Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 6

Националният и международният живот в троичния социален организъм. Егоизъм и любов — два импулса, които работят в човешката душа и имат особено отношение помежду си. Различната природа на национализма и интернационализма. Защо крайните материалисти и отрицателите на духа никога не могат да са истински практици. Статистиките, речите и журналистическите статии като пример за привидно съвършенство, в което обаче няма реалност. Защо никога не трябва да се уморяваме да говорим за истините, които сме открили.

Продължава от лекции: 1, 2, 3, 4 и 5 »

Напълно очаквано е за някои от публиката ми моят начин за поднасяне на темата в тези лекции да изглежда донякъде странен. Странен дотолкова, доколкото вероятно може да се каже, че това са изолирани идеи и мисли относно възможния начин за изграждане на социалната структура и че гръмките лозунги, които са твърде чести в днешните социални движения, осезаемо липсват в тези лекции. Определено мислите и идеите трябва да са в основата, но мисля, че беше посочено ясно — тези мисли и идеи се различават значително от почти всичко останало, което се е казвало по темата. Например често чуваме, че няма равно разпределение на благата и че това се дължи на някакво зло; че такива злини трябва да се премахнат и тъй нататък. Често чуваме такива изказвания в наши дни.

На мен ми се струва по-важно да се работи в тази област, както и в практическия живот. Ако имаме някаква стока, от която човешките същества се нуждаят, а тя се произвежда от машина, не е достатъчно да напишем една програма и да обявим, че трябва да се свика събрание и да се основе организация, така че въпросната стока да се произвежда. По този начин се създават съвременните социални програми. За мен е много по-важно да се посочи начинът, по който машината, в нашия случай — социалният организъм, трябва да се сглоби и да се поддържа, за да произвежда нещо, което ще отговаря повече или по-малко на съзнателните изисквания в съвремието.

И мисля, че никой не може да каже, че тези лекции не са се занимавали с начините, по които хлябът, въглищата и други потребителски стоки се произвеждат. По мое мнение те се занимават с такива въпроси. Те се занимаха с действителните основи на социалния организъм, с начина, по който хората трябва да живеят и работят заедно в рамките на този социален организъм, за да покрият социалните изисквания. Искам да започна лекцията си с тези забележки, защото е възможно да се отправят такива упреци по отношение на тази моя заключителна лекция.

Само онези, които виждат защо цената на хляба, който се слага на всяка маса, е свързана с икономиката на целия свят, и защо събитията, случващи се в Австралия или Америка, и стоките, произвеждани от тези страни, са свързани с цената, плащана тук за хляб или въглища, ще забележат наличието на един международен проблем, който засяга целия социален въпрос. С оглед на множеството преобладаващи мнения и предразсъдъци обаче в настоящия момент не е никак лесно да се говори за международния проблем. Нима не видяхме до какви нечувани условия ни докараха международните отношения през последните пет години?1 Нима в най-широките кръгове — допреди 1919 г. — не преобладаваше вярата, че сред съвременното човечество се е установило международно чувство и международно разбирателство? До какво доведоха това международно чувство и международно разбирателство?2 И дори тези идеи и идеалистични цели, чиято най-голяма ценност лежи в техния международен характер, се доказаха като провал, което се признава и от самите им разпространители.

Достатъчно е само да си спомним думите, изявленията и представите на „международното християнство“ — защото самото то се определя така, — докато в толкова много случаи се включваше в припевите на международния шовинизъм. И можем да цитираме не един и два случая, довели до корабокрушението на международните импулси през последните години. Също така, когато говорим за интернационалния живот на човечеството, може би най-вече по отношение на икономическите му изражения, ще намерим за необходимо да преразгледаме собствените си мисли и преценки по тази тема. Ще се наложи да проникнем до онези източници на човешката природа, които могат да се открият само когато погледнем към духа и душата. Да го направим, като избегнем безплодното повторение на думите „дух“ и „душа“, а като вземем под внимание действителното господство на духа и душата — това според мен поне беше опитано в тези лекции.

По целия свят отношенията, съществуващи между човешките същества при тяхната съвместна работа, се управляват от два импулса, относно които е изключително важно между нас да преобладава истината — една неукрасена представа, която не е изкривена от банални фрази. Два импулса живеят в човешката душа, а отношението между тях е такова, каквото е отношението между северния и южния полюс на компаса. Тези два импулса са егоизъм и любов.

Широкоразпространено е мнението, че етичният закон изисква егоизмът да се победи от любовта и с напредването на човешката еволюция чистата любов трябва да заеме мястото на егоизма. Това твърдение се изказва от мнозина, като се аргументират с етиката, а днес — и със социалните нужди. Но определено в наши дни почти не се забелязва разбиране за особеното противопоставяне, което всъщност съществува между двете сили на егоизма и любовта.

Когато говорим за егоизъм, трябва да разберем, че той започва с телесните нужди на човешкото същество. Не можем да разберем онова, което се поражда от плътските потребности на човешкото същество, освен ако не го разглеждаме като принадлежащо към сферата на егоизма. Нуждите на човешкото същество произтичат от егоизма. И така, трябва да вярваме, че е възможно да облагородим чувството на егоизма; и затова не е добре да си съставяме мнения от съвременните масови изказвания по този въпрос. Да се казва, че егоизмът трябва да се преодолее чрез любовта, не ни помага много да разберем егоизма.

Работата е там, че този, който се среща с ближните си с един чисто човешки интерес и разбиране, действа различно от онзи, който има ограничени интереси и не се замисля за всичко, което изпълва сърцата и душите на неговите себеподобни, нито има интерес към обкръжаващата го среда. Като имаме предвид това, първият, който е истински заинтересован от ближните си, не е задължително да бъде по-малко егоистичен от другия. Защото неговият егоизъм може да бъде именно в желанието му да служи на човешките същества. Това може да поражда у него чувство за благополучие, за вътрешно блаженство, дори на екстаз — когато се отдава на служба на неговите ближни. Така че, що се отнася до външния живот, делата, които външно са абсолютно алтруистични, може да произлизат от егоизъм; в живота на чувствата те не могат да се определят по друг начин освен като егоизъм.

