Възражения и критика срещу „Тракийският звукозапис“ на Валентин Грандев

Или как един слаб ученик, вместо да брани Учителя си, му подлива вода и се гаври с академични и окултни истини

На 28 май в сайта „Истина.БГ“ беше публикувана статията (ако мога да нарека така възкраткия и странен параграф) „Тракийският звукозапис“.1 В коментарната част зададох няколко въпроса на автора Валентин Грандев, които до днес, близо две седмици по-късно, остават „незабелязани“ и без отговор. И след като се чух със стопанина на „Истина.БГ“ — Теодор Николов, — за да го запозная накратко с възраженията си към изявленията на човека, който „обогатява“ сайта му с почти единственото напоследък авторско съдържание, сега се чувствам със съвсем развързани ръце да вляза в по-открита полемика.2

За начало, налага се да отметнем няколко фактически положения. Първо, въпросът за приемствеността между древните траки и днешните българи не е само исторически въпрос, а също — езиковедски, изкуствоведски, етнографски, генетически, антропологически и прочие. Със сигурност не е главно „социален“, какъвто опитва да го изкара г-н Грандев. Ако той не се е съобразил с това, което личи от параграфа му, който нямам никакви основания да наричам статия, ето, обръщам му внимание. Второ, тракийското наследство е и окултен въпрос за българите, а окултните сведения, дадени от Учителя Беинса Дуно и д-р Рудолф Щайнер — две имена, които иначе имат сериозно присъствие в „Истина.БГ“, — изобщо не подкрепят изложението му.

Ако се чувства подготвен, г-н Грандев може да спори с:

• Езиковедите, които намират тракийския език за основа на българския език — не само лексикална, но и граматическа, — като някои от техните продължители дори сме склонни да разглеждаме двата езика като условно тъждествени. Въпреки дългите векове, които ги делят, и въпреки естествения развой от единия език до другия. Не ми е известно някой да твърди, че нямало развой — тоест: никакви промени през вековете. Това е измислица от автора на параграфчето, борещ се с илюзорни вятърни мелници.

Но и никой не е длъжен да се съгласява с частното и лесно оборимо мнение на г-н Грандев — (само защото го е предложил с надменен и назидателен тон) — че „целият свят се движи, преселва, появява и изчезва, дори в най-негостоприемните части на планетата“. За да докаже тази своя теза, авторът трябва да ни убеди, да речем, че балтийските народи са променяли езика, културния си облик и генотипа си през последните поне две-три хилядолетия. Също — че по-голямата част от населението на Централна и Южна Америка, или пък Африка, въпреки всичките движения, преселения и размесвания през последните две хилядолетия, няма нищо общо с населението, обитавало тези области от памтивека.

Няма да искаме от него да доказва твърдението си, че „целият свят се… появява и изчезва“, поради фантастичната му, безосновна и дори смехотворна същност. Светът нито се появява току-така, нито ще изчезне току-така. Още по-малко: без да остави следи. И никой европейски народ не пише толкова идиотски официалната си история, колкото българския. Нищо че в историите на съвременни Франция, Италия, Испания и Великобритания също са ставали етнически промени.

Но те имат право да са потомци и на келти, а ние нямаме право да сме потомци и на траки. Това ли искате да ни кажете, г-н Грандев? Говорете си, не ми пречите. Спорете и с…

• Изкуствоведите, които намират трако-български връзки и доказват тази приемственост, са твърде много за изброяване. Но, за да не бъда абстрактен, както г-н Грандев, все пак ще се позова на две добре известни имена сред няколко поколения.

Първото е на писателя Николай Райнов. Може би трябва да се спомене (специално за г-н Грандев), че този човек, освен прочут автор, е бил художник и преподавател по изкуство във висше учебно заведение. Той заявява в едно интервю:

„На някои от колегите се зловидя тоя напредък на теоретичната подготовка в академията и те настояха в един Академичен съвет да се съкрати програмата, понеже била много претрупана. Другите, като не желаеха да си създават излишни разправии, ме оставиха сам да се боря срещу тия реакционери. И те успяха най-после да наложат едно решение, според което се махнаха важни епохи и цели художествени системи. Например тракийското изкуство в балканските страни, без което е невъзможно да се разбере старобългарското изкуство.“3

Остава да си изясним — Николай Райнов също ли е сред онези, „комплексираните“, които си търсят въображаемо тракийско потекло и още по-въображаема културна приемственост, понеже това е всичко, което осмисляло живота им? Наистина ли г-н Грандев се смята за пò изкуствовед от Райнов? На какво би се основавала една такава претенция? На параграфчето му, което по грешките издава и че не е езиковед?!

