Език свещен: Интервалите при обработката на един прегледен текст

Защо е важно не просто да знаем къде да поставим препинателните знаци, но и как точно да го направим със или без интервалите

Спокойно — в този текст няма да обсъждаме граматическите правила за местата, на които трябва да поставяме точки и запетайки, удивителни и въпросителни знаци! Темата ще бъде за местата им, но от гледна точка на текстообработката — било в специализирана софтуерна програма (Word, OpenOffice и др.), било в карето за коментари на дискусионни форуми и блогове. Ще опитам да разясня и защо това има по-голямо значение, отколкото може би предполагаме…

Сега ще повторя горния параграф, като го препиша по начин, илюстриращ най-честите нарушения на правилата за текстообработка:

Спокойно- в този текст  няма да обсъждаме граматическите правила за местата , на които трябва да поставяме точки и запетайки ,удивителни и въпросителни знаци !Темата ще бъде за  местата  им, но от гледна точка на текстообработката-било в специализирана софтуерна програма(Word,OpenOffice и др. ) , било  в карето за коментари на дискусионни форуми и блогове.Ще  опитам да разясня и  защо това има по – голямо  значение ,отколкото  може би предполагаме …

Както се вижда, двата абзаца са напълно еднакви по смисъл. Дори препинателните знаци са условно на едни и същи места. Колкото и вторият текст да е смислен и грамотен, има нещо в него, което го отличава от първия.

Двата текста не са еднакво прегледни, понеже във втория вариант са допуснати своеволия с интервалите преди и/или след пунктуационните символи. Наблюдателните читатели несъмнено от пръв поглед са открили и

двойните интервали между някои думи

Защо двойните интервали са проблем?

Ами най-простото обяснение за тях е, че дългият бутон от клавиатурата на автора е твърде чувствителен или повреден. А самият автор е проявил нехайство или мързел, като не е изчистил излишното празно пространство между думите. Казано иначе — това не говори добре за автора.

Има и други обяснения. Двойните интервали понякога не са чест проблем в текстовете, ами се откриват само отделни на места, където е била изтрита някаква дума, но не е било премахнато и празното място, с което е била отделена. Това пък кара опитният читател да се пита: какво ли е било заменено или цензурирано?

Какъвто и да е отговорът, един автор, гледащ сериозно и отговорно на текста си, не би искал читателите му да се разсейват заради интервалите. Ето защо двойните не се толерират в списанията и вестниците, нито в книгите. Когато коректорът забележи, че те са чест проблем, изисква от дизайнерите и/или специалистите по предпечатна подготовка да извършат автоматична софтуерна замяна на всеки двоен интервал с единичен в целия текст, подготвян за публикуване.1

Интервал обикновено се поставя след препинателния знак, а не преди него

Примери:

„Точката, удивителният и въпросителният знак се поставят веднага след последната буква от последната дума.“, а не „Точката×, удивителният и въпросителният знак се поставят веднага след последната буква от последната дума×.“

„Както се досещате, същото важи и за запетайките.“, а не „Както се досещате×, същото важи и за запетайките×.“

Защо? — Защото интервалът преди точката или запетайката е излишен, като води до разсейването, описано във връзка с двойните интервали.

Кога имаме интервал както преди, така и след знака

Всеки път при употребата на тире:

„Пристигнах навреме, а той — не.“

В горния пример тирето (дългата чертица) замества цяла дума.

„Спокойно — в този текст няма да обсъждаме…“

А тук тирето е заместител на запетайката (,) или двоеточието (:) след думата „спокойно“.

Тирето се използва и в пряката реч:

— Има разлика между тире и дефис — каза авторът и побърза с разясненията.

Разликата между тире и дефис

Тирето се отбелязва с дълга чертичка (—), а дефисът (-) е нещо като „късо тире“ (неправилен термин, но действително така се изобразява) и се използва с различна цел. Ще дам типични примери за употребата на дефис, без да навлизам в подробности:

» Наймалките добрини често водят до найголямото щастие.

» АнаМария Тонкова, мир на душата ѝ, имаше изключително приятен глас.

» Чувствам се 20годишен и понасям 40градусови жеги, но не съм 100процентов здравеняк.

» Политиката на Джордж Бушмладши беше пагубна за САЩ, а Любен Диловсин вероятно би се съгласил с мнението ми.

» Макар да кара трети мандат като министърпредседател, ще запомня Бойко Борисов като голголеничък държавник.

Списъкът не е изчерпателен. Всеки знае, че дефисът се използва и за пренасяне на думите на нов ред. Също — за акцентирано и/или интонационно разкъсване на думите в срички: „Ни-ко-га!“, „Фамилното ми име е Ста-ме-нов, а не Стаматов“ и др.

