Има ли нещо добро в убийството на вестоносците? Колкото и да е странно — да

Терапевтично търсене на положителното в екзекуциите и репресиите на пробуждащи журналисти

Всякакви коментари към публикацията от чели-недочели и разбрали-недоразбрали, за които още сега мога да предвидя, че само по заглавието ще пишат свободни съчинения, в които неоснователно ми се приписва мироглед, оправдаващ убийствата, ще бъдат модерирани без допълнителни обяснения и право на обжалване. — Стопанина

„Не убивай вестоносеца!“ – Софокъл1

Какво се случва на Запад? Двама журналисти, изобличаващи политически и военни престъпления са задържани — без съд и присъда; без достъп до интернет, заради което не се знае какво се случва с тях; без изглед, съответно, да получат адекватна защита или поне да се радват на морална подкрепа от последователите си. Единият е известен, но това в случая не му помага особено. А другият е имал неблагоразумието да изобличава високопоставени педофили. Естествено, властите нямат проблем с педофилите в редиците си. Проблемът явно е в този, който сваля розовите очила за самите властници.

Какво се случва на Изток? Поредно убийство на журналист, критикуващ наследниците на КГБ, Путин и приближените му олигарси. Донякъде очаквано — там се действа мечешки и показно. Открай време. Руски посланик и руски депутат вече направиха изказвания, от които ясно се вижда, че искат да правят публиката си на идиоти, както и че нямат особен интерес да прикриват убийците. Даже напротив — като че ли искат да се знае, че лапата на Кремъл е дълга и с наточени нокти. И ако някой иска да си живурка скотски, както досега, ще трябва да мисли „правилно“ и да внимава какъв начин на мислене разпространява със словото си.

Горните новини са само от последните 24 часа. Върнем ли лентата седмици, месеци и години назад, ще попаднем на още аналогични събития, които не вещаят нищо добро за бъдещето на свободната мисъл. Безразлично дали тази свободна мисъл е от популярен вестоносец или от човек с по-скромна аудитория.

Отзвукът е предвидим…

Рудолф Щайнер отдавна го е окачествил с краткия, но съдържателен термин „журналистически тиради“. Ако проследите горните два линка, особено този към статията за разстрела на Аркади Бабченко — допълнена и с размишления относно мафиотската банда на Борисов, Цацаров и Пеевски, — ще разберете какво имам предвид. Прави се отлична анамнеза на условията, в които се намираме. Диагнозите в епикризата на социалните болежки също са точни. Но финалът — сякаш по правило — залита към древногръцка трагедия, подсилена с чувство на безпомощност в лечението и предвещания на неизбежна кончина за болния.2

И така, колкото е потискаща самата неукрасена новина за гонения и смъртни присъди на журналисти, дважде по-потискащи са тирадите на оцеляващите журналисти. И да не бяха отблъскващи в заключенията си, не променят нищо или поне не водят до нищо добро. Бих спорил и че още повече влошават положението, тъй като не овластяват мисловно онези, от които се очаква да дойде промяна на статуквото.

Казано накратко,

медийните критици на властниците правят точно това, което очакват кукловодите

Съзнателно или не — все едно, резултатите са същите. И на това място може би трябва да си изясним, доколкото е необходимо от казаното дотук, какво се цели. Ето едно сбъднало се предупреждение от преждеспоменатия Щайнер:

„Няма да се мине много [време], когато човек вече ще е посрещнал 2000-та година, а от Америка ще дойде не директна забрана, но един вид забрана за всякакво мислене — закон, който ще има целта да потисне всякакво индивидуално мислене.“ — Рудолф Щайнер, Събр.съч. 167

Именно от самото начало на третото хилядолетие се появиха закони като „Патриотичния акт“ срещу „домораслите терористи“ в САЩ. Пак оттам дойде идеята за „зони на свободното слово“. И отново от окултно-политическите среди отвъд Атлантика се започна риториката за борба с „конспиративните теории“ и „фалшивите новини“.

В този взаимосвързан свят мракобесните идеи се разпространяват по въздушно-етерен път като вируса на ебола. Резултатът е мисловно-умъртвяваща треска, поваляща и Стария континент. Азиатски Китай и не по-малко азиатска Русия пък не е задължително да внасят чужди идеи, тъй като при тях борбата с „враговете на народа“ си остава с жилави корени вече няколко десетилетия след условния край на „носталгичните времена“. Доколкото има разлики, са само количествени, но не и качествени — освен ако решим да видим нещо добро и по-хуманно в разстрелите на Политковска и Бабченко, в сравнение със садистичните извращения в съветските гулаци.

