Наука ли е българската история или… „пирамида“?

Уважаеми учители по българска история, музейни работници и професионалисти, замислете се: кое е по-важно – дали заплатите или това, на което учите децата и внуците ни?

Цялата статия (PDF | 0.2 MB)

Ако сте прочели някое от предишните ни любителски проучвания на историческа тема по материали, свободно достъпни в интернет, вече знаете, че имаме достатъчно основания за поставянето на подобни въпроси. Със собствени сили, движени от любопитство и влечение към истината, открихме някои удивителни неща, за които професионалните историци не само избягват да говорят, но и умишлено ги премълчават, изопачават и изкривяват. Видяхме как видни наши историци мутризират миналото и културата ни, подлагат на тотален виртуален геноцид предците ни и подхвърлят историческото ни наследство за храна на лешоядите. В тази посока на действие ги подтикват и стимулират международната медиевистика, класово-партийният подход в историческия материализъм, мегаломанските имперски доктрини на гърци, германци, руснаци…

И няма сякаш сила, която да ги вразуми, да ги накара да видят фактите, такива каквито са, и да започнат да ги интерпретират по възможно най-обективния и достоен за уважение начин. Картината става особено мрачна и безнадеждна, когато отчетем, че зад тези видни наши „учени“ – писачи на учебниците ни, пристъпва и се влачи една огромна армия от професионалисти – преподавателите по история, които не се свенят да набиват в мозъците на децата и внуците ни отявлени лъжи, отречени от времето идеологеми и зле прикрити манипулации.

В статия на в. „Стандарт“ от 23.06.2014 г. четем:

„Над 200 учители по история, география и философия ще се търсят наесен. Причината е решение за намаляване на норматива от учебни часове на преподавателите по тези предмети. Това ще отвори нови работни места. Около 2 млн. лева ще са нужни за заплатите на новите преподаватели… Учителите по тези предмети отдавна се оплакват от огромното натоварване, тъй като в момента те имат 720 часа годишно. Сега ще бъдат намалени на 684. Общо 35 000 преподаватели ще усетят разтоварването…“

Е, хиляди даскали по история се оплакват, че им е много работата и искат повече пари, но да сте чули някои от тях да се възмущават от неистините, които преподават? Дори неофициално? Аз не съм, въпреки че имам приятели, които цял живот са си изкарвали хляба като учители по история или като музейни работници.

Ние, любителите на историческата истина, едва ли ще успеем осезаемо да променим нещата, докато не намерим начин да задвижим тази огромна маса от професионалисти във вярната посока. Как да направим това? С по-малко работа ли, с по-високи заплати ли, или като най-категорично им заявим, че не сме съгласни повече да лъжат децата ни? За начало, нека с няколко прости примера им покажем, че това, което преподават е всичко друго, но не и наука. Продължава »

Цялата статия (PDF | 0.2 MB)

Още от автора Милко Гърчев:
Империята — наша рожба, майка и мащеха
Как и кога българите излизат на историческата сцена?
Нашата история: От „Мършата и лешоядите“ до „Лисицата и гарвана“
Слънцето и Свастиката в нашите църкви доказват, че сме траки и македонци

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

59 коментара за "Наука ли е българската история или… „пирамида“?"

  1. Стопанина  14.05.2018 г. | 15:51 ч.

    В пълната статия авторът пише:

    мисля, веднага ще постигнем съгласие по това, че изучаваната материя по история не бива да влиза в противоречие с елементарната логика и с материала, изучаван по предмети като математика, физика, химия… философия, икономика, право…

    Не съм съгласен. Защото това, което се изучава по другите предмети, също е толкова противоречиво и объркано, колкото е и историята. Да вземем например физиката. Физиците вярват, че материята винаги е имала еднакви характеристики и съответно физичните закони са константни от памтивека.

    Според духовната наука обаче това не е вярно. Материята в сегашния си вид съществува от едва няколко хилядолетия. Един каменен блок, който сега тежи невъобразими тонове, по времето, когато са строени пирамидите, е можел да се носи от четири човека. Това съм го разгледал мимоходом и тук:

    https://www.youtube.com/watch?v=nAz3HZR6KLA
    (Сегментът по темата почва от 1:15 и завършва 2:45)

    Ако знаем това и го приемаме като природен факт, сведенията на Херодот, цитирани в статията, че пирамидите са строени от върха надолу и с една бързина, която днес е невъобразима, вече не изглеждат чак толкова невероятни. Напротив, стават напълно в реда на нещата. Ако пък не се приемат тези природни факти – че материята и качествата ѝ не са константни, а променливи величини и тепърва отново ще се променят – имаме предразсъдък на физиците, който трябва да лекуват.

