Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 2

Организирането на практичния икономически живот върху основата на асоциации. Преструктурирането на пазара и фиксирането на цени. Пари, такси и кредит.

Продължава от лекция 1 »

Идеята за Тричленния социален организъм, представена в книгата ми „Същност на социалния въпрос“,1 израстна от наблюденията, които узряват с оглед на фактите в съвременното социално развитие — както опитах да ги опиша вчера. Тази идея за троичната подредба на социалното тяло цели практическо решение на житейските проблеми и не включва нищо утопично. Ето защо, преди да напиша книгата си, предположих, че тя ще се приеме с обща интуиция за действителните факти, а няма да бъде осъждана заради пристрастия към теории и предубедени партийни мнения. Ако това, което казах вчера, е вярно, а то е вярно, несъмнено именно заради това, че социалните факти в условията на човешкия живот са станали толкова сложни, че е извънредно трудно да ги обхванем, ще бъде необходим нов метод за справяне с обсъжданите днес въпроси, за да се поощри общата социална цел.

С оглед на тази сложност на фактите, е напълно разбираемо, че за момента не може да има никакво разбиране за икономическите явления, освен за тези в рамките на личния опит на отделните хора. Но всичко от това естество е обвързано с целокупния икономически живот, а в наше време не само със стопанския живот на една държава, ами и с този на целия свят. Отделният човек ще трябва, съвсем естествено и всеобхватно, да съди за нуждите на световната икономика от опита на своето непосредствено обкръжение. Разбира се, той би се оплел. Всеки, който знае изискванията на мислите, които са в съгласие реалността, недопускаща отклонения, знае също колко важно е да се обръщаме към световните явления с определено количество интуиция за истината, ако искаме да придобием основополагащи факти на познанието. Такива факти имат същата роля в живота, каквито имат и фундаменталните истини в познанието, придобито в училище.

Ако опитаме да се запознаем с целокупния икономически живот с всички негови подробности и от тях да извлечем заключения, засягащи социалния въпрос, няма да му хванем края. Всъщност по същия начин няма да я докараме доникъде, ако се насилим да разгледаме всички подробности в, да речем, приложението на Питагоровата теорема в техническата област, за да признаем истината на тази теорема. Ние приемаме истините в Питагоровата теорема чрез определени вътрешни мисловни взаимовръзки, а след това признаваме, че би трябвало да ни свърши работа, независимо къде я прилагаме. Също така е възможно да се борим с фактите от социалното познание, докато определени фундаментални факти ни се разкрият чрез вътрешното си естество като истини за нашето съзнание. Собствената ни интуиция за истината след това ще ни позволи да приложим тези факти навсякъде, където възникне повод. Аналогично, бих искал книгата ми „Същност на социалния въпрос“ да се разбира заради нейното вътрешно естество, заради вътрешното естество на описаните обстоятелства. Категорично, цялата идея за Тричленния социален организъм трябва да се разбира в този смисъл. Но ще положа особени усилия в тези лекции да покажа, че някои явления в социалния живот дават сили на изводите, възникващи от идеята за троичното устройство на социалния организъм. Тази идея е следствие от потребностите на настоящето и тези на бъдещето за човечеството. Ще покажа и как може да се стигне до тези изводи.

Но ще бъде необходимо да ви припомня, като въведение в днешната тема, коя е основополагащата идея за троичното устройство на социалния ред. Видяхме, че социалният живот има три главни основи или члена, от които израстват неговите изисквания — с други думи, това са въпросът за културата, за държавата, правото и политиката, и за икономиката. Всеки, който изучава съвременното развитие, ще открие, че тези три елемента на живота — културният, политическият и икономическият — постепенно са се смесили, докато понастоящем образуват едно хаотично цяло. А от сливането на тези три елемента възникват злините в обществото.

Ако всеобхватно го разбираме — тези лекции са замислени да помогнат за това, — ще открием, че посоката, която еволюцията трябва да поеме в бъдеще, ще бъде в такова подреждане на обществения живот и на социалния организъм, че да има независим културен живот, особено по отношение на общата култура, образованието и преподаването, едно независимо политическо, законодателно тяло, и напълно независимо икономическо тяло.

Понастоящем едно единствено административно тяло обхваща тези три елемента на живота в нашите държави, а когато се спомене за троично устройство, то винаги остава погрешно разбрано. Смята се, че това води до изискване за една независима администрация на културния живот, друга за политическия живот и трета за икономическата област — три демократични парламента, вместо един. Това е пълно неразбиране на троичния ред, защото тази идея въплъщава непоколебимостта да се отговори справедливо на изискванията, разкриващи се в хода на историята. Тези изисквания, три на брой, междувременно се разглеждат като партийни призиви, но ако потърсим истинското им значение, ще намерим един неподправен исторически импулс, който се съдържа в тях. Тези три изисквания съдържат импулса за свобода в човешкия живот, импулса за демокрация и импулса за социална форма на общество.

Но, ако тези три изисквания се разглеждат сериозно, те не могат да се смесят заедно в една администрация, защото едната винаги ще пречи на другите. Ако призивите за демокрация изобщо имат някакво истинско значение, всеки трябва да осъзнае, че тя може да процъфти само при едно представително тяло или парламент, в който всеки един пълнолетен мъж или жена, поставен в равноправие с ближните, с всеки друг пълнолетен в демократичната държава, може да взима решения по своя преценка.

И така, според идеята за троичното устройство на социалното тяло, има една голяма област от живота — тази на правото и равенството, държавата и политиката, — в която всеки зрял човек има правото, изхождайки от собственото си демократично съзнание, да бъде изслушан. Но ако демокрацията е реалност, а целокупният политически живот се стреми към повсеместно демократизиране, не е възможно да включва нито културния живот — от една страна, нито икономическия живот — от друга, в демократичната сфера на администрацията. При демократичната администрация един парламент е напълно на мястото си, но въпросите, принадлежащи към областта на духовния живот, включваща образованието и преподаването, никога не могат правилно да се решават в един такъв демократичен парламент. (Тук само засягам тази тема, тъй като ще се занимая по-цялостно с нея в четвъртата лекция.) Троичният ред се стреми да осъществи независимия мисловен живот, особено в обществените дела и във всичко, отнасящо се до образованието и методите на възпитание. Това означава, че държавата вече няма да определя програмата и начините на преподаване. Само онези, които действително са учители, ангажирани с практическо образование, ще бъдат негови администратори. Това означава, че учителите от най-малките класове в обществените училища до най-висшите степени на образованието ще бъдат независими от каквато и да било политическа или икономическа власт по отношение на уроците и методите на преподаването им. Това е естествено следствие от едно чувство за това, кое е подходящо за живота в рамките на независимата културна област. А отделният човек ще отделя само толкова време, колкото е нужно за преподаване на уроци, като ще му остава свободно време да сътрудничи в образователната дейност като цяло и изобщо в духовната сфера и културния живот.

