Разни мисли — 17: Незлобливо нервно за техническите неволи

И за (не)очакваните събития, целящи нови познанства, и за добрите резултати, постигани в пещерни условия

Сервизно обслужване

Воденето на дневник намалявало стреса и влияело добре на психическото здраве. Щом го твърдят от Рочестърския университет, няма да споря. Не и преди да съм проверил лично дали тази публикация по някакъв начин ще ме балансира, след като през последните две седмици не съм на себе си и ме хващат лудите.

Вече повече от 10 дни (отново) имам проблеми с основния компютър. Сериозни проблеми, каквито не помня за близо тридесет години, откакто се занимавам с техника. И понеже не мога да свърша планираните задачи, не и с обичайното темпо или удобство, се изнервям. Изоставам в графика си за статиите и подкастовете, които искам да отметна преди предстоящите си пътувания през август, а невроните ми един по един дават на късо.

Ако компютърът ми работеше, както обикновено, можех да се балансирам с две-три подходящи музикални парчета. Сега и това не върши работа, защото машината, служеща ми като мултимедиен център, е на поправка и не мога да ползвам хубавите си колонки. Опрях до мижавите на лаптопа и спарващите на телефона. Ами изнервям се още повече.

При едно от поредните посещения на компютърния сервиз съм с нов приятел, който ми помага за транспортирането на компютъра. Изнервям се, че му губя времето. На всичкото отгоре в центъра на София копаят нещо по улиците, оградили са дълги отсечки и трябва да се заобикаля тук и там. Чувствам се като лабораторна мишка в лабиринтен тест. Изнервящо си е от всякъде.

След още нерви намираме къде да спрем и да оставим колата, преди да ма’аме крачоли един километър с компютър на ръце. Какъвто съм кекав и с дискова херния, се налага другарчето да ми носи стоката. Не е гот. Почти заскърцвам със зъби.

Сто на сто ми личи, защото сякаш от нищото изскача една стара циганка, изпречва се на пътя ми и ме почва:

— Ей, красавецо, чакай малко. Слушай сега…

Освен че ми прави комплименти, циганката ме пресреща с една китка здравец, сякаш ме ухажва на първа среща. Вече ми е толкова нервно, че като че ли преминавам някаква граница на лудостта и ме напушва на смях. Както и да е, кимвам да покажа, че я слушам с интерес. Отде да знам — може чрез нея да проговори вселенският разум и да ми подскаже нещо.

— Много неприятности имаш и затова си нервен — започва ме тя. — Нервен си, обаче не си злобен! Вземи си здравец от мен и всичко ще се оправи.

След това се зае да ми разправя за всичките магии, които ми били направили зложелателите. С намека, че тя щяла да ги развали, ако се бръкна по-дълбоко в джоба си. Платих ѝ скромна сума за здравеца, след което ѝ пожелах всичко най-добро. С „магиите“ си винаги съм се справял и ще се справям сам.

Това беше преди дни. Междувременно здравецът вече изсъхна, а компютърът ми още е в сервиз. Явно си платих за комплимента, а не за по-добро и по-бързо сервизно обслужване — било от техниците, било от вселената…

Понеже всичко си има причина

Не съм от тези, които вярват в хаоса и случайностите. Когато компютърът ми се повреди, а сякаш никой не знае какво му е, започвам да разсъждавам — защо се случи, защо на мен, защо точно сега и защо не му се вижда краят. Мисля, мисля, ама не мога да го измисля, защото, какъвто съм си умник, намирам какви ли не противоречиви обяснения.

1. Забелязал съм, че ми се случват разни случки, когато се заема с превод на лекции за Троичния социален ред. И вече не знам какво да мисля: а) някой „горе“ не харесва преводите ми? б) или пък иска да излязат по друго време? в) нещо трето?

2. Правиха ми хороскоп. През следващите 7-8 години някой си Уран щял да ми създава неприятности. Какъв му е проблемът с мен? — Не разбрах. Какво му пречи компютърът ми? — Също не разбирам.

Сигурно му е криво, че обитава някаква планета, която, ако вярваме на Щайнер, даже не е част от нашата Слънчева система. Яд го е, че живее на г..а на космическата география. Ама не му е това проблемът. Главният му недостатък не е локацията, а неумението да си създава приятели.

Ако той ми прави тая скомина, печели само антипатията ми. Меко казано.

3. Заподозрян е и Ариман. Тук няма предвид събирателното име за тъмните архангели, а конкретният от тях, който се инкарнира в моята машина и действа чрез нея. През последните 10 години се разбирахме. Но нали преди месец и нещо правих ъпгрейд на някои части от системата. Та сега си мисля, че може въпросният Ариман да отхвърля някои „органи“ след „трансплантацията“.

