Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 5

Сътрудничеството на духовната, политическата и икономическата област за изграждането на единен тричленен социален организъм. Как мислители като Роберт Вилбранд се въртят в кръг. Обществата на могъществото, търговските общества и бъдещите Съобщества.

Продължава от лекции: 1, 2, 3 и 4 »

Във втората лекция от тази поредица щрихирах начина за изграждането на духовния, политическия и икономическия живот. После, в следващите лекции, се постарах да опиша подробно тези три члена на социалното тяло и да разплета онова, което досега се смяташе за неделимо единство: (a) Всичко, свързано с правото, политиката и държавните отношения трябва да се администрира в един демократичен парламент; (б) Всичко, свързано с духовната и интелектуалната област на живота, трябва да се отдели от политическата държава и равноправието, а духовната организация трябва да се администрира независимо и в свобода; (в) Икономическата организация, отделена от политическата и законодателна област, трябва да създаде своя собствена администрация, основана на собствените си условия и потребности, и изградена върху експертните знания, техническия капацитет и уменията.

И така, винаги се повдига възражението, че едно такова подреждане на социалния организъм отрича необходимостта от изграждане на социалния живот като единство. Защото всяка отделна институция, всяка отделна работа, която може да се извърши от индивида в рамките на социалния организъм, трябвало да се стреми да постигне такова единство; и това единство щяло да бъде разбито — казват, — ако се направи опит за разделяне на социалния организъм на три части.

Това възражение е напълно основателно и разбираемо, ако съдим по мисловните навици в наши дни. Но, както всички ще видим днес, то по никакъв начин не може да се защити. И все пак то е разбираемо, защото най-напред просто трябва да погледнем самия икономически живот, за да видим как духовните, политическите и чисто икономическите отношения се припокриват до най-малките подробности. От гледната точка на това положение на нещата може да се запита: Как би могло едно разделение, разчленяване, да донесе някакво подобрение? Нека започнем, като разгледаме въпроса за произхода на стоките, на самите артикули. Ще установим, че стойността на един артикул, на една стока, вече разполага с троично естество, защото стоката се произвежда, дистрибутира (разпространява) и консумира (потребява) в рамките на социалния организъм; но, както ще видим, тази стойност създава впечатление за единство, събрано в стоката.

Какво определя стойността на една стока, която може да задоволи изискванията ни? На първо място ние трябва да имаме някаква лична потребност от въпросната стока. Но нека проучим как се определя нуждата. Най-напред, разбира се, тя има нещо общо с телесната ни природа. Защото телесната природа определя стойността на различните материални стоки. Но дори материалните стоки се оценяват различно, според образованието и изискванията на отделния човек. Колкото до духовните и интелектуалните продукти — а те често са неразделни от материалната сфера, от физическите блага, — ще открием, че методът за оценяване на всяка стока се определя от цялата същност на човешкото същество и от количеството и вида работа, които то е готово да извърши, за да притежава тази стока. Тук виждаме, че именно духовният или интелектуален елемент в човека е този, който определя стойността на даден артикул или на който и да е вид стока.

На второ място виждаме, че стоките, които се разменят между един човек и друг са ограничени от условията на собствеността. А това ни повече, ни по-малко означава, че те са ограничени от правните условия. Всеки път, когато един човек опитва да придобие стока от друг, той засяга по някакъв начин правото на другия върху въпросната стока. Така че икономическият живот с неговия обмен на стоки се прониква цялостно от различни видове правни условия.

И на трето място, една стока няма само стойността, която ѝ придаваме с нашите изисквания, и важността, която индивидуално отнасяме към тези изисквания, които след това се пренасят към стоката, а тя има има и собствена обективна стойност. Тя има обективна стойност според степента, в която е издръжлива или чуплива, трайна или нетрайна; според степента, в която, поради своята същност, е повече или по-малко полезна, често срещана или оскъдна. Всички тези неща определят обективна, действителна икономическа стойност, чието установяване изисква обективно експертно познание и чието производство изисква обективен технически капацитет.

Но тези три начина за определяне на стойността се обединяват в единство в дадената стока. Затова разумно можем да запитаме: Как може това, което е обединено в стоката, да се раздели и да попадне под администрацията на три области, всяка от които се интересува от стоката и има интерес от нейното разпространение?

Ако просто разгледаме тази идея, определено е вярно, че нещата в живота могат и действително се обединяват, като са администрирани от най-разнообразни източници. От една страна, защо субективната стойност, която един човек лично прикачва към дадена стока, да не се определя от неговото образование, което има своя собствена администрация? От друга страна, защо правните условия да нямат свое място в икономическите организации? И защо да не прибавим експертните знания и техническите умения към останалото — цялата обективна стойност, като ги обединим в единство? Но всичко това е само идея и няма особена стойност.

Това, което цели троичният ред на социалния организъм в това отношение, трябва да има по-дълбоки корени. Тук трябва да се каже, че троичният ред на социалния организъм не е идея, зачената от личните склонности на една или повече личности; това е един импулс, който е резултат от безпристрастното наблюдение на историческото развитие на човечеството в наши дни. Бихме могли да кажем, че всъщност от столетия насам най-важните импулси на човечеството имат несъзнателна склонност в посока на троичното разчленяване, само че те никога не са натрупали достатъчна сила, за да го осъществят. Неуспехът да се развие тази сила е причината за съвременното състояние на нещата и за заобикалящите ни нещастия.

