Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 1

Социалният въпрос като въпрос на културата, въпрос на равенството и въпрос на икономиката

Социалният въпрос не трябва да се смята просто за партиен въпрос или за проблем, възникващ от изискванията на неколцина индивиди. Той е възникнал в хода на социалната еволюция и спада към фактите на историята. Един от тези факти е социалистическото движение на пролетариата, което непрекъснато нараства от над половин столетие.1

В зависимост от нашите собствени възгледи за живота или условията, в които се намираме, можем да разглеждаме схващанията, излизащи наяве от това социалистическо пролетарско движение, или критично, или одобрително. Но каквото и да е отношението ни към него, можем само да го приемаме като исторически факт, който трябва да бъде решаван като такъв. И който и да помисли за ужасните години на тъй наречената Световна война,2 макар човек да се чувства заставен да вижда причини и мотиви от различно естество за тези ужаси, трябва да разбере, че до огромна степен са ги причинили именно социалните изисквания и социалните противоречия. Особено сега, когато сме в края — поне на този етап — на тези ужасни събития, трябва да стане пределно ясно на всеки, че в голяма част от цивилизования свят на бял свят се поражда социалният въпрос, като следствие от Световната война. Ако социалният въпрос изниква в живота като резултат от Световната война, няма съмнение, че той вече е бил замаскиран в нея.

И така, би било невъзможно за някого да отсъди правилно за този въпрос, ако го разглежда само от своята тясна, често лична гледна точка, както тъй често се прави в наши дни. Някой, който не може да разшири мирогледа си и да обхване събитията от човешкия живот в цялост, не би могъл да добие безпристрастно становище за социалния въпрос. И именно едно такова разширяване на нашия хоризонт се целеше в моята книга „Същност на социалния въпрос“.

Трябва да си припомним също, че повечето хора, които днес говорят за социалния въпрос, естествено го разглеждат преди всичко като въпрос на икономиката; даже се принизява до въпрос за прехраната или в най-добрия случай, както фактите просто ни показват, като въпрос за труда — въпрос за прехраната и труда. Ако решим да разглеждаме този въпрос само в светлината3 на темата за прехраната и труда, трябва да помним, че човешкото същество се осигурява с хляб, защото той се произвежда за него до голяма степен от обществото, а хлябът може да се произведе само чрез труд. Но начина, по който този труд може и трябва да се извърши, във всеки случай зависи от начина, по който човешкото общество или част от него — например една държава — е организирана. И за всеки, който е придобил по-широк поглед върху живота, ще стане ясно, че не може да има повишение или понижение на цената на един самун хляб, без да се случат големи, значителни промени в цялостната структура на социалния организъм. За всеки, който наблюдава с внимание начина, по който отделния работник извършва своята роля в социалния организъм, става очевидно, че когато човек работи с четвърт час повече или по-малко, този факт се изявява в начина, по който обществото във всеки стопански регион осигурява хляб и пари за индивида. Виждате от това, че дори да отнасяме социалния въпрос само до хляба и труда, веднага разширяваме хоризонта си, а от този по-широк хоризонт и неговите разнообразни гледни точки бих искал да ви говоря в тези шест лекции. Преди да продължим по-нататък, днес бих искал да направя няколко въвеждащи бележки.

Когато проучваме скорошната и най-нова история на еволюцията на човешкия род, скоро откриваме потвърждение на онова, което тъй впечатляващо се обявява от проницателните наблюдатели на социалния живот. Разбира се, то се отнася само за проницателните наблюдатели. Има една публикация от 1910 г., която съдържа, бихме могли да кажем, най-доброто, което е писано по тази тема и което е резултат от истинско вникване в социалните условия. Това е творба на Хартли Уидърс — „Пари и кредит“,4 1910 г. Авторът признава доста откровено, че всеки, който в наши дни претендира да се занимава по някакъв начин със социалния въпрос, трябва да има предвид, че начинът, по който кредитите, собствеността и условията на парите съществуват в социалния организъм, е толкова сложен, че действа объркващо. Ако опитаме да анализираме логично функциите на кредитите, парите, труда и пр., Уидърс ни казва, че е абсолютно невъзможно да съберем материала, който е необходим, за да проследим с разбиране онези неща, възникващи в социалния организъм. Това, казано с такава проницателност, се потвърждава от целокупната мисъл в модерните времена относно социалния проблем, и особено относно социалното и икономическото взаимодействие на човешките същества.

