Перверзните идеали, поддържани и пропагандирани от „Дневник“

След оплакването на Истанбулската конвенция в грантаджийската медия на олигарха Прокопиев започна кампанията за нейната зомбификация

Отшумяха пронизителните ридания на професионалните оплаквачи около гроба на Истанбулската конвенция. Евгений Дайнов преся защитниците ѝ от „животинското общество“. А самото общество на тези невежи, но пък арогантни „прогресисти и либерали“ беше сплотено от Огнян Минчев… до пълното му капсуловане в невзрачна клика с дългосрочни антидемократични амбиции да натрапи нещо, което мнозинството не желае.

При това с усърдието на средновековни фанатици. Епитетът не е произволен. Всеки има право да вярва и да защитава каквото си иска. Но в момента, в който иска да го натрапи над останалите, особено като юридическа норма или символ верую, се превръща във фанатик.

И ако мислите, че ще отнеме много време до зомбификацията на Истанбулската конвенция — тоест нейното изваждане от гроба след решението на Конституционния съд, — разгледайте последните топ новини в „Дневник“ и сами ще откриете грешката си. Всъщност „прогресистите“ не губят време и реанимацията на любимия им юридически труп вече започна. Закърпват го тук, закърпват го там…

И много скоро, досущ като д-р Виктор Франкенщайн, ще остане само да го съживят с малко ток, за да го раздвижат и да го пуснат отново да беснее по улиците. С надеждата, че чудовището ще стигне и до училищата. А там — пир!

Величавите френски идеали, импортирани от „Дневник“

Какви са тези „кръпки“? Всички те досега (но е лесно да се прогнозира, че и занапред ще) се пришиват в българското медийно пространство в духа на „Вижте какво правят другите, а ние трябва да правим същото“. Един от примерите е „прогресивно“ нововъведение във френското законодателство, описано така:

„От окончателната версия на законопроекта обаче отпадна автоматичното квалифициране на всеки сексуален акт с непълнолетни под 15-годишна възраст като изнасилване. Текстът позволява на непълнолетни жертви на сексуални престъпления да подават жалби в срок от 30 години след като навършат пълнолетие — до 48-годишна възраст.“

Коментар от „Дневник“? — Никакъв!

Идеята им е, че щом се прави във Франция, всякакви мисли са излишни, а автоматично чуждият пример трябва да се приема за добро и да се следва. Намигането между редовете за храбрите законодателни промени, целящи защита на жените от насилие, каквито се правят там, а уж не се правят тук, също ясно прозира.

Но, ако нямате нищо против, нека все пак помислим върху тези две изречения, описващи превръщането на проектозакона в закон:

Първото е, че не всеки сексуален акт с непълнолетни ще се смята за изнасилване. Второто е, непълнолетните дами ще имат 30 години да се „сетят“, че са били изнасилени. Какво ще бъде следствието от второто? — Същото като това, което описах тук в случая с Крис Хардуик, който беше обвинен от бивша интимна приятелка, че я е насилвал сексуално. Много години след събитието. И едва когато Хардуик вече беше станал известен и богат.

Аналогична ситуация имаме и около тамошния президент, който беше обвинен от няколко жени, че ги е насилвал. Насилието било извършено много години преди да стане президент. Но и те си „спомниха“ чак сега. Когато той вече е президент. И думите им са идеално оръжие в ръцете на политически противници.

Толкова е толкова очевидно, че дори е обидно да се изтъква за читатели с IQ над 70.

В тези случаи няма никакво значение дали Хардуик и Тръм са правили нещата, в които ги обвиняват. За първия съм сигурен, че не е. А за втория въпреки личната си антипатия все пак съм „на кантар“. Но и в двата случая намирам една давност на предполагаемите престъпления, която е абсурдна. Тя е прекалено… удобна за бъдеща експлоатация.

Такава е и в новия френския закон. По-добре да бяха криминализирали сексуалните отношения с малолетни и непълнолетни. Това би могло да се оправдае и реално би защитило младите момичета.

