Българската символика от IYI до КУР, и обратно

Най-древното изображение на свещен брак между Земята и Небето

Тази статия беше предизвикана от една откровено фалшива новина, публикувана преди години в Nenovinite.com. Търсех в мрежата информация за най-известния старобългарски символ — Ипсилона с двете хасти: IYI, когато ненадейно попаднах на едно шокиращо заглавие: „Откриха най-стария надпис „КУР“, бил на повече от 9 хил. години“.

„Нямат ли край тези простотии!?“ — обади се възпитаният лицемер в мен, но го озаптих, преди да ме е завладяло присъщото за подобни случаи възмущение.

Цялата статия (PDF, 1.6MB)

През следващите няколко дни продължих първоначалните си дирения и за моя най-голяма изненада открих това, което търсех — Знака на Българина, на същото място в Магурата — в дясно над така наречената ловна сцена“, на метър-два от мнимия надпис КУР, за който стана дума по-горе. Разгледайте внимателно скрийншота (в PDF файла), намерете и изгледайте клипа, от който е снет — „Разкодиране на посланията в Магурата“ — и се опитайте по някакъв начин да си обясните какво търси този „прабългарски“ символ там.

Не се отчайвайте, ако не успеете — до момента в света няма учен или изследовател, който да е обърнал необходимото внимание на тази находка и да е интерпретирал наличието на най-българския символ в конкретния исторически и културен контекст. За да стане обозрима и ясна същността на проблема ще дам един кратък обзор на намерената от мен информация по въпроса.

Продължава в цялата статия (PDF) »

Още от автора Милко Гърчев:
Империята — наша рожба, майка и мащеха
Как и кога българите излизат на историческата сцена?
Нашата история: От „Мършата и лешоядите“ до „Лисицата и гарвана“
Слънцето и Свастиката в нашите църкви доказват, че сме траки и македонци
Наука ли е българската история или… „пирамида“?

Материалът се разпространява в „От Извора“ с изричното писмено разрешение на автора. Декларацията носи дата 14.9.2018 г. Ако имате възражение към така описаните авторски права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива публикации не носят отговорност за евентуални неуредени въпроси между авторите и други издателства.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

22 коментара за "Българската символика от IYI до КУР, и обратно"

  1. Стопанина  17.09.2018 г. | 10:34 ч.

    Авторът е „напипал“ нещо за ипсилона с хастите. И вярвам, че е добре тезата му да се има предвид. За жалост, разглежданият период, през който са правени тези рисунки, е твърде отдалечен в миналото, за да се правят смели заключения.

    Тъй като става дума за творчество на първите атланти в Европа и от антропософията се знае еволюционната степен на развитието им, може да се заключи най-много, че изображенията имат едновременно смътно разбиран символен език, пренесен чрез трансоподобно атавистично ясновидство и след първи впечатления от оформящия се минерален свят с неговите нови физически форми.

    Македонският българин Милош Сидоров преди десетина години имаше много сериозни разработки по темата за ипсилона с хастите. Не знам как е станало, но текстовете му са изчезнали от архивите ми, като са останали само няколко от изображенията:

    Така нареченото атлантско таро, което няма как да е съществувало в Атлантската епоха, поне не и в материален вид, но символите може и да са съществували оттогава. Това би обяснило защо имаме изображения на IYI от 10,000 години. Но не обяснява защо, ако знакът е от Атлантида, рисунката в Магурата не е достатъчно стилизирана.

    Друг вариант е стилизирането на символа да започва от Древноегипетската епоха (2907-747 г. пр. Хр.) и да е пряко следствие от дейността на Тот/Хермес. Обикновено този знак се свързва именно с него.

    Има причини да се смята, че прочутият Изумруден скрижал на Хермес, от който имаме запазен само текст, е бил илюстриран именно с IYI. Разпространението на този знак по българските земи (и не само) лесно се обяснява с факта, че трако-българската аристокрация, включваща и жреческото съсловие, в „езически“ времена е почитала най-много Хермес.

    Възроденият интерес към окултизма, в частност херметизма, през последните два-три века, възражда и самия символ.

    Както е отбелязал и Милко Гърчев в статията си, IYI още преди много векове става и християнски символ, въпреки че е използван от „еретиците“: готи, българи и пр., но не и от държавните църкви. Горното изображение от Микеланджело отново разкрива дълбоката му окултна същност, която съдържа и философия, и графика, и послания, и астрология, и музика…

  2. Стопанина  17.09.2018 г. | 11:10 ч.