    Призивът към учителите да се замислят върху това, което преподават, повдига и въпроса: могат ли да преподават нещо различно от това, което се определя от хора, нямащи пряко отношение с преподаването на деца? Със съответните размисли за това, дали образованието трябва да бъде подчинено на министерство от унитарна държава, външни кредитори и социални инженери. Или трябва да стъпи на собствена основа и никой да не се меси на учителите.

    Днешните научни дисциплини са ИЗПЪЛНЕНИ С ПРОТИВОРЕЧИЯ, като мога да дам редица примери от всяка област. Обяснението е лесно – има надробяване на Познанието и всеки предлага умозренията в своята тясна специализация, без да му пука, че твърденията лесно се опровергават от други клонове на науката. Ариман добре си е свършил работата. Сега човек трябва да свърши своята и да преодолее препятствията.

  2. Милко Гърчев  17.05.2018 г. | 19:20 ч.

    Интересен коментар, който веднага поставя въпроса: Що е наука?… И мажем ли към науката да причислим и познание получено по пътя на откровението или по някакъв друг път (обикновено като субективно преживяване), който не подлежи на експериментална проверка. Това от една страна. И от друга – можем ли да смятаме за наука нещо, когато все още няма условия за провеждане на надежден експеримент, който да доказва неговата истинност или да го опровергава? Ако забием обаче толкова навътре в търсене на истинската наука, не знам дали би останал материал, което изобщо да се преподава в училище. В мрежата и сега примерно има хора, които догазват, че Земята е плоска… Затова, просто са необходими някои конвенции…

  3. Стопанина  17.05.2018 г. | 19:31 ч.

    Материалистичната наука с какви експериментални проверки и надеждни опити доказва, че характеристиките на материята са едни и същи през хилядолетията? Нима това не е предразсъдък, който се опровергава не само от писмените паметници, като тези на Херодот, но и от невъзможността да се повтори строежът на пирамидите в наши дни – дори със съвременни средства?

    Ако забием обаче толкова навътре в търсене на истинската наука, не знам дали би останал материал, което изобщо да се преподава в училище.

    Това притеснява ли ни?

  4. Милко Гърчев  17.05.2018 г. | 20:51 ч.

    Аз не съм апологет на материалистическата наука и не бих полагал особени усилия да отстоявам нейните позиции. Но когато се говори за наука въобще се има предвид такова познание, което може да бъде проверено от всеки заинтересован. Науката установява някакви закономерности, които са устойчиви във времето. Например Закона за запазване на енергията – каквито и експерименти да правим във физиката, в химията, в биологията и т.н. ние установяваме, че този закан е в сила. Възможно е да има някакви обстоятелства, при които този закон да се нарушава, но към днешна дата Закона за запазване на енергията е като стожер в науката. От този тип закони са Закона за запазване на импулса, законите за запазване на електрическия, на барионния и лептонния заряди и не знам още кои закони за запазване… Наличието на подобни закони се допълва е от редица физически константи като, земното ускорение, скоростта на светлината, константата на Планк и т.н. Всичко това свидетелства за една устойчивост във времето на света, в който живеем. Ако я нямаше тази устойчивост ние наистина не би имало какво да изучаваме.

    Субективните преживявания на познаващия са специфични – няма голям физик, който да не е бил вярващ. Но не знам някой от тях да е успял да опише преживяванията си като природен закон, който да може да бъде експериментално проверен от неговите колеги и опоненти. Затова науката се ограничава в обектите си на познание до това, което може да бъде измерено и експериментално проверено от всеки друг. На тази основа се базира и съвременното образование. Затова от педагогическа гледна точка ми изглежда неприемливо в едни от часовете да се учи нещо, което да опровергава наученото през другите часове. В час по история не би следвало да се преподават теории, които опровергават Закона за запазване на енергията, да кажем. А случаят с пирамидите е точно такъв. Ако Херодот е написал по въпроса нещо, което да е вярно, то това в никакъв случай не е цялата експериментално проверима истина и затова не може да се приеме за наука.

  5. Дорина Василева  17.05.2018 г. | 21:05 ч.

