам впечатлението, че ако тогава работническото движение беше проследено с интерес и ако пролетариатът беше разгледан с разбиране от страна на по-голям брой непредубедени хора, това движение щеше да се развие по съвсем различен начин. Но хората бяха оставени на живота вътре в собствената им класа, а ние сами живеехме в нашата собствена. Всяка от класите имаше само теоретични представи за другата. Преговори се водеха единствено по въпросите на заплащането на труда, когато стачки и други подобни мероприятия ги налагаха. Основаваха се всевъзможни служби за социално подпомагане. Последните заслужаваха голяма похвала.

Но липсваше всякакво проникване на тези вълнуващи света въпроси в духовната сфера. А само това можеше да отнеме от движението неговите разрушителни сили.“

Предлагаме този цитат, за да покажем, че многобройните забележки, направени от Рудолф Щайнер в тези лекции, за да охарактеризират движението на пролетариата и неговата марксистка идеология, не трябва да оставят впечатлението, че той е бил враждебен към пролетариата. Всъщност е точно обратното. Неговите неуморни усилия през 1919 г. и по-нататък са свързани с дълбока загриженост за нуждата от установяването на взаимно разбирателство между двете класи — буржоазията и пролетариата, — които са се борели помежду си за политическата власт.

През 1919 г., когато работниците са били на власт в Централна Европа — а в Русия от 1917 г., — Рудолф Щайнер продължава усилията си, като предлага една културна, вместо политико-икономическа гледна точка. Докато прави това, той открива необходимостта от разбиране на проблема — да се изясни на пролетариата природата на разрушителните сили, действащи в техните среди и въплътени в погрешна материалистическа идеология. Също така трябва категорично да се подчертае, че Рудолф Щайнер дава да се разбере ясно, че същите разрушителни сили действат в еднакво смъртоносна степен в егоистичното и безразсъдно поведение на членовете от другата класа — буржоазията — спрямо живота и неговите световни проблеми.

* * *

Приложение VIII

Първоначалното изявление относно естеството на нервите може да се намери в приложението към по-рано споменатата книга на Рудолф Щайнер: „Върху загадките на душата“.7 Това изявление, важността на което не може да се подценява, показва как антропософията решава съдбовния въпрос в съвременната физиология и психология, а именно — решава въпроса за връзката между тялото и душата. Читателят ще научи, че човешкото тяло функционира по троичен начин. Или казано иначе, има три системи на органична дейност: а) нервната система, включваща сетивата; б) веществообменната система, която е свързана и със системата на крайниците; и с) ритмичната система, тоест кръвообращението и дишането.

Това важно откритие, направено от Рудолф Щайнер, разкрива факта, че човешката душа в нейната цялост не е ограничена само до връзките ѝ с нервната система, защото тя е само една от нейните няколко специални функции, проявяваща се в мисленето, доколкото тази дейност зависи от сетивните възприятия. Друга функция на душата — чувстването — се поддържа от телесната ритмична система. А третата душевна функция — волята — намира телесното си съответствие в метаболитната система. Всичко това означава, че човешката душа, като цяло, с нейните три функции е свързана, отново като цяло, с телесния организъм. Тя функционира чрез трите системи, които са тясно преплетени и си взаимодействат.

По-нататък сведението на Рудолф Щайнер показва, че, щом се посвети на определено обучение, душата става способна да се отделя, връзка след връзка, от физическото тяло и да насочва възприятията си — посредством преобразувани мисли, чувства и воля — към духовния свят.

Трябва да се уточни обаче, че откритието на троичния физиологичен и ментален организъм при човека не е довело Рудолф Щайнер до автоматичното развитие на идеята за троичния социален организъм. Троичната структура на социалното тяло е била открита от него чрез независими изследвания, без да се взима предвид човешкият организъм. Самият Рудолф Щайнер казва:

„Стремежът тук не се състои в това, да се прехвърлят някои удобни за естественонаучните факти истини в областта на социалния организъм. Стремежът е абсолютно друг: човешкото мислене и човешкото усещане да вникнат в съответстващата на самия живот идея за разглеждане на естествения природен организъм и после да я приложат в областта на социалния организъм.“8

Превод: Иван Стаменов

Публикацията се основава върху новото официално американско издание The Social Future от 2004 г., редактирано от Хенри Б. Монгис.



