Език свещен: Точното правило за употребата на „със“ или „с“

Правилото не зависи толкова от буквата, която следва „със“ или „с“ — както не съвсем правилно твърдят някои учители по български език, — а от звука.

Едно от най-лесните правила в писмения български език е това за използването на със при определени обстоятелства или на с при други. И понеже то наистина е просто, рядко го нарушаваме. Когато грешим, това не се дължи непременно на незнанието ни, а може да сме допуснали простимо недоглеждане.

Учителката ми по български език и литература навремето казваше: пишем със, когато следващата дума започва с буквите с или з, а във всички останали случаи използваме с. Както ще стане ясно по-нататък, това правило принципно е вярно, но само при строго определени условия, не е изчерпателно и има важни изключения.

Все пак да го онагледим, доколкото е необходимо:

„Пациентът пристигна със сериозни травми на двата горни крайника.“

„Пациентът пристигна с тежки травми на двата горни крайника.“

„Пациентът беше изписан със зараснали рани на крайниците.“

„Пациентът беше изписан с излекувани рани на крайниците.“

Правилото важи и когато използваме със и с пред лични имена, прякори и някои абревиатури (съкращения):

Със Стопанина можеш да говориш нормално по всякакви теми, стига да не защитаваш задължителните ваксини и да не нарушаваш етикецията, според която е проява на лошо възпитание и жалка пропаганда, ако — образно казано — възкликваш „Харе Кришна!“ в православен храм.“

„Не може да се води дискусия със СЗО (прието e да се чете СеЗеО; Световната здравна организация) относно ваксините, защото нейните тъй наречени експерти всъщност са „бивши“ служители на фармацевтичните картели.“

Изключенията от регламента

Правилото не важи за поезията. Включително и за текстовете на песни. Не е грешно, ако ритъмът на поетичното ви чувство или съзнателното ви търсене на определен брой срички диктува следното:

И поеха вкупом всички
със страшни викове,
със бързи крачки,
със морни лица,
да зоват за мир,
да дирят свобода.

Ако горното не беше част от поетичен текст, не би трябвало пред бързи и морни да се използва със.

Друго изключение от правилото имаме, когато поставяме смислов акцент върху със:

„Със или без благословията на близките си, ще се оженя за своята избраница.“

В горния пример е без значение, че след със имаме дума, започваща със звука „и“. Акцентирането върху със и без ни позволява да употребим по-дългото и по-звучно със, а не по-краткото и някак губещо се с.

Защо определението на учителката ми беше неизчерпателно

Ами защото тя твърдеше, че със се пише пред думи, започващи с буквите с или з, а в останалите случаи се използвало само с. Но какво да кажем за следните примери:

„Гръцките власти се похвалиха със 100-процентов граничен контрол на всички влизащи моторни превозни средства.“

„В големите градове трудно се живее със 700 лева на месец.“

Защо в горните примери е правилно да пишем със, а не с? Защото другият начин да изразим същите мисли би изглеждал така:

„Гръцките власти се похвалиха със стопроцентов граничен контрол на всички влизащи моторни превозни средства.“

„В големите градове трудно се живее със седемстотин лева на месец.“

Правилото не зависи толкова от буквата, която следва със или с — както твърдеше учителката ми, — а от звука. Независимо дали пишем 100 или сто, 70 или седемдесет, във всеки случай четем, произнасяме дума, започваща със звука с. Ето защо от нас се очаква пред този звук да напишем със, а не с.

Сложната ситуация с чуждиците

През последните десетилетия в българския език навлязоха много чуждоезични термини, особено такива от технологичната област, които — доколкото ми е известно — не са регулирани чрез осъвременяване на обсъжданото езиково правило. Вероятно няма и да се случи. Защото е излишно, ако вникнем, че това правило ни занимава със звуците, които следват със или с, а изобразяването на звуците чрез букви е само едно закономерно следствие.

Защо говоря за закономерност? Нашият език е прекрасен точно заради това, че обикновено всяка буква съответства на точно определен звук. А резултатът е, че лесно четем дори непознати ни думи и имена.

Да речем, личното име на една ирландска актриса е Saoirse Ronan. Ако не знаете как то се произнася на родния ѝ гелик, вероятно бихте обмисляли и използвали десетки грешни варианти. Англоезичните и досега не го произнасят правилно, като си помагат в разчитането чрез познати им думи и срички: seer-sha (Сиър-ша) или suhr-shuh (Сър-шъ). А един българин просто би прочел правилното (или поне максимално близкото) изписване на кирилица — Сѝрша Рóнан — и не би му се наложило да прави допълнителни проучвания и тълкувания.

Та, макар малко да се отклоних от темата, основната ми мисъл е, че в писмения български език на всяка буква съответства точно определен звук при изговаряне. (С малки изключения.) Но това не важи при определени съкращения! И определено не важи в някои случаи, когато те са изписани на латиница.

Типични примери:

„Общуването с SMS-и излиза значително по-скъпо от общуването по Viber и Skype.“

За да разберем защо в горния случай използваме с, а не със, трябва изцяло да побългарим изявлението, като го преобразуваме от латиницата изцяло в кирилица и по този начин се ориентираме за верните звуци, представени чрез буквите:

„Общуването с ЕсЕмЕс-и излиза…“

Сега е по-ясно, нали? След с нямаме друго с или з, затова нямаме причина да напишем със.

