Брандън Смит: Как да разпознаваме тактиките на подмолния глобализъм

„Контролът върху политическата власт и политическите водачи е ключово средство за успеха на глобализма. Схващането, че ВСЕКИ важен политически лидер идва на власт без намеса на глобалистите, е извънредно наивно.“

Когато в кръговете на движенията за свободи се обсъжда идеологията на глобализма, често има неразбиране за източника на заплахата и какво точно представлява тя. В някои случаи това може да е умишлено. В новата ера на предполагаем „популизъм“, предвождан от лица като Доналд Тръмп, едно изцяло ново и доста неопитно поколение от активисти се оказва хипер съсредоточено върху политическата левица като цяло и изглежда вманиачено по атакуването на симптомите на глобализма, вместо неговия източник. Отдавам това на хитра пропагандаторска кампания от глобалистските институции.

Например, когато се заговори за глобализма в смисъла на неговите конспиративни влияния, обикновено се споменава името на Джордж Сорос. Сорос е очевидният Торбалан за активистите, защото може да се проследи как парите му се вливат в многобройни културно марксически организации (за „социална справедливост“), а влиянието му лесно може да се разбере и анализира по този начин. Консервативните обичат да поставят акцент върху Сорос, защото той изглежда убеден левичар, а така глобализмът става синоним на левите движения. Но какво да кажем за глобалистите в политическото дясно?

Глобализмът има своите сподвижници и в двата политически лагера

Това са хора, които манипулират или директно контролират политическите водачи и политическите послания в дясното, както го правят и в лявото. Докато такива като Джордж Сорос действат като проповедници на лявото, имаме и хора като Хенри Кисинджър, един от глобалистските сподвижници на дясното. Близките отношения на Кисинджър с администрацията на Тръмп или многогодишната му дружба с руския Владимир Путин в наши дни почти не се обсъждат в движенията за свободи.

Защо? Защото това не се вписва в лъжливата представа, че глобалистите „атакуват“ Тръмп или Путин. Ако проучите тези лидери и техните тесни връзки с бойците и пасторите на глобализма, това твърдение става абсурдно.

През 2016 г., месеци преди президентските избори, глобалистската медия Bloomberg публикува една статия, в която точеше лиги над предположението, че Тръмп щял да погълне и асимилира онова, което те наричаха Tea Party, като в крайна сметка щял да го унищожи. По онова време тази медия използваше термина Tea Party като код за всяко движение за суверенитет и защита на Конституцията, както същата медия опита да опакова всички нас в термина „алтернативно дясно“ след избирането на Тръмп.

Има причина, заради която Bloomberg намираше особено задоволство в схващането, че Тръмп ще абсорбира движението за свободи. Това движение се превръщаше в децентрализирана заплаха за плановете на глобализма. Една заплаха, която не можеше лесно да се ограничи или да се превземе, защото нямаше конкретни водачи. Ние бяхме едно движение, основано на знанието и индивидуалната инициатива. Най-добрите ни „водачи“ бяха учители, а не политици, като тези хора ни насочваха с личен пример, а не със заповеди и увещания.

Движението за свободи печелеше битките на всяка възможна арена — от изобличаването на масмедиите чрез алтернативни платформи до мощната атака срещу култа за „социална справедливост“.1 Нещо трябваше да се направи, за да му се противодейства.

И дойде Тръмп — една нетактична икона на попкултурата с уклон към сензационерство. Той не беше държавник като Рон Пол и не обясняваше заплетените проблеми на Америка по сдържан начин. Не, Тръмп беше като оръдие — гръмогласно и безочливо послание към левицата, че ни е писнало да се отбраняваме и започваме атака срещу нея.

Но реалността е, че Тръмп не беше необходим елемент за битката. Никога не е бил такъв. Антиглобализмът и критиката на „социалната справедливост“ вече бяха започнали да привличат вниманието на масите. Левицата вече беше в отстъпление. Тръмп не е започнал това движение. Той се възползва от движението за свободи, яхна вълната и препусна с нея към Белия дом. Няма защо да ни благодариш, Доналд.

Проблемът е, че Тръмп не беше това, което изглеждаше за много хора. Въпреки че цялата му риторика беше срещу банкерския елит, наречен от него

„същества от блатото, задушаващо Вашингтон“,

Тръмп започна да пълни президентския си кабинет именно с елитисти и глобалисти, след като беше избран. Същите тези представители на кабинета му и съветниците започнаха да посещават глобалистски срещи като потайните Билдерберг, СЛЕД като Тръмп стана президент. Това са хора като Уилбър Рос, министър на търговията и банков агент на Ротшилд, който официално участваше [в срещата на Билдерберг] през 2017 г., или съветника Питър Тиел, който участваше през 2018-а.