Може би той е пò изкуствовед и от съвременника ни проф. Асен Чилингиров, който написа цяла библиотека с книги, някои от тях изцяло изкуствоведски, напр. „Българската архитектурна школа“, в която се показват тракийските корени на редица средновековни занаятчийски школи. В много по-обемист и много повече убедителен текст, отколкото може да бъде параграфът на г-н Грандев, очевидно вдъхновен от същите тъмни духове на невежеството и хулния бяс, които са нашепвали и на реакционерите, заличаващи цели епохи от историята ни — същите, за които говори Н. Райнов.

• Етнографите (всички, без изключения) дори не помислят да отричат тракийското наследство в българския фолклор и прединдустриалния бит. И ако имаме представа за произхода на почти целокупния ни фолклор, бихме се осмелили, ако не сме на държавна заплата и страхливи пред назидателния тон на такива като г-н Грандев, да заявим, че е преобладаващо тракийски. Или ако предпочитаме географско определение, а не етническо, понеже това много дразни някои хора — (палео)балкански.

• Генетиците и техните все по-натрупващи се и доста красноречиви открития са от ясни по-ясни. Г-н Грандев, ако се чувства подготвен, може да спори и с тях.

• Антрополозите също са единодушни. Много бих желал да узная, как г-н Грандев ще обори един чуждестранен специалист, какъвто е, да речем, Карлтън Кун. И той ли е искал да „гали народно его“, като нито е първият, нито последният чужденец, който пише, че „тракийският произход на съвременните българи не може да се оспорва“. Както и че предците на българите „са населявали Балканите поне от енеолита“.

Българските антрополози, които са мерили нашенците и са категорични, че черепите на българите показват „уседнал живот от много хилядолетия“, са ясни. Сред тях е и Петър Дънов, който може би е правил повече измервания, при това от най-различни части на страната, отколкото всеки друг антрополог по негово време. Всъщност последното в кавичките беше от него!

Валентин Грандев говори за

„липсата на здрава историческа основа“

във възгледа, че днешните българи са потомци преди всичко (но не и изключително) на старите траки. За жалост, в неговия параграф, поради пълната му абстрактност и обективната му краткост, е пропуснато най-важното: да научим коя, според автора, е здравата историческа основа. Но, за щастие, само понеже сме исторически подготвени по-добре, отколкото той би могъл да си представи, не е трудно да разпознаем в думите му отзвук от периодично претопляни статии в Матрицата, каквато е и „Нямаме и капка тракийска кръв“ на „проф.“ Божидар Димитров. Това прави публикуването на параграфчето в раздела „Капаните на Матрицата“ даже куриозно.

Оказва се, че за господина Грандев новите исторически тълмежи на този „професор“ — с които той оборва собствените си по-ранни трудове! — са „сериозната основа“. А такива, като Г. С. Раковски, поп Йовчо от Трявна, йеросхимонах Спиридон Габровски, академик Цани Гинчев, археолога Д. Даскалов, па даже и колегата му Рашо Рашев, не са „здрава основа“. Защото техните трудове или са поредните „измислици“, както ги нарича г-н Грандев, на „специалисти“ (кавичките пак са от г-н Грандев, който си присвоява правото да отнема академични звания), или са трудове, които просто не се вписват в ограничените представи, изложени в още по-ограничен параграф.

Но нека сме снизходителни…

Хипотетично ще приемем, че, освен гореизброените, по-новите учени, сред които най-изявени са проф. А. Чилингиров, д-р Г. Сотиров, историкът А. Мошев, също нямат право на звания. Защото пишели непозволени неща — все „измислици“, които компенсирали онова, че всички останали са ни „задминали социално“. (Струва си да се отбележи, че такива похвати за „аргументация“, залагащи на офанзива срещу самочувствието на определени групи, са присъщи на грантаджийските медии.)

И да приемем тази българофобска хипотеза, какво ще правим с „измислиците“ на… небългарите? А това са „измислици“, преобладавали в научното пространство, преди да дойдат реакционерите с техните „по-здрави основи“, уйдисващи на г-н Грандев. Сега се чудя и мая, на кого да обърна внимание — на тоя, дето твърди, че целият свят „се появява и изчезва“, щом трябва да задраскаме траките и да телепортираме българите в техните земи, или на ерудити, като поляка Мачей Стрийковски и хърватина Винко Прибойевич.

