Извадки от Приложение II (GA-270): Морис Ле Геранник за Школата и Храма

Сведения за положението в управленските среди на Дорнах след смъртта на Рудолф Щайнер и изискванията на импулсите за работата с оглед на шестата културна епоха

Предишни извадки от урок: 1, 2, 3 и 4 »

Тази публикация не следва предишните четири. Но следва една дискусия в коментарите към извадките към първи урок от GA-270. Тук е излишно да препредавам всичко, което беше казано или премълчано в разразилия се спор между две идейни течения относно правото на достъп до българския превод1 на тези материали и подбора на хората, които имат или нямат право да работят с тях. Който се интересува, може да се запознае с аргументите на двете течения, оформящи поредния разкол в така или иначе разединените антропософски общества.2

Обобщено, от една страна, съм силно демотивиран да продължа с превода на тези езотерични уроци, тъй като те вече са преведени, а включват и мантрите. Дублирането на работа винаги е съпроводено с известно разхищение на сили и на време, което може да бъде оползотворено за нещо друго. Но, от друга страна, съм много мотивиран да работя срещу субективните интерпретации на „правила“ за разпространението и достъпа до тези материали. Едни „правила“, които от две десетилетия не важат, да речем, за немския първообраз и руското издание на GA-270, но се прилагат с двойни стандарти, лишаващи българските читатели, с изключение на една малка група, от пълния български текст и от възможността да се сдобият с него в електронно издание.

Никакви обяснения и увещания не могат да ме убедят, че в случая нямаме двоен стандарт и тенденциозно налагане на „правила“ за българските читатели, въпреки че тези правила от 1999 г. не важат за изданията на чужди езици. Безапелационно беше отхвърлено предложението ми да помогна с безвъзмездна редакторска работа върху черновата на пълния български превод, както и предложението ми евентуалното електронно издание да се разпространява в интернет, след като се реализират печатните бройки — това е една практика, прилагана за останалите антропософски томове. Не съм измислил тази практика, нито я одобрявам, но съм заставен да се съобразявам с нея, тъй като е „традиционна“. Отказът от електронно издание и разпространение конкретно на GA-270 само потвърждава представата, че известни членове на антропософското общество в България искат ексклузивен достъп до тези материали, за да ги използват егоистично за собствената си лекторска дейност.  Което и правят.

Ето защо реших, че работата ми по разни извадки от GA-270 ще продължи. Но вече не чувствам необходимост преводите да са в последователността на уроците. Вероятно ще се променят и критериите при подбора на откъсите. Такъв е случаят и с настоящата селекция, която е своеобразен отговор на противниковите твърдения, че „школата“ понастоящем била само една и че имала точно и ясно определени „правила“ за приемане на нови членове. И да беше вярно, а то не е — както ще се разбере още от първата извадка отдолу, — това няма никакво отношение към издаването на GA-270 в цялостен български превод, защото тези уроци от дълги години не са достъпни единствено за членовете. Но в България продължава да се натрапва това условие.

* * *

Приложение II към рускоезичното издание на GA-270,

наречено „Школа Михаила“. Автор на текста е Морис Ле Геранник. Трудът е писан на френски и публикуван в немски превод за ежеседмичника «Das Goetheanum», 29-30/2009. Руският превод, от който превеждам, е базиран на немския.

Извадка 1: Разцеплението на два потока3

След смъртта на Рудолф Щайнер това, което е обединил, отново се разпада. През 1935 г. в Управата4 остават [измежду жените] само Мария Щайнер, а от 1949 г. до 1963 г. Управата се състои само от мъже. Женският полюс е бил напълно изключен! През 1975 г. ръководството се е състояло както и първото – от шестима членове, но всички са били мъже.

