За божественото в човека и човешкото в лечителя

Пациентът е една река, в която лекарят е нужно да се гмурне безкористно — това отново не е просто символ, а е жива картина за протичащото във всеки човек, който застава като пациент, като нуждаещ се и страдащ, пред един лекар.

Човешкото същество е висше творение! И това не са само думи, а жива реалност. Ако човекът можеше да разбере истинската природа на своето същество, да осъзнае, че цялата космическо-земна еволюция се е стремяла, стъпвайки на много жертвени действия от висш ранг, именно към него, към Човека! И че нашата последваща задача е да намерим пътя от Човека към Човека, от душата към душата. За да можем отново да се върнем на верния истинен път от Човека към Бога!

Защото от Човека срещу нас говори Висшето творение на Бога. Сам Бог говори чрез Своето творение! Това е един сакрален кръг, в който Космос-Земя-Космос, или казано по друг начин — Бог-Човек-Бог — търсят вечното си единство. Това е път на посвещение на човешката душа в различни времена, в различни култури и традиции, по различен начин, да възвърне и отново да изпреде нишката между себе си и Божествения свят, който не е нещо имагинерно, мъгливо, илюзорно… Той е всичко в нас, с нас и около нас. Да я изпреде по един жив, лечебен и истинен начин!

Искам с възможно най-въздържана емоция,

но с буден умен, с честност и откритост да споделя преживяване, което продължи почти три години. Казваха ми: „Недей, няма смисъл да пишеш! Нали всичко мина и вече е наред?!“ Не, има смисъл! Има смисъл, защото в противен случай ще се случи на друг, ще го преживее друг — може би възрастен, немощен, не толкова деен човек. Защо други същества трябва да преживеят подобно нещо, ако мога да им помогна да бъдат будни, търсещи и непримирими!

Но нека да започна с текста на Хипократовата клетва. За нея се смята, че е написана някъде около 5-4 в. пр. н. е., вероятно от самия Хипократ или от негови приближени ученици, а дори се смята, че тя принадлежи на Питагорейската древна школа. Каквато и да е истината, която няма как днес да бъде достигната от официалната наука, изследваща древните артефакти, то може би най-истинното чувство човек може да получи, ако се вслуша не само с ума, но и със сърцето, и с духовното си зрение в думите ѝ. Защото, четейки я, човек наистина получава усещането, че участва в древен ритуал на посвещение, в който всяка дума има дълбок сакрален смисъл.

Ще коментирам между отделните абзаци:

„Кълна се в Аполон-лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.“

Аполон е бог от висшия древногръцки божествен пантенон — бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Син е на самия Зевс и Лето — дъщеря на титани. Бог Асклепий е син на Аполон и нимфа. Асклепий е също лечител, научил лечителското изкуство от кентавъра Хирон. Хигия е дъщеря на Асклепий, т.е. внучка на Аполон. Тя е богиня на доброто здраве, чистотата и пречистването. Панацея е също дъщеря на Асклепий, богиня на лечението с билки.

Виждаме, че в една божествено-наследствена семейна линия се предава лечителското изкуство. Създава се общност, в която лечителските сили, освен че имат божествен произход, се запазват в общността на посветените, които си препредават древните лечебни тайни.

Можем да кажем и още нещо — нека си представим лечителите по онова време, коленичили, да изричат тези думи към боговете! Знаем от Рудолф Щайнер, че боговете в митологиите на различните култури и традиции представят събирателни образи на онези астрални сили, в които в далечните времена са можели да съ-участват човешките същества, поради тогавашната си телесно-душевна конституция. Постепенно тези духовни сили и процеси стават недостъпни за все по-будното, но губещо връзка с боговете човешко съзнание. И така, човекът в древногръцките времена постепенно започва да търси връзката и закрилата на боговете като към висши същества, стоящи горе на Олимп, а не като животворящи духовни сили.

Все още обаче тази връзка е била жива и с право можем да кажем, че в думите на Клетвата звучи истинска и искрена жажда тази връзка човек-богове да дава тук в земния живот, в лечителското изкуство, сили и дълбоко божествени проникновения. Всъщност древният лечител е търсел помощта и е чувствал подкрепата на тези божествени същества, които в митологията са олицетворявани от боговете и богините Аполон, Асклепий, Хигия и Панацея.

„Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума. Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай — никой друг.“

Тези редове говорят за много близко отношение, в което ученичеството в лечебното изкуство се превръща в своего рода общност, близка до семейната, в която учител и ученици споделят живота си, прехраната си. Тече обмен на сърдечност, безусловно служене и предаване на знанията в тази общност. Интересно е, че учениците на лечебното изкуство са поемали отговорността да подпомагат и да наставляват само своите деца, децата на своя учител, както и тези, които са положили тази лекарска клетва. Общността е целяла да запази знанието вътре в семействата и създадената вече общност от посветени в лечебните тайни. Извършвали са се тайнства. В тези тайнства са участвали Богове и хора, поели върху себе си отговорността да станат проводници на божествените лечителски сили.

„Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.“

От тези думи става явно, че благодарение на своите нови умения, благодарение на своя разум, лечителят може само и единствено да помага, да предпазва, да подкрепя болния към здравословен живот…

„Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя такова подобно нещо.“

Тук се изправяме пред една актуална тема и днес — за правото да се подпомогне смъртта на един пациент. Разбира се, тук става въпрос и за подпомагане някога на престъпно деяние. Всъщност въпросът опира до това — доколко един лекар има правото да се намеси в Божествените дела, с които тази душа е свързана като карма, като свои избори в предишен живот, за да бъде изкупена по-късно. И доколко този лекар има правото да предприеме стъпки към това да бъде прекъснат човешкия живот, независимо дали е по волята на пациента или на негови близки.

Какво печели и какво губи една душа, ако тази външна намеса се осъществи — в живота след преминаването на Прага и при поредната земна инкарнация? Ето че древните лечители не са си позволявали тази намеса! Т.е. те са нямали право да се намесват в Божествените дела и в делата на човешките души.

„Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.“

Отново въпросът за избора на душата за живот, да се инкарнира, и този живот да не бъде прекъснат още преди раждането му в земен план. Подобно деяние се е смятало за петно и престъпление, които се възправят срещу избора на боговете и направляваната от тях човешка душа.

„Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.“

Интересно е, че се споменава само това заболяване, което явно в онези времена е било от особена важност въпреки съществуващите други болести. Но е важно, че древният лечител е смятал, че директното навлизане в човешкото тяло не е било работа за всеки лекар, а напротив — за това се е изисквало висше майсторство, а не празна самонадеяност.

„В който и дом да вляза, ще влизам, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най-вече от любовни увлечения по жени или мъже, били те свободни или роби.

Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.“

В последните два абзаца става дума отново за най-важната отговорност на древния лечител — да бъде честен, да подпомага болните, да не се поддава на съблазни от пари, от плътски увлечения, поради създаденото доверие към него, да бъде тактичен, толерантен, да спазва морални и етични граници в отношенията си с пациентите, да спазва лекарска тайна за всичко, което засяга лекувания човек и неговия личен живот.