Времето е назряло да се каже, че трябва да се запретнат ръкавите за работата, за която се извършва подготовка от столетия. Работата е да се внесе ред в социалния организъм. Първото, което виждаме, е, че истински свободният духовен и интелектуален живот се е отделил от политическата и икономическата област. Защото духовният живот, който е зависим от икономическите и правно-политическите организации, в никакъв случай не е свободен. Той е парче от духовния живот, което се е откъснало от истински плодотворния, свободен живот на духа. По-точно ще е да се каже, че в началото на периода, през който се явява капитализмът с неговото всеобхватно разделение на труда, истински свободният духовен живот в определени области на изкуството, философията и верските убеждения се е откъснал от икономическите организации и политическия живот, като до определена степен се развива незабелязано. Този свободен духовен живот, притежаващ само една част от всичкия духовен живот, действа творчески само от собствените човешки импулси.

В лекцията ми от вчера настоях за такава свобода в целокупния духовен живот. Отделено от свободния духовен живот, който е резултат само от човешките импулси, съществува всичко, което човек намира за необходимо за администрирането на икономическия живот, както и за администрирането на правото и реда. Това, което е необходимо за администрирането на икономическите отношения, е станало зависимо от самите икономически сили. На позициите и в кръговете, в които съществува икономическа сила, също така съществува и възможността да се обучи следващото поколение в икономическата наука, за да може то на свой ред да е в състояние да придобие икономическа сила. Но науката, която е възникнала от самия икономически живот, е само част от онова, което би могло да се влее в икономическата организация, стига целият духовен живот да бъде привлечен към икономическия живот. В действителност обаче се изучава само търговският риск, както и всичко произтичащо от него; с това се занимават в икономическата наука.

По отношение на политическия живот държавата изисква функционери и дори учени да заемат своите позиции, а те са били обучени според стереотипните шаблони, предварително създадени от държавата. При такива позиции държавата желае и очаква от индивидите да култивират качества, които могат да се използват в нейна полза. Но това води до интелектуално и духовно поробване, дори ако човек си въобразява, че е свободен. Той не осъзнава своята зависимост и не вижда, че е ограничен в рамките на стереотипния модел, който му е прикачен. Истински свободният духовен и интелектуален живот обаче си извоюва една определена позиция в света, независима от икономическите и политическите организации.

Каква е тази позиция? Вече я охарактеризирах отчасти. Този духовен и интелектуален живот, който е запазил своята независимост, е станал чужд на живота. В известен смисъл той е придобил абстрактен характер. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху съдържанието на философиите за свободния духовен живот — бил той естетически, религиозен или дори научен, — за да видим, че макар да се казва много, то не се свежда до нещо повече от предупреждения (или съвети) към обществото. Това съдържание го има дотолкова, колкото да занимава разбирането и чувствата; то е там, за да играе роля във вътрешния живот на хората, да изпълва душата с вътрешен комфорт и благосъстояние. Но то няма силата или импулса реално да навлезе във външния свят и да го повлияе. Оттук идва и безверието спрямо духовния живот, за който вече казах, че идва от социалистическите щабове и се изразява в думите: „Никоя социална идея, колкото и да е добронамерена, ако е чисто духовна, не може да преобразува социалния живот.“

За да се преобразува социалният живот, са необходими истински сили. Но този абстрактен социален живот не може да се смята за реална сила. Колко отдалечени са нещата, които съставляват вътрешния живот на бизнесмена или обществения служител в неговата религия, или дори в научните му убеждения, колко откъснати са от законите, които той прилага в бизнеса, в своята житейска позиция, в администрирането на обществените отношения! Това абсолютно е двоен възглед за живота. От една страна са принципите, които изцяло са резултат от икономическия и политическия живот; от друга страна са остатъците от свободата и духовния живот, осъден на безплодие по отношение на вътрешните връзки.

Ето защо може да се каже, че преди векове е възникнал един цялостен, свободен духовен живот, но понеже той не е бил разпознат при подредбата на обществения живот, е станал абстрактен, лишен от реалност. А понеже влиянието на този дух е необходимо за външния обществен живот, духовният живот е извоювал обратно мощта си, силата си. Това е ситуацията, която ни се разкрива сега. Политическият живот е следвал друга посока. Докато духовният живот частично се е еманципирал, политическата организация през последните векове напълно се е сляла с могъщите интереси на икономическата област. Това е станало незабелязано, но в действителност двете са станали едно.

Икономическите интереси и потребности са намерили изражение в публичното право, като тези закони често се смятат за човешки права. Но когато се разгледат критично, се вижда, че това са само икономически и политически интереси и стратегии, представени като закони. Докато, от една страна, духовният живот настоява за своята сила, откриваме, от друга страна, че е настанало объркване по отношение на връзката между правните и икономическите условия. Широките маси на населението в цивилизования свят включват в своите изисквания едни решения на социалния проблем, при които има още по-голямо срастване на правните и икономическите организации. Целият икономически живот се оформя според политическите и правните концепции.

Ако разгледаме днешните любими често употребявани фрази, не откриваме друго, а крайните последствия от смесването на политическия и икономическия живот. Откриваме, че радикалната социалистическа партия, която влияе върху широки кръгове от населението, настоява за една политическа система — централизирана и с йерархична администрация, — която да се прикрепи към икономическия живот, а икономическият живот да се огради от всички страни чрез правни мерки. Силата на правото да се разпространи в икономическите процеси.