Ще опитам да покажа в четвъртата лекция как тази независимост на мислите поставя цялото духовно устройство на човека върху съвсем различна основа и как една такава независимост ще доведе именно до това, за което поради преобладаващите предразсъдъци се вярва, че не е възможно да се осъществи. Посредством тази независимост, самият мисловен живот ще добие сила да поеме активна и ефективна част в живота на държавата, особено в икономическия живот. Независимата мисъл, отделена от мъглявите теории или непрактичните научни възгледи, ще проникне човешкия живот, така че от този независим мисловен живот отделният човек ще се проникне не от теории, а от познание, което ще го направи пригоден да заеме своето достойно място в икономическия живот. Поради своята независимост, интелектуалният живот ще стане практичен, така че може да се каже: практичното и приложимо знание ще управлява културната област. Това не означава, че мнението на всеки човек, способен да оформя някаква преценка, ще бъде повелително. Парламентарният тип администрация трябва да се лиши от всякаква власт над културната област. Който вярва, че се цели един демократичен парламент да управлява и тук, е в голямо неразбиране на импулса за осъществяването на социален организъм, състоящ се от три члена.

Същото е добре приложимо и в икономическата област. Стопанският живот има своите собствени корени и трябва да се управлява в условията на собственото си естество. Не трябва да се позволява начинът, по който се прави бизнес, да се определя демократично от всеки пълнолетен човек, а само от онзи, който е ангажиран с даден клон от икономическия живот, който е способен в своето поприще и знае връзките между неговата професионална сфера и останалите. Специалните знания и специалните умения са единствените гаранции за плодотворна работа в стопанския живот. Ето защо икономическият живот ще трябва да се отдели, от една страна, от политическия, а от друга страна — от културния член. Той трябва да стои на своя собствена основа.

Именно това се разбира най-криво от съвременните социалистически мислители. Такива мислители си представят някакъв икономически живот, в който определени злини в бъдеще престават да съществуват. Убедили сме се, понеже не е трудно да се убедим, че в частния капиталистически ред от последните столетия възникват определени злини. Тези злини са достатъчно очевидни. Как ги оценяват хората? — Казва се: „Именно частният капиталистически ред е причина за тези злини; те ще изчезнат в мига, когато се отървем от тази система и я заменим с комуналната система.2 Всички злини се пораждат от факта, че средствата за производството са в ръцете на отделни собственици. Когато частната собственост вече не е позволена, а обществото контролира средствата за производство, злините ще изчезнат.“

Та, може да се каже, че социалистическите мислители са се запознали с определени изолирани факти от познанието и е интересно да видим как тези изолирани факти вече дават отражение в социалистическите среди. Хората вече казват, че средствата за производство — или капиталът, който е техен еквивалент — трябва да се разпределят комунално. Забелязваме обаче до какво доведе държавният контрол на определени производствени средства, например в европейските пощенски служби, европейските железници и прочие. Не можем да кажем, че злините са премахнати, защото държавата е станала капиталист. И така, нито чрез национализация, нито чрез комунализация, нито чрез основаването на кооперативни общества от хора, всеки от които се нуждае от еднакъв тип неща, може да се постигне някакъв плодотворен резултат. Според възгледите на социалистическите мислители, хората, регулиращи това потребление и желаещи също да регулират производството на стоки за потребление, на свой ред се превръщат, като потребители, в тирани над производството. Следователно, в умовете на тези социалистически мислители е проникнало знанието, че национализацията и комунализацията, както и администрирането чрез кооперативни общества, води до тирания от страна на потребителите. Производителят ще бъде подложен на тирания от потребителя.

По тази причина мнозина мислят, че могат да се основат работнически производствени асоциации, в които всеки трябва да има глас в управлението. Така работниците ще се обединят и ще произвеждат за себе си съгласно собствените си идеи и принципи. Тук отново социалистическите мислители стигат до схващането, че няма да се постигне напредък при замяната на един капиталист от неколцина капиталистически производители измежду работниците, които не биха могли да вършат нещо по-различно от частния капиталист. Така работническите производствени асоциации също бяха отхвърлени. Но всичко това не може да убеди хората, че тези отделни сдружения в бъдеще няма да доведат до плодотворни резултати.

Друга програма предвиждаше цялото население на една държава или на някакъв конкретен икономически регион да може да образува велика федерация, в която всички членове са едновременно производители и потребители, така че нито един индивид да не може по своя инициатива да произвежда нещо за обществото. Самото общество щяло да решава как да се извършва производството, как да се разпространяват продуктите и прочие. Накратко, една велика федерация щяла да обхване производството и потреблението, като замени частната администрация, която откриваме в сегашната икономическа система!

Е, всеки с малко интуиция за фактите знае, че идеята за основаване на тази велика федерация, за сметка на по-малките предприятия, възниква само от обстоятелството, че при по-големите програми е по-трудно да се забележат грешките, отколкото при програмите, предлагащи национализация или комунализация на производството и разпространението, каквито са работническите сдружения и кооперативните общества. При последните изучаваната област е по-малка и грешките, извършени при основаването на предприятията, се виждат по-лесно. Великата федерация обхваща огромна социална област. Плановете се правят за бъдещето и никой не вижда, че същите грешки, които са били лесно забележими при по-малките начинания, трябва неизбежно да се появят отново. Те не се забелязват при по-големите програми, защото тези, които ги предлагат, са неспособни да обхванат цялата картина с един поглед. Това е обяснението. И ние трябва да разберем къде е фундаменталната грешка в този тип мисли. Една грешка, която води до основаването на велика федерация, в която определени лица се осмеляват да поемат в свои ръце цялата администрация, цялото производство и цялото разпространение.

Що за мисли водят до представата за един такъв проект? На този въпрос може да се отговори лесно, ако се допитаме до множеството партийни програми в настоящето. Кое поражда тези партийни програми? Някой си мисли: „Тук има определени клонове на производството; те трябва да се управляват от обществото; след това те трябва да се обединят с по-големите клонове, в по-големи административни региони. После трябва да има някакво централно управление над цялото, а над всички тези — централен съвет, контролиращ цялото потребление и производство.“ Що за мисли и образи лежат в основата на такива икономически планове? — Съвсем същите, които са приложими в съвременния политически живот. Онези, които днес обявяват своите икономически програми, в мнозинството си имат изцяло политическа школовка. Те са участвали в изборните кампании. Те знаят какво се очаква от тях, когато се върнат в парламента и трябва да представляват своите избиратели. Те са опитни в официалния и политическия живот. Те познават цялата рутина на политическата администрация и не виждат причина тя да не се приспособи към икономическите взаимоотношения — казано иначе, икономическата администрация трябвало общо взето да се оформи според политическия живот.