Предполагаемата по-добра и по-дългосрочна защита на жените от сексуални посегателства при една такава давност обаче отваря широки врати за нарушаване на правата на мъжете. Във всеки един момент някоя жена може да си „спомни“ (да бъде убедена), че е била насилена. Особено ако има икономическа изгода от това.

Равноправието е равноправие само когато е равноправие за всички. „Дневник“ обаче не се интересува от универсални правни концепции. Политиката на тази медия е да прокарва феминистките извращения, включително в правото. Както съм посочил в тази статия, Истанбулската конвенция не е толкова трансджендърски документ, колкото феминистки.

Величавите „кръпки“ от Испания и Швеция

В друга публикация четем:

„Испанският премиер Педро Санчес съобщи, че правителството му ще предложи нов „закон за сексуалното съгласие“ с цел да се премахне неяснотата в сегашния, предаде Би Би Си. Представяйки мярката, той обяви, че секс без изрично съгласие ще бъде считан за изнасилване подобно на закона, който влезе в сила в Швеция по-рано този месец.“

Някакъв коментар от „Дневник“? — Познахте: отново никакъв! Пак само намигане… Сещайте се за идеята, че там по-подразбиране правят добро, а тук по подразбиране е зле, понеже жабата не бърза да я подковават като коня.

Какво означава тук „изрично съгласие“? Как може един мъж, хипотетично обвинен в сексуално насилие над жена, да докаже, че връзката е била доброволна и от двете страни? Нали съдът приема само твърдения, подкрепени документално и/или от свидетели?

Значи, „Дневник“ няма нищо против перверзната идея, че една връзка или дори един брак трябва да се консумират пред свидетели. Най-добре да са подкрепени и с видео материали, защото обективите на камерите са обективни, а свидетелите може да лъжат.

Другият вариант, за да е сигурно, че съгласието е изрично — двете страни да подпишат договор. Нещо като предбрачните договори, ама за всяко сношение — брачно или извънбрачно. Защото това — простете сарказма — ама изобщо не би унизило както жените, така и мъжете. Може би, за да бъде всичко легално и изпипано юридически, за всеки случай мъжът трябва и да заплати за сексуалната услуга, както би направил с тази на проститутка…

Пито — платено.

Много „прогресивно“!… Според „Дневник“.

А според мен това, което проповядват, е пълна социална и морална деградация. Обратно до началната точка на общочовешката еволюция. Защото проституцията на жените, казват, била най-древната професия.

Тази професия действително е еволюирала в „прогресивни“ клонове. Един от тях е журналистиката. Само дето, за жалост на „Дневник“, трудно можем да причислим Иво-Прокопиевата медия сред елитните представители на античния бранш.

Евтини, неподлежащи на медицински контрол, развъдници на срамни болести, включително и умствени. Никой уважаващ себе си човек, бил той мъж или жена, не би си легнал с такива. Нито с договор, нито за пари.

Иван Стаменов
2.8.2018 г.


Още по-темата:

Как Евгений Дайнов „защити“ Истанбулската конвенция, като ѝ избоде очите
Истанбулската конвенция отново е на дневен ред
Нахалството на ГЕРБ и Истанбулската конвенция
Истанбулската конвенция като „ЛГБТ Инструментариум“
Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите
Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата
Войната срещу децата: документален филм за бесовете на прага ни
Британски съветник: Натрапването на трансджендъризма сред децата трябва да спре
Грантаджийските медии чупят клавиатури и тъпометри заради ИК

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Перверзните идеали, поддържани и пропагандирани от „Дневник“"

  1. Dora  02.08.2018 г. | 16:01 ч.

    Драги прогресисти и либерали, нямам изобщо предвид въпроса дали вашите възгледи са по-добри или по-лоши от тези на спечелилите публичния дебат за Истанбулската конвенция. В бизнеса печелиш не това, което заслужаваш, а това което договориш. В политиката – и в гражданския дебат, печелиш това, в което убедиш функционални обществени мнозинства. Без да питаш дали са високо интелигентни и проникновени, или са обикновени селяни…

