Рудолф Щайнер: Бъдещето на човека зависи от преодоляването на страха

За дихателния процес. Бележки от езотеричен урок, изнесен в Мюнхен на 16 януари 1908 г. (GA-245)

За да ви стане това съвсем ясно, трябва отново да извикате пред душите си седемте състояния на съзнанието, през които човекът е преминал в течение на своето развитие. Първото състояние на съзнанието, което човекът е имал, е било една смътна, сумрачна степен на съзнанието, с което той се е чувствал едно с Космоса; това състояние наричаме Сатурново съществуване. При Слънчевото съществуване обхватът на съзнанието намалява, но за сметка на това то става по-ясно. След това по време на Лунното съществуване съзнанието е било подобно на това, което ние изживяваме като последен остатък при нашето сънуване; било е неясно картинно съзнание. Тук на Земята имаме ясното дневно съзнание, което ще се запази и когато на Юпитер човекът отново ще се издигне до картинното, до образното съзнание, така че тогава там ще имаме ясно картинно съзнание. След това човекът ще се издигне до две по-висши състояния на съзнанието, до инспиративното и интуитивното състояние на съзнанието. Така нашето ясно дневно съзнание се намира по средата между смътното картинно съзнание на Луната и ясното картинно съзнание на Юпитер. И това, което езотерикът очаква да му се разкрие един ден, е Юпитеровото съзнание. В бъдещето то ще се разкрие на всеки един от нас, при един по-рано, при друг по-късно. Това зависи от степента на вътрешната зрялост.

Сега обаче Юпитеровото съзнание в своите първи зародиши е налице у всеки човек. Бъдещото съзнание вече е загатнато по съвсем нежен начин, само че човекът не е в състояние да го забележи. В голямата си част езотеричният живот се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правилно да тълкува тези неуловими процеси в себе си и в своето обкръжение. Също старото Лунно съзнание още не е напълно изчезнало, то още съществува в своите последни рудименти. Двете състояния при днешния човек, в които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото — вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх. В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание. Така нор малното дневно съзнание се колебае между тези две страни.

Ако почувстваме срам за нещо и лицето ни се изчерви от засрамването, ние изпитваме нещо, което напомня за Лунното съществуване. Представете си един лунен човек. Той още не е могъл да казва за себе си „Аз“, а е живял в едно смътно, сумрачно картинно съзнание, разположен изцяло в астрални сили и същества, с които се е чувствал едно и в пълна хармония. Помислете си само, мои сестри и братя, у един такъв лунен човек да се събуди някой ден чувството: „Аз съм един Аз. Аз съм различен от другите, аз съм самостоятелно същество и всички други около мене ме гледат.“ Тогава чувство на срам щеше да изгаря целия лунен човек отгоре до долу; той би се опитал да изчезне, да потъне от срам, ако би могъл да почувства такова подранило азово чувство. Така също и ние, мои сестри и братя, когато ни обземе чувство на срам, бихме желали да изчезнем, да потънем в земята, да премахнем нашата индивидуалност. Представете си как древният лунен човек е бил поставен и се е намирал в хармония със силите и съществата на своето обкръжение. Когато го е приближавало някое враждебно същество, той не е размишлявал, а инстинктивно е знаел как трябва да го избегне. Действал е с чувството, което, ако го съзнаваше, щеше да се изрази по следния начин: „Знам, че закономерността не действа така, че да ме разкъса това диво животно, а че световната хармония е такава, че да ми се даде средство, което да ме пази от моите врагове.“ — Така древният лунен човек се е чувствал съвсем непосредствено в хармония със силите на Вселената. И ако тогава в него се беше събудило чувство за „Аз“, щеше веднага да наруши тази хармония.

И действително, когато чувството за „Аз“ е трябвало да проникне човека на Земята, то все повече и повече го е водело в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които достигат до него от отделните човеци, то при всеки човек днес се получава дисонанс — при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност. Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили. Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи времето, в което засвети Юпитеровото съзнание и човекът отново дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената.

Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпитеровото съзнание

Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя това с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, то когато дойде същинското му време, няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То трябва също да загине през май, щом като бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще.

Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, натиска се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкровената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към своя център и по този начин да става силен. Ето защо чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.

В течение на човешкото развитие външният свят ще става все по-враждебен към нас

Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. При това страхът трябва да изчезне. И това е необходимо особено за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и тревога. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, обаче всякакви страхове и тревоги, които измъчват човека, трябва да изчезнат напълно. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека там външният свят ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.

Сега вече това състояние все повече се подготвя във външния свят. И това все по-ясно ще става на човека в онова страшно време, което ще настъпи под управлението на Орифиел, за когото ви говорих последния път. Там човекът трябва да се е научил да стои здраво, да устоява. Самата наша днешна култура създава онова ужасно чудовище, което ще заплашва човека на Юпитер.