Това е другият аспект на кризата, която е възникнала в наши дни, като можем да кажем: Заради исканията за увеличаване на политическото и правното влияние върху икономическия живот, ще възникне тирания на държавата, на правната система. Виждаме, че промените, извършвани за възстановяването на икономическия живот, не са такива, които възникват естествено от самите икономически условия; всъщност тези мерки възникват заради борбата за политическа власт, която цели да обхване икономическия живот и да го доминира. Пролетарска диктатура — чисто и просто това е крайният резултат от смесването на правния и политическия живот с икономическия живот.

И така, виждаме необходимостта от всеобхватно изследване на връзката между правото и политиката, и сегашния икономически живот. От една страна, свободният духовен живот частично се е еманципирал и настоява за възстановяване на своите изначални сили; от друга страна, ако правната система продължи да бъде по-тясно и по-тясно обвързана с икономическата система, целият социален организъм ще бъде хвърлен в безредие. Подчинението на мисълта към предразсъдъка, че държавата е единство и следователно социалният живот също е единство, продължи достатъчно дълго. Дошло е времето да осъзнаем последствията от тази мисъл в социалния хаос, съществуващ в голяма част от цивилизования свят.

Икономическите условия изискват пълно отделяне от правния контрол, поради очевидните злоупотреби, които политическата система ще внесе в икономическите отношения, ако събитията от последните векове стигнат до крайните си последици. Импулсът на троичния социален организъм отчита тези факти. И бих искал да дам един удивителен пример за нещо, което би трябвало да работи като единство в живота, но което се разпокъсва заради сегашните факти. Днес се казва, че целта на троичния ред е да разруши единството на обществения живот. В бъдеще обаче ще се каже, че троичният ред наистина полага основите на това единство. Един забележителен пример ще ни покаже, че абстрактното начинание за постигане на единство има само ефекта от унищожаването на това единство.

В наши дни има някои повърхностни хора, които са изключително горди от теоретичното разграничение, което правят между закона и морала. Тези хора казват, че моралността е оценката на човешкото действие, като оценката е само от вътрешната гледна точка на душата; че преценката на дадено деяние, независимо дали е добро или лошо, се ръководи само от тази вътрешна гледна точка. И точно при въпросите на философията моралната преценка е много внимателно разграничена от правната преценка, която принадлежи на външния, обществения живот и трябва да се определя от постановленията и мерките на политическия и публичния обществен живот.

За такова разделение на морала и закона не се е знаело нищо до времето, когато възникват съвременната техническа наука и по-късният капитализъм. Само в рамките на последните няколко столетия са били разпокъсани импулсите на правото и морала. И защо? Защото моралната преценка беше отклонена към онзи свободен духовен живот, който се еманципира, но който стана безсилен по отношение на външния живот. Може да се каже, че свободният духовен живот съществува само с цел да съветва или да осъжда. Той е изгубил властта истински да повлиява живота. Максимите, които биха могли да повлияват живота, изискват икономически импулси, защото те вече не могат да намерят чисто човешки импулси, които са били изолирани в сферата на морала. Тези икономически импулси се превръщат в закони. По този начин действията в живота, определянето на справедливостта и топлината, вливана в нея чрез човешкия морал, са разпокъсани. Това, което трябва да бъде единство, се разделя в двойственост.

Едно внимателно изучаване на развитието на съвременните държави би разкрило, че заради изискването държавата да има унитарен характер, сме ускорили разделянето на същите тези сили, които трябва да се комбинират, за да постигнат единство. Импулсът на тричленния социален организъм е в опозиция на това разделение. Ако погледнем реалния принцип на този импулс в действителната му светлина, ще видим, че не може да става дума за някакво разделение на живота.

Духовният живот трябва да има своя собствена администрация. И нима всяко човешко същество не е във връзка с него, когато се развива — както го описах — в пълна свобода? Всеки е образован в този свободен духовен живот, нашите деца са възпитани в него, намираме в него непосредствени духовни интереси, ние сме обединени в него. А самите хора, които по този начин се обединяват в този духовен живот и извличат силата си от него, същите тези хора живеят в правния и политическия живот и определят правния ред, управляващ техните отношения един с друг. Те установяват този правен ред с помощта на духовните импулси, които взимат от духовния живот; а този правен ред е пряк резултат от това, което е било придобито чрез връзката с духовния живот. И отново — връзката, която се развива, като демократично обвързва човек с човека въз основа на правния ред, импулсът, който човек получава като основа на връзката си с други хора, той я пренася в икономическия живот, защото там отново има едни и същи човешки същества, които имат връзка с духовния живот, заемат правно положение и извършват бизнес.

От една страна, мерките, които човек предприема, начина, по който той се свързва с другите, начина, по който той се занимава с бизнес, всичко, което е проникнало в това, което е развил в духовния си живот, и чрез правния ред, той е установил в икономическия живот; защото това са едни и същи хора, които работят в троичния организъм, а единството не се осъществява чрез абстрактна регулация, а чрез самите живи човешки същества. Всеки представител на общността обаче може да развие собствената си природа и индивидуалност в независимост и по този начин може да работи за единство по най-ефективния начин. Това важи за всеки представител. От друга страна, можем да видим как, по предложение на държавата като принцип на единството, точно това, което е неразделно в живота, се отделя — дори това, което е тъй тясно свързано със закона и морала.

Ето защо импулсът за установяване на троичния социален организъм не цели разделението на неща, които са определени да бъдат заедно, а всъщност цели обединяването на фактори, които трябва да работят заедно.