Това изобщо не ме изненадва. Предсказах, че това ще е най-вероятното развитие на нещата (заедно с избирането на Тръмп за президент) в статията ми „Клинтън срещу Тръмп и кооптацията на движението за свободи“, публикувана през септември 2016 г.

Мисълта ми е, че едното заставане от дясната страна на политиката не е достатъчно да защити активистите от подмолните глобалисти. Когато се струпваме около контролирани политици и така ограничаваме действията си, движението за свободи става уязвимо и определено импотентно.

И така, изниква въпросът — как да продължим борбата срещу 4-тото поколение бойни действия, разгръщащи се срещу нас? Част от решението продължава да се крие в разбирането на противника.

Все още поддържам идеята, че

най-добрият начин за разбиране на глобализма

е да се проучват и изобличават усилията на една група, наричана Фабианско общество, но известно и като фабиански социалисти. Това общество е основано в Англия през 1884 г. и представлява отроче на групите около „Кръглата маса“, установена от глобалните елитисти на Запада по онова време. Фабианците винаги са били в предните редици на почти всяко про-социалистическо или про-глобалистско движение през изминалия век. И макар да не получават голямо внимание, както институции като Съвета за чуждестранни връзки или дори Билдерберг, техните открити дискусии за мотивацията и целите им ги правят главен източник на информация за психологията на нашите противници.

Фабианското общество има много рекламни лица, които загатват за естеството на глобализма. Един от символите на тази група е гневна костенурка със слогана „Когато удрям, удрям здраво“, което показва бавната и предумишлена стратегия на глобализма и неговото методично разпространение във всеки аспект на нашето ежедневие. Друго рекламно лице, което са използвали в миналото, е вълк, облечен в овча кожа; символ, който — струва ми се — не се нуждае от обяснение. И все пак, за да няма объркване — един човек, който на думи звучи като антиглобалист или който е критикуван от хора като фабианците, все пак може да е фабианец в овча кожа. Техните връзки с елитистите изобличават истинската им същност на троянски коне.

Но смятам, че най-добрата характеристика на тези хора и тяхното мислене, се намира в собствените им думи. Ето няколко подбрани изказвания от някогашните им представители.

Х. Дж. Уелс, The Open Conspiracy: Blue Prints for a World Revolution, 1928 г.:

„Откритата конспирация най-напред ще изглежда, вярвам, като една преднамерена организация от интелигентни и в някои случаи заможни хора; като едно движение, имащо отчетливи социални и политически цели, определено игнориращо повечето от съществуващите механизми за политически контрол, или пък използващо ги периодично само като случайни средства; едно движение, обединяващо множество хора в определена посока, които скоро ще открият с нещо като изненада общата цел, към която всички те се приближават. По всякакви начини те ще повлияват външно и ще контролират мнимата политическа власт.“

Джордж Бърнард Шоу, The Intelligent Woman’s Guide to Socialism and Capitalism, 1928 г.:

„Бях достатъчно ясен, че социализмът означава или равенство в доходите, или нищо, както и че при социализма няма да е позволено да си беден. Ще бъдеш насила хранен, обличан, настаняван, образован и взиман на работа, независимо дали ти харесва или не. Ако се установи, че нямаш нужния характер или умения за работа, за да си струваш всичките тези усилия, е възможно да бъдеш екзекутиран по хуманен начин. Но докато ти е позволено да живееш, ще трябва да живееш добре.“

Бъртранд Ръсел, The Impact of Science on Society, 1953 г.:

„Не споделям възгледа, че ограничаването на раждаемостта е единственият начин, по който може да се спре увеличаването на популацията. Има и други, които, предполагам, противниците на ограничаването на раждаемостта биха предпочели. Войната, както отбелязах по-рано, досега беше разочароваща в това отношение, но може би бактериологичната война ще се докаже като по-ефективна. Ако Черната смърт (чумата) може да се разпространи по света веднъж на всяко поколение, оцелелите ще могат да се размножават свободно, без да пренаселват света. В това няма нищо, което би засегнало съвестта на набожните или което би ограничило амбициите на националистите. Едно такова обстоятелство може да е донякъде неприятно, но какво от това? Истински издигнатите хора не се интересуват от щастието, особено от това на другите хора.“

Бъртранд Ръсел, The Impact of Science on Society, 1953 г.:

„Мисля, че въпросът, който ще бъде от най-голямо значение за политиката, е психологията на масите. Скоро ще се стигне до различни открития: че влиянието на домашната среда е пречка. Въпреки че тази наука ще се изучава усърдно, тя ще бъде строго ограничена в политическата класа. На населението няма да му бъде позволено да знае как се оформят убежденията му. Когато похватите се усъвършенстват, всяка държавна власт, която управлява образованието на едно поколение, ще може да контролира поданиците си безпроблемно и без необходимостта от войски и полицаи. Образователната пропаганда с помощта на държавата може да постигне този резултат в рамките на едно поколение. Има обаче две мощни сили, противопоставящи се на такава политика: едната е религията, другата е национализмът. Едно научно световно общество не може да бъде стабилно освен ако няма и световно правителство.“

