Учителя Беинса Дуно за болестите (1)

„Болестите са резултат от намаляването на силата на живота, знанието и свободата.“

Кое е ценното за човека? — Здравето. Следователно ще поддържаш здравето си и ще го пазиш. Аз съветвам всеки здрав човек да отива поне един път в месеца при лекар, за да го преглежда. На болния казвам да отива при Господа, при Него да се лекува. Единственият, Който може да помогне на болния, е Бог — никой друг. Какво ще допринесат хората на болния? — Нищо особено. Те ще му говорят небивали неща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнат.1

* * *

Вървиш намръщен, със свити вежди, недоволен от всички. Може ли при това положение да не боледуваш и да не страдаш? За да се освободиш от болестта и страданието си, потърси Бога. Само Той може да ти помогне.2

* * *

Ако си болен, ще търсиш здрав човек, който живее с Бога. Всеки здрав човек, който живее в съгласие с Божиите Закони, може да лекува. Колко от сегашните лекари, само като хванат ръката на болния, могат да го излекуват? Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болният се лекува при такъв лекар, той оздравява.3

* * *

На какво се дължат болестите? — На противоречия в човешкия ум и в човешкото сърце. Тия противоречия са резултат на старите човешки разбирания. Като знаеш това, не искай от човека невъзможното — не е лесно да бъдеш певец. Да желаеш да пееш е едно, да бъдеш певец е друго. За това се искат условия, създадени преди няколко поколения. Освен това, майката и бащата трябва да са музикални да предадат своята музикалност на децата. Окръжаващата среда, публиката, също трябва да бъде музикална. Публиката предразполага певеца, дава му импулс да пее — ако не го обича, той не може да пее. Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и същата музикалност, и публиката да е музикална и да обича певеца. Значи предразположението на ума, на сърцето и на душата към музиката създават добри условия за развитието на човека.4

* * *

Ако се питате защо идват болестите, ще знаете, че те са резултат от отслабването на Любовта, Мъдростта и Истината. Болестите са резултат от намаляването на силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на Любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от Слънцето, ако искате да бъдете жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото Слънце, ако искате да продължите живота си.5

* * *

Болестите не съществуват във Великия Живот — те са човешки изобретения.6

* * *

Защо боледуват хората? — Защото са неблагодарни. Какво да правим, за да се излекуваме? — Приложете благодарността в живота, бъдете благодарни на най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито от погледа на обикновения човек, затова не може да се оцени. Разумният и просветен човек вижда и най-малкото благо, оценява го и му се радва.

Защо идват болестите? — Защото си неразумен. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 140)

* * *

Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри.7

* * *

Болестите са необходими за каляване на волята. Следователно, каквато болест и да имаш, хвани болното място и кажи: «Ще служа на Господа!»8

* * *

Понякога е добре човек да боледува. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на по-големи нещастия. Толстой, който боледувал 4-5 пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свят. Въпреки това всеки иска да бъде здрав. Ако някой заболее, веднага търси лекар. Каже ли му лекарят нещо за болестта, той се изплашва, и вместо да си помогне, положението му се влошава.9

* * *

Бъдете доволни от живота си. Че страдате и боледувате, това да не ви плаши. Боли ви кракът — това е за добро. Така ще изучавате добродетелите си. Боли ви носът — ще изучавате интелигентността си. Ще намерите начин сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дни в пост и молитва. Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат. Има много начини за лекуване, но понеже не сте готови за тях, ще ги изопачите. Например, ако ви боли носът, хванете го леко с палеца от двете страни и го масажирайте. Правете леки масажи на носа си с всички пръсти, за да му предадете част от техния магнетизъм.10

* * *

Ако заболеете, не тичайте веднага при лекар. Спрете се в себе си и започнете да разговаряте със заболелия орган — ако ви боли крак, ръка, глава или стомах, поговорете си с него. Първо му се извинете, че никога не се занимавате с него, не сте влизали в положението му. […] Кой е благодарил на клетките за работата, която те вършат? Клетките са разумни душички със специална работа. Благодарете им за работата, която те вършат.11

* * *

Човек не може да бъде винаги здрав — ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека.12

Следва »



Бележки:

  1. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 14-15 [^]
  2. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 17 [^]
  3. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 18-19 [^]
  4. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 101 [^]
  5. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 38 [^]
  6. ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 84 [^]
  7. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 149 [^]
  8. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 87 [^]
  9. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 293 [^]
  10. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 186 [^]
  11. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 252-253 [^]
  12. НОВАТА МИСЪЛ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 220 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.