Но въпросът за егоизма трябва да се разгледа и по-нататък. Трябва да го проследим през целия живот на човешките душа и дух. Трябва ясно да видим как духовната и душевната природа произлизат от вътрешното същество на човека и имат различни проявления, точно както възникват и телесните потребности. Ето защо всичко в природата на творческата фантазия, на творческото въображение, възниква от вътрешното същество; както и всички творби от областта на изкуството. Ако продължим изследването си без пристрастия и потърсим правилно разбиране на такива неща, ще открием онова, което е създател на човешкото въображение. Всичко, което възниква от непознатите дълбини на неговото същество, има същия източник, но на по-високо ниво от телесните нужди. Животът на въображението, на фантазията, който се развива в изкуството, погледнат субективно, почива на едно чувство за вътрешно удовлетворение, по-рафинирано и по-благородно от, да речем, задоволяването на глада, но не по-различно като качество за индивидуалния човек, дори ако онова, което се създава, би могло да има различно значение за света.

Но целият човешки егоизъм се направлява от обстоятелството, че човек трябва да се съгласува със своите ближни — да живее и работи с тях. Самият егоизъм изисква той да живее и да работи с други хора. Много от онова, което имаме общо с други хора, абсолютно се основава на егоизъм, а все пак може да се отнася към една от най-благородните човешки добродетели. Ако размишляваме върху майчината любов, откриваме, че тя е абсолютно основана на егоизма на майката; все пак тя се проявява най-благородно в общия живот на човечеството.

Но онова, което в действителност се основава на егоизма, понеже човек се нуждае от своите ближни по егоистични причини, се разпростира върху общия семеен живот, върху общия живот на племето, върху общия живот на нацията, върху народа; и начинът, по който даден човек се държи сред своите хора и в своя народ, не е друго, освен отражение на собствения му егоизъм. В любовта към страната, в патриотизма, егоизмът несъмнено достига до едно високо ниво; той е облагороден; той придобива формата на идеал — и с основание. Въпреки това обаче този идеал се корени в човешкия егоизъм. Сега този идеал трябва да извира от човешкия егоизъм и трябва да се прояви, за да може посредством продуктивността си хората да предадат нещо на човечеството.

И така, виждаме как от този един импулс в човешката душа — егоизма, се развива всичко, което накрая намира проявление в национализма. Национализмът е егоизъм, който като цяло се изживява от цялата нация. Национализмът е егоизъм, пренесен в духовната област на живота. Например национализмът е оцветен, свети с въображението на хората, сред които намира изражение. Но самият този живот на въображението е висшето духовно развитие на всичко, което представляват човешките желания. Трябва да се върнем към тази основа, за да се сдобием с правилно разбиране за нея чрез правилно размишление.

От съвсем друг вид е онази характеристика на човешката природа, която се развива като интернационализъм. Ние ставаме национални, защото чувството на национализма възниква от собствената ни природа. Национализмът е един плод на растежа на индивидуалното човешко същество, което е от същата кръв като племето си, или пък е обвързано чрез други връзки със своя народ. Национализмът расте с човека. Той расте в него като определен телесен растеж. Човек не добива интернационализма по този начин. Интернационализмът по-скоро е съпоставим с чувството, което добиваме, когато съзерцаваме красотите на природата; чрез това съзерцание сме подтиквани към любов, към благоговение, към разбиране, защото то е станало реалност за нас, защото се отпечатва като впечатление у нас, защото ние му се отдаваме свободно.

От една страна, растем в нашата собствена нация, защото сме, така да се каже, нейни членове, но, от друга страна, се учим да опознаваме други нации. Те работят върху нас заобиколно посредством знанията ни за тях, нашите разбирания за тях. Малко по малко се научаваме да ги обичаме чрез разбиране. И пропорционално на нашето научаване да обичаме и да разбираме човечеството в неговите различни народи и техните различни страни, нараства и чувството ни за интернационализъм.

Има два абсолютно различни източника в човешката природа, от които възникват, съответно, национализъм и интернационализъм. Национализмът е висшата степен от развитието на егоизма. Интернационализмът е това, което ни прониква повече и повече, докато се отдаваме на широко разбиране за човешката природа. Трябва да разглеждаме в тази светлина общия живот на човешките същества по целия цивилизован свят, ако искаме да стигнем до ясно разбиране за конфликтния елемент в тези импулси: национализма и интернационализма.

Дори ако икономическият живот се управлява според собствените си условия и се направи опит това да се разбере, все още ще бъде необходимо да се посочат двата импулса в човешката душа, които току-що бяха споменати. Това, което в тези лекции нарекохме елемент на троичния човешки живот, ни отвежда обратно до тези два импулса в човешката душа. Помислете например за икономическата система; обърнете внимание как тя прониква целия национален и интернационален живот на човечеството.

Нека проучим тази икономическа система. Заставени сме да разпознаем нейният произход в човешките желания, в потреблението. Задоволяването на тези желания реално е цялата задача на икономическия живот. Производството и разпространението на стоки, управлението, човешките отношения и тъй нататък са необходими за посрещане на човешките изисквания.

И тук отново можем да запитаме: Кой елемент от човешката природа лежи в корена на желанията, на потреблението? Егоизмът е в техния корен. И е важно този факт да се разбере правилно. Ако се разбере, никой няма да се чувства длъжен да пита по отношение на икономическия живот: „Как можем да преодолеем егоизма?“, а по-скоро би запитал: „Как е възможно алтруизмът да посрещне справедливите желания на егоизма?“ Може би този въпрос не звучи толкова идеалистично, но е истинският въпрос.

Когато насочим вниманието си към производството, чрез което се задоволява потреблението, веднага виждаме, че е необходимо и нещо друго. Производителят, разбира се, в същото време е потребител. Този, чийто бизнес е да произвежда, трябва да разбира не само процеса на производството, но също и живота на своите ближни, така че да може да се посвети на работата по производството по начин, съответен на техните нужди. Производителят трябва да е способен — косвено или пряко чрез институциите, за които говорихме, — да вижда от какво хората имат нужда за потребление. След това той трябва да се посвети неегоистично и с разбиране на някакъв тип производство, за което той има умения. Необходимо е само да опишем това и хората ще бъдат принудени да видят, че истинската мотивираща сила за производството е самопожертвувателната любов към човешкото общество; дори когато сферата, в която се проявява, може да изглежда суха и безинтересна. И нищо конструктивно няма да се каже за действителното решаване на социалния проблем, докато не се разбере, че производството може да се регулира по социален начин само от творчеството, от духовната и правната организация, от източник, от който неегоистична любов към различните клонове на производството може да се влива в човешките души, тъй като производителят има интерес към своите ближни и живота.

