Разни мисли — 13: Кои са грешките на БНТ от последната „Евровизия“

Позволявам си да „давам акъл“ само защото публично беше обявено от делегацията ни, че ще търси проблемите и ще пробва да се справи с тях. А смятам, че някои неща се виждат не отвътре, а отстрани

Всеки път, когато България се е класирала за финалите на „Евровизия“, завършваше в челната петорка. Това продължи до снощи, когато композицията Bones зае 14 място след вота на журито и зрителите. С други думи, песента отпадна дори от челната десеторка.1 Това не може да се разглежда като провал, тъй като тазгодишният конкурс беше най-оспорваният от десетилетия и самото ни класиране в заключителния ТОП 26, особено от първия полуфинал (смятан за „месомелачка“, „касапница“, „детмач“, „кървава баня“ и „малък финал“), би трябвало да се разглежда като значителен успех.

И все пак това, че накрая името на България се класира в не толкова престижната дясна колона на финалистите, след като не получи очакваната мощна подкрепа поне от телевота, заслужава размисли. Имаше ли грешки при представянето на Bones или ще обясним позиционирането му само с небивалата конкуренция? — Може би едното не изключва другото.

БНТ пишат в туитър:

„Благодарим на всички българи за подкрепата през целия сезон. Бяхте невероятни. В момента ужасно съжаляваме, че не оправдахме надеждите Ви. Тепърва ще мислим върху грешките си и как да направим нещата по-добре.

Щом се мисли върху това, дали да помогна като страничен наблюдател?

Радвам се, че нашата делегация е склонна да признае грешки. Защото такива, според мен, имаше — не една и две. А с тази статия бих искал да съдействам за тяхното осмисляне и евентуалното им отстраняване в бъдеще. Така че, ако и занапред не получаваме кой знае каква подкрепа от странното жури,2 поне да се радваме на телевота, който досега изстрелваше България на по-челни позиции.

Ето ги моите 10 насоки за размисъл

Почти в хронологичен ред:

1. Предварителният PR беше леко пресолен

Много фенове на „Евровизия“ се дразнят, че България за трета поредна година е сред държавите, които последни обявяват песента си. Смятат, че в това има някаква стратегия — например, че се изчаква да се видят предложенията на конкурентите. Известно ми е, че това не отговаря непременно на истината, защото БНТ имаше отрано обявен график за етапите и сроковете на вътрешната селекция. В последните етапи помагаха дори блогъри и журналисти. Но не всеки почитател на конкурса е добре осведомен и не винаги си създава мнения, основани на реалността. Така стоят нещата.

Мисълта ми е, че за в бъдеще може би е добре да се преосмислят сроковете, като се изтеглят с по-ранни дати. Ако не за друго — да не се хранят троловете и хейтърите. Това не само би премахнало конспирациите за подмолни стратегии около нашите песни, ами ще даде нужното време и за създаването на по-добри музикални клипове. Клиповете не трябва да се подценяват, ако знаем какво изстреля израелката Нета като ранен фаворит с огромна преднина.3

Друг повод за недоволството на някои фенове бяха, меко казано, нескритите амбиции за евентуално спечелване на конкурса и домакинстването на следващия. Имам предвид, някои изражения на PR кампанията на БНТ в туитър и други социални мрежи. Е, нима има държава, която не иска да спечели? В това отношение мнението на публиката, че България може би се пренавива („trying too hard“) в опитите си да спечели след две добри класирания, като че ли не са лишени от основания. Има много други държави, които още не са печелили, въпреки че участват по-отдавна.

Струва си да се помисли върху това.

2. Риск печели, риск губи

България няма защо да съжалява за песента си. Много е добра и затова имаше място на финала. Но трябва да се има предвид, че не зарибява достатъчно слушатели от първо чуване. Тя е от типа grower. И на мен ми трябваха поне четири-пет изслушвания, за да оценя достойнствата ѝ. Тук трябва да се има предвид, че, от една страна, такива като мен са пристрастни, а от друга страна — болшинството зрители на „Евровизия“ не са заклети фенове и не слушат песните по хиляда пъти, преди да е започнал конкурсът. Слушат я веднъж на полуфинала и евентуално втори път на финала.