    И така научих, че това вулгарно название на мъжкия полов орган се е запазило в езика ни от старобългарския, в който се е използвало със значение „петел“ (в руския език например думата „курица“ означава „кокошка“, а в българския се е запазила и до днес думата „курник“ – кокошарник).

    Няколко размишления и уточнения по горното от статията:

    Думата се смята за вулгарна едва от тъй нареченото Освобождение насам и особено след въвеждането на съвременния книжовен език. По-рано „кур“ чисто и просто е бил южнославянският еквивалент на гръцкото „фалос“ (възбуден и годен за оплождане мъжки полов орган). Само допреди два века чуждите и научни думи „пенис“, „фалос“, „член“ и прочие не са се използвали в българския и сръбския език.

    Думата „кур“ си е имала значение на „петел“ не само в старобългарския, ами и чак до 19 век, за което свидетелстват не само КУРниците, но и КУРешките (изпражненията на пилците), пък и още няколко думи. И отново след въвеждането на книжовния език тя отстъпва това значение почти ексклузивно на синонима „петел“, докато „кур“ се използва основно във „вулгарното“ значение. Този процес обаче не е присъщ само на българския език. Английската дума cock също масово се е използвала и за „фалос“, и за „петел“, но книжовният език вече използва rooster за петлите, а cock става еквивалент на българския „кур“.

    Има редица етнографски, езиковедски и дори философски проучвания върху причините, поради които в много езици (не само в славянските и английския) половите органи на мъжете и жените се свързват с разни пернати създания. Да, говорим и за онова на жените. Защото „вулгарната“ дума на български произлиза от думата за животното патка. А „патка“ е и дума, използвана за половия орган на малко, полово незряло момче, или изобщо за член, но в невъзбудено състояние, непригодно за оплождане.

    Доста езиковеди вярват, че от „кур“ (със значението на фалос) произлиза и „курва“ (лека жена) – една дума, която е с много дълбока древност. Със сигурност вече е била използвана в Средновековието, за което свидетелстват писанията на някои наши Възрожденци, а също и дори по-ранният Кратък речник на вандалските думи от Мавро Орбини. По-интересното в случая е, че езиковедите не отричат, че тази дума е била заета в албанския, румънския и… германските (!) езици от славянските, а не обратното!

    Да, старогерманското hora (лека жена, развратница) идва от славянското курва. Това съответно важи и за съвременната английска дума whore със същото значение. В следващия коментар ще споделя и една интересна теза на лингвиста Георги Сотиров.

  3. Стопанина  17.09.2018 г. | 11:48 ч.

    Авторът на „Покушението над Юстиниан“ и още няколко статии, вече преведени за „От Извора“, има и изследвания върху паралелите между писменостите Линеар Б и глаголицата. В тези, които може би ще преведа на по-късен етап, се критикуват едностранчивото разглеждане на Линеар Б и несериозните опити да се свържат непременно с гръцкия език.

    Сотиров обръща внимание на факта, че автохтонното население на Балканите – пеласгите, от които произлизат траките, илирите и македонците, – не са били гръкоезични, съответно и писмеността им не трябва непременно да изобразява нещо гръцко. Като разглежда всеки от символите в Линеар Б и посочва очевидните паралели с глаголическите символи, той стига и до линеарната буква „Ко“:

    Дори учените, на които Сотиров опонира, не отричат, че тази буква стилизирано изобразява фалос. Съответно, ако се следва принципът, по който са наречени останалите букви от Линеар Б, нейното име трябваше да бъде „Фа“ (от „фалос“), а не „Ко“, тъй като в гръцкия език не е имало дума, която започва с „Ko“, а означава мъжки полов орган.

    Известно е и от други негови публикации, че Сотиров защитава възгледа, според който българският (и другите южнославянски езици) са преките наследници на трако-илирийския език, а тове ще рече – и на пеласгийския. От тази гледна точка е извънредно лесно и адекватно да се отбележи, че старобългарската дума „кур“ (петел и/или фалос) се е изписвала и звучала така:

    Това, че е била именно „коуръ“ е засвидетелствано и от други старобългарски думи, производни от „коуръ“, като например:

    (Коуроглашенийе = кукуригане, пеене на петел.)

    Така че практически няма разлика между линеарния знак „Ко“ и старобългарската „Ко(ур)“! И преди всичко – символът в Линеар Б има идеално съвпадение с това, което изобразява, но само на български (южнославянски), а не и на гръцки.