Между тези двете — потреблението, управлявано от егоизъм, и производството, в което любовта е ръководен принцип — стои разпространението на стоки, като поддържа баланса между тях. Днес това се постига чрез разширяването и свиването на пазара, чрез предлагането и търсенето, но в бъдещи времена една човешка асоциация ще замести статистиките за нестабилността на пазара. Ще има хора, които ще поемат задачата да регулират производството в съответствие с техните наблюдения върху нуждите на потребителя. Така че пазарът ще се състои от стоки, които вече споменатите асоциации ще са способни да произвеждат. Тези асоциации по-напред ще изучават и наблюдават интелигентно нуждите на потреблението. Всички заучени фрази от тази област на живота ще се изхвърлят и вниманието ще се насочи изцяло към реалностите.

Кой не се е убедил, че в нашите времена е възниквало нещо, което е било определено да бъде резултат от постоянното разширяване на човешкия хоризонт относно света? Вместо някогашната национална икономика, ограничена в малки територии, сега имаме световна икономика. Вярно е, че досега тази световна икономика е само на етапа на нещо като търсене; въпреки че се е развила до такава степен, че в почти всяка част на света се потребяват стоки, които са произведени в други части на света. Тук отново човешките идеали и чувствата на човешката душа не се развиват със същата скорост като изискванията, които станаха очевидни. Навсякъде виждаме колко спешно е изискването в наши дни за една световна икономика, за преустройство, чрез които една световна икономика ще стане възможна.

Какви са условията, при които самата световна икономика3 е възможна? Истината е, че на този въпрос може да се отговори само ако по-напред насочим вниманието си към формата на социалния ред на бъдещето, който трябва да започне от нашите времена, ако искаме реда на Съобществото4 да заеме мястото на стария деспотичен ред — този на могъществото — и сегашните методи за търговия. Съобществото е социалният ред, при който производството ще се извършва от асоциации чрез договори с други асоциации.

Ако това наистина се случи, в какво ще се изразява истинската разлика между едно такова общество и простата търговска система на обществото — господстващата система в наши дни?

Разликата ни се разкрива сама във факта, че при търговската система индивидът или дадена група трябва предимно да се занимава с друг индивид или друга група. Какви са общите интереси на индивидите или групите в техните съвместни връзки? Понастоящем, независимо дали са производители или потребители, тяхното производство и потребление се разделя едно от друго, сякаш от пропаст, от случайностите на пазара. А пазарните случайности са средството за осъществяване на разпространението на стоки и за подпомагането на търговията. Каквото и да е мнението ни относно оправдаването или друго за господството на капитала, или пък на труда, и прочие; относно значението на капитала и значението на труда; трябва да се признае, че същественият факт в нашата търговска система, е че дистрибуцията на стоки трябва да бъде управляващият фактор. Разпространението е връзката между производството и потреблението; когато тези двете са разделени една от друга чрез бездната на пазара, няма начини за комуникация помежду им чрез упражняването на интелект.

Какво ще стане със сегашната господстваща система на разпространение при Съобществото? Цялата област на икономическия живот ще се привлече във сферата на интереси на всеки производител. Ако сега интересът на производителя е да открие как може да изработи продукти и да се отърве от тях, което той обаче прави от личен интерес, при Съобществото ще е необходимо всеки производител да има пълен интерес към потреблението, разпространението и производството. С други думи, ще е необходимо целият икономически процес да се отразява в икономическите интереси на отделния човек. Това трябва да бъде съществената точка в социалния ред на Съобществото.

Нека видим какво ще бъде положението на това Съобщество — което в отделните днешни държави е несъмнено изискване на бъдещето — по отношение на международния проблем. Как ни се разкрива този международен проблем, особено по отношение на икономическата система? Можем да видим, че, макар да съществува универсално изискване за световна икономика, отделните нации са разделени в рамките на цялостната световна икономика. Тези отделни нации, като изключим другите исторически причини за тяхното съществуване, са се образували за определено време от чувствата, пораждащи се от егоизма на обществото. Дори във висшите части от живота на една нация — в литературата, изкуството, науката, религията — именно въображението, породено от егоизма, е това, което държи заедно групите от хора. Държани заедно по този начин, тези групи заемат мястото си в сферата на световната икономика и в хода на 19 век те са се отстоявали с особена енергия, все по-решително до началото на 20 век, когато се достигна кулминацията.

Бихме могли да опишем какво наистина се случи, като кажем, че, докато другите интереси, които имаха много по-голяма прилика с онези при стария деспотичен ред на обществото, който по-рано преобладаваше сред нациите, принципът на размяната, на бартера, стана дори по-ясно изразен точно в съвместното общуване на нациите. Така това състояние на нещата достигна своя пик в началото на 20 век.

Точно както производството и потреблението се извършваха от различните държави, така и онова, което се доставяше до други държави или се получаваше от тях, беше погълнато от егоизма на различните държави. По този начин стойността на продуктите беше прикрепена само към онова, към което отделната държава, като нация, имаше интерес. Реципрочните икономически отношения, установени между държавите, бяха абсолютно зависими от търговския принцип, управляващ системата на търговията по отношение на дистрибуцията на стоките. В тази сфера, но в по-широк мащаб, беше особено очевидно как простата търговска система ще стигне до ad absurdum;5 и фактът, че това действително се случи, е една от главните причини, които докараха катастрофата на Световната война.6

Че има огромно противопоставяне между изискването за световна икономика и влиянието на различните държави срещу нейното осъществяване, днес става все повече и повече очевидно. Вместо да подкрепят една световна икономика, тези държави затвориха границите си, изолираха се с митници, такси и други способи, сложиха ръка върху всяко предимство, което би могло да дойде от една световна икономика, като го обладаха изцяло за себе си. Това доведе до кризата, която наричаме катастрофата на Световната война. Разбира се, имаше и други причини за злощастието, но това е една от водещите причини. Ето защо е важно да се разбере, че най-първата стъпка към подобряването на международните отношения е да се прави търговия отвъд границите, но върху различни принципи от тези, върху които е основана сегашната търговска система.