Трябва да се признае, че ILWAC на Поли Генова и BM на Кристиан Костов бяха по-удачни за шоу от състезателен тип. Лично на мен Bones ми допада повече от предишните ни две предложения — и като композиция, и като послание, и отчасти като изпълнение (в студийния запис).4 Наградата от изтъкнатите композитори е заслужена!5 Но просто трябва да се отчете грешката, че една донякъде експериментална песен, изпълнена от група, която е новосформирана специално за конкурса, може в най-добрия случай да се бори за място в ТОП 10, но не и за първото място.

Пресолената PR кампания и нееднократно декларираните амбиции, завършили с обявяването на такова езотерично, мистериозно, полуекспериментално и рисково (както самите БНТ го определиха) парче, може да доведе само до резултатите, на които вече сме свидетели. Отново — резултатите не са лоши, даже напротив. Но можеха и да са по-добри, ако не бяха следващите няколко неща…

3. Първите грешки в стайлинга останаха нечути

Не разбирам, защо БНТ не пожела да се вслуша в забележките относно прическата на Жана Бергендорф. Не разбирам и защо „трябваше“ феновете да виждат някакви препратки към ролята на Мила Йовович във филма „Петият елемент“, когато ясно беше обяснено, че огромното болшинство вижда опит за „копиране“ на стайлинга, с който е известна Sia. И да бяхме видели Йовович, а не Sia, какво общо има „Петият елемент“ със смисъла на Bones?! Едва ли съм единственият, който така и не направи връзката, ако се съди по телевота на снощния финал.

И още нещо — миналата година изпълнителката от Азербайджан също „копираше Sia“. Песента ѝ на всичкото отгоре беше доста сходна с нашата Bones. Поне за мен изобщо не е изненадващо, че тази година България зае миналогодишното класиране на Азербайджан! Даже бих казал, че като се имат предвид сходствата между парчетата, стайлинга на изпълнителките и ексцентричната (?!) сценография, класирането е съвсем закономерно.

Радвам се, че делегацията ни поне се вслуша в един съвет — Влади Михайлов да „вчеше косата си“, след като на кадрите от репетициите се видя, че е твърде „разпиляна“, досущ в духа на цялостната сценография. Но за стейджинга тепърва има какво да се каже, защото основният проблем беше при него, от който трябва да се отчетат грешки и да се извадят много важни поуки.

4. Преди това още нещо за стайлинга: костюмите

Защо облеклото на всеки от петимата изпълнители беше различно? За да се подчертае, че са индивидуални творци, събрани в common framework?6 Нима беше добра идея да се подчертава толкова явно — и с термини, и със стайлинг, — че Equinox е група само за „Евровизия“, която ще престане да съществува, щом конкурсът приключи?

Струва си да се помисли, дали такава PR кампания насърчава вотове от зрителите. Едва ли, ако обърнем внимание, че победителите често имат някаква роля и в следващите издания на шоуто.

5. И тук стигаме до… сценографията на Саша Жан Баптист!

Наистина, ама наистина не знам откъде да започна. Може би с това, че Саша наистина е гръмко име в средите на „Евровизия“. Но самото име не е гаранция за успех. Нейни клиенти не се класират задължително за финала, както е добре известно на Грузия от миналата година. И пак миналата година Армения, също неин клиент, завърши чак на 18 място. Казано накратко, има солидна доза основание във все по-често срещаното мнение, че Саша ежегодно акцентира само върху един от поетите проекти, като не влага достатъчно креативност за останалите.

Е, миналата година тя се постара за сценографията на Кристиан Костов, но тази година като че ли беше вложила целия си творчески потенциал за Елени Фурейра от Кипър. Не е случайно, че на финала седеше сред кипърската делегация, а не при българската или австралийската. Това трябва да се разбере от БНТ, ако наистина искат да осмислят грешките си. Саша може да е всякаква като личност, може да си я обичате колкото искате, но сценографията на Bones беше разочароваща — още повече заради създадените предварителни очаквания. Достатъчно свидетелство за това е, че след първите репетиции и отзиви на публиката песента ни постепенно напусна челната десеторка на предварителните фаворити. И обратно — усилията, вложени за Кипър, дадоха забележителни резултати и спечелиха много fueggots.