Бележки:

  1. Този лекционен цикъл засега не е наличен на български език — бел. пр. [^]
  2. Има се предвид XX век, когато са писани тези Приложения към лекционния цикъл „Социалното бъдеще“ — бел. пр. [^]
  3. Тук се има предвид „всеки“, който е съден за дадено реално и предполагаемо престъпление — бел. пр. [^]
  4. В английския текст на това място стои „от духовно-културния организъм“. Смятам, че не е уместно в този контекст да се говори за организъм, тъй като всъщност духовно-културната област е само една от частите, тоест един от членовете на троичния социален организъм. От известна гледна точка, всяка от трите области в този социален ред е малък организъм, имащ известна независимост, но в случая предпочитам да се използва дума, която не предразполага към недоразумения — бел. пр. [^]
  5. Цитатът е преведен от мен, Иван Стаменов, въпреки че книгата „Същност на социалния въпрос“, Събр. съч. 23, вече си има български превод и официално издание. На съответното място в глава III: „Капитализъм и социални идеи“, преводачът от немски език за българското издание, д-р Димитър Димчев, вероятно е допуснал грешки, тъй като се откриват съществени разминавания в смисъла. Неговият превод е следният: „За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами.“ — бел. пр. [^]
  6. Библиографската препратка е за българското издание, известно още като Събр. съч. 28. Преводът от немски на извадката е дело на Мария Пашова. При направената проверка не установих съществени разминавания с английския превод — бел. пр. [^]
  7. Въпросното приложение е към английското издание на книгата — The Riddles of the Soul — издадено през 1996 г. В немското издание на този лекционен цикъл, Събр. съч. 21, липсват приложения — бел. пр. [^]
  8. Цитатът е от „Същност на социалния въпрос“, глава II: „Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси“, преведена от немски от д-р Димитър Димчев. Тук също се откриват разлики с английския превод на книгата, но смисълът в общи линии е еднакъв – бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — Приложения"

  1. Петьо  12.10.2018 г. | 21:13 ч.

    По бележка 5 към Приложение VI:

    Преводът на Димчев е верен и точен с немския оригинал в първата си част. Второто изречение, обаче, е объркано.

    Правилното е да се каже, че няма да могат сами да съдят/отсъждат.

    – Für die engere Gesetzeskenntnis werden
    den in der geschilderten Art bestellten Richtern und Gerichts-
    höfen Beamte zur Seite stehen, deren Wahl auch von der
    Verwaltung des geistigen Organismus zu vollziehen ist, die
    aber nicht selbst zu richten haben
    .

  2. Петьо  12.10.2018 г. | 22:02 ч.

    Така, двата превода могат да се обединят по следния начин:

    За по-тясно запознаване със съдебните казуси * ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм, но които няма да решават съдебните дела.

    *букв.за по-тясното познаване на законите

  3. Стопанина  13.10.2018 г. | 10:27 ч.

    За по-тясно запознаване със съдебните казуси * ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм, но които няма да решават съдебните дела.

    Петьо, нещо продължава да не е наред. Защо съдиите и съдебните заседатели няма да решават съдебните дела? И алтернативно – защо трябва да има допълнителни съдии и съдебни заседатели освен онези, които ще решават делата? Нима тези, които решават делата, нямат „тясно познаване на законите“, та трябва да им помагат други съдии?!?

    И в английския превод, и в машинния превод от немски в Гугъл ми се появяват едни „длъжностни лица“, които подпомагат съдиите в ориентирането им в делото. И именно тези обикновени хора, които имат само подпомагаща функция, не решават съдебните дела, защото това в крайна сметка е работа на съдиите.

    Ето как го превежда Гугъл:

    За по-тясното познаване на закона ще бъде съдиите и съдиите, назначени по описания по-горе начин, са на разположение длъжностни лица,…

    Моля те, виж да не би да си пропуснал тези длъжностни лица в твоя превод, защото те са основното в това изречение. То е пряко свързано и с онова, за което се говори по-напред и след това в книгата. А именно, че човек или сам ще избира съдия, който го разбира, или духовната администрация ще назначава длъжностни лица, които да подпомагат съдиите в разбирането на обвиняемия. Точно преди обсъждания цитат Щайнер казва, че този принцип ще може да се прилага и в други типове съдебни дела.