    Наистина трябва да се търси навътре и надълбоко в науката, а това означава да бъде одухотворена материята, да се видят в нея истинските сили, които са я породили/, т.е. нашето мислене да надскочи сухия интелектуализъм и строго специфичното понятийно научно мислене, да не оставаме само при повърхността, както и при фрагментарността…

    Опитът ми показва, че колкото по-истинна е науката, т.е. пропита с разбиране за истинските процеси, които стоят зад материята, с имагинативни образи и картини, представени по един художестен начин пред децата – напр. за единното начало, проследявайки как то дава пълноводни разклонения, толкова по-близка е всъщност до всеки човек, като се започне още с децата… В училищата ситуацията е наистина плачевна, ако се разчита на учебниците. Зле, зле, зле!!!

    Толкова примери има, че просто няма смисъл да ги изброявам. Напр. в един от учебниците по Човек и природа за 3 кл. човекът се смята за най-висшето стъпало на животинските организми, т.е. по-скоро се акцентува кое е близкото между човека и животните, отколкото кое КОРЕННО РАЗЛИЧАВА ЧОВЕКА ОТ ЖИВОТНОТО /за истинския произход на човека изобщо няма как да се коментира!/. Просто влизаме като човеци в една класификация и толкоз… И съзнанието на едно дете на 9 год. се обработва от авторитета в лицето на учебника, то запомня, т.е. насажда му се, че е по-високо от животните, даже най-високо, и основното е, че има доста общи неща с него. Това остава в детстоко съзнание. Е, та не е ли това направо опасно!!! Или пък за човешкия мозък, с който били свързани човешките мисли, имало центрове, които ги „раждат“ нашите мисли, ама как точно ставало, науката още изследва…

    Щайнер казва, че само ако един учител вярва в това, което представя пред децата, т.е. ако съществото му е изпълнено с тези идеи, които им представя, ако те са действително живи, образни, то децата ще му повярват, ще ги възприемат, душата им ще ги преработи, и те ще заработят в тях по един истинен, ползотворен и здравословен начин.

    Всъщност живите образи от живите картини, които ни дава Духовната наука са живото Слово, което е съградило всеки един от нас, затова в детето, когато му се поднесе по също един такъв начин, представлява земно „пропомняне“ на предземното битие… И това действа наистина оживотворяващо човешкото същество.

  6. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 07:24 ч.

    Наистина трябва да се търси навътре и надълбоко в науката, а това означава да бъде одухотворена материята, да се видят в нея истинските сили, които са я породили/, т.е. нашето мислене да надскочи сухия интелектуализъм и строго специфичното понятийно научно мислене, да не оставаме само при повърхността, както и при фрагментарността…

    Съгласен съм с тази постановка, но… Материята не е необходимо да бъде одухотворявана – тя е одухотворена. Ние никъде около нас не срещаме материя изобщо, в която да няма проявен някакъв организиращ я интелект. Природните закони, за които писах по-горе са една от тези прояви. Хубаво е да можем да виждаме и осъзнаваме тези неща и да сме в състояние по разбираем начин да предадем тази своя опитност на децата си. Търсенето и откриването на истината, където и да се намира тя – на повърхността в простите неща или в трансцедентна дълбочина е най-интересното и смислено занимание към което можем да насочим децата в училище. Как ще стане това аз не знам – никога не съм преподавал и затова апелирам към учителите да направят това, което би осмислило и живота им, а и живота на техните възпитаници.

  7. Дорина Василева  18.05.2018 г. | 09:10 ч.

    Далеч не всяка материя е одухотворена, особено тази, която е директно творение на човека.
    Човекът в такъв случай се превръща в медиатор между Духа и това, което твори. И далеч не винаги вкарва в творението си най-общо казано „добри неща“. Всъщност това, което носим в себе си, това преминава и в нашите творения.

    Така е и с децата. Ние трябва да бъдем САМО съ-работници на Духа, на онова, което всяко дете носи като заложби, да го подпомогнем…а не да моделираме, убиваме и обезличаваме.

  8. Стопанина  18.05.2018 г. | 09:28 ч.

    Материята не е необходимо да бъде одухотворявана – тя е одухотворена.

    Не е все едно дали я одухотворяват някакви елементални духове, ариманически същества, човек или Христос. По твоята логика би трябвало да се приеме, че щом човек е одухотворен и че щом животните и растенията също са одухотворени, няма разлика между тях.

