Кой, как и защо открадна името „Валдорф“ — първа част

И как то правомерно може да бъде върнато. Смърт и възкресение на валдорфската педагогика през 21 век – във връзка със стогодишния цикъл на инкарниране на изключителния духовен импулс в световното образование

Нещо странно се случва във „валдорфското царство“… Като че ли вече отдавна са премахнати всички идеологически забрани, дори яростното преследване в пресата на валдорфската педагогика е преустановено, а нейният негативен имидж постоянно нараства, и което е най-лошо, вече не заради клевета, а поради случващото се: училищата са напускани от ученици, закриват се, преди да са започнати инициативи, а във вече отдавна функциониращи училища нараства потискащата атмосфера на апатия и безизходица; а и всъщност валдорфското в тях става все по-малко и по-малко, вече не само по съдържание, но дори и по форма. Прекрасната и спасителна за съвременната цивилизация педагогическа иновация по никакъв начин не може да заяви за себе си с пълен глас, и ето вече почти сто години така и остава в задния двор на общественото съзнание.

Каква демоническа сила с такава неизчерпаема упоритост застава на пътя на космическата еволюция и все така не дава възможност да израстне една от най-значителните антропософски инициативи, вече имаща доста осезаеми практически плодове?

* * *

За да бъде най-накрая изяснен този нелесен въпрос, трябва да се издигнем над ежедневната суета, безбройните текущи проблеми, безкрайните интриги, изплитани от страна както на „свои“, така и на „чужди“, и от височината на птичи полет да се опитаме да обхванем цялостно всичко случващо се. Тогава ние ще имаме уникалната възможност за първи път да видим ситуацията не само от обичайната гледна точка на онези, които засега не толкова ефективно създават световното валдорфско пространство, но и от противоположната гледна точка на онези, които много умело и без всякакви шансове за съпротива го задушават.

Именно пред такъв панорамен поглед се открива следната картина.

Настъпило е вече третото хилядолетие, в самото начало на което, съгласно изследванията на Р. Щайнер, се подготвя инкарнирането на Ариман. Всъщност, тази подготовка вече като цяло е завършена: след завършването на социалистическия експеримент, осъществен от световното задкулисие на територията на бъдещата Шеста славянска културна епоха от 1917 година (в хода на който беше изведен нов тип човешко съзнание – „хомо съветикус“), и построяването на напълно материално съзнание, заимствано от далечното бъдеще на Седмата културна епохи на територията на американския континент, дяволският продукт от двете колби беше смесен и излят в света.

Сега от страна на световното задкулисие повече не е необходима никаква особена цензура и идеологически контрол – всичко това вече е вкарано в подсъзнанието на смазващо болшинство от хората на планетата, които с цялата си душа искат да живеят само с материални интереси и инстинкти, а случайно пробиващите през този асфалт духовни искания на още не съвсем умрялата душа – да заглушава с алкохол, наркотици, фалшив окултизъм и разбира се, религия, вече действително превърнала се в „опиум за народа“. Но тогава всички структури и институции на обществото, създавани от хора с такова съзнание, напълно се израждат и се превръщат (по думите на доктор Щайнер) в раково образувание на социалния организъм.

И действително, ние виждаме, че цивилизацията съвършено изгубва човешкия облик и става машиноподобна: вече дори на думи е престанал да бъде актуален лозунгът „всичко в името на човека, всичко за благото на човека!“, и с пълен ход се сбъдва сюжетът на филма „Матрицата“, в който човечеството напълно се завладява от света на машините, чийто изкуствен интелект е станал неизмеримо по-силен от човешкия. Разбира се, това е само една от проекциите на поемането на ариманическата власт на Земята, но и тя е достатъчна за поставянето на фаталната диагноза.

Но доктор Щайнер не се ограничава само с констатирането на смъртоносното заболяване на човешката цивилизация, но и посочва „имела“, способен да се справи с такава онкология дори на четвъртия ѝ стадий – това е валдорфската педагогика!

Какво от това е известно на човечеството, което дори не желае да чува за социалния рак, да не говорим за лекарството срещу него? Дори във „валдорфското царство“ за това малцина са чували, а и да се мисли за това няма време, поради безкрайните проблеми; обаче врагът на човечеството прекрасно знае за това, и следователно може във времето на тоталния общочовешки сън да нанесе съкрушителен удар върху самия имел.