Какво, тогава, в действителност е заключението, до което стига той? — Откакто икономическият живот на една държава, бихме казали, приключва, за да добие институции от инстинктивно патриархален характер; откакто икономическият живот започва да придобива по-сложна форма под влиянието на модерните технически науки и модерния капитализъм, се чувства необходимостта от научен подход към икономическата страна на живота и формирането на идеи спрямо нея, както обикновено се прилагат научните изследвания или теории. И сме виждали как в наши дни възникват възгледи относно националните или политическите икономики — Volkswirtschaft, както ги наричат, — като се използват термините „меркантилистически“ или „физиократически“, и възгледи като тези на Адам Смит и тъй нататък до Маркс, Енгелс, Бланко, Фурие, Сен-Симон и такива от наши дни. Какво ни се разкрива в хода на тази национал-икономическа мисъл? Нека видим мисловната школа, известна като меркантилистична, или пък физиократичната школа за национална икономика, и нека проучим какво Рикардо, учителят на Карл Маркс, е допринесъл за изучаването на националната икономика. Можем също да проучим какво са казали много други икономисти и винаги ще открием, че тези хора са насочвали вниманието си към една или друга мисловна плоскост от икономическия феномен. От тази едностранчива гледна точка те се заемат с търсенето на определени закони, според които може да се оформи икономическият живот на дадена нация. Резултатите винаги са показвали, че законите, които са били открити по този начин, съгласно методите на научната мисъл, могат да се адаптират към някои факти от националната икономика, но други факти се смятат за твърде необятни за схващане в рамките на тези закони. Винаги е било отчитано, че възгледите на онези, които през седемнадесети, осемнадесети и в началото на деветнадесети век са твърдели, че са открили закони, върху които може да се изгради икономическата държава, са били едностранчиви. И тогава се случи нещо извънредно забележително.

Може да се каже, че националната или политическата икономика израстна до положението на наука. Тя зае своето място сред науките в нашите университети, а цялото войнство на научната мисъл се нагърби с изследвания върху икономическия аспект на социалния живот. Какъв е резултатът? Какъв е отговорът на Рошер, на Вагнер и на други за този въпрос? — Те стигат до обмисляне на икономически закони, но не се осмеляват да формулират максими или да обсъждат импулсите, които реално могат да обхванат и да оформят икономическия живот. Бихме могли да кажем, че ролята, която е заела националната икономика, е на един замислен наблюдател — той повече или по-малко е отстъпил пред активността на социалния живот. Не е открил закони, способни да оформят човешкия живот в рамките на социалния организъм.

Съвсем същото се наблюдава и по друг начин. Виждаме, че се появиха хора — добросърдечни, великодушни, човеколюбиви, с братски чувства към събратята си. Достатъчно е да споменем Фурие и Сен-Симон. Има и други като тях. Тези изтъкнати мислители са обмислили социални форми, осъществяването на които, вярват те, ще доведе до желаните социални условия в човешкия живот.

Днес знаем как съвременниците ни мислят по отношение на такива социални идеи, в които се чувства, че социалният въпрос е от жизненоважно значение. Ако запитаме онези, за които се смята, че носят истински модерни социалистически възгледи, за мнението им относно социалните идеи на Фурие или Луис Бланко, или пък Сен-Симон, те биха казали: „Това са утопии, образи от социалния живот, чрез които се отправя призив към управляващите класи: ако те действат съгласно тези образи, много злини в социалното нещастие биха изчезнали. Но всички такива въображаеми утопии са лишени от нужната сила да поощрят човешката воля. Те никога не могат да бъдат нещо повече от утопии. Колкото и да са красиви предлаганите теории, човешките инстинкти — например онези на богатите класи, — никога няма да се променят така, че приложат тези теории на практика. Необходими са други сили, за да постигнат това.“ Накратко, възникнало е пълно безверие в социалните идеали, родени от чувстването, сантименталността и модерното образование, което се предоставя на човечеството.

Това отново се връзва с общия ход на събитията в културния живот на човечеството, какъвто се вижда в развитието на съвременната история. Често се е подчертавало, че това, което сега разпознаваме като социален въпрос, е свързано във всички съществени елементи със съвременната капиталистическа организация на икономическия живот, а това отново, в своята настояща форма, е следствие от господството на модерната техническа наука, и т.н. Но има много отправни точки, които трябва да се вземат предвид в тази връзка, а не бихме могли да се заемем с тях, ако не вземем под внимание, че покрай капиталистическия режим и днешното приложение на техническата наука в съвременния цивилизован свят е възникнал изцяло нов начин на мислене. Това ново схващане за света е причинило велики, епохални резултати, особено в областите на техническите и естествените науки. Но то има и друга страна, за която трябва да се каже нещо.

Тези от вас, които са запознати с моите книги, не са пропуснали да забележат, че съм готов да отдам дължимото — без да го отричам или несправедливо да го критикувам — на съвременните открития чрез научни методи на проучване. Изцяло разбирам какво е направено за прогреса на човечеството покрай мирогледа на Коперник, науката на Галилео, разширяването на хоризонта за човечеството от Джордано Бруно и мнозина други. Но ръка за ръка със съвременната техническа наука, със съвременния капитализъм, се извърши постепенна промяна в стария мироглед. Новият мироглед е станал решително по-интелектуален, преди всичко — научен. Вярно е, че на някои хора им е трудно да гледат фактите в лицето, но ни стига само да си припомним факта, че научният мироглед, с който сега се гордеем, се е развил постепенно, както може да се засвидетелства, от мирогледите на старите религии, изкуства, естетически и морални концепции за света. Тези мирогледи притежаваха определена движеща сила, приложима в живота. Една истина беше особено свойствена за всички тях. Те водеха човека към съзнанието за духовността на неговата собствена природа.