    Разграничавай тънкото от дебелото – както е заръчал Хермес/Тот, великият строител на пирамидите. 😉

    Затова науката се ограничава в обектите си на познание до това, което може да бъде измерено и експериментално проверено от всеки друг.

    От философстване и повтаряне на мисли забрави да отговориш на ключовия въпрос: кой от днешните учени измери теглото на камъните в египетските пирамиди по времето, когато са били строени? Това, че тогава се тежали колкото тежат и днес, не е ли предразсъдък?

    Всичко, което говори духовната наука, може да се провери от всеки друг. Стига да положи усилия и да развие определени умения.

    И да не сме ясновидци, сведенията лесно се проверяват и доказват от чистите факти в самата материалистична наука, стига тези факти да не са натоварени с предразсъдъци и навързани във фантастични теории, а теориите – в цялостна митология.

  9. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 09:37 ч.

    Далеч не всяка материя е одухотворена, особено тази, която е директно творение на човека.

    Няма материя, „която е директно творение на човека“. Ако се поинтересувате малко повече по въпроса ще установите, че човекът с цялото си величие не е способен да сътвори и една-единствена елементарна частица и един-единствен квант енергия. Нито пък да ги унищожи. Всичко, което правим е само наблюдение и нищожни трансформации в рамките на действащите природни закони. Просто такава е волята Божия…

  10. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 09:54 ч.

    От философстване и повтаряне на мисли забрави да отговориш на ключовия въпрос: кой от днешните учени измери теглото на камъните в египетските пирамиди по времето, когато са били строени? Това, че тогава се тежали колкото тежат и днес, не е ли предразсъдък?

    Има една огромна наука, която се занимава с тази материя, нарича се ГЕОЛОГИЯ. Тази наука изучава и описва подробно образуването и свойствата на различните видове скали и интересното е, че знанията които ни дава се проверяват ежедневно от милиони геолози, минни инженери, миньори, геодезисти, строителни инженери и т.н. Тази наука е в основите на съвременната минна промишленост… Око имаш желание да спориш с нея… Давай! Аз дори не съм ти необходим.

    Всичко, което говори духовната наука, може да се провери от всеки друг. Стига да положи усилия и да развие определени умения.

    Извинявам се много, но по-нелепо твърдение не съм срещал през живота си. Ако това беше вярно, светът щеше да е пълен с Буди, с Исусовци, с Мохамедовци и т.н. и всички те щяха да живеят в единомислие и пълно съгласие помежду си.

  11. Дорина Василева  18.05.2018 г. | 10:04 ч.

    Волята Божия не е Човекът да бъде сляп Негов следовник. Човекът е освободен от сляпата вяра и сляпото служене. Друг е въпросът дали Човекът осъзнава силата си в Свободата, а и какви сили отключва тази Свобода! И за какво я използва!

    Така че аз лично не се чувствам като „пасивен наблюдател или нищожен трансформатор в рамките на действащите природни закони“… Напротив, на мен ми е дадена свободата на избора да съзиждам, но и да унищожавам. Това е дадено на всяко пробудено човешко същество.

  12. Стопанина  18.05.2018 г. | 10:14 ч.

    ГЕОЛОГИЯ. … Око имаш желание да спориш с нея… Давай!

    Щайнер вече го е направил. Блестящо при това. Ако в качеството си на геолог решиш да го оборваш – запознай се с аргументите му в GA-354.

    Много от твърденията на геологията се оспорват и от сериозни физици като Ян Лампрехт.

    И обикновен човек може да посочи прибързаните заключения в тази наука, ако познава фактите от други науки.

    Ако това беше вярно, светът щеше да е пълен с Буди, с Исусовци, с Мохамедовци и т.н. и всички те щяха да живеят в единомислие и пълно съгласие помежду си.

    Нещо не си го осмислил от А до Я или просто надценяваш логиката си. Светът не е пълен с Исусовци, защото самият ти не се поинтересува какви са методите за проверка на сведенията. „Логиката“ ти почива върху това, че, щом светът не е пълен с ясновидци, явно методите не вършат работа. А това, че малцина прилагат тези методи, като самият ти не си ги подложил на проверка, се замазва със сляпо отрицание. Това не е логика, а софизъм, включващ поредните предразсъдъци.

    Проблемът не е в методите, а в това, че почти никой не ги прилага. А ако ги прилага – не с необходимото постоянство. Логично, нали?

