Разни мисли — 16: Озадачаващите сънища, превръщащи се в сериал

За тайнствените връзки между хора от различни държави, които се познават много по-добре и си помагат по-ефективно, отколкото предполагат чисто светските им отношения

От доста години имам една странна поредица от среднощни приключения, в които косвено или пряко участват едни и същи лица, които никога не съм срещал на живо. (Със сигурност не и в този ни живот, защото ще имам повод да говоря и за възможни кармични отношения.) Познаваме се, не е като да не се познаваме съвсем, но „задочно“ — от общуване по интернет, размяна на взаимополезна информация, пощенски колети и прочие.

Тези хора работят в едно реално съществуващо студио, разработващо развлекателен софтуер, а моята роля в тези сънища до изминалата вечер обикновено беше на техен колега, част от екипа. Никога обаче сюжетът не е бил свързан конкретно с продукта им, който ни запозна и поддържа отношенията ни до ден днешен. За да не съм абстрактен и понеже ще поискам мнение от вас — читателите, ще поясня, като дам конкретни примери:

Историята наяве

Преди около 18 години съдействах на един човек от това студио да поеме нова функция в екипа, тъй като друг човек,1 който до този момент се беше занимавал с това, внезапно беше изоставил колегите си. А неговата функция беше, така да се каже, авторска — изцяло негово дело беше сложната история на няколко успоредно съществуващи светове; всеки със своите многобройни персонажи, социални правила и верски системи. Имаше и има сложни връзки между боговете от по-горни йерархии и онези от чин, по-близък до Земята.

Понякога ние, феновете на филмови и игрови поредици, сме по-навътре в нещата от повечето хора, които работят по тях, без да са пряко ангажирани със сюжета. Такъв беше и случаят с аниматора, на когото помогнах да стане новият „хроникьор и ковчежник на митологията“. За няколко седмици обобщих биографията на десетките виртуални герои, техните сложни взаимоотношения — кой на кого е враг или съюзник, кой е неутрален, как междуособните им отношения до онзи момент бяха давали отражения и в политическите отношения между паралелните светове и какви бяха незавързаните сюжетни нишки. И изпратих синтезираната информация на човека, който се нуждаеше от нея. Той беше трогнат от жеста и се чудеше дали съм положил този труд само от фенщина. Имаше я и фенщината, разбира се, но бих му помогнал, стига да можех, и при други обстоятелства.

Признах му, че се чувствам и малко гузен, задето няколко месеца по-рано бях влязъл в търговските регистри на САЩ, където бях открил патентованото име на разработваната тогава серия от поредицата, преди то да бъде обявено пред широката публика. И тъй като го бях разпространил из големите фенски сайтове, се оказа, че съм съсипал маркетинговата им стратегия. Та с труда си бях опитал да изчистя прегрешението си.

Както и да е, така се започна дългогодишното ми общуване с този аниматор (и автор по неволя), както и с неколцина други от студиото, включително шефа му. Моята „случайна“ намеса в кризисния момент беше запълнило празнотата след напускането на онзи техен колега, а разработката на продукта завърши в предварително обявения срок и пожъна комерсиален успех. И само защото студиото имаше изрична забрана от собствениците си2 да бъде подпомагано от фенове чрез идеи или по друг начин,3 името ми не присъстваше в списъка с благодарностите, появяващ при успешното приключване на новото приключение. Но те си знаеха! И бях дарен с разни колети, копие на самия завършен продукт4 с автограф и ценни подаръци — предимно редки колекционерски материали.

По онова време още следвах „Компютърна графика и мултимедия“ в университета, затова разговорите с аниматора ми бяха изключително полезни. Той обобщи нещо, за което вече имах предусещане: „Нищо не се учи в колежа. Всичко се учи в хода на работата.“ Няма да ви отегчавам с общуването ни за това, как и най-добрите аниматори в бранша тепърва трябваше да извървят дълъг път, преди да постигнат не само реалистични движения на виртуалните си герои, но и да създадат чувството, че тези герои имат тегло, сякаш са от плът и кръв.5

Имали сме разговори на исторически, религиозни и други теми. Обсъждали сме и особеностите на разни народи по света.6 Не бих могъл да забравя и безценните му примери, как човек се учи от грешките си. Но нищо от горното, макар да има паралели в реалността, като че ли не обяснява естеството на сънищата ми и тяхната периодична поява.

