Джон Рапопорт: Липсата на качествено образование води до цензура и репресии

„Езикът наистина се развива. Той не стои на едно място, докато умре. Той не чака нищо незнаещите да го догонят. Той не чака никого...“

„…интелектуалната свобода е дълбоко вкоренена традиция, без която нашата характерна западна култура едва ли би просъществувала. Много наши интелектуалци очевидно се отклоняват от тази традиция. Те са възприели принципа, че една книга трябва да бъде публикувана или цензурирана, възхвалявана или анатемосвана, не заради нейните достойнства, а според политическата целесъобразност. А други, които всъщност не поддържат този възглед, се съгласяват с него заради пълното си малодушие.“ — Джордж Оруел, 1953 г.

Когато онези, които контролират общественото мнение в даден народ, видят, че губят дори елементарни дискусии и че техните плитки идеи се изместват от много по-силни идеи, идващи от нови лица (които обикновено са традиционалисти), шокираните властолюбци прибягват до по-директна стратегия за цензура. По отношение на аргументите и дори на популярността, „министрите на истината“1 губят. Така че бягат от каквито и да било разумни разговори. Те дезертират от тази плодотворна, състезателна2 и НЕОБХОДИМА територия.

Те вече не влизат в дебати. Те забраняват.

Сред поддръжниците им са тълпи от необразовани.3

Има много хора, които, понеже тяхното образование е било нещо парообразно, нямат никакъв интерес в писменото или говоримото слово. Причината е ясна: те не могат да четат. Естественият им инстинкт е да се оправдават:

„Кой се нуждае от книги?“ „Хората, които пишат книги, показват привилегиите си.“

За тези хора, които се оправдават така, горенето на книги не би означавало НИЩО. Всичко, което има значение за тях, е: „Какви лозунги да закрещя сега?“

За необразованите една книга е мистерия. Как някой би могъл да навърже всички тия думи заедно и да напише цяла творба? Авторът някак си трябва да се е сдобил с потаен метод за сваляне на книгата от елитарен източник, от облака, някаква машина, или има нещо особено в своето ДНК.

Книга, доклад, статия, проучване, есе — милиони хора в „напредналите общества“ нямат представа от тези неща. Когато цензурата се затегне, няма да им пука. Става дума просто за думи.

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Много отдавна, когато преподавах в училище, имах едно изживяване, което бих искал мнозина да споделят. Двадесет деца в класната стая за десетокласници. Нито един от учениците не четеше на очакваното ниво. Всеки ученик четеше на РАЗЛИЧНО ниво (но все под стандарта). Време е да се преподава четене. Как може да се направи? Не може.4

Елитарните играчи в обществото приветстват неграмотността. Те я обожават. Тя е една от заветните им цели. Невежеството е сила. Даже нещо повече — необразованите са лесни за убеждаване, че репресивната цензура не е проблем. Тя е нещо, което просто се „случва“.

Ако нямаш „правилните идеи“, трябва да бъдеш цензуриран.

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Думите са безполезни „неща“ като кабърчето и мраморното топче, като тебешира и кламера. На кого му пука за тях?

„Не разбираш ли, че главната цел на новговор е да ограничи мисълта? Накрая ще направим престъпмисълта практически невъзможна, защото няма да има думи, с които да се изрази. Всяко понятие, което изобщо ще е необходимо, ще се изразява само с една дума със строго определено значение, а всички допълнителни значения ще бъдат заличени и забравени.“5 (Джордж Оруел, „1984“)

В своите корени необразоваността става форма на редукционизъм.6 Всичко, което може да се научи, дискутира, оспори или докаже разумно, се стопява.

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Необразоваността е по-ефективна от политическата коректност. Неизброимо много хора не разбират изреченията, които се носят и прелитат около тях всеки ден. Признават го, като натрупват гняв. Гняв без конкретна мишена. Те са идеалният фураж за нищо незнаещите обществени и политически движения, които компенсират с насилие и репресии.

Все пак, самите те са били репресирани, нали? Нима не са били отхвърлени от училището, от образованието, за да ги разнасят ветровете? Сега е време за отмъщението им.

Лека-полека цензурата се превръща в нещо много добро. Те са били ограничени в това, което учат. Следователно, ще ограничават всички останали. Защо не?

ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

Едно полускрито послание се процежда в много, много училища:

„И така, мили ученици, това е вашето образование. Ние ще ви попречим да научите езика. Ще се погрижим той да не достигне до вас. В същото време ще ви хвалим и ще ви бутаме напред от един към по-горен клас. Ще знаете, че нещо не е наред. Но ще приемете това, което ви причиняваме. Така е по-лесно. Ще минете транзитно през образованието, а след това ще ви изхвърлим като боклук в света. Като цяло създаваме бунтари. Невежи бунтари. Бунтари без умението да МИСЛЯТ. Ще трябва да намерите място, където мисленето не е важно. Успех! Ето едно предложение: Намерете си група, в която всичко, което трябва да правите, е да крещите и да хвърляте камъни. Наизустете какво да викате. Настоявайте за правото си ДА ПОЛУЧИТЕ ВСИЧКО СРЕЩУ ЕДНОТО НИЩО. Това е всичко от нас.“

Искате ли една интересна новина? Мога да ви я предложа, като се позова на личния си опит от писането в интернет през последните 17 години. Упадъчната образователна система създава вакуум. А в този вакуум намират място онези автори, които ценят езика и наистина представят актуални идеи. Това е огромен вакуум, така че може да побере много такива автори.

Те създават новите реалности.

А читатели също се намират.

Чудо на чудесата.

Тези автори и читатели са „резервният отбор“. Те заместват и колежите, и университетите, и писачите на лозунги.

Те не се цензурират и не цензурират другите.

Те развиват езика, а не го ограничават.

Ето я тайната:

Човешката история разкрива, че езикът всъщност наистина се развива.7 Той не стои на едно място, докато умре. Той не чака нищо незнаещите да го догонят. Той не чака никого. И поетите, и новелистите, и сценаристите, и есеистите търсят и въвеждат нови значения на думите и нови клонове на мислите.

Тяхното настояще е бъдещето. Те правят бъдещето всеки ден.

И що се отнася до чистите идеи, независимо колко се мъчат някои хора, не могат да умъртвят идеите на Джеферсън, Мадисън, Том Пейн и Джон Адамс. Техните оформени принципи, вградени в изречения, продължават да живеят.

Ако в някакъв момент цялото население на планетата стане неграмотно, без да броим четирима автори, тези четиримата биха сътворили нов океан, който не може да се удържи. И някак си, ще намерят читатели.

Вероятно мислите, че описвам нещо като магия. Може и да го правя, но също така ви занимавам с железен факт. Винаги е било така.

Интернет може и да е бил изобретен с машинен език, но някои автори, които го използват, обогатяват собствения си език. Те надбягват машината.

И винаги ще го правят.

Автор: Джон Рапопорт8

Превод: Иван Стаменов

Източник: The Waking Times



Бележки:

  1. Самозваното Министерство на истината от книгата „1984“ на Дж. Оруел всъщност потиска истината, като непрекъснато съчинява нови нейни версии според изискванията на текущи и планирани събития — бел. пр. [^]
  2. По принцип духът на сътрудничеството е за предпочитане пред състезателния дух, но в случая съм убеден, че прилагателното, използвано от автора, е уместно. Когато говорим за това, кой ще ръководи човешката еволюция, имаме една прастара духовна война, а всяка война е вид надпревара или състезание — бел. пр. [^]
  3. Думата illiterate може да се преведе и като неграмотни, както ще направя на няколко места по-нататък, но необразовани има и по-широк смисъл, който авторът използва в статията си — бел. пр. [^]
  4. Действително четенето не може да се преподава. То може да се насърчава, но в крайна сметка резултатите ще зависят изцяло от самоинициативата на този, който иска да чете, или избира да остане неграмотен или полуграмотен — бел. пр. [^]
  5. Цитат по официалния български превод на „1984“, изд. Профиздат, 1989 [^]
  6. Редукционизмът е философско и материалистично-научно течение, което смята, че всичко сложно може да се обясни с нещо по-просто, защото сложното не било нищо друго, освен „обикновен сбор от по-простите си съставни части“. Това е лъженаука, която намира доста нискообразовани и нискоинтелигентни последователи, но не издържа на критика — бел. И.С. [^]
  7. Макар да разглежда темата от изцяло философска позиция и на базата на личния си опит, авторът определено показва свръхсетивен усет, като говори за езика като за живо същество. И наистина, от окултна гледна точка езикът на един народ е една (ако не и главната!) проява на архангела, ръководещ дадения народ. Абсолютно вярно е, че архангелите, въпреки че са две еволюционни степени над човека, също се развиват — бел. пр. [^]
  8. Джон Рапопорт е номиниран за Пулицър. Над 30 години е работил като разследващ журналист, пишещ за политика, медицина и здраве за CBS, LA Weekly, Spin Magazine, Stern и други вестници и списания в САЩ и Европа. Понастоящем изнася лекции и семинари за световната политика, здравето, логиката и съзидателната сила пред публика по целия свят. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