  13. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 12:05 ч.

    Щайнер вече го е направил. Блестящо при това. Ако в качеството си на геолог решиш да го оборваш – запознай се с аргументите му в GA-354.

    Много от твърденията на геологията се оспорват и от сериозни физици като Ян Лампрехт.

    Дебата става интересен. Доколкото знам, без да съм се интересувал специално по въпроса, според Щайнер, а и според теб скалите преди няколко хиляди години са били със значително по-ниска плътнос отколкото са сега и е било възможно лесното им обработване, транспортиране и т.н. Това е в основата и на недоверието ти към опита на днешните милиони миньори и минни специалисти, които на база познанията си по геология добиват руди и въглища в стотици рудници по света и всеки ден и час проверяват на пррактика, това което са учили по геология с цената на живота си. Ако не вярваш на този опит защо не разгледаш скалните рисунки в някоя пещера – да кажем в Магурата. Разгледай ги внимателно. Някои от тях са на възраст над 20 хил. години. Виж ги с каква техника са изпълнени – обикновено с въглен върху скалата. А там където са издълбани, очевидно са положени неимоверни усилия. Сега си представи, че Щайнер е прав и ти си на мястото на първобитния художник. Какви усилия би ти струвало да дълбаеш и мачкаш скалата с ръка, така както ти се иска и да изобразиш на нея това, което очите ти виждат? Никакви, нали? Ако още питаш, кой е измерил плътността и здравината на скалите, когато са строени пирамидите, отговорът е ясен нали. Тези хора, които са рисували в Магурата и подобните и пещери по света, са изпитали здравината и плътността на скалите не само когато са строени пирамидите, но и хиляди години преди това. А от рисунките, които са ни оставили и днес можем да си направим извод за своиствата на тези скали.

    Нещо не си го осмислил от А до Я или просто надценяваш логиката си. Светът не е пълен с Исусовци, защото самият ти не се поинтересува какви са методите за проверка на сведенията. „Логиката“ ти почива върху това, че, щом светът не е пълен с ясновидци, явно методите не вършат работа. А това, че малцина прилагат тези методи, като самият ти не си ги подложил на проверка, се замазва със сляпо отрицание. Това не е логика, а софизъм, включващ поредните предразсъдъци.

    Проблемът не е в методите, а в това, че почти никой не ги прилага. А ако ги прилага – не с необходимото постоянство. Логично, нали?

    Не ти ли се струва, че замазваш нещата? Удачните методи за справяне с живота са били винаги обект на масово подражание, имитиране и следване. И ако беше толкова лесно духовния опит да се споделя и проверява, така кокто ти по-горе твърдеше, на многомилиардната земя днес щеше наистина да ими милиони просветлени, последователи на Буда, Исус, Мохамед, разбира се и на Щайнер и те нямаше да водят спорове за твърдостта на скалите преди 7 хиляди години… Те просто щяха да се разбират без думи…

  14. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 12:15 ч.

    Така че аз лично не се чувствам като „пасивен наблюдател или нищожен трансформатор в рамките на действащите природни закони“… Напротив, на мен ми е дадена свободата на избора да съзиждам, но и да унищожавам. Това е дадено на всяко пробудено човешко същество.

    Дорина, опитай се да сътвориш един-единствен електрон от нищото. Ако ти е дадена свободата „да съзиждаш и да унищожаваш“, ти без никакви трудности ще успееш. След като успееш опиши делото си и го изпрати до Нобеловия комитет в Стокхолм. Няма да има в цялата световна история по-велик творец и по-достоен носител на Нобелова награда от теб.

  15. Стопанина  18.05.2018 г. | 12:21 ч.

    Скалните рисунки не са на 20 хиляди години. Те са темата на видеото, което пуснах в първия си коментар по-горе. Защо ли не съм изненадан, че не си пожелал да се запознаеш с него. Та на теб вече всичко ти е ясно. 🙂

    Днешните миньори и съвременните рискове на професията не могат да ни кажат нищо за състоянието и плътността на скалите преди 10 хиляди години. Тогава „неандерталците“ първо са създавали пещерите (почти с голи ръце и прости инструменти), преди изобщо да дойде моментът с рисуването по стените. Това днес е немислимо точно защото материята е променила характеристиките си.

    Самото обстоятелство, че даваш пример с днешните миньори в днешните условия на материята, недвусмислено показва, че даже не разбираш естеството на възраженията ми.