Историите насън

Не знам колко пъти съм сънувал, че съм част от екипа на това студио. Помня поне три, но бяха повече — просто след събуждането забравям същественото и детайлите на повечето от тях. Знам обаче, че винаги (до снощи) действието се развиваше в офисите на това американско студио или започваше от там. И никога сюжетът не беше свързан с това, което компанията разработва.7

Един от най-ярките ми сънищни спомени е, че излизаме от сградата на студиото в Чикаго и уж тръгваме да хапнем някъде през обедната почивка. Отправяме се по една улица на изток, но скоро асфалтът свършва и улицата преминава в доста кална пътека сред пожълтели и посивели треви, и криволичеща между няколко доста неугледни къщи. Дори в съня си разпознавам тези къщи — виждал съм ги през детството си в руската провинция. Тамошните села в най-добрия случай приличаха на българските стари махали, които така и не са успели да станат села.

Пред една от къщите се мотаеше проскубана кучка с увиснали бозки. Скоро се появиха и кутретата ѝ. Май бяха две. Ненадейно изникна и някакъв местен мужик — едър като мечка и червендалест, по потник и анцуг, имитиращ екипа на тамошния ЦСКА. И не знам какво му направи едното кученце — може би се заигра с анцуга му или просто се мотаеше в крака му, — та руснакът го грабна и го напъха в една микровълнова печка, намираща се върху лекьосан хладилник до входната врата.

Не можех да повярвам на очите си и се парализирах от ужас. Не знам кое ме извади от вцепенението — гнусните пукащи звуци от печката, агонизиращото скимтене на палето или това, че кучката захапа моя крачол, за да ме поведе към къщата и да помогна на малкото ѝ. А може да беше и гласът на един от американците, с които бях.

До днес помня какво ми каза той:

„Те не са хора като нас.“

(Почувствах, че под „нас“ има предвид и мен, макар и в съня си да не се възприемах като американец. Също — че „те“ са по-скоро руснаците, а не типажа, към които се числеше откаченият руснак.)

Докато шефът на студиото казваше тези думи, осъзнах, че вече съм по-далеч от руската съборетина. Бяхме на нещо като кръстопът — там, където пътят преминаваше обратно от утъпкана кал в асфалтирана улица. В чувствата си бях съгласен с това, което ми беше казал, но и до днес се опитвам да го рационализирам чрез разсъдъка си.

От една страна, това, което направи руснакът, може би е сред най-кошмарните ми и най-травматични съновни изживявания. От друга страна обаче, шефът на студиото, в което работех насън, създава едни от най-кървавите развлекателни продукти, в които хората могат да се избиват по какви ли не садистични начини. Конкурират печенето на жив пурек в мъкровълнова печка. Но чувствата ми намираха някаква разлика, а разлика намира и разсъдъкът ми.

Мисля, че въпросните ми познати от онова студио, каквито и ужасни идеи да влагат в творчеството си, никога не биха ги реализирали в реалния живот. Всъщност те са едни от най-човеколюбивите и алтруистични хора, с които съдбата ме е срещала. Разговаряли сме, че чрез игрите, които правят, и идеите, които влагат в тях, насочват злото (което попиват от световната реалност) в една „карантинна“ и „безопасна“ област. Вероятно е спорно, затова го поставям в кавички. В същото време мисля, че типажите с анцузите (все тая от етническия им произход) са напълно способни да правят това, което правеха в съня ми. Действителността показва, че са способни и на по-гадни неща.