Точно както всеки един човек, ако иска да участва в работата на общността, трябва да се интересува от производството и потреблението навсякъде, където се извършва, както всеки член на общността трябва да се интересува от цялата сфера на икономиката — потреблението, производството и дистрибуцията, — така във всяка държава по света трябва да преобладават импулси, които биха довели до неподправен интерес към всяка друга държава; така че нищо, наподобяващо случайните условия на сегашния пазар, да не надделее сред народите на земята, а между тях да преобладава истинско вътрешно разбиране.

И тук стигаме до по-дълбоките източници на онова, което се прокарва чрез абстрактните идеали на тъй наречената Лига на нациите, отявлената цел на която е коригирането на определени злини в общия живот на народите. Но основополагащият принцип е същият като онзи, върху който се основават много други програми. Мнозина сред онези, които днес размишляват върху злините на живота, се възползват от първите налични средства, за да извършат една или друга реформа. Някой вижда, че дадена луксозна стока има широко разпространение, и се чувства длъжен да налага данък върху нея и тъй нататък. Такъв „реформатор“ никога не мисли да отиде до източника на въпросното зло и да създаде социална структура за обществото, в която не може да възникне нежелателен лукс. Но точно това е необходимо в живота на нациите. Затова никога няма да постигнем искрени международни социални отношения посредством регулации с единствено коригиращ характер. Няма друг начин, освен намирането на източника за общо разбирателство сред различните народи.

Не може да има разбиране за другите народи, докато се придържаме към нещо, което е толкова естествено за човешкото същество, колкото и неговия растеж, и докато гледаме само към онова, което неминуемо води към национализъм, към разделението на народите помежду им. Какво съществува в духовния живот на нашето време, което е единственото нещо, което носи международен характер и само по себе си не беше загубено през войната, защото беше невъзможно за хората да отнемат този характер от него? (Защото, ако това беше направено, самото бойно поле щеше да бъде унищожено.) Какво е това, което на земята е наистина международно? — Нищо друго, освен областта на съвременната наука, която се занимава само с външния свят на сетивата.

Абстрактната наука е придобила интернационален характер. Лесно е да се види в нашите времена, когато има толкова много лъжи по света, че, всеки път, щом някой злоупотреби с науката в служба на национализма, той я ограбва от истинския ѝ характер. От друга страна, не виждаме ли от този факт, на който се позовах, че онзи вид духовен живот, изразяващ се в интелектуализма, не е в състояние да установи международно разбирателство? Мисля, че достатъчно ясно може да се види, че безпомощността на тази абстрактна тенденция на мисълта, която описах от тъй много различни гледни точки, се прояви най-ясно в отношението на този абстрактен духовен живот към интернационализма. Науката не беше в състояние да влее в човешката душа международни импулси, достатъчно дълбоки, за да се противопоставят на ужасните влияния от последните години. И когато науката се опитва да предизвика социални импулси, като тези в международното социалистическо движение, се установи, че интернационалният социализъм също не е в състояние да се справи, както и че се влива най-вече в националните канали.

Защо се случи това? Просто защото измежду старите наследства7 на човечеството той е наследил само интелектуалността, а интелектуалността не е достатъчно мощна, за да работи творчески в живота. Ето така виждаме как, от една страна, този нов научен начин на мислене, който възникна едновременно с капитализма и техническата наука, съдържа в себе си един международен елемент, но и същевременно доказва своето безсилие да установи истинска международна връзка между хората. В противовес на това, трябва да си припомним и да приложим тук онова, което казах в четвъртата лекция относно начина на мислене, известен като духовна наука, който се основава върху възприятието и познаването на духа.

Това духовно възприятие не почива на външното сетивно възприятие; то е резултат от индивидуалното развитие на човешката природа. То извира от същата почва като тази на въображението, но се корени в най-дълбоките глъбини на човешката природа. Поради тази причина то се издига не само до субективни, въображаеми форми, а достига до обективното познаване на реалностите на духовния свят. Този вид духовно възприятие днес е много често неразбран. Тези, които нямат познания за това, казват, че откритото по този начин чрез духовното възприятие, е просто субективно и не може да бъде доказано.

Математическите истини също са субективни и не могат да се докажат! Никакво съгласие между отделните хора не може да потвърди истините на математиката. Всеки, запознат с Питагоровата теорема, знае, че е вярна, дори ако един милион други я оспорват. По този начин духовната наука също се явява обективна цел. Тя поема по същия път като въображението и се издига по-високо; тя се корени в обективните дълбини на човешката природа и се издига до обективни висини.

И така, това духовно възприятие се издига над всичко, което, като въображение, вдъхновява народите. То се търси еднакво от един народ или друг, на един език или друг. То е едно и също в опитността на всички човешки същества по цялата земя, ако се търси достатъчно дълбоко. Ето защо това духовно възприятие, което, както показах, може действително да навлезе в практическия социален живот и да го реформира, може в същото време да влезе активно в международния живот и да формира съюз между един и друг народ.

Поезията на един народ, нейните особености в други клонове на изкуството,8 ще се проявяват в него по свой собствен начин. Към духовното възприятие възниква и нещо от индивидуалността на даден народ, което е подобно на това, което възниква и другаде. Корените, от които израстват нещата, са на различни места. Крайният източник на всички последствия е един и същ по цялата земя. Много хора днес говорят за духа, но не знаят, че духът трябва да се интерпретира. Когато духът се разбира, той се оказва нещо, което не разделя, а обединява хората, защото може да бъде проследен обратно до най-вътрешното същество на човека и защото едно човешко същество поражда същото като друго и защото напълно разбира това друго същество.

Така че, когато всъщност одухотворим това, което иначе намира изражение като индивидуализъм във въображението на един народ, отделните народи ще се превърнат просто в множественото изражение на онова, което за духовното възприемане е единство. Тогава по цялата земя хората ще намерят за възможно толерирането на различните национални особености, защото няма да има нужда от абстрактно единство навсякъде; конкретното единство, открито чрез духовно възприятие, ще намери средства за изразяване по много начини. По този начин мнозинството ще може да се разбира помежду си в духовното единство. После от многото видове разбиране за единството те ще могат да съставят проекти за Лигата на нациите, а след това от духовните условия, от духовното разбиране, могат да възникнат правни постановления, които ще обединят народите. После в отделните народи ще се появи нещо, което е възможно за всеки народ, а именно — интерес към производството и потреблението, извършвани от други народи. После чрез духовния живот, правния и съдебния живот на народите, дадена нация наистина ще може да развие разбиране за другите нации и народи по цялата земя.