    В случая е интересно и че линеарният знак „Ко“ е сред малкото, които нямат директни паралели с глаголическите букви. Това е отчасти разбираемо, защото в следхристиянската епоха времената и нравите са били по-различни. Трудно можем да си представим, че в разгара на Разсъдъчната душа и на прага на Съзнателната душа грамотните монаси, пишещи и превеждащи литература, ще рисуват (калиграфисват) стилизирани пишки на скъпите пергаменти.

    Ето защо линеарното „Ко“, изобразяващо мъжки член, е било доста променено в глаголическата буква „Како“:

    Това са си мои размишления, които не приписвам на Сотиров, но според мен и глаголическото „Како“ има лесно разпознаваеми „фалически“ намеци. Така че прадревната връзка, струва ми се, не се е била изгубила съвсем. И едно уточнение: „Како“ се изобразява по този начин само в българската (облата) глаголица, която е по-старата. В хърватската (ъгловатата) глаголица „Како“ е дори още повече отдалечена от „фалическите“ асоциации.

  4. Милко Гърчев  17.09.2018 г. | 12:32 ч.

    Благодаря за обширните коментари, които значително обогатяват съдържателния контекст на статията. Според мен въпросът с датировката на скалните рисунки в Магурата е ключов и от неговото относително точно решаване зависи кое-как ще бъде разположено във времето и как бихме обяснили взаимните влияния и културни прониквания – от Балканите навън или обратно… В тази връзка предлагам на внимението ви един интересен клип, в който К. Кирилов наред с другото излага и своите виждания за календара, по който се отчита времето в Магурата:
    https://www.youtube.com/watch?v=1QIYMD5HGnM

    От моя гледна точка интерпретацията, която давам на Y-на от разглежданата сцена доказва, че мястото и значението на този символ в нашата история трябва неизбежно да се преосмисли. Да се изчистят от нея азиатско-тангриските недомислици и да се осъзнаят и щателно изучат древните ни балкански корени.

    В по-широк план сцената на „свещен брак“ между небесното и земното начала, предхождана от Единния Бог, така както според мен е изобразена в Магурата, може да се окаже като първооснова на редица световни религии… Но за споделяне на тази теза за сега все още не съм готов.

  5. Стопанина  17.09.2018 г. | 12:49 ч.

    От моя гледна точка интерпретацията, която давам на Y-на от разглежданата сцена доказва, че мястото и значението на този символ в нашата история трябва неизбежно да се преосмисли. Да се изчистят от нея азиатско-тангриските недомислици и да се осъзнаят и щателно изучат древните ни балкански корени.

    Абсолютно съм съгласен. Ако някога решиш да допълваш статията с повече информация, чувствай се свободен да използваш данните в горните ми коментари. Библиографските препратки към изследването на Сотиров са:

    G. Sotiroff, Glagolitic Script and Linear B, Canadian Slavonic Papers, Vol. XII, No. 3, Fall 1970, 303-331.

    Пълният текст може да се изтегли тук на английски, но някои от специалните символи в текста са „гръмнали“. Все пак основната идея се разбира.

    Силно препоръчвам да се запознаеш и с тази статия на Милош Сидоров, която директно оборва азиатско-тангристките недомислици във връзка с IYI.

  6. Милко Гърчев  17.09.2018 г. | 13:48 ч.

    Благодаря ти за статията на Милош Сидоров. Много емоционален материал, който прочетох с удоволствие. Подписан е обаче: Автор: Петко Перинов. Може би имаш грешка с авторството и статията от М. Сидоров да е друга? Както и да е! През цялото време докато четох, пред очите ми бяха казионните ни историци, които бягат от истината и се чудят как да пренебрегнат находки, като описаните в статията и да следват неотклонно „правоверната“ азиатска парадигма… Ако срещат такива трудности с „2-3 черногорски средновековни камици“, какво ли ще им дойде до главите, когато се сблъскат с праисторическите, „прабългарските тангриски Y-ни“ от Магурата, които на всичкото отгоре се вписват в някаква тракийска орфическа доктрина? Бедна ми е фантазията да си го представя! Благодаря отново и Успех!

  7. Стопанина  17.09.2018 г. | 14:58 ч.

    Петко Перинов е един от псевдонимите на Милош Сидоров. Използваше го допреди 10-ина години, когато още не искаше да знае в родната му Македония, че е тамошен, който се определя като българин. По обясними причини. Междувременно, доколкото знам, престана да прикрива самоличността си.

  8. Милко Гърчев  17.09.2018 г. | 16:16 ч.

    ОК!

  9. Дорина Василева  17.09.2018 г. | 18:26 ч.

    Благодаря за изключително интересната статия на Милко Гърчев, както и за разширяващите темата коментари на Стопанина под нея!