Не знам дали Саша е единствената, която доста е объркала концепцията. Продуцентът на Bones — Борислав Миланов — заяви в поне едно интервю, че е била негова идеята в сценографията да се представят индивидуалните изпълнители, които накрая се събират в единна група. Това щеше да бъде добра идея, ако искахме да правим 3-минутно документално клипче за създаването на Equinox. Но е лоша идея — дори безсмислена идея! — ако искаме зрителят да се вслушва в текста на Bones и вокалните постижения, вместо да се разсейва с различни изпълнители, нагиздени в различен стайлинг и щъкащи без особен смисъл от едно място на друго.

Та, вместо да се подчертае хармонията между различията и да се изтъкне, че имаме група, работеща „като един човек“, се изтъкваха някои от естествените недостатъци на проекта!

Твърдеше се, че сценографията щяла да показва някаква битка на светлината с мрака, в която се започва от мрачното и се свършва със светлото. Е, такова нещо не видях и не съм единственият, ако се съди по критиките на журналистите в Лисабон. Песента започва прекалено мрачно и завършва в мрак. Светлините идват след песента, колкото певците да кажат едно „благодаря“ на публиката. Камерите май сгрешиха ракурсите на гранд финала, защото на моменти бяха различни и по-лоши от онези на полуфинала.

Мистерията в стейджинга я има, което е добре, но тази мистерия не получава задоволителни отговори , което я прави леко дразнеща или допълнително объркваща, а това вече никак не е добре. Може и да не сме разбрали идеята. Но дали това е проблем на нас, зрителите, или на Саша и Борислав, които не ни помогнаха да ги разберем.

Съжалявам, но хореографията така и не достигна високото ниво на самата песен — даже след корекциите в някои детайли. Вместо сценичното представяне да подобри песента, като че ли се получи обратното. А от ефектното изпълнение на молдовците DoReDos, което е с бюджет само 5000 евро (сто на сто това е по-малко от хонорара на Саша Жан Баптист), може да се извлече поуката, че Саша не е задължителна, а задължителна е смислената хореография, която не подчертава, а скрива недостатъците. Така стигаме и до факта, че…

6. Сценографията подчертава лъжата с бек вокалистката

Още при промо турнетата и особено на репетициите даже слепите разбраха, че не Жана, а бек вокалистката Мария изпълнява заключителния напев от песента. След това се появиха и съмнения дали Жана изобщо пее нещо — не бяха основателни, но вредата вече беше нанесена. Особено когато останалата част от песента разчита основно на двамата американци, а това пораждаше спекулации дали участието на американци е по регламент и дали България заслужава подкрепа, ако разни „неевропейци“ им пеят песните. Не помогнаха и спекулациите, че по начало мястото на Жана е трябвало да се заема от шведската победителка Лорийн. Не помогна и това, че делегацията не излезе с ясна и категорична позиция за този слух.

Както и да е, кулминационната част от сценографията залагаше на очевидната лъжа, че Жана Бергендорф пее това, което всъщност пее Мария Димова някъде зад кулисите. Лоша идея! При това зле изпълнена, защото в началото на песента чуваме същите етно напеви, докато виждаме, че Жана си стои седнала встрани от центъра на сцената и… със затворена уста. Макар камерата да засне Жана от различен ъгъл за финала, така че вече не се виждаше дали пее, беше твърде късно за замазване на положението.7

7. Изпълнението на финала беше по-слабо от това на полуфинала

Американецът Трей, който беше безупречен на промоционалните турнета, на репетициите и на полуфинала, се „разклати“ в изпълнението си на гранд финала. Случва се — напрежението е огромно. Но неговата нестабилност при импровизацията още в първите секунди даде „грешен тон“ и на всички останали. Джони Мануел също беше очевидно притеснен и гримасите му, докато пееше, бяха пресилени — сякаш самото пеене му причиняваше болка. Липсваше и хармонията между петимата изпълнители. Жана доказа, че има принос в петорката, но за сметка на баланса.