Духовният живот може да се развива само на свободна и независима основа. Но когато му е позволено да се развива по този начин, а имаме и гарантирани равни права, които успоредно с това поддържат другите две области на социалния организъм, вече няма да имаме една абстрактна формация, отделена от реалностите на живота, каквато в действителност беше духовният живот в развитието си от векове насам. Той ще развие импулс да играе непосредствена роля в активния, реален живот на правно-политическата и икономическата организация. Възможно е да звучи като абсурдно противоречие, като парадокс — да се твърди, от една страна, че духовният живот трябва да бъде напълно независим и да се развива върху собствените си основи, както показах вчера, а от друга страна, да се твърди, че ще има роля в практическите области. Но именно когато духът се остави на самия него, той развива импулси, способни да обхванат всички области. Защото няма причина, поради която свободният дух в човека да отстъпва пред всеки шаблонен модел в интерес на държавата; той не трябва да се ограничава от условието, че образование ще получават само онези, които могат да управляват икономически ресурси; а ще може да развие човешката индивидуалност във всяко поколение чрез наблюдение на човешките заложби.

Силата, която се стреми да намери проявление във всяко едно поколение, обаче няма само да обхване явленията и фактите от природата; тя ще включва най-вече самия човешки живот, защото интересите на духа се разпростират над целия живот. Бяхме осъдени да бъдем непрактични в областта на духовните въпроси, защото само тези области бяха оставени на свободния духовен живот; беше ни отнето правото да навлезем във външната реалност.

В момента, в който на духа му се позволи не само да регулира парламентарните мерки, но самият той да определя в свобода законите на държавата, в този момент той ще направи правния кодекс свое собствено творение. Духът ще навлезе в механизма и в реда на правото, веднага щом сегашната механична система, която функционира без мисъл, а според определени максими и гледни точки за икономическия живот, бъде изоставена. В момента, в който човешкият дух е свободен да играе ролята си в икономическия живот, той веднага ще докаже способността си в практическия живот и в рамките на икономическата верига. Всичко, което е необходимо, е да се позволи неговата сила да навлезе активно в практическата област. Тогава той ще свърши своята работа. Този истински възглед за реалността е жизненоважен. Духът в човека не трябва да се затваря херметически в абстракции; трябва да му се позволи да влияе върху живота. Тогава във всеки миг той ще носи плодове в икономическата област, която иначе ще остане безплодна или трябва да бъде зависима от външни фактори за своята плодотворност.

И така, всичко това трябва да се вземе предвид, ако искаме да стигнем до ясно разбиране за начина, по който духовната, правно-политическата и икономическата система ще работят заедно в рамките на троичния социален организъм. Има много далновидни хора, на които тези неща все още са им мътни. Те често виждат, че при сегашните икономически условия, от които — бихме казали — духът е бил прокуден, са възникнали обстоятелства, които са социално несъстоятелни. Има един високоуважаван икономически мислител, мнението на когото е следното. Той казва: „Когато погледнем днешния икономически живот, най-много ни поразява една консуматорска система, заради която социалните злини се пораждат в най-висока степен. Тези, които днес притежават икономическите средства, консумират различни неща, които реално са само за лукс.“ Той посочва ролята, която имат смятаните от него луксозни стоки в обществения и в икономическия живот.

Определено това не е трудно. Не е нужно да търсим нещо повече от обичайния случай, когато една дама си купува наниз от перли. Много хора биха определили това като доста безобиден лукс. Те не взимат под внимание действителната сегашна икономическа стойност на една перлена огърлица. С аналогична сума пет работнически семейства могат да живеят шест месеца. А тя е окачена на врата на въпросната дама! Всеки може да разбере това, а при съвременното си положение хората търсят утеха за ума от такива неща. Уважаваният мислител, когото имам предвид, смята за необходимо държавата — разбира се, днес всеки е обсебен от държавата — да въведе високи такси за луксозните стоки; всъщност толкова високи, че хората да престанат да ги купуват. Той не признава валидността на аргумента, че ако луксозните стоки се таксуват по такъв начин, търсенето им ще намалее, а държавата ще изгуби ползата от този данък. Той настоява, че това просто трябва да се случи и че данъкът има морална цел. Въвеждането на нови данъци в такъв случай водело до повишаване на морала!

Ето така се мисли днес. Вярата в силата на човешкия дух е толкова малка, че се предлага установяването на морал, който трябва да извира от човешката душа и духа, чрез способите на данъците, а именно — чрез закона! И няма нищо чудно, че тук във всеки случай не може да се постигне никакво единство на живота.

Същият този мислител отбелязва, че придобиването на собственост било лошо, тъй като в нашия социален живот са възможни монополи. Социалният живот например все още работел под бремето на правото на унаследяване. И отново той предлага всички тези неща да се регулират чрез данъци. Ако наследената собственост се таксувала възможно най-много, той мисли, че щяла да се установи справедливост по отношение на собствеността. Също така било възможно да се противодейства на монополите и други злини от този тип чрез закони, чрез правни решения на държавата.