От какъв зор биха писали неща, сред които:

Българите получават автономия на земите си с грамота, написана със златни букви от Александър Велики, след като му помагат в походите. Става дума за местното балканско население, наричано и траки.

Това става съвсем ясно от сведението, че „многобройните могили по българските земи са гробове на български царе и рицари от много древни времена“.

По-склонни са да приемат, че Елена, майката на Константин Велики, е била бугарка, сиреч тракийка от Средица (София), отколкото брачка, сиреч илирийка от земите на днешна Хърватия.

Сигурно поляците и хърватите пишат такива неща по някаква славянска линия? „Ако изкараме българите потомци на траките, ние също ще изкярим, защото сме от народи, числени към същото езиково семейство“. Да, ама не. Защото цяла плеяда от неславянски учени и монаси, живели в различни страни от Централна и Западна Европа, па даже и на съседни континенти, отъждествяват средновековните българи (а това ще рече и днешните, освен ако г-н Грандев не отрича, че сме потомци на хората, живели в нашите земи през Средновековието) с дузина тракийски племена — мизи,4 гети/готи,5 пеони,6 трибали,7 одриси8 и пр., — пък и с траките като цяло:

„И тъй отредите напуснали Панония разнебитени. Оттук поели на път през земите на българите, наричани траки в по-старите писмени паметници.“ (Фулко, ГИБИ III, с. 111)

Да вземем и Анна Комнина — византийска принцеса, която едва ли е имала някакви причини да си прави социални компенсации с „измислици“. Тя също определя българите като траки. Самата тя има малко българска кръв, а на науката не е известно сведение някой от враговете на Комнините да е възразил срещу думите ѝ, като я упреква в комплексираност. Няма как и да бъде, като се има предвид, че въпреки частичния си български произход тя изобщо не е симпатизирала на траките, нарекли се българи.

Да вземем и самата българска книжнина, писана през Златния век, свързван и с най-голямото политическо и социално величие на България през историята ѝ. И там четем, че самите българи са се смятали за потомци на най-древното население по земите си и без никакви коментари или възражения превеждат и приемат сведенията, че са потомци на същия народ, от който са и Ахиловите мирмидони. Явно са имали „къса памет“ и са „забравили“, че преди два-три века предците им са дошли в „чужди, овакантени земи“. Това обяснява и защо самият цар Симеон е искал ключовете на Константинопол,  защото бил град на дедите му.

И това може би ще да е било от някакви комплекси, макар социалните условия в Златния век да не предполагат такава г-н Грандева мисъл. Само дето и тая мисъл не е негова, а е отзвук от творчеството на друг „специалист“ по история, какъвто е и „проф.“ Б. Димитров. Имам предвид Петър Добрев, който пише:

„Интересно е също, че не само някои византийски книжовници са гледали на българите като стари обитатели на Балканския полуостров, но и самите българи са живеели някога с чувството, че са древно европейско население. Това личи от израза „Европии мизийски“,9 с който са наречени българите в краткото житие на св. Климент.“10

Интересен начин на мислене. Нямало значение какво са писали чуждите книжовници. Нямало значение за какви са се смятали и самите българи. Тези, които са знаели най-добре, тъй като са били съвременници на събитията и народите, а са писали и първоизворите, се обявяват от г-н Грандев за „псевдоисторици без солидна основа“, а манипулативните мисли, досущ тези на Б. Димитров и П. Добрев, се изтъкват като „сериозната основа“.

Толкова за общата фактология, с която параграфчето не е запознато. А както звучи от първото до последното изречение, не ще и да я познава. „Вече си имам мнение, не ме занимавайте с факти“ — е идеята в цялостното послание на изявлението. Но това си е проблем на автора. Сериозен проблем! Защото ушите му тепърва ще има да свикват с „тракийския звукозапис“, ще страдат и няма да знаят защо.

Отделните звукозаписи лека-полека ще станат завършен албум. Истината винаги намира път да излезе наяве. Всемирен Закон.

