Игор Фишман — Антропософско разглеждане на феномена „отлъчване“ от АО

Превод със съкращения, но и добавки, разширяващи темата с важно изказване на Ита Вегман, което не е изгубило давността си

Тази статия се явява отговор на изявлението на Александър Демидов, публикувано във форума на този сайт;1 на болката му, че организацията на Антропософията в света, и в частност РАО (Руското антропософско общество), са пронизани от метастазите на други социални явления на разлагащата се цивилизация, за които такива неща, като отлъчване от църквата или изключване от партията, са нещо нормално, естествено, непроблемно и неоспоримо, само по себе си разбиращо се като право на някакви «компетентни» лидери.

Може ли да има по-абсурдно от това, когато нещо не е нито твое външно дело, социален статус, кариера, т.е. нещо от света, а е най-вътрешното, най-интимното битие на твоята душа, свързано с твоето вечно същество и водещо към Вечното — Духовното във вселената, изведнъж да подлежи на административно разглеждане, а ти да бъдеш изключен от това битие?

[…]

Ще започнем с това, да намерим тези ключови феномени в АО, които могат да внесат яснота в даденото явление.

Нужно е да се признае, че примерите за твърд подход по отношение на изключването от Обществото идват от самия Доктор2 Доктора е правил това с тази сила и с това морално и духовно право, с които всеки човек може да изключи и отстрани нещо от своята душа, защото АО е било (и е!) духовно дело на д-р Щайнер, неразривно свързано с неговото име. При това Доктора ясно е отделял инцидента от личността на участващия човек, към когото е имал дълбоко състрадание; а в своя кръг той съвършено ясно е пояснявал, че по този начин ние само се защитаваме (по спомени на А. Бели във «Възпоминания за Щайнер»).

Какво значи това? Единствено Доктора е можел компетентно да прецени — присъства ли даденият човек в духовното течение на Антропософията или неговото съзнание вече незабележимо е превзето от други сили. Като цяло това не означава, че Доктора твърдо се е борел с всяка «самоинициатива», напротив — той винаги е казвал активно «да!» на всяка самостоятелна мисъл и инициатива, т.е. тези, при които човекът не е обсебен от самите тях.

Кого той упълномощава да решава въпроса за членството след неговата смърт? — Никого. Освен това, съдейки по описанията на най-близките му хора, очевидци на неговото Преминаване, той е смятал самото поставяне на въпроса за толкова абсурдно, че дори отказва да говори за това (буквално просто се отвръща на смъртното си ложе, по спомени на Ита Вегман). От което следват две неща:

• Първо, за какво Преминаване на Великия посветен изобщо може да се говори?3

• Второ, още започвайки с огнената гибел на Гьотеанума, и особено след смъртта на Доктора, много въпроси, които са се решавали административно от дорнахската Управа под ръководството на Доктора, се пренасят в компетенцията (а следователно и в юрисдикцията!), в моралните фантазии на който и да е антропософ, разбира се, отново, ако той наистина е такъв.4

Всичко това ни кара да разширим изследвания въпрос. Нужно е да хвърлим светлина и на понятието членство в АО. За да се обостри повече възприятието, тук ще разгледаме друго явление — когато човек сам напуска АО. Бих могъл да го кажа и по този начин: аз не желая да бъда антропософ!

Къде може да се намери прафеноменът на това явление?

Човек не иска да познае себе си, пробуждайки се в духа на Антропос? А какво иска да бъде? Разумен звяр? — В същия дух тълпата крещеше в Палестина преди 2 хиляди години. Това вече въобще не е само лично дело на човека, а от подобни решения зависи хода на мировата еволюция.

Да се смесва такова разбиране за членство в АО с административни или юридически извъртания би било голям успех за противника (който до голяма степен е постигнат). Вече само по себе си неяснотата на въпроса — явява ли се сегашното Всеобщо АО пряк правоприемник на Рождественското събрание? — трябва да разсее всички илюзии по повод значимостта на държавните регистри и юридическите документи за решението да бъдеш Човек или да бъдеш Звяр: но не може съдбата на света да зависи от характера на записите в регистъра на обществените организации… глупост.