Това, което е поразително при този мислител, е, че той казва: Не е толкова важно, че всички тези предложения трябва да се въведат чрез държавни закони, данъци и тъй нататък; защото е ясно, че смисълът от такива мерки по никакъв начин не е неоспорим, тъй като държавните закони не винаги водят до желаните резултати. Но после той казва: „Същественият аргумент не е, че тези закони действително ще повишат морала или че ще възпрепятстват монополите; важното тук са чувствата, които ще породят такива закони.“

Но това е напълно показателен пример за въртене в кръг! Един известен политически мислител в нашето съвремие прави точно това. Той предлага да се подбудят етични мисли и чувства посредством правото; но после казва, че не е необходимо тези правни закони да са в сила; важното е хората да имат чувство за такова право. Това е като историята с китаеца, който опитва да се хване за собствената си плитка! Това е странно затваряне на омагьосания кръг; но то действа доста ефективно в съвременния ни социален живот. Защото общественият живот се оформя под влиянието на този начин на мислене. И никой не вижда, че всички тези неща сочат към признаването на факта, че основата за една истински нова конструкция на социалния живот е дейността на духовния живот в пълна независимост; подобно — независимостта на правната система и нейното отделяне от икономическата система; и накрая — безпрепятственото развитие на икономическата организация.

Такива неща ни правят много силно впечатление днес, когато виждаме как хора, които са повече от добронамерени и чийто усет за нуждата от преустройство на социалния живот е извън съмнение, показват поне забележим знак в работата си относно абсолютната необходимост от духовна основа на социалната постройка, но навсякъде засвидетелстват липсата си на разбиране за начините, по които тази духовна основа може да се постигне. Един такъв човек е Роберт Вилбранд, който наскоро написа книга за социалния проблем. Роберт Вилбрант не е просто теоретик. Преди всичко той говори чистосърдечно и ентусиазирано за социалните неща. Второ, той е пътувал по целия свят, за да се запознае със социалните условия, а в своята книга, която излезе преди няколко седмици, той правдиво описва ужасяващата нищета на хората, срещаща се навсякъде в наши дни. Той живо обрисува страданията на пролетариата, злочестината на цивилизования свят. Показва и от личната си гледна точка как в най-различни региони, в които социалният въпрос вече е станал остър проблем, хората копнеят за изграждането на нова социална структура, но сякаш или със сигурност са объркани, както лесно може да се види в съвременна Средна Европа.1

Та Роберт Вилбрант е напълно убеден, че всякакви мерки, предприемани чрез днешните регулации, са обречени на провал. Като заявява това свое чувство по различни поводи на страниците на книгата си, стига до едно заключение по следния забележителен начин. Той казва: „Тези опити, които се правят, непременно ще се провалят. Те никога няма да постигнат каквато и да било реформа, защото на социалния организъм му липсва душа. А едва когато се сдобие с душа, ще може да свърши плодотворна работа.“ Най-интересното тук е, че книгата на няколко пъти предлага тази мисъл, но не посочва как да се намери душата.

Целта на импулса за троичен социален организъм не е да обявява теоретично, че липсва душа, и да очаква, че тя ще се появи от само себе си; целта е да се посочи как тя ще се развие. Тя ще се развие, когато духовният живот е освободен от политическата и икономическата организация. Духовният живот, ако просто следва импулсите, еволюиращи от духовната природа на човека, ще станат достатъчно силни, за да поемат своята роля в останалия практически живот. Тогава духовният живот ще добие такава форма, каквато се постарах да опиша вчера; той ще съдържа реалност. Бихме могли да кажем, че в настоящето и в бъдеще този духовен живот ще бъде достатъчно силен да понесе бремето, което е поставено отгоре му и което например е споменато в книгата ми „Същност на социалния въпрос“.2

Вярно е, че сега можем да посочим — както беше направено във втората ми лекция — днешния начин, по който капиталът работи в социалния икономически процес. Но тези, които просто казват, че капиталът трябва да се премахне или да се трансформира в публична собственост, нямат представа как капиталът работи в икономическата система, особено при сегашните условия на производството. Те не знаят, че натрупването на капитал е необходимо, за да могат хората посредством управление на капитала да работят за общественото благо. По тази причина в книгата ми „Същност на социалния въпрос“ управлението на капитала беше посочено, като цяло, зависимо от духовната организация в сътрудничество с независимата политическа и правна организация.

От една страна, сега казваме, че капиталът прави бизнес, но импулсът за троичен ред на социалния организъм изисква, че, макар винаги да е възможно да се натрупва капитал, трябва да се направи уговорката, че капиталът ще се управлява от някой, който е развил посредством духовния живот необходимото умение за бизнес; и че това натрупване на капитал може да се управлява от този човек, на който той принадлежи, само докато той е способен лично да го управлява. Когато капиталистът вече не може да влага уменията си в управлението на капитала, той трябва да се погрижи — или ако той се чувства неспособен за такава задача, едно дружество от духовната организация трябва да поеме отговорността да се погрижи — управлението на бизнеса да се прехвърли на най-подходящия наследник (приемник), способен да го продължи в полза на обществото. С други думи: Прехвърлянето на бизнес, който засяга всяко лице или група лица, не зависи от покупката или друго прехвърляне на капитала, а се определя от способността на самите индивиди; това е въпрос на прехвърляне от едни способни към други способни — от тези, които могат да работят в полза на общността, към онези, които също могат да работят по най-добрия начин за общото благо.

Социалната безопасност на бъдещето зависи от такъв тип прехвърляне. Това няма да бъде икономическо прехвърляне, какъвто е случаят в наши дни. Това прехвърляне ще е резултат от импулсите на човешкото същество, които са получени от независимия духовно-интелектуален живот и от независимия правно-политически живот. В рамките на културната организация ще има даже дружества, обединени с всички други области на културния живот и управляващи прехвърлянето на капитал.

