Език свещен: Бил ли съм или не съм бил там, където бях?

Неправомерната употреба на едно от глаголните времена като повод за размисъл относно събеседника и нивото на съзнанието му при описваното действие

Явлението, което ще обсъждаме, първоначално ми се стори толкова нелепо, че го отдадох на притеснението, което имат хората, докато говорят на живо пред публика или пред телевизионни камери. Но скоро установих, че тази езикова грешка все по-често се допуска в ежедневното общуване на хора, които се познават отлично, не изпитват смущение да говорят един с друг, пък и разговорът им не е непременно на всеослушание.

Имам предвид зачестяващото неправомерно смесване на глаголните времена. Можем да определим проблема и като злоупотреба с миналото неопределено време. За да не разяснявам със суха теория разликата между времената, предпочитам да онагледя темата ни с конкретен реален пример.

Една от певиците на поп-фолка заяви в телевизионно интервю:

„В училище съм била отличничка.“

Не ѝ повярвах, защото някогашната отличничка, ако действително си е заслужавала оценките по български език и литература, трябваше да каже:

„В училище бях отличничка.“

Има ли съществена разлика между двата варианта на изказването? И ако има, какво всъщност ни се казва с грешната му форма?

Неопределеното в миналото неопределено време

Едно изречение в минало неопределено време:

„Котката ми се е разхождала по клавиатурата.“

Когато правим горното изявление, подчертаваме, че не сме били свидетели на действието, докато е било извършвано от котката. Да речем, животното се е разходило по клавиатурата в наше отсъствие, а ние едва впоследствие сме разбрали какво се е случило, след като сме забелязали котешки косми между клавишите или открием, че са въведени безразборни символи в програмата за текстообработка.

А ето подобно изречение, но в минало свършено време:

„Котката ми се разходи по клавиатурата.“

В този случай говорим като свидетели на събитието. Котката е извършила действието пред нас. Ние сме го видели — както се казва (колкото и да е нелеп този израз) — със собствените си очи.

Има разлика, нали?

Такава разлика има и в първия пример с певицата, която твърдеше, че е била отличничка в училище, но използваше неопределено минало време, сякаш не е била участник или свидетел на събитието. Възможно ли е някой да говори за себе си така, сякаш е отсъствал от действието, в което е главен участник? Да, разбира се, допустимо е, макар не винаги.

Ето едно типично изключение:

„Спал съм непробудно в продължение на 8 часа.“

Докато сме спали, както се подразбира, сме били в безсъзнание. С други думи — в известен смисъл не сме присъствали и не сме били свидетели на нищо, което се е случвало около леглото ни през въпросните 8 часа.

Ако кажем: „Спах непробудно в продължение на 8 часа“, това е все едно да кажем, че сме се наблюдавали съзнателно отстрани — как спим в леглото. Това е нещо, което — меко казано — ще събуди подозрение у слушателя ни или ще му създаде усещането за неправилно използване на езика.

Подобно положение имаме и в следния случай:

„Извървял съм 10 километра.“

С това просто заявяваме, че сме извървели тези километри, без да си даваме сметка за изминатото разстояние. Да речем — защото сме били погълнати от някакви мисли или съзнанието ни е било съсредоточено в околните гледки, а не в дължината на пътя. И чак когато десетте километра са останали зад гърба ни, сме осъзнали взетото разстояние.

„Извървях 10 километра.“

Тук по-скоро се разбира, че целенасочено и съвсем съзнателно сме искали да изминем точно такова разстояние. Или че през цялото пътуване сме си давали сметка, че прекосяваме километър след километър.