Както и да се отнасяме към тези стари възгледи, не можем да отречем, че те говореха на човека за духа, така че човек чувстваше в себе си живото духовно същество, което е част от космическото духовно същество, пулсиращо по целия свят и изтъкаващо тъканта на вселената. На мястото на този стар възглед с неговата движеща социална сила, даваща импулс в живота, възникна нов възглед — нов и по-научно ориентиран. Този нов възглед се занимава с повече или по-малко абстрактни закони на природата, с фактите на сетивата извън самия човек, с абстрактни идеи и факти. Без да отнемаме и в най-малка степен ценността на естествените науки, можем да запитаме: какво даряват те на човечеството и какво даряват на отделния човек, за да му помогнат да разреши загадката на собственото му съществуване? Материалистичната наука говори много за взаимозависимостта на природните явления и разкрива много по отношение на човешкото физическо устройство. Но когато опита да ни каже нещо за най-съкровената човешка същност, науката се надценява. Тя не може да даде никакви отговори на този въпрос и показва невежество за собствената си същност дори когато само опитва да му отговори.

По никакъв начин не твърдя, че общото съзнание на човечеството вече е пуснало корени в ученията на модерната наука. Но е дълбоко вярно, че самият научен начин на мислене произхожда от доста определено настроение в съвременната човешка душа. Този, който може да проникне под повърхността на живота, знае, че от средата на петнадесети век нещо се е променило в нагласата на човешката душа. Когато го сравним с по-стари времена, промяната става по-голяма и по-голяма, а също узнаваме, че мирогледът, който обичайно се изразява в научните мисли, все повече се разпространява всред цялата човешка раса — първо в градовете, а после навсякъде по земята. Ето защо не говорим само за постижение на теоретичните естествени науки, за които стана дума, а за вътрешна душевна нагласа, която от зората на модерните времена постепенно обладава цялото човечество. Забележително съвпадение е, че този научен мироглед се появява по същото време с капитализма и днешната техническа култура. Хората са отчуждени от старата си ръчна работа и поставени при машини, претъпкани заедно във фабриките. Машината, до която стоят, фабриката, в която се тълпят заедно с ближните си — те се управляват само от механични закони и не могат да дадат нищо на човека, което да осъществява непосредствена връзка с това, което го прави човек. От старите занаяти се вливаше нещо в него, което му носеше отговор на запитването относно човешката стойност и човешкото достойнство. Мъртвите машини не дават никакви отговори. Съвременният индустриализъм е като механична мрежа, изпредена около човека, в центъра на която стои той; тя не може да му осигури нещо, което той с радост да сподели, както е правил с труда си в своя стар занаят.

По този начин се отвори бездна между индустриалната работническа класа и работодателите им, между капиталистите и отрудените съвременни хора при техните машини във фабриките. Обграден от машинарии, работникът вече не може да се издигне до старата вяра, до стария мироглед с неговия импулс за живот. Той се е откъснал от тях, понеже не е способен да ги сдобри с фактическите условия на живота. Той се придържа към това и само към това, което е станало част от модерната мисъл, тоест — материалистическия научен мироглед.

А какво е следствието от този научен мироглед за индустриалните работници? — Той ги кара да чувстват все по-силно, че това, което може да им се представи като истинска представа за света, е само мисъл; притежава само реалността на мисълта. Всеки, който е живял сред съвременните работници и знае посоката, поета от социалните чувства в по-ново време, знае и значението на една дума, повтаряна често в средите на социалистическия пролетариат — думата „идеология“.

Под влиянията, които току-що описах, интелектуалният живот в днешните работнически класи вече се разглежда като идеология. Те гледат на природно-научния възглед за света като на предоставяне на храна само за мислите. Старият мироглед не даваше само мисли. Той им даваше нещо, което им показваше, че тяхното най-вътрешно същество беше едно с целия духовен свят, като изправяше дух пред дух. Модерният мироглед им дава само мисли и преди всичко не съдържа отговор на въпроса относно истинската природа на човека. Това се чувстваше като идеология. По този начин възникна разделение между пролетариата и висшите класи, които пазеха древните традиции, прастария мироглед относно естетиката, изкуството, религиозното и моралната вяра на отминалите времена. Всичко това висшите класи задържаха за задоволяване на цялостната си природа, докато с главите си възприеха научните обяснения за света.