Същото може да се каже за следния пример:

„Моят компютър е с SSD, а не с традиционен твърд диск, затова производителността му е по-висока.“

Отново използваме с, а не със, понеже без латиницата изречението ще звучи така:

„Моят компютър е с ЕсЕсДи…“

А ето и примери за изказвания, в които се налага да пишем със:

„Молдова се представи на миналогодишната „Евровизия“ със Sunstroke Project и тяхното парче Hey, Mamma.“

Тук използваме със, защото изречението, написано само на кирилица, изглежда така:

„Молдова се представи […] със Сънстроук Проджект… “

Ето защо няма смисъл от регулации на всяко чуждоезично име или съкращение. Просто трябва да го напишем (достатъчно е само в съзнанието ни) с българската писменост и веднага ще разберем: кога да използваме със, а кога — с.

Когато произношението е спорно

Когато чета или пиша за процесорите Celeron, в главата ми името им звучи Селерон. Но за други читатели същото вносно име има звученето на Целерон. По сходен начин стоят нещата при термина CD (компакт диск), който разчитам като СиДи, но други разпознават като ЦеДе.

Резултатът е, че бих написал:

„По-удобно ми е да пренасям файлове с USB флашка, отколкото със CD (СиДи).“

Но друг би възразил:

„Да, ама уредбата в моята кола работи само с CD-та (ЦеДе-та).“

Кое е вярното? Със или с? Според мен са верни и двата варианта! Просто в първия пример бих прочел „със СиДи“, а във втория — „с ЦеДе“.

Периодично излизат „официални“ речници на новите чуждици в българския език, където е много вероятно да са регламентирали „единственото правилно“ произношение на съкращението CD. И не бих се изненадал, ако ни „задължават“ да го четем като „компакт диск“, което би означавало, че пред него трябва да стои с, а не със. Но има правила и задължения, с които не сме длъжни да се съобразяваме, ако излишно усложняват живота ни и/или са зле аргументирани.

Иван Стаменов
16.7.2018 г.


Още от този раздел:

Буквален лингвистичен проблем на международно ниво
Ударенията рядко са задължителни, но понякога улесняват
Когато писането от първо лице всъщност няма лице
Бил ли съм или не съм бил там, където бях?
Звателният падеж и новият раздел „Език свещен…“

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Език свещен: Точното правило за употребата на „със“ или „с“"

  1. Иванов  17.07.2018 г. | 13:37 ч.

    Учителката е направила добре, че не е претоварвала децата. По късно в часовете по литература, те са видели изключенията. Такива като детето Бойко от Банкя, не са усетили разлика.
    Ще се радвам да прочета разсъждения относно глаголите. В миналото това понятие се свързваше с действие или състояние, а напоследък, млади автори – граматици, добавят още фактори. Дали това обогатява теорията и на кои квалификационни нива. // Не можах да открия в момента тези добавки, но ги има

  2. Стопанина  17.07.2018 г. | 15:57 ч.

    Учителката е направила добре

    Така е. Не я упреквам. А по времето, когато ми преподаваха това правило, нямаше прекалено много чуждици и не се пишеше масово с термини на латиница.

    Ще се радвам да прочета разсъждения относно глаголите. В миналото това понятие се свързваше с действие или състояние, а напоследък, млади автори – граматици, добавят още фактори.

    Добре, но не съм сигурен, че разбирам заданието.

    Ще дадете ли примери за предполагаемата неправомерна употреба на глаголите?

  3. Varna Mapper  18.07.2018 г. | 08:19 ч.

    Аз се сещам за ,,незнам“(по нови правила е правилно да се пише слято), но това си противоречи с общите правила, според които ,,не“ не се пише слято, когато думата е глагол. Не знам това доколко е във връзка с промяната в понятието за глагол, просто спонтанно се досетих за този нелеп пример.

  4. len  24.07.2018 г. | 01:18 ч.

    Няма такова правило. Не знам се пише отделно.

  5. Дорина Василева  24.07.2018 г. | 08:48 ч.

    Хе-хе, Varna Mapper!
    Колежката ми в даскалото беше предала на децата, че се пише слято. Леко шокирана следобяд, за да не я злепоставя пред децата, прегледах тук-там из нета да няма ново „правило“, аз да не съм пропуснала. Тактично й споделих, че греши. Телефонът й го изписвал! Децата ги пренастроихме. 🙂

    Тъй че тези джаджи в ръцете ни вече и езикови „норми“ творят.
    Моят телефон, напр., когато пиша „ако“ за условно наклонените, ми дава картинка на „ако“, ясно за какво иде реч, нали!? 🙂 Смешно е, но е факт.

  6. Varna Mapper  25.07.2018 г. | 12:50 ч.

    @Дорина Василева
    Вече ще знам, че зад това стоят джаджите. А това с акото се е случвало и на мен… Чудя се какви ли ще бъдат бъдещите ,,норми“.

  7. Дорина Василева  25.07.2018 г. | 13:34 ч.

    Джаджите са само едно от външните проявления на ,,словотворци“ и „нормотворци“ от друг ранг. Като не сме спящи в будността си постепенно започваме да различаваме замените на различни нива. Поздрави!

  8. House M.D.  24.08.2018 г. | 15:08 ч.

    На нас учителката ни каза, че всичко зависи от следващия звук. Прочее, тази статия е валидна и за „във“ и „в“. А учителката, която е казала, че се пише „незнам“ явно е „не грамотна“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.