И отново нещо подобно:

„Толкова се разгневих, че ми причерня и съм счупил телевизора с пепелника.“

Когато ни е причерняло, до такава степен сме изгубили обичайното си съзнание, че в общи линии казваме: „Не съм отговорен за действията, при които съм замерил телевизора с пепелника и съм го счупил.“

„Толкова се разгневих, че ми причерня и счупих телевизора с пепелника.“

Ако се изразим по горния начин, признаваме, че съзнателно и дори целенасочено сме счупили телевизора, което влиза в противоречие с твърдението, че ни е „причерняло“ (че сме изгубили светлината на съзнанието си). Казано иначе — самите ние се съмняваме, че е възможно да сме отговорни за действията си, а какво остава за слушателя ни!

Изключенията са си изключения

Ако говорим за събитие от първо лице, при което се предполага, че сме били достатъчно зрели и съзнателни, не е редно да използваме неопределено минало време. Можем да кажем: „Родил съм се в колата по пътя за болницата“, защото по онова време сме били бебета, със силно ограничено съзнание, а слушателят се досеща, че препредаваме история около раждането ни, която сме чували от по-възрастните си близки. Можем да кажем, че като невръстни хлапета „сме рисували по тапетите“ — пак по същата причина: нямаме собствени спомени и сме били още неосъзнати.

Говорим ли по същия начин за отличните ни оценки в средното училище, в публиката остава впечатлението, че сме присъствали само телом в това училище, но не и духом. И изниква основателният въпрос: Кой ни е изкарал отличните оценки? Къде сме били реално, ако говорим за себе си като за бебета, а имаме предвид доста по-зряла и предполагаемо осъзната възраст?

Личните ми впечатления за допускащите тази грешка

Ако съдя по досегашните си наблюдения, неправомерното смесване на глаголните времена най-често се прави предимно от жени. И по-точно: от млади жени, обикновено 20-30-годишни, както и от ученички. Като че ли социалното им положение е без значение — грешката съм я чувал от дами, возещи се в обществения транспорт, до успешни певици и мениджърки, използващи всеки годен случай да раздават щедро в ефира най-оскъдните си имущества: интелекта и нравствеността.

Мъжете също си го позволяват, но съм убеден, че го правят с някаква умисъл — полусъзнателно или напълно съзнателно. Например, когато казват: „Бил съм в Берлин“, те просто използват това особено минало време, за да постигнат краткост на изявлението си, но и да премълчат някои обстоятелства: колко пъти са били в Берлин, по какъв повод и прочие. Това обаче си е напълно правомерно използване на неопределеното минало време. Това време присъства в езика ни с тази цел — да спести излишни или нежелателни обстоятелства в изреченията, но и да подчертава само по себе си обстоятелствата, че не сме били преки свидетели на описваното или че понякога действието е било осъзнато със закъснение.

Та, ако съм прав, че отклонението от правилната реч започва преди около 30-ина години, можем да го окачествим като друго последствие от тъй наречения Преход, започнал в началото на 1990-те години. Говоря за друго, защото предишното — незачитането на звателния падеж — беше тема на първата статия от тази поредица. Струва ми се, че това светско указание е достатъчно, за да насочи мислите ни към вероятните причини за нежелателното явление, както и към възможните му решения, доколкото се дължи само на културни и/или социални фактори със съмнителни качества.

Но интуицията ми подсказва, че има още нещо

Без излишни увъртания — хората (дано не засегна нечия полова чест, но предимно жените) бъркат минало свършено и минало неопределено време, когато фантазират или лъжат. И като казвам това, не твърдя, че лъжата е умишлена и че умишлено цели да заблуждава слушателите. Много често всъщност тя тръгва от някаква самозаблуда, крива представа на този, който я казва. Както се подразбира, това е само мое предположение, което може да се подкрепи с някакви аргументи, но трудно може да се докаже. Определено не и безусловно.

Затова спирам на това място. Ще се радвам, ако споделите свои впечатления в коментарите и ги подкрепите с примери на конкретни и реални изказвания. А ако конкретните случаи потвърдят, че най-често тази езикова поквара е резултат от лъжа, няма да се изненадам, но натрупването на емпиричен материал никога не е излишно.

Иван Стаменов
29.6.2018 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

19 коментара за "Език свещен: Бил ли съм или не съм бил там, където бях?"