Хората трябва да променят мисленето си, за да разберат духа в тази област на живота, иначе ще се наложи да изоставят всякаква надежда за постигането на каквото и да било подобрение, независимо колко добронамерени са техните мерки. Вярно е, че много хора днес изразяват неверието си в работата на този духовен елемент. Разбираемо е, защото те нямат смелостта да се доближат до тази духовна истина. Истински трудно е за духа да привлече внимание. Но когато може да се разгърне, дори в малък кръг и въпреки препятствията, той се разкрива като това, за което току-що говорех. Ако поне можете да усетите чувствата на хората в някои от воюващите държави, ако можете да видите техните мисли спрямо враговете им, тяхната омраза една към друга, ако можете да осъзнаете липсата на интернационално чувство сред воюващите страни, бихте разбрали и защо този, който сега се обръща към вас, се връща отново и отново на мястото, което вече спомена в тези лекции, в северозападна Швейцария, където духовната наука е построила Гьотеанума — Университета за духовна наука.

Що за място беше това през годините на Войната? Това беше място, където през цялата Война хора от всички народи работеха заедно без почивка, без каквато и да било загуба на взаимно разбирателство, независимо от множеството дискусии, които може би бяха или не бяха необходими. Това взаимно разбирателство, понеже то беше следствие от всеобщо схващане на духовната концепция за живота, вече беше станало реалност, въпреки че понастоящем е само в тесен кръг. Бихме могли да кажем, че бяхме способни да направим експеримент в тази област. Бяхме в състояние да покажем, че онези, които се срещат там от време на време, бяха способни да разбират останалите. Това разбиране не трябва да се търси чрез неясни намеци за духа. То трябва да се търси чрез най-устремен и честен личен поход, чрез самия импулс на духа.

Днешните мъже и жени не искат и да чуват, че стремежът към духа трябва да бъде от всеки един, да бъде индивидуален. В наши дни се говори много за духа — че духът трябва да дойде и трябва да проникне чисто материалистичните социални изисквания. Но извън този апел към духа не чуваме почти нищо друго! Де да можеха такива хора, които иначе са добронамерени, прозорливи и изпълнени със социална етика, да разберат, че в действителност сме изчерпали този дух! Можем ли да отправяме апели към същия дух, който досега е бил с нас? Това е същият този дух, който ни докара до сегашните обстоятелства. Ето защо ние не искаме ново положение, създадено от стария дух. Един стар дух не може да ни донесе нищо ново! Това вече се доказа.

Имаме нужда от нов дух. Трябва да се стремим към този нов дух и той може да се спечели чрез независимия духовен живот. Ето защо, ако си представим как ще се постигне осъществяването на световна икономика — тя ще се осъществи поради собствената си вътрешна необходимост, — ще открием, че в нейния обхват една социална форма ще заеме мястото си до друга, като навсякъде те ще създават духовни и правни условия, произлизащи от човешките същества, които живеят заедно в тези социални структури. Именно това, което се постига по този индивидуален начин, ще бъде средството за разбиране на други социални членове и по този начин ще се превърне в средство, чрез което ще се осъществява истинската световна икономика. Ако не се създадат такива средства, старите национални интереси ще се надигат отново и отново в световната икономика и ще претендират за себе си всичко, което могат да извлекат. И тъй като всеки обществен член има желания като останалите, но ще е лишен от разбиране за другите, отново и отново ще се появява неизбежна дисхармония.

Как тогава може да осъществява световната икономика? Само доколкото политическите и интелектуалните организации не господстват над отделните форми в икономическата система; защото те трябва да имат индивидуална форма. Те постигат универсалност и единство само в духовното разбиране, което по цялата земя се явява другото единство. За да може земята да бъде освободена от индивидуализма, това друго единство трябва да бъде признато навсякъде.

Точно както е вярно, че ако само се спуснем достатъчно дълбоко в човешката природа, можем да развием до обективни висини онова, което — като духовно възприятие — може да се намери от всеки човек от всеки народ, също така е вярно, че нуждите на човешкото потребление по цялата земя не зависят от различията в националността. Човешките нужди са интернационални; само че са на другия полюс на онова, което е духовно интернационално. Интернационалността на духа трябва да изпълва разбирането, трябва да насити с любов това разбиране на другите националности и трябва да е способна да разшири тази любов до интернационализъм в посочения смисъл.

Но егоизмът е също толкова интернационален. Интернационализмът ще е способен да установи връзка със световното производство само когато последното се корени в едно общо духовно разбиране, в общата духовна представа за единството. От егоизма на хората никога няма да възникне разбиране на универсалното потребление. Само от една универсална духовна представа може да се развие това, което произлиза не от егоизъм, а от любов, и което, следователно, може да управлява производството.

Каква е причината за изискването за световна икономика? Поради нарастващата сложност в условията на човешкия живот навсякъде и съответното нарастващо сходство на човешките нужди, става все по-очевидно, че човешките същества навсякъде имат едни и същи желания.

Как може да се създаде един уеднаквен принцип на производството, за да посрещне уеднаквените желания, едно от които активно настоява за световна икономика? Той може да се създаде чрез нашата възвишена устременост към духовния живот, към едно истинско духовно възприятие, което е достатъчно мощно, за да създаде общо световно производство за общото световно потребление. Тогава ще може да се наложи балансът, защото единството в духа ще работи за единството на потреблението и за единството на производството. След това ще се намери и баланс в разпространението на стоките, тъй като то е медиатор9 между производството и потреблението.

Ето защо трябва да сме способни да се вгледаме в човешката душа, ако искаме да разберем как по целия цивилизован свят — реално състоящ се от множество организми — може да възникне един еднороден организъм. Този еднороден организъм не може да се изгради по никакъв друг начин. За да бъде такъв този еднороден организъм и за да е в съответствие със социалните изисквания по целия свят, трябва да се създаде истинска органична връзка между производството и потреблението, така че самунът хляб или въглищата, изисквани от отделното домакинство, или пък от отделен човек, да могат истински да съответстват на социалните изисквания, които сега започват да се чувстват в подсъзнанието на човешката раса.