Какво добро да виждаме, когато навсякъде около нас е грозно и вони?

Ами все пак да отговоря на читателските очаквания заради заглавието. Ако искаме да видим нещо хубаво и в най-отвратителното събитие, можем да го направим. Преди да премина към конкретни примери, да видим показателен прецедент.

Разказват една апокрифна история: Христос и учениците Му, както вървели, забелязали умряло куче край пътя. То било издуто от разложението, а миришело и така, както се очаква — на мърша. Една такава среща, напълно очаквано, изпълва всички физически сетива с отвращение. Учениците споделили впечатленията си в духа на журналистическите тиради. Но Христос не влязъл в техния тон, а им дал урок, като просто отбелязал, че и това куче има красиви, бели, здрави зъби.

Убийството или пленяването на вестоносците от страна на царете и царедворците е осъдително още от античността и средновековието. Такива деяния ясно показват слабости у онези, които прибягват до тях. Един цар може и да се разпорежда със съдбините на цяло царство, но това не означава непременно, че е силен (физически, умствено, емоционално, нравствено, от всяка гледа точка), нито че тронът му е стабилен, колкото си придава вид.

Властници, които показват и доказват, че се страхуват от журналисти, всъщност дават непогрешим знак, че са като колос на глинени крака. Когато посягат на вестоносците, те преди всичко признават, че властта им е една илюзия — добре скалъпена илюзия, но все пак илюзия, — която ще се поддържа толкова дълго, колкото е здрава глината в основата ѝ. И когато само един човек или малка група хора е способна дотолкова да напука глината, тоест да пробуди широката публика за измамата, четем тягостните новини, с които започнахме.

Какво идва да покаже това?

Кучетата или вестоносците може и да умират… Може гледката да не е приятна… Може да вони на нещо непоносимо… Но трябва да виждаме здравите, бели зъби. Красивите зъби, които са хапали властниците по глинените им крака и са работели срещу измамите им. И когато осъзнаем, че краката на колоса сме самите ние, можем да катурнем трона на всяко „дребно тиранче“3 или да насочим постройката в желаната от нас посока.

Това е истината, от която се страхуват всички онези, воюващи срещу вестоносци и всяка проява на свободомислие. Същите, които пишат мракобесни закони. Същите, които вадят оръжие и налитат на бой дори срещу най-малките светлини в мрака. Защото и най-малките искри заставят тъмното да отстъпва — всемирен Закон.

Друга истина — властниците са нищо без хората, докато обратното не важи. Хората могат да се оправят и без властници. Особено когато говорим за властници от съвременен тип. Пет века от българската история са най-яркото свидетелство за тези думи. Който желае, нека си троши зъбите, като хапе диамантени истини, доказани от самото време.

Ако гледаме истините в очите,

как е възможно да завършваме статиите си с погребални маршове на цели народи, ортодоксални опела и пожелания за непробудни леки нощи? Съжалявам, драги ми колеги, но това е щедро дотуряне към проблемите. Или направо — безобразие… доказващо, че журналистиката може да бъде (и обикновено е) форма на съвременна черна магия. И че такива, като репресираните и екзекутираните, по които жалеем, са по-скоро изключение, отколкото правило.

Ясно е, че не всеки се учи по лесния начин, като чете читави журналисти и е готов често да коригира възгледите си и да разширява съзнанието си. Или не го прави с еднакви темпове като останалите. Винаги ще има такива, които ще изостават и ще крепят до последно клатещия се колос. Нищо чудно и накрая да споделят нерадостната му съдба.

Вече е ясно, че в близко бъдеще ще гледаме обширни полета от единия до другия край на Европа, изпълнени с гниещи и миришещи мърши. Няма да са кучешки, а човешки! Но дори тогава, ако познаваме собствените си сили и чуваме Христовия глас в сърцата си, би трябвало да намерим нещо красиво, щом се озовем изправени пред опустошенията и трагедиите.

Какво например? — Има какво, сещам се за една дузина неща, но няма да ги описвам, за да не давам готови отговори. Ако читателят не се е отказал от свободното мислене, както го насърчават някои закони, би видял дори отвъд белите зъби на труповете: широко поле за качествено нови градежи. За предпочитане: този път не върху глинени крака.