„И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.“

Нека в едно състояние на благоговение и съзерцание прозрем този последен абзац! Дали става дума просто за една символика, изразена чрез „преобилния плод на лечителското изкуство“? Преживяването е много по-дълбоко! Древният лечител е имал жив образ в себе си за това какво представляват човешкият живот, собственият му човешки живот, процесите на посяване, покълване, поникване, растеж, зреене и даване на изобилен здрав и жизнен плод, когато човешката душа живее в хармония с Божествените закони. Той е възприемал живота като метаморфоза, като вечно движение, като вечно оплождане на земното от Божественото в лицето на едно изкуство, и съответно човешката благодарност към Божествените същества под формата на честност, чистота, мъдрост и дълбоко проникновение в тайните на Космоса и света.

Благоговение пред божествата и благоговение пред човека

Това струи от Хипократовата клетва, защото древните лечители са живели с мисълта, чувството и разбирането, че пред тях стои едно висше Божествено творение – ЧОВЕКЪТ. Те са били също и със съзнанието, че лекувайки един човек са в ПОСТОЯННО ОБЩЕНИЕ С БОЖЕСТВАТА, чрез човешката душа и тяло, че това е едно МИСТЕРИЙНО ТАЙНСТВО от висш порядък.

А ето как наш съвременник — д-р Олаф Кооб — лекар, приел дълбоко в себе си идеите на Антропософията, описва задачите и на съвременния лекар, терапевт, лечител:

„Днес знаем, че за познанието на човека не е достатъчно да се съберат само външните, количествените факти. Тогава по някакъв начин се започва да се експериментира и „случайно“ се намира средството или някаква процедура, които изгонват болестните симптоми.

Човекът обаче като едно телесно, душевно-духовно и социално същество, би трябвало да се разгледа още по съвсем друг начин, ако искаме да го обхванем като болно, неуспяло, нуждаещо се от помощ същество. Диагностициращият би трябвало да разполага с повече качествени методи, да може да се постави в жизнената ситуация, да получи усещане за протичащите вътрешно душевни вълнения, да се съобрази с възрастта, сънищата, мечтите, индивидуалните хранителни нужди, вътрешните и външните движения, душевните реакции и много други. Всичко това може да се изяви като картина на комплексни взаимовръзки, като жизнена, съответно болестна картина на един човек, чието съдържание „интуитивно“ трябва да бъде обхванато.

Със своето мислене, чувстване и волеви сили терапевтът взима участие в целостта на другия човек — как той е изграден от времето, обкръжението и от съдбата му, какво е станало или не е станало от него, какво той още би искал да бъде, как тялото и душата му се е разболяла и как е възможно в неговата всеобщност като човек отново да бъде поставен в съответната му индивидуална цялост, как трябва той да бъде излекуван.

Интуитивността се отнася до способността с помощта на собствени подлежащи още на развитие душевни сили да се навлезе, съответно да се потъне в един външен процес и да се извлекат навън вътрешните, първоначално несъзнавани от пациента, скрити взаимовръзки и знания, също както от една река при гмурване в нея могат да се извадят на повърхността непознати съкровища. Това би могло и така да се изрази: Терапевтът поставя собственото си същество настрана, става безкористен и облича душевно-физическото облекло на стоящия срещу него, гмурва се в него и отвътре узнава, точно интуитивно, като човек на изкуството, защо външното се е разболяло.“

Пациентът е една река, в която лекарят е нужно да се гмурне безкористно — това отново не е просто символ, а е жива картина за протичащото във всеки човек, който застава като пациент, като нуждаещ се и страдащ, пред един лекар. Две божествено изградени същества застават едно срещу друго. Едното има нужда от помощ, а другото може да му я даде.

Не е ли всъщност тази картина много близка до опложданата постоянно от Божествата душа на древния лечител с тайнствата на древното лечителско изкуство и течащата като пълноводна река, преминаваща ту в земните си, ту в духовните си измерения космическа мъдрост, която пулсира в човешката душа в различните ѝ земно-духовни измерения? Ето, подобни картини събуждат у нас усета за изкуството, каквото трябва да бъде медицината. Изкуство, при което върху божествените нишки на космическата мъдрост към човешките същества се спуска могъщата картина на тяхното величие.

В древни времена Аполон е бил в представите на посветените като бог с лира в ръце. Човешкото тяло се е представяло като формата на тази лира, а нервната система — като нейните струни, по които Богът свири. Целият Космос, цялата космическа мъдрост се е изливала в човека чрез тази Музика, за да прозвучи в хармония с вътрешното си същество и в хармония със съществата в Космоса. Днес тази картина е вече безвъзвратно загубена! Лирата е разпарчетосана, струните са скъсани и стърчат грозни в различни посоки. Човекът се гледа на парче. Богът се е оттеглил от него…, за да го направи свободен от своята опека, но и с надеждата, че отново ще бъде потърсен, желан и повикан!

* * *

Тук е мястото да поясня, че последващото няма за цел да обвинява, да съди, да орезили. Не! Има за цел да събуди, да върне на човека, на лекаря човешкото, което винаги е било, е и ще бъде част от Божественото. Има за цел да спомогне да залепим стъпка по стъпка лирата на Аполон, да поправим струните, да ги настроим и да се опитаме в нашия свят, тъй далечен от древния, да прозвучи древната Божествена мъдрост, в името на ЧОВЕКА, в името на БОЖЕСТВЕНОТО В НЕГО! Макар и залепена, тя може да прозвучи!

Нека навлезем в съвсем земните измерения на една тригодишна одисея, която се случи с моя съпруг. Искам да кажа, че никога, никога досега не съм попадала в подобна ситуация. Когато аз съм имала нужда от лекарска намеса, нещата са се случвали коректно. Самата аз се радвам, чета и споделям за всяка прочетена в социалните мрежи и медиите лекарска победа над коварна болест или спасен човек, поради човешка и професионална мълниеносна намеса на лекарски екип. Скоро в социалната мрежа имаше клип, в който целият екип на една американска болница се молеше за оздравяването на своите пациенти. Много истинско, много човешко! Но… има и други картини, има и други ситуации. В такава една попадна съпругът ми.

Нека говоря с факти

Болка в лявата част на корема, която идваше от лявата част на кръста и се спускаше надолу – това беше външната изява на проблема. За три години го прегледаха трима уролози, двама хирурзи, двама невролози, трима гастроентеролози. Правеха се всякакви изследвания – от пълни кръвни картини, рентгенови снимки и ехографии до цветно изследване най-накрая на бъбреците. И две колоноскопии, защото диагнозите бяха от камък в левия бъбрек, през дископатия до колит и шип в гръбначен прешлен, който дава отражение в мускулно-нервните сплетения в коремната област. Обикаляхме Александровска болница — хирург; 31 Поликлиника — уролог, невролог; ВМА — гастроентеролог; болница „Здравето” — гастроентеролог; Токуда — гастроентеролог, невролог; Пирогов — уролог; МВР болница — уролог, и т.н.