Това, от което сега имаме остра нужда, е да разберем за себе си, че цялата тази рутинна работа, натрапвана отвън на икономическата система, е нещо абсолютно чуждо на нейната природа. Но досега огромното мнозинство от хората, говорещи за реформи или дори за революция в икономическия живот, в действителност са просто политици, които настояват, че онова, което са научили в политиката, може да се приложи в управлението на стопанските отношения. Но може да се установи едно здраво състояние на икономическата система само ако тази система се разглежда като самостоятелна и изградена върху нейните собствени условия.

Какво искат да постигнат тези политически реформатори на икономическата система? — Те настояват не друго, а тази йерархия на централизирано управление да определя какво да се произвежда, как да протича производството и всички начини и процеси на производството да се поставят под контрола на административните офиси. Те настояват, че хората, от които се очаква да заемат местата за работа в производството, трябва да се ангажират и назначават на търсените места от централния офис и че разпределението на суровите материали до различните работни места ще се решава от централния офис. Цялото производство в такъв случай ще бъде подчинено на някаква йерархия от политически администратори. И това наистина днес е типично за по-голямата част от партийните програми за реформи на икономическата система. Самозваните реформатори не виждат, че тези мерки ще оставят стопанската система там, където си е сега. Те няма да премахнат нейните злини, а точно обратното — неимоверно ще ги умножат. Реформаторите ясно виждат, че национализацията, комунализацията, кооперативните общества, работническите сдружения — всички те са безполезни. Но това, което не виждат, е, че с техните програми просто биха прехвърлили на обществената администрация същите онези производствени средства и власт, към които толкова остро възразяват в частната капиталистическа система.

Именно това трябва истински да се разбере в наши дни. Хората трябва да видят, че такива мерки и такива институции, като описаните, със сигурност ще доведат до условията, които днес ясно наблюдаваме само в Източна Европа. Там известни лица бяха в състояние да прокарат тези идеи за икономическа реформа и да ги осъществят. Хората, които имат воля да се учат от фактите, биха видели от орисията, която застрашава Източна Европа, как тези мерки водят до пълни абсурди. Ако хората бяха по-малко догматични в своите идеи и по-склонни да се учат от реалните събития, никой не би помислил да заяви, че провалът на „икономическата социализация“ в Унгария се дължи на някакви неважни фактори или друго. Те биха опитали да открият защо е била обречена на провал и след това биха се убедили, че всякаква такава програма за „социализация“ може да доведе само до разруха и не може да създаде нищо плодотворно за бъдещето. Но за огромен брой хора все още е много трудно да се учат от фактите по този начин.

Това най-добре се вижда в нещата, които социалистическите мислители смятат за такива от второстепенна важност. Те казват — и то е вярно, — че съвременният икономически живот беше преобразен от модерната техническа наука. Но, ако те продължат мисловната си нишка по-нататък, ще трябва да признаят връзката между модерната техническа наука и специалните знания и специалните умения. Те не могат да си затворят очите как модерната техническа наука навсякъде взима участие в индустрията. Но те отказват да вникнат в това. Така че те казват във вметнати изречения, че нямало да се занимават с техническата наука в производствените процеси. Тя щяла да се погрижи за себе си. Те искали да се занимават само с начина, по който онези, ангажирани с производствените процеси, живеят социално — какъв социален живот водят.

Но, ако хората просто отворят очите си за фактите, нищо няма да бъде по-очевидно от необятната важност на ролята, заета от техническата наука в икономическите отношения. Тук може да се посочи един пример, който е наистина типичен. След като умножи машините, техническата наука, казано накратко, успя да осигури стоки за обществено потребление. И на съществуването на тези съоръжения изцяло се дължи фактът, че от сто до петстотин милиона тона въглища годишно бяха извадени на повърхността за индустриалните цели преди Войната. Ако сега някой изчисли количеството икономическа енергия и сили, изисквани от тези машини, които са изцяло продукт на човешка мисъл и могат да работят само заради човешката мисъл, стигаме до следния интересен резултат. Ако пресметнем един осемчасов работен ден, стигаме до поразителния резултат, че тези машини, тоест чрез човешката мисъл, включена в състава на тези машини, чрез изобретателния дар на разума, се използва толкова енергия и работна сила, колкото щяха да бъдат произведени от седемстотин до осемстотин милиона човека!

Следователно, ако си представите, че Земята има работещо население от около 1500 милиона човека, тя се е сдобила със седемстотин до осемстотин милиона повече — чрез изобретателния гений на човешките същества от последните периоди на съвременната цивилизация. Ето защо 2000 милиона от човешките същества работят, така да се каже, а седемстотин до осемстотин милиона собствено не работят, а машините работят за тях. Какво работи в тези машини? — Човешкият интелект.

От най-голямо значение е да се обхванат факти като тези, които могат лесно да се умножат с други. Защото те показват, че техническата наука не може да се разглежда с безразличие и да се оставя на заден план. Тя съдейства активно и непрекъснато на индустриалния живот и е неразделна част от него. Модерният икономически живот като цяло е немислим без основата на модерната техническа наука и без специалните познания и експертните умения.

Да се гледа повърхностно на тези неща означава да се действа с предразсъдъци, насърчавани от човешки страсти, и да се затварят очите пред реалността. Идеята за троичния ред на социалния организъм е честна в своите начинания за разрешаване на социалния проблем. По тази причина нейната опорна точка не може да бъде същата като тази на партийните лидери — с гръмки заглавия и програми. Троичният ред трябва да тръгне от фактите. И така, израствайки от реалностите в живота, трябва да признае, че индустрията, особено в нашия усложнен живот, се основава върху инициативата на отделния човек. Ако опитаме да заместим индивидуалната инициатива с абстрактното общество като цяло (вж. Приложение I),3 ние нанасяме смъртоносен удар на икономическия живот. Източна Европа ще го докаже, ако остане още дълго под сегашната си власт. Имаме залиняване и смърт на икономическото тяло, когато лишим отделния човек от инициативата му, която трябва да произтича от неговия интелект и да заема място в порядъка на производствените средства изцяло в полза на човешкото общество.

