Какво трябва да се промени в мисленето за образованието на децата

Човек не може да се разглежда като ресурс и да се отглежда като домати и краставици за нечии частни нужди, представяни като нужди на целокупния стопански живот!

Тези дни, преглеждайки пресата, попаднах на статия в „Дневник“, озаглавена: „Искате да отгледате децата си в България? Помислете добре“. Направи ми впечатление, че за кой ли път за хората се говори като за материал и човешки ресурс, предназначен за пазара на труда. Все термини, в които се влагат напълно изкривени мисли, което води и до закономерните криви изводи.

Човек не може да се разглежда като ресурс, като домати и краставици за нуждите на бизнеса! За съжаление, този начин на мислене и изразяване е масов, като ни приближава повече към едни тъмни времена в историята на човечеството, когато хората са били роби, продавани и разменяни на пазара, точно като стоки за задоволяване на определена каста и нейните потребности. Уви, в 21-ви век нещата не са се променили комай.

Дори е по-зле в някои отношения. Защото в античността робите не е трябвало да се грижат за прехраната си и покрива над главите си. Но по-важното: знаели са, че са роби. Някои мъдреци казват, че идеалното робство било това, в което робът не осъзнава, че е роб

Ето няколко цитата от въпросната статия:

„Да започнем от образованието. Ако спешно не се задвижат дълбоки реформи, ще продължават да се възпроизвеждат сходни проблеми, които ни вкарват в спиралата на второто качество на живот. Лошата новина за бъдещето е, че немощна управленска култура, подчинена на продължаващо съобразяване с обстоятелствата, възпира всяко ново правителство да предприеме решителните реформи.

Необходимо е спешно реформиране на образованието с цели, извеждащи на преден план качеството. Парите да не следват ученика, а да следват местата, където учениците са повишавали резултатите си с хода на учебната година. Не където винаги имат шестици, а където по обективни критерии са започнали от по-слабо ниво с влизането в училището и в последствие резултатите им са се подобрили.“

И още:

„Подобряването на качеството на образованието и адаптирането му към съвременната икономика е санитарният дългосрочен минимум за поставяне на основата на бъдеща работеща икономика в рамките на европейска демокрация. Икономика с по-добре работещи сектори и по-добро качество на живот. Кой е краткосрочният? – изграждане на правова държава. Затова, нека започнем с двете. В противен случай, ни очакват още няколко десетилетия от същото, ако не по-лошо.“

Проблемът в образованието не е там, където го търси авторът. Не знам дали умишлено или неумишлено.

Първо, за да се случи качествено нова промяна, следва да си отговорим на няколко простички въпроса. Какво означава образованието и какво искаме да постигнем с това образование?

Човек се ражда с дадени способности

Няма човек, който да няма вродени таланти. Един ще рисува, друг ще пее, трети ще стане инженер, четвърти има призвание за лекар, пети – за учител и т.н. Очевидно тези дадености следва да бъдат забелязани у всеки човек и той да може да ги развие след определена възраст, за да бъде в полезен както на себе си, така и на цялото общество. Несъмнено човек, които работи и се занимава с това, което най-вече умее, заради таланта си и способностите си, той е и щастлив човек. Когато той е щастлив, ще бъде най-полезен и за хората около себе си, и за по-голямата общност, в която живее.

За да развие таланта си, човек по-напред трябва да го установи. Кой може да установи какъв талант има едно дете? Кой друг, ако не тези, които са пряко заети с него – родителите и учителите, разбира се. Това са и хората, които знаят най-добре неговите способности, как и в какви темпове те могат да се развиват. Но за това е нужна свобода – свобода в образователната система, за да може талантът на всяко дете да се развива извън шаблоните.