Последната болница и престоят ни в нея бяха кошмарни! Моля ви, дори не слизайте на спирката там! Съпругът ми каза, че това място му напомня кланица на животни. И дано никога не попадате в урологичното отделение, което е като лазарет, или да сме още по-точни — като зловеща сцена от „Полет над кукувиче гнездо“. Там хората сноват като сенки, носещи маркучи, които се тътрят по земята, чува се провлачен глас: „Докторееее, болиии…!“

Чакаш от 9:00 до 13.50 ч., гладен и жаден, да те приемат пред кабинета в поликлиниката. Приемат те за 10 минути, набързо, като поредната живоходеща кукла, слагат те в друго отделение, защото в тяхното няма места. И на другата сутрин от 7 до 12 висиш в столовата, чакайки да изпишат някой болен, за да те настанят отново. А ти самият си болен, нуждаещ се от спокойствие, тишина и подготовка за това, за което си там… да те лекуват!

По-страшен обаче е начинът, по който манипулират хората

Да, след три години болки, след купища изследвания, никой не беше видял, че в левия бъбрек на мъжа ми има 15 мм камък, който от легенчето на бъбрека създаваше проблеми надолу в коремната област, които можеха и бяха объркани с колит, с неврологичен проблем, бивайки зарити с купища синтетични лекарства. И човек, за да се спаси от болката, вярва, доверява се и пие ли пие хапове, а болката продължава. Разбира се, изчетохме всичко, разсъждавахме, умувахме, търсихме, питахме, опитвахме билколечение, хомеопатия, антропософско лечение… Не и не, болката продължаваше.

Нека споделя, че човек, когато не намира причината за случващото се, започва да мисли разни лоши неща — че е вече неизлечимо болен и му е време да мре. Психически беше отчаян, сразен, защото просто не знаеше какво му е, за да направи нещо адекватно. Отравяне на всички нива — физическо и психо-емоционално с предположения, догадки и страхове. Ние, семейството му, не бяхме по-добре, защото сме сплотени и изживявахме цялото това нещо заедно с него.

Та… манипулират и те пращат под ножа за открита операция, когато става дума за 15 мм камъче в бъбрека. Пишат в цветното изследване, че камъкът бил 25 мм, т.е. с цял 1 см повече, което си е огромен камък, за да оправдаят операция и да вземат пари по направлението. Сякаш не са чували за литотрипсия (разбиване на камъка с ултразвукови вълни, без да се навлиза в тъканта оперативно), защото тогава направлението е само за три недоходоносни дни. Никак не мислят, че бъбрекът трябва по възможно най-щадящия начин в 21 век да се спаси от този камък.

Не, не и не!

Гледат те в очите и ти говорят мили приказки — как камъкът бил 25 мм и нямало друг начин освен операция; трябвало да намерим „веднага“ двама кръводарители — за моя здрав и прав мъж с неговите брилянтни кръвни и всякакви изследвания. Съпругът ми стигна до там, че впоследствие допусна да са искали да му вземат бъбрека на операционната маса, защото там си беззащитен, всичко може да се случи и всичко после може да бъде оправдано.

Държаха го пет дни за три изследвания. Говореха му глупости — как „веднага“ трябвало да се махне камъчето, защото щяло да стане като еленови рога. Ама кога ще стане това — след година, две или десет, не им беше ясно. Дори шокиращо накрая докторът предложи да напишели в епикризата, че все пак са извадили нещо! Погледът ми и ококореното ми „Моля?!“ явно са били толкова красноречиви, че той отстъпи крачка назад и се отказа от желанието си. Взехме мълниеносно решение веднага да напуснем това място, да се приберем у дома и да търсим алтернатива.

Около седмица мъжът ми говореше само за тази болница — за това, което беше видял. Осъзнаваше за първи път всъщност на какво беше станал свидетел и какво можеше да се случи със самия него. Беше като психически срив по отношение на човешкото и на човещината изобщо. Ами какво се случва с възрастните, с немощните, с по-обикновените и не чак толкова учени и пробивни хора! Там имаше и такива, и беше толкова жалко и тъжно как ги омотават в една

лъжелечителска паяжина с усмихнати маски на лицата

В онзи момент имахме нужда от приятели, които наистина бяха не само до нас физически, но и се отзоваха веднага и ни помогнаха. Благодарение на тях и други близки попаднахме на точното място и в точния момент — урологията на ВМА, където за три дни по направление от личния лекар, след процедура с ултразвукови вълни камъчето беше успешно разбито, с проводящ стенд за безболезнено изкарване на отломъците. Чаках в стаята съпруга си още преди да го доведат от операционната. Лекарите в това отделение сами идват да видят пациентите си и извън часовете за визитация. Усмихват се по човешки, говорят ти по човешки, не бързат, не те приемат за поредния лежащ и мрънкащ пациент, не бързат да те изпишат — наложи се на третия ден да се направи манипулацията и ние останахме почти до вечерта, въпреки че изписването е по обяд. Миналата година счупих глезен и благодаря на Бога, че попаднах в ортопедията на ВМА – същото свежо, позитивно, спокойно, здравословно подкрепящо отношение.

Това ми дава голяма надежда, че не всичко е загубено! Има хора и „хора“! Че има хора, които все още са близо до Боговете, и такива, които може би никога повече няма да се докоснат до тях! Благодарни сме на д-р Димчо Василев — завеждащ отделение в урологията на ВМА и на целия му екип. Защото значението на всичко това не е просто в спасяването на един бъбрек от проблемното камъче.

Помните, че

според Хипократовата клетва едно такова спасяване от камък

в човешкото тяло трябва да бъде извършено с мъдрост и знание. Да, техниката вече е на много високо ниво. Но освен техниката има и човещина, и топла усмивка, и чувство за хумор в труден момент, за да се овладеят страховете, да се даде надежда, позитивност и вяра на човека, който не само е болен, но се предава с буквално разсъблечено тяло и с уязвима душа в ръцете на непознати хора.

За мен беше важно да преживея всичко това, което ви представих от първата до последната дума в тази статия. Защото е много лесно да се излея с целия си негативизъм, да поругая и да изоблича. Да, направих го, но по един разумен, трезв и полезен за всички начин, давайки път и светлина, надявам се, на млади лекари, които ще прочетат моята статия. Старите лекари също нека не я подминават!

В душата на всеки един лекар, защото тя е преди всичко човешка, го има Божественото, Доброто, Сакралното, Чистото, Истинното! И нека Хипократовата клетва ни бъде истински водач в този тъй бездуховен и труден за живеене свят, защото тя съдържа дълбоките истини на Сътворението, на лечебните природни сили, които пулсират във всеки от нас. Да си лекар, да си лечител, би трябвало да е истинска мисия, докосната от силите на светлината и вярата!

Дорина Василева
антропософски терапевт

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

30 коментара за "За божественото в човека и човешкото в лечителя"

  1. Дорина Василева  23.07.2018 г. | 10:22 ч.

    Благодаря за възможността тази статия да се прочете от повече хора!

  2. Петко  23.07.2018 г. | 20:15 ч.

    Във „Фауст“ на Гьоте има един израз „измамните хартийки“. Целият свят е обсебен (буквално в окултния смисъл на думата) от тези хартийки. Вече когато си купя дори малко по скъпи планинарски обувки, трудно изкарват един сезон. Всичко е еднодневка! Не съм изненадан, че това се случва в медицината, полицията, образованието и т.н. и т.н. Бай Ариман е князът на този свят.
    Благодаря за откровението!