Ето така, вместо средствата за производство да се предадат на обществото, ние ги прехвърляме от един способен човек на друг, който е също толкова способен. Казано иначе, средствата за производство циркулират в рамките на обществото. Това движение зависи от свободата на духовния живот, от който то се повлиява и поддържа. Така че можем да кажем: главният фактор във веригата на икономическия живот е импулсът, който работи в духовния и в правовия живот. Не е възможно да си представим каквото и да било единство, по-завършено от това в икономическия живот чрез такива мерки.

Но потокът, който се обединява с икономическата организация, идва от свободната духовна и от свободната политическа организация. Обществото вече няма да е изложено на случайностите, които се изразяват в доставките и търсенето, или пък в други фактори от съвременната икономическа организация. Основателни и справедливи отношения между човек и човека ще навлязат в този нов икономически живот. Така духовната, правната и икономическата организация ще работят заедно като една, въпреки че ще се управляват поотделно. Човекът ще свързва една област с другите — защото той принадлежи и към трите — и ще внася това, от което всяка от тях се нуждае.

Вярно е, че трябва да се освободим от множеството предразсъдъци за тези неща, които постепенно са се наложили. Днес сме напълно убедени, че средствата за производството и землищата са въпроси, принадлежащи към икономическия живот. Импулсът на троичния ред изисква само реципрочните стойности на нещата да попадат под икономическата администрация, а цените да се доближават до стойността, така че в крайна сметка това, което накрая произтича от икономическата администрация, е само определянето на цената. Но не е възможно да се постигне справедливо определяне на цената, ако средствата за производство и земята се разглеждат както сега в рамките на икономическата система. Разпореждането със земя, систематизирано в законите, отнасящи се до нейните собственици, и разпореждането с крайните производствени средства (например фабрика с нейните машини и оборудване), не би трябвало да бъде от значение за икономическата организация; те трябва да принадлежат отчасти на духовното и отчасти на правното.

С други думи, прехвърлянето на земя от един човек или група от хора към други не трябва да се извършва чрез покупко-продажба или чрез унаследяване, а чрез прехвърляне посредством правни средства и според принципите на духовната организация.

Средствата за производство, чрез които дадено нещо се произвежда — процес, който лежи в основата на създаването на капитал — могат да се разглеждат само от гледната точка на разходите, докато се изграждат. Веднъж готови за работа, създателят им поема тяхното управление, защото той ги разбира най-добре. Той ги управлява, докато лично може да използва своите умения. Но завършените средства за производство вече не са стока, която се купува и продава; те могат да се прехвърлят от един човек или от група хора към друг човек или групи хора по закон, или по-добре: съгласно духовни решения, потвърдени от закон. И така, това, което днес образува част от икономическия живот, като например законите, отнасящи се до разпореждането със собственост, продажбата на земя и правото на разпореждане с производствени средства, ще се постави на основата на независимата правна организация, работеща в съгласие с независимата духовна организация.

Тези идеи може да изглеждат странни и непознати за съвременния свят. Но именно този факт е тъй тъжен и горчив. Само когато тези неща намерят пролука към умовете, душите и сърцата на хората, така че човешкото същество да подреди социалния си живот в съответствие с тях, само тогава може да се осъществи онова, което мнозина опитват да постигнат по други начини, но винаги без успех. Това е истината, която най-накрая трябва да се признае — че онова, което засега изглежда парадоксално, ще изглежда естествено, щом социалният живот наистина е на път към изцеление.

Импулсът за тричленния социален организъм не отправя социални искания на основата на страсти, нито е подбуждан от мотиви и емоции, каквито често са в дъното на такива социални искания. Той отправя своите изисквания заради едно проучване на действителната еволюция на човечеството от известно време до наши дни. Той вижда как в хода на дълги столетия една форма на социален живот е отстъпила мястото на друга. Нека се върнем назад към едно време преди края на Средновековието. Там откриваме едно условие, разпростиращо се върху нещата от по-късните отрязъци на средновековните времена, особено в цивилизована Европа. Откриваме обществото в едно условие, което бихме могли да наречем социален ред на могъществото. Това общество на могъществото или деспотизма е възникнало по следния начин — за да дадем един пример за начина, по който се случват такива промени.

Някакъв завоевател, заедно с потерята си от последователи, се заселил в някаква област, а те станали негови работници. Тогава, понеже водачът е бил почитан заради неговите индивидуални качества, неговите умения, възникнала социална връзка между неговата сила и силата на онези, които той някога предвождал, а след това станали негови слуги и работници. Тук моделът за социалния организъм, който е имал възход при една личност или при една аристократична група, е преминал в обществото като цяло и е продължил да живее в това общество. Волята на обществото до определена степен е била само копие или проекция на индивидуалната воля в това общество на могъществото или деспотизма.

Под влиянието на модерните времена, на разделението на труда, на капитализма, на техническата култура, този деспотичен ред в обществото е отстъпил мястото си на системата за търговия, на замяната, която обаче има същите импулси и в индивидите, и в цялостния живот на обществото. Изделието, произведено от индивида, става стока, която се заменя за нещо друго. Защото финансовата икономика в действителност, доколкото се състои от сделки между индивиди или групи, не е нито повече, нито по-малко от разменна система. Социалният живот е една разменна система. Докато при старата деспотична система цялото обществото трябваше да следва волята на един единствен индивид, която то приемаше, разменната система, с която все още живеем и от която огромна част от населението на света се стреми да се избави, е свързана с волята на един индивид, противопоставяща се на волята на друг. И само чрез сътрудничеството на един отделен индивид с друг възниква, сякаш по случайност, колективната воля на обществото.