  1. Дорина Василева  29.06.2018 г. | 11:30 ч.

    Отново интересни езикови наблюдения!

    Има тънък психологизъм в използването на това време.
    И е висш пилотаж, когато се използва, за което хората не са наясно и не са готови.

    Често се срещат грешки от гл.т. на съвременните правила в образуването на самата му форма – вместо минало свършено деятелно причастие се използва минало несвършено деятелно причастие:

    Правилната форма от гл.т. на съвременните правила

    Напр. Пяла съм като дете народни песни. /нещо се е случвало, аз съм била малка и нямам съзнателен спомен, разказвали са ми/
    Ето как звучи в минало свършено време: Като дете пях народни песни. /имам ясен спомен какво съм правила, там в миналото действието е извършено, фиксирано и приключило/

    Неправилна форма от гл.т. на съвременните правила

    Пеела съм като дете народни песни. /което от граматическа гл.т. е неправилно образувано минало неопределено време с минало несвършено деятелно причастие, като то носи обаче същия нюанс на „неосъзнавала“/
    Ето как звучи в минало несвършено време:
    Като дете пеех народни песни. /в минал момент съм извършвала съзнателно едно продължаващо във времето действие/

    Всъщност тази „несвършеност“ на действието на глагола и съответно на несвършеното деятелно причастие се пренебрегва в днешните езикови норми при образуването на миналото неопределено време. Не знам кой, как и защо е решил да се използва в глаголната форма на МНВ точно минало свършено деятелно причастие! За мен няма логика в това. Малко еретично сигурно звуча, да искам промяна на някаква строго установена граматична норма, обаче така го чувствам! 🙂 Защото пред мен винаги е стоял въпросът: не е ли несвършеното деятелно причастие всъщност по-близката форма до тази неопределеност, отколкото свършеното деятелно причастие, като психологическо изживяване на това, което влагаме използвайки минало неопределено време. Защото именно несвършената глаголна форма носи нюанса за континуитет във времето с отсянка на неопределеност, неяснота, било ли е, не е ли било, дава се тази вътрешна свобода на действието…

    И аз ще съм благодарна на споделяне!

    Тук намерих интересна идея по въпроса с МНВ:
    http://www.readvasko.com/index.php/essays/114-mnvreme

  2. Тортурач  29.06.2018 г. | 12:09 ч.

    Тази тенденция не я бях забелязал. Интересно е, че това време (аорист – „В училище бях отличничка.“) е изчезнало в почти всички славянски езици. В старочешкия и най-ранния полски го е имало. В сръбския го има и до днес, но е архаизъм.

  3. Стопанина  29.06.2018 г. | 13:40 ч.

    Тук намерих интересна идея по въпроса с МНВ:
    http://www.readvasko.com/index.php/essays/114-mnvreme

    Идеята е същата като моята. И този автор засяга въпроса със степента на съзнанието, както и самозаблудата (лъжата), че сме изцяло подвластни на средата, а действията ни не могат да се определят от личната ни воля. Ако примерите, които дава, са от действително общуване, положението може би вече е по-зле, отколкото наивно предполагах, докато писах статията.

    това време (аорист – „В училище бях отличничка.“) е изчезнало в почти всички славянски езици.

    Сигурен ли си? Странно ми е, че минало свършено време, което би трябвало да е основно във всеки език, може да изчезне. Един поляк или един чех как би превел: „Влязох в стаята.“ (I entered the room.)?

    Минало свършено време се използва в руския. Там обаче личната отговорност от действията се заобикаля по по-различен начин, отколкото се прави в българския чрез МНВ. Например руснаците много обичат да декламират изразите: „Заставиха ме…“, „Наредиха ми…“, „Казаха ми да…“, след което става ясно, че разпореждането е било извършено, „защото не може да бъде другояче“.

  4. Петьо  29.06.2018 г. | 15:50 ч.