  3. Дорина Василева  23.07.2018 г. | 21:16 ч.

    Мой приятел лекар, с дълбоки интереси в Антропософията и Антр.медицина, чийто син е също лекар, ми сподели по повод на Клетвата, че реално днес нейното съществуване, а за значението е ясно… още от студентските години е буквално игнорирано, проформа на дипломирането, или между другото. Отживяла работа, свързана с някакви си богове!

    Нашият проблем беше смешно незначителен на фона на много по-страховити проблеми. Въпреки това, обаче, именно заради безброй много такива ситуации, за които хората мълчат…, а и най-вече заради мистерийната лечителка мъдрост, написах това на един дъх. Дано замисли когото трябва!

  4. Varna Mapper  25.07.2018 г. | 12:39 ч.

    Чудесна статия! Дано, ако не старите, то бъдещите лекари да се водят по нея и Хипократовата клетва да не бъде ,,отживелица“.

  5. Йордан Петков  26.07.2018 г. | 13:27 ч.

    Да разширим малко темата…Ако един съвременен лечител прочете тази статия и в него се породи желанието да се свърже с боговете, които са помагали на неговите предци, как да направи тази връзка? В университета не са го учили на такива техники. Ако и в рода няма традиции да се търси помощ от „горе” ,клетвата ще остане една формалност, сянка от миналото.

  6. Дорина Василева  26.07.2018 г. | 14:10 ч.

    Темата няма нужда от външно повърхностно разширяване, а от задълбочаване на всеки, който се интересува от нея, във вътрешен план.

    Хипократовата клетва е израз на старото мистерийно познание, което дори в Древна Гърция започва вече малко по малко да се отделя от древните си единни корени, при които Боговете и хората естествено са си взаимодействали.

    Антропософията стъпва на тези древни корени и дава нови възможности на съвременните търсещи и будни хора. Тя дава, според сегашната и бъдеща телесно-душевна конституция, възможност на човека, по съзнателен начин, а не по стария атавистичен начин, да направи връзка, да участва съзнателно във вечния ритъм между Космоса, Земята като част от него и човека.

    Ненапразно съм цитирала д-р Кооб. Той е такъв лекар, наш съвременник. Има 4 негови книги, издадени и на български, за щастие. В тях личността, с нейните качества, ценности и познания, говори много!

    В крайна сметка човещината, добротата, чистотата, Христос в нас, нямат нужда от други Богове, нали?! Когато те самите се превърнат в Боговете на собствената ни душа! Не външното, а вътрешното търсим!

  7. Йордан Петков  27.07.2018 г. | 08:10 ч.

    Статията като цяло ми хареса и дори бих я споделил, ако не беше добавката в края „антропософски терапевт”. За мен, лекарите се справят достатъчно добре работейки в рамките на матрицата. Ако някой иска да добави повече повече техники и по-дълбоко разбиране е похвално. Но не е задължително. Ако повече знаеш става по-трудно да лекуваш. Ако виждаш причината за заболяването, която много пъти е свързана с нежеланието на болния да промени нещо в себе си, не ти става по-лесно да го лекуваш.
    Не съм чел книгите на доктор Кооб, но цитата „Терапевтът поставя собственото си същество настрана, става безкористен и облича душевно-физическото облекло на стоящия срещу него, гмурва се в него и отвътре узнава, точно интуитивно, като човек на изкуството, защо външното се е разболяло.” леко ме озадачава. По точно „интуитивно ” и „поставя собственото си същество настрана ”. Може би не тълкувам правилно текста, но предпочитам този който се е гмурнал вътре ясно да вижда, а не интуитивно. Тези лечители, които познавам лично, когато навлязат навътре ясно виждат проблемите и резултата от приложеното лечение.През себе си усещат защото са се потопили цялостно,без остатък. Но, след това цялостно излизат!!! -за разлика от полулечителите. Но те не са лекари по професия,те са едни осъзнати хора, които помагат когато ги потърсят, без да очакват или търсят нещо в замяна.

  8. Дорина Василева  27.07.2018 г. | 08:52 ч.

    Мисля, че прекалено много сте в матрицата. Всички сме, но тя формира и нашите нагласи, очаквания и т.н. И когато не можем да се оттеглим малко от самите себе си и обективно не осъзнаем, че сме несвободни на ниво нагласи и очаквания, се раждат неясни или едностранчиви гледни точки. Но всеки си е с пътя.

    За мен няма никакъв смисъл да напиша под името си всичките си магистратури, професии и т.н. Написах това, което чувствам най-истинно в себе си, като призвание, което надгражда всички други мои интереси и професии в земен план. Дали ще споделите статията е ваша работа. Тя достига до хората, които са готови за нея. Ако не я споделите, отговорността е ваша. 🙂

    Ако имате желание, моля, запознайте се със сайта по Антропософска медицина, с разделите за Антропософките терапевтични направления, Автори, медицинската онлайн библиотека на английски със съвременни изследвания в областта на медицината и терапията и т.н.

    След това този разговор може да продължи. Защото иначе е безсмислен, говорим на различни езици.

  9. Дорина Василева  27.07.2018 г. | 11:51 ч.

    Богослов ли сте?

  10. Стопанина  27.07.2018 г. | 13:02 ч.

    Аз също смятам, че статията само би спечелила от евентуално отпадане на обсъжданото допълнение към името на автора. По този начин автоматично ще отпаднат всякакви размишления, че:

    1. терапевтът се самоизтъква;

    2. авторът ангажира антропософията с личните опитности, описани в кулминационната част;

    3. съществува някакво противоречие между чисто човешкото описание на преживените събития и писането от позицията на призвание или професия.

    На мен добавката след името не ми пречи. Но бих препоръчал на Дорина, преди всичко като автор, да се съобрази с обстоятелството, че различните читатели могат да имат различен поглед и различно усещане спрямо поднасяна информация.

    Както казах, лично за мен има някакво стилистично несъответствие. Като изключим тълкуванията на Хипократовата клетва, всичко останало е по-скоро в духа на „искрено и лично“, а не като материал, писан от позицията на антропософски терапевт.

    Ето защо при редактирането на текста щях да препоръчам това да отпадне, но не го направих, защото трябваше да напиша всичките тези обяснения, а имаше по-важни неща за изчистване. Използвам създалия се повод да го направя сега. И да остане, не е нещо страшно. Но определено съкращението ще повиши стила и общото качество.

    За мен поне е излишно да се подписвам като „технологичен журналист“ под статии, в които не се обсъждат технологии. Дори тогава не го правя, защото компетенцията би трябвало да прозира, без да се изтъква в началото или края на текста. Случаят и със статията на Дорина е такъв, така че за мен изричното изтъкване е в излишък. А ако ще изтъкваме нещо с призванието или професията, то трябва да е придружено от конкретни опитности, свързани с практикуването на това, което е изтъкнато.

  11. Дорина Василева  27.07.2018 г. | 14:24 ч.

    Аз не мога да спра промяната, ако вече е предрешена и цели съобразяване с широката аудитория от четящи блога.