Човешките маси обаче нямаха уклон към старата традиция или симпатия към нея. За тях единственият смислен възглед за света беше научният, а него приеха като идеология; за тях беше просто една мисловна постройка. За тях икономическият живот беше единствената реалност — производство, разпространение на стоки, потребление, начин на придобиване или завещаване на собственост и пр. Всичко останало в човешкия живот — справедливост, етика, наука, изкуство, религия — всички тези са мъгла, изпаряваща се над идеологията на единствената реалност: икономическия живот. Случаят е такъв най-вече защото водещите класи, докато наблюдаваха развитието на съвременния икономически живот и привикнаха към него, не разбраха как да сближат интелектуалния и духовния живот с нарастващата сложност на икономическата система. Те запазиха старата традиция на интелектуалния и духовния живот от старите времена. Човешките маси приеха новия културен живот, но той не им осигури удобство, нито храна за сърцата и душите.

Един такъв мироглед, чувстван като идеология, която поражда мисълта, че справедливостта, моралността, религиозността, изкуството, науката са просто израстъци — фантоми, реещи се над единствената реалност, над условията за производство, над икономическия ред на нещата, — може да ни даде тема за размисли, но няма опорни точки в живота. Колкото и бляскав да е този мироглед при съзерцанието на природата, той оставя човешката душа празна и студена. Плодовете на научния мироглед ни се разкриват в актуалните събития от обществения живот.

Социалните факти не могат да се разберат, ако взимаме предвид само съдържанието на човешкото съзнание. Хората може и да си мислят: „Защо ни говорят за социалния въпрос като такъв от духовно естество? Истината е, че благата не се разпределят поравно. Искаме равенство при разпределението им.“ Хората мислят така с мозъка си. Но в несъзнателните дълбини на душата се вълнува нещо съвсем различно. В тези дълбини се вълнува онова, което се развива несъзнателно, защото от съзнанието не може да се влее нищо, което да изпълни душата с истинско духовно съдържание, защото от този източник може да дойде само онова, което я оставя мъртва; онова, което се чувства като идеология. Празнотата на съвременния интелектуален живот е първото изражение на социалния въпрос, който трябва да разберем; социалният въпрос в своя първи аспект е духовен въпрос.

Понеже това е вярно; понеже се е развил един интелектуален живот, който например в икономическите науки, както са преподавани в университетите, е достигнал само положението на страничен съзерцател и не развива източниците на социалната воля; понеже е вярно, че най-великите филантропи, като Сен-Симон, Луис Бланко, Фурие, са формулирали социални идеи, в които никой не вярва; понеже без изключения всичко, пораждано от ума, се смята за утопично, тоест просто идеология; понеже е исторически факт, че мисловният живот преобладава, което създава впечатление за един придатък върху икономическите реалности и че той не прониква във фактите и съответно се чувства като идеология — по тези причини социалният въпрос трябва в своето първо изражение да се смята за духовно-културен въпрос. Преди всичко един въпрос се изправя пред нас, написан с огнени букви: Как трябва да се промени човешкият ум, за да се научи да овладява социалния въпрос?

Виждаме, че науката прилага най-добрите си методи, за да изучи политическата икономика и че резултатът е само наблюдение без силата да достигне социалната воля. От почвата на съвременния интелектуален живот пониква един вид разсъдък, безсилен да развие националната икономика като основа за приложима социална воля. Как трябва да бъде устроен този разсъдък, за да се изгради национална икономика, способна да образува основата на една истински социална воля?

Стана дума, че огромното мнозинство от хората, когато чуят за социалните идеали на добронамерени филантропи, възкликват „утопия!“ и не могат да повярват, че човешката интелигентност е достатъчно силна да овладее социалните факти. Как трябва да се изгради културният живот на една нация, за да могат хората отново да се научат да вярват, че умът може да обхване идеите, способни да създадат социални институции, които ще премахнат определени злини от социалния живот? Споменахме, че научният мироглед се разглежда в широки кръгове като идеология. Но самата идеология изпразва душата и образува в несъзнателните дълбини всичко онова, което виждаме в смущаващите и хаотични факти на социалния проблем. Какви нови форми можем да дадем на културния живот, така че да престане да изглежда като идеология и да може да изпълни човешките души със силата, позволяваща на хората да работят рамо до рамо с техните ближни по истински социален начин?

Ето така разбираме, защо социалният въпрос трябва да се нарича културен въпрос; разбираме, че съвременният интелект не е бил способен да вдъхнови вяра в самия себе си; че не е бил в състояние да изпълни душата със задоволително съдържание; точно обратното, като идеология, е опустошил душите на хората. В това въведение, исторически разглеждащо темата, бих искал да покажа как, изхождайки от обстоятелствата на днешния живот, трябва да се чувства социалният живот в неговите три аспекта: културен, правно-политически и икономически.

Вземете за пример какво се каза неотдавна и често се повтаря от една особа, активно замесена в политическия живот, в днешното държавническо изкуство, като самата тя е продукт на съвременния интелектуален живот.