Какъв е произходът на злините, които виждаме днес? Модерните производствени процеси, поради своето техническо съвършенство, се нуждаят от инициативността на индивида и съответно се нуждаят този индивид да разполага с капитал, за да продължи производството по своя инициатива — това са резултатите от досегашното развитие на човечеството. А съпътстващите злини, както ще видим, се пораждат от най-различни причини. Ако искаме да узнаем произхода им, трябва по-напред да заемем нашата позиция — тя не стъпва на корпоративни принципи, нито дори на значимия синдикален принцип, а позицията ни стъпва на принципа на асоциациите.

Какво имаме предвид, като заемаме позиция върху принципа на асоциациите, вместо този на компаниите?4 — Имаме предвид, че който и да тръгне от корпоративния принцип (вж. Приложение II), ще си помисли, че всичко необходимо е индивидите да се обединят, да обсъждат заедно и да стигат до решения; след това могат да контролират производствения процес. Ето защо първото нещо е сдружаването и основаването на компания; после от това общество, от тази общност на човешки същества, да се започне производство. Идеята на Троичния социален организъм тръгва от реалностите. Тя изисква на първо място да има хора, които могат да произвеждат; които имат технически знания и специални умения. От тях трябва да зависи производственият бизнес. И тези експерти с технически знания и умения трябва да се обединят и да ръководят стопанската дейност, базирана на производство, което извира от индивидуалната инициатива. Това е истинският принцип на асоциациите. Стоките първо се произвеждат и тогава се доставят на потребителите на базата на съюзите на производителите.

Може да се каже — злощастието в нашата епоха е, че разликата, съществената разлика между тези два принципа не се разбира. Защото в действителност всичко зависи от това, дали ще бъде разбрано. Напълно липсва интуицията за наблюдение на това, че всяка абстрактна общност, която опитва да контролира производството, неизменно омаловажава процеса. Обществото при асоциациите може само да получава онова, което е произведено по инициативата на индивида, който го предлага на обществото, на потребителите.

Най-важният аспект на тези неща не се разбира заради причините, които посочих вчера. Тогава казах, че някъде по времето на Рененанса, на Реформацията, в началото на съвременната история, скъпоценните метали започнаха да навлизат в Европа от Централна и Южна Америка, а това доведе до финансовата система, която замести естествената икономическа система — която дотогава беше единствената преобладаваща система. Чрез тази промяна в Европа се извърши значима икономическа революция. Възникнаха условия, под влиянието на които сме и до ден днешен. Тези условия в същото време скриха кръгозора като завеса, която пречи на човек да добие поглед върху истинските реалности.

Нека разгледаме по-отблизо тези условия. Да започнем със старата система на естествена икономика, макар да не е толкова забележима днес. Единственият фактор в икономическия процес е стоката, произведена от даден човек. Той може да я заменя за нещо, произведено от друг, като трябва да се постигне определен стандарт на качество. Защото, ако искам да заменя една стока за друга, трябва да имам нещо, което мога да заменя за него и другият човек да го приеме за такова с равна стойност. Това означава, че хората са принудени да произвеждат, ако искат нещо. Те са принудени да заменят нещо, което има истинска, очевидно истинска стойност. На мястото на тази размяна на стоки, имащи истинска стойност в човешкия живот, въведохме финансите, а парите станаха посредникът, чрез който човек купува и продава, както някой купува и продава с реални обекти при естествената икономическа система. Налага се само да си припомним факта, че парите, ставайки реален обект на икономическите сделки, заблуждават хората за своята истинска същност и като създават този въображаем ефект, в същото време ги тиранизират.

Да вземем един краен пример. Нека предположим, че кредитната система, която споменах в заключението на вчерашната лекция, си проправи път в икономиката на финансите. В действителност тя вече го е направила в много случаи. Следният пример показва резултата от това. Едно държавно или едно частно предприятие има за цел прокарването на телеграф. Може да се изтегли доста значително количество кредит и планът се осъществява успешно. Определени обстоятелства изискват огромни количества пари, а върху тях трябва да се плаща лихва. Трябва да се обезпечи плащането на лихва. И какво откриваме в много случаи от нашата социална постройка, особено когато самата държава се занимава с бизнес? — Най-често в държавните предприятия става така, че обектът, за който са осигурени и похарчени парите, отдавна е станал безполезен; той вече не ни служи, но обществените средства продължават да се насочват за изплащане на онова, което някога е изтеглено като кредит. С други думи, обектът, заради който се е влязло в дълг, е изчезнал, но парите още са обект на икономическата сделка. Такива неща са от световно икономическо значение.

На Наполеон III, който е бил изцяло омагьосан от модерните идеи, му хрумнало да разкраси Париж и той издигнал много сгради. Министрите, които били инструменти на волята му, извършили действията. Те решили, че държавните приходи биха могли да се използват за изплащане на лихвите. Резултатът е, че Париж бил доста подобрен, но хората още изплащат стария дълг. Казано иначе, много след като нещото е престанало да има някаква реална основа, продължават да се извършват манипулации с парите, които сами по себе си са станали икономически обекти.

Със сигурност това е имало своите предимства. Когато се правеше бизнес в старата естествена икономическа система, производството на стоки беше необходимо. Те бяха, разбира се, предразположени към разваляне. А хората трябваше да работят и да продължават да работят, така че да смогват с доставките на стоки. Това не е необходимо при парите. Човек се разплаща с пари, дава ги назаем, застрахова се. С други думи, паричните сделки се извършват доста независимо спрямо онези с произведените стоки. В определен смисъл парите освобождават човека от действителния икономически процес, просто защото самите те са станали икономически процес. Това е от извънредно значение. Защото при старата естествена икономика един индивид зависеше от друг. Хората бяха принудени да работят заедно, да се държат един за друг. Те трябваше да се съгласяват с определени уговорки, иначе стопанският живот нямаше да продължи. Разбира се, капиталистът при финансовата система също е зависим от онези, които работят. Но той е доста чужд за тези работници. Колко тясна е беше връзката между потребителя и производителя при старата естествена икономика, в която се работеше с реални стоки! Колко отдалечен е човекът, ръководещ бизнес с пари, от онези, които работят, за да могат тези пари да носят лихви!

Дълбока пропаст се отвори между едно човешко същество и друго. Те не се приближават едно до друго при финансовата система на икономиката. Това е едно от първите неща, които трябва да се имат предвид, ако искаме да разберем как работническите маси — безразлично дали работят с интелекта или с ръцете си — могат отново да се съберат заедно с онези, които също правят възможен бизнеса, като заемат капитал. Това обаче може да се постигне само чрез принципа на асоциациите, с който хората отново ще се обединят един с друг като човеци. Принципът на асоциациите е изискване на социалния живот, но то е изискване, каквото го описах, а не подобие на онова, често присъстващо в социалистическите програми.