Почти съм сигурен, че ако групата ни беше пяла на финала така, както пя на полуфинала, можеше да размени позицията си с Франция за крайното класиране и поне да завършим от лявата колона. Защото някои зрители на финала, които не са гледали полуфиналите в делничните дни, чуха само най-лошото изпълнение на Bones. Но да не изпадаме в дребнавости.

8. Миксирането на микрофоните по начало беше проблем

Нямам представа дали БНТ следи коментарите на блогърите и ютубърите. Но Алисия Мишел, една от музикално грамотните коментаторки, от самото начало на репетициите постоянно повтаряше, че лошото миксиране на звука ще изиграе лоша шега на България. Тя настояваше делегацията ни да обърне внимание на това, защото ѝ пукаше — беше върла фенка на Bones.

Е, не знам защо от делегацията ни не я чуха, след като и за лаици беше ясно, че има проблем в това отношение. Дори само заради факта, че микрофонът на бек вокалистката беше по-силен от този на петимата сценични изпълнители! Дали резултатът на Австрия щеше да бъде толкова добър, колкото се оказа, ако бек вокалистите за госпела заглушаваха фронтмена Сийзър Сампсън? — Едва ли.

9. „Не забравяйте да гласувате!“

Последните интервюта на нашите изпълнители изобилстваха от призиви към зрителите да гласуват. Създаваше се впечатление, че положението вече отива към отчаяние. И нима този, който принципно гласува, ще забрави да гласува за любимите си песни, ако не му го напомнят?

Струва си да се помисли и върху това. А дори няма да коментирам с нещо повече от две изречения отчаяния опит на Трей да привлече внимание към песента ни с публичното признание, че е гей. Този коз, привличащ LGBT ядрото сред феновете на конкурса, вече беше изигран много по-успешно в ирландската сценография, която беше допълнена и с абсурдни PR изявления за цензура от Русия.

10. „Дребните“ неща, правещи впечатление

Гледах едно интервю с Йоана Левиева-Сойър, взето от малка медия. Главата на нашата делегация остави добро впечатление. Амбициите ѝ за евентуално спечелване на конкурса бяха овладени и дори имаше готино предложение от нейна страна — в бъдеще изпълнителите да заснемат кратките си „визитни картички“ в държавата домакин, както тази година в Португалия, и това да стане нещо като правило. Но колко хора са гледали това интервю? — Под 400 човека.

Многократно повече са зрителите на пресконференциите и на финала на „Евровизия“. Съжалявам, но г-жа Левиева-Сойър нахрани до преяждане един тролиращ шведски журналист, като отговори точно това, което НЕ трябваше да отговаря на провокативния му въпрос за миналогодишните решения на българското жури. Вместо да влиза в „обяснително-оправдателен режим“, че журито ни било независимо, тя можеше да отговори по-кратко и с повече хумор. Или изобщо да не отговаря. Или поне не с толкова тавтологии. Даже нямаше да навреди, ако „логиката“ на този журналист му беше тънко върната с една хипотетична ситуация, за да може сам да осъзнае колко е абсурден.

В ред на тези мисли, за догодина делегацията ни би трябвало да се подготви предварително за въпроса — случайно ли е, че нашето жури за втора поредна година дава максималните 12 точки на Австрия? Сто на сто някой „доброжелателен“ журналист ще се опита да посее съмнения за връзките между проектите на Symphonics, които българските представители е добре да посекат в зародиш и по начин, който звучи убедително и достойно. В случай че спекулациите наистина са неоснователни…

Г-жа Левиева-Сойер влезе в кадър и на гранд финала. Беше някъде по времето, когато вече беше ясно, че няма да сме в ТОП 10. И се опасявам, че скоро ще се появят миймове, в които се вижда как главата на делегацията ни дави мъката с чаша алкохол, докато Влади Михайлов, един от вокалистите, намира смартфона си за по-интересен от последните минути на шоуто. Феновете на „Евровизия“ забелязват такива детайли, а те за пореден път могат да се изтълкуват, че България е там преди всичко заради амбициите си да победи, а не заради забавата.