Още една история от снощния сън

Този път не работех за въпросното студио, но пътувах със самолет за Щатите, за да започна работа там. Не знам дали този сън беше епизод от предисторията на „сериала“, но го чувствам свързан с по-ранните сънища. Полетът беше до Ню Йорк и след като слязох на летището, нямах представа как да продължа до Чикаго. Докато, видимо развълнуван, съм се озъртал и съм зяпал таблата с разписанията на полетите, вероятно съм направил впечатление на две служителки от охраната, които ме заразпитваха откъде съм и по какъв повод съм в страната. След като им обясних, те също се развълнуваха и споделиха, че са фенки на продукта, по който щях да работя.

Щом ме уведомиха, че има доста време до полета за Чикаго, ме поканиха в офиса си и докато ме черпеха с кафе, споделиха мнения за последните серии на играта — какво им харесва в последните издания, но и какво не им харесва в историята, в музиката, в представянето на още неразгледани архетипни образи, в стилистичното представяне… И докато им обяснявах, че работата ми ще бъде свързана именно с изчистване на такива недостатъци и сближаване на завършения продукт до това, което очакват феновете, мислех, че тези жени (две въздебели и неугледни негърки) също не се вълнуват от насилието, с което обикновено се свързва този доста популярен продукт на тамошната попкултура, а търсят това, което търся и аз — елементите от изкуството, препратките към древни митологии, социалните кодекси и прочие канализирания на духовността.

В този напълно последователен и реалистичен сън се стигна дори до момента, в който очаквах роднините от България да зазвънят по телефона, за да ме питат дали съм пристигнал благополучно. Но телефонът вече издаваше писукания, че батерията му е на последни издихания. Служителките от охраната любезно ми предложиха кабел и ми посочиха един разклонител, където да я заредя. Мисля, че в това имаше някаква символика, но не мога да я разгадая. Иначе жестът и вниманието, на което се радвах, не се нуждаят от коментар.

Не помня дали имаше нещо след това. Струва ми се, че се събудих, преди да съм си допил кафето и да съм продължил към Чикаго. И както всеки път (даже по-упорито и по-озадачаващо след всеки следващ път) се питам: какви са тези сънища, на какво се дължат, какво искат да ми кажат и искат ли въобще да ми кажат нещо?

Определено не са изпълнени със символизъм като обичайните ми съновидения. Определено са по-дълги, по-последователни и по-реалистични. (Ако не броим, че няма как по една улица да се стигне за минута от Америка до Русия.) Определено нямам други сънища, които мога да оприлича на самостоятелни епизоди от непрекъснато обогатяващ се сериал.

Насоките от духовните водачи

Възможно е да обръщам прекалено внимание на тези сънища и да им отделям по-голямо внимание, отколкото заслужават. Но на едно място Учителя казва:

„Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение.“ (Из беседата „Свещеният час“)

Днес препрочетох извадките от антропософията, компилирани от Нели Хорински за блога. Тези, които вероятно имат някакво отношение към описаните сънища, са следните:

„Който наистина напредне в прозрението за духовния свят, малко по малко преживява преобразуването на сънищата си. Те стават все по-подредени. От обърканите образи, като насолената баба и подобни, изникват постепенно неща, които разумно изразяват нещо. Целият сънищен живот се изпълва със смисъл.“

и

Едно и също астрално преживяване винаги се проявява като една и съща картина, в която изцяло царуват порядъчност [тук го разбирам по-скоро като подреденост, защото се противопоставя на хаотичността — м.б.] и хармония, докато обикновените сънищни образи са хаотични.“

Не си спомням дали епизодите от тази сънищна поредица се появяват, когато правя духовните упражнения, водещи до подредените и смислени сънища. Всъщност помня, че когато правя въпросните упражнения, действително сънищата ми стават по-подредени и по-смислени, но сюжетът им е съвсем различен. Със сигурност не съм ги практикувал в дните преди снощния реалистичен сън. Но като че ли отчитам някаква закономерност — сякаш сънувам нови епизоди от „сериала“, когато имам „едно и също астрално изживяване“. То ще да е свързано със земните ми чувства на разочарования от обкръжението ми, стигащи до границата на обезверяването.