С дълбоко чувство за социалните условия на Америка в тяхното развитие от Гражданската война през шестдесетте години на миналия век, Удроу Уилсън схвана връзката между политическите и правните условия, както и тези на икономическия живот. Със значително безпристрастна разсъдливост той наблюдаваше как огромното натрупване на капитал се е увеличило като следствие от усложненията в съвременния икономически живот. Виждаше образуването на тръстове и на влиятелни финансови компании. Забелязваше как дори в една демократична държава принципите на демокрацията все повече и повече изчезват пред потайните действия на тези компании, интересите на които се обслужват зад кулисите. Тези компании със своя несметен капитал са се сдобили с огромна власт и са получили влияние над чудовищен брой хора. Той винаги използваше своето красноречие в полза на свободата, застрашена пред нарастващата власт, произлизаща от икономическите условия. Знаеше от гледището на истинска човечност, че трябва да се говори: как всеки отделен човек има влияние над фактите от социалния живот, как социалният живот на обществото зависи от начина, по който всеки индивид съзрява, за да служи на социалния живот. Той показа колко важно е за здравето на социалния организъм в гърдите на всеки човек да тупти свободолюбиво сърце. Отново и отново изтъкваше, че политическият живот трябва да стане демократичен; че властта и средствата на властта трябва да се отнемат от различните тръстове; че индивидуалните способности и сили на всяко човешко същество, което притежава такива, трябва да имат свободен достъп до икономическия, социалния и политическия живот като цяло. Той натъртваше, че неговото собствено правителство, което той очевидно смяташе за най-напредналото, страда от преобладаващите условия. Защо? — Защото има икономически условия за това: огромно натрупване на капитал, развитие на икономически сили, надвишаващи всичко познато ни доскоро в тази област. Икономическите условия бяха породили съвършено нови форми на човешкия социален живот. Внезапно беше започнала да действа една съвсем нова форма на икономически живот.

Тези възгледи не са следствие от някакво мое залитане към дадена теория. Това са думите на този държавник. Някой би могъл да го определи и като „световен политик“. Той обяви, че главното зло в съвременното развитие се крие във факта, че въпреки прогреса на икономиката тя се контролира от потайните машинации на определени лица, а идеята за справедливост и за политически живот на обществото няма бързината на икономическия прогрес, а куцука зад него и е на по-ранен етап. Удроу Уилсън ясно заяви: „Ние правим бизнес при нови условия. Мислим и издаваме закони за икономическия живот на нацията от една остаряла гледна точка, от една позиция, излязла от употреба. Нищо ново не се е развило в нашия политически живот, в нашите закони. Те не са помръднали. Живеем в един изцяло нов икономически ред, докато задържаме овехтелите правни и политически идеи.“ Това са думите, или поне в общ смисъл, на самия Удроу Уилсън. С искрени думи той настоява, че индивидът трябва да работи за благото на обществото, а не за своето собствено. Той посоча, че докато продължават да съществуват несъответствия между политическия и икономическия живот, изискванията на човешката еволюция в нашата историческа епоха няма да се задоволят, като подлага обществения живот около него на жестока критика.

Положих мъчителни усилия да проуча критиките на Удроу Уилсън към съвременните социални условия, особено онези, които има предвид — американските — и да ги съпоставя с други критики. (Предстои да кажа нещо много парадоксално, но сегашните условия често и спешно изискват един парадокс, за да опишат реалностите на нашето съвремие.) Опитах както според външните форми, така и според вътрешните им импулси, да сравня критиките на Удроу Уилсън, преди всичко като критики, с онова, с което се занимават напредналите мислители и поддържащите радикални, социалдемократически мнения. Всъщност можем да разширим това сравнение, като обхванем мненията и действията на най-крайните радикали от Социалистическата партия. Ако не отидем по-далеч от становищата на такива хора, може да се каже, че критиките на Удроу Уилсън към сегашния социален ред са в съгласие, почти дума по дума, с гледищата, поддържани дори от Ленин и Троцки — гробокопачите на сегашната цивилизация, за които може да се каже, че ако тяхното управление продължи твърде дълго, било само на няколко места, това ще бъде знак за смъртта на сегашната цивилизация и съответно за унищожението на всички постижения на съвременната цивилизация. Въпреки това трябва да обърнем внимание на парадокса: Удроу Уилсън, който определено си представя доста по-различно преобразуването на социалните условия спрямо онова на унищожителите на обществото, отправя почти буквално същите критики към днешния ред, каквито имат и споменатите други, като стига до същия извод, че правните и политическите концепции в съвременната им форма са остарели и вече не са пригодни да работят с икономическата система. И макар да звучи странно, когато опитаме да открием нещо положително и да изпитаме какво Удроу Уилсън е предложил за изграждането на нов социален организъм, трудно откриваме отговор, а само тук и там по няколко мерки, които са предлагани от други, без да бъдат толкова поразяващи в своите критики. Но той не дава никакъв отговор на въпроса, свързан с необходимите промени в правната сфера, в политическите концепции и импулси, за да могат да контролират изискванията на съвременния икономически живот и да направят възможна намесата им в неговите дейности.