Към това могат да се добавят разбираеми и разбира се, похвални граждански мотиви за членство: да се повлияе по някакъв начин на съдбата на наследството от Доктора, на дорнахското Здание, на имиджа на Антропософията в света… Но без главното разбиране, къде днес преминава нервът на Антропософията и произтичащото оттук пълноправно, пълноценно съвременно членство, това са само утопични намерения, които неизбежно преминават в категорията добри.

В очите на такива доброжелателни членове съществува замразяване и дори унищожаване на духовното наследство на Доктора, придружено от покорното мълчание на агнетата. Източниците на това мълчание са не само в заплахата към антропософската аудитория, в нейната зомбираност от цялата мощ на държавната машина, към която официалният Дорнах сега се явява съставна част. Не, има и по-сериозна причина — това е извършената окултна подмяна: тези, които претендират, че са наследници на сформираната от Доктора Управа, по свой начин са преиначили едно от ключовите откровения и достижения на Рождественското събрание: сливането на Антропософското общество и Антропософското движение. Това им е дало възможността по един дяволски начин да изкушат дори избраните и 80 години по-късно да изискват към себе си същото доверие и благочестие, които ние с право и днес изпитваме към Доктора.

Затова сега в цялата своя трагичност пред нас се изправя следният въпрос: ако от момента на Рождественското събрание Антропософията е неразделна част от АО, а прокрадналият се неприятел те изключва от него, какво му дава правото да те «отлъчи» от Антропософията?5

За много хора това е толкова очевидно, че не се поставя и под съмнение, освен ако не възникне мисълта, че след смъртта на Доктора се е стигнало до обратно разединение.6 […] Днес може да се разбере положението за единството на Антропософското общество и Антропософското движение еднозначно: а именно — всеки представител на Антропософското движение, т.е. всеки, който стои духовно близо до Доктора и чувства себе си като негов ученик, има право да изгражда около себе си антропософска общност; и в тази общност на физически план ще действа Антропософското движение. Разбира се, изменените потребности на Времето, а заедно с това и променените възможности, подсказват съвършено други организационни форми, които са малко сходни с обичайните, които 20-и век е изисквал.

[…]

Новите организационни форми,

които не са продължение на всепроникващите зобмиращи системи, разбира се, произтичат от духа: пробудени, свободни и самоуверени хора, които трябва да бъдат антропософи, иначе те не са такива. Като обобщим казаното до тук, можем примерно така да обрисуваме образа на новата антропософска общност:

• Понятието членство губи своята „стоманобетонност“, а става свободна общност от хора, принадлежащи към антропософското движение.

• Основната идея на тази общност е далече от каквото и да е търсене на помощ, улесняваща борбата за оцеляване; това не е и в по-малка степен нито секта, нито кооператив. Остарялото понятие за помощ, което рационализира, прагматизира общността, която всеки може да използва за своите цели при взаимноизгодни условия, е недействащо.

• Напротив, има се предвид общност от самоуверени хора, които носят своите силни страни и възможности един към друг, а не своите проблеми, удавяйки се взаимно.

• Всичко, което се ражда в рамките на тази общност, се формира изключително от инициативата на нейните участници. Даже думата членове тук става някак неуместна.

• Организационните форми не се спускат отгоре и даже не се приемат доброволно от съществуващите шаблони, а творчески се създават; и този въпрос става важен и се нуждае от не по-малко творчески сили, отколкото самото съдържание, за което тези форми са необходими.

• Очевидно е, че тези форми трябва да бъдат леки, необременяващи; вече няма нужда от сериозни инвестиции, значителни общи материални ценности.

• Такива понятия, като учител и ученик, лидер и група, също стават подвижни, т.е. които имат характер на позиция. Сега те стават въпрос на инициатива, на поемане на отговорност, а не на назначаване отгоре.

• Предметът на осмисляне и сферата на компетенции на такава общност значително се разширява и включва в себе си всичко, което днес антропософските групи и клонове на Управата (Форщанда) очакват като манна небесна, както и много повече.