Отсъствието на жени в Управата е в течение на много години – симптом на общия процес, проявяващ се на всички равнища на антропософския живот. Това е бил процес на разкол, разединение и игнориране на противоположностите.5

Този разкол става особено явен след „отзоваването“ на Ита Вегман през 1935 г. Образуват се два разединени потока на традицията за това, което се отнася до приема на нови членове в Свободната висша школа. Един поток е свързан с Ита Вегман (особено в Англия и Холандия), другият се прилепя към Управата на Гьотеанума. Нито едната, нито другата група не е съобщавала [на противниковата група] имената на новите членове във Висшата школа. По този начин са действали членовете на Висшата школа в потока на Ита Вегман и потока на Управата в Гьотеанума.

Ако имаме предвид само този период, опитите на Рудолф Щайнер [за трайно обединение] могат да се смятат за неуспешни, тъй като не е бил продължен езотеричният импулс със съединяването на двата потока. Мнозина са го разбирали така и насетне, като разглеждат конфликтите в този период като окончателен провал.

Но трябва да се обърне внимание на следното. Не е ли било неизбежно това, което е свързвало двата полюса, да се разпадне след смъртта на Рудолф Щайнер, тъй като е произлизало от неговата личност? Тези, които Рудолф Щайнер е съединил, са били подложени на изпитание: да намерят сили, човешки качества, умение за обединение без земното присъствие на Рудолф Щайнер.

Въпросът, който съответно възниква, се състои в това – можем ли въпреки конфликтите да видим някаква еволюция и ако „да“, в какво е нейната същност?6

Ако говорим за еволюция на разкола, която се изразява в допълнително раздробяване и нарояване на противоборстващите си течения, определено я отчитаме и именно в това се изразява нейната същност. Лично мнение. Но е безусловен факт, че и досега Школата не е една, а критериите кой как подбира членовете си остават все толкова субективни, че дори и заразни.

Самото обстоятелство, че с подбора на хората, които имат или нямат право да се запознаят с езотеричните уроци, се занимават даже преводачи, нямащи ръководни функции, показва, че догматизмът и партийното (не)мислене се разпростират на всички нива от дадено течение на разкола. А такива практики се явяват тирания, срещу която Щайнер казва, че трябва да се водят непрекъснати борби от новите поколения, ако искаме духовният живот действително да се изживява в пълна Свобода.7

Извадка 2: Импулсът на общностите

Съгласно Рудолф Щайнер, шестата културна епоха ще се характеризира с развитието в човешката душа на любов към ближния, на създаването на истински братски общности, на ясновидство и заедно с тях на познавателни имагинативни сили. Затова шестата крачка в развитието на Свободната висша школа на Духовната наука, която е редно да направим в наше време, трябва да приеме форма, свързана с естеството на шестата културна епоха.

Главният социален закон на Рудолф Щайнер съдържа действието, което търсим тук:

„Благополучието на съвкупността от съвместно работещи хора е по-голяма, когато отделният участник по-малко претендира за своя дял от производствената работа, тоест колкото повече неговите потребности се удовлетворяват не с оглед на това, което е получил за работата си, а от работата, която е свършил за другите.“

Ако пренесем тази идея в работата на Висшата школа, всеки трябва да се насърчава не само от онова, което получава, но и от това, което дава на останалите. В такава форма се налага да търсим формите на работа, които позволяват на всеки участник да разбуди и развие собствена духовна деятелност, така че човек да не мисли за това, в какъв вид да се покаже на преден план, а как да дари другите с плодовете на своята духовна работа.8

Социалният закон, предаден с думите на самия Щайнер, е общовалиден. Важи за обществата от членове на Дорнах. Важи за обществата, които са обединени от искрен интерес към антропософията, но по обективни и субективни причини не желаят да имат нищо общо с Дорнах.

А това, че от хората се очаква да даряват плодовете на труда си за останалите, без оглед на техните членства, важи с особена сила за българските общества, от които се очаква значителен импулс за създаването на условия, водещи до разцвета на шестата културна епоха. Само с огромно огорчение мога да отбележа, че тези ценни мисли достигат до българите на родния им език не в своята пълнота, а в частичен превод от руски, а не от немския първообраз. Защото някои хора поставят субективните си интерпретации (на отживели времето си правила и съвършено несъвместими с актуалната фактическа обстановка) над социалния закон, цитиран в горния откъс.