Ще дам и един пример. Ако забележим, че нашето дете рисува добре, то веднага го записваме на някоя школа по рисуване. Забележим ли друго – че пее и е музикално, го записваме на школа, я по пеене, а на уроци по пиано или китара. Забележим ли, че детето ни се справя отлично с математика, то веднага търсим вариант да развие тези си способности. Т.е. ние и сега правим така, че децата ни да се обучават в различни школи и при съответните учители, за да развиват своите таланти. Важи още за спорта, езиците и каквото се сетим.

Защо са ни посредници?

Защо е нужно някой да ни дава образователни програми, какво да учим в кой клас, как и т.н.? Този някои, разбира се, нито сме го виждали, нито сме го чували, нито той има някакво отношение към децата ни, нито ги познава, нито знае с какво темпо учат, нито какво обичат да учат, с какво да се занимават, какви таланти имат и т.н.

За какво ни е министерство на образованието? За какво са ни инспекторати по образование и прочее институции? Или с други думи – не ни трябва държавата, за да ни образова.

Някой може да възрази – едно време имаше образование. Ще му отвърна – НЕ, нямаше образование. Както едно време, така и днес имаме само индоктринация. Индоктринация, че без институцията сме загубени и че нищо не можем без нея.

Излязох от висшия икономически университет без реални и практически приложими познания – нула, кръгла нула. Започнах да уча работата си при моя работодател, който ме взе (благодарности за това) от студентската скамейка – неговата компания беше моят истински Университет – там се научих да работя. За шест години стигнах до възможно най-високата позиция и на практика така станах „магистър“ в своята професия.

Няма да забравя на една среща с представител на най-голямата в своя бранш компания в света. Тогава този човек ни обучаваше и го питаме какво е завършил. „Как какво, школата на (името на компанията)!“ – отвърна той. Какво пречи и на нашите компании да си обучават кадрите и да не се месят в образователната система като цяло?

Защо държавата трябва да плаща за обучение?

Държавата няма място в образователната система и е в състояние да глътне всички пари в света, без образованието да мръдне на йота. Докато не се разбере това, все ще си говорим за реформи и все до задънена улица ще стигаме!

Защо човек следва да бъде придатък на стопанския живот? Както горецитираната статия, така и в други, се говори за „човешки ресурси“.1 Пропагандира се, че – видите ли – държавата следва да отговори на изискването на инвеститорите и да обучава кадри (пак идиотска дума). Човешкото същество се разглежда като част от една система, като една бурмичка, като елемент от серийно производство – ако не е един на дадено място, ще е друг, все направен по шаблон, и толкоз. Е, драги ми, псевдо специалисти и реформатори, докато мислите по този начин, все в тупик ще бъдете, все в задънена улица ще отивате!

Човек не живее, за да се храни, както искате да ни втълпите, а храненето е част от живота, поддържа го, но не е всичко. Така и стопанският живот не може да обсеби целия организъм. Защото иначе ще заприлича на един огромен търбух или нещо още по-грозно. Имате усещането, че вече е заприличал. Не сте далеч от истината, много се е приближил до този образ.

Още нещо от изключителна важност! Образованието не е икономика, нито може да е изцяло свързано със стопанския живот. Да, този, който се учи да работи и да участва в стопанския живот, може да се обучава за него. В този смисъл имаме обучение за някаква сфера от стопанския живот на обществото. Но това е една част. Образованието е нещо много повече.

Правилната му цел е да даде възможност на човек да получи своите морални, качествени устои в живота, да се научи да разбира за какво е дошъл на този свят, как работи този свят, как е устроен, какво представлява човекът, какво представлява социалният организъм, в който той живее, какви вечни закони поддържат чудото, наречено Живот! И още куп други важни въпроси, разбира се. Този процес протича, докато е жив човек.

Държавата няма да ни даде това и всякакви реформи в рамките на съществуващата система са обречени на провал и разочарования. И знаете ли – положението е същото или подобно навън, в чужбина. Поне в огромна част от т.н. университети. Нека тук да си наредим дома по ново социално устройство, няма смисъл да гоним дивото и да внасяме неговия опит!