Нека е ясно: И през ум не ми минава да емигрирам и да работя в САЩ. Нямам никакво влечение да живея и творя там. Едва ли бих отишъл и като турист.

По-скоро си мисля, че в астралния свят се свързвам с хората от онзи екип и това предизвиква въпросното „едно и също астрално преживяване“. А това са хора с различен произход — освен американците, има таланти от Испания, Хърватия, Германия, Гърция, Русия… Само мога да предполагам дали се познаваме от предишни животи, но някои сведения от Щайнер, според които човек лесно сънува само хора, с които има кармични отношения, насочват мислите в такава посока. Взаимното ни уважение, общите ни интереси и някогашното ни краткотрайно сътрудничество са пореден аргумент.

Мисля, че по някакъв начин астралните срещи с приятели ми помагат да преодолея обезверението и разочарованията. Никога не мога да съм сигурен, че е така. Но пък има нещо утешително, че такава вероятност съществува.

Ще ми е интересно и… полезно да узная вашето мнение. Чувствайте се поканени да споделите и ваши сънища от същия или сходен тип.

Иван Стаменов
13.6.2018 г.



Бележки:

  1. На другия, който напусна екипа преди 18 години, дължа интереса към начините за поднасяне на разкази, както и някои художествени похвати (освен сценарист, беше и главен художник) при графичното изобразяване на човешки същества. [^]
  2. Днес студиото е собственост на Warner Bros., но по онова време беше под шапката на друга, вече несъществуваща корпорация. [^]
  3. Това изискване е, за да се избегне ситуация, в която някой би могъл да поиска пари за идеята си, използвана при разработката. [^]
  4. Не искам да назовавам името му, тъй като съм поел ангажимент да не разкривам ролята си в създаването му. Дори някой да се досети за коя игра става дума от изнесените подробности или просто защото е влизал в стаята ми, 🙂 няма да го потвърдя, нито да го отрека. [^]
  5. Миналата година въпросният аниматор, който междувременно оглави целия аниматорски екип, взе престижна награда за революционния си пробив в създаването на свръхреалистична анимация при мимиките на компютърно-генерирани персонажи в игрите. Подобна награда, само че в киното, по-рано получиха аниматорите на Ам-Гъл в екранизацията на „Властелинът на пръстените“. [^]
  6. Въпросният аниматор има германски произход и въпреки че е роден в Америка и не беше стъпвал в Европа, беше убеден, че германците имат много по-прагматично отношение към решаването на всякакви проблеми, но „по някаква причина“ избират да прилагат американските „решения“. Нещо, с което определено мога да се съглася. [^]
  7. Но е интересно да се отбележи, че почти пророчески предвиждам някои сюжетни обрати и нововъведения в механиката за управление на персонажите на всяко следващо издание, което е още един аргумент, че между мен и разработчиците има непрекъсната мистична връзка даже когато не сме общували от месеци или години. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Разни мисли — 16: Озадачаващите сънища, превръщащи се в сериал"

  1. Милен  13.06.2018 г. | 18:45 ч.

    Едгар Кейси „Как да тълкуваме сънищата“ автор Хармън Х.Броу, по-добра книга по темата не съм открил. От втора част си е учебник.

  2. Varna Mapper  14.06.2018 г. | 11:02 ч.

    Толкова тясно преплетен с реалността сън… Интересно, при мен сънищата са хаотични, понякога с приключенски характер(звучи банално, но понякога съм се сънуваш като член на пиратска банда). Единствените епизодични сънища, които съм имал, са били кошмарите ми и то не знам до колко обвързани като едно и също или са били просто израз на един и същ страх.

  3. Ивелина  14.06.2018 г. | 13:54 ч.

