Наука ли е българската история или… „пирамида“?

Уважаеми учители по българска история, музейни работници и професионалисти, замислете се: кое е по-важно – дали заплатите или това, на което учите децата и внуците ни?

Цялата статия (PDF | 0.2 MB)

Ако сте прочели някое от предишните ни любителски проучвания на историческа тема по материали, свободно достъпни в интернет, вече знаете, че имаме достатъчно основания за поставянето на подобни въпроси. Със собствени сили, движени от любопитство и влечение към истината, открихме някои удивителни неща, за които професионалните историци не само избягват да говорят, но и умишлено ги премълчават, изопачават и изкривяват. Видяхме как видни наши историци мутризират миналото и културата ни, подлагат на тотален виртуален геноцид предците ни и подхвърлят историческото ни наследство за храна на лешоядите. В тази посока на действие ги подтикват и стимулират международната медиевистика, класово-партийният подход в историческия материализъм, мегаломанските имперски доктрини на гърци, германци, руснаци…

И няма сякаш сила, която да ги вразуми, да ги накара да видят фактите, такива каквито са, и да започнат да ги интерпретират по възможно най-обективния и достоен за уважение начин. Картината става особено мрачна и безнадеждна, когато отчетем, че зад тези видни наши „учени“ – писачи на учебниците ни, пристъпва и се влачи една огромна армия от професионалисти – преподавателите по история, които не се свенят да набиват в мозъците на децата и внуците ни отявлени лъжи, отречени от времето идеологеми и зле прикрити манипулации.

В статия на в. „Стандарт“ от 23.06.2014 г. четем:

„Над 200 учители по история, география и философия ще се търсят наесен. Причината е решение за намаляване на норматива от учебни часове на преподавателите по тези предмети. Това ще отвори нови работни места. Около 2 млн. лева ще са нужни за заплатите на новите преподаватели… Учителите по тези предмети отдавна се оплакват от огромното натоварване, тъй като в момента те имат 720 часа годишно. Сега ще бъдат намалени на 684. Общо 35 000 преподаватели ще усетят разтоварването…“

Е, хиляди даскали по история се оплакват, че им е много работата и искат повече пари, но да сте чули някои от тях да се възмущават от неистините, които преподават? Дори неофициално? Аз не съм, въпреки че имам приятели, които цял живот са си изкарвали хляба като учители по история или като музейни работници.

Ние, любителите на историческата истина, едва ли ще успеем осезаемо да променим нещата, докато не намерим начин да задвижим тази огромна маса от професионалисти във вярната посока. Как да направим това? С по-малко работа ли, с по-високи заплати ли, или като най-категорично им заявим, че не сме съгласни повече да лъжат децата ни? За начало, нека с няколко прости примера им покажем, че това, което преподават е всичко друго, но не и наука. Продължава »

Цялата статия (PDF | 0.2 MB)

Още от автора Милко Гърчев:
Империята — наша рожба, майка и мащеха
Как и кога българите излизат на историческата сцена?
Нашата история: От „Мършата и лешоядите“ до „Лисицата и гарвана“
Слънцето и Свастиката в нашите църкви доказват, че сме траки и македонци

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

60 коментара за "Наука ли е българската история или… „пирамида“?"

  1. Стопанина  20.05.2018 г. | 14:51 ч.

    Това вече не го ли обсъдихме?

    Успех с GA-10.

  2. Тодор  20.05.2018 г. | 15:40 ч.

    Това, че не са ползвани съвременните закони на механиката, не означава, че не са ползвани законите, валидни за старото състояние на материята, което по никакъв начин не защитава твоята теза, че някой преди 10000 години е бил длъжен да се съобразява с нещо, което още не е било валидно.