9 коментара за "Джон Рапопорт: Липсата на качествено образование води до цензура и репресии"

  1. Cursedbone  08.06.2018 г. | 08:55 ч.

    Намерете си група, в която всичко, което трябва да правите, е да крещите и да хвърляте камъни. Наизустете какво да викате. Настоявайте за правото си ДА ПОЛУЧИТЕ ВСИЧКО СРЕЩУ ЕДНОТО НИЩО.

    Невероятно, в колко малък текст е описано съвремието?!?!?!
    За съжаление ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

  2. Стопанина  08.06.2018 г. | 10:47 ч.

    За съжаление ТОВА СА ПРОСТО НЯКАКВИ ДУМИ.

    И за радост, не са просто думи в нашия оазис.

  3. Дорина Василева  08.06.2018 г. | 11:37 ч.

    Актуална и за в бъдеще статия! Благодаря за превода!
    Дано повече хора бъдат докоснати от дълбокия й смисъл – и в думите, и между редовете, и извън писаното слово.

    Защото можем да видим думите, като земно-сетивна организация за комуникация и заедно с това да стъпим на Духовната наука, за да проследим техния духовен произход… до Логоса като Космическо Слово. Тази нишка между конкретното, детайлното, и духовното, винаги е нужно да стои в съзнанието ни, когато мислим (защото мисълта ни е и невидим вътрешен говор), говорим, пишем, общуваме… И тогава бихме си задавали въпроса: Истинен ли съм в моите мисли, в моите изговорени думи, в моето писмено слово? И да търсим промяната!

    Да се постигне такава осъзнатост е все по-трудно и по-трудно. И статията го доказва. Осъзнатост в това как да се прекъсва тази нишка има от страна на посветени в истинския смисъл на Словото черни братства. И за това е нужно да има повече будност от всички нас.

    Помня когато излезе Оруел „1984“, бях точно на 20 год. Изчетох я на един дъх. Въпреки лудата ми възраст, знаех, че държа в ръцете си описание на живота ми до този момент, на държавата и света, в който живея. Жалко е да го осъзнаеш на 20, когато животът е пред теб. Но това беше като едно вътрешно проглеждане – какво искам в този живот и от този живот, за мен, за хората, за света… Три години преди това срещнах Антропософията и Щайнер… доста луциферично в онзи момент, но все пак…жизненоважно.

    Антропософията много помага и просветлява вътрешно не само мислите ни, но и самото ни слово. Събужда вътрешните ни сили към ясно, истинно и заедно с това красиво слово. Словото е приоритет на Евритмията като изкуство и като лечебна област (видимо слово), а също на Говорното формиране и Хирофонетиката – терапевтични направления в Антр.медицина. Човекът е творение на Духовния свят като съчетание на звукове, цветове и форми. Те са нашият градивен материал. Една такава картина и съзнание в човека вече дава силен отпор на всякакви редукционистични, материалистично-опростенчески и черноложки завоалирани идеи.

    Поздрави!

  4. Стопанина  08.06.2018 г. | 13:03 ч.

    Помня когато излезе Оруел „1984“, бях точно на 20 год.

    И на мен „случайно“ ми я препоръчаха, когато бях 20-21-годишен. Струва ми се, че това е подходящата възраст, когато тази книга трябва да се прочете – точно на границата, когато силите на вродения идеализъм напускат младежа и той трябва да работи за придобит идеализъм в смисъла, изложен от Щайнер във „Вътрешният аспект на социалния въпрос“:

    Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго — а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената инициатива на човек; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост. Това е нещо, което отваря пътя към Христос, защото това също е нещо, което придобиваме през живота между раждането и смъртта.

    Почувствайте огромната разлика между инстинктивния идеализъм и придобития идеализъм! Почувствайте разликата между младежкия ентусиазъм и ентусиазма, който извира от утвърждаването на духовния живот и може да проблясва отново и завинаги, защото сме го направили част от душата си — направили сме го независимо от нашето физическо съществуване. Тогава ще разберете добре този втори тип идеализъм, който не е просто идеализмът, който ни е вроден. Това е пътят към Христос чрез волята, който е различен от пътя на мисленето.