    Аз също имам не толкова чести, но реални сънища от места, които са ми страшно близки и познати и на които никога не съм била в будната ми реалност. Едното е подобно на съвременен град, а другото е морски бряг. Най-фрапиращото е абсолютната ми увереност по време на сън, че това е моят роден край, това е моето място. Колкото и фантастично да звучи, мисля, че дори съм преживяла насън и неща, които ще се случат в бъдеще, въпреки, че не мога да го твърдя със 100%-на увереност. Тъй като автора на статията, както и аз, не сме съвсем сигурни как да тълкуваме случващото се насън, особено когато това са реални, дори осезателни картини, за себе си аз намирам смисъл и полза за задълбочено размишление, дори медитация върху следните думи от „Добрата молитва“:

    „Помагай ни и ни съдействай, да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.“

    Казвайки тези думи, всеки човек може да вложи различен смисъл, например ако някой е биолог може да вложи искренното си желание и готовност да расте в опознаването на биологията. Ако отнесем тази искренна молба към тълкуването на сънищата, човек чрез тези думи може искренно да се помоли да му се изясни смисъла на сънищата, както и това да е истината, а да не е някаква заблуда. Не знам доколко помагам с тези разсъждения, но според мен има смисъл в такова усилие.

  4. Стопанина  14.06.2018 г. | 14:06 ч.

    В интервю от днес шефът на студиото обяви изненадващо, че променят графика си на работа (спазван неизменно от над десетилетие) и следващото издание на поредицата, което дори не е официално обявено, няма да бъде представено на тазгодишното геймърско изложение Е3, както се очакваше от практически всички фенове. Вече правя лесни паралели със съня си от онази вечер – таблата с графиците на летището наистина се променяха странно и не знаех как и дали ще мога да стигна до Чикаго. А това, че така и не стигнах, докато трябваше да изслушвам какво вълнува феновете и какви са забележките им към предлаганото досега, ще да има отношение към това, че разработчиците си дават повече време за създаване на следващата серия, за да отговорят на високите очаквания:

    Знаем, че някои от вас са разочаровани, задето не сме на E3 тази година. Целият екип чете вашите коментари и всички ние истински оценяваме вашата страст за следващия ни проект. Когато знаем колко много той означава за вас, това поддържа вдъхновението ни и ни дава сили да създадем игра, с която ще се гордеете. Ще я споделим с вас веднага щом е готова.

    Просто се оказва, че сънят е бил пророчески. Но защо трябваше да го знам един ден предварително и какво отношение имам към тяхната работа, след като от години не поддържаме връзка, си остава загадка.

  5. Стопанина  14.06.2018 г. | 14:27 ч.

    Историята на последното издание ни занимаваше с манипулациите на черни магьосници, които успяха да направят така, че един тъмен архангел да се въплъти в земното измерение. Героите, според възгледите си, се разделиха на фракции (пет основни групи по вяра), но това разделение не им позволи да го спрат и той, могъщият демон, успя да отрови жизнените (етерните) сили на Земята, като по този начин застраши съществуванието и на паралелните светове, та даже и на Единственото Същество, стоящо над всички богове. Накрая злодеят беше победен от потомците на един средиземноморски мистериен център, обучаващ воини на светлите богове.

    Какво следва подир историята за въплъщението на Ариман? Като че ли още не са решили. Историята трябва да продължи някак от едно много интересно място, на което приключи. И си мисля дали пък да не ги запозная и с епохата на Арх. Орифиил. Това би позволило идеята за разделението на фракции да се доразвие, а в последната серия бяха посели и идеята, че „има съдби, по-лоши от смъртта“ – което също има отношение към проблема с „втората смърт“ и Орифииловата епоха.

    Но пък като че ли не ми се иска да им се набърквам. Ще ми се да видя какво ще предложат и да ме изненадат – все тая приятно или неприятно. Наели са си нов щатен и професионален автор, от когото – поредна „изненада“ – имам добри впечатления заради досегашните му творби и някои размисли в блога му. Много, много интересно взе да става с цялата тази развръзка.

  6. unknown  14.06.2018 г. | 19:57 ч.