    Очевидно съм се изразил неясно … ТЕ СА ползвали днешните закони на механиката. Като започнем с популярното „златно сечение“, минем през основни математически теореми и познания и стигнем до закона за големите числа. Конструкцията на пирамидите е перфекно издържана в контекста на „настоящата плътност на скалата“ и статиката на конструкцията не би могла да е различна, ако пирамидите бяха построени днес. От тук следва, че без значение какъв е бил метода на построяване (и как го обясняваме сега!!!) и дали природните закони са били различни преди 11К години е налице фундаментална приемственост, като минимум. Доколкото моето скромно и незряло мнение е готово да бъде повлияно от всяка смислена идея, бях мотивиран и зададох въпроса.

    Антропософията не предлага тези/теории.
    Съжалявам, ако е прозвучало неуважително … Използвах „теза“ в общ, гносеологичен, познавателен смисъл, а не в смисъл „Щайнер смята, че…“

    Тодор, явно сте останали с грешно впечатление.
    … За което съжалявам, случва се. За да ме разберете – общо взето съм убеден, че разум и дух са в единение. Може би затова и съм склонен да приемам и езотеричното без да воювам с него. Считам, обаче, че залитането в едната или другата крайност „чупи“ хармонията … Както казах грешката е моя, съжалявам.

  3. Тодор  20.05.2018 г. | 16:27 ч.

    голяма боза с цитатите – мое неумение и незнание. Извинявайте, но не виждам и как да редактирам …

  4. Дорина Василева  20.05.2018 г. | 16:38 ч.

    Спокойно, разбрах кое е за мен. 🙂

  5. Милко Гърчев  20.05.2018 г. | 16:59 ч.

    Това вече не го ли обсъдихме? Успех с GA-10.

    Стопанина, не се ли опитваш да избягаш от самия себе си? Чета внимателно GA-10 и там не откривам отговора на нито един от въпросите, които ти сам постави. Да не говорим за това, че методите за постигане на познание във висшите светове, съвсем не ни освобождават от задължението да обосноваваме, аргументираме и експериментално да доказваме хипотезите и теориите си в земния – материален свят… Радвам се на всичко, което споделихме и… Тодоре, не се панирай от „бозата с цитатите“, затова сме на този свят – да грешим и да осъзнаваме и поправяме грешките си. Такава е и целта на коментираната ми статия…

  6. Varna Mapper  20.05.2018 г. | 17:05 ч.

    @Тодор @Милко Гърчев @Стопанина @Дорина Василева

    С риск да бъда досаден ще кажа, че както ,,не може да се докаже, че материята е била с различна плътност“, то по същата логика не може да бъде доказано и обратното. Нека вместо да спорим да вземем хроновизьора от Ватикана и да видим какво е било(не се заяждам, просто наистина ако е възможно този уред да бъде за широка употреба[а не крит от Ватикана] ще се окаже доста полезен като сред стволови за материално доказване на някои неща).

  7. Varna Mapper  20.05.2018 г. | 17:10 ч.

    *като средство за

  8. Милко Гърчев  20.05.2018 г. | 17:52 ч.

    Нека вместо да спорим да вземем хроновизьора от Ватикана и да видим какво е било…

    СЪГЛАСЕН .,)

  9. Дорина Василева  21.05.2018 г. | 10:13 ч.

    Да оставим Ватиканските щуротии настрана, тъй като те са смесица от ариманично-луциферични изстъпления, без и капчица истинно Христово присъствие в тях!

    Независимо, че няма отново да съм по „историческата тема“ /моля за извинение!/, бих искала само да акцентувам върху едно много важно духовно-научно наблюдение и извод на Рудолф Щайнер, което касае дискусията тук и реално може да я осветли. Четящите Щайнер я знаят. Тези, които имат желание да вникнат по-дълбоко, нека четат: В далечните времена науката, религията и изкуствата са били едно цяло. След това започва тяхното разделяне като три области от човешката култура и развитие, както и фрагментирането на всяка една от тях на още по-малки области.