    И ако беше толкова лесно духовния опит да се споделя и проверява, така кокто ти по-горе твърдеше,

    Нищо подобно не съм твърдял. Говорех за „полагането на усилия“, което не се връзва с представата, че е „толкова лесно“. И именно понеже не е лесно, масово не се прави. Друг е въпросът, че методите за добиване на такива познания са общодостъпни сравнително отскоро.

    И да беше лесно, виж какво правиш. Нима не е показателно? Такива като теб, а повечето хора са точно като теб, дори не биха опитали, защото си мислят, че вече знаят повече, отколкото реално знаят. Та вие дори не се запознавате с подробности, когато ви предлагат директни линкове. Въпрос на едно цъкване!

    А какво остава за приложение на определени упражнения в течение на години…

  16. Стопанина  18.05.2018 г. | 12:36 ч.

    Египетските пирамиди дори не са най-яркото свидетелство, че геологията, физиката и други материалистични науки, стъпили здраво на умозрения и предразсъдъци, трябва да се саморевизират, ако искат да стигнат до истините. Още по-забележителни са мегалитите, качвани до върховете на Андите в Южна Америка. Днес те тежат дори повече от каменните блокове, използвани за строежите на Гиза, не са пренасяни от тълпи роби, а някак са носени най-много от двама-трима човека по кози пътеки над бездънни пропасти. Никой не може да обясни как е постигнато това. Не е имало място дори за изграждането на някакви допотопни механизми, за да се улесни придвижването им, както се вярва, че е правено в Гиза.

    И като не знаят фундаменталният факт, че материята в дълбоката античност е имала различни характеристики, днешните материалисти си представят слизане на богове или извънземни, които са подпомагали начинанията. 🙂

    Има една огромна вертикална колона, поставена под ъгъл в Голямата пирамида. Няма инженер, който е способен да обясни как е била вкарана и вместена в градежа, защото всички вярват, че пирамидите са строени от основата нагоре и че колоната някога е тежала, колкото тежи и днес. Ако четем Херодот, че пирамидите са строени от върха, и знаем, че тази колона е можела да се носи от само 6-8 човека, вече няма нищо необяснимо, мистериозно или чак толкова феноменално.

  17. Дорина Василева  18.05.2018 г. | 12:37 ч.

    Защо търсите съграждащите сили, и съответно деструктивните, само в сетивния свят?!
    И защо смятате, че вашето „нищо“ задължително е материално?
    Редица нобелови лауреати след десетилетия върл материализъм, накрая узряват за идеята на нематериалното „нищо“, което е началото на материалното „всичко“… Тъй че Нобеловата награда за „научни открития“ не я ща, тя е еквивалент на нещо, което в крайна сметка върви към мъртвина. 🙂 Материята е само едно стъпало, етап, процес…

  18. Стопанина  18.05.2018 г. | 12:41 ч.

    Тъй че Нобеловата награда за „научни открития“ не я ща, тя е еквивалент на нещо, което в крайна сметка върви към мъртвина.

    Ханс Селие е нобелов лауреат и казва:

    „Сборът от предразсъдъците на учения едновременно определя и ограничава онова, което той или тя е способен да открие.“

    Казано с други думи, докато човек си носи тежка торба, преизпълнена с предразсъдъци и самоограничения, трудно ще напредва и ще придобие ново познание.

  19. Дорина Василева  18.05.2018 г. | 13:35 ч.

    Има една книга, преди години свободно я изтеглих от нета „50 нобелови лауреати и други учени за вярата си в Бога“. Ценна е от гл.т.на Духовната наука – доказателства за вътрешните трансформации, които настъпват в тези умове и сърца, които са част от правомерното научно мислене в даден еволюционен етап, и в развитието им по посока на осъзнаване на собствените им предразсъдъци.
    Надявам се тази книга да е още със свободен достъп.

  20. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 13:49 ч.

    Казано с други думи, докато човек си носи тежка торба, преизпълнена с предразсъдъци и самоограничения, трудно ще напредва и ще придобие ново познание.

    Обвиняваш ме в проява на предразсъдъци, но ако прегледаш кой какво е писал по-горе ще видиш, че ти си човека, който се позовава на Щайнер, на Селие… докато аз се позовавам на собствената си логика и практически опит. Не ти цитирам този или онзи и о от чуждия мним авторитет да черпя аргументи. Всичко, което съм написал може да бъде подложено на теоретична и практическа проверка, но не и на голо отрицание. Затова не прибързвай отново с идентификациите, защото има голяма вероятнос да сгрешиш.