Алдъс Хъксли, The Ultimate Revolution, 20 март 1962 г.:

„И ми се струва идеално, че в плановете за следващото или следващите няколко поколения има фармацевтичен метод хората да се накарат да обикнат робството си и да работят за него. Нещо като безболезнен концентрационен лагер за цели общества, така че хората всъщност ще губят свободите си, но това много ще им харесва, защото желанието им за въстание ще се разсейва чрез пропагандата, промиването на мозъци или промиването на мозъци, подпомагано с фармацевтични методи.“

Днес Фабианското общество си съществува и действа като задкулисна интелектуална организация, каквато е всяка друга такава глобалистска организация. Техните статии и есета прокарват актуалната глобалистска пропаганда — от заличаването на националния суверенитет до натрапването на политически-коректна дженджър идеология и джендър „гъвкавост“. Но какво можем да извлечем от тези текстове и от изявленията на някогашните членове?

Първо, глобалистите използват партизански тактики, за да постигнат целите си, и често действат бавно и тихо в течение на години или десетилетия.2 Фабианското общество е наречено по името на римския генерал Квинтус Фабиус Максимус, който е прочут с тактиката да покорява враговете, като по-напред ги изтощава. Активистите за свобода трябва да започнат да мислят, че

играта ще е продължителна —

както правят шахматистите, за да обхванат дългосрочния план на глобалистите. Събитията, насърчавани днес, може да имат замислени последствия, които не е задължително да са очевидни за нас още сега, освен ако нямаме предвид, че са част от по-всеобхватна стратегия.

Това е особено вярно в икономиката. Глобалистите създават финансови балони много години предварително и използват икономическите кризи като катализатор на всеобхватни социални промени. Обикновено това води до постоянно нарастваща централизация на богатството и властта. Но промените във финансовата власт са едва забележими за онези, които не обръщат особено внимание на подробностите. Един пазарен балон може да се раздува цяло десетилетие, преди да бъде умишлено спукан. Междувременно всички знаци алармират, че нещо изобщо не е наред, но мнозинството в обществото остава сляпо, преди да е станало твърде късно.

Второ, контролът върху политическата власт и политическите водачи е ключово средство за успеха на глобализма. Схващането, че ВСЕКИ важен политически лидер идва на власт без намеса на глобалистите, е извънредно наивно. Тръмп и неговият кабинет от „блатни същества“ са перфектните примери за това. Няма значение какво ви говорят. Такива водачи може от време на време да правят нещо за избирателите си, но в крайна сметка те играят с топката в полза на глобалистите. Дори е възможно да саботират собствената си президентска власт, за да проправят пътя за някое глобалистско „решение“.

Трето, глобалистите са обсебени от психологията на масите. Всяка власт произлиза от определени представи.3 Марионетките и идеологическите групи понякога предлагат на публиката обещанието за социален напредък, без да полагат големи усилия. Изкушението от такова предложение може да подведе хората  да се откажат от свободната си воля в замяна. Но не всеки „прогрес“ е действителен напредък за масите. И обикновено скоро идват страданията от такива Фаустови4 сделки с елита. Измъкването е трудно.

Ето защо

глобалистите трябва да контролират представите на всяка цена

Публиката трябва да се разделя колкото може повече, за да се държи в неведение от задкулисната клика, която реално управлява. И всяка група, която ѝ се противопоставя директно, трябва да се превземе отвътре или да се унищожи. Колкото повече хората се вторачват в глобалистите и техните организации, които са ядрото на социалната нестабилност, толкова по-неудобно им става.

Четвърто, повечето действия на глобалистите в наши дни залагат на 4-то поколение бойни действия; това означава, че малко от нещата изобщо са такива, каквито изглеждат. Предполагам, че успехите на активистите за свобода са ги заставили да предприемат още по-сложни форми на театър. Нищо, което правят, не е просто, освен ако не сте проучвали мотивацията и закваската на глобалистите. Тогава те стават доста предвидими, неоригинални и чудато роботизирани в поведението си. Изглеждат гениални в изпълнението на плановете си само защото имат многовековен опит в прилагането на едни и същи шашми, отново и отново. Те са социопатични мошеници — остроумни и без задръжки, но не са гении5 в който и да било смисъл на тази дума.