  4. Петьо  13.10.2018 г. | 17:27 ч.

    Да, има неточност в превода. Сега я забелязах. Ще го преведа сам изцяло и след малко ще го пусна.

  5. Петьо  13.10.2018 г. | 17:49 ч.

    – Für die engere Gesetzeskenntnis werden
    den in der geschilderten Art bestellten Richtern und Gerichts-
    höfen Beamte zur Seite stehen, deren Wahl auch von der
    Verwaltung des geistigen Organismus zu vollziehen ist, die
    aber nicht selbst zu richten haben.

    За по-тясното познаване на законите назначените по описания начин съдии и съдилища ще бъдат подпомагани от длъжностни лица, чийто избор също ще се извършва от управлението на духовния организъм, които обаче няма да могат сами да съдят (да издават присъди).

    Това den в немския текст съм го пропуснал при снощното четене. Изглежда го е пропуснал и Димчев, което прави неговия превод съвсем неточен.

    Явно английският преводач е бил по-буден. Съответно и твоят превод е добър, а забележката към този на Димчев – основателна.

  6. Стопанина  13.10.2018 г. | 18:00 ч.

    Ако нямаш възражения, предлагам да го финализираме така:

    „За по-тясното запознаване с правните казуси, съдиите и съдилищата, назначени по този начин, ще бъдат подпомагани от длъжностни лица, чието избиране също ще се определя от ръководството на духовната област, но които няма да издават присъди.“

    Държа на „правните казуси“ (конкретните съдебни дела) вместо „законите“, защото това е смисълът на изречението. Длъжностните лица, назначени от духовната област, ще помагат на юристите да вникнат в същността на делото и дори в характеристиката на обвиняемите. Хора, които не са юристи, няма как да помагат на съдиите да разбират законите. 😉

    Държа и в този случай да няма „духовен организъм“, а преводът да е „духовна област“ по причините, посочени по друг случай в преводаческата ми бележка 4.

  7. Петьо  13.10.2018 г. | 20:35 ч.

    Аз го разбирам така, че тези длъжностни лица ще са по-добре запознати със законите като цяло, и все пак бидейки назначени на същия принцип като съдиите ще могат да помагат на съдиите именно откъм правната част. Т.е. смисълът е, че длъжностните лица ще са по-добре запознати със самите закони и затова ще могат да оказват съдействие на съдиите. При това положение мисля, че също би могло да се използва и „правни казуси“.

    За духвния организъм – тук така е използвано от Щайнер. В предходните изречения навсякъде се говори за „духовна организация“.

  8. Стопанина  13.10.2018 г. | 21:56 ч.

    тези длъжностни лица ще са по-добре запознати със законите….

    …по–добре от съдиите?! Пример за такива хора?

  9. Петьо  14.10.2018 г. | 19:56 ч.

    Това е моя интерпретация.

    Щайнер казва, че избирането на съдиите ще е от хора по места, заети в най различни професии, за период от 5 до 10 години, към които ще могат да се обръщат жалбоподателите за случаи от гражданското и наказателното право. Т.е. тези съдии не са такива по професия (или тя не е основна), или не е задължително да са такива, а се включват в процеса по нужда.

    Затова и именно ще има назначени чиновници, които да им помагат. За да може да отсъди един съдия той трябва да познава законите, но според мен не е нужно по всяко време да ги знае на изуст. Трябват му само тези, приложими в дадения случай. И тук помагат служителите. Това е моето разбиране.

  10. Стопанина  15.10.2018 г. | 09:24 ч.

    Щайнер казва, че избирането на съдиите ще е от хора по места, заети в най различни професии, за период от 5 до 10 години, към които ще могат да се обръщат жалбоподателите за случаи от гражданското и наказателното право.

    Според превода на Димчев не става дума за някакви неопределени хора, а за юристи:

    „Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право.“

    А по-напред се казва:

    А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.

    Възможно е да греша, но ми се струва невероятно Щайнер да е имал предвид, че съдии могат да бъдат хора без юридическа подготовка и подпомагани от юристи. Изграждането на съдебни институции – във или извън духовната област – също за мен изисква юристи, а не юристите да имат само второстепенна, поддържаща роля.