4. Когато правих ъпгрейда, имах намерение да поканя един съфорумник да сглоби системата. В последния момент реших, че ще се справя и сам. И понеже срещата на живо не се осъществи тогава, се отвори нова възможност заради възникналите проблеми. Но, ето, познаваме се вече с човека, а продължавам да съм без компютър…

5. Суеверните ми близки са убедени, че при тази ситуация ми се дава повод да излизам по-често от къщи, да ме грее слънце през летните месеци, да щадя очите си… Хубаво, ама освен очи за пазене и кожа за печене, имам и нерви. Колко ще ми останат, докато се разреши проблемът, не знам.

Като монах в пещерата

Нито излизам, нито очите си пазя, а вече нямам и нерви. Чувствам се като средновековен монах, пишещ в пещера при примитивни (по моите аристократични стандарти) условия. Чудя им се другите блогъри, пък и на разни професионални сценаристи, как могат да творят на лаптопа си — където и да са — в някоя чакалня, в самолет, къде ли не, — щракат и са независими от средата.

Аз не мога така. Дразни ме малкият екран на лаптопа. Дразни ме измислената му озвучителна система. Ако не бях свързал обичайната си клавиатура, за да не се налага да използвам вградената, сигурно щях да се побъркам.

Ето, изписах две машинописни страници и половина дотук. Уж работата по дневник трябваше да намали стреса и да подобри менталното ми здраве, ама не се получава. Да ми вземеш компютъра, е като да вземеш чука на ковача или скалпела на хирурга. Нито ковачът ще е спокоен, нито хирургът — безразличен. Защо при мен да е по-друго?

Радва ме само, че материалите, писани в „спартанските условия“, се радват на интерес. Бих казал — небивал интерес. Последната статия за ваксините, да речем, за два-три дни успя да бие рекорда на една от предишните най-четени. Има над 1.5 хиляди харесвания в социалните мрежи и по 2000+ отваряния на ден.

Ако интересът се запази още десетина дни, може да догони най-четената ни публикация за всички времена — тази за „бежанците“. Но по-вероятно е да остане на второ място, което също е отлично представяне. Пък и предпочитам най-четената да остане авторската, а не преводната. Суета!

Писах статия и за един технологичен блог. Там споделих наученото покрай проблемите с основния компютър. И отново голям успех.

Оплаках се. Похвалих се. Животът е като онези влакчета от увеселителните паркове, които те вдигат нависоко, преди миг по-късно да те засилят към най-ниската точка. И научих още, че мога да работя и в пещера, но психологически съм зависим от външните условия.

Сега, скъпи Уран, след като съзнателно изживях урока ти, можеш да ми върнеш компютъра. Ако обичаш! И за да се обичаме в бъдеще.

Иван Стаменов
10.7.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "Разни мисли — 17: Незлобливо нервно за техническите неволи"

  1. Telemag  10.07.2018 г. | 19:18 ч.

    1-ва точка, вариант „в“. Не пиши за ТСО – това е съобщението спуснато от „горе“, исках да кажа намека от „горе“. Пиши за нещо друго. :]

  2. Стопанина  10.07.2018 г. | 22:02 ч.

    това е съобщението спуснато от „горе“,

    Сигурен ли си? Защо мислиш така?

  3. Петко  10.07.2018 г. | 22:10 ч.

    Ако не почистваш редовно прахта в стаята си, може да имаш сериозни проблеми с елементалните домашни същества. Това не е шега!
    Сложи някакви кестени, шишарки, жълъди и други подобни в стаята. Успех!

  4. Стопанина  10.07.2018 г. | 22:44 ч.

    Почиствам редовно. Имам и кестени – котките по цял ден си играят с тях.

    Взех машината от сервиза. Вече три часа я тествам и върви добре. Стискайте палци…

  5. Дорина Василева  11.07.2018 г. | 00:43 ч.

    Случвало ми се е, но при ретрограден Меркурий, да правя нещо важно на лаптопа си, и да ме кръцне „шефа“ ненадейно. Уран е висшата му октава.
    Винаги се връщам и завършвам започнатото. Обаче с още по-голямо внимание. Колкото повече нещо ни се опъва, т.е. има противодействие, смятам, че не е знак за спиране, а напротив – за съзнателност, будност… и благодарност!

    Започнатият превод на цикъла за ТСО е важно да бъде довършен. Без колебание! Колебанието е точно храна за съществата. А след довършването, времето ще покаже!

    Уран обича смелите, дръзките, извън канона и рутината! Но с разум, мярка и респект. Стискам палци… всякакви! 🙂

  6. Telemag  11.07.2018 г. | 08:42 ч.

    Ти сам го каза. Когато почнеш да пишеш за ТСО, почват и проблемите. Според мен, това е намек „отгоре“ за грешка\неправилен подход.

    П.П. Това е само предположение.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.