На този етап образоването на общото движение за свободи и на хората около нас по тези въпроси остава най-добрият метод да се вкара прът в колелата на глобалистската машина.6 Противодействието на психологическите им похвати трябва да е най-важната ни задача,7 а попадането в риторическите капани, които те залагат, трябва да се избягва. Те са вложили значителни мисли и сили в опитите си да превземат нашите общности, а това трябва да даде на всеки момент да си отдъхне. Защото ако не сме станали истинска заплаха, защото биха се занимавали с нас?

Автор: Брандън Смит

Превод: Иван Стаменов

Източник: Alt-Market



Бележки:

  1. Този култ се изразява, наред с други неща, във фалшиво равноправие на половете, феминистки идеологии, LGBT и джендър пропаганда — бел. пр. [^]
  2. Понеже авторът не е запознат с антропософията, няма как да знае, че някои от плановете на задкулисието могат да се прокарват бавно и методично не само десетилетия, а цели векове наред. Това се постига чрез тъй нареченото ариманично безсмъртие на водачите, при което тези противодействащи сили на човешката еволюция запазват знанията и спомените си от всеки приключил земен живот и ги пренасят в новото физическо тяло. По този начин на тези едни и същи човешки същества не им се налага да разкриват пълната всеобхватност на плановете им пред техните ученици и слуги. — бел. пр. [^]
  3. Сравнете с антропософската истина, че пълна власт над човека имаме тогава, когато контролираме представите му. Защото представите определят мислите, а мислите — думите и действията. — бел. пр. [^]
  4. Позоваването на Гьотевия „Фауст“ утвърждава мнението ми, че на младия Брандън Смит, автор на тази статия, му е време да зачете антропософия — бел. пр. [^]
  5. Вярно е, че тези, които виждаме по медиите и за които чуваме тук или там, не са непременно гении. Но онези, които ръководят и Билдерберг, и Фабианското общество, и всяка друга глобалистска инициатива, не са просто гении, а истински мъдреци. Да, черни мъдреци, но все пак мъдреци — с познания, за които получаваме обща представа само ако се запознаем с ученията на светли мъдреци. Мисълта ми е, че истинските водачи нито са известни, нито трябва да се подценяват. — бел. пр. [^]
  6. Не съм съгласен, че трябва да се спъва всяка глобалистска инициатива. Особено най-важната на този етап — установяването на централизирано световно правителство или царство за въплътения тъмен архангел Ариман. Това е нещо, за което антропософията изрично ни предупреждава, че е твърдо предопределено събитие и нямаме задача да го предотвратяваме. Ако опитаме, дори светлите сили няма да могат да ни помогнат, защото реално бихме работили против Божията Воля. Но това не означава и че трябва да подкрепяме глобалистите или да им съдействаме. Задачата ни е да отваряме очите на хората — както за мисията на Ариман, така и за същността на осъзнатите и неосъзнатите му слуги сред човеците. — бел. пр. [^]
  7. Да, това е най-важната ни задача. Но интелигентните и добронамерени активисти като Брандън Смит просто трябва да се запознаят с антропософията. Дори ако се наложи да навлязат в нейните дебри през лекционни цикли не за широката публика, а за учениците, какъвто е този за потайните черни братства, техните методи и цели. — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

3 коментара за "Брандън Смит: Как да разпознаваме тактиките на подмолния глобализъм"

  1. xd3  17.09.2018 г. | 23:55 ч.

    @Стопанина: Бележка 2 съдържа следното изречение:
    „Това се постига чрез тъй нареченото ариманично безсмъртие на водачите, при което тези противодействащи сили на човешката еволюция запазват знанията и спомените си от всеки приключил земен живот и ги пренасят в новото физическо тяло.“
    В това изречение има много информация, но това което ме обърква е: може ли да се направи извод, че има същества в човешко тяло, които не носят човешка душа?

  2. Курти Куртев  23.09.2018 г. | 10:17 ч.

    Вместо надълго и нашироко да обяснявате разлика между jail и prison да бяхте разсъждавали малко за чистотта на езика и превода. Що за дума е кооптация?

  3. Стопанина  23.09.2018 г. | 10:49 ч.

    Курти Куртев,

    В моите статии само аз решавам какво ще обяснявам и върху какво ще разсъждавам. Във вашите статии можете да определяте темите, които ви вълнуват.

    Убеден съм, че разсъждавам много повече за чистотата на езика и преводите, отколкото вие сте го правили когато и да било. Имам цяла рубрика по този въпрос, която тепърва ще се допълва. Вие с какво можете да се похвалите?

    Думата „кооптация“ се използва на български и е обяснена в тълковните речници. Значенията са дадени и онлайн. Достатъчно е, след като не знаете, да се осведомите с изписване на непознатата дума в Google.

    Вашето незнание не е мой проблем! А от начина, по който сте показали незнанието си, излиза, че това може и да е най-малкият ви проблем…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.