Език свещен: Ударенията рядко са задължителни, но понякога улесняват

Кои са случаите, в които е необходимо да „украсим“ текста си с една от онези чертички, показващи някакъв акцент

Чета първите две изречения от някаква новина, разпространявана днес от масмедиите, и се замислям, че тези 25 думи щяха да бъдат досадни и трудни за писане, но също и за четене, ако бяха представени така: «БСП стартѝра процедýра за издáване на лицéнз за телевѝзия, съобщѝха от пáртията. Левѝцата подáде докумéнти за регистрáция на дрýжество, коéто ще се кáзва „Българска свобóдна мéдия“.» Едно такова писане по-скоро би целяло да ни разсее за основната мисъл — че всяка партийна медия, макар още да не е създадена, вече напразно претендира да е свободна.

Ударението, наричано още акут, акцент или гравис1 (според конкретния случай), се поставя върху някои гласни и в много редки случаи е задължително в българското писмено слово. Като изключим две-три изключения, то всъщност е излишно, защото и без него безпроблемно бихме разбрали написаното. Ако обаче отворим един унгарски сайт и се загледаме в произволни две изречения, те ще изглеждат така:

Alyssa háromévesen kattant rá a Marsra, a tévében látott egy Mars-témájú epizódot a kedvenc rajzfilmjéből. Falni kezdte a Marsos videókat, került egy Mars térkép a szobája egyik falára, majd egy telszkópot is beszereztek neki a szülei.

Без преувеличение: в някои езици 80% от думите са „украсени“ с ударения и други особени символи, указващи на читателя по-особено произношение на съответната гласна.2 Ако бях унгарец и трябваше да „шаря“ всяка втора дума от текста си, даже с по два грависа в някои думи, изобщо нямаше да се чувствам улеснен. Но щях да го правя, защото улеснението на читателя е сред водещите задачи на отговорния автор.

Кога отбелязваме гласните с допълнителен знак

Единствената стандартна буква с ударение, която ще намерите в кирилизираните шрифтове (и по-специално в българския набор от символи), е удареното „и“ („и“ с ударение, ударено „и“ или просто „ѝ“).3 Този символ е необходим не толкова за обозначаване на ударението в някои думи, а понеже сам по себе си е дума — ежедневно използвано местоимение:

„Косата ѝ побеля от страх.“

Горното е по-кратък начин да се каже:

„Нейната коса побеля от страх.“

Не е правилно „ѝ“ да се замества с „и“ (без гравис). Също неправилно е да се обозначава с и-кратко (й). Ако бързате или просто ви мързи да потърсите клавиша за правилния знак, препоръчително е да изберете „й“, а не „и“, тъй като поне ще насочите читателя към мисълта, че чете особена дума, а не поредния обикновен съюз в изречението.

И още изключения за педантичния текст

Забелязал съм, че много нашенци погрешно „степенуват“ думите:

„Стоян е по-католик от папата.“

„Томирис, древната царица на масагетите, е била по-мъж от мъжете.“

„Някои чужденци са по-българи от самите българи.“

Степенуват се само прилагателните думи, указващи или поясняващи качества на съществителните думи: „по-висок“, „по-тежък“, „по-зелен“ и т.н. Самите съществителни обаче не се степенуват. И ако се налага все пак да ги сравняваме с други съществителни, които са станали нарицателни (тоест нещо като прилагателни; стереотипни за определени качества) би трябвало горните примери да изглеждат така:

„Стоян е пò католик от папата.“

„Томирис, древната царица на масагетите, е била пò мъж от мъжете.“

„Някои чужденци са пò българи от самите българи.“

Не е непременно грешно, ако пропуснете акцента върху „о“. Но определено бихте улеснили читателите си, ако им подскажете, че в конкретните случаи използвате някакъв специфичен израз.