Другата страна на темата: удобният стереотип

От текста с обем на половин машинописна страница трудно можем да разберем, откъде идва убеждението на г-н Грандев, че е компетентен да се изказва по въпроса за произхода на българите и степента, в която тъй наречените траки участват в етногенезиса на нашия народ. Говоря за степен на участие, защото самото участие не може да се отхвърля от логиката, нито се отхвърля от науката, ако не броим по-новите, идеологически мотивирани изявления на неколцина реакционери, оборващи преди всичко себе си.11

Изобщо не е ясно с какви исторически трудове е запознат г-н Грандев или дали изобщо е запознат с такива. Не става ясно нито към кого отправя разни упреци, нито на кого рисува твърде неласкателен социален облик, нито какво се очаква да приемем, ако случайно решим да разглеждаме параграфчето му по-сериозно, отколкото заслужава. Но обвиненията му са много крайни и не могат да се подминат с лека ръка. Особено ако стереотипът на „врага“, описан в словоизлиянието му, е толкова широк, че практически в него попада абсолютно всеки, който е склонен да се определя като потомък на древните траки. Независимо как и дали проповядва това свое схващане. Но най-вече: ако работи активно за популяризирането на такъв възглед.

Независимо дали го е искал или не, г-н Грандев поставя мен и съмишлениците ми в този стереотип, което ми дава право (пък и задължение) за отговор. Мисля, че всичко, което ще кажа по-долу, поне отчасти може да се приема за позиция и на другите неспециалисти с „комплекси на битието“, сред които са Павел Серафимов, Емил Живков — също като мен, доказали се в професията си, с повече от прилични социални възможности, пък и видели широкия свят. Не ни се налага да „търсим някаква значимост в миналото“, защото осъзнаваме и сегашната си значимост, пък и тази, която имаме с работата си за бъдещето.

А от лична гледна точка, с която не ангажирам нито едно от изброените дотук имена, бих добавил, че водещият мотив при мен е любовта към Истината. Тя изключва всякакви похвати да се правят стереотипни обобщения, каквито си позволява г-н Грандев, особено на хора, които нито е виждал, нито е чувал, нито е чел. Пълната му некомпетентност по въпроса, с който се е заел, прозира в изречението:

„Знанието, че във всяка страна виреят псевдо историци, чертаещи пътя им назад до Моисей и Адам, допълнително ме е карало да вярвам в това.“

Не знам какво г-н Грандев си мисли, че знае, но с това изхвърляне той декларира, че Истината не струва и пукната пара за него, защото извършва две нравствени престъпления: 1) атакува българите, намиращи корените си при траките, заради нещо, което не е твърдял нито един от хората, поддържащи това движение от 10, от 20, от 30 или повече години; 2) атакува всички верски течения и разклонения на юдео-християнството, според които човешкият род, независимо от кой народ, би трябвало да се смята за потомък на Адам и Ева.

По всичко личи, че или г-н Грандев разпознава дедите си в маймуните (както твърди господстващото материалистическо учение), или не е способен да осъзнае недомислицата си, че, ако отхвърляме с присмех произхода от Адам (все едно дали влагаме буквалния религиозен или по-дълбокия езотеричен смисъл), би трябвало да приемем, че някои човеци са слезли с летяща чиния от космоса или са произлезли по някакво чудо от нищото. Това са възгледите, които намирам за заслужаващи присмех. Ако не съм ги разбрал правилно, проблемът си е в г-н Грандев, защото не ги е изложил достатъчно обширно и аргументирано. Пък и отказва дискусия за доизясняване.12

Не знам и дали има хора, които търсят произхода си от траките, а действително отговарят на качествата, описани в стереотипите на параграфчето. Сигурно ги има. Даже бих се изненадал, ако ги няма. Във всяко условно общество, обединено от общи интереси, има всякакви хора. Както казват англоезичните: нужни са всякакви хора, за да се получи един народ. Но как ли би се почувствало обществото, към което принадлежи господинът Грандев, ако му припиша частните и никак не ласкателни качества на самия Грандев, сред които е и фанатизмът (както ще стане дума), а на тяхна основа започна да правя нелепи обвинения (аналогични на неговите).