    Ако човек обаче иска да придобие по-ясна представа как тъмните ложи експлоатират човешките слабости и несъвършенства, в това число: неграмотността и необразоваността, трябва да се запознае и с „Фермата“! Има и други важни точки, като късата памет, наивността, преклонението пред „авторитети“, склонността да се става „полезен идиот“ на мракобесници, малодушието и прочие. Езотерично четиво в художествена форма, което препоръчвам с две ръце и два крака.

  5. Дорина Василева  08.06.2018 г. | 17:35 ч.

    Благодаря за препоръчаната книга на Оруел! (особено щом е препоръчана и по този начин 🙂 )

    Казаното от Щайнер е както винаги в десятката! Дано повече будни родители, будни учители и изобщо будни хора, осъзнават ролята си както в процеса на развитие на децата си (от инстинктивен ентусиазъм и идеализъм към придобит), както и смисъла на собствената си градивна инициативност, когато е основана на морал и готовност да се служи.

    Десет години преди срещата ми с Оруел, в далечната 1979, един фъстък с две панделки за първи път стъпи в София, на сцената на зала България, участвайки в едно уникално за тоталитарна България събитие – събирането на деца от цял свят в асамблеята „Знаме на мира“, в името на изкуствата и детските таланти.
    Тогава, въпреки, че бащиният ми варненски род е бил „санкциониран“ от новата власт, изкуството отваряше вратите пред мен. Така можах да видя пищността и на резиденция „Бояна“ и да се докосна до Людмила Живкова с детско страхопочитание… Днес спорна фигура, когато се обсъжда мястото й. Въпреки всичко съм благодарна, че имах този шанс, съдба, път… И Оруел след 10 год. не ми беше чужд, защото бях се докоснала вече, макар и дете, до различните аспекти на времето, в което живеех… Имах богатството на различни преживявания, както и на музиката.

    Сега, от днешното време, знам, че именно изкуството е дало широк хоризонт на душата. То е спасило душата от рутината на мисленето, от калъпа на времето. Затова е много важно съзнателно да бъдат подкрепяни заложбите и интересите на децата ни. Това е пътят в индивидуално-личностен план. Това развива, разчупва, обогатява, раздвижва…

  6. Стопанина  08.06.2018 г. | 21:03 ч.

    Елитарните играчи в обществото приветстват неграмотността. Те я обожават. Тя е една от заветните им цели. Невежеството е сила. Даже нещо повече — необразованите са лесни за убеждаване, че репресивната цензура не е проблем. Тя е нещо, което просто се „случва“.

    Докато превеждах текста, това ми се стори вярно, понеже веднага се сещам за примери, но без конкретни примери на някои читатели вероятно горецитираното им звучи абстрактно. И тъй като авторът приветства вакуумът да се изпълва от други автори като него, ще си позволява да онагледя мислите му със съвсем реални и красноречиви примери от световния пейзаж:

    Из статия на първа страница на „Сельская трибуна“ (окт. 2017 г.):

    „Образование у нас уже есть, – в один голос говорят ребята, – осталось военную службу пройти, ведь без военного билета о хорошей работе теперь и нечего мечтать, год быстро пролетит, а там можно будет и дальше в жизни определяться.“

    В превод: „Вече си имаме образование – казват момчетата в един глас – остава да отбием военната служба, защото без военен билет не може и да се мечтае за добра работа, годината [в казармата] бързо ще отлети, а там ще може да се определим за по-нататъшния си живот.“

    А сега да видим горното дали не звучи съмнително подобно на това…

    Статия на първа страница на „Курьер Коношский“ (окт. 2017 г.):

    „Ребята осознают, что с военным билетом после армии у них будет больше возможностей и шансов при трудоустройстве.“

    В превод: Момчетата осъзнават, че с военен билет след армията за тях ще има повече възможности и шансове да се трудоустроят.“

    (Военният билет е нужен само за държавна работа, особено в полицията и разни бюрократични институции, свързани с цензура и полезен идиотизъм. Осъзнаването на руските момчета е, че за тях просто няма друга работа освен държавната. И дори тя не е гарантирана, а се говори за „шансове“.)