    Един съвременен поляк най-вероятно би казал „Wszedłem do pokoju.“

  5. Петьо  29.06.2018 г. | 15:59 ч.

    По-скоро съвременният поляк няма да каже „Бях влязал в стаята.“ (Wszedłem byłem do pokoju) макар в разговорна шеговита реч все още да може и да го каже (чувал съм подобни подмятания).

    Щом като действието е вече свършено, вместо „Бях влязал в стаята“, полякът най-вероятно направо ще каже „Бях в стаята“ (Byłem w pokoju).

  6. Стопанина  29.06.2018 г. | 16:33 ч.

    Тих и неподправен ужас! Така мога да обобщя всички дадени варианти на полското изказване. Съобщителни изречения, които повдигат повече въпроси, отколкото са съдържащите се сведения в тях, превръщат езика в една нескончаема шарада.

  7. Петьо  29.06.2018 г. | 17:05 ч.

    Отстрани може и да изглежда така, но като се навържат в изречения с определен контекст и се потопиш в средата не се забелязва… Освен, ако не си чужденец, свикнал с други (по-подробни) речеви постройки.

  8. Дорина Василева  29.06.2018 г. | 17:13 ч.

    То затова понякога езикът вместо да ни помага, повече ни пречи да се разбираме!
    Затова е и важно да се научим да „четем“ човека и без словото му, а в словото, зад изречените думи, да виждаме истинската природа на човешкото същество.

    Извън неграмотността и невежеството, в един общочовешки план, и особено при по-будните, но обезсилени и обезверени от живота хора, ми се струва, че става въпрос за криза на волята, криза изобщо на здравословно и съграждащо проявяващия се съзнателен и буден човешки Аз…, да се оставим на течението, да се оттеглим от вътрешна и външна активност. Което никак не е добре!!! Даже е и страшно! Какво ще е бъдещето за такива хора?! Това е криза в самото ни съществуване и същество! И това е стигнало и до езика ни! Това вътрешно умиране на човека е заразило и езика.

  9. Тортурач  29.06.2018 г. | 17:38 ч.

    Намерих текст от Библията, който съдържа минало свършено време, на български „бях на острова нарицаем Патмос“, и го пейстнах от различни славянски езици за сравнение. Ето линк.

    Само българският има „бях“, другите имат някаква форма на „бил“ и „бил съм“. Изключение е сръбският, който има „нађох се“, което на български означава „оказах се“ и си е минало свършено. Видях и превод на хърватски, където вместо „bio“ имаше „bijah“. Само че в сръбския и хърватския това е архаизъм, в съвременен разговор това време не се употребява.

  10. Стопанина  29.06.2018 г. | 17:54 ч.

    Ники, да разбирам ли, че днес в тези езици/народи не правят никаква разлика между:

    „Бях там“ / „I was there“

    и

    „Бил съм там“ / „(I’ve) been there“?

    От твоите думи и тези на Петьо излиза, че биха превели и двете изявления по един и същ начин, което би заличило ясната разлика, която се прави между двете времена в българския и английския.

    Това повдига и въпроса: Откога датира „съвременният разговор“, в който минало свършено време вече не се използва. И има ли датирането нещо общо с въвеждането на официален книжовен език, който превръща цяло едно езиково време и всякакви значения, произтичащи от него, в „анахронизъм“?

    Трудно ми е да приема, че това е някакво естествено развитие на тези езици.

  11. Петьо  29.06.2018 г. | 18:53 ч.

    Поне в съвременния полски отсъства такава разлика. С по-стари форми съм слабо запознат.

    Горния цитат от Новия завет автоматично си превеждам като „бях“ от полски. Т.е. като го чета, и умът ми си го превежда така, без изобщо да се, замислям че може да е и „бил съм“. Мисля, че в цялостен контекст би могло да се направи разлика при преводите, но това ще зависи и от опита на самия преводач. Например, ако превеждаме някоя хроника на Ян Длугош по-скоро бихме използвали „той бил“, отколкото „той беше“. (Друг е въпросът, че Длугош май беше писал на латински… ;))

  12. Светослав  29.06.2018 г. | 20:04 ч.