Възраженията, че още нямало такива хора,

с които могат да се създават нови антропософски общности — това просто е невярно отклонение от въпроса. Докато съзнанието не се освободи от предишните правила: кое е позволено, кое — не, кое е възможно, кое — невъзможно, нищо няма да се промени. Всичко, което досега е било невъзможно, всички най-неблагоприятни условия, — те са нужни, за да умре старото в своята обреченост и да възкръсне Духът — този Дух, който сам е създал тази обреченост в своята макрокосмическа същност, за Себе си. За битката с тази обреченост е нужен не толкова героизъм, колкото елементарно спокойствие, чувствителност и абсолютно лишена от луциферизъм вътрешна вярност.

А страховете относно това, че ако на всеки се дава право да създава общност, така щял да се създаде хаос, са нелепи. Никой от непризваните няма да извади Ескалибура7 от скалата — няма да поиска това право, а ако това се случи, ще бъде просто смешен. Повече не е нужна членска карта, за да се знае кой е представител на Антропософското движение, и кой — не: по плодовете им ще бъде видно. Очевидно е така.

Когато тази несложна мисъл бъде осъзната (със сериозно обсъждане), ситуацията ще се разреши така, както това се е случило с Одисей, когато той се завръща у дома след дълъг поход, откривайки, че неговият дом вече не му принадлежи. Но след няколко верни и ясни хода от негова страна — силата, установила се от неканените гости в дома му, сама се срива като построен от карти дом.

Изводът от всичко гореизследвано е еднозначен, въпреки че медалът има две страни: Всеобщото антропософско общество (ВАО) в своята официална вътрешна и външна политика няма никакво отношение не само към Рождественското събрание, но и към Антропософското движение — което обаче не означава, че чрез него при определени условия не могат с решаваща сила да действат Михаелически сили. От друга страна, всеки член на Антропософското движение има правото — и даже е упълномощен от Доктора, в неговите думи за неразривното единство на Антропософското движение и Антропософското общество — да създава антропософска общност. Наистина — вече не с център Дорнах, а в своя Аз. Именно това прави ненапразна най-великата жертва, която са принесли строителите на Първия Гьотеанум и лично Доктора:

добрият дух на Гьотеанума сега може да действа във всяко географско място и даже във виртуалното пространство —

там, където са двама или трима. И това, разбира се, няма да доведе до егоцентризъм новопоявилите се харизматични лидери, а ще върне божествеността на Антропософията: центърът е навсякъде, окръжността не е никъде.8

Този извод, макар и недвусмислен, но по своему парадоксален, може би ще се преживее двояко: и като крайно песимистичен, и като крайно оптимистичен. Да, той ще възпламени някого, но ще охлади друг… Това няма да повиши настроението на тези, които днес вече са мъртво уморени от многогодишната духовна борба, която поглъща, така да се каже, надеждата с майчиното мляко, че спасението може да се очаква само от Дорнах, а за това той трябва да се отвоюва отново. Но който усеща новите възможности, които Духовният свят отваря за борбата със Звяра, когато неговото число ще се повтори за трети път, и пристигането на новото поколение от хора, носещи нови вродени способности (които предишното поколение е трябвало да изработи с многогодишни медитации, и то не винаги успешно), то напълно оправдано ще се чувства повдигнат.

Ясно е, че именно това разбиране на завета на Доктора като скрита идея лежи в основаването на този сайт и много други свободни инициативи, «имали дързостта» да възникнат и тук, и там, но загасващи, поради това, че сами не знаят своята цена. Така че, колкото по-скоро това бъде осъзнато, толкова по-скоро ще може да бъде изоставен безсмисленият шум около ВАО, който не води доникъде, и пълноправно, и авторитетно, и с пълна мощ да се решават тези задачи, за които някога Доктора го е създал.