    В момента сме на такъв етап от нашето развитие в земен план, при което това парцелиране е много ярко, обаче само по себе си то започва да стига до задънена улица. Защо? Защото ВИНАГИ във всяка една наука след многото „защо това или защо онова“, се стига до крайния въпрос – кое е действителното НАЧАЛО НА НЕЩАТА? Факт! И ако някои от нас четат задълбочено и открай-докрай книгата за 50-те нобелови лауреати, стигнали до идеята за Бог, като НАЧАЛО НА НАЧАЛАТА, въпреки огромните си постижения за цялото човечеството в официалната наука, ще са наясно, че е малко нелепо все пак да не им вярват и да ги четат оттук-оттам… Хем стоят зад официалната наука и отричат духовно-научните методи на Духовната наука, пък в същия момент четат отгоре-отгоре такива явни доказателства за проглеждането на тези велики умове.

    Друго, което също е факт – развиват се вътрешни мултидисциплинарни връзки между различните научни фрагменти. Обаче това е още много далеч от истинската картина, към която сме се устремили и за която ни говори Духовната наука… че В БЪДЕЩЕ НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ, ИЗКУСТВОТО И РЕЛИГИЯТА /в смисъла на антропософското познание, а не в ортодоксален смисъл!/ ОТНОВО ЩЕ ДОСТИГНАТ ЕДИНЕНИЕ, но това няма да бъде онова предишното и първоначалното, а ще бъде плод под съзнателните мисли, чувства и воля на будните хора.

    Разбираме защо всъщност „историческата тема“ и всяка друга тема сама за себе си е действително само една брънчица, нищожна от този бъдещ глобален пъзел. И нещата трябва действително да се осъзнаят в целостта им.

    Ето един много интересен пример от музикалната област, с т.нар. обертоново пеене, което е метод, техника в определени области на Земята. Давам от тази област, защото ми е най-близка. Това, което се случва и е уникалното е, че в един и същ момент човешкият глас произвежда както мелодията, така и обертоновите й – Наташа Никепрелевич:
    https://www.youtube.com/watch?v=hKbaKN9Hu_U&index=4&list=RDXCzD-JsaJ3A

    И сега, този феномен може да бъде изучаван интердисциплинарно – от лекари в съответната тясна специалност, от акустични специалисти и физици, от вокални специалисти, от лечители и т.н.
    За мен е налице извън-земно измерение на видяното, чутото, измереното и обследваното, един действително духовен феномен, за който вече някои човешки гласове с техните качества и телесна структура са готови. Тялото като твърда физическа материя се превръща в музикален инструмент с действително резонаторно пространство на онова, което като въздушна струя преминава през гласовия апарат. Няма нужда да коментирам от духовно-научна гл.т. смисъла на въздушната струя за човешкото същество в еволюционния му път, четем за това при Щайнер. И в мислите си и в образите за случващото се, защото те излизат извън само измеримото, аз мога да достигна до величествената Музика на сферите, която е съграждащият принцип на цялото космическо и земно битие, част от които е и човекът. И сега – нима астрофизиците в земните науки не се опитаха да чуят как звучат планетите в космическото пространство! Направиха записи даже! Разбира се, това е чуваемо с физическите ни уши, а духовното чуване е нещо много по-различно!

    Това, което за мен се случва с този гласов феномен е, че вече в някои човешки същества кълновете на това бъдещо единение е факт.

    И аз много се надявам да можем чрез това наше разширено мислене да съумяваме да виждаме дори и най-малкия детайл от света през тази троична призма – кое е измеримо в него; кое е неизмеримо, но въпреки неговата неизмеримост съществува; кое прави този детайл част от общата, дай Боже, хармонично-звучаща картина на света. Така науката, духовното и изкуството с неговата хармония, отново ще си подадат ръце.

    В „Как се постигат познания за висшите светове“, г-н Гърчев, Щайнер не дава готови материалистични рецепти и методи, от рода на „сипваме толкова и толкова, бъркаме и бум!“… Дава пътя на развитието на човешката душа по едни стъпала НАГОРЕ! Този път е индивидуален, слава Богу! Вътре в самия човек са тези ваши „методи“, които търсите външно. Задачата ни е да ги пробудим и прилагаме.

    Извинявам се за прекалено дългия пост.

  10. Милко Гърчев  21.05.2018 г. | 14:58 ч.