Светлан Бонев
15.5.2018 г.



Бележки:

  1. Колко грозно звучи само. Що за болен мозък може да използва този термин? Как може хората да се разглеждат като ресурси, каквито са, да речем, пасък, цимент, чакъл, вар – да се приравнява човек с тях?! [^]

Споделете публикацията

Google1

За Светльо

sbonev@otizvora.com | Автор на свободна практика за „От Извора“. „Ако не е оживена от дела, вярата сама по себе си е мъртва.“

Всички публикации

4 коментара за "Какво трябва да се промени в мисленето за образованието на децата"

  1. Стопанина  15.05.2018 г. | 14:12 ч.

    „Подобряването на качеството на образованието и адаптирането му към съвременната икономика е санитарният дългосрочен минимум за поставяне на основата на бъдеща работеща икономика в рамките на европейска демокрация. Икономика с по-добре работещи сектори и по-добро качество на живот. Кой е краткосрочният? – изграждане на правова държава. Затова, нека започнем с двете. В противен случай, ни очакват още няколко десетилетия от същото, ако не по-лошо.“

    Бизнесът си е поставил за цел да контролира образователната сфера и да изгражда правовата държава. 🙂 И наистина още много десетилетия ще се чуди защо става по-лошо и по-лошо.

  2. Дорина Василева  15.05.2018 г. | 18:29 ч.

    Това мислене е удобно /за заспалите непробудно, както и за тия, дето я пеят тази „приспивна песен“/, предсказуемо, манипулируемо… От самия човек зависи да го промени, да не се подчини на поколения насаждани удобни и осакатяващи човешката индивидуалност стереотипи. Във всеки човек е разковничето – тук става дума за ценността на всеки човек, не става въпрос за разделение на професии и роли и какво правят или не правят ангажираните с образованието /учител, родител, чиновник еди си къде…/, защото тези професии са представени също от човеци.

    Голям сблъсък се случва, когато истинско човешкото в нас се срещне очи в очи със „стандартите на професията“, т.е. със Звяра! Колкото и прекрасна душа да носиш като учител, колкото и креативно да работиш с децата, колкото и да търсиш индивидуалната връзка и поглед с всяко дете, с цялата му жизнена ситуация, в тази човекомелачка, влизаш в канона. Факт!

    За да се случи промяната, означава да се срине и изравни цялата бюрократщина от върха на планината, та до долу и да пометете като лавина всичко, да го изравни със земята…, заедно с дълбока промяна в мисленето на всеки човек – от бременната майка и семейството на бъдещото дете, до всеки човек, ангажиран с процеса на израстване на създанието, което ще дойде в нашия свят.

    Опитът показва, че крехки алтернативни образователни системи, ако навлязат в тази наша бюрократична джунгла, или напълно се опошляват и побългаряват, или направо загиват. Уверявам се, че да се правят опити отвътре да се превзема „врага“ е трудно, почти невъзможно…Защото апаратът действа по етажите с пълна сила, той умъртвява бавно, сигурно и системно всичко надолу…

  3. Светльо  16.05.2018 г. | 14:26 ч.

    Наистина всичко старо трябва да си отиде, за да може да се съгражда на ново.
    Всеки хванал се за старото ще отече ведно с него. Дотогава, можем да бъдем отговорни родители и учители и да действаме въпреки системата. Има начини!

  4. Светльо  16.05.2018 г. | 14:47 ч.

    А дотогава ….. повече от същото

    Държавата ще субсидира обучението на 45 781 студенти в 37 държавни висши училища през академичната 2018/2019 г. Правителството днес е утвърдило броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации.
    През тази година се очаква 56 737 младежи да завършат средно образование. Броят на приеманите за обучение студенти и докторанти е съобразен с оценката на учебната и научната дейност на висшите училища, с данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти и с приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната, посочват от правителствената пресслужба.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.