    Може ли игрите или ако е игра защото не знам за какво иде реч,не играя такива игри,да показват някакви събития които ще се случат в някакво бъдеще!

  7. Стопанина  14.06.2018 г. | 20:35 ч.

    Може поне по три линии:

    1) Ако познават някой, който може да им представи събитията в бяла светлина. 😉

    2) Ако имат собствени идеи, каквито имат всички хора, стига да обръщат внимание на духовния си живот. В случая говорим за студио с персонал 200 човека, така че се намират всякакви хора.

    3) Ако са под шапката на мъглява корпорация като Warner, замесена в организирането и прокарването на определени събития, както и подготовката на човечеството да ги приеме по определен начин, удобен за кукловодите.

    В наши дни игрите са по-могъщо средство за прокарване на всякакви идеи, отколкото бяха кинофилмите. И отдавна е така. Ето тук бях илюстрирал един случай, в който събитията на 11.9.2001 г. бяха „пророкувани“ от друга популярна поредица:

    http://www.otizvora.com/2012/01/3637

  8. Стопанина  14.06.2018 г. | 22:12 ч.

    Взе да става съвсем откачено. Пускам си един филм – „Формата на водата“, – понеже още не съм го гледал, а обра сума ти Оскари. И още в първите сцени… кого виждам? Едната негърка от съня ми, по-бъбривата от двете, която ми даде и кабелчето за телефона. На всичкото отгоре: гласът ѝ същият като в съня ми.

    И след съня имах усещането (откъде?!?), че има такава реална жена, при това актриса, ама сега съм вече сигурен. Става дума за някоя си Оливия Спенсър:

    https://www.imdb.com/name/nm0818055/

    Специално и много внимателно прегледах филмографията ѝ, за да се уверя, че не съм я сънувал, понеже ме е впечатлила с някое участие. Ами не… Като изключим филма, който едва сега си пускам, има някаква вероятност да съм я гледал преди 10 години в епизод на CSI (някаква супер нищожна роля) или преди 20 години в „Досиетата Х“ (също някаква тотално забравима епизодична роля).

    Откъде-накъде ще я помня до днес, ще знам как изглежда сега, как звучи, че има и главна роля в съня ми. Много ми е странно всичко това – почти до потрес. Може би ще допиша нещо, след като изгледам целия филм.

    Добавка: И за капак, името на героинята ѝ във филма е Зелда. Едно име, което в попкултурата се свързва предимно с видео игри.

  9. Петко  14.06.2018 г. | 22:41 ч.

    Много интересна снимка от твоето детство със среден пръст. Жалко, че Март Атанасов не я публикува в някоя от своите книги, като резигнационен жест.

  10. unknown  14.06.2018 г. | 22:53 ч.

    Не помня дали сме говорили за Картите от играта Илюминати.

    https://zemia11.blogspot.com/2016/11/blog-post.html

  11. Виолета  15.06.2018 г. | 07:37 ч.

    Октавия Спенсър участва във филма Колибата, 2017, в ролята на Бог Отец. Вие го препоръчахте във форума.

  12. Varna Mapper  15.06.2018 г. | 07:38 ч.

    Интересно, как се казва играта? Аз също играя игри, но те са Europa Universalis IV, Heart of Iron IV(все с държави) и Minecraft(понеже си падам малко и архитект).

  13. Стопанина  15.06.2018 г. | 10:34 ч.

    Октавия Спенсър участва във филма Колибата

    Ами да! Дори в съня си знаех, че негърката трябва да е актриса, която съм гледал наскоро и ме е впечатлила с нещо. Но сякаш нещо по-силно от мен ме блокираше да си спомня.

    И какво излиза сега? Бог Отец ми се е явил насън в любимата си антропоморфна форма, при това в ролята на шеф-охранител (на мястото, където хората се издигат от небето или кацат на земята), за да ми каже какво не Му харесва в съвременното изкуство. Кабелчето и разклонителят… какво искаше да ми каже с тях?!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.