Какво друго се е случило под непрекъснато нарастващото влияние на съвременните финанси? — Това, което се нарича човешки труд, е станало зависимо от тях. Регулацията на човешкия труд в социалния организъм е обект на спорове между самите социалисти, като могат да се намерят отлични аргументи „за“ и „против“ при двете страни. Можем да разберем — особено когато сме се научили да не мислим и чувстваме за пролетариата, а да мислим и чувстваме със пролетариата, — можем добре да разберем, защо пролетарият казва, че неговата работна сила повече не трябва да бъде стока. Вече не трябва да е възможно, от една страна, стоките да се купуват на пазара, а, от друга страна, човешкият труд също да се купува на пазара на труда и да се заплаща под формата на надници.

Това е лесно за разбиране. Също лесно за разбиране е, че Карл Маркс имаше много последователи, след като изчисли, че работникът произвежда печалба и че не му заплащат пълната стойност на неговия труд, а печалбата, произведена от него, отива при работодателя. Лесно е за разбиране, че под влиянието на една такава теория работникът се бори за печалбата си. Но е също толкова лесно да се докаже, от друга страна, че надниците се изплащат от капитал и че съвременният икономически живот е изцяло регулиран от капитализма; че определени продукти създават капитал и според създадения капитал, се плащат надници и се закупува труд. Това означава — надниците се произвеждат от капитал. Единият аргумент може да се докаже толкова категорично, колкото другия. Може да се докаже, че капиталът е паразит спрямо труда. Може да се докаже също, че трудът се създава от капитала.

Накратко, мнението на всяка от страните може да се защити с еднаква валидност. Добре е този факт веднъж и завинаги да се разбере. Тогава ще се разбере и защо става така, че в наши дни, когато хората опитват да постигнат нещо, предпочитат да го правят чрез борба, а не посредством задълбочена мисъл и с оглед на обстоятелствата. Работата по своята природа е напълно и дотолкова различна от стоките, че е съвсем невъзможно да се плащат пари по един и същ начин за стоките и труда, без да се ощетява икономиката. Но хората не разбират тази разлика. Те още не виждат в дълбочина икономическата постройка, особено в тази нейна част. В наши дни има безброй икономисти, които казват: „Ако парите, валутите, на монети или на хартия, се увеличава ad lib,5 те губят стойността си, а продуктите за ежедневието, особено най-незаменимите, поскъпват.“ Виждали сме и знаем това, че глупостта да се увеличават парите в обращение, просто заради самото увеличение, както всеки се е убедил, води само до резултата, че се покачват цените на най-необходимите стоки за живота. Като онова добре известно куче, което гони опашката си! (Вж. Приложение III)

Но има и друго нещо, което не се разбира: когато трудът се заплаща по същия начин, както услугите или продуктите, напълно в реда нещата е в същия момент трудът да започне борба за по-добро и по-добро заплащане, за по-високи и по-високи надници. Но парите, които трудът получава като надници, играят същата роля при определянето на цените, каквато виждаме и при едното увеличение на парите в обращение. Това трябва да се разбере. Можете да правите това, което правят и финансовите министри, но, вместо да увеличите производството и да се погрижите за подобрението му, просто ще пускате банкноти и ще увеличите парите в обращение. Тогава ще има повече пари в обращение, но всички стоки, особено най-необходимите за живота, ще поскъпнат. Хората и сами го виждат. Затова те разбират колкото глупаво е просто да се увеличават парите в обращение. Но това, което те не разбират, е, че всички пари, които се харчат за заплащане на труда, водят до повишаване на цената на стоките. Защото стабилните цени могат да се фиксират само в рамките на една независима икономическа система. Стабилните цени могат да се фиксират, когато се развият в съответствие с реалната преценка на човешката дейност. Ето защо идеята за троичния ред на социалния организъм е за отделяне на труда изцяло от икономическите процеси. Моя задача е да навляза, особено утре, по-подробно в тази тема.

Трудът, като труд, няма място в икономическия процес. Може да прозвучи странно и дори парадоксално това, което ще кажа, но много неща сега изглеждат парадоксални, а все пак трябва да ги разберем. Имайте предвид, че хората много са се отклонили от правилното мислене! По тази причина те често смятат някои неща за абсурдни, а те във всеки случай трябва да се кажат, защото са верни.

Нека допуснем, че един човек се отдава на спорта от сутрин до вечер — той го превръща в свой занаят. Той употребява точно толкова работна сила, колкото някой, който цепи дърва и то по същия начин.6 Важното е да се използва нечия сила в работа за обществото като цяло. Спортистът не го прави. За него може да се каже най-много, че той се прави по-силен и по правило не печели от силата си.7 Като правило — за обществото не е от значение дали един човек превръща в професия един спорт, от който се изтощава толкова, колкото от цепенето на дърва. Цепенето на дърва е от някаква полза. Това означава, че използването на работна сила няма никаква социална важност, а това, което е резултат от такава работа, има значение в социалния живот. Трябва да гледаме резултата от приложението на труда. Това е ценното за обществото.

Ето защо единственото, което може да има стойност в икономическия живот, е продуктът на работната сила. И единственото, за което може да се грижи администрацията на икономическия живот, е регулацията на сравнителните стойности на продуктите. Трудът трябва да бъде доста извън икономическия кръг. Той принадлежи към областта на равноправието, за която ще говорим утре. В нея всеки пълнолетен човек има право да бъде изслушан при равни условия с всеки друг човек. Начинът, продължителността и характеристиката на работата ще се определят от правните условия, преобладаващи между човек и човек. Трудът трябва да се отдели от икономическия процес. Тогава за икономическата система ще остане да регулира само оценяването на стоките и на услугите, които един човек би получил от друг в замяна на собствените си услуги. По тази причина някои хора ще се оттеглят от асоциациите, състоящи се от производители на различни неща, или от производители и потребители, и тъй нататък. Тези хора ще се заемат с фиксирането на цените. (Вж. Приложение IV)

Трудът ще бъде напълно извън сферата, регулирана от икономическите процеси. Той ще бъде изгонен от нея. Докато трудът е в рамките на икономическата система, той трябва да се заплаща с капитал. Именно това е причината на всичко, което в наши дни наричаме „стремеж за едната печалба“ и „ламтеж за богатства“. Защото в този процес човекът, който има стоки за доставка, е част от процеса, завършващ най-накрая на пазара.8