    Интересна поредица. Надявам се да засегнете и темата за неправомерното членуване. Доколкото имам спомен то почна от btv -btv новините, btv репортерите. Днес широко се използва от фирмите – закуските, дрехите, стелките – са все неща, които могат да се прочетат по рекламни и търговски надписи.

  13. Тортурач-Ники  30.06.2018 г. | 00:40 ч.

    Ники, да разбирам ли, че днес в тези езици/народи не правят никаква разлика между:

    „Бях там“ / „I was there“

    и

    „Бил съм там“ / „(I’ve) been there“?

    От твоите думи и тези на Петьо излиза, че биха превели и двете изявления по един и същ начин, което би заличило ясната разлика, която се прави между двете времена в българския и английския.

    Това повдига и въпроса: Откога датира „съвременният разговор“, в който минало свършено време вече не се използва. И има ли датирането нещо общо с въвеждането на официален книжовен език, който превръща цяло едно езиково време и всякакви значения, произтичащи от него, в „анахронизъм“?

    Сега проверих за сръбския и хърватския. Изглежда са намалили драстично ползването на минало свършено време чак през 20-и век (линк). Когато Вук Караджич е създавал сърбо-хърватския език, е ползвал минало свършено време подобно на български. Същият текст, който ползвах по-горе, в превода на Новия Завет от Вук Караджич от 1847:

    Ја Јован, који сам и брат ваш и друг у невољи и у царству и трпљењу Исуса Христа, бијах на острву које се зове Патам, за ријеч Божију и за свједочанство Исуса Христа.

    Проверих и за чешкия – там миналото свършено време e изчезнало в края на 15-и век.

    Интересен факт – в чешкия език се използва едно-единствено минало време, в българския са четири.

    Български:
    Mислех – минало несвършено време
    Mислих – минало свършено време
    Мислил съм – минало неопределено време
    Бях мислил – минало предварително време

    Чешки:
    Myslel jsem – минало време 🙂

  14. Петьо  30.06.2018 г. | 09:54 ч.

    И в полския има само едно минало време:
    Myślałem

  15. Varna Mapper  03.07.2018 г. | 09:53 ч.

    Излиза, че нашият език си е най-богат(макар и с премахнати ятова гласна, носовки и орязани корени като ,,сърдце“ – сърце).

  16. Gergana  04.07.2018 г. | 09:31 ч.

    Излиза, че нашият език си е най-богат(макар и с премахнати ятова гласна, носовки и орязани корени като ,,сърдце“ – сърце).

    Излиза, на брег полази, и няма спиране.

  17. Varna Mapper  05.07.2018 г. | 11:05 ч.

    Между другото, дали ще има в тази поредица тема, свързана със стария правопис и изхвърлените букви(защото има много неща, които така и си остават неразбрани – като например каква е била точната употреба на ,,ь“ и ,,ъ“ в средновековния български, както и дали ятовата гласна само е играла роля на ,,е-я“ или ,,е“-то се е произнасяло особено[като широко ,,е“])? Понеже когато съм се натъквал на ,,експерти“, техните мнения си противоречат.

  18. Стопанина  05.07.2018 г. | 20:34 ч.

    дали ще има в тази поредица тема, свързана със стария правопис и изхвърлените букви

    Няма такива теми сред първите 20, които съм планирал. Но винаги могат да се добавят още.

  19. Стопанина  17.07.2018 г. | 13:11 ч.

    Минало свършено време се използва в руския.

    Оттеглям това свое изявление, след като в последните дни обърнах внимание на всички руски текстове и устни изявления, на които попаднах.

    Петьо написа:

    автоматично си превеждам като „бях“ от полски.

    Явно и при мен е било така, само че от руски. Оттам и грешката ми.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.