Стопанина си дава почивка: нужна, заслужена и принудителна

Ще използвам „свободното време“ за размисъл около започнатите и планираните проекти по блога, както и относно техния приоритет

Приятели и/или спонсори, имам потребност да си взема почивка от всякакви рутинни ангажименти. Нуждата е както психологическа, така и физическа. Покрай принудителната ми работа на лаптоп през последния месец, която описах в предишен материал от емоционална гледна точка, заради неудобното седене и приведения поглед към малкия екран вече се появиха болки във врата и рамената.

Забелязвам и промяна в зрението си. А поради необичайно облачното и дъждово време това лято, тепърва ще трябва да се излагам повече на открито… На слънце, за да събера витамин D.1

Та почивката ми е едновременно нужна и принудителна.2

Умолявам всички дарители,

които обикновено ме подкрепят месечно, да се въздържат да го правят през следващия месец — август, когато няма да работя с обичайната интензивност за (поне един) ежедневен материал. В противен случай бих се чувствал в „неравностойно“ положение и вероятно ще се насилвам да отговарям на жестовете чрез публикации. Благодарение на подкрепата от нови дарители — специални благодарности на госпожа А.Д. и господата Д.Х.Л. и В.П.Г.3 — поне парите, освен ако не изникне още нещо непредвидено, няма да са проблем в близко бъдеще.

Благодарение на редовната подкрепа и от досегашни сподвижници, мога да си позволя за един месец да не стопанисвам технологичния блог, който също ми е ежедневен ангажимент. За щастие, шефовете ми там проявиха разбиране. Очаквам същото от читателите и икономическите поддръжници на „От Извора“ — вярвам, че ще го получа.

Почивката ми, наред с другото, е и заслужена

Ако позволите умереното ми и основателно самохвалство, през юни или юли посещаемостта на блога е необичайно висока за лятото, пък и изобщо. Обикновено това е сезон, когато дори масмедиите отбелязват сериозен спад в читателския интерес. Нормално — хората не си стоят по къщите, ходят на екскурзии, правят ремонти и прочие, като само от време на сещат да зареждат обичайните сайтове. При нас такъв спад тази година не се отчита, а даже напротив.

През споменатите месеци най-зарежданите статии в „От Извора“ са авторските, като на първите места са тези от новата рубрика „Език свещен…“, както и преводните за ваксините (най-вече тази). Публицистичните, ако можем да ги наречем така, по актуални проблеми — касапницата в Странджанско и подновените дебати около Истанбулската конвенция — също събудиха значително по-голям интерес от преводите на Щайнер и поредиците с цитати от Учителя.

Последното го приемам със смесени чувства, но чувствата ми нямат особено значение. Фактите са си факти. А фактите може би насочват и към това, което се очаква да правя след почивката — ако Господ даде да имам такава, защото вече не смея да си правя никакви планове. Във всеки случай, като почнем от тази седмица и до края на август, няма да подготвям публикация за всеки ден.

Това не означава, че изобщо няма да пиша и превеждам

Но трябва да има повод, да е доброволно, а не както напоследък — с насилие върху себе си и след борба с психическото си състояние и физическите си ограничения. След отпуската ще обявя и окончателното си решение за съдбата на книгата „Свитъци“. Давам си още малко време за размисъл.

Използвам случая да благодаря на всички тестови читатели за рецензиите. Бяха изключително полезни. Повечето от тях потвърдиха опасенията, които имах и самият аз, преди да потърся мнения. А заради силните страни, които също си знаех, „Свитъците“ несъмнено ще имат някакво бъдеще. Но какво точно ще бъде то — ще решавам с отпочинал ум.

Иван Стаменов
27.7.2018 г.



Бележки:

  1. Той не отскоро ми е дефицитен и понякога се налага да го приемам в синтетична форма, която все пак не е като естествената. [^]
  2. Самото обстоятелство, че вече отново пиша на удобния компютър, но се насилвам да направя дори това кратко обявление, е показателен. [^]
  3. Използвам инициали, тъй като не зная дали биха искали да останат анонимни. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

9 коментара за "Стопанина си дава почивка: нужна, заслужена и принудителна"

  1. Стопанина  27.07.2018 г. | 17:19 ч.