    Поне за България обвързването между професия, призвание и Духовната наука е важно и то не цели изтъкването, а изобщо запознаването на хората, че и тук стъпка по стъпка шепа хора се опитваме да родим и отстоим една кауза. Подобно на професията антр.арт-терапевт, лечебен евритмист, лечебен педагог, валдорфски педагог, антр.социален терапевт и т.н. Звучат екзотично за БГ, нали? Но са професии и в нередки случаи призвание извън пределите на БГ.

    Има два акцента в статията – личната опитност в последните три години, спомогнала да се развие много по-задълбоченето ми търсене и разбиране на антр.медицина и терапевтичните й направления. Това лично преживяване роди преосмислянето и на Хипократовата клетва. За мен всичко си е на мястото. В това число и написаното под името ми, защото не крия Антропософията в задния си джоб, поради страхове и притеснения, а поемам отговорност на много нива.

    Обаче, в името на широката аудитория, както се реши. Така или иначе статията ще продължи живота си, макар и за по-тесен кръг от читатели.

  12. Стопанина  27.07.2018 г. | 14:47 ч.

    Имам си доволно много проблеми за решаване и бих се радвал, ако тази дреболия не се превърне в един от тях. Ако смятах, че това ще окаже негативно влияние върху широката аудитория на блога и на самия блог, щях да направя и тази стилистична редакция заедно с останалите. Щом си преценила така при писането и щом сега, след двете мнения, моето и на Йордан Петков, продължаваш да имаш своите съображения, за мен, отново изрично написвам: няма никакъв проблем. В крайна сметка твоето собствено решение води само до съответните читателски размисли относно целите на статията и душевната конституция на автора.

    Просто ти обърнах внимание, че Йордан Петков не е единственият, който смята, че е излишно. А го направих само защото започна да го разпитваш за (според мен) несъществени неща и останах с впечатление, че търсиш проблема само у него. Не виждам той да налага мнението си, нито го правя аз, а още по-малко съм дал какъвто и да било повод да се спекулира, че съм взел разни решения. С тези коментари, ако ми позволиш поредното мнение, си правиш още по-услуга като автор, отколкото с подписа.

    На всеки се случва. На мен – почти всеки ден. Затова се редактирам, когато ми направят забележка и ми покажат, че някой може да разбира нещо в текстовете ми, което не съм вложил умишлено. Да не говорим за случаите, когато в текста е отразена вибрация на някой опънат нерв.

    Смятам за редно грешките и несъвършенствата, лични и отразени в текстове, да се изправят или премахват. Но това, за четвърти път, е философски издържано и аргументирано по-горе мнение, а не директива.

    С уважение,
    Иван Стаменов,
    минал курсове по фотография при Г. Неделчев (в случай че някой се интересува, макар в поста ми да не обсъждаме фотографията) 😉

  13. Дорина Василева  27.07.2018 г. | 15:25 ч.

    Постъпи както решиш и както ти диктуват съвестта, връзката с Духовната наука, професионализмът и душевната ти конституция. 🙂

    Проблем не виждам да постъпваш както решиш в твоето пространство. Аз съм само автор, предложил при теб и съгласил се с твоите условия и редакции. Ако пак реша да предложа нещо във времето, би било важно детайлно предварително да се обсъдят несъгласията от твоя страна. И ако ги приема като се съобразя с тях, няма да се стига до това онлайн обсъждане, което определено намирам за странно, след като статията е изключително добре приемана, споделяна и дори обсъдена със съмишленици.

    Тъй че, действай! 🙂
    Аз съм зад всеки твой избор.

    С уважение,
    Д.Василева,

  14. Мартин  27.07.2018 г. | 22:48 ч.

    Съгласен съм, че не е добре човек да крие Антропософията в „задния си джоб“ от страх и притеснения, но и да я поставя като табелка на гърдите си пак не говори добре.

    И на мен самоизтъкването ми идва в повече.

  15. Йордан Петков  28.07.2018 г. | 08:45 ч.

    Първосигнално, след като прочетох статията в мен възникнаха няколко въпроса. Защо госпожо не помогнахте на съпруга си след като сте антропософски терапевт? Защо, ако вие не можете не потърсихте съдействие във вашите среди? Защо, ако антропософската медицина не може да реши този проблем не потърсихте алтернатива? Например лечението с прана. При един енергиен лечител проблема можеше да се реши за няколко сеанса и въобще да не се обсъжда оперативна намеса. Не зададох тези въпроси защото не искам коментарите ми да се приемат като критика и защото от познатите ми публични личности няма кого да препоръчам за лечение с прана, по-скоро, не бих ги препоръчал.

    Не съм прекалено много в матрицата. Живея в матрицата както всички останали живеещи в голям град, но имам способността да излизам от матрицата, да излизам от обичайните ограничения.

    Не съм богослов, но съм от тези, които са преживяли спускането на Божията благодат, затова пиша по форумите като свидетел, а не като прочел. Благодарение на огромната помощ, която получих от всички страни познавам най-вътрешната си същност, онова съзнание, което стои в центъра и наблюдава. И откакто го познавам пиша постоянно за огромния човешки потенциал, за който не говорят старите майстори, защото тяхната аудитория е била друга и не са можели да говорят за по-дълбокото разбиране. Вземета Буда, той дава Нирвана като края, като максималното постижение, а това е само средата на Пътя. Дао на Лао Дзъ е същото – средата на Пътя. Учих при двама Учители с главно У, защото те не преподават, те го живеят. Те са тук сред нас, наши съвременници, живеят в България. България има огромен човешки потенциал, днес тук и сега и когато прочета по форумите призив да се върнем назад във вековете….написвам по няколко реда коментар. Ей така, за всеки случай.

    Това, което описва доктор Кооб „Със своето мислене, чувстване и волеви сили терапевтът взима участие в целостта на другия човек — как той е изграден от времето, обкръжението и от съдбата му, какво е станало или не е станало от него, какво той още би искал да бъде, как тялото и душата му се е разболяла и как е възможно в неговата всеобщност като човек отново да бъде поставен в съответната му индивидуална цялост, как трябва той да бъде излекуван.
    Интуитивността се отнася до способността с помощта на собствени подлежащи още на развитие душевни сили да се навлезе, съответно да се потъне в един външен процес и да се извлекат навън вътрешните, първоначално несъзнавани от пациента, скрити взаимовръзки и знания, също както от една река при гмурване в нея могат да се извадят на повърхността непознати съкровища.“, се постига в съзнание освободено от мисли. Постига се след излизане от ума, затова бих препоръчал на младите лекари да постигнат това съзнание и чак тогава да избират Антропософия или друг път на развитие. Същото написах в прав текст и на Тео, когато в този сайт предлагаше 1000 страници извадки от тук от там. Ако прочетеш един текст в съзнание без мисли, ти го четеш по друг начин, не както през призмата на ума. Ти навлизаш в дълбочина, ти разбираш по друг начин написаното, независимо дали си автора или някой друг.

  16. Дорина Василева  28.07.2018 г. | 09:48 ч.

    Много благодаря за този пост. И се извинявам, ако с нещо съм Ви засегнала.