На това място е много важно да се изправи една погрешка от всички, които искат да видят нещата в истинската им светлина. Казваме, че капиталистите предлагат стоките си на пазара, за да направят печалба от тях. Отдавна социалистическите мислители казват със значителна доза правдивост, че моралният закон няма нищо общо с това производство, а засяга само икономическата мисъл. Днес обаче се говори много от етична гледна точка по темата за печалбата и придобивките. Тук ние няма да говорим нито само от етична, нито само от икономическа гледна точка. Ние говорим от гледната точка на целокупното човешко общество. И трябва да се постави въпросът:

Кое е това, което възниква като придобивка, като печалба? — Това е нещо, което има същата роля в социалната икономика, каквато е и ролята на покачващия се живак в тръбичката на термометъра. Покачването на живака показва, че се е покачила температурата. Знаем, че живакът не предизвиква загряването на стаята, а повишената топлина е причинена от други фактори. Пазарната печалба, произтичаща от сегашните условия на производство, е само знак, че могат да се произвеждат стоки, които носят печалба. Защото бих искал да знам, как някой може да разбере дали дадена стока трябва да бъде произведена, ако не от факта, че, когато е произведена и пусната на пазара, тя носи печалба. Това е единственият знак, който показва, че човек може да повлияе на икономическата система, като предложи този продукт. Единственият начин, по който узнаваме дали дадена стока трябва да бъде произведена, е тя да бъде продадена, когато се предложи на пазара. Ако няма търсене, няма печалба от нея.

Това са фактите — без всичките несвързани приказки за търсенето и предлагането, които откриваме в теориите на много икономисти. Съображението, което се намира в основата на въпроса в тази област, е, че придобиването на печалба в наши дни е единственото, което позволява на човек да произвежда определена стока, защото тя ще има определена стойност в общността. Преструктурирането на пазара, който днес функционира по този начин, ще последва веднага щом реалният принцип на асоциацията намери място в нашия социален живот.

Тогава вече безличното предлагане и търсене, нямащи нищо общо с човешкото същество, не биха определяли дали дадена стока ще бъде произведена или не. След това от тези асоциации, по волята на работещите в тях, ще бъдат въведени и други лица, чиято работа ще бъде да установяват връзката между стойността на произведената стока и нейната цена. Можем да кажем, че сега стойността на една стока не се разглежда. Това определено дава импулс на търсенето. Но търсенето в сегашните социални условия е доста съмнително, защото винаги го има въпросът, дали са на разположение достатъчно средства, за да се направи търсенето възможно. Може да искаме някои неща; но ако не разполагаме със средства за удовлетворяване на желанията си, не сме способни да създадем търсене.

Това, което има съществено значение, е да се формира свързваща връзка между човешките потребности, които дават стойност на стоките, и самата стойност. Защото стоката, от която се нуждаем, винаги добива своята човешка стойност в съответствие с тази нужда. От социалния ред трябва да възникнат институции, които правят връзката между стойността, придавана на стоките заради човешките потребности, и правилните цени. Цените сега се фиксират от пазара в съответствие с известната покупателна способност на потенциалните купувачи. Един истински социален ред трябва да се ръководи от факта, че онези, които напълно оправдано трябва да имат стоки, трябва да могат да платят за тях — т.е. цените трябва да съответстват на стойността на стоките и да са по джоба. Вместо сегашния хаотичен пазар трябва да има спогодба, чрез която да се изкорени изнасилването на човешките потребности и намесата в потреблението. Методите на работническите сдружения и кооперативните дружества трябва да се преустановят и да се направят проучвания за обхвата на потреблението и да се вземат решения за това, как могат да се посрещнат нуждите на потреблението.

За тази цел и като се следва принципът на асоциацията, ще бъде възможно да се създаде търсене на стоки, съответстващи на нуждите, които са били проучени. Това означава, че трябва да има спогодби с хора, които могат да проучват желанията на потребителите. Статистиките могат да представят само актуалното състояние на нещата. Те никога не могат да бъдат достоверни за бъдещето. Трябва да се проучват нуждите към настоящия момент и според тях да се предприемат мерки за производството на това, което се търси. Когато даден продукт показва тенденция да стане твърде скъп, това е знак, че има твърде малко работници, работещи по него. След това трябва да се проведат преговори с други производствени отрасли, за да се прехвърлят работниците от един клон в друг, където има нужда, за да могат да се доставят повече от липсващите продукти. Ако една стока е склонна да стане твърде евтина, тоест да носи твърде малко печалба, трябва да се вземат мерки за наемане на по-малко работници за този конкретен продукт. Това означава, че в бъдеще задоволяването на потребностите на обществото ще зависи от начина, по който хората са заети в индустрията. Цената на продукта зависи от броя на лицата, участващи в производството му. Но чрез тези договорености цената наистина ще съответства на стойността, придавана на въпросната стока от общността в съответствие с нейните изисквания.

Така виждаме, че човешкият разум ще заеме мястото на случайностите — в резултат на спогодбите, които ще възникнат, цената ще изразява постигнатите споразумения, сключените договори. По този начин ще видим революция на пазара, постигната чрез разума, който ще замести случайностите, преобладаващи на сегашния пазар.

Така виждаме и че веднага щом отделим икономическата област от другите две области, които ще обсъдим в следващите лекции — тогава ще разгледаме и отношенията на другите области с икономическата и още много неща, които най-вероятно сега изглеждат трудни за разбиране — след като икономическата система е отделена от другите две — държавата, тоест правната система, и духовното или културното тяло, — икономическата система ще се окаже на разумна основа. Защото единственото нещо, с което ще трябва да се занимава, ще бъде начинът за правене на бизнес. Вече няма да е необходимо да влияе върху цените на стоките, като ги манипулира, така че тези цени да определят колко дълго или колко усилено хората трябва да работят, какви заплати трябва да се платят и т.н. Единственото, което трябва да се има предвид в икономическия живот, ще бъдат относителните стойности на стоките. По този начин икономическият живот ще бъде поставен на стабилна основа и тази здрава основа трябва да бъде запазена за целия икономически живот.

Следователно в такъв икономически живот ще има завръщане към едно състояние, което вече почти е престанало да съществува заради финансовата система, в която самите пари са станали обект на икономически бизнес; състояние, в което икономическият живот ще бъде наново основан върху неговата естествена и подобаваща основа. В бъдеще няма да бъде възможно да се прави бизнес „с пари за пари“; защото икономическите институции ще трябва да се занимават със съответните стойности на стоките. С други думи, обществото отново ще се върне към доброто качество, отличното майсторство и уменията на работника.