    В „Как се постигат познания за висшите светове“, г-н Гърчев, Щайнер не дава готови материалистични рецепти и методи, от рода на „сипваме толкова и толкова, бъркаме и бум!“… Дава пътя на развитието на човешката душа по едни стъпала НАГОРЕ! Този път е индивидуален, слава Богу! Вътре в самия човек са тези ваши „методи“, които търсите външно. Задачата ни е да ги пробудим и прилагаме.

    Дорина, човек с твоите претенции за възвишеност и духовнос, трябва да чувства кога е дошъл момента да се усмихне, да протегне ръка на своя опонент и да спре да му натрапва вижданията си. Тук аз не дискутирам никакви духовни теми. Не в това е същността на моята публикация. Моля те уважавай опонентите си.

  11. Дорина Василева  21.05.2018 г. | 16:19 ч.

    Да, извиних се два пъти вече.

    Целият пост го написах с добронамерена усмивка и с огромен респект към опонентите си.
    И целият ми респект личи именно от това, че отделих време, за да напиша горното. Ако не ми пукаше за опонентите ми, нямаше и да отделя от времето си.

    Ако Стопанина смята, че постът ми е неуместен под тази статия, и не е в унисон с дискусията, и не я осветлява, си е в правото да прецени и да изтрие коментара ми. Тук си има правила и ако не съм се съобразила с тях, ок.

    Явно става болезнено, когато опонентите видят логика с едно, две, три…, която си е издържана. И я възприемат като „натрапване на виждания“ и „претенции за възвишеност и духовност“… Ами и Рудолф Щайнер явно си е натрапил вижданията и претенциите на голяма част от човечеството. Важното е, че все пак една част го разбира! И аз съм оптимистка! 🙂 Ето една усмивка, за да е сигурно, че се усмихвам… С интерес очаквам следващите статии на „опонентите ми“.

  12. Дора  21.05.2018 г. | 19:19 ч.

    Успех с GA-10.

    Бих препоръчала повишено внимание при четене на свободно циркулиращи текстове из мрежата. Наскоро някой питаше за евентуална йезуитска редакция на антропософски текстове в Гьотеанума. Но дали дългата ръка на йезуитизма (или на други идейни противници) не се протяга и към български антропософски преводи?

    Случайно прелистих втора глава от горната електронна версия на GA-10 и ми направиха впечатление куп грешки. Бях поразена от следната груба грешка на стр. 11, направо буди подозрения: „Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да за загуби своята независимост, ако следва съответните практически указания.“

    Същото изречение гласи точно обратното в първото печатно издание на GA-10 от 1994 г., а именно: „Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да е напълно сигурен, че НЯМА ДА ЗАГУБИ своята независимост, ако следва съответните практически указания.“

    Склонна съм да допусна, че много от грешките се дължат на недоглеждане – макар че какво недоглеждане, след като там пише: „сканирано от книга“? Щом текстът е сканиран, а не преписван, не трябва да има и една буква разлика от печатното издание. Нали така? (А в първото издание на АИ „Димо Даскалов“ прави впечатление най-вече честата неправилна употреба на пълен и кратък член, което за щастие никъде не води до смислови неясноти).

    Редица други грешки в електронната версия на GA-10 при мен будят усещане за волно или неволно влошена редакция, а понякога и за преднамерено изкривяване смисъла на текста /което усещане понякога съм имала и при четене на други „сканирани“ антропософски текстове/.

    Извинявам се за отклонението, но проблемът с преиначаването на Антропософията не ми е безразличен.

  13. Петьо  21.05.2018 г. | 21:41 ч.

    В немския текст е така:

    Wer durchschaut hat, daß ein wahrer Lehrer des Geisteslebens ganz von dieser Gesinnung durchdrungen ist,
    der kann auch wissen, daß er nichts von seiner Selbständigkeit einbüßt, wenn er den praktischen Regeln folgt, die ihm geboten werden.

    В мой (доста буквален) превод:

    Който е прозрял, че един истински учител на духовния живот е напълно проникнат от тези убеждения [за ненамеса в свободната воля]*, той може и да знае**, че няма да загуби нищо от своята самостоятелност, следвайки практическите правила, които му се предлагат.