    Това насочва и мисълта ми към жеста „среден пръст“ в огромен брой ренесансови изображения на Бог Отец, Исус Христос и т.н., коментира се също за изображения на масони от минали времена, както и сегашни… за съжаление в цинично-вулгарния вариант! Това ме импулсира преди години да направя собствено антропософско изследване в тази посока („Човешките ръце – нашите етерни очи“ – тегли се свободно, тъй като е електронна книга), като достигнах до въодушевяващи идеи, за положението на ръцете на тези изображения спрямо енергийните центрове-чакри, древната връзка на енергиите протичащи през ръцете, и конкретно през всеки пръст, с боговете… Всъщност самият среден пръст, заобиколен от другите два пръста прилича именно на този символ Y.

    Още веднъж – БЛАГОДАРЯ ВИ!

  10. Милко Гърчев  17.09.2018 г. | 20:11 ч.

    Дорина, Благодаря ти! Намерих книгата ти, изтеглих я и ще я прочета с интерес… А средният пръст наистина прилича на еректирал Y – нещо повече, асоциира се директно с простонародната трибуквена версия на обсъждания символ… Успехи!

  11. Стопанина  17.09.2018 г. | 20:48 ч.

    За утре съм приготвил 5 машинописни страници с какви ли не KYP-ове… 🙂 Една статия, която отдавна бях замислил покрай неотдавна преекспонирана масмедийна история. Милко ми даде повод и импулс най-накрая да я напиша.

  12. Дорина Василева  17.09.2018 г. | 20:56 ч.

    О, Милко, благодаря за интереса към изследването ми и за пожеланията! Не съм изобщо специалист в тези области, лаик съм. Духовната наука и интереса ми към терапевтичните антропософски направления ме насочват, обаче, и към тези области на символи, приказки, митове… движа се интуитивно, но пък е вълнуващо и просветляващо! Успехи и на теб! 🙂

  13. Милко Гърчев  17.09.2018 г. | 21:49 ч.

    За утре съм приготвил 5 машинописни страници с какви ли не KYP-ове… Една статия, която отдавна бях замислил покрай неотдавна преекспонирана масмедийна история. Милко ми даде повод и импулс най-накрая да я напиша.

    Това е истинско признание за труда ми. Благодаря! Ако статията ми (а и това, което съм писал досега) импулсира някого да направи нещо творчески добро, какво повече бих могъл да си пожелая в тази дейност?…

    О, Милко, благодаря за интереса към изследването ми и за пожеланията! Не съм изобщо специалист в тези области, лаик съм.

    Стана ми интересна чувствителността, с която започваш книгата си – като пиянист да се фокусираш върху, това което ти казват ръцете ти… Занимавам се от години (по чисто здравословни причини) с рейки, а както е ставало дума и по-рано, с йога. Ролята на ръцете и чувствителността на пръстите при тези занимания имат огромно значение. За мен те са най-достъпния и широко отворен канал, по който мога да възприема „Божието присъствие“ и да насоча целебната му енергия на там, където искам… Но тази тема е много в страни от това, което коментираме. Всичко ДОБРО!

  14. Gergana  18.09.2018 г. | 03:30 ч.

    Когато бях на осем години, преди изобщо да съм се запознала със „знака на рода Дуло“, съвсем спонтанно го изписах на стената в стаята си и някак хипнотизирано го съзерцавах седмици наред. Радвах му се и го обожавах. Тогава свързах този „мой зв(ъ)нк“ с дом, у дома. Същото ми се случи наскоро, докато гледах Слънчо и Луната право в очите. Личен анекдот, споделен за да ви благодаря и окуража.

    Лек ден на всички ви!

  15. Дорина Василева  18.09.2018 г. | 08:57 ч.

    Гери, куражът, окуражаването и куражлиите, не са ли с петльова семантика, в смисъла на „да действаме смело, по мъжки, устремно“!? Май, да! Ето как използваме думи с дълбоко фалическа мощ и колко са важни такива изследвания, за да се осъзнава словото ни, без капка цинизъм и вулгарност.
    Спорен ден за всички и от мен! 🙂

  16. Стопанина  18.09.2018 г. | 09:37 ч.