Произлизащо от общуването между един индивид и друг, икономическото общество придобива облик, заедно с благосъстоянието и елемента, който разпознаваме в плутокрацията. Във всичко това действа нещо, което е свързано с взаимния сблъсък между индивидуални интереси. Не е чудно, че старият деспотичен ред на обществото не можа да се домогне и до най-малката еманципация на духовния живот. Защото, поради висшия си капацитет, техният водач беше признаван също и като авторитет в духовното, а и в правовия ред. Но е съвсем разбираемо, че правният, държавният, политическият принцип се е наложил, особено в търговската система на обществото, защото нима не сме виждали на какво основание законът иска действително да почива, въпреки че това желание не намира своето истинско изражение в сегашния социален ред?

Законът реално се занимава с всичко, което отделният човек трябва да регулира с други отделни хора, които са му равни. Разменната система е един ред, в който един човек трябва да се занимава с друг. Ето защо е било в интерес на обществото, основано на разменната система, да преобразува икономическата си система, при която един човек трябва да общува с друг, в правна система; това означава: да промени икономическите интереси в правни постановления. Точно както старата деспотична система беше преобразувана в общество на търговията, последната система сега се стреми, поради най-вътрешните импулси на човешката еволюция, да приеме една нова форма, особено в областта на икономиката. Защото разменната система, след като погълна духовния живот и го пороби, като го откъсна от реалния живот, постепенно израстна просто до икономическа система на обществото — формата, която искаха определени радикални социалисти. Но вследствие на най-дълбоките човешки импулси в нашето съвремие тази разменна система се стреми да се преустрои, особено в областта на икономическия живот, в онази форма, която бих могъл да нарека — дори ако терминът не е уместен — Съобщество.3 Обществото на търговците трябва да се преобразува в Съобщество.

Каква форма ще приеме Съобществото? Точно както индивидуалната воля, или волята на една аристокрация, която също е вид индивидуална воля, в някакъв смисъл продължава да работи в цялото общество, така че импулсите на индивидите представляват само разширение на волята на един човек; точно както разменната система има общо със сблъсъка на един индивид с друг, така икономическият ред на Съобществото ще е свързан с нещо като колективна воля, която по обратен начин работи върху волята на индивида. Във втората лекция обясних как в икономическия живот ще се появят асоциации на различните браншове в производството и потребителите, така че навсякъде ще има обединения на производителите и потребителите. Тези асоциации ще сключват договори с други асоциации. Тогава в рамките на по-големи или по-малки групи ще възникне нещо като колективна воля. Тази колективна воля е един идеал, по който копнеят много социалисти. Но те си представят тези неща по много объркан начин, който по никакъв начин не е смислен. Точно както в обществото на деспотизма, на могъществото, единичната воля работи в обществото, така в Съобществото трябва да има и да работи една обща воля, една колективна воля.

Но как ще е възможно това? Както знаем, това трябва да се получи чрез сътрудничеството на отделни воли. Отделните воли трябва да стигнат до резултат, който не е тирания за индивида, а при него всеки трябва да може да се чувства свободен. Какво трябва да е съдържанието на тази колективна воля? В нея трябва да се съдържа онова, което всяка душа и всяко човешко тяло може да приеме; нещо, с което са съгласни и с което могат да се сближат. Това означава, че духът и душата, които живеят в индивидуалното човешко същество, трябва също да живеят в колективната воля на Съобществото. Това е възможно само когато тези, които изграждат колективната воля, носят в себе си и по своя воля, в нагласите си, в чувствата и в мислите си едно пълно разбиране за индивидуалния човек. В тази колективна воля трябва да се влива всичко, което се чувства от отделния човек като негова собствена духовна, морална и телесна природа. Това е императивно.

Това не е било така в обществото на могъществото, което е било инстинктивно и в което един индивид е бил издиган от обществото, защото отделните хора, образуващи обществото, не са могли да чувствата своята индивидуална воля. Не е така и в разменната система на обществото, в която индивидуалната воля се сблъсква с другите, като от това възниква нещо като случаен съвместен живот. А трябва да бъде другояче, когато една организирана колективна воля повлиява индивида. Тогава никой, който участва в образуването на тази колективна воля, не трябва да няма разбиране за това, което е истински човешко. Тогава никой, запознат само с абстрактната модерна наука, която е приложима само за външната природа и която никога няма да обясни целия човек, не трябва да си позволява да решава въпроси от философията на живота. Хората ще подхождат към философията на живота с духовната наука, която обхваща целия човек — тялото, душата и духа, — и носи разбиране по отношение на чувствата и волята у всеки отделен човек.

Ето защо ще е възможно да се установи устойчив икономически ред в обществото само когато икономическата организация може да се инспирира от независимия духовен живот. Ето защо няма да е възможно да се осъществи едно здраво бъдеще, освен ако онова, което се мисли в свободния духовен живот, не намери отражение в икономическия живот. Този свободен духовен живот няма да се докаже като непрактичен, а напротив — ще се докаже много практичен. Само онзи, който живее в атмосфера на духовно робство, ще се изкушава да си мисли за Добро и Зло, за Вярно и Грешно, за Красиво и Грозно в собствената си душа. А всеки, който чрез духовната наука се е научил да вижда духа като жива сила и който го обхваща с помощта на духовната наука, ще бъде практичен във всички свои действия, особено във всичко, отнасящо се до човешкия живот. Това, което той приема от своя духовен възглед, незабавно преминава във всяко дело в живота; всъщност то добива форма, която му позволява да живее в непосредствената практика на живота.