    * това в скобите е добавка от мен, за това говори Щайнер в предходното изречение като за закон</em

    ** това съм го превел почти дословно, но може и така: той трябва да знае.

    Вижда се, че преводът на Даскалов е доста по-свободен, като явно вторият цитат от Дора (от първото издание от 1994), определено ще да е по-верния. А първият съвсем не отговаря на немското издание.

  14. Петьо  21.05.2018 г. | 21:52 ч.

    Сега извадих и руския вариант:

    Кто понял, что истинный учитель духовной жизни вполне проникнут этим настроем, тот в состоянии понять также и то, что он не утратит своей самостоятельности, последовав предлагаемым ему практическим правилам.

    Виждам, че и той е доста по-точен. В смисъл, че се доближава до оригиналния изказ на Щайнер, за разлика от доста свободния превод на Даскалов. Сега нямам време да сравнявам, но ако навсяъде е превеждано така, бих предпочел немския или руския вариант за четене.

  15. Дора  22.05.2018 г. | 10:00 ч.

    (1) Once we have realized that a true teacher of spiritual life must be thoroughly permeated by this attitude, we know that we can lose nothing of our independence if we follow the practical rules we are given.

    Източник: https://steiner.presswarehouse.com/sites/steiner/research/archive/how_to_know_higher_worlds/how_to_know_higher_worlds.pdf

    (2) The recognition that all true teachers of the spiritual life are permeated through and through with this principle will convince all who follow the practical rules proffered to them that they need sacrifice none of their independence.

    Източник:
    https://wn.rsarchive.org/Books/GA010/English/AP1947/GA010_c01.html

    Аз не мога да кажа кой е „по-свободен“ и кой по-близо до оригиналния изказ. Само че, Петьо, снощи аз алармирах за нещо съвсем друго. Нека го кажа по друг начин.

    Преводачите, превеждали на английски, както и преводачът на руския превод, който ти цитираш, както и д-р Д. Димчев (преводачът на българското печатно издание) – всички те са превеждали добронамерено. Всеки според своите разбирания и способности – но все пак добронамерено.

    Затова, Петьо, аз не търся кусури на превода на д-р Д. Димчев. Тъкмо обратното, дълбоко благодарна съм, че можах да държа в ръцете си тази книга още през 1994 г.!

    Снощи обаче си позволих да пиша тук – не за да съдя добронамерените български преводачи! – а за да алармирам срещу опитите за недобронамерена намеса в тяхната работа.

    Аз не мога да бъда напълно сигурна дали има умишлени опити за манипулиране на антропософски текстове, но цитираният от мен пример по-горе буди основателни подозрения в тази посока.

    И много по-лесно е да се прави недобронамерена „редакция“ на свободно циркулиращи електронни версии, отколкото на печатни издания.

  16. Дора  22.05.2018 г. | 10:04 ч.

    Ох, стана каша, извинявай Стопанин, че ти отварям работа!

  17. Стопанина  22.05.2018 г. | 10:18 ч.

    Няма проблем. Това ми е работата.

  18. Петьо  22.05.2018 г. | 11:05 ч.

    Дора, много добре разбрах върху какво обръщаш внимание, и то много на място.

    Без да осъждам някого, аз на свой ред споделих наблюдения, обръщайки внимание на нещо друго, правейки проверка и сравнявайки. Така и сега, виждам например, че първият английски превод е по-точен към оригинала, докато вторият е в по-свободен стил.

  19. Владимир Комаров  22.05.2018 г. | 16:06 ч.

    Липсващият текст – от чиято липса смисълът на казаното се завърта на 180 градуса – е най-вероятно пропуснат от OCR софтуера, който е ползван преди около 15 години за направата на тези.. как да се изразя така, че да не ме изтрият.. че това е тема табу тук.. на тези специфични електронни копия. Не раждайте прибързано градски легенди и митове, не е задължително изобщо да има човешка (че и йезуитска виждаш ли) намеса в случая. Калпав софтуер, калпав резултат. И след подобно сканиране текстовете не са и редактирани кой знае колко.. абсурд да направиш редакция на десетки лекционни цикли за времето, за което беше случена цялата тази.. кражба.