За да разкрием този замисъл, да се опитаме да погледнем поне за минута от гледната точка на противника и да помислим: какъв удар срещу нашия имел би бил най-ефективен? Да го заровим в асфалта? – Да подложим на строга забрана във всички страни, да изпратим в заточение всички непокорни валдорфски педагози, да обявим валдорфското движение за изключително опасна тоталитарна секта? – без никакъв проблем! При такова ниво на манипулируемост на общественото съзнание (което към настоящия момент вече само по себе си е станало подобно на програмируем компютър) и произтичащата оттук псевдодемокрация – това не би предизвикало никакво съпротивление и би било с радост приветствано от световната общественост. Обаче, за разлика от наивните борци за справедливост, врагът знае, че е невъзможно да бъде постигнат устойчив и окончателен резултат чрез сила и принуда: всяко отклонение на махалото в една посока ще предизвика рано или късно политането му в противоположната посока – и заровените в асфалт духовни импулси ще започнат да прорастват през асфалта, понеже, ако върху свободното волеизявяване на душата бъде извършено насилие, то духовният свят ще има възможност след време да се намеси в гибелния ход на събитията и чрез своята мощ да спаси човечеството.

Така че врагът човешки много добре разбира, че със сила тук нищо не може да се постигне, и това, което не може да бъде унищожено, трябва просто да бъде взето под свой контрол! Затова изобретателният противник вместо силови методи и преки забрани, разбира се, ще използва своята неограничена власт на княза на този свят за това, за да възглави валдорфското движение в целия свят, при това напълно изопачавайки неговата същност и убивайки съдържащия се в него истински духовен импулс, а оставяйки само външното подобие, създавайки имитация, измамен образ на валдорфската педагогика.

Колко страшен е този дяволски замисъл! Ако такова нещо му хрумне на някого, то би трябвало да си мълчи за това; но, за съжаление, това вече е станало изцяло, така че да си позволим да се вгледаме по-нататък в плановете на унощожителя за това, как по-изкусно да осъществи това…

* * *

Впрочем, блестящият гениален ариманически разум вече всичко е осъществил, така че ни остава само да реконструираме трагичния фатален ход на събитията.

И така, ако застанем на тази дяволска гледна точка на унищожителя на валдорфската педагогика, то през първата половинана 20-и век би могъл да бъде замислен следният план за действия:

  1. Да бъдат внедрени свои специално обучени агенти, притежаващи мощно сугестивно влияние, в редиците на валдорфското движение; а сами отвън да оказваме върху валдорфските училища изключително силен натиск чрез СМИ и държавните структури, така че с всички средства да способстваме за това, тези агенти (намиращи се далече от валдорфската педагогика, но даващи да се разбере, че те могат да спасят делото) да заемат в него лидерските позиции.
  2. Чрез тези агенти, когато те придобият доминиращ над всички околни авторитет, да бъде внушена на цялата общност необходимостта от създаване на координиращи органи; а след това под предлог на координиране да бъдат създадени твърди организационни структури с централизирано управление (от типа на „световна асоциация на валдорфските училища“ и т.н.).
  3. Да бъдат заети чрез свои хора всички ключови места в тези органи на управление и в началото незабележимо, а след това все по-категорично да се започне ликвидирането на антропософската основа на валдорфската педагогика, концентрирайки вниманието изключително върху методиката, и по този начин превръщайки валдорфските училища фактически в едно от многобройните педагогически нововъведения, наред с училищата Монтесори, за ранно развитие и др.
  4. Да се упражнява задушаващ натиск и да се прокуждат от училищата носителите на истинския валдорфски импулс, имащи връзка с първоизточника; чрез метода на поощряване и наказание да бъде заплашена и опитомена основната маса от валдорфски педагози; да се постигне целта те до степен на замиране на сърцето да се страхуват от „големия брат“ (да си спомним Оруел), защото непокорните могат не само да загубят работата си, но и живота (и такива случаи има не малко).
  5. В онези региони, където кармически трябва да се заражда валдорфското движение в края на 20-и и началото на 21-ви век, да бъдат изпращани свои агенти (осветени от ореола: „заслужил валдорфски педагог с голям практически опит“; при това техните антропософски познания са много съмнителни, затова пък е налице мощно сугестивно въздействие), които ще провеждат затъпяващи „семинари“, още от самото начало задавайки образци и стереотипи на псевдо-Валдорф и подпомагайки създаването на чувството на пълна зависимост от „големия брат“.
  6. Да се осигури максимално твърд контрол върху свободомислието на своето стадо по места, за постигането на което от местните най-активни представители, притежаващи лидерски качества, се избират онези, които могат да бъдат пречупени и подкупени (а сред непробудените хора това е тъжната участ практически на всеки), и след това те се „избират единодушно“ за ръководители на местните асоциации на валдорфките училища, на които са дава „почетното право“ да носят името „Валдорф“ и да го присъждат на покорните „свободни“ училища; но основната им задача е да бъдат гледащи (това е затворнически жаргон, но тук той е уместен повече от където и да е другаде) по места, за всичко подозрително да докладват на началството веднага и под предлог за контрол върху спазването на авторски права (по-подробно за това ще говорим по-долу) – в зародиш да се потискат всякакви валдорфски инициативи.
  7. Именно чрез тях след това се насочват средства от проекти, отровната субстанция на които убива всякаква инициатива и привиква по робски да се наднича в джоба на „големия брат“; след това дори онези валдорфски училища, които са възникнали от чистия извор, стават такива, „каквито трябва“, т.е. никакви; за награда онези, които са се научили услужливо да стоят на задните лапи, получават своите 30 сребърника и се поощряват чрез престижни безплатни пътувания в чужбина за семинари и „тагунги“(събирания)…

