Език свещен: Обеднелите глаголи и обезличените действия

Изкуственото търсене на „обективност“ чрез заучени научни фрази създава проблеми, а не ги решава, като най-големият проблем, ако ми позволите субективното мнение, е притъпяването на личното съзнание.

Предполагам, че не всички читатели помнят частите на речта, изучавани в основното училище. Няколко встъпителни изречения за опресняване на познанията едва ли ще са излишни. Глаголите са думи, обозначаващи действия: „слушам“, „гледам“, „вървя“, „пиша“, „чета“ и т.н. Съществителните пък са думи, обозначаващи хора, животни и/или неодушевени обекти, имащи нещо общо с извършваното действие: „Авторът (съществително) написа (глагол) статия (друго съществително).“

Българският език дори позволява изречения, включващи само глагол. Точно така, можем да спестим изцяло съществителното. Типичен пример:

— Какво правиш?
Чакам.

Или:

— Едва ли си видял всичко това за толкова кратко време…
Видях!

Като знаем това, можем да се запитаме: ако глаголите са тъй важна част от изреченията, че глаголът сам по себе си може да бъде изречение, възможно ли е глаголите да са застрашени от изчезване? Е, в това издание на поредицата „Език свещен…“ ще опитам да покажа, че тази важна част от речта едва ли скоро или някога ще изчезне съвсем, но определено се наблюдава обедняване, загуба на разнообразие.

Ето примери:

Извършвам наблюдение (вместо наблюдавам).

Извършвам подготовка (вместо подготвям).

Извършвам насилие/убийство (вместо насилвам/убивам).

Виждаме в тези примери как три или четири глагола вече не са самостоятелни глаголи, а стават съществителни. Тези съществителни пък са нещо като протези или патерици на един единствен глагол: извършвам. Нещо повече — сам по себе си глаголът извършвам не носи никаква смислена информация, за разлика от наблюдавам, подготвям, насилвам.

За да подчертая, че горните примери не са самотни изключения, ще дам още няколко от ежедневието, при които се наблюдава същия проблем:

• Правя изследване (вместо изследвам).

Правя проверка (вместо проверявам).

Правя критика (вместо критикувам).

Отново виждаме как самостоятелни глаголи се заместват от един единствен, който сам по себе си дори не носи съществени сведения и представи.

И още:

Занимавам се със спорт/рисуване/ловуване (вместо спортувам, рисувам и ловувам).

Издавам вик/предписание/заповед/присъда/нареждане (вместо викам, предписвам, заповядвам, осъждам и нареждам).

Откога е това явление?

Трудно е да се отговори. Но това, наред с други неща, се засяга в статията „Политиката и английският език“ на Джордж Оруел. Британският писател го описва като проблем, който още по негово време — първата половина на ХХ век — вече е бил пуснал дълбоки корени.

Макар Оруел аргументирано да посочва, че „глаголните протези“ са част от политическия език, изпълнен с безсмислици, двусмислици и манипулации, според мен не трябва да се задоволяваме с това при търсенето на първопричината. Обедняването на глаголите се наблюдава не по-рядко и в научните публикации. Също — в устната реч, особено когато този, който прави изявлението,

иска да звучи обективно, а не субективно!

Обърнете внимание и ще се уверите, че е така.

Колкото по-малко глаголи използват учените, толкова по-„обективни“ звучат. Защото вадят себе си от научния процес или свеждат препратките към себе си до минимум. Оттам имаме твърде много „правене на изследване“, при което „се извършва наблюдение“, докато „се стигне до извода“. Ако имахме следните думи на учения — „изследвам, наблюдавам, заключавам“, — щяхме непрекъснато да мислим за автора на изследването, тъй като той използва глаголи в първо лице, единствено число.

Но има и друго…

Този начин на писане и говорене отдавна е проникнал в ежедневната реч. В определени среди, предимно на по-образованите хора, дори се е наложил. Прави впечатление, което е и поводът да пиша този материал.

И в предишни издания (вижте тук и тук) отчетохме една тенденция — хората говорят и пишат така, сякаш не са участници в събитията, в които всъщност са не просто участници, но дори главните действащи лица. Използването на „политически“, „научен“ или просто умъртвен език е поредното изражение на тази тенденция. Да, умъртвен език, защото глаголите и тяхното разнообразие са това, което оживява езика и го обогатява.

Няма нищо лошо в субективността. Изкуственото търсене на „обективност“ чрез заучени научни фрази създава проблеми, а не ги решава. Най-големият проблем, ако ми позволите субективното мнение, е притъпяването на личното съзнание.

Едва ли съм единственият, който вижда

различното влияние върху психиката

в следните два примера:

„Извърших убийство.“

и

„Убих (човек/животно).“

В първия случай „извършилият убийство“ като че ли не осъзнава точно какво е извършил и какви са последствията от деянието — както за него и жертвата, така и за цялото общество. Във втория случай този, който казва „убих“, като че ли е по-осъзнат и по-смел да признае извършеното преди всичко пред себе си. Може да съм единственият, който вижда психологическата разлика, но държа, че я има.

Иван Стаменов
27.9.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Език свещен: Обеднелите глаголи и обезличените действия"

  1. Тайнах  07.12.2018 г. | 07:33 ч.

    Много е хубаво, че акцентирате върху граматичните норми в българския език. За съжаление обаче ние все повече се отчуждаване от правописа и правоговора и летим стремглаво надолу. Новите поколения все по- малко четат книги, а грамотността произлиза оттам. Тя не е природна даденост, нея трябва да си я вземеш. Голяма част от децата нямат мотивация да посягат към книгата, което според мен е голям проблем. Дигитализацията сред младите води до отчуждаване на детето да учи, пручава ги на мързел и леки развлечения. И изниква следния въпрос: трябва ли видео игрите да се забранят за деца до 16 години. Аз имам тринадесет годишен тийнейджър у дома и виждам, че колкото и да учи граматичните правила, прави елементарни грешки при правописа. Разбира се не всички не четат книги, но повечето – според мен около 78-80 процента.

  2. Стопанина  07.12.2018 г. | 10:05 ч.

    Дигитализацията сред младите води до отчуждаване на детето да учи, пручава ги на мързел и леки развлечения. И изниква следния въпрос: трябва ли видео игрите да се забранят за деца до 16 години.

    А да ти е хрумвало, че децата могат да попаднат на коментара ти и да видят аватара с разчекнатата и разголена кака, готова за „леки развлечения“?

    При следващ коментар с този аватар ще те лиша от възможност да задаваш подобни философски въпроси, без способността да се видиш отстрани какво представляваш и какви ги вършиш за утежняване на проблема.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.