  11. Петьо  15.10.2018 г. | 21:28 ч.

    Die Urteilsfindungen selbst aber liegen in Einrichtungen, die aus der geistigen Organisation heraus gebildet sind. Diese
    Urteilsfindung ist in hohem Maße abhängig von der Möglichkeit, daß der Richtende Sinn und Verständnis habe für die individuelle Lage eines zu Richtenden. Solcher Sinn und solches Verständnis werden nur vorhanden sein, wenn dieselben Vertrauensbande, durch welche die Menschen zu den Einrichtungen der geistigen Organisation sich hingezogen fühlen, auch maßgebend sind für die Einsetzung der Gerichte.
    Es ist möglich, daß die Verwaltung der geistigen Organisation die Richter aufstellt, die aus den verschiedensten geistigen Berufsklassen heraus genommen sein können, und die auch nach Ablauf einer gewissen Zeit wieder in ihre eigenen Berufe zurückkehren.

    Превод (мой):
    Самите съждения (отсъждания) обаче се правят от институции, които са изградени от духовната организация. Това отсъждане до голяма степен зависи от възможността съдещият да има усет и разбиране за индивидуалното положение на един подсъдим. Такъв усет и такова разбиране могат да са налице само когато изграждането на съдилищата се ръководи от същите връзки на доверие, чрез които хората се чувстват привлечени към институциите на духовната организация.
    Възможно е управлението на духовната организация да поставя съдиите, които могат да са взети от най-различни духовни професии, и които след изтичане на определено време отново да се върнат към своите собствени професии.

    Обърни внимание, че Щайнер най-напред използва думата съдещ вместо съдия или юрист. После казва съдия (там, където в превода на Димчев е юрист).

    Въобще цялото това

    Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи

    ми се струва грешно. Според мен е точно обратното, а именно, че управлението на духовната организация възлага на съдиите, които могат да са от най-различни духовни професии. Като дори тук по-точният превод е поставям, издигам вместо възлагам. Щайнер използва aufstellen. И подчертава, че усетът и познаването положението на подсъдимия е основното. И именно в случаи, когато се изисква по-добро познаване на законите се включват тези чиновници, които да приемем, че вече наистина ще са юристи по образование.

    Моля и други знаещи и говорещи немски читатели на блога да се изкажат.

    Ето как е в английския превод:

    The passing of judgment, however, is the function of institutions developed out of the spiritual organization. In passing judgment, a great deal depends on the opportunity the judge has for perceiving and understanding the particular circumstances of the person he is trying. Nothing can assure this except those ties of trust and confidence that draw men together in the institutions of the spiritual sphere. These must be the main consideration in setting up the courts of law.

    Possibly the administration of the spiritual organization might nominate a panel of judges who could be drawn from the widest range of spiritual professions and would return to their own calling at the expiration of a certain period.
    […]
    For more detailed acquaintance with points of law, the judges and courts will have the help of officials (also selected by the spiritual administration) who will, however, not themselves decide cases.

    И на руски:

    .
    но вынесение судебных решений в каждом отдельном случае – дело учреждений, относящихся к духовной организации общества. Правильность решения судьи в значительной мере зависит от глубины понимания им индивидуальных особенностей и положения того, кого он судит. А эта глубина понимания возможна лишь там, где связи доверия, определяющие отношения людей в организациях духовного характера, станут определяющими также и в судебной организации.
    Возможен, например, такой порядок: духовная организация назначает судей, принадлежащих к разнообразным профессиям и специальностям, а по окончании определенного срока (5-10 лет) они возвращаются к своим основным занятиям;
    […]
    Судьям и судебным коллегиям должны помогать особые должностные лица, обладающие специальными познаниями в области права и действующего законодательства. Они также назначаются духовными организациями, но сами не имеют права судить.

    Според мен идеите на Щайнер са много по-точно и вярно предадени в английския и руския преводи, отколкото в този на Димчев, където дори има съществена грешка.

  12. Стопанина  16.10.2018 г. | 10:04 ч.

    Според мен идеите на Щайнер са много по-точно и вярно предадени в английския и руския преводи, отколкото в този на Димчев, където дори има съществена грешка.

    Неприятно. Много неприятно.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.