Достатъчно е да се види тъжната история на израждането на валдорфските училища не само по цял свят в течение на 20-и век, но и извършилата се вече пред нашите очи, за да се признае, че този план се реализира с блестящ успех. Но докато това имаше само идеологически характер, успехът още не би бил окончателен, защото, ако изведнъж би възникнало истинско валдорфско училище, подмяната веднага би станала очевидна за всички. Затова, за да бъде окончателно осигурен постигнатият успех (дължащ се на измама и заплашване) вече на правна територия, не достига някакъв заключителен акорд в цялата тази дяволска меса… А ето той може да бъде изпълнен върху правото за собственост, ако името „Валдорф“ бъде присвоявано не само морално, но и юридически.

В съвременния свят на псевдодемокрация и псевдосправедливост за обуздаването на човешкия егоизъм Ариман е въвел такава институция като защита на авторските права. Ето това на пръв поглед съвършено безобидно препятствие за построяването на тричленността на социалния организъм, тъкмо в борбата с лекарството от рака на социалния организъм, е изиграло своята решаваща фатална роля.

За окончателното ликвидиране на валдорфската педагогика остана да се патентова името „Валдорф“, за да може само една лишена от живо съдържание и творческа мисъл обвивка от дара на Рудолф Щайнер да бъде наречена с това име; а онези, които по някакво чудо след сто години съумеят да достигнат до истинските корени на валдорфската педагогика и поискат да въплътят този имел в неговата чистота – да бъдат подложени на съдебно преследване!

А може би това все пак не е толкова важно? Нали самият доктор Щайнер се е оплаквал, че хората се привързват към наименованието и с това се ограничават, не прониквайки до самата същност; затова, по неговите думи, той самият с удоволствие би променил наименованието „Антропософия“ с някое друго; същото се отнася и за името „Валдорф“. Но все пак, да си представим следната реална ситуация: ето, открива се истинско валдорфско училище и то трябва по някакъв начин да се представи в информационното пространство на учителите и семействата, за които тя е кармически предназначена. Тя ще бъде търсена по ключовите думи: „Валдорф“, „Антропософия“, „Рудолф Щайнер“. Колко умна се е оказала прозорливостта на врага човешки, който се е досетил да патентова не само името „Валдорф“, но и скъпите за нас имена „Антропософия“ и „Рудолф Щайнер“. Сега, ако някой използва също и тези имена дори само в подзаглавието на наименованието на своето училище (например „Училище с валдорфска ориентация“ или „Училище на Рудолф Щайнер“), то това ще бъде обявено за престъпление и приравнено с мошениците, които фалшифицират например етикетите на фирмата „Адидас“.

Защо никой не си задава въпроса: а самият Рудолф Щайнер дали е съгласен тези окултни нашественици да се разпореждат с неговото име? А и кои са те изобщо – които са установили по целия свят такъв тотален контрол върху валдорфските инициативи, какъвто се среща само в тоталитарна държава. Те наричат себе си „валдорфски педагози“, обединили се в световна асоциация, но е трудно да си представим, че някакви нормални валдорфски педагози биха имали сили, средства и дори малко желание да контролират други училища в целия свят и да подлагат непокорните на заплашване със съдебни искове. Защо истинските валдорфски педагози, каквито все още има по света, са приели примирено всичко това?