    А за мегалитите в Южна Америка съм напълно съгласен. Най-голямата загадка за мен обаче е Баалбек, защото не само е гигантски, но е и съвършен, а строителството му се преписва на …римляните.

    А с Дорина не се отказвайте от Нобеловата награда с лека ръка, ако можете да я вземете – вземетe я. Парите и признанието са ценност и за хората без предразсъдъци, нали?

  21. Стопанина  18.05.2018 г. | 14:12 ч.

    докато аз се позовавам на собствената си логика и практически опит.

    Мне.

    Освен ако не твърдиш, че си слизал под земята преди 10000 години като миньор. 😉

  22. Милко Гърчев  18.05.2018 г. | 14:59 ч.

    Освен ако не твърдиш, че си слизал под земята преди 10000 години като миньор.

    Е-е, чак толкова не. Иначе съм минен инженер (споменавал съм го) с трудов стаж в Асарел-Медет от 1982 до 2016 г. Чул съм, видял съм и съм прочел това-онова.

  23. Дорина Василева  18.05.2018 г. | 21:33 ч.

    А! Ето я книгата за свободно теглене, която цитирах по-горе:
    http://nobelisti.tripod.com/

    Уникална книга, г-н Гърчев!

    За моя радост парите и признанието никога на са били особена и преследвана ценност от мен. Те са някъде доста встрани от основния ми път – просто естествена необходимост за нормален земен живот. Земната ми работа за Духовната наука не се нуждае от Нобелова награда, защото за щастие това, което тези велики умове са достигнали в процеса на своя труд и земен живот, в името на развитието на научната мисъл и прогрес за цялото човечеството, т.е. едно просветление за Духа и Неговата роля в света, за някои от нас просветва доста по-рано в земните ни години… макар и вероятно да останем извън светлината на прожекторите и извън признанието на цялото човечество. 🙂 По-важно е какво се записва Горе, а не в аналите на нобеловите лауреати.

    И все пак, ако би могла да се проследи всяка една душа какъв път е имала преди живота, в който е достигнала до тази високо престижна Нобелова награда в дадена област, развила я в името на цялото човечество, и кое е съдействало за тази нейна вътрешна метаморфоза в земен план, за което би помогнала Духовната наука, би се стигнало със сигурност до интересни взаимовръзки и изводи…

  24. Twzrshest  19.05.2018 г. | 02:50 ч.

    Пледирате ,чве промяната на някои факти влиза в противоречие с други научни постаменти.Всъщност по- логично е да се мисли,че не структурата на конкретни материални образувания се е променила,а например гравитацията.Така има обяснение и легендата за съществуването на исполини.
    Но дебатът за историята се измести

  25. Милко Гърчев  19.05.2018 г. | 11:06 ч.

    А! Ето я книгата за свободно теглене, която цитирах по-горе:

    Дорина, благодаря за книгата. Срещал съм я в мрежата, имам я на диска и някои неща от нея вече съм прочел. Аз чета доста избирателно – не от край до край, а се фокусирам върху темата, която ми е интересна в момента… По този начин чета едновременно десетки книги – оттук-оттам… Уважавам мнението ти за ценностите, без да го споделям.

    Всъщност по- логично е да се мисли,че не структурата на конкретни материални образувания се е променила,а например гравитацията.

    Наистина ли това е по-логично? Ако гравитацията така чувствително се е промениза за няколко хиляди години, тя би трябвало да се променя и днес. Няма пречка, ако това е факт, то той да бъде експериментално установен особено при днешното състояние на спътниковите комуникации. Всеки изкуствен спътник (сателит), обикалящ около Земята е подвластен на гравитацията и би могъл да фиксира колебанията в нея и с това да потвърди тезата ви. Проверете, може и така да е!
    А темата наистина се измести, затова спирам дотук.

  26. Varna Mapper  19.05.2018 г. | 22:38 ч.

    Велик учен като Никола Тесла така и на става нашумял и известен, и на всичко отгоре не е бил материално богат, а е допринесъл много повече на човечеството отколкото Томас Едисон. Причината да не се прочуе толкова е, че той ни предоставя начин за алтернативна енергия без да се уврежда природата(за времето си тази идея наистина е била нова), но понеже нефтения бизнес е бил против така и изобретения му са в масова неизвестност(не спекулирам, че съм запознат в детайли с тях, въпреки че ги коментирам). Понеже пиша прекалено късно, коментара ми не беше много по темата и се чувствам като навлек, спирам до тук.