Извадка 3: Съвременният Храм

Ако в течение на ХХ век основаните на принципа на посвещението се инкарнират в достатъчно духовни и братски общества, те ще събудят потребността от изживяването на тези събития на подходящи места и по-специално посредством „имагинативни церемонии“. Чрез тях те ще дадат импулс за основаването на новия „Храм на мистериите“ в XXI век. Тук виждаме колко важна за възникването на новите общества на Граала е шестата крачка и образованието на обществата в духа на новите Царски изкуства като необходима подготовка към осъществяването на това, което Рудолф Щайнер описва за края на нашето столетие.

Три съществени импулса в текущата Михаилова епоха действат, както следва:

1. В ХХ столетие: инкарнация на антропософията.
2. В XXI столетие: образование на духовните общества, правещи възможен пътя на духовното развитие. Благодарение на тази съвместна работа, хората ще намерят вътрешни — имагинативни, инспиритивни и интуитивни — източници на антропософията. Но първият инкарнационен импулс на антропософията ще продължи да действа и по-нататък.
3. Краят на XXI, XXII и началото на XXIII столетие: строителство на Храма. Първият импулс ще се развива по-нататък, а вторият ще укрепва.9

И ето че в XXI столетие някои общества, смятащи се за антропософски, не само не работят за образованието на духовните общества, без оглед на тяхното „членство“, ами дори се явяват тясно гърло, като монополизират образователни материали и ограничават списъка с възможните носители и разпространители на съдържанието им. Това се извършва със знанието на Управата в Гьотеанума, което повдига основателните въпроси за качествата на ръководната му дейност спрямо бъдещето, описано в трите точки от горната извадка.

Превод и коментари: Иван Стаменов

Източник: „Школа Михаила“ (GA-270)10



Бележки:

  1. Имам предвид завършения български превод от Нели Спиридонова-Хорински, който е от немското издание и включва превод на мантрите, а нямам предвид моите преводи и тези на Петър Матеев за блога, където публикуваме само извадки. [^]
  2. Множественото число на думата „общества“ не е граматическа или фактологическа грешка. [^]
  3. Откъсът представлява цялото съдържание на кратката глава „Разцеплението на два потока“, като е запазено и оригиналното ѝ име. Важи и за заглавията на следващите две извадки. [^]
  4. Или Ръководството. [^]
  5. Удебеляванията на всички места в цитатите са от преводача и коментатора. [^]
  6. „Школа Михаила“, стр. 373-374 [^]
  7. Из GA-339, лекция 4: „Културният живот обаче, когато го разгледаме като елемент, стоящ на своя основа, е много твърд елемент — елемент, по отношение на който човек трябва постоянно да опазва свободата си, заради което този елемент не може да се организира по друг начин, освен в свобода. Просто оставете едно поколение да развива духовния си живот по-свободно, а след това да го организира, както желае: ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО ЗА СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ. Не само на теория, но и според живота, духовният или културният живот наистина трябва да бъде свободен. Човешките същества, които се намират в него, трябва да изпитат тази свобода. Културният живот се превръща в могъща тирания, ако се разпространи някъде по света, защото, ако не се организира, той не може да се разпространи, а самата организация се превръща в тиран. Ето защо ТРЯБВА ДА ИМА ПОСТОЯННА БИТКА В СВОБОДА, в жива свобода, срещу тиранията, към която е склонен културният живот.“ [^]
  8. „Школа Михаила“, стр. 378-379 [^]
  9. „Школа Михаила“, стр. 381-382 [^]
  10. Изд. „Ключи“, Санкт-Петербург, 2014 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Извадки от Приложение II (GA-270): Морис Ле Геранник за Школата и Храма"

  1. Дорина Василева  29.04.2018 г. | 16:27 ч.

    Бих искала да добавя още една извадка от Приложение 2, стр.374-376 от руското издание.