И така, със сигурност от примерите сте забелязали, че не отделяме дефиса (късата съединителна част) с интервали. За разлика от случаите, когато се налага да използваме тире (дълга чертичка), което има интервали и от двете страни.2

В следващата статия от тази поредица ще допълня темата с няколко неписани правила при съвременната текстообработка. Те не са задължителни, както описаните досега примери за интервалите преди и/или след препинателните знаци. Но тяхното спазване ще направи текстовете ви значително по-прегледни.

А прегледният текст обикновено е този, който се чете от първата до последната дума.

Иван Стаменов
18.7.2018 г.

* * *

Още от този раздел:

Точното правило за употребата на „със“ или „с“
Буквален лингвистичен проблем на международно ниво
Ударенията рядко са задължителни, но понякога улесняват
Когато писането от първо лице всъщност няма лице
Бил ли съм или не съм бил там, където бях?
Звателният падеж и новият раздел „Език свещен…“



Бележки:

  1. Някои платформи, сред които и WordPress, автоматично изчистват двойните интервали. За да ги запазя в примерния текст, трябваше умишлено да ги нанеса отново след наливането на статията в текстовия редактор. [^]
  2. Програмите за текстообработка с повече от стандартни функции автоматично променят дефиса в тире, ако от двете му страни поставите интервали. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Език свещен: Интервалите при обработката на един прегледен текст"

  1. Dora  18.07.2018 г. | 17:46 ч.

    Искам да попитам кога е правилно и кога не е правилно поставянето на тире в изречение с цел да бъде по-ясно отграничена неговата въпросителна част? Ето примери:

    > И така, въпросът е – къде да намеря пари, за да си платя наема?
    > Но в крайна сметка важен е въпросът – има ли разум в главите на политиците?
    > Не спирам да се чудя защо животът ми е така объркан? (Тук май не е нужно тире пред „защо“)

  2. Стопанина  18.07.2018 г. | 18:03 ч.

    > Не спирам да се чудя защо животът ми е така объркан? (Тук май не е нужно тире пред „защо“)

    Ако изречението завършва с въпросителен знак, според мен е редно след „чудя“ да има тире, запетая или двоеточие. Не е задължително да бъде непременно тире. Ако няма едно от тези трите обаче, акцентът във въпросителното изречение може да се измести от „защо (животът ми…)“ към „дали (не спирам да се чудя…)“.

    Съответно се променя целият смисъл.

    Има го и моментът, че изявлението със същия или дори по-голям успех може да се предаде не като въпросително, а като съобщително изречение. Да не завършва с питанка, а с точка.

    И тогава би трябвало да има запетайка или двоеточие след „чудя“, но в съобщителния вариант на изречението бих ги спестил, защото съм привърженик на възгледа: колкото по-малко запетайки – толкова по-добре!

    А защо е редно да има. Ами ето го казано по друг начин:

    Защо животът ми е така объркан? – не спирам да се чудя.

    Могат да бъдат две самостоятелни изречения.

  3. Dora  18.07.2018 г. | 22:25 ч.

    Благодаря! Значи, тире използваме, когато искаме да акцентираме върху въпроса в изречението.

    А дали има правило, което регламентира употребата на тире, запетая или двоеточие в подобни ситуации? Досега не съм се замисляла за смисловите и емоционални нюанси, които изразяват.

  4. Стопанина  19.07.2018 г. | 10:40 ч.

    Значи, тире използваме, когато искаме да акцентираме върху въпроса в изречението.

    В твоите примери, които обсъдихме, аз бих използвал не тире, а запетаи. Не заради някакво правило, а заради личния ми усет. За мен тирето е указание за някаква по-драматична пауза.

    Но и тирето не е грешно. Просто в повечето случаи може да се замени със запетаи, а понякога — с двоеточия. Единственото изключение (за което се сещам, преди да съм си пил кафето), където е незаменимо според българските правила, е в пряката реч:

    — Да — потвърди чиновникът.

    Но заради влиянието на английския език нашите правила за пряка реч вече са смятани за равнопоставени с чуждите:

    „Да“, потвърди чиновникът.

    Същото имаме и в друг случай, за който се сетих сега. Там тирето също се използва по правило:

    Иван Стаменов — Стопанина

    Заради американизацията на българските текстове вече е по-вероятно да го срещнем:

    Иван „Стопанина“ Стаменов

    За разлика от тирето, което обикновено може да се замени с двоеточие или запетая (даже и с точка, следвана от ново изречение), само в определени случаи запетаята и двоеточието могат да се заменят с тире.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.