Предоставянето на кредит вече няма да зависи от условията — дали има налични пари или са оскъдни, или пък от степента на поетия риск. Това ще зависи изцяло от съществуването на хора, способни да предприемат инициатива или да произвеждат нещо. Човешките способности ще владеят кредита. И тъй като човешките способности ще определят размера на отпускания кредит, тази сума никога не може да надхвърля човешките способности. Ако просто давате пари и позволявате да бъдат използвани, обектът, за който са предоставени, може отдавна да е престанал да съществува, но парите продължават да бъдат обект на сделки. Ако парите се дават за човешката способност, когато тази човешка способност се изчерпи, това, за което са отпуснати парите, също престава да съществува. Ще обсъдим това в следващите лекции.

Докато икономическата сфера не получи подкрепа от другите две области на социалния живот — независимата политическа и независимата културна система, — дотогава икономическата система няма да се установи като независима и здраво стъпила на своята основа. Но за тази цел всичко в рамките на икономическата система трябва да израсне от присъщите ѝ условия. Материалните стоки се произвеждат при тези условия. Необходимо е само да помислим за пример от социалния живот — за нещо, което може да бъде сравнено с отпадъчен продукт от икономическия живот — и ще видим как в резултат на истинското икономическо мислене трябва да се отхвърлят много неща, които сега се смятат за напълно естествени в обществения ред и дори се защитават като прогресивна мярка на социалната наука.

Измежду всички онези, които в наши дни се изтъкват като експерти в практическия живот, няма нито един, който да се съмнява, че е направено подобрение с прехода от всички видове косвено данъчно облагане и други източници на национален доход към това, което наричаме данък върху доходите, и по-специално прогресивния данък върху доходите. Всички смятат, че е безспорно правилно да се плаща данък върху доходите, но въпреки това — колкото и парадоксално да звучи за съвременния ум — вярата, че налагането на данък върху доходите е справедлива мярка, е само илюзия, произтичаща от съвременната финансова система на икономиката.

Печелим пари; търгуваме с тях. Заради парите се отделяме от самия здрав производствен процес. Парите, така да се каже, в икономическия процес се превръщат в абстракция, както се случва с мислите в процесите на мислене. Но точно както не е възможно чрез заклинания да се призоват истински идеи и чувства от абстрактните мисли, по същия начин не е възможно чрез заклинания да се извлече нещо реално от парите, ако тези пари не са само символ на произведените стоки; ако това не е просто вид счетоводство, валутна система за водене на счетоводство, в която всяка част от парите трябва да представлява някаква стока. И тази тема ще бъде разгледана по-подробно в следващите лекции. Днес трябва да се каже, че във време, когато масово парите се превръщат в икономически обект, доходите не могат да се измъкнат от това, да бъдат разглеждани като обект на данъчно облагане.

Но чрез налагането на данъци ние самите споделяме с останалите отговорността за цялата система на финансовата икономика. Таксува се нещо, което изобщо не е стока, а само символ на стоката. Тук си имаме работа с една абстракция от икономическия живот. Парите стават реалност, когато се изразходват за нещо. Тогава те заемат своето място във веригата на икономическия живот, независимо дали ги харчим за забавления, или за неща, от които се нуждае тялото или ума ни, или пък ги оставяме в банка, за да се използват в икономическия процес. Вложенията в банка са вид харчене. Това, разбира се, трябва да се има предвид. Но парите стават реалност в икономическия процес, когато от моя собственост те преминат в процесите на икономическия живот. Ако хората се замислят, биха видели, че е безсмислено човек да има голям доход. Ако го натрупва, той ще си бъде негов. Но тогава е безполезен за икономическия живот. Единственото, от което човек има полза, е възможността му да харчи много. В днешния обществен живот, в един живот, който е плодотворен и резултатен, именно възможността да се харчи много е признак за голям доход.

Следователно, ако трябва да се създаде система за данъчно облагане, която представлява истинска услуга на икономическия процес за благото на цялото общество, вместо едно паразитно нарастване за чужда сметка, капиталът трябва да се облага с данък в момента, в който той се прехвърля в икономическия процес. И колкото и да е странно, данъкът върху доходите следва да се превърне в данък върху разходите, като ви моля да не го бъркате с косвеното облагане. Непрякото данъчно облагане често е израз на желанията сред съвременните властници, тъй като преките данъци и данъкът върху дохода обикновено не са достатъчни. Не говорим нито за пряко, нито за косвено данъчно облагане, когато говорим за данък върху разходите. Същественото тук е, че в момента, когато капиталът ми преминава в икономическия процес и става продуктивен, той се облага с данък. (Вж. Приложение V)

Именно с този пример за данъчно облагане виждаме колко много е необходимо да променим начина си на мислене и как вярата, че данъкът върху доходите има първостепенно значение, е само притурка към финансовата система, която се появи в съвременната цивилизация след Ренесанса и Реформацията. След като икономическата система веднъж се постави на своя собствена основа, единственото, което ще се взима предвид, е капиталът, реално участващ в производството на стоки, да осигурява средствата за производство на продуктите, необходими на обществото. Тогава ще бъде въпрос на данък върху разходите, но никога такъв върху доходите.

Това са неща, които трябва да научим отново, а трябва да променим и начина си на мислене. В тези две лекции имах възможност само да направя очерк на темите, с които ще се занимаваме много по-изчерпателно в следващите четири лекции. Всеки, който говори за такива неща, добре знае, че поражда противодействия от всички страни; че в началото почти никой не се съгласява с него; защото тези въпроси са наслоени с партийни мнения. Но няма надежда за подобрение, докато то не се издигне от сферата на партийните страсти до тази на истинските мисли, произлизащи от тясната връзка с живота. Щеше да бъде чудесно, ако хората още при първото чуване за Троичния социален организъм, вместо да съдят според техните партийни програми и предразсъдъци, разчитаха на собствената си интуиция за истината, за да ги води при оформянето на преценки. Партийните мнения и вярвания в много случаи са отклонили хората от този усет за истината.

Ето защо човек отново и отново открива, че онези, които са повече или по-малко зависими от едното потребление на стоки, наистина лесно — насочвани от собствения си усет за истината — разбират каква е целта на една такава постройка, каквато е Троичният социален организъм. Но тогава идват водачите, особено онези на тълпите в социалистическата партия, и не може да се отрече, че тези лидери нямат никаква склонност да вземат реалностите под внимание. Едно нещо, принадлежащо най-вече към икономическия живот, за съжаление, е очевидно, а то е един от най-неотложните въпроси, спадащи към социалния проблем. Когато говорех пред работниците за Троичния ред, забелязах, че техните собствени инстинкти за истината им позволяват да разберат добре това, което им казах. После дошли лидерите и им казали, че това, което им е било предложено, е само утопия. Определено думите ми не са влезли в съответствие с техните собствени мисли или с всичко онова, което е работело в мозъците им десетилетия наред. Те казали на своите верни последователи, че това са утопични идеи, лишени от връзка с реалността. И за жалост, сляпата вяра е станала твърде силна в наши дни — едно сляпо раболепие, едно ужасно чувство за подчинение спрямо авторитетите в тези среди.