Третата страна на темата: сериозните обвинения

Значи, гледал г-н Грандев един филм (поне вкусът му за кино е безукорен, ако се съди по „Животът е прекрасен“) и „видял“, че „увереността за принадлежност към най-стара и най-чиста раса винаги е водила до ужасяващи феномени като расизъм, фашизъм и други подобни“. И аз съм гледал този филм, ама такова нещо не „видях“. И в тези негови думи прозира неприятен (и по-важното: неистинен) стереотип, в който частните действия на режима в Нацистка Германия се представят като общовалидни за всеки народ и по всяко време от общочовешкото развитие. Иначе г-н Грандев нямаше да се изхвърли по инерция, че това ставало „винаги“.13

Глупостта, която е написал, не издържа критика:

Първо, историята показва, че по-младите народи са расисти спрямо по-старите, а не обратното. Такъв е случаят на англичаните към индийците, както и на испанците и португалците към индианците от Америките. И изобщо: на по-новата бяла раса спрямо по-старата черна раса. Ами германците с какво са „по-стари“ от евреите, руснаците, циганите и други, към които Хитлеристкият режим е проявявал расизъм?!

Второ, расизмът към „диваците“ в тези случаи по начало не е бил обоснован с кръвта, а културно. Научната обосновка с кръвта и някои антропологически особености възниква много години след появата на самия разисъм и експлоатацията му. Например — в изопачената френология, която няма нищо общо с окултната, която горе-долу по същото време дава Учителя. По това време африканците отдавна са били роби на американците.

И трето, появата на самотни (засега) изключения, каквото е това в Нацистка Германия, лесно се обяснява с обстоятелството, че духовете на национализма слизат в кръвта на човека едва от 1879 година, след като Арх. Михаил ги изгонва от нервната система. Те и занапред ще правят пакости на нац(ионал)истка основа, но няма да става толкова автоматично и безогледно, както вещаят стереотипът и слабата подготовка на г-н Грандев.

Изобщо не ми стана ясно и нямаше кой да изясни: защо, според автора на параграфчето, проблемът с „чистата кръв“ е проблем само когато идва от онези, търсещи тракийски корени? Защо проблемът да не е у онези, които проповядват теориите за „хомогенното славянско море“ и за „милион и половината чисти иранци“, заселили се в „обезлюдени области“. Г-н Грандев така и не желае да обясни, с какво ние сме по-опасни от другите, нито с какво нашата „гибелна пропаганда“, както я нарича, е по-фатална от другите.

Всички (не)обмислени стереотипи сами по себе си са гибелна пропаганда. Расизмът и фашизмът започват именно със стереотипите, неизменна част от пропагандата. Най-малкото такива стереотипи могат да създадат противници на автора им, господина Грандев, дори на места, където не ги е търсил непременно и целенасочено.

Последното, за разлика от всичко останало, му се е получило!

Спекулациите, на които имам право

Липсващите обяснения, въпреки че бяха потърсени от мен и Светлан Бонев, стават съвсем смущаващи, след като продължиха да липсват, въпреки че изявленията, стереотипите и обвиненията на г-н Грандев без никакъв проблем могат да се отнесат и към Словото на Учителя Беинса Дуно. Именно Учителя с най-голяма категоричност, при това не само в една, две или три беседи и лекции, обяснява, че траките са се самонаричали благари (извежда името от благи/добри градинари и/или служители на благия Бог) — че народностното ни име е от тях. В няколко лекции ги нарича „старите славяни“, като дори отбелязва, че тези, които са съхранили най-чистата си кръв, и до наши дни живеят в околностите на Родопа и Стара планина.

Нещо повече, Учителя обяснява, че останалите българи („благари“, „стари траки“ или „стари славяни“) са преживели криза на религиозното чувство, след като кръвта им се смесила с инородна кръв — понеже от траките идвал уклонът към мистицизъм у българите, а придошлите от Изток не служели на благия Бог и имали кръвни характеристики, тласкащи човека към материализъм. Даже ни обяснява, как трябва отново да пречистим тази кръв, за да изпълним мисията на българите за бъдещето.14

Ако се вържем на глупостите, изписани от г-н Грандев, би трябвало да обявим Учителя Беинса Дуно за основоположник на приложния расистки-обоснован фашизъм в нашата татковина. Както разни чели-недочели д-р Щайнер го свързват необосновано с расистки идеологии и възхода на национал-социализма (фашизма) в Германия десетилетие след неговата кончина. Чудни неща инсинуира г-н Грандев чрез параграфчето в един сайт, който иначе има друго отношение към Учителя.

Защо го прави? Само от невежество? Не — има и фанатизъм, който си е една от проявите на невежеството, но си струва да се разгледа отделно.15 Този фанатизъм личи от първото изречение. Интересът към траките е представен като заплаха за славянството, а славянството, както знаем, е важна тема в Учението.