    Който иска да ползва тези хвърчащи насам-натам електронни „издания“, моля 🙂 Който иска да ги разпространява – с каквато там реши аргументация – моля 🙂 Но е факт, че в печатните издания на „Даскалов“ (първото от 1994, стр. 20, следващите също, примерно това от 2006, стр. 19) тази грешка я няма. Има, съвсем вярно казано, други грешки, но не и така смислови тотално сбъркани.

    Поздрави 🙂

  20. Владимир Комаров  22.05.2018 г. | 16:11 ч.

    „Ако истинският окултен учител е изградил подобно поведение, ученикът може да е напълно сигурен, че той няма да загуби своята независимост“

    – минава през OCR-а, последният не разчита от „e напълно“ до „няма“.. примерно, защото е било ръб/край на страница или някаква друга техническа причина.. и се получава:

    „ученикът може да за загуби своята независимост“,

    което очевидно е абсурд. Все пак се чете цялата книга, не само отделни параграфи, и от другите параграфи и цялата книга, е ясно, че не може и да става дума за зависимост учител-ученик. Но това е то риска на „безплатното“ и „свободното“ 🙂

  21. Стопанина  22.05.2018 г. | 17:04 ч.

    Има, съвсем вярно казано, други грешки, но не и така смислови тотално сбъркани.

    Има и грешки при превода на самия Даскалов, които съм консултирал с четирима германоезични. В печатните издания! Никакъв OCR софутер не е замесен.

    Не раждайте прибързано градски легенди и митове, не е задължително изобщо да има човешка (че и йезуитска виждаш ли) намеса в случая.

    Иначе с това съм съгласен.

  22. Владимир Комаров  22.05.2018 г. | 17:08 ч.

    Да. Има грешки. Аз не мисля, че има перфектен превод. Въпросът е да разграничим грешки и грешки; в смисъл, че тази горната е брутална, това е обръщане на смисъла наопаки. Аз също засичам смислови грешки тук и там, но толкова груби – не. И както и Дора е казала, говорим за добронамереност от страна на преводачите; аз лично не поставям това под съмнение. Т.е коментарът ми беше пример как една чисто техническа (без човешка намеса) ситуация изведнъж може да се превърна в нещо тотално различно: някой йезуит редактира антропософските текстове.

  23. Стопанина  22.05.2018 г. | 17:21 ч.

    Текущата йезуитска намеса, която е почти сигурен факт, не може да се отнесе към абсолютно сигурния факт, че в случая нямаме йезуитска намеса. Но едното фактическо положение не е редно да се използва за отхвърляне на другото фактическо положение. Или поне такъв дух усетих в изказването ти.

    Дори йезуитската намеса, която засяга коментарите към най-новите издания, а не нещо превеждано преди десетки години, не е толкова страшна, колкото „йезуитското цитиране“ на извадки от лекциите. Онлайн редовно може да се срещнат „цитати от Щайнер“, в които му се приписват думи, които той всъщност оборва, преди или след като самият той ги е цитирал в лекциите си.

    Изобщо четенето на антропософия изисква будност. Както си отбелязал, смисловите грешки при превода и „цитиранията“ по фейсбук се хващат, ако вникваме в цялостното съдържание.

    Не съм съгласен с отношението ти към електронните издания, но вярвам, че ако се замислиш, ще стигнеш сам до благородните мотиви, пък и безспорните им ползи. Най-малкото заради опцията search и по-прегледното водене на читателски бележки към текста.

  24. Владимир Комаров  22.05.2018 г. | 17:31 ч.

    Духът в изказването ми е мнооооого силен акцент върху „почти“-то в „почти сигурен факт“.