Трябва да се каже, че цялото раболепие спрямо авторитета, засвидетелствано някога към епископите и архиепископите на католическата църква, е нищо в сравнение с това, демонстрирано от работническите маси към техните лидери. Това прави сравнително лесно тези водачи да прокарват намеренията си. Всичко, което искам да направя, е да посоча преди всичко това, което е честно, а не онова, което служи само на закостенелите партийни интереси. Ако съумея в тези лекции да покажа, че това, което се търси чрез Троичния организъм, е истински искрено предназначено за общото благосъстояние на цялото човечество — без оглед на класите, условията и прочие, — ще съм постигнал основната цел на тези лекции.

Следва »

Превод: Иван Стаменов

Публикацията се основава върху новото официално американско издание The Social Future от 2004 г. Английският превод от първоначалния немски език е редактиран от Хенри Б. Монгис.



Бележки:

  1. Книгата „Същност на социалния въпрос“ е известна още като Събрани съчинения 23 или GA-23 от трудовете на д-р Рудолф Щайнер. Можете да я изтеглите безплатно от Виртуалния Гьотеанум — бел. пр. [^]
  2. Може да се преведе и като „система на колективизацията“ — бел. пр. [^]
  3. Преводът на Приложения I-VIII още не е завършен, но ще последва шестте лекции от този цикъл — бел. пр. [^]
  4. Под „компании“ тук се разбират търговските дружества, работещи на корпоративен принцип, макар и в по-малки мащаби — бел. пр. [^]
  5. Ad lib — по нечия прищявка; чрез импровизация; когато си поискаме — бел. пр. [^]
  6. Тук под „същия начин“ се разбира „от сутрин до вечер“, тоест при еднаква продължителност на работния ден и при изразходване на еднакви физически сили — бел. пр. [^]
  7. Това изказване може да прозвучи дори по-парадоксално в наши дни, отколкото е звучало по времето, когато го е казал д-р Щайнер, защото в началото на ХХ век спортът е бил далеч от развлекателния бизнес, който представлява в наши дни. Днес един спортист може да печели от труда и от силите, които изразходва при тренировките си. Особено ако е „купен“ от някой спортен клуб. И все пак казаното от д-р Щайнер остава напълно вярно, ако имаме предвид, че става дума за по-ранен етап на тренировки — преди спортистът да е бил забелязан от мениджърите на някой спортен клуб. Тогава, когато е още безизвестен и недоказал се, спортистът не само не получава заплащане за тренировките, а всъщност той заплаща за правото да използва тренировъчните съоръжения и услугите на треньор. Нещо повече — казаното остава вярно и по отношение на социалната полза или липсата на такава. Защото един „купен“ спортист, играещ в елитен спортен отбор, получава заплащане за тренировките дори в случаите, когато няма каквато и да било социална полза от тези тренировки. Например — когато отборът губи при съревнование с противников отбор. — бел. пр. [^]
  8. Тук д-р Щайнер има предвид, че в крайна сметка, ако трудът на човек е част от стопанските процеси, самият човек се превръща в стока, а това унижава човешкото му достойнство. В други лекционни цикли, посветени на Троичния социален ред, д-р Щайнер директно заявява, че коренът на социалните злини се намира в разнообразните начини, по които се потъпква човешкото достойнство и в трите области от живота: духовната, правната и стопанската — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 2"

  1. Светльо  09.05.2018 г. | 08:49 ч.

    Чудесна лекция! Сякаш и датата си подбирал умишлено за публикацията й – 09.05. Преди 73 години отново поради неразрешения социален въпрос завърши една братоубийствена война в Европа. Породена от липсата на прилагане на решението на социалния въпрос. Дори масовия стремеж като, че ли е липсвал – както и сега между впрочем. Всъщност стремеж не липсва, а правилно разбиране, дефиниране на проблема и решението му. Този лекционен цикъл идва тъкмо навреме, в навечерието на поредната невъзможност за решаване на социалния въпрос.

    Относно порочността за облагането на доходите съм абсолютно съгласен, че точно разходите следва да бъдат облагани, а не доходите. Дохода който получава даден човек за своя труд, е цената за уменията, усилията и качествата които е вложил за да доведе до краен продукт своята стока или услуга. Този който е потребител на тази стока или услуга, той следва да има готовност да заплати и своя дан за обществото искайки или имайки потребността да се ползва от тази стока или услуга. Иначе казано, ако аз искам да си купя велосипед от майстора велосипедист, то следва да отдам и своя дан към обществото за това.

    Прилагането на ТСО напрактика ще обезсмисли съществуването на тази паразитна армия от държавна и общинска администрация, комисии и прочее. Вярно е, че там също има знаещи и можещи хора, като те могат да заемат своето място в асоциациите, които контролират монополни или други прекомерни нараствания на цените. За останалите е крайно време да поработят и те. Не го казвам злонамерено, а чисто сърдечно – за тях самите е добре да работят, за разлика от моментното положение.

    ТСО ще обезсмисли и настоящата партийна и политическа система, парламент, министерства и т.н. Ще се сформират асоциации в стопанската сфера от хора напълно способни да се занимават с това, което правят. Специалисти в своята сфера с опит и познания, за разлика от сегашното положение където в търсене на печалба има всякакви знайни и незнайни участници във всички сфери на стопанския живот.

    Това е по-трудната част, по-лесно и бързо реализуема според мен с разтурването на държавното вмешателство в Духовния и културния живот на хората. Държавата няма място в образователната система, религиозен и културен живот. Ако някой иска да прави обучение за счетоводители в сферата на транспорта – моля участниците в тази сфера са добре дошли да обучат своите кадри. Тези които искат да работят в тази сфера – моля!

    Обучаването на хора които да участват в стопанския живот не е работа на образователната система, а на стопанската сфера. Образователната сфера е именно тази която да внесе у човека нагласа да може той да намери и развие своите способности, интереси, таланти. Всеки човек ги има! Именно за това, родителите и непосредствените учители на децата са тези които би следвало да са пряко ангажирани до определена възраст, а след 14 дори самото дете (или и със своя родител) със своя учител може и само да определи насоката на своето развитие, било то в културната, стопанската или държавно правовата сфера на социалния организъм.

    Очаквам и останалите лекции в цикъла за да се опитваме да сглобяваме пъзела наречен Социален организъм, къде с идеи, къде с разбиране, къде с неразбиране и дискусии 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.