А дотогава — просто да благодарим на измъчените и избити вестоносци, ако са ни помогнали да видим отвъд илюзиите. Да оставим те да почиват в мир след добрата си служба. Ние пък май не трябва да си пожелаваме „лека нощ“ и да чакаме опелото си, а да се напънем още с мисленето и да запретнем ръкави за работа! Някой трябва да поеме щафетата от онези, които са били извадени от играта… в случай че искаме да вършим реална работа.

Атаките срещу журналисти показват, че още не е дошло времето, когато положението ще бъде непроменимо, а щастието — невъзможно. Това е добрата новина. А кой и дали изобщо ще се възползва от нея… всекиму според вярата му.

Иван Стаменов
30.5.2018 г.



Бележки:

  1. Древногръцки поет, живял ок. 496-406 г. пр. Хр. [^]
  2. Тук говоря за статии на що-годе читави хора. Изказванията на морални уроди в социалните мрежи, според които някой „заслужава“ да бъде убит, понеже е бил циничен (?), говорят само за цинизма на собствените им автори. Поне за мен не е изненадващо, че сред най-дейните са висши представители на руския ортодокс и техните тукашни васали, сред които потомствени червенушки като Дарина Григорова и прочие петоколонни рубладжии. [^]
  3. Терминът е от творчеството на К. Кастанеда, като няма нищо общо с малкия ръст на една или друга овластена особа, а се свързва с личностни характеристики, свързани със злоупотреба с власт, насилие към подчинените и всичко произтичащо от това. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Има ли нещо добро в убийството на вестоносците? Колкото и да е странно — да"

  1. Светльо  30.05.2018 г. | 15:11 ч.

    Много силно! Дано да стигне до повече хора!

  2. Стопанина  30.05.2018 г. | 16:44 ч.

    „Застреляният“ журналист Бабченко е жив, поръчителят на покушението е задържан

    Бабченко се появи на пресконференция, предавана пряко по телевизията. Той благодари на спецслужбите, каза, че операцията е подготвяна два месеца и се извини за шока, който е причинил на всички с „новината“.

    Василий Грицак, ръководител на Службата за сигурност на Украйна, заяви на брифинга, че е арестуван украински гражданин, представен само като Г., който бил нает от руските спецслужби да организира убийството.

    Двойно добра новина. 😀

    Само на Бабченко да не му излезе солена тази инсценировка. Защото умеем да виждаме както хубавото в грозното, така и опасното в хубавото. (Москва никогда не прощает…)

  3. Кирил  30.05.2018 г. | 18:42 ч.

    И когато осъзнаем, че краката на колоса сме самите ние, можем да катурнем трона на всяко „дребно тиранче“ или да насочим постройката в желаната от нас посока.

    Нещо толкова просто, и в същото време толкова трудно за осъзнаване.

  4. Стопанина  30.05.2018 г. | 19:37 ч.

    Русия е лъжлив колос на глинени крака. Украйна обаче – също. Това, че едните са хищници, не прави другите вегетарианци.

    Голяма изцепка направиха с развръзката. Първо обявиха, че жената на Бабченко съобщила за убийството му, като дала и подробностите, че е бил застрелян с три куршума в гърба. Днес самият Бабченко твърди, че жена му не е знаела за операцията и й се извинява в ефир за причинения стрес.

    Последно? Жена му знаела ли е или не е знаела? Щото не може и двете. В единия случай определено има лъжа. А ако има лъжа за едно нещо по случая, за колко още неща лъжат и украинските служби?

    За щастие, не писах статията така, че да е пряко обвързана с конкретния повод. Иначе сега щеше да се наложи да я сваля и да съм още по-разочарован.

  5. Gergana  30.05.2018 г. | 23:05 ч.

    Това, че едните са хищници, не прави другите вегетарианци.

    В този свят на двойни и тройни блъфове единствената отправна точка е върхът на пирамидата.

    Значи, и Бабченко се оказва поредния вестоносец в плен (това при доброжелателно тълкуване на участието му) на хазяите си?

    Коя новина искаш по-напред и веднага?
    Преварената, подтоплената или пресолената, драга?
    😉

    Статията си е много добре!

  6. Дорина Василева  31.05.2018 г. | 08:25 ч.

    Пламенно-честна статия, искрена и преживяна! Личност и професия са в едно. Де да можеха повече журналисти да бъдат себе си и да имат Духовната наука зад гърба си!!!

  7. Gergana  31.05.2018 г. | 10:04 ч.

    Пламенно-честна статия, искрена и преживяна! Личност и професия са в едно. Де да можеха повече журналисти да бъдат себе си и да имат Духовната наука зад гърба си!!!

    Който носи блага вест,
    той живее с ум и в чест.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.