    За коментара Ви по повод цитата на д-р Кооб и младите лекари съм съгласна, ако съм Ви разбрала правилно. Самият Щайнер държи в лекарските курсове по негово време всички да имат лекарско образование (чела съм само за едно изключение по личен спомен), т.е да са потопени в материалистичната наука, да тръгнат от нея, да я разширят като светоглед, да я надградят. Това е една важна основа за съвременния човек и начинът му на мислене. АМ е действително разширено лечебно изкуство. Тя не търси конфликта с официалната наука, а взаимодействието с всичко полезно от нея.

    Днес с АМ са запознати и заедно работят всички антр.терапевтични направления. И моето лично мнение е, че целият процес на обучение, а после на диагностициране, общуване между лекар или терапевт с пациент, лечение, би трябвало да е един път на съвременно посвещение, с трите му стъпки – имагинация, инспирация и интуиция. (това са антр.понятия, дадени от Щ.)

    При съпруга ми беше твърде късно да се въздейства по хомеопатичен начин. Изискваше най-малко година огромни усилия, диети и т.н. от негова страна. Той просто се измъчи и искаше час по-скоро да се реши въпросът. Естествено, че потърсих и консултации с антр.лекари извън БГ. Може да се помогне като профилактика срещу образуване на камъни, ако организмът е предразположен. Има и един също много важен момент – лечението е и в самия човек, в промяната на цялото му същество, в съчетание с разширеното лечебно изкуство на АМ. Човек трябва съзнателно да е готов за това, да го иска, да се бори, да вярва, да е позитивен… При нас случаят не е такъв, за съжаление. 🙂 Аз не мога да влея себе си с позитивизма и вярата си в другия, ако не е готов и не го иска.

  17. Маринова  28.07.2018 г. | 19:52 ч.

    Аз работя като помощен персонал в една прекраасно обурудвана, с доста добри специалисти частна болница. Пестеливостта, леката липса на персонал и всекидневното сблъскване с болката отсреща мисля, са довели до бездушие спрямо пациентите. Видях неща, които смятам за неморални. Страдам от жалост, безсилие и душевен ропот всеки ден за някои от болните. В момента си търся нова работа.

  18. Светльо  28.07.2018 г. | 20:48 ч.

    Според мен тук са валидни Христовите думи!

    Понеже беззаконието ще се множи, у мнозина ще изстине Любовта

  19. Йордан Петков  29.07.2018 г. | 07:11 ч.

    Бях малко по твърд от колкото съм в ежедневието, по-емоционален от колкото е необходимо. но…
    Нищо лично към Вас, това е публично пространство, затова обобщавам. Опитвам да провокирам хората да излязат от ежедневните си рамки. Ние двамата си общуваме, но и други четат написаното. Хващам се в конкретен повод за да имам повод да кажа нещо, което засяга повече хора. Реагирам остро когато виждам хора с потенциал да се затварят в рамки. Ако Гугъл има програма за критични коментари по духовни форуми ще съм в първата десятка. Нищо лично към конкретните индивиди, но е време за колективност, за ново съзнание, а при нас е пълно с островчета. Времето го изисква, не е мой каприз. В процеса на обучение ми дадоха ясно виждане на енергиите, а това не е за лично ползване, затова по форумите все наблягам на разширяване на съзнанието независимо от личните пристрастия за личен път на израстване. Степените на осъзнаване са универсални, всеки от нас или ги достига или не.

  20. Дорина Василева  29.07.2018 г. | 09:51 ч.

    Не се притеснявайте, твърд сте колкото трябва. Аз пък, поради спецификата на интернет общуването – често изкривяващо вложените емоции зад думите, защото няма пряк контакт, наистина предпочитам да се капсулирам. Сигурна съм, че живото общуване премахва тези граници. В Интернет никой не знае какво реално стои зад другия, какво е преживял, преминал…, ако не се разтърси, разбира се.

    Стремим се и вървим към едно и също нещо, но по различни пътища, с различен потенциал и възможности, според задачите си. Повечето съзнателни и будни хора сме така. Няма да Ви казвам позицията на Щайнер, за да не звуча като папагал, който само повтаря и цитира. 🙂 Ще споделя моето виждане за общите колективни енергии и за островчетата, които сме създали при различните духовни течения – не само в БГ, но и в световен мащаб. Ще се опитам да се дистанцирам от Антропософията, да застана обективно отстрани, за да мога да видя, ако не цялото, поне по-голяма част от случващото се…

    Винаги говоря от моя личен опит, подобно на горната статия, в която от личното преживяно извличам общочовешкото. Различните души са на различен етап от развитието си и за това се ориентират и ги привличат различни духовни течения. Всички те казват, че се стремят към мир, хармония, доброта, общо повдигане на енергиита на хората, на планетата и т.н. Някои са ориентирани към течения, които вече не са полезни за нас, конституцията ни е променена за тях. Някои души се самовъзприемат като „прочистени“, „светли“ и т.н., но дали е всъщност така? Кой стои зад тази „светлина“ е другият въпрос! И си представете, Йордане, цялото това мнозинство от души точно сега, на този етап, да се юрне да активира тази колективна енергия! Ами може би това вече се случва, именно с природните катаклизми, които са навсякъде, и нас не ни подминават! Нещо идва да ни кажат, да ни подскажат. Може би, че все още има време за тази истинска колективност, за тази истинска сила на човеците – пречистена и мъдра!

    Била съм преди години във вашия начин на мислене, чувстване, дори действие, мислейки, че аз съм силна, че мога да спасявам… да се разтворя в света със съществото си, за да мога да помагам. Това е много, много опасно, и за мен, и за такива като мен (по-сетивни), както смятам, че е и много рано за такъв вид енергия и себеотдаване. Светът я убива на момента. А тя е важна и не трябва да бъде преждевременно убита! И тогава човек разбира, че неговият начин на помощ към света за момента е нужно за бъде по-различен и съобразен със ситуацията. Тук на помощ ми дойде наистина Антропософията – стъпка по стъпка да се работи в малка общност. Правя го. Когато едни такива срещи и обща работа се случват ритмично, има голямо значение именно за тези енергии, за които говорите. Към нас се насочва такава енергия и както тя ни закриля, така и ние й даваме благодарност и обич от сърцата ни. Хората са с различни професии, но всички те са ориентирани именно към помощ за другите, към съзнателност, че зад материята стои и друг свят…

    Тук при Иван също има общност. И си представете, Йордане, ако такива малки общности започнат да действат на различни места – осъзнато и ритмично. Като малки пламъчета в цялата тази тъма наоколо! Нима така не се създава именно една много здрава земна основа за истинска и съзнателна земна работа! А не просто само да имаме идеята за обща колективна енергия. Моето мнение е, че сме още на този етап. Трябва да се прочистят истински душите ни – дали чрез страдания – лични и колективни, дали чрез такава общностна съзнателна работа, и тогава да си подадем ръце, казано образно… в една обща колективна работа!

    Сърдечен поздрав!

  21. Петьо  29.07.2018 г. | 16:49 ч.

    Като стана въпрос за колективното, тъкмо днес чета това (второто удебеляване във всеки един от двата цирата е от мен):

    * * *

    Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички
    противоречия.

    Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните
    противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа:
    Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на
    сегашния живот.”