Погледнете гигантските машини, които днешната човешка техника конструира

с цялото си остроумие и проницателност. В тях човекът си създава демоните, които в бъдеще ще беснеят срещу него. Всичко, което човекът днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека. Всичко, което се създава заради ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да помогнем на развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото. Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуството, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще то също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.

Страшно е обаче да виждаме днес как хиляди хора от най-ранно детство се насочват само към дейност, която носи материална изгода, и за цял живот се откъсват от изкуството, от всичко красиво и художествено. И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна благодат в човешкото развитие. Човекът сам гради своето бъдеще. Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде положението на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени. Доброто трябва винаги да си казва, че то има само малко повече добро, отколкото Злото. На Юпитер обаче Доброто и Злото няма да бъдат смесени, а човеците ще бъдат разделени на напълно добри и напълно зли. И всичко красиво и благородно, на което се отдаваме днес, служи за засилване на Доброто на Юпитер; и всичко, което се прави от егоистична гледна точка и от гледна точка на ползата, усилва Злото.

За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз,

трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх. Той трябва да владее и да управлява силата, която кара кръвта да тече навътре. Не трябва обаче да се загубва другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към повърхността. Юпитеровото състояние по определен начин ще означава също възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с тях. Отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза, и така ще живее в хармонията на Вселената. Човекът трябва да може съзнателно да кара силите на своя Аз да се излъчват от сърцето навън. Следователно трябва да насочва силите на своя Аз към центъра, когато срещу него приближава враг, а също съзнателно да ги излъчва навън. Само така ще може да се оправя в бъдещите отношения.

Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт. За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и тогава задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой да не мисли, че може да предприеме такива упражнения, ако не е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящо време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света, и постепенно да израствате в бъдещи периоди на човешкото развитие.

Споделете публикацията

Google1

За Светльо

sbonev@otizvora.com | Автор на свободна практика за „От Извора“. „Ако не е оживена от дела, вярата сама по себе си е мъртва.“

Всички публикации

14 коментара за "Рудолф Щайнер: Бъдещето на човека зависи от преодоляването на страха"

  1. Antonyx  15.06.2018 г. | 20:35 ч.

    Ще ми олекне много, ако някой ден постигна контрол върху страха и тревогата.От къде мога да се запозная с такива упражнения за постигането му ?

  2. Петко  15.06.2018 г. | 22:58 ч.

    Antonyx, според мен по добре разбери какво е истинско християнство. Това можеш да направиш, като изучаваш съвременния гнозис – Антропософия. Упражнения без познание, за днешния неморален и осакатен от материалистичната образователна система, са по скоро вредни. ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА. Страх и тревога ще изчезнат, ако станеш истински християнин.

  3. Светослав  16.06.2018 г. | 11:32 ч.

    „Всичко, което човекът днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека.“ Това как би следвало да се разбира?

  4. Светльо  16.06.2018 г. | 13:28 ч.

    Тук според мен Щайнер гжвори за това, че човек конструира и произвежда машини от чист егоизъм. Единствено и само да му служат, задоволявайки понякога безсмислени дори пошли потребности. Както сам Щайнер казва, моралните машини на бъдещето чието конструиране ще бъде възможно обаче само от морални хора за да няма възможност да се злоупотребява с тях.

    Ето да вземем например днес причините поради които човек изминава хиляди километри със самолет или да речем кораб. Ако се замислим ще видим, че причините са породени от чист егоизъм. Вероятно единици са тези който пътуват поради някакви морални подбуди към останалото човечество.

    Проявения егоизъм поражда повече егоизъм особено ако не се осъзнава това.

    Това са мои разбирания и обясниня на това как аз разбирам тук Щайнер, без да ангажирам никого с тях.

  5. Петко  16.06.2018 г. | 16:52 ч.

    Светльо, това което споделяш за пътуванията е много интересно. Когато добавим суетата, надменните и самодоволни физиономии, на постоянно пътуващите и качващи снимки в мрежата (паяжината на ариман/лицифер) картинката на егоизма става още по обширна. Според мен пътуванията, с малко изключения, са израз на вътрешна празнота и липса на истинско щастие, както и неосъзната безпътица. Те постоянно пътуват, за да заглушат безпътицата на празния си живот.

  6. Стопанина  16.06.2018 г. | 17:10 ч.

    Почти съм сигурен, че в лекцията, където Щайнер дава пример със сегашните самолети, които щели да оживеят през Бъдещия Юпитер като етерни грабливи птици, има предвид военните – тези, които по начало се създават посредством човешкия дух, за да носят злини и разрушение. Вероятно и пътническите самолети ще оживеят в някаква форма, но не толкова застрашаваща. Същото важи и за корабите (делящи се на пътнически и военни) и другите машинарии.