    И като странични размисли: Не се сещам за човек от непосредственото ми обкръжение или сред приятелите ми в блога, който тия дни да не минава през някакви лични изпитания. Да вземем и това, което се случва в национален и дори в регионален мащаб. Някаква лудница е. Специално това в Гърция ме потресе.

    За света като цяло няма да се изкажа, защото целенасочено си спестявам доста новини…

  2. len  28.07.2018 г. | 01:55 ч.

    Почивка е нужна всекиму. Използвай я максимално. Ергономичната работна среда е изключително важна, знаеш го. Намери начин да я постигнеш. Пожелавам ти разтоварване от ако не всички, то от повечето ти грижи и физическо укрепване.

  3. Thrax  28.07.2018 г. | 09:47 ч.

    Приятна почивка! Качвай повече исторически после… защото са уникални

  4. Стопанина  28.07.2018 г. | 15:24 ч.

    Ергономичната работна среда е изключително важна, знаеш го. Намери начин да я постигнеш.

    Вече отново съм на големия комп. и на бюрото. Ергономията е възстановена. 🙂

    Качвай повече исторически после

    Няма нищо ново историческо или археологическо, което да е привлякло вниманието ми. Това е единственото изключение и имам някакво предчувствие, че ще излезе нещо много интересно, когато разкопките напреднат. Засега обаче няма много конкретни данни за коментиране.

  5. Дорина Василева  22.08.2018 г. | 19:53 ч.

    Мили Иване, вярвам, че далеч от големия град, сред природата, или на село, човек наистина може не само физически да си почине, но и душевно да черпи нови сили, нови идеи, от всичко което го заобикаля. Та ти имаш прекрасни разкази от летните си почивки на село, от пътуванията ти…, защото можеш и знаеш как да извличаш от чисто сетивното есенцията и същината. Защото Духът е във всичко! А ти го долавяш и той ти се открива!

    Ааа… блатни отвратителни квакащи жабоци има и винаги ще има, знаеш – това са всичките препяствия, които ни се явяват под една или друга форма! Обаче нека си квакат в блатата на собствената им душевна пустота. Това човек да е само отвратителен жабок в блато е много съжалително и различно от това да е целунат от Принцесата жабок, нали! А както и жабокът, така и принцесата са части от всеки един от нас… Дай, Боже, повече целунати от Принцесата жабоци! Това е една велика приказка, записана от братя Грим, с дълбоко езотерично значение – „Жабокът цар“.

    Пожелавам силен импулс за довършване на започнатите Свитъци, с които аз също се запознах като тестов твой читател, и благодаря за доверието!

  6. Читател  26.08.2018 г. | 23:43 ч.

    Каква ще е съдбата на „Свитъците“? Много шум се вдигна около тях.

  7. Стопанина  27.08.2018 г. | 10:33 ч.

    На този етап мога да дам подробности за книгата само на тестовите читатели и/или дарителите. Краткият отговор е: доколкото зависи само от мен, ще ги бъде, но с промени в концепцията и структурата на черновата. (Less is more.)

  8. Митко  27.08.2018 г. | 23:02 ч.

    А останалите какво да правим, след като не сме попаднали в категорията тестващи и/или дарители? Някъде не може ли да се прочете фрагмент, който да е достатъчно ошлайфан?

  9. Стопанина  28.08.2018 г. | 01:17 ч.

    А останалите какво да правим, след като не сме попаднали в категорията тестващи и/или дарители?

    Каквото правя и аз всеки път, когато не успея да се класирам за тестов читател на Пат Конрой и Стивън Кинг: въоръжавам се с търпение и чакам завършването на начинанието. Това правят 99.99% от читателите впрочем.

    Друг вариант: да се подкупи (или изнуди) някой от тестовите читатели – да даде своето копие. 🙂

    Някъде не може ли да се прочете фрагмент, който да е достатъчно ошлайфан?

    Чернова на два от свитъците бяха качени като разкази в блога, което не е убегнало на редовните читатели, следящи работата ми. Стояха доста дълго време онлайн, преди да ги сваля. Който прочел навреме – прочел. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.