    Ето какво казва Морис Ле Геранник за мисията на Ита Вегман във връзка с езотеричните уроци и тяхното представяне през Висшата духовна школа в третата стъпка от седемстепенното развитие на Висшата духовна школа – „Четенето на уроците пред Школата”:

    „Аз виждам мисията на Ита Вегман в това да облече работата на Висшата школа в подобаваща за нея форма. За тази работа е нужна индивидуалност, която се отличава с голямо въодушевление и посвещаване /самоотдаване/ на мистериите, която носи спонтанни, младежки и волеви социални качества. Тези способности би трябвало да съзряват в контакта със съдържанието и с потока от духовния свят, за да се намери формата, която отговаря на съзнателната душа, която сама влиза в контакт със силите на Духа Себе и бъдещата шеста културна епоха.

    След смъртта на Щайнер горният поток /мантрите/ среща душевни сили, които се оказват неспособни да дадат тази форма на съдържанието. Ето какво казва Ита Вегман за това: „Това може да се чете по този начин, мои скъпи приятели, така че сякаш чрез тези думи Михаил оживява пред вас, така сякаш ги произнася самият д-р Щайнер.”

    И все пак Ита Вегман, вероятно, добре е съзнавала, какъв проблем представлява „четенето на уроците пред Школата”. Тя се е опитвала да съпровожда това четене с възможно най-топло душевно отношение, за да може духовното наследство на Рудолф Щайнер да бъде възприето: „Необходимо е с голяма топлина, с ентусиазъм да се приближим към тези уроци на Школата, тъй като това, което е сега в тях, отново да оживее така, както е било, както е потичало от устата на великия Учител и ни се е давало.”

    Силите на благоговение и религиозност, силите на Ифигения, произлизат от третата културна епоха и се съхраняват в четвъртата, така че сега в петата културна епоха те са можели да станат вътрешен импулс на любовта и посвещаването /самоотдаването/ на свръхсетивното. Но е съществувала голяма опасност.

    Рудолф Щайнер е очаквал от членовете на Школата вътрешна активност и по тази причина енергично е отхвърлял идеята неговите думи да се четат в качеството на въведение към мантрите. Така че Ита Вегман е действала в разрез със собствената си мисия, като е организирала „четенето на уроците в Школата”.

    Социалното напрежение между членовете на Управата е затруднявало или даже препятствало развитието на творческите импулси /долният поток/ в рамките на Висшата школа. Повторението на основополагащият жест на третата епоха /египетско-халдейската/ с нейната душевна топлота носи в себе си зачатък на смъртта. Писменият текст фиксира божествената мъдрост в знаци. Силата на ясновиждането в третата културна епоха започва да отслабва – вследствие на това писменият текст става необходим безусловно. Днес за нас ситуацията е обратна. Ние трябва отново да намерим силата на ясновиждането и постепенно да се освободим от авторитета на текста.

    Ита Вегман постепенно, чрез страданието в следствие на неразбиране, е намерила в съгласие със своята мисия, своя вътрешен път. Както Изида в Древен Египет е скърбяла за своя слънчев съпруг, така Ита Вегман е усещала загубата, но не на Озирис, а на новата Изида /антропософията/, на живата мъдрост. В средата на кризата на Антропософското общество в ХХ век тя достига до вярното вътрешно отношение към Свободната висша школа:

    „Това, което е дадено в качеството на Първи клас и което сега се намира в ръцете на много хора, още дълго няма да бъде изчерпано, но с него трябва да се отнасяме по различен начин от това, което правихме досега. Аз бавно докосвам всичко, което е около мен, и нещата в това съприкосновение се проясняват. Всички стари форми, дори самата последна форма /т.е. тази, която е дадена при Рождественското събрание/ основателно са подкопани /недействащи/ и на мен ми се дава /представя/, че за живота на антропософията повече не следва да се търси една форма, а че всеки човек сам е форма, с която антропософията иска да се съедини. Там, където това се случи, хората се намират един друг и се събират, за да станат части на истинския духовен съюз.“

    Тъй като нейните действия не са били разбрани и тя е била изключена от Всеобщото Антропософско общество, тя е чувствала, че антропософията трябва да бъде така възприета, че отделният човек да ѝ даде форма, това е бил долният поток.