Естествено, тази мнима заплаха и това мнимо противоречие между траки и славяни могат да се видят само от автор, който няма представа за възгледите, които оборва. И докато се лъже, че брани славянството, слабият ученик подлива вода на собствения си Учител. Ето това е нещо, което наистина не се случва за пръв път в историята, а винаги (без кавичките) когато някой се държи като свекървата от оня виц към снаха ѝ:

„Не знам как, ама не така!“

За финал, нещо, върху което Валентин Грандев е редно да медитира:

„Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните Закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята.“ (Из Учителя за себе си)

И ако прецени, може да ни осведоми, дали казаното е свидетелство за комплексите на Учителя и историческата му неподготвеност. Ако пък приемем, че казаното е вярно, ще е интересно да разберем, кой е историческият възглед, според който българският народ и българският език са достатъчно непроменени „от 5000 години“, за да се използват за окултните цели и в наши дни.

Дотогава ще твърдя убедено, че това е възгледът, който се разпространява в „От Извора“. Същият, който г-н Грандев оборва със страстта на фанатика и арогантността на „ученика, надминал своя Учител“.

Иван Стаменов
10.6.2018 г.



Бележки:

  1. Препечатвам текста в цялост, тъй като ще го коментирам в цялост, а и краткостта му го позволява за нуждите на критиката: „Българите са траки, славяните, макар че не съществуват, са траки, а траките са върхa! Отвъд липсата на здрава историческа основа, твърде смущаващ е фактът на застой. Докато целият свят се движи, преселва, появява и изчезва, дори в най-негостоприемните части на планетата, тук в благословената от Бога земя, към която се стремят всевъзможни завоеватели, никога и нищо не се променя. Винаги съм мислел, че комплексите на битието ни карат да търсим някаква значимост в миналото, с която да сложим в джоба всички останали, които са ни задминали социално. Знанието, че във всяка страна виреят псевдо историци, чертаещи пътя им назад до Моисей и Адам, допълнително ме е карало да вярвам в това. Благодарение на просълзяващият филм на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“ видях и нещо повече. Увереността за принадлежност към най-стара и най-чиста раса винаги е водила до ужасяващи феномени като расизъм, фашизъм и други подобни. Ето защо е добре да се замислите преди да споделяте измислиците на хора със собствени интереси, превърнали се в „специалисти“, само защото умеят да галят народното его. Може би така просто ставате част от гибелна пропаганда…“ [^]
  2. Преди да сте попитали: отношенията ми с Тео Николов са изключителни добри. И вярвам, че ще останат добри след тази моя статия, тъй като в нея няма да се атакуват общите качества на „Истина.БГ“, а само частните твърдения и стереотипите, създавани от един негов сътрудник, който не за първи път, вероятно без да се осъзнава, обругава истините по дадени въпроси и дори създава странен облик на Учителя Беинса Дуно, както му бях посочил в игнорираните коментари. Убеден съм, че Тео обича Истината повече от всичко друго и че държи на чистотата в своя сайт, затова нямам никакви задръжки да посоча неистините и спорните въпроси, разпространявани не за пръв път от сътрудника му. Дали, кога и как ще се вземат някакви мерки, е нещо, което е изцяло в ръцете и инициативата на самия Тео Николов. [^]
  3. Из „Николай Райнов: Живот, творчество, анекдоти“ на Петко Тихолов, София, 1948, стр. 144 [^]
  4. Твърде много автори за изброяване. [^]
  5. Египтянинът Т. Симоката, Синаксар на Цариградската църква, П. Хилендарски и др. славянски автори, включително сръбски. [^]
  6. Йоан Цецас, който дори нарича глупаци всички, които твърдят, че българите не били траки. [^]
  7. Например, последният атински историк Лаоник Халкокондил. [^]
  8. Лудовик Туберо, за когото и Орфей е бил „одриски цар“. [^]
  9. Всъщност изразът е „европейските мизи“, но П. Добрев го изопачава, за да го навърже със заглавието на книгата си. Освен това не е вярно, че „някои“ византийски книжовници отъждествявали българите с траките. Правят го всички до Багренородни, откогато започва и официалната византийска кампания да изопачава историческите сведения с твърденията, че всички балкански славяни, не само българите, ами също сърбите и хърватите, са нашественици. Но дори византийският фанариот не си е позволил твърдения, каквито четем от „проф.“ Б. Димитров и (не)осъзнатия му последовател В. Грандев. [^]
  10. П. Добрев, „Европа започва от България“, стр. 110-111 [^]
  11. В по-ранните си трудове например „проф.“ Божидар Димитров надълго и нашироко обяснява как славяните мирно и кротко се смесили с траките, даже описва как това е ставало в Странджа, като това било съпроводено със съответния културен обмен. Сегашните му настоявания, че „нямаме и капка тракийска кръв“ са конюнктурна дейност, свързана с делата му по политически оцветеното интерпретиране на македонския въпрос и налагането на лековатата иранска теза за произхода на древните българи и „по-голямото им участие в етногенезиса ни, отколкото се е смятало досега“. [^]
  12. Отказът от дискусия става тенденциозен, ако имаме предвид, че този автор все пак продължава темата в една социална мрежа от позицията си на „последна инстанция“. [^]
  13. Да беше дал поне още един пример към нацисткия, за да не стои последният като единствен и самотeн. [^]
  14. Бях предложил на г-н Грандев да му посоча библиографски препратки към тези сведения, но досега не е пожелал да се възползва. Затова няма да си правя труда да ги издирвам поотделно и цитирам дословно, а ще оставя този труд за него, ако случайно реши да потърси истините по тези въпроси и да проверява писанията, както го е учил Учителя му. Някои от сведенията, впрочем, са поместени и в „Истина.БГ“, където гастролира, за да пише, преди да е чел. [^]
  15. Фанатизмът и пълната неспособност да се разграничават събития и явления се процежда и от статиите на г-н Грандев против консумацията на риба и употребата на определени препарати. Образно казано, той плеви не внимателно с ръце, а с коса, с която посича и годното за ядене. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "Възражения и критика срещу „Тракийският звукозапис“ на Валентин Грандев"