Тук отриваме, че от самия съвременен живот възниква второто изражение на социалния въпрос — това на правото и равноправието. По-напред се изисква да се търси основа за необходимите правни и политически условия, при които държавата трябва да съществува, за да сграбчи и упражнява контрол над модерните икономически организации. Питаме: как можем да постигнем правова държава и политически импулси, които могат да посрещнат огромните изисквания на проблема? Това е вторият аспект на социалния въпрос.

Ако размишляваме върху самия живот, ще открием, че социалният живот на човека е тричленен. В него ясно се различават три изражения, когато го разглеждаме като член на човешкото общество. Ако той има своя принос, какъвто определено би трябвало да има, за добруването на социалния ред в съвременното общество, ако очакваме да участва в благоденствието на обществото чрез сътрудничество в производството на ценности, на стоки, той преди всичко трябва да притежава индивидуални умения, лични таланти, заложби. На второ място той трябва да е способен да живее в мир с другите хора и да работи хармонично с тях. Трето, той трябва да е способен да намери своето място, от което може да продължи интересите на обществото чрез своята работа, чрез инициативите си и чрез постиженията си.

По отношение на първия от тези аспекти, индивидът е зависим от човешкото общество за развитието на своите заложби и таланти, за обучението на своя интелект, така че обученият интелект в него да стане същевременно и негов водач при физическата му работа.

Относно второто, индивидът е зависим от съществуването на социална постройка,5 в която той може да живее в мир и хармония с неговите събратя.

Първото се отнася до културната страна на живота. В следващите лекции ще видим зависимостта на интелектуалния живот от първия аспект. Вторият ни води до областта на равноправието, а тя може да се развие в съответствие със собственото си естество, ако е установена социална постройка, позволяваща на хората да работят мирно и да се трудят един за друг.

А относно икономическия аспект, съвременната икономическа организация се сравнява от Удроу Уилсън, както описах, с един човек, който е станал по-голям от дрехите, така че крайниците му стърчат оголени от всички страни. Тези омалели дрехи за Удроу Уилсън са тъждествени на старите правни и политически представи, които икономическото тяло вече е надраснало. Израстването на икономическата организация над старите културни и политически организации винаги силно се е чувствало от социалистическите мислители, а ние е необходимо само да погледнем едно нещо, за да открием силите, действащи тук.

Както знаем (към тези въпроси ще се връщаме по-подробно нататък), днешният пролетариат е изцяло под влиянието на марксизма, както го наричат. Марксизмът или марксистката доктрина относно преобразуването на частната производствена собственост в обществена собственост6 беше значително видоизменена от последователите и противниците на Карл Маркс, но все пак марксизмът има силно влияние върху умовете и житейските схващания на широките маси в наши дни, а това само по себе си се разкрива отчетливо в хаотичните социални събития на нашето време. Ако вземем една несъмнено забележителната и интересна книга — „Еволюцията на социализма от утопия до наука“7 от Фридрих Енгелс, приятел и сътрудник на Карл Маркс — и се запознаем с цялата поредица от мисли в тази книги, ще видим как един социалистически мислител разглежда връзката на икономиката с политическия и културния живот в съвремието ни. Трябва напълно да разберем например едно изречение, което срещаме при едно обобщение в малката книга на Енгелс: „В бъдеще не трябва да има повече правителства над хората, над индивидите, а само лидерство в отраслите на икономическия живот и контрол на производството.“

Това са сериозни думи. Те означават, че носителите на такива възгледи желаят нещо в икономическия живот да се преустанови; нещо, което при следването на съвременните еволюционни импулси е станало част от икономическия живот. Икономическото изражение на живота до голяма степен се е разпространило над всичко, защото е надраснало както политическия, така и културния живот, и е подействало сугестивно върху мислите, чувствата, а също и върху страстите на хората. А така става дори по-очевидно, че начинът, по който се прави бизнес в една нация, реално определя културния и политическия живот на хората. Става дори по-убедително, че търговските и индустриалните магнати, просто по силата на позициите си, са придобили монопол над културата. Икономически слабите остават необразовани. Става видима известна връзка между икономическата и културната, и между културната и политическата организация. Културният живот стана все повече и повече такъв, че не се развива според собствените си вътрешни нужди и не следва своите собствени импулси, а особено когато е подвластен на държавната администрация, както в училищата и образователните институции, получава формата, която е най-удобна за политическите власти. Човешкото същество не може повече да се преценява според неговите умения и вече не може да развива онова, което изискват вродените му таланти. Но чуваме питания: „Какво иска държавата? Какви таланти са нужни за бизнеса? Колко човека се търсят за определено обучение?“ Преподаването, училищата, изпитите — всички те се насочват в такава посока. Културният живот не може да следва собствените си закони за развитие. Той се адаптира към политическия и икономическия живот.