  27. Тодор  20.05.2018 г. | 10:30 ч.

    Беше ми интересено да прочета коментарите. Мисля, че тезата за дебалансите на познанието е силна! Липсата на хармония в познанието става все по-очевидна в последните десетилетия. Не е случайно, че се родиха масово гранични науки (био – химия, физико – химия), термодинамиката и разработените от нея подходи се ползват за интерпретация на социални процеси (Пригожин и дисипативните му системи, всъщност заради тях става Нобелист) и т.н.
    Що се отнася до фокуса върху плътността на скалите преди хиляди години 🙂 …. Стопанин, убеден ли си, че дълбоко и истинно е разбрана тезата на Щайнер (със сигурност си по-напред от мен в областта)?! Изплува ми въпрос – ако плътността е била различна то скалата би ли имала полезност за изграждане на мегалити, пирамиди ?? По скоро не. Нито пък биха се ползвали конструкции и закони на механиката (който е учил статика знае), което защитава по-скоро тезата за константността на поне няколко нещица….
    ПП : Г-жа Василева, има чудесни пъзели метални плетеници, дървени оплетки и т.н., които с огромно духовно усилие не успявам да реша. Все излиза, че има дреболийка, трик … Искам да кажа, че отплесването в правоверна (в слисъл на еднопосочност, абсолютизъм) духовност всъщност я изронва /намалява и плътността (на духовността). От това по-малко уверените губят доверие ….

  28. Стопанина  20.05.2018 г. | 11:57 ч.

    Стопанин, убеден ли си, че дълбоко и истинно е разбрана тезата на Щайнер

    Антропософията не предлага тези/теории.

    ако плътността е била различна то скалата би ли имала полезност за изграждане на мегалити, пирамиди ?? По скоро не.

    Защо не?

    Нито пък биха се ползвали конструкции и закони на механиката (който е учил статика знае), което защитава по-скоро тезата за константността на поне няколко нещица…

    Това, че не са ползвани съвременните закони на механиката, не означава, че не са ползвани законите, валидни за старото състояние на материята, което по никакъв начин не защитава твоята теза, че някой преди 10000 години е бил длъжен да се съобразява с нещо, което още не е било валидно. Нито един от сегашните закони на механиката не е бил валиден преди 10К+ години, заради което например не е било възможно изграждането на кораби. Просто защото плътността на водата е имала различни характеристики. Но за сметка на това по онова време са били създавани летателни средства, задвижвани от енергийни източници (растителни семена) и напълно невъобразими според сегашните земни условия.

  29. Дорина Василева  20.05.2018 г. | 14:21 ч.

    Тодор, явно сте останали с грешно впечатление.
    Тук няма летящи с розови балони фантастични мечтатели!
    Стъпвам и ходя здраво по земята.
    Ценя полезните за хората постижения на официалната наука. Но я смятам само за етап от много по-глобална картина и не спирам само до видимото… И това автоматично не ме отказва от материалистичната наука. Просто не оставам само при нея, за разлика от върлите материалисти. И за надматериалната й същност получавам доказателства не само от Щайнер, но и в собствения си живот. Но човек наистина е нужно да има импулс да се развива.

  30. Милко Гърчев  20.05.2018 г. | 14:39 ч.

    Стопанинът пише:

    Това, че не са ползвани съвременните закони на механиката, не означава, че не са ползвани законите, валидни за старото състояние на материята…

    Как можем ние днес да установим и проверим какви природни закони са действали преди 10 000 год. ако те са били нещо по-различно от сегашните? Ако Щайнер и неговите последователи твърдят подобно нещо (защитават такава хипотеза), те трябва да предложат метод или методи за експериментална, научно издържана проверка. Тази проверка трябва да може да се извърши от тези, които проявяват интерес към така афишираното „познание“ и да установят неговата истинност или неистинност. Това е обичайният път, по който се решарат подобни спорове. Щайнер и неговите последователи не могат да очакват и още по-малко да искат някой да приеме твърденията им „с вяра“, без никакви надеждно проверими експериментални доказателства. Би било доста наивно…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.