    И темата се повтаря мотамо в…

    Статия на първа страница на „Красное знамя“ (окт. 2017 г.):

    „Служить идут с желанием, уверяет военком: все понимают, что это обязятельный жизненный етап, и если его не пройти, могут возникнуть вопросѝ при трудоустройстве.“

    В превод: „Отиват да служат с желание, уверяват ни военните комисари: всички разбират, че това е задължителен етап и че ако не го преминат, могат да възникнат проблеми при трудоустройството.“

    (Военкомът е пропуснал да уточни, че „желанието“ не е за самата служба, а за „шансовете“ за трудоустройство след това. А етапът е „задължителен“, защото, както е посочил Джон Рапопорт, за необразованите нещата просто се „случват“, въпреки че „задълженията“ и „армейските етапи“ не се случват, не и толкова просто, в други държави по света.)

    Ако нямаш „правилните идеи“, трябва да бъдеш цензуриран.

    Цитираните руски медии са писали и трите статии по един и същ шаблон. Странно дори за мен, ако обърнем внимание, че привидно би трябвало да са независими в изказа си. Ако не за друго, тъй като са регионални медии и издателствата им са отдалечени на хиляди километри едно от друго.

    Как се наговарят? – Не е нужно да го правят…

    Директивите от Кремъл могат да пристигат навсякъде и мигновено само с едно кликване на мишката за разпращане на едно писмо до стотици адресанти. За това свидетелстват и още поне 10 публикации на първа страница от същия период, окт. 2017, но няма да ги качвам на сървъра, за да не го пълня с простотии. Ще трябва да ми се доверите.

    Та има ли някой с „НЕправилни идеи“, който е бил цензуриран в посочените примери от руските медии? Да, има – дори „журналистите“ на кремълска хранилка не си правят труда да го крият. Например в първата статия се казва:

    „На повечето от тях [наборниците, представили уверение, че учат във ВУЗ] предоставиха [от наборните комисии] отсрочка, за да могат да завършат [висшето си образование в] учебните заведения, а ето Игор Шулаев, Александър Макеев и Сергей Стариков (на снимката отляво надясно) вече си имат дипломи [за средно образование] по избраните специалности и сега очакват повиквателни за сборния пункт…“

    Тъй наречените журналисти – чиста проба роботи, които само попълват регионални цифри и имена в шаблоните на Кремъл – цензурират „НЕправилните идеи“, че образованието е приоритетно пред армията, въпреки че повечето наборници искат отсрочки от казармата. За такива разширители на вакуума са по-интересни тримата сополанковци, които „нямат търпение“ да бъдат цитирани на първа страница, че чак в казармата евентуално ще „мислят“ какво да правят с живота си. При това са цитирани да говорят „в един глас“.

    Чий глас?

    Същият като този, който говори и от безбройните напълно аналогични статии:

    „Приятно е да се отбележи, че много наборници постъпват на [военна] служба с висше образование.“

    Естествено, на тези „много наборници“ никой не им търси интервюта. Данните се интерпретират от военкома като желание на младежите да влязат образовани в армията – уж заради патриотично желание да повишат престижа ѝ, а не като простата истина, че са отлагали армията до последния възможен срок.

    Темата може да се развие още много във връзка с казаното от Дж. Рапопорт, но и горното, убеден съм, достатъчно недвусмислено и неоспоримо свидетелства за думите му. А тук можете да прочетете още една чудесна статия от този автор, в която той оприличава „журналистите“ на „евнуси, на които може да се довери всичко и от които може да се очаква да правят всичко“, като, разбира се, не е голословен.

  7. Светльо  09.06.2018 г. | 06:55 ч.

    Ами сравнете сега с това:

    Каракачанов предлага миналите доброволно казарма да имат привилегии за работа

    Ама 1:1 с болшевишките кремълски прийоми!

  8. Петьо  09.06.2018 г. | 09:41 ч.

    Как се наговарят? – Не е нужно да го правят…

    Директивите от Кремъл могат да пристигат навсякъде и мигновено само с едно кликване на мишката за разпращане на едно писмо до стотици адресанти. За това свидетелстват и още поне 10 публикации на първа страница от същия период, окт. 2017,

    За съжаление там често не се и налага да се спускат подобни директиви. Мнозинството се приучава на подобен вид „мислене“ от най-ранна възраст.

  9. Дорина Василева  09.06.2018 г. | 13:42 ч.

    А някой има ли наблюдения дали и как реагират тамошните антропософски кръгове на цялата тази манипулация на младите хора там?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.