Много добре знам, че когато такива въпроси се повдигат в тази област на проучванията, мнозина биха казали: „Но това е чиста проба идеализъм!“ Въпреки това само в тази област ще се намери движещата сила за множеството неща извън тази област. Именно защото хората не са потърсили тази движеща сила, която може да бъде намерена само по този начин, сегашните социални и политически условия преобладават в целия цивилизован свят. Хората трябва да осъзнаят, че онези, които си поставят за цел да създадат вътрешни сили за единния социален организъм, какъвто е държавата, и социалния организъм на света, са истинските практични работници. Те трябва да се убедят че всички онези работници, които често са наричани „практици“, имат само основно и елементарно абстрактно познание в своите истински области. Докато не се признаят тези два факта, социалният въпрос няма да се постави на здрава основа.

Един от хората, за когото всичко това беше въпрос на най-сериозна мисъл от дълго време насам, докато изнасяше лекции по конкретна тема за човешкия живот, изтъкна, че тъй наречените идеалисти по никакъв начин не са най-невежите, що се отнася до връзката между идеалите и реалния живот. Той беше наясно с глупостта на онези, които се наричат „практични“ и които вярват, че мислите на идеалистите са много красиви, но практическият живот изисквал нещо съвсем различно. Истината е, че всъщност практичността изисква тези идеали, ако иска някога да стане истинска практичност. А самозваните практици спъват осъществяването на тези идеали, защото са или твърде мързеливи да ги разберат, или имат личен интерес да осуетяват тяхното осъществяване.

Въпросният човек, за когото стана дума, каза: „Идеалистът знае точно толкова добре, колкото и всеки друг, че идеалите не са директно приложими в практиката. Но той знае и че животът трябва да се оформи в съответствие с тези идеали. Хората, които не могат да се убедят от тази истина, показват само, че от тях не може да се търси помощ в оформянето на събитията! Затова човек може само да им пожелае дъжд и слънце в съответния сезон и — ако е възможно — успешно храносмилане.“10

Следното цели да покаже връзката между идеализма и действителния практически живот, която ни служи, да речем, при построяването на един мост. Изкуството на инженерството, което осъществява моста, определено не се управлява от идеи, пораждащи се в материята. Както завършеният мост по-напред трябва да съществува идейно и може да стане истински практичен мост, след като е бил добре изработен в мислите, така идеализмът трябва да е нещо практично, извиращо от вътрешното практическо възприятие. Трябва да имаме инстинкта, чувството, което ще ни позволи да пренесем в реалния практически живот онези обективни закони, които например господстват в инженерното изкуство. Тогава вече няма да се пита: „Как може тези неща да се пренесат в практическия живот?“ Защото когато достатъчно хора разбират тези идеи, те ще ги приложат на практика чрез начинания и действия.

Често чуваме хората да казват, че тези идеи са красиви в много отношения и че ще е много добре, ако се осъществят, но човечеството още не било готово за тях. Те казват, че човешките маси още не били узрели. Нека видим какво реално се има предвид с такива изказвания. Този, който познава връзката между идеята и реалността, който разбира практическия живот според характера на неговата реалност, преценява масите различно. Той знае, че сега има достатъчно хора, които, стига само да навлязат достатъчно дълбоко във вътрешната си природа, могат да постигнат пълно разбиране за въпросите, с които се занимават. Най-голямата пречка е липсата на смелост. Липсва енергията, която да ги подтикне към онова, което биха могли да придобият, ако само развият в себе си пълно самосъзнание. Преди всичко е необходимо да коригираме нещо в себе си. Всяко човешко същество е способно на това, стига да вземе под внимание реалността. Докато, от една страна, хората затъват в материализма и дори се радват на това, от друга страна, те стават плячка на абстракциите и не навлизат в реалността. Дори във външния живот хората са убедени, че имат практичен ум, но не си правят труда да погледнат смело нещата, за да разберат истинския им характер.

Представете си например, че някой попада на едно твърдение и му вярва. Той приема само абстрактното му съдържание, а като прави това, може да се отчужди от живота, вместо да го разбира по-добре. Писането на добра статия днес не представлява голяма трудност. Защото в съвременната цивилизация има много изтъркани фрази и се изисква само малко рутина, за да може човек да пише фраза след фраза. Въпросът не е това, дали сме съгласни с буквалния смисъл на една съвременна статия, а е важно да сме способни да преценяваме степента, в която този смисъл има съзвучие с реалността. В това отношение днес има много за коригиране. Човек се заставен да каже: Това, за което хората трябва да настояват преди всичко в наши дни, е истината, която те могат смело да обединят с реалността. Ето два примера за това, което имам предвид:

Може да прочетете статистически доклади, да речем, за балканските държави; защото е станало обичайно да се запознаваме по този начин с условията, преобладаващи в света, да си създаваме мнения за политическите ситуации и други подобни въпроси. Бихме могли да преценим начина, по който хората получават информация, като четат статистики, да речем, за балканските държави. Четем, че там има толкова гърци, толкова българи, а след това можем да изчислим колко основателни са изискванията на различните елементи: гърци, българи или сърби. Ако след това проучим по-внимателно детайлите и ги сравним с онова, което сме получили като абстрактно познание относно броя на българите, сърбите и гърците в Македония, често ще открием, че бащата в едно семейство е регистриран като грък, единият му син — като българин, а другият — като сърбин. И човек би пожелал да разбере как това влиза в съгласие с истината. Може ли едно семейство наистина да се състои от един баща грък, един син българин, а друг — сърбин?11 Можем ли да научим нещо за реалността от статистики, направени по този начин? Много от статистическите доклади по света се правят по този модел, особено в търговския живот.

Понеже хората не чувстват винаги необходимостта да се абстрахират от простите думи и да намерят истината за това, което слушат, те обикновено стигат до грешни представи за нещата. Те не проучват достатъчно внимателно фактите. Те се задоволяват само с повърхността на живота, която е само едно покривало на истинската реалност.