  1. Четящ  10.06.2018 г. | 22:57 ч.

    Похвално!

  2. Thrax  11.06.2018 г. | 00:12 ч.

    Съгласен съм с всичко без че въпроса не е социален. Идвам в твоя саит за историческите анализи обаче може да прочета нещо от Дънов щом е казвал такива неща

  3. Стопанина  11.06.2018 г. | 09:20 ч.

    Въпросът става социален проблем, когато по-напред не се реши в другите изброени области. Има обективни примери за това и дори полемиката с В. Грандев може да се смята за изолиран пример. Ако поставим въпроса преди всичко като социален (частично или общовалидно важен за цялото общество), това означава, че го правим политически или идеологически. А това би означавало да го „решаваме“ политически или идеологически, а не от искрен интерес към истината. Това имах предвид и стоя зад думите си.

  4. Кали  11.06.2018 г. | 11:16 ч.

    Подкрепям напълно написаното от Стопанина! И аз бях възмутена от дописката на Грандев, който ми направи неприятно впечатление още с една предна своя “статия”, публикувана на същия сайт – “Привлекателната подмяна на истината”, в която се громи работата на изследователите на богомилството.

    Грандев критикува т.нар. от него матрица, в която натиква и комерсиалните, и некомерсиалните автори, говори за бизнес интереси, громи наляво и надясно. Но когато реших да видя какво пише в интернет за този човечец, установих, че той идеално се вписва в същата матрица като автор на книги за здравословно хранене, че даже и електронна книжарница си е направил, организира походи-екскурзии с лекции, които, разбира се, не са безплатни и т.н. Демек, нашето е по-добро от вашето.

    Иначе вижданията му са доста повърхности, но какво може да се очаква от човек, незапознат с духовната наука. Което е присъщо на много от “белите братя” и води до неграмотност относно окултните въпроси.

  5. Стопанина  11.06.2018 г. | 18:05 ч.

    Подкрепям напълно написаното от Стопанина!

    Благодаря. Дано подкрепите и продължението. Г-н Грандев просто ми дава повод да кажа някои неща и към по-влиятелните му съмишленици, тъй като самият той не е интересен в средите, интересуващи се от историческите истини. Ето защо използвах някои негови изявления, които не са коментирани в тази статия, за трамплин към продължението, което е още по-информативно и се надявам да раздвижи повече мисли.

  6. Стопанина  12.06.2018 г. | 14:06 ч.

    И самото продължение:

    http://www.otizvora.com/2018/06/9937

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.