    * * *

    Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят – всички същества от най-малките до най-големите.
    При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб. „Колективната идея я носи любовта. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено. Хората не са проучили какво нещо е любовта. За нея те имат смътно понятие.
    Те са проучвали сенките на любовта.”

    Из „Учителят за образованието“ от Боян Боев

  22. Дорина Василева  29.07.2018 г. | 18:31 ч.

    За мен има още две много ключови изречения. Сами по себе се те могат да са дори цел на медитативно упражнение, защото казват всичко:

    При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото.

    За мен любов е това, което не е позлатено.

    В контекста на колективните енергии, тези две изречения пораждат в мен следните въпроси, на които бих търсила задълбочен отговор:

    Какво е всъщност човекът, какво съм аз?
    Какво представлява „цялото“ в огромното му многообразие?
    Как аз и цялото се срещаме в живота, как си взаимодействаме?
    Как достигам до осъзнаване на измеренията на любовта, по какви пътища?
    Как да я намеря, да я приложа, да я родя в цялото?
    Какво означава човек да се обича, да изтъкава ритмично и съзнателно своя живот, да се само-из-тъка-ва (дума с отрицателен нюанс днес, а всъщност изключително важна „само-из-тък-ва“), и как помага това на цялото?

    Каква е връзката между любовта и златото в дълбоко езотеричен смисъл?
    Каква е разликата между „позлатена“ и истински златна, сияйна, чиста и искрена любов?
    Каква любов можем да дадем на другите „позлатена“ или истински златна?
    Готови ли сме да махнем позлатата?

    И още, още… въпроси мога да възникнат.
    Всъщност това е един феноменологичен подход, който се използва в антропософските терапевтични направления, когато се наблюдава нещо – детайл, жест, пациент в цялост… Често могат да се появят образи, които да ни дадат много полезни отговори.

    Благодаря, Петьо!

  23. Петьо  29.07.2018 г. | 22:51 ч.

    Дорина, добри са въпросите, които поставяш. Засега ще си позволя отново да отвърна с няколко съвсем прясно попаднали ми извадки от беседи на Учителя.

    По въпроса за златото и любовта,
    понеже утре е

    е понеделник – ден на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за мястото му в природата и в живота, няма да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто в себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира в човешката кръв и в човешката мисъл. Същевременно среброто се намира и във водата, във въздуха, в слънцето, в луната, в звездите – почти навсякъде, но в различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могат да се използват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на някой неразположен човек и ще видите, че след известно време неразположението му ще изчезне. По същия начин действа и среброто. Среброто и златото осмислят живота на човека. Те оправят обърканите му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблема на живота. Чрез него животът дохожда. В този смисъл, златото и среброто идат като помощници в живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носят в себе си и което възприемате от тях. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на обезсърчения, на падналия духом.

    Из „Опитано е“, 19.07.1937 г.

    ***

    И още интересно за Месечината:

    Слънцето има най-голямата Любов към нас. Любовта на звездите е най-малка, а тази на месечината е още по-малка. Ако речем да живеем с Любовта на месечината, всички ще измръзнем. И при месечината има Любов, но тази Любов се боядисва. Като види някоя мома, която много хубаво се облича, с хубава шапка, аз наричам тази Любов на месечината. Утре като се ожени, вижда, че тази боя не струва.

    Из „Четерите елемента“, 14.09.1938 г.

    ***

    . Някой път трябва да се изучава Месечината, за да може тялото ни да се пречисти. Месечината е създадена за пречистване. Някой път вие сте неразположени, може да излезете да наблюдавате Месечината.

    Из “Обичайте – ценете!“, 14.04.1040

    ***

    Много болести може да се лекуват чрез лъчите на месечината. И тогава [между] месечината трябва да стане и нас да турите в среброто. Среброто е свързано с месечината. Следователно вие ако искате да се лекувате, може да турите във водата среброто и тогава да прекарате лъчите на месечината през среброто и така да се лекувате. Туй изисква знание. Вие може да направите опит, който няма никакъв резултат.

    *

    Под думата „месечина“ ние разбираме религиозните разбирания на хората. Това е месечината. Самият живот е слънцето. Нашето разбиране за живота, това е една месечина, но животът се поддържа от слънцето, а се пречиства от луната. Луната има влияние върху живота само да го пречисти. В слънчевата система земята се е намирала в много благоприятно състояние на съществуване, вследствие на това Бог създаде луната и всичките нечистотии на земята се изчистват чрез месечината. Благодарете, че е така. Вие казвате, че тя нямала влияние. Тя има влияние. Има хора лунатици. Месечината оказва влияние върху религиозните вярвания на хората. Сега това ви го давам като факт. Върху фактите не може да се спори.

    Из „Жената самарянка“, 12.02.1939

    ***

    […]Черният дроб представя Месечината, която се движи“.

    Из „Най-великото“, 10.03.1040 г.

    ***

    […] здравословното състояние на човека зависи от Луната. Той трябва да бъде здрав. Ако е болен, той е нарушил някой закон на Месечината. За да бъде здрав, трябва да бъде свързан с Луната.

    Из „Постиженията на Любовта“, 08.05.1040 г.

    ***

    Би могло да се каже, че позлатената любов е тази боядисаната, любовта на Месечината. А истински златната е тази на Слънцето, която дава живот.

    А горе добавих и някои извадки за лечебната и очистителната сила на Месечината и среброто, понеже е по темата.

    Използвам предимно извадки, защото и аз търся и си задавам подобни въпроси. И намирам много отговори (или потвърждения) в словото на Учителя. Тъкмо вчера споделях с близък човек, че според мен повечето нещастия на човек се дължат на липсата на любов. И днес чета това, че „Днешните
    противоречия са резултат на безлюбието
    .“. И тук пак може да намесим Месечината:

    Месечината представлява пустиня, затова е недоволна. Ако искате да си представите безлюбието, идете на месечината. Тя е покрита със сняг и лед, никакъв живот не се забелязва на нея.

    Из „Тя иде / Любовта иде“, 25.08.1941 г.

  24. Петьо  29.07.2018 г. | 23:03 ч.

    И пак из „Тя иде / Любовта иде“:

    Днес всички хора очакват някакво благословение, без да имат предвид, че това зависи от тях. Посейте в градината* си добрите семена на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, за да получите изобилно Божието благословение. Всяко семе трябва да бъде поставено на своето място, при специална за него почва. Не е ли на мястото си, то не може да даде очакваните резултати.

    * под градина тук следва да се разбира човешката душа.

    *

    Стремете се да възприемате Любовта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начин хората могат да се познават. Без Любов няма познанство. Където е Любовта, там всички хора се познават. Дали ще бъдете на земята или на небето, Любовта свързва хората и открива доброто в тях. – По какво познавате, че Любовта присъства между хората? – Когато слънцето грее, Любовта идва. Когато цветята цъфтят, Любовта идва. Когато птичките пеят, Любовта идва. Щом дойде някакво благо, с него заедно идва и Любовта. Влезе ли в ума ви една светла мисъл, в сърцето – едно възвишено чувство и във волята – силен подтик, ще знаете, че Любовта е дошла.

    Всички хора говорят за Любовта, но това не е достатъчно. Любовта се проявява в дела.