Само една духовна култура, която е била прокудена от практическия живот, може да стане чужда на живота. Духовна култура, на която е позволено да влияе върху практическия живот, се развива в практиката. Този, който наистина знае какво представлява духовният живот, знае колко близък до практическият живот е духовният елемент, когато му се позволи безпрепятствено да следва собствените си импулси. Човек, който иска да открие нова философия, но не знае дори как да си насече дърва, ако му се наложи, всъщност не е добър философ. Защото този, който е открил някаква философия, но няма способността да използва ръцете си за нещо, което е директно приложимо в живота, не е открил философия за живота, а само такава, която е чужда на целия живот.

Истинският духовен живот е практичен. Заради влиянията, които се чувстват от столетия, е разбираемо, че трябва да има хора, принадлежащи на съвременната цивилизация — сред тях са водачите на нашия интелектуален живот, — които са на същото мнение като Роберт Вилбранд. В неговата книга за социалното преустройство, изхождайки от най-добри намерения и от истински етично чувство, той казва: „Не може да се завърши никаква практическа работа по преустройството, защото липсва душата.“ Но хората не се осмеляват да питат за реалността на душевното развитие, за градивното в душата; те не се решават в ума си да се запитат: Какво ще допринесе един истински свободен духовен живот за политическия и икономическия живот?

Този свободен духовен живот, както посочих, ще си сътрудничи правилно с икономическия живот. Тогава икономическият живот, който може да сътрудничи с политическия и духовния живот, ще може по всяко време да обучава хора, които на свой ред ще оказват влияние върху духовния живот. Посредством тричленния социален организъм ще се осъществи свободен, абсолютно истински живот на обществото.

А на тези хора, които сега повече заради инстинкт, отколкото поради истинска житейска смелост, търсят нещо смътно, което те наричат душа или дух, може да се отговори със следните думи: Научете се да разпознавате реалността във вашата духовна природа. Дайте на духа нещата, принадлежащи на духа, а на душата — душевните неща; а после ще стане пределно ясно и какво принадлежи на икономическия живот.

Следва »

Превод: Иван Стаменов

Публикацията се основава върху новото официално американско издание The Social Future от 2004 г. Английският превод от първоначалния немски език е редактиран от Хенри Б. Монгис.



Бележки:

  1. Бел. пр.: Споменатата книга на Р. Вилбранд и лекцията на д-р Р. Щайнер са от 1919 г. [^]
  2. Бел. пр.: Книгата „Същност на социалния въпрос“ е известна още като Събрани съчинения 23 или GA-23 от трудовете на д-р Рудолф Щайнер. Можете да я изтеглите безплатно от Виртуалния Гьотеанум. [^]
  3. Бел. пр.: В оригиналния немски текст стои думата Gemeingesellschaft. Буквалният превод е „общо/съвместно общество“, което не звучи никак добре на български. А в английския текст, от който превеждам, е Commonwealth. Тук традиционният превод е „държавно обединение“, „федерация“, „общност“ или просто „държава“, „щат“. Никоя от тези думи обаче не съответства на значението, влагано от д-р Рудолф Щайнер. Английската дума Commonwealth е доста удачна за това, което има предвид лекторът, защото буквално се състои от две думи: common (общо/съвместно) и wealth (благосъстояние). По-нататък в лекцията д-р Щайнер ще говори за връзката между индивидуалната воля и общата воля на хората в едно общество: common will, където не е трудно да се направи връзка между will (воля) и wealth (богатство). От антропософията е известно, че волята е изражение на Аза, който пък е най-голямото богатство на човека. Не намерих по-уместна дума от Съобщество за превод на Gemeingesellschaft и Commonwealth. Проблемът със „съобщество“ е, че на български език най-често се употребява за взаимовръзките между представителите на растителното и животинското царство. Засега извънредно рядко е използва и за хора, обединени в дадено общество — например такова на писатели. Значението на аналогичната дума в руски език е по-широко и се доближава до немското и английското: сообщество — съвместно общество, като безпроблемно и редовно се използва за човешките общества. Явно се налага това значение тепърва да набира популярност и на български. Осъзнавам, че думата Съобщество може би не е най-удачната, но от изказа на д-р Щайнер се разбира, че самият той е смятал оригиналната немска дума за неуместна. Същото важи и за английската, тъй като значението, което обикновено има, е различно от това, влагано от лектора. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 5"

  1. Светльо  15.09.2018 г. | 19:04 ч.

    Чудесна лекция. Благодаря за превода.

    Колко актуален е днес този въпрос, буквално в навечерието сме на нова финансова криза, която ще се стовари в най-скоро време върху икономическия живот, а от там и върху целия живот на социалния организъм.

    Ще се появят отново анализатори и всякакви експерти, които ще обесняват абсолютно същото както и до сега. Отново котката ще си гони опашката без никакъв шанс да я достигне.

    И как другояче? Колкото и да се опитват да обеснява един изтъкнат „авторитет“ на Духовната наука как българите от тук нататък само на Горе, такъв шамар ни очаква, че свят ще ни се завие.

    Троичния социален ред ще е насъщна и важна тема за векове напред, точно в моменти когато човечеството ще си задава объркано въпроса “ А сега накъде?“. Това ни очаква в бъдещето. Силно се надявам, че ще се чува все повече и по-ясно гласа на разума и сърцето. Троичния социален ред трябва да се проповядва все повече и по-силно за да достигне до повече умове чрез сърцата им.

    Да бъде!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.