    От този момент, в който отделният човек не стои повече пасивно пред духа и може свободно да се повдигне към него чрез антропософията, става възможна Свободната висша школа – в противен случай от нея остава само изопачен образ.

  2. дана  30.04.2018 г. | 20:06 ч.

    „Самото обстоятелство, че с подбора на хората, които имат или нямат право да се запознаят с езотеричните уроци, се занимават даже преводачи, нямащи ръководни функции, показва, че догматизмът и партийното (не)мислене се разпростират на всички нива от дадено течение на разкола“…Ехее! Много интересно заключение!Преводачът,обаче, има пълното право да реши на кого да подари труда си.И това е правото на човешката свобода!Защото няма по-важно нещо от това, всяко действие да е извършено с любов и свободна воля. Разпространението на Духовната наука, отговорът на нечий импулс и подпомагането в този смисъл не правят изключение.Нищо не трябва да се прави под натиск, а напротив -силите на волята следва да се впрегнат на работа точно в подобна ситуация. Защо ли? Защото всеки сам си изживява последствията от своите действия.
    С цялата ми почит към труда на Стопанина, неговия свеж поглед върху духовните събития, будно-критичния му поглед върху събитията на съвремието ни и неговата неизтощима воля за работа в тази насока – задавам пак въпроса си -КОМУ е нужно ГА 270 и ЗАЩО? Какво ще правите с тези Уроци,когато ги имате? Ето , Вие,Стопанино, ги имате. И какво? Работите ли по тях? И ако работите защо на всяка цена искате да ги ариманизирате като ги качите електронно тук? Всеки, който има достатъчно искрен интерес,силен импулс може да намери Уроците и да си ги чете. Но и да си ги чете ,сигурна съм, нищо няма да постигне – Щайнер е препоръчал уроците да се преподават от душа на душа. И , както беше отбелязано в цитат от материала -Ита Вегман се е опитвала да внесе душевен елемент в четенето. Може би и за това всичко се доразвива в т.н. Свободни уроци. Мисля, че каквото и да напиша по-нататък ще е все едно, защото се съмнявам някой да отдели време, и да осмисли в тишината и самотата на мислите и чувствата си това,което написах.
    …“Властват злините, свидетели на обособяващия се Аз,От други провинена вина на себичност, изживяна в насъщния хляб, в който не царува волята на небето…“
    Разединението на хората-антропософи или не-идват точно в подобни ситуации.
    Бих искала да сложа името си под тоя коментар, защото така е редно – Р.Левашка

  3. Стопанина  30.04.2018 г. | 20:44 ч.

    Какво ще правите с тези Уроци,когато ги имате? Ето , Вие,Стопанино, ги имате. И какво? Работите ли по тях?

    Готов съм да отговоря на тези въпроси, след като обясните от позицията на каква смятате, че имате право да ги задавате. А ако изясните и какво ви интересува лично по какъв начин ще ги използват други хора, може да споделя някои лични резултати.

    И ако работите защо на всяка цена искате да ги ариманизирате като ги качите електронно тук?

    Препоръчвам да избягвате такива изявления, защото звучат сектантски и правят антропософията да изглежда нелепа в очите не само на светските хора, но и на хората, които четат антропософия и вникват в нея. Ариманизирането на процеса, свързан с разпространението на уроците, е започнал от мига на стенографирането им. За справка, можете да се запознаете с мнението на д-р Щайнер относно механичното писане, което в особена сила важи за стенографското писане. (Необходима ли ви е препратка или вече знаете на кои лекции се позовавам?)