Днес е от първа необходимост да не се разхищава време в обсъждането на това, дали човечеството е зряло или незряло, а да се посочва къде се крият най-главните злини. Щом веднъж ги открият и си направят труда да изобличат тези злини, а положат и достатъчно сили да се справят с тях, хората бързо ще постигнат успехи!

Втори пример: В началото на юни 1917 г. светът можеше да прочете речта, изнесена от тогавашния император Карл Австрийски12 при възкачването му на трона. Изговори се много в тази негова реч от трона относно демокрацията — много уместно по онова време. Отново и отново темата беше демокрацията. Та изчетох много за тази реч, за ентусиазма, с който беше приета от хората, както и колко блестящо беше да се възхвалява демокрацията по света в едно такова време. Когато четем тази реч от началото до края и разглеждаме само буквалното ѝ съдържание, от журналистическа гледна точка, тя ще ни прозвучи като чудесно постижение, ако се замаем от стила и композицията на изреченията, замислени да предизвикват чувства на наслада и задоволство. Много добре!

Но нека погледнем истината! Нека поставим тази реч в нейния контекст. Тогава трябва да се запитаме: Кой говори по този начин и в какво обкръжение? И ще видим, седящ в средновековното великолепие на своите коронационни одежди, блестящ от бижута, деспотичният владетел от отминалите времена, който не прави никакви усилия да скрие своето могъщество, обкръжен от сияйните си и позлатени верни рицари. Средните векове, обобщени изцяло в тази церемониалност, ако говореха истинно, щяха да изберат всяка друга тема, но не и демокрацията!

Какво представлява една реч за демокрацията — колкото и да са красиви нейните думи, — когато се изнася насред едно такова средновековно великолепие? Една световно-историческа лъжа. От буквалното съдържание на днешните неща трябва да се върнем към възприемането на реалността. Не е достатъчно да обхващаме нещата с интелекта; човек трябва да вижда нещата такива, каквито са. Именно това изисква духовната наука.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на външната реалност, без да търпим наказанието за това. Този, който иска да опознае духовната реалност в истинския смисъл на духовната наука, каквато се преподава тук; този, който иска да види духовния свят, преди всичко трябва да свикне с най-абсолютната истина в сетивния свят; той не трябва да се поддава на никакви заблуди относно всички неща, които се случват около него в света на неговите пет сетива. Особено този, който иска да проникне в духовния свят, трябва да използва петте си сетива по истински и разумен начин и не трябва да се предава на фантастични мисли, както правят повечето бизнесмени, тъй наречените практични хора, на които се възхищава и пред които отстъпва целият свят. Това, което искаме, не са ридания заради незрялостта на хората, а да им покажем, че трябва да сме истинни в най-вътрешната ни душа.

Тогава ще престанем да чуваме непрекъснато онези неистинни изявления за „духа, духа“. Тогава вече няма да се чуват по целия свят онези лъжи относно разликата между правото и силата, а ще чуваме за извършваната работа, която се състои в стремеж за придобиване на духа. Тогава ще чуваме, че духът, към който е имало стремеж, е бил спечелен, и че хората живеят заедно един съвместен живот, в който те намират равни права за всички. Само тогава ще можем да говорим за начина, по който икономическата система, напълно одухотворена и пропита с духа на равенството, ще може да установи истинското и правилно Съобщество.

Много по-важно е да признаем факта, че тук има достатъчен брой хора, които се вглеждат в себе си и са готови за работа; които могат да имат вътрешно разбиране за насоките, които дадох. Никога не трябва да се уморяваме да подчертаваме тези неща. Не бива обаче да мислим, че простото повтаряне на фрази, според които духът трябва да управлява света, ще доведе до — сякаш на магия — идването на духа. Не! Само чрез действието на човешкия дух ще може този дух да навлезе в света. В това отношение и ние трябва да сме истинни. Не трябва да позволяваме по света да кънти лъжата, че духът трябвало да дойде. Трябва да бъде провъзгласена истината, че духът няма да се изяви, докато няма места, на които не се изучава материалистически само външната природа, но и в които има стремеж към духовна концепция за живота.

От това духовно схващане за света трябва да произлезе истинско социално разбиране за житейските навици на цялото човечество в настоящето и близкото бъдеще. Всичко зависи от това, дали хората ще станат честни по отношение на духа и духовните си начинания. Защото духът може да се намери само по пътя на истината. Това не е извинение — или по-скоро: това е само извинение, — да се казва, че хората са невежи. В духовния стремеж е важно да се знае, че лъжата, която е несъзнателно поддържана, причинява точно толкова вреди, колкото и лъжа, която е съзнателно повтаряна. Защото е задължение на човека в наши дни да издигне подсъзнанието си, за да изкорени лъжата във всяка област, дори и в тази на подсъзнанието.

По тази причина бих искал да приключа с думи, които, впрочем, са истинни и напълно сериозни. Добре мога да си представя, че дори след опитите ми да опиша структурата на социалния организъм от най-различни гледни точки, които би трябвало да се явят пред окото на духовния изследовател по отношение на троичността; та добре мога да си представя, че все още има хора, които биха казали: „Това само идеи.“ Как е възможно — питат те — хората да се издигнат днес до такива идеи? Зинала е бездна между тези идеи и онова, което масово се разбира в наши дни.

По отношение на такива мнения бих могъл само да отбележа, че нашият отговор би трябвало да бъде: Не би трябвало да ни занимава колко напреднали или не са хората. Необходимо е само да обясняваме отново и отново онова, което сме открили като истина и за което мислим, че несъмнено ще донесе плодове. А след това чакаме, докато ни разберат. Ако правим така, ако никога не се уморяваме да повтаряме това отново и отново, тогава хората ще напреднат по-бързо, отколкото ако непрекъснато им се говори за тяхната индивидуалност. Вярвам, че светът много скоро може да стане готов за тези неща. Ето защо никога няма да се уморя да повтарям отново и отново онова, което вярвам, че би ускорило напредъка на човечеството към зрялост.

* * *

Вижте още Приложенията и Въпросите и отговорите след шеста лекция

* * *

Превод: Иван Стаменов

Лекцията е изнесена на 30 октомври 1919 г. Публикацията се основава върху новото официално американско издание The Social Future от 2004 г. Английският превод от първоначалния немски език е редактиран от Хенри Б. Монгис.