Незабавният ефект от тази тенденция, която виждаме особено напоследък, беше да направи икономическата система зависима от политическата система. Хора, като Маркс и Енгелс, видяха този съюз на икономика, политика и култура; те видяха, че новия икономически живот вече не беше съвместим със старата политическа форма, нито със старата форма на културата. Те стигнаха до извода, че правният живот, старият правен живот, и културният живот трябва да се изключат от икономическия живот. Но те бяха въведени в изключителна грешка на разсъдъка, за която ще си говорим много в тези лекции. Те разглеждаха икономическия живот, който можеха да видят със собствените очи, като единствената реалност. Културният живот и правният живот за тях бяха идеологии и вярваха, че икономическият живот може да породи от себе си нови политически и нови културни условия. Така възникна вярата — най-фаталната измежду грешките, — че икономическата система трябва да се подреди по строго определен начин. Ако това се направи, мислеха те, от тази икономическа система ще се зародят от само себе си културният живот, законите, държавният живот и политиката.

Как е било възможно да възникне тази грешка на разсъдъка? — Само защото реалната постройка на човешката икономика, действителният труд в икономическата система, беше скрит зад онова, обикновено наричано финанси. Финансовата система се появи в Европа като придружител на определени събития. Ако се вгледаме по-дълбоко в историята, ще видим, че някъде по времето, когато Реформацията и Ренесансът внесоха нов дух в европейската цивилизация, в Америка се разкриха съкровища от злато и сребро, и доведоха до внос на злато и сребро в Европа, особено от Централна и Южна Америка. Това, което по-рано беше обмен на естествени продукти, постепенно се измести от финансовата система.

Естествената икономическа система може да се насочи към това, което ни носи почвата, което ще рече — нещо реално. При такава система уменията на индивида и неговите сили могат да се вземат предвид; неговата стойност като работник и тази на реалното качество на стоката могат да се видят в правилно взаимоотношение. Ще видим в тези лекции, как с циркулацията на парите постепенно изчезва важността, прикачвана към съществените елементи в икономиката. Чрез заместването на естествената икономика с финансовата система сякаш се разстила було върху целия икономически живот. Неговите истински изисквания вече не могат да се схванат.

Какво ни осигурява икономическата система? — Стоки за нашето потребление. Днес не се налага да разграничаваме интелектуалните и физическите стоки, тъй като първите също могат да се включат в икономическата система и да се използват за потребление от хората. Ето защо икономическата система осигурява стоки и тези стоки са ценности, защото отделните хора се нуждаят от тях, защото ги желаят. Индивидът трябва да придава определена стойност на стоката, а по този начин тя придобива обективна стойност в рамките на социалния организъм, като тази стойност е тясно свързана със субективната стойност при частната човешка оценка. Но как стойността на стоките се изразява така, че да представя важността на тези стоки в социалния и икономическия живот? — Тя се изразява чрез паричната цена. По-нататък ще трябва да кажем повече за стойността и цената.

Днес ще кажа само, че при икономическите връзки, всъщност при социалните връзки като цяло, поне що се отнася до купуването и продаването на продукти, стойността на продуктите за потребителя се изразява чрез цената. Огромна грешка е да се бърка стойността на продуктите с цената в пари. Хората един подир друг ще открият — не чрез теоретични обсъждания, а с практиката, — че стойността на стоките, произведени от икономическата сфера, и онова, което е резултат от човешка, субективна преценка, или пък от определени социални и политически условия, е много различно от всичко, което се изразява в цената и в условията, създадени от парите. Но стойността на стоките е скрита в наши дни от условията, господстващи над цените.

Това лежи в основана на съвременните социални условия като третия аспект на социалния въпрос. Хората ще започнат да разпознават социалния въпрос като икономически въпрос, когато те отново започнат да отдават дължимата тежест на онова, което фиксира реалната стойност на стоките, в сравнение с всичко, което се проявява само в цени. Равнището на цените не може да се поддържа, особено при кризи, освен когато държавата, тоест областта на правото, гарантира стойността на парите, а това ще рече — стойността на една стока. Без да навлизаме в теоретични размисли относно резултата от неразбирането при разликата между стойност и цена, можем да се позовем на нещо, което всъщност се случи наскоро. Четем в литературата по политическа икономика, че много отдавна в Централна Европа и чак до края на Средновековието се е използвала естествена икономика. Тя е била изградена само върху обмяната на стоки, а нейното място е било заето от финансовата система, при която днешните валути представляват стоки и при която само стойността на стоката всъщност се заменя срещу пари. Но има нещо ново, появяващо се в социалния живот и изглежда ще заеме мястото на финансовата система. Този нов елемент работи навсякъде, но засега остава незабелязан. Всеки, който може да види отвъд цифрите в касовите книги и да разбере езика на тези цифри, ще открие, че те не представляват само стойността на стоките, но тези цифри често показват това, което можем да наречем кредит в най-новия смисъл на думата. Какво човек може да прави, защото някой му вярва, че е способен на това; това, което може да събуди доверие в уменията на човека; това, колкото и странно да звучи, започва да се появява все по-често в нашия притъпен, сух бизнес живот. Разгледайте книжата на бизнеса и ще откриете, че вместо само стойността на парите, се появява взаимното доверие, вярата в човешкия капацитет. В модерните книжа на бизнеса, ако знаем как да ги четем, се разкрива огромна промяна — социална метаморфоза. Когато се казва, че старата естествена икономика е отстъпила мястото си на финансовата система, сега трябва да се добави, че при третия етап финансите отстъпват място на кредита.