    Ариманизация имаме при подготовката на предпечата, защото днес над 90% от печатниците работят с дигитални/цифрови файлове. Дори при класическите печатници се използват филми и плаки, отпечатващи изображенията и буквите чрез съвкупност от малки точки. А това е художествен похват, инспириран от Ариман, докато Луцифер инспирира други художествени похвати с деформации, бягащи от фотореалистичното. (Необходима ли ви е препратка или вече знаете на кои лекции се позовавам?)

    В този смисъл няма абсолютно никакво значение дали книгата е в електронен или печатен формат. Д-р Щайнер красноречиво се е изказал за книгопечатането като ариманична тенденция и за „малките дяволчета“, криещи се в отпечатаните буквички. Ако имаме превод от един език на друг, също преди отпечатването и издаването се минава през компютъра на преводача. И ако проследите през колко компютри минава електронното издание, преди да завърши в книжен вид, може би ще разберете, че то е първообразът на книгите, което прави изказването ви такова, каквото го окачествих.

    Но уточнението тук е, че процесите на подготовка и начините на разпространение не ариманизират съдържанието на книгите. Съдържанието се ариманизира, когато някой тегли разделителна черта и смята, че от определена позиция има право да задава въпроси като този, на който отказах да отговоря, докато се осъзнаете. Също, когато твърди, че тези уроци е безсмислено да се четат.

    Позволете ми да знам по-добре от вас дали имам резултат от четенето им.

    А това, че вие нямате резултати, личи в редовете ви и… между тях. Всъщност съм отговорил на въпроса за причините, поради които смятам, че е редно тези уроци да ги има и на български в интернет, във втория параграф на материала си отгоре. Приемам, че сте се уплашила от „ариманизирания“ електронен текст и старателно сте го прокудила от проникване в съзнанието ви. 🙂

  4. Дорина Василева  30.04.2018 г. | 22:31 ч.

    Аз отново ще задам същия въпрос, който зададох и на Нели Хорински, без да получа отговор. Пак го задавам тук, Роси, във връзка с горния ти коментар! Хубаво е човек да не стои зад чуждо име, което е действително много удобно и ни прави защитени, а да носи отговоронст с истинското си име за мислите, чувствата и делата си. Страховете не са добър съветник… и това се казва още в Първия урок! Истинските михаелити, както ни представя началото на окултното ученичество Първи урок, носят в себе си мъжество и смелост, сърдечна топлина… да бъдат себе си и да поемат ВИНАГИ отговорност за думите, идеалите, инициативите и делата си.

    И така: Какво даде Първи окултен клас, или т.нар. Висша духовна школа в България /София, Стара Загора, Варна/ през последните 20 години, занимавайки се с лекциите от ГА 270, четени им от определени от Дорнах български четци /четците също имат значение за целия импулс или импулси в една антропософска общност и това се коментира в Приложение 2, извън дадените извадки от Стопанина и мен, както има и значение и начина на протичането на Окултните уроци/.
    Въпросът ми е конкретен, а не реторичен.

    Нека се върнем отново на думите на Ита Вегман, които съм превела по-горе и да вникнем в тях:

    „Това, което е дадено в качеството на Първи клас и което сега се намира в ръцете на много хора, още дълго няма да бъде изчерпано, но с него трябва да се отнасяме по различен начин от това, което правихме досега. Аз бавно докосвам всичко, което е около мен, и нещата в това съприкосновение се проясняват. Всички стари форми, дори самата последна форма /т.е. тази, която е дадена при Рождественското събрание/ основателно са подкопани /недействащи/ и на мен ми се дава /представя/, че за живота на антропософията повече не следва да се търси една форма, а че всеки човек сам е форма, с която антропософията иска да се съедини. Там, където това се случи, хората се намират един друг и се събират, за да станат части на истинския духовен съюз.“