Понякога акцентът става задължителен,

ако трябва да изясни неяснотите в следното примерно изречение:

„Бебето е живяло само два дни след изписването от родилното отделение.“

Преди години четох новина, в която имаше сведение, звучащо по този начин. Бях убеден, включително от контекста, че бебето е починало, след като е „живяло сàмо два дни“. Чак няколко параграфа по-нататък се разбра, че то всъщност е „живяло самò два дни“, тъй като родителите му го оставили при някаква баба, която не му обръщала необходимото внимание. Иначе хлапето било живо и здраво, ако не броим лекото му обезводняване.

Ето как един малък знак върху съответната гласна буква се оказва съществената разлика между самотата и смъртта. И ако искаме читателите ни да разбират това, което им съобщаваме, е редно преди всичко ние да вникваме в собствения си текст, като предвиждаме и местата, на които са потребни чертички, за да спестяваме недоразумения и затормозявания у публиката си.

Откъде да вземем специалните символи

Каквото и да пишем, където и да го пишем, универсалният източник е Character Map — малка програма, включена във всяко актуално издание на операционната система Windows.

Ако публикувате в WordPress или друга популярна платформа, в текстовия редактор ще видите бутон с гръцката буква Ω, който отваря списък с няколко специални начертания. Сред тях са и разни гласни или съгласни с ударения, а също и други често използвани символи.

Не всички шрифтове ги поддържат. Но няма да имате проблеми с популярните Arial, Times New Roman, Georgia и др. И ако си създадете нужния навик да използвате акцентите, можете да разширите приложението им в други незадължителни области.

Например, ако искате да подчертаете, че правилното произношение за името на Учителя е Беинсá Дунó, а не Беúнса Дýно.

Когато личи, че влагате старание и дух в текста си, той оживява. Дори може да се каже, че добива уникалност, която вдига цената му. Буквално и преносно.

Иван Стаменов
7.7.2018 г.



Бележки:

  1. По принцип има разлика между гравис и акут. При грависа изобразеният акцент пада отляво, а при акута — отдясно. Но това не е важно за нашата статия. [^]
  2. В славянските езици, използващи латиница, се използват „украшения“ дори на съгласните, за да обозначат, да речем, шипящите звуци. [^]
  3. В някои по-богати шрифтове може да се възползвате и от „È“ (ударено „Е“), използвано главно в македонските наречия. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Език свещен: Ударенията рядко са задължителни, но понякога улесняват"

  1. Alt + 768  08.07.2018 г. | 12:01 ч.

    Клавишна комбинация “ Alt + 768 “ (от цифровата клавиатура) в редактор за обогатен текст добавя символ за ударение към всяка произволна буква.

  2. Varna Mapper  10.07.2018 г. | 10:08 ч.

    Рядко съм виждал степенуване на съществителни с ,,пò“, вместо с ,,по-„. Интересен ми е един звук – широкото ,,е“ – с какво е по-различно от обикновеното ,,е“(понеже ятовата гласна се е използвала не само при думите, където ,,е“ става ,,я“ – като ,,бял-бели“, но и при думи като ,,своите“, при които няма промяна в ,,я“)?

  3. Varna Mapper  10.07.2018 г. | 10:27 ч.

    @Стопанина
    Не само унгарският език е мъка – ирландският е още по-голяма(от любопитство почнах да го изучавам). Предупреждавам, следното може трайно да увреди който и да е
    мозък, дори и моя
    . Там ги няма буквите x, w, y, v, j, k, q(като ,,c“ си р твърдо ,,к“, не е променливо като в английския; а, е, i са като нашите а, е и). Но трудното е тук: ,,bh“ и ,,mh“ се произнася ,,v“, ao е дълго ,,и“, ,,u“ е ,,ъ“, ,,ú“ е ,,у“, ,,ei“ е ,,е“, ui, oi, io са ,,i“, ,,ae“ e ,,ей“, ,,ea“ e æ(като при ,,apple“). ,,Th“ e ,,x“, докато ,,ch“ e гърлено ,,х“(както при Лох Нес). И последно, ,,eo“ e дълго ,,о“(няма да намесвам гласните с ударения, все пак тука е раздел за българския език и май прекалих с този ирландски…).

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.