С тази промяна мястото на една стара институция отново се заема от нещо ново. По такъв начин се появява един нов елемент в социалния живот — стойността на човешкото същество. Самата икономическа сфера, що се отнася до производството на ценности, е на ръба на трансформация. Тя е изправена пред проблем. Това е третият аспект на социалния въпрос.

В тези лекции ще трябва да се научим да гледаме на социалния въпрос като на (а) културен въпрос, (б) правен въпрос, такъв на държавата или политиката, и (в) икономически въпрос.

Този дух трябва да даде отговор на следното: Как хората могат да станат толкова силни и способни, че да възникне една социална постройка без сегашните злини, които не подлежат на оправдание?

Вторият въпрос е: При напредналите условия на сегашния икономически живот каква политическа система или система на равноправието може отново да поведе хората към мирен живот?

Третият е: Каква социална постройка ще позволи на всеки индивид да намери мястото, от което може да работи за човешкото общество и неговото благосъстояние — толкова добре, колкото позволяват неговата природа, неговите таланти и неговите заложби? Така ще стигнем и до отговор на въпроса: Какъв кредит може да се прикачи към личната стойност на едно човешко същество? Тук виждаме трансформацията на икономическата система заради новите условия.

Един културен, един политически и един икономически проблем — всички те се съдържат в социалния въпрос. И ще видим, че най-малките детайли на този въпрос могат да ни се разкрият в истинската си светлина само ако ги погледнем като цялост, фундаментално, в тези три аспекта: културен, правно-политически и икономически.

Следва »

Превод: Иван Стаменов

Публикацията се основава върху новото официално американско издание The Social Future от 2004 г. Английският превод от първоначалния немски език е редактиран от Хенри Б. Монгис.



Бележки:

  1. Лекцията е изнесена на 24.10.1919 г. [^]
  2. Първата световна война, приключила скоро преди изнасянето на тази лекция. [^]
  3. Може би по-удачно е „в тесния смисъл на“. [^]
  4. Ориг. имена: Hartley Withers, Money and Credit. [^]
  5. Тук под „постройка“ се има предвид „организация“, а не физическа сграда. [^]
  6. Става дума за това, което и в България се превръща в „национализация“ на частна собственост. [^]
  7. Превеждам името на книгата, както е посочено в английския превод на думите от Щайнер. В официалното английско издание то звучи малко по-различно, но носи същия смисъл. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Рудолф Щайнер — „Социалното бъдеще“ (GA-332a) — лекция 1"

  1. Светльо  05.05.2018 г. | 14:34 ч.

    Благодаря за превода. Очаквам с нетърпение следващите.

    Човек следва да се научи и да живее с по-малко, но достатъчно.

  2. Стопанина  05.05.2018 г. | 15:03 ч.

    Очаквам с нетърпение следващите.

    Въоръжете се с търпение. 🙂 Лекциите в този цикъл са едни от най-дългите, които съм виждал. Тази тук се вмества в обичайния обем, но още следващата е значително по-дълга и доста по-сложна, защото навлиза в конкретика. Поне четири дни ще отидат за превода.

    Относно сведенията от първата… Как ви се струва обстоятелството, че Удроу Уилсън е говорил нещата, които препредава Щайнер, особено тези за неправомерната финансова власт на тръстовете/картелите, а същият този Уилсън им позволява да печатат пари без покритие?

  3. Светльо  05.05.2018 г. | 18:56 ч.

    Как ви се струва обстоятелството, че Удроу Уилсън е говорил нещата, които препредава Щайнер, особено тези за неправомерната финансова власт на тръстовете/картелите, а същият този Уилсън им позволява да печатат пари без покритие?

    Вероятно не е имал смелостта на Кенеди или просто е бил поставен в „разкрачено положение“. Кой знае?

  4. Дорина Василева  05.05.2018 г. | 20:20 ч.

    Много благодаря за превода! Той е перфектен!
    Тази сфера от Антропософията за мен е била винаги доста трудна, защото интересите ми са насочени в други антр.области, по-специализирани, макар и твърде космополитни. 🙂
    Но сега чета с интерес и разбиране, и за това със сигурност помага не само събудилата се потребност в мен, но и плавността на превода.
    Спорна работа!

  5. Varna Mapper  05.05.2018 г. | 22:15 ч.

    Интересна тема – аз по принцип си падам по идеята за по-добър социален ред, надявам се този, предложен от Щайнер(Троичния социален ред), да бъде въведен в действие.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.