    Аз лично съм изключително силно против това с тонове цитиране на Щайнер, цитат след цитат, и цитат, и пак цитат. Наричам го цитатниество. В перспектива – ако ще и правено с „добри намерения“ това не води до нищо добро. Така че точно така: будност. Дори такава абсурдна грешка като тази, която коментираме ще е на момента разпозната от човек, който е буден докато чете. Който чете, естествено, не цитат, а целия текст.

    Знам ти мнението за електронните издания. И очевидно от бая време назад съм си изяснил моето. Още, когато започна да се случва това цялото в първите години на века. Нямам намерение да го дискутираме. Има си Карма: тя въздава всекиму според изработеното.

  25. Стопанина  22.05.2018 г. | 18:58 ч.

    Има си Карма: тя въздава всекиму според изработеното.

    И/или предопределя кой по какво и на какви носители да работи.

    Кармата важи и за неизработеното, което е трябвало да се изработи, а не е било. 🙂

  26. Владимир Комаров  22.05.2018 г. | 21:29 ч.

    Да. И това е вярно. Идеята ми е, че съм видял вече, че с теб не може да се води разговор по определени теми. Тъй че не намирам за продуктивно да се хабя; знам, че животът ги подрежда нещата. Така или иначе всички ще горим в Ада.. тъй че.. 🙂

  27. Стопанина  22.05.2018 г. | 22:57 ч.

    с теб не може да се води разговор по определени теми.

    Не помня да съм ти отказвал разговор по определени или неопределени теми. Може би просто трябва да потърсиш начина „как“, ако не го намираш за „хабене“, както аз си поставям за цел да си разменям реплики с теб без предразсъдъци, макар да го правиш по-трудно и по-трудно.

    Навеждам те на мисълта – за по-лесен събеседник от мен ли се възприемаш? 🙂

  28. Владимир Комаров  23.05.2018 г. | 08:12 ч.

    Не помня да съм ти отказвал разговор

    – това беше забавно. Живи-здрави 🙂

  29. дана  23.05.2018 г. | 12:00 ч.

    Благодаря, Дора, за повдигнатия въпрос! Според мен това е тема, на която си заслужава да бъде отделено място в интернет пространството, където четат всякакви хора – и търсачи, и сеирджии, и злонамереници…Грешките, ако приемем, че са такива-човешки или софтуерни, не са само в електронните издания. Нямам предвид позволените импровизирани преводи на термини, в които е запазен смисъла на казаното. Преди няколко години, вероятно знаете, излезе една книга с цитати от издадени на немски произведения на д-р Щайнер, и паралелно с тях – текста от стенограмите. Не му е дошло времето, при мен, да я изчета цялата, но там, където прегледах, освен смислови грешки, имаше и цели малки пасажчета прибавени в печатните издания, или изпуснати такива от оригинала.

  30. Дорина Василева  20.06.2018 г. | 08:37 ч.

    Лекция 11 от Събр.съч.136 е много интересна във връзка с дискусията, която водихме тук за съвременната научност и как може по логически път да бъдат доказани резултатите от Духовната наука. Този цикъл от лекции смятах, че изцяло е преведен от Димо Даскалов. Не е. Той е превел само 10-те лекции. Не знам каква е причината толкова ключова важна лекция да е пропусната и понеже човек е имал доверие, не е видял, че съществува в немския вариант!

    В новия превод на български /поръчах си го в книжен вариант, още електронният не е пуснат/ я има тази непреведената единадесета лекция „Окултизъм и инициация“. Тя е била открита и е била предназначена за по-широк кръг от слушатели. Тематично не е свързана с останалите десет лекции, които разглеждат връзката в глобален план между Духовните йерархии, духовете на природните царства и всичко, с което са свързани в света на земните природни сили и елементи, Слънчевата система, изобщо другите системи, кометите и т.н. Уникален е този цикъл от лекции!

    В тази последна 11 лекция Рудолф Щайнер по един блестящ начин доказва как всеки човек може да достигне до инициация и че това всъщност предстои, „диалогизирайки“ в спокойно-умерен, ясен и логически път с материалистично настроените свои слушатели.

    Поздрави!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.