    Роси, след „…за живота на антропософията повече не следва да се търси една форма, а че всеки човек сам е форма, с която антропософията иска да се съедини…“, мисля, че по-ясно от това от това не може да бъде казано, онова, което е истинската цел на антропософската духовна наука – че всеки човек САМ Е ФОРМА, САМ СЕ ПРЕВРЪЩА СЪСЪД НА АНТРОПОСОФИЯТА, САМ СЕ ПРЕВРЪЩА В СВЕТИЯ ГРААЛ, В КОЙТО БОЖЕСТВЕНАТА МЪДРОСТ ВЛИВА СВОЯТА СВЕТЛИНА СИЛА…

    Роси, за съжаление след Ита Вегман твоят въпрос на кого и защо са нужни лекциите от ГА 270, увисва малко безсмислено, не мислиш ли?! По същия начин бих могла да запитам и питам – а на теб, а на вас за какво ви бяха и са ви нужни?! Кое ме/ни различава от вас?!

    Много въпроси, нали, и все неудобни? Сега в „тишината и самотата на мислите“ да ги премислим и преживеем, както ни съветваш.

  5. Стопанина  30.04.2018 г. | 23:37 ч.

    Аз отново ще задам същия въпрос, който зададох и на Нели Хорински, без да получа отговор.

    Молбата ми онази дискусия да не се пренася в коментарите под други статии важи за всички. Така или иначе преди малко получих резултати от едно запитване, които поставят ситуацията в съвършено нови обстоятелства. Те не ме изненадват, но вероятно ще подействат доста шокиращо на „посветените“ от „вътрешния кръг на дорнахския Ватикан“.

    Преди около седмица Вл. Комаров с едно свое изказване ме насърчи да потърся по-старателно английски превод на GA-270 и тази вечер, както водех един приятен разговор с Кирчо по ариманичния скайп, 🙂 дойде отговор на едно от запитванията ми. Английският превод действително е завършен или пред завършване, а тази година ще бъде отпечатан от едно малко американско издателство в „скромния“ (за тамошната издателска среда) тираж от ок. 200,000 бройки.

    Премиерата на интернетното издание ще бъде успоредна с излизането на варианта за книжния пазар, защото това издателство, от което и преди сме ползвали материали, не разглежда интернет като конкуренция на книжния пазар, а като платформа за реклама на печатните издания. За разлика от някои многознаещи български издатели и апологетите на техните практики, които още живеят в 1990-те. А за онези, дето очакват Ариман да изскочи от монитора, да не говорим. 🙂

    Та, както се очертава, ще мога да разполагам и с английския превод – преди да е отпечатан и официално публикуван в САЩ. Преди време, когато бяха закъсали, а разполагах с повече средства, им бях пратил дарение – не е останало незабелязано. Естествено, ще трябва да поема задължението на първо време материалите им да бъдат само за мое лично ползване. Но след премиерата на американския сайт ще мога да превеждам и на български, както досега – което ще и направя!

    Преводът ми ще включва мантрите и целите уроци, не само извадки!

    По-нататък тази книга ще я издадем и в печатно издание, заедно с готовите за ТСО, тъй като Ариман може да дръпне шалтера на своя интернет (извинявам се за сарказма 🙂 , ама не се сдържам), а за идните поколения трябва да се съхрани това, което е необходимо, за да осъществяват непосредствена и пряка връзка с антропософските духовни източници, а не да се кланят на Църквата в Дорнах и още по-малко – на шепа БГ „посветени“, обсебили духовното наследство на Щайнер.

    Така че, казано простичко, актуалният превод на Нели Хорински ще стане ИЗЛИШЕН. Вече са абсолютно излишни всякакви спорове за неговото (не)разпространение. И единственият му плюс ще остане, че е превеждан от немски, доколкото това е плюс, като се имат предвид качествата на нередактираното българско звучене. Могат да си задържат този превод, но нещо ми подсказва, че те ще започват да ползват нашия. Ако изобщо ползват GA-270 за нещо (освен да го мътят на безплодните си полози).