Бележки:

  1. Д-р Рудолф Щайнер намеква за Първата световна война, приключила скоро преди да изнесе този лекционен цикъл — бел. И.С. [^]
  2. Двадесет и шест години по-късно — през 1945 г. — намираме дори по-лоши условия. — бел. Х.М., редактор на американското издание на тази лекция, от която превеждам. — бел. И.С. [^]
  3. Тук под „световна икономика“ се разбира смисълът, вложен в цикъла „Курс по национална икономика“, Събр. съч. 340, от д-р Рудолф Щайнер. Понастоящем, 2018 г., този лекционен цикъл не е преведен на български език — бел. И.С. [^]
  4. Вижте предишната лекция за смисъла на този термин — бел. И.С. [^]
  5. Популярен философски термин. В случая се има предвид, че логически е можело да се предвиди, че ще се стигне до крайност, до непрактичен завършек, до абсурд — бел. И.С. [^]
  6. Има се предвид завършилата няколко месеца по-рано Първа световна война — бел. И.С. [^]
  7. Тук под „наследства“ вероятно се имат предвид блага, изработени от човечеството в хода на неговото развитие. От тези блага например социализмът е взел само развитата интелектуалност. — бел. И.С. [^]
  8. Поезията има роля например и в песните, в текстовете към музикални композиции — бел. И.С. [^]
  9. Или посредник — бел. И.С. [^]
  10. Възможно е последното изречение да не се разбере от първо и второ четене. Затова си позволявам пояснението, че най-вероятно лекторът казва хем на шега, хем сериозно: отрицателите на идеалите са крайни материалисти, които се интересуват само от урожая и софрата, заради което е и това пожелание към тях — бел. И.С. [^]
  11. На това място в текста има редакторска бележка на Х.М. за американското издание на лекцията. Редакторът пише: „Истината за това се открива във факта, че в балканските държави не кръвните връзки правят един човек грък, българин или сърбин, а неговата църковна принадлежност: Гръцка църква, Българска църква, Сръбска църква.“ — С този „факт“, който уж разкрива истината, американският редактор всъщност променя смисъла на изказването от д-р Р. Щайнер. Не само че твърдението на редактора не е факт и няма нищо общо с истината, но то противоречи на конкретния пример, че на такива статистики не може да се вярва, понеже те просто няма как да отговарят на истината. Църковната принадлежност може частично да обясни само погърчването на някои българи, което е неоспорим исторически факт, но няма данни, които да подкрепят възгледа, че един грък също би се записал при преброяванията като българин или сърбин заради църковната си принадлежност. Абсолютно не е вярно, че кръвните връзки на Балканите не играят роля при етническото самоопределение. Бих казал, че именно тези връзки играят ключова роля — особено в балканските държави. Дори хипотетично да беше вярно, че кръвните връзки не са от голямо значение, американският редактор не взима под внимание факта, че сръбският и българският език с много условности могат да се определят като еднакви, но това не важи за гръцкия език, който е от различна езикова група, а това ще рече и различна народностна група. Още по времето, когато д-р Щайнер е изнасял лекцията си, се е знаело и дори е било описвано в статии и в художествената литература, как известни шовинистични партии са насърчавали погърчването на бащите от македонските домакинства — чрез икономически и други мерки, или сърбизирането на някои от синовете — включително чрез издевателства. Ето тези факти вече наистина обясняват как бащата може да е грък, единият син — българин, а другият — сърбин. Пояснителната бележка на американския редактор единствено изяснява по-ранното изказване на д-р Щайнер, че са необходими много вътрешни и външни усилия, за да се стигне до истинското опознаване и разбирателство между народите. Понастоящем, както показва „фактът“ на американеца в бележката му под черта, това разбирателство евентуално ще се постигне далече в бъдещето. И то само ако американецът разпознае себе си в хората, които Щайнер описва още в следващия параграф! — бел. И.С. [^]
  12. Става дума за Карл I Франц Йозеф, австрийски монарх за периода 1916-1918 г. и последен представител на династията Хабсбурги — бел. И.С. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 6"

  1. Петьо  04.10.2018 г. | 19:54 ч.

    Благодаря за труда! Сега се събраха всички шест лекции.

    В английското издание има ли ги въпросите и отговорите на Щайнер след шестата лекция? В немското издание са 12 страници.

    По въпроса за бележка под черта 7 и наследството – в немския текст се използва множественото число на думата Erbgut, която в буквален превод на български значи наследствено имение.

    Според мен тук не се има пред вид унаследяване на качества, а наследство като вид благо, изработено от човечеството в хода на неговото развитие. От тези блага социализмът е взел само развитата интелектуалност.

  2. Стопанина  05.10.2018 г. | 09:51 ч.

    В английското издание има ли ги въпросите и отговорите на Щайнер след шестата лекция?

    Не. Има Приложения с пояснения по лекциите от други автори. Със сигурност ще преведа и тях, преди да окомплектовам този цикъл.

    Ако имаш време и желание, можем за българското издание да включим и въпросите и отговорите, но ще трябва да ги преведеш от немски.

    Според мен тук не се има пред вид унаследяване на качества, а наследство като вид благо

    Съгласих се. 🙂

  3. Петьо  05.10.2018 г. | 11:39 ч.

    Мислех да те питам и за приложенията към английското издание. Явно не е имало нужда.

    Ако имаш време и желание, можем за българското издание да включим и въпросите и отговорите, но ще трябва да ги преведеш от немски.

    Ще трябва

  4. Стопанина  07.10.2018 г. | 19:38 ч.

    Петьо, дали ще е прекалено нахално, ако те помоля, след като преведеш въпросите и отговорите, да окомплектоваш всичко в електронна книжка – както предишните лекционните цикли? Ако ти се занимава с това, чувствай се свободен да съкращаваш по-дългите ми преводачески бележки – каквато е например тази горе за статистиките на гърците, българите и сърбите в Македония.

  5. Петьо  07.10.2018 г. | 20:18 ч.

    Ще ме улесниш, ако ми пратиш целия превод досега с бележките в електронен вид.

  6. Стопанина  07.10.2018 г. | 21:10 ч.

    Ще трябва да ги сваля от блога. Коригирах и правих промени по превода направо в WordPress. Преводът в Word не е актуален.

    Когато приключа и Приложенията, ще ти пратя всичко накуп.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.