    Не съм съгласен със сентиментите относно пътуването, особено когато се представят като стереотипна проява на егоизъм. Хората имат различни причини да пътуват. Някои наистина го правят просто защото могат и нямат по-смислена работа. Други – защото това се изисква от работата им. А един от задължителните етапи на окултния ученик е свързан именно с много пътувания, целите на които всъщност са противоположни на егоизма.

    Въпреки че често съм пътувал със самолет по причини, които не са ми непременно интересни, при работни командировки от възможно най-отегчителния и досаден тип, все пак трябва да призная, че именно при такива полети съм имал най-паметните изживявания, много от които потвърждават сведения на духовната наука. Мисля, че съм споделял за сгодния случай да наблюдавам как се образуват гръмотевиците – както твърди духовната, а не материалистичната наука.

    Единственият пример за моралните машини, дадени от Учителя, също са свързани с частни летателни средства, чрез които хората на бъдещето – казва той – щели да отиват бързо до Рила, за да си наливат от тамошната вода заради нейните свойства. От една страна, това може да изглежда като егоизъм – да търсим най-добрата вода, – но от друга страна, качествената храна и качествената вода, които приемаме, дават отражение върху мислите и чувствата ни, а това се отразява благотворно на цялото общество, пък и на цялото битие.

  7. Светльо  16.06.2018 г. | 20:43 ч.

    Аз също не обичам да говоря със стериотипи, за това направих и уточнението, че малка част съзнават всичко това. Разбира се, че военните машини не могат да се сравнят с гражданските, неимоверно повече злини нанасят и днес, сеещи смърт.

    Съгласен съм и с Петко, че днес повечето хора загубили Пътя новътре към Себе си, търсеки навън себе си, тръгват да кръстосват като от ветрове разпилени целия свят.

    Разбира се без да генерализирам, но не може да се отрече факта, че мнозина са така.

    Да си призная честно и аз пътувах преди, водили сме го този разговор, но днес откровенно не страдам ни най-малкото от липсата на пътешествия.

    На друго място Щайнер казваше, че е бягство от Духа, търсенето на постоянното забавление – честа цел на самите пътешественици.

  8. Петко  16.06.2018 г. | 23:41 ч.

    Според мен, по време на пътуванията се случва нещо много приятно и мнозинството неосъзнато го усещат. Това е освобождаването на етерния(географски) двойник. Това им доставя удоволствие и те пътуват за да избягат от осъзнатата борба, която трябва да доведе до превръщането му в светло и красиво същество. Когато човек сериозно се занимава с езотерично обучение, желанието му да пътува значително намалява. Темата е много обширна и няма да ни стане ясна скоро. Да си пожелаем мъдрост за бъдещето, което е пред нас.

  9. Varna Mapper  17.06.2018 г. | 00:19 ч.

    Как се образуват гръмотевиците според духовната наука(наистина не съм запознат с това) и как можем да превърнем етерния си двойник в добро същество, което да не ни заробва?

  10. Стопанина  17.06.2018 г. | 00:49 ч.

    по време на пътуванията се случва … освобождаването на етерния(географски) двойник.

    Може ли източник на това сведение?

    Как се образуват гръмотевиците

    GA-354, лекция 11.

  11. Varna Mapper  17.06.2018 г. | 09:44 ч.

    Мерси! Ще взема да прочета целят GA-354, защото изглежда интересен.

  12. Петко  17.06.2018 г. | 17:02 ч.

    http://www.otizvora.com/wp-content/Rudolf%20Steiner/BG%20PDF/GA-145.pdf
    Стопанино на стр. 11(последен абзац) и 12 от този цикъл има загатване за това, а иначе не си спомням къде съм го чувал.
    Освен това аз лично имам проблем с моя двойник и усещам, че когато променя обичайното си място влиянието му силно намалява. Това е!

  13. Стопанина  17.06.2018 г. | 17:50 ч.

    Благодаря. Описаните усещания са ми много познати. Дори бих могъл да добавя други усещания, свързани с промяната на сезоните и местообитанието.

    Но според мен на тези места изобщо не става дума за етерен двойник – нито се говори по какъвто и да било начин за него, нито е загатнато за него. Става дума за обикновеното етерно тяло, пропито от един или друг тип мисли, присъщи на селския човек, на градския човек, на езотерика. Със съответните изражения в движението на кръвта и като цяло на усещанията дори на физическо ниво.

  14. Стопанина  17.06.2018 г. | 17:58 ч.

    Етерният (ариманичният) двойник не изоставя току-така човека. Той така се сраства с човека, че за него няма по-ужасно нещо от физическата смърт на човека, когато и на самия етерен двойник му се налага да напусне тялото. При това положение трудно можем да си представим, че той произволно напуска човека, просто защото човекът пътува наблизо или надалеч.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.