Отговор на този въпрос вече частично е даден по-горе: изключително силната сугестия, заплашване и шантажиране, далеч не празни заплахи, понякога привеждани в изпълнение, а също и подкупи в условията на изключително тежкото материално положение – всичко това е създавало дори за най-издържливите безизходни ситуации, в които те или са се пречупвали, или са напускали.

Също така, за да може пред лицето на цялата световна валдорфска общност да бъде извършено това нашественическо завладяване на името „Валдорф“ и двете други, патентовайки го като обикновена търговска марка, лукавите завоеватели са съумели да създадат илюзията за загриженост за гореназованите скъпи за всички нас имена. За тази цел са били фалшифицирани социални инциденти, които е трябвало с цялата си убедителност да докажат, че юридическата защита на тези имена е абсолютно необходима. (За това откровено е написано в любопитната брошура на Х. Хофрихтер „Валдорф – историята на едно име“, самият текст на която е магическа мисъл-форма, хипнотически парализираща свободната инициатива да бъде извършено каквото и да било на нивата на Валдорф). В първия случай уж с името „Валдорф“ искала да назове своето училище една опасна тоталитарна секта, оглавявана от твърде демонизираната фигура на Мун. За това, че това е ужасно, няма спор; но се пита кой е посъветвал Мун, намиращ се толкова далеч от Валдорфската педагогика, колкото от Луната, да приближи до този бряг? Дали не от един и същи център да се ръководят и сектата на Мун (в която самият той е само марионетка), и находчивите интриганти – завладетели скъпите ни имена?

За още по-голяма убедителност те нагласили още една провокация: в една от страните на югоизточна Азия, под формата на дом за деца, възникнала бърлога за търговия с органи, и представете си, пак под името „Валдорф“. Тук вече търпението на разгневените „валдорфци“ нямало как да издържи и обхванати от справедлив гняв, те се хвърлили в защита на името…

Както виждаме, всичко е бетон, няма за какво да се закачиш! Тук работят професионалисти от най- високо ниво: те са в състояние да поставят на място дори такава могъща тоталитарна секта, и имат толкова дълги ръце, че могат да достигнат до някоя забравена от Бога държава и да създадат там бъркотия. Ако тези хубавци с техните възможности и професионализъм действително биха искали да способстват за развитието на валдорфската педагогика, то тя отдавна вече би станала държавна система за образование във всички страни. Но да не бъдем слепи, те, разбира се, желаят точно обратното и вече практически са го постигнали напълно. Сега ракът на социалния организъм може спокойно да се разпространява все по-далеч дори до семейните отношения, до дълбочините на личността – нищо вече не го заплашва; докато човечеството е заплашено с пълно откъсване от духовния свят и залез на културата, след което (по думите на доктор Щайнер) „повече никой вече няма да познава щастието“.

При това, както виждаме, първи се лишават от щастие самите валдорфци, болшинството от които само от прочита на тези редове в потрес ще се оглеждат около себе си – за да не ги „хване“ някой при толкова престъпно занимание. Те, както и „всички съветски хора“, много ревностно ще възприемат всичко гореизложено, че някой смее да изнася вътрешните проблеми навън, и ще започнат бурно да защитават своето „началство“, твърдейки, че всичко това е клевета, и че всички те живеят много радостно и щастливо.

А в същото време навсякъде, където възникват валдорфски инициативи, веднага се появяват някакви много важни и много строги хора в черно облекло, сами по себе си нямащи особено отношение нито към Антропософията, нито към валдорфската педагогика, но заяваващи, че те тук са най-важните и че никой без тяхното разрешение няма право да прави нищо. А да разкрие тяхната неграмотност и некомпетентност никой не може, защото сега болшинството млади учители получават своето първо запознанство с валдорфската педагогика на организираните именно от тези хора семинари. И понеже те от самото начало насаждат неприемане към Антропософията (а в случай на възникване на „нездрав интерес“ започват строги забележки, дословно и буквално: „та това е окултизъм“, „това е забранено!“ и т.н.), то шансовете за новородените валдорфски инициативи да разпознаят, че са им подхвърлили имитация, са равни почти на нула.

Следва »

Автор: Игор Г. Фишман

Превод: Михаил Колев

Източник: Библиотека духовной науки

Материалът се разпространява в „От Извора“ с изричното писмено разрешение на преводача от 28.4.2018 г. Ако имате възражение към така описаните авторски права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива публикации не носят отговорност за евентуални неуредени въпроси между авторите и други издателства.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.