Лично мнение — не бих искал България да побеждава с песен като израелската. Понякога е по-добре да си на 14 място и да се забавляваш с чуждия сеир (към израелския може да се добави и норвежкия), отколкото да си първенец с нещо, което миналогодишният победител Салвадор Собрал окачестви с точните думи. Аз не бих се чувствал горд, ако спечелим с възможно най-тъпата феминистка риторика, гарнирана с кудкудякания. Струва си да се помисли и че победата не трябва да е на всяка цена, както и да се потрети мисълта, че цените на шведските сценографи не винаги си струва да бъдат плащани.

И не смятам, че е добра идея на този етап да се говори за евентуалното връщане на национален конкурс, за сметка на вътрешното селектиране на песните. Поне в тази част засега като че ли няма проблеми, за разлика от гореизброените PR издънки и сценични недомислици. Михаела Маринова (или друг солов изпълнител с международна популярност в евровизионерските среди, но определено не дует или група) и една по-лесно смилаема песен отново биха ни класирали отляво на екрана.

Иван Стаменов
13.5.2018 г.


Бележки:

  1. Тази година много други държави не успяха да удържат рекордите си. За пръв път, откакто се провеждат полуфиналите, Азербайджан и Румъния не успяха да се класират. Диаспората не помогна и на Полша. Даже Русия остана попарена. [^]
  2. Позволявам си прилагателното „странно“, защото като че ли никой не знае какви са критериите на експертите. Със сигурност не са за добро пеене, защото на концерта за журито (проведен ден преди финала) представителката на Австралия се представи много зле, провали се на кулминационните ноти, но това не ѝ попречи да получи добри оценки. Обстоятелството, че беше класирана на последно място от вота на зрителите, показва, че зрителите могат да бъдат по-адекватни от експертите и определено не се съобразяват с политиката, според която Австралия трябва да бъде подпомагана на всяка цена, защото е необходима за рейтинга на конкурса след оттеглянето на Турция. Същото, впрочем, може да се каже и за все по-дразнещото с всяка следваща година фаворизиране на Швеция, която отново беше позиционирана много високо от журито, но зрителите ясно показаха, че могат да бъдат дори по-компетентни и по-честни. [^]
  3. Клипът на Bones не беше лош, но по-скоро се вписваше в категорията на т.нар. lyric videos. [^]
  4. Дори в студийния запис може да се намери грешка. Българската песен е доста по-тиха, в сравнение с всички останали от плейлистата на Евровизия. Във варианта за Spotify това е безусловно така. [^]
  5. Тук може да се повдигне въпросът, как едни експерти отличават композицията Bones с най-високата оценка за извънконкурсната награда, но нито едни експерти не дадоха същата такава оценка за конкурсната част. И да иска човек да страни от конспирациите, те просто се натрапват. [^]
  6. Този термин заслужава да се отбележи под черта, защото допълнително подхрани някои мнения, че проектът е… претенциозен, а всякакви претенции в толкова силна година трябва да са покрити от А до Я. [^]
  7. Не помогна и едно интервю, в което Жана Бергендорф показа, че се справя прилично с народното пеене. Това не променя факта, че не пее там, където пее Мария Димова, а ни показва странно желание да се поддържа лъжа, вместо да се обясни защо тази „размяна на ролите“ между двете вокалистки е нормална. Честността винаги е плюс. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Разни мисли — 13: Кои са грешките на БНТ от последната „Евровизия“"

  1. Ann  15.05.2018 г. | 20:27 ч.

    И аз харесвам Михаела Маринова. Песента ни беше с прекалено претенциозен текст, все едно го е писал Георги Господинов.

  2. български зрител  21.05.2018 г. | 15:48 ч.

    Не ме интересува прическата на ЖБ, а защо:
    – българската песен беше избрана от чуждестранно жури,
    – Текстът беше на английски- една голяяяма повтаряща се в годините неудача на Евровизия – почти всички да пеят на английски – така се размива националността. Но какво се чудя, продуцентката от страна на БНТ е г-жа Левиева-Сойер,
    – от 5-мата изпълнители, колко са българите и от българската етност ли, раса ли, наречете го както си искате, но това просто не беше българска група,
    – не знам дали вярно си мисля, но тези и други издънки издъниха вота на българите из Европата

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.