Автор: Игор Фишман

Превод и коментари: Дорина Василева

Източник: Библиотека духовной науки

* * *

(Допълнения от преводача:)

В края на статията Фишман разсъждава над това, че задачите, които д-р Рудолф Щайнер е поставил пред ВАО, са всъщност задачи на всеки човек, ангажиран с Духовната наука, и това, че светът се е запътил към бездната, не е защото ВАО не прави нищо по въпроса, а защото хората спят дълбоко, защото така им е удобно. И човек в своята свободна воля трябва да освободи ВАО от неговите необичайни функции и очакванията, които му вменяваме, и да му остави онова, което действително му е поверено: да бъде систематизатор и издател на наследството на Рудолф Щайнер, да съхранява и да се грижи за святото място на Дорнахския хълм, и да участва в АО. Тъй като злоупотребата е следствие от нашия сън, последното може да се разбира като начин отвътре да бъдат пробудени спящите, да се направи тази истинска връзка с Духовния свят, откъдето може да дойде съпричастност към импулса на Антропософията. Тогава, казва Фишман, антропософските функционери ще се избавят от силните изкушения на властта и ще действат не за злонамерените окултни сили, а за самото Антропософско движение. Тогава няма да станат съучастници в гибелта на цивилизацията и на Ариман, а ще могат да се спасят чрез това служене. Макар че, продължава Фишман, те и сега изпълняват Божията воля, дори и в това, че например ни изключват от старото АО, защото ако човек просто седи в това старо АО, дори в качеството си на протестиращ или негодуващ, той губи връзката си с Рудолф Щайнер и Водачите на Антропософското движение. Защото в тази ситуация човек не изпълнява това, за което е призван, тъй като в тези рамки ние не сме в състояние да основем нищо от сърцето си и да изпълним целите си.

* * *

Нека завършим с думите на Ита Вегман, представени в Приложение II, GA-270, от Морис Ле Геранник за Школата и Храма. Те звучат в хармония с казаното в статията на Игор Фишман. Това са думи на Ита, нейни мисли, нейни битки — външни и вътрешни. Заради своите „новаторски“ разбирания и прозрения, тя е изключена от ВАО, като я последват най-приближените ѝ хора. И в душата на всеки един от нас нека просветне онази истинска светлина, която е просветнала още тогава, с цялото си величие и вътрешно изживяно страдание.

„Това, което е дадено в качеството на Първи клас и което сега се намира в ръцете на много хора, още дълго няма да бъде изчерпано, но с него трябва да се отнасяме по различен начин от това, което правехме досега. Аз бавно докосвам всичко, което е около мен, и нещата в това съприкосновение се проясняват. Всички стари форми, дори самата последна форма (т.е. тази, която е дадена при Рождественското събрание) основателно са подкопани и на мен ми се представя, че за живота на антропософията повече не следва да се търси една форма, а че всеки човек сам е форма, с която антропософията иска да се съедини. Там, където това се случи, хората се намират един друг и се събират, за да станат части на истинския духовен съюз.“

* * *

Още от Игор Фишман: Кой, как и защо открадна името „Валдорф“?



Бележки:

  1. Става дума за bdn-steiner.ru — бел. пр. [^]
  2. Има се предвид д-р Р. Щайнер — бел. пр. [^]
  3. Вероятно тук авторът има предвид работата на Рудолф Щайнер, която продължава от Духовния свят след физическата му смърт — бел. пр. [^]
  4. Фишман засяга три ситуации по отношение на АО — ако член бъде изключен, ако сам напусне АО (в случая става дума за човек, който напуска, защото отрича антропософията) и ако е мотивиран да бъде член на АО от идеалистични подбуди за опазване наследството на Щайнер — бел. пр. [^]
  5. Към наблюденията на Фишман може да се допълни още една ситуация — ако човек е постъпил в АО с идеалистичен импулс, но в определен момент напуска съзнателно АО, сам достигайки до всичко написано в тази статия като съвременна ситуация, и с цел именно да развива живия антропософския дух, като се дистанцира от втвърдена и нефункционираща адекватно структура и мъртвите импулси в нея, т.е. той става носител на импулса на самото Антропософско движение, но се дистанцира от локалната антропософска институция — бел. пр. [^]
  6. Става дума за разединение на Антропософското общество и Антропософското движение — бел. пр. [^]
  7. Легендарният магически меч на крал Артур — бел. пр./ [^]
  8. В смисъла, че окръжността не е нужна вече, за да ограничава, а всичко се явява център в своята същност — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.