    За да ги убедиш, трябва да знаеш не само в какво искаш да повярват, но и КОЙ искаш да ти повярва. По време на публичния дебат за Истанбулската конвенция вие бичувахте тъпия и брутален мачист, свикнал да му сервират ракийката и салатката, и който като пийне – му се дощява да понабие жена си… Пропуснахте очевидния факт, че този персонаж в днешно време е маргинал, макар и срещащ се нерядко. Не обърнахте внимание на факта, че в българското общество жената вече доста време е напълно равна с мъжа във всички основни посоки на своята реализация. У нас жените директор-ки, депутат-ки, министър-ки, професор-ки… са не по-малко от мъжете. Че в българското семейно право жената е не равна, а привилегирована спрямо мъжа. Че домашната работа, макар и все още поделена на „женска“ и „мъжка“, е все повече споделена сред растящо обществено мнозинство. Че проблем е не традиционалисткият мачизъм, а ерозията на семейни и общностни ценности, сред която децата растат без пълноценна грижа, а отговорността на хората към семейството често е наказвана жестоко от все повече безотговорни партньори.

    Защо проспахте тези реалности на българското общество?

    Защо пак си помислихте, че е достатъчно нещо да дойде „от Европа“, за да ръкопляскат всички с ентусиазъм?

    Горните упреци на Огнян Минчев, според мен, са логичен отговор на помията, която поклонниците на ИК изляха върху българския народ тази седмица. Не съм сигурна дали иска да сплоти либерално-прогресистката общност или по-скоро опитва да се разграничи от нейното падение през последните дни, като заеме една по-умерена позиция в оценъчния спектър.

    Като цяло изказването му е построено така, че хем да не си докара отлъчване от т. нар. либерално-прогресистката общност (в увода се е погрижил за това), хем въпросната общност да си получи заслужената критика за обидите и словоблудствата, които изля по адрес на омразния български народ.

  2. Стопанина  02.08.2018 г. | 16:01 ч.

    Наскоро Светльо отчете, че откакто „Сега“ си смениха дизайна, смениха и политиката си. Не бях съвсем убеден, но вече съм. Ето какво пропагандира от техните страници поредният носоклюнест „прогресист“:

    забрана на смартфоните в българските училища

    Като четем аргументацията му, оставаме с впечатление, че смартфоните на децата са най-големият проблем в образованието. И трябва да се забранят. Че иначе току заснели нещо, което би показало я неадекватен учител, я експериментална „образователна“ програма на МОН и инфилтриращите се НПО.

    Естествено, дава се пример с Франция. Копираме закона им и… хоп!… ставаме втора Франция. Както, ако си спомняте, връщането на казармата щеше да ни направи втора Швейцария.

    Копиране на нерепресивни закони, да речем, за правата на работниците – йок. Защото… „бизнесът“ у нас иска друго.

  3. Стопанина  02.08.2018 г. | 16:04 ч.

    Че в българското семейно право жената е не равна, а привилегирована спрямо мъжа.

    Това е факт. Как на Минчев му се е откъснало от сърцето да го отчете? Това е убийствено за феминистката пропаганда и тяхната ИК.

  4. Varna Mapper  03.08.2018 г. | 11:25 ч.

    Да се надяваме, че въпреки усилената атака срещу нас наромалните, извращенията няма да бъдат наложени(но това зависи дали мнозинството от нас българите ще продължим да се отстояваме – за сега успяваме, донякъде). Поне за сега тези изроди са малцинство, но лошо ще е, ако мнозинството бъде покварено(за пример – възцаряването на Ариман) – тогава не съм съгласен, че трябва да действа демократичният принцип, тогава мнозинството не е редно да бъде уважено, защото това значи поголовно падение. В крайна сметка не е от значение много ли са или малко хората, а какво целят.

  5. len  06.08.2018 г. | 16:21 ч.

    И аз чета Сега, Ванка, и моето наблюдение е същото. Освен че новият сайт е боклук, но наистина и редакцията като че ли си смени политиката. Остави смартфоните, това е най-малкото, ами какво заглавие бяха „изпраскали“ за решението на КС по повод конвенцията, ще рече човек, че не е отхвърлена ратификацията, ами точно противоположното. Въобще медиите са…“неам думи“!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.