    На 99% съм сигурен, че „кураж“ идва от френското courage, което е със същото значение и е станало популярна дума и в други езици, вкл. английски. Българските думи са „смелост“, „храброст“, „мъжество“…

    Има много думи в езика ни, които започват с „кур-“, но нямат нищо общо етимологично или семантично с петли и фалоси. Типични примери: курак (вид чук), курба (жаба), курабия, курбан, курбатин (циганин), курдеж (мъка или скука според диалекта), курдеш (гнойни мехури, напр. при шарка), курдисан (нагласен), курение (димене), куриер, куриоз, курорт, курс, курсив, куршум, куртома (избавление)… Някои от тях са с френски произход, други – с турски, трети са си местни.

    Тези, които имат някаква връзка с петли и пилци, са: курник, курешка, курцохват или курцофак (капан за птици), курлипилек или курнопиляк (две детски игри с имитации на пилета), куркел (вид жерав), куркам (издавам „пилешки“ звуци, обикновено за черва), курка (пуйка)…

  17. Стопанина  18.09.2018 г. | 10:00 ч.

    За утре съм приготвил 5 машинописни страници с какви ли не KYP-ове…

    Утрото настъпи. Ето я и статията:

    KYP: Надписите за оная работа може да са съвсем друга работа

    Или защо „простотията на народа“, от която се срамуват някои странстващи интеУектуалци, може би е симптом на собствената им простотия и ограниченост.

  18. Милко Гърчев  18.09.2018 г. | 12:49 ч.

    Бях се зачел в новата статия на Стопанина и пуснах под нея кратък коментар, който мисля ще е подходящо да поместя и тук :

    „Поздравления за статията и дано повече наши целомъдрени интеУектуалци я прочетат, за да попремине стеснителността и срама им от „българската простотия“, изразяваща се понякога и чрез изписване на съкралното КУР… За да стимулирам в тях този процес на нравствена и духовна трансформация ще спомена само, че преклонението и обожествяването на фалоса не е чак толкова мръсна работа, нито е типично българска черта – над милиард индуси, примерно, се прекланят пред Шива Лингама, а не по-малко хора по света използват всеки ден кухненските прибори на германската фирма СоЛинген, на които има фирмено лого с чудесен фалос на него… Вижше само буквата g как е изписана: http://xn--c1aehllcbx.bg/images/ED-14S-1.gif Не съм чул някой потребител на тези прибори да се възмущава, че СоЛинген му навира в ръцете нещо непристойно…“

    Поздравления на всички и Благодаря за ползотворната дискусия!

  19. Петьо  19.09.2018 г. | 21:41 ч.

    Аз пък онзи ден и вчера също „случайно“ си минавах покрай една Католическа църква в Дийхем до Брюксел. На няколко места има интересни композиции. Отзад на източната страна може да се види тази: https://goo.gl/maps/xyEQ2kNpjQx

    И над северния вход също има подобна. Смрачаваше се и оставих снимките за следващата сутрин. На нея пък оставих телефона в стаята и в крайна сметка останах без снимки. Но все пак важна е идеята:

    https://goo.gl/maps/NpVa82j8DU42

  20. Dora  20.09.2018 г. | 10:13 ч.

    Ето още малко попълнения към лексикалното богатство по темата.

    курназ – смел, безстрашен, дързък, силен, спокоен, безгрижен, над нещата

    куркулук – ударник на пушка. Точният израз бил „куроклук“ – руско-турски. Произлизал от „курок“ – петле и турската наставка „ук“

    куршум – едва ли етимологията на корена „кур“ има общо с фалическата представа за нещо издължено, твърдо и заострено (заоблено), което прониква в мекото (плътта), но определено буди такива асоциации. А проникването се съпровожда с шум от изстрела (кур-шум) :)) Съмненията ми произтичат от значението на думата куршумли – оловен, покрит с олово. Нали предшествениците на съвременните куршуми са били оловни топчета.

    куруджия – пъдар, горски пазач

  21. Стопанина  20.09.2018 г. | 11:45 ч.

    Dora,

    Всичките изброени са турцизми. Руско-турската етимология на „куркулук“ не се приема от езиковедите. Особено когато има чисто турска дума „коркулук“ с подобно значение: предпазител, преграда. Турските думи „куршун“ или „куршум“ си значат „олово“ и са заети не само в българския, но също в албански, новогръцки и още в старохърватски.

    Петьо,

    Много яко!

    Силно наподобява приветствения символ над вратата на тази готска черква в днешна Италия.

  22. Varna Mapper  22.09.2018 г. | 12:53 ч.

    Според мен при ,,Коуръ“ ко нямо общо със буквата ,,ко“, понеже в старобългарския у-то се е изписвало ,,оу“(не знам защо са решили да турят това ,,о“). Дали има някаква връзка английския, където освен двойното ,,о“, ,,ou“ също се произнася като ,,у“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.