    *

    Радвайте се на слънцето, което изгрява и залязва. Радвайте се на цветята, които цъфтят и разнасят благоуханието си надалеч. Радвайте се на изворите, които текат. Радвайте се на птиците, които пеят. Радвайте се на всеки човек, който ви срещне и ви се усмихне. Бог говори чрез всичко живо и ви поздравява. Като ученици на Великия живот, съветвам ви да пожелаете такова нещо, от което да научите как да придобивате Божиите блага и как да ги раздавате. Това нещо е Любовта. Пожелайте да ви посети Любовта, да ви донесе своите благословения. Радвайте се, ако Любовта ви посети, и благодарете, че е превърнала грешките ви в скъпоценни камъни, с които да се украсявате.

  25. Дорина Василева  29.07.2018 г. | 23:42 ч.

    Петьо, чета тъкмо за Месечината и главният герой на статията ми ме вика да я гледаме с много модерен бинокъл. Впечатляващи общи вибрации! 🙂

  26. Дорина Василева  30.07.2018 г. | 16:28 ч.

    Би било ценно да споделиш, Петьо, ако желаеш, и личното си мнение по въпроса за колективните енергии, тяхното място, време, прояви…, за Любовта.

    Например, виждам в момента един важен въпрос като ИК, какви вълни от всякакви колективни енергии събужда. Как да ги впишем тези енергии в нашите представи на съзнателно развиващи се хора по пътя на Духа? Ценно би било за мен да знам какво казва и Учителя за тези моменти, в които сме водени от вътрешните ни импулси за справедливост, в които твърде силно се проявяват качествата на личностите ни, а в същия момент ни се иска да бъдем надличностни, и работим целенасочено за това… Живеем наистина в много противоречиво и трудно време!

    Подобно нещо преживях и аз с тази статия – хем човек търси честността, изразява справедливия си гняв, и реално действа твърде астрално, а хем някак осъзнава, че други сили е нужно да проработят в този момент, по-осъзнати и дистантни от емоции, да са на по-високи вибрации мислите, словото и чувствата. Трудна работа! Изправени сме в безброй подобни ситуации в живота – като истини и същевременно – като изкушения.

  27. Йордан Петков  31.07.2018 г. | 08:11 ч.

    Непоканен, ще споделя личното ми познанство с Любовта. Любовта е състояние, не е мисъл, не е енергия, която да манипулираш по някакъв начин. Любовта е енергия, която извира от теб, независимо от теб. Тя извира защото си в това състояние, защото си в това съзнание. Преди и след това я няма. Можеш да я споделиш, ако някой се доближи до теб – той ще я усети. Можеш да я споделиш, ако умееш да се разширяваш, но не можеш да я изпращаш. Толкова за Любовта. Кои са хората, които смятат, че раздават любов? Те са достатъчно осъзнати в сравнение с останалите, развили са лечителски и ясновидски способности, имат енергия в излишък, могат да я раздават и това ги подвежда, че раздават любов. Това, че могат да боравят с енергии им носи повече неудобства от колкото радост защото те търсят начин да се освободят от тази енергия. Тя не им носи тихата радост, която дават по осъзнатите нива. Това е една тиха лудост. Ти трябва да лекуваш, трябва да раздаваш за да си спокоен, това не е избор. Това е нужда.
    Преди любовта е мисленето, след любовта е съзнанието на свидетел. Когато си свидетел няма никаква любов, никакви чувства, това е по-скоро онова, на което Изтока казва блаженство.
    Често срещам израза,че някой човек е осъзнат. Един неосъзнат човек казва за друг, че е осъзнат. За мен първата крачка към осъзнаването е когато опознаем съзнанието без мисли.Преди това човек живее в Илюзията, както казват индусите. Защо в илюзията? Защото мисленето създава Океана на Илюзиите, друг термин от Изтока. Излизане от мисленето и началото на осъзнаването са два начина да се каже едно и също. Когато се излезе от мисленето се навлиза в Любовта. Когато се излезе от Любовта ставаш Свидетел, достигаш колективното съзнание където ясно осъзнаваш себе си и другите като частици от едно по-голямо Цяло. Тук за първи път осъзнаваш себе си като отделна душа и другите като други души.
    За да се прави това разграничение първо трябва да си започнал да разграничаваш мисли и чувства, вън и вътре, мое и чуждо. Когато можеш по собствено желание да се потопиш в мисленето или чувствата или да излезеш от тях, когато можеш да разграничиш чувство, което извира от теб от друго дошло от друг, тогава си готов да навлезеш в осъзнаването на Любовта. И т.н.
    Осъзнаването не е нещо постоянно, може да си по-осъзнат в един период от време и после да се върнеш в обичайното си съзнание на мисли-чувства, може да го задържиш по-дълго.Или много дълго. Можеш да излизаш от мисленето когато четеш или слушаш някого, може и постоянно да си в това наблюдаващо съзнание. По-важното е не колко време прекарваш там, а да можеш да достигаш тези състояния. Живота в матрицата ни сваля постоянно, затова коментирам само изкачването, слизането е автоматичен процес.

  28. Дорина Василева  31.07.2018 г. | 10:31 ч.

    Благодаря за откровеността на споделеното и за смелостта да го споделите в нет-пространството.
    Знам за какво говорите. Аз предпочитам да споделям мои опитности с най-доверените си сродни души в жив контакт. А те са малцина, но доказали се в годините. Те са до мен във всичко, което правя, макар и не винаги физически. Всичко пошло, повърхностно, гротескно, двулично, наричащо себе си „духовно“ няма отдавна място в живота ми. Човек постепенно си изгражда сетива за това. Малко е самотно, но човек трябва да прецени къде и как да влага силите си, и защо да го прави – дали гони чисто земни амбиции, или има просветлени мечти… 🙂

    Над две хиляди години голяма част от човечеството няма реалната представа за случилото се на Голготския хълм и Христос, за истинския Христов импулс, който проблясква като скъпоценен камък в душата на всеки човек, някъде дълбоко зарит под тежки душевни пластове. Това автоматично лишава тази част от човечеството и от възможността, която днес има за връзка с етерния Христос. Няма как да се осъществи тази нишка, ако не се премине през пътя на вътрешната ни, човешката ни Голгота и не се развият отново съзнателно етерните ни възможности. Защото атавистичните са опасни!

    Нека повече да мечтаем… и да следваме мечтите си, с най-светлата част от човешката ни душа!

    Сърдечно!

  29. Мартин  01.08.2018 г. | 08:44 ч.

    Всички хора говорят за Любовта, но това не е достатъчно. Любовта се проявява в дела.

    А нейната липса се проявява в суетното говорене за личните познанства с Любовта.

  30. Дорина Василева  12.08.2018 г. | 13:15 ч.

    Първо тази информация се появи в несериозен сайт, после тръгна и по други сайтове… Изглежда вярна. И най-интересното е, че ако е невярна, то никой не я опровергава! Сигурно всички цитирани шефове на болници са на море и не четат … 🙂

    „Милионери сред шефовете на държавни болници“
    http://www.glasove.com/categories/novini/news/milioneri-sred-shefovete-na-dyrzhavni-bolnici

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.