    Но с това добрите новини не свършват, защото, когато на нещо просто му е дошло времето, се отварят и врати, на които не съм чукал. В отговор на запитването ми за Първи курс, получих и страницата „Съдържание“ на Втори курс – без да съм питал за него. Впечатлен съм от заглавията на уроците, защото обещават да са значително по-интересни и практически полезни (!). Например, там се дава нещо като алтернатива на мантрите в определени практики, свързани с упражняването на дадени изкуства. Поне думата „изкуства“ фигурира във всяко или всяко второ заглавие.

    Ако това действително е Втори курс, а нямам причина да вярвам, че не е (ако не броим по-малкия брой на уроците) – направо съм в еуфория! Упражнения чрез изкуство в допълнение на мантрите! Какво по-хубаво от това!

    Втори курс също ще бъде издаден тази година на английски, а при живот и здраве на вашия инициативен Стопанин – това означава, че ще излезе и на български. Нищо не може да спре онова, на което просто му е дошло времето. И за кой ли път някои членове на Дорнах се оказва, че въобще не са в час с времето, нямат усет за зреещите импулси и се явяват като анахронизъм от миналото – сиреч луциферизирана проява на противоборстваща сила.

    Е, и ние умеем да се борим. И имаме подкрепата на висшите Сили, затова ни се отварят всички врати – първо с руското издание, а сега и с английското. Става все по-добре и по-добре по отношения на условията за работа.

    Благодарности на Вл. Комаров за тласъка да предприема търсенето на англ. превод.

  6. Стопанина  30.04.2018 г. | 23:49 ч.

    Предвид гореописаната щастлива развръзка, официално прекратявам преводите на извадки от „Школа Михаила“ – руското издание на GA-270. От руски превеждам по-бавно и по-мъчително, а с оглед на перспективите е излишно да се работи само по извадки без мантрическите текстове. Руският текст ще бъде ползван за справки при превода от английския.

    И едно уточнение: по предварителен план ще започна превода на английския GA-270, след като отметна и последния непревеждан лекционен цикъл за ТСО – „Социално бъдеще“. Той е приоритетен, тъй като бих желал да го има публикуван, преди да излязат „Свитъците“, където също акцент е ТСО.

    Публикуването вероятно ще включва и печатни издания на всичко превеждано занапред и досега. Новата печатница, на която пуснахме третия тираж на „Покушението на Юстиниан“, е изключително финансово достъпна и не поставя условия за минимални бройки. 2, 3, 10… колкото поискаме, толкова ще отпечатат. Това допълнително ни развързва ръцете и открива нови хоризонти за наше участие при наши правила на книжния пазар.

  7. Стопанина  01.05.2018 г. | 00:23 ч.

    И тъй като не ме лови сън заради еуфорията, още няколко размисли:

    Не е ли вълнуващо, че човек може с пет изречения да намери общ език с англоезични братя, а да изпише пет страници в общуване на български и да не се разбере (а даже напротив) с такива от своето племе?

    Оформянето на общества, обединени по идеали тече в пълна сила, макар и привидно под повърхността на събитията. В същото време разколът и нарояването на теченията, обединени около Гьотеанума, е неспирен процес, който превръща въпроса на Морис Ле Геранник от първата извадка в риторичен и излишен.

    Еволюция ли?! – Еволюция има, когато новото поколение извоюва духовната си Свобода от догмите и институциите на старите поколения. Единствено и само тогава. Всичко друго е самозалъгване и абстракция на думата Свобода.

  8. Стопанина  01.05.2018 г. | 01:08 ч.

    Не мога да заспя, така че още малко философии. Понеделникът ми почна много зле заради поредните глупости на Н.Х., целия ден бях кисел и щеше да завърши зле, ако не бях посрещнал небивалиците на Р.Л. със спасителния си сарказъм.

    Но вторникът от първите си минути след полунощ започна чудесно. Не само заради отговора на запитването ми до щатското издателство, а и заради нещо, което Кирчо ми каза в разговора, който водехме по същото време. Той направи паралел между текущата ситуация и историческата, при която българите и по-рано е трябвало да воюват, за да четат свещени текстове на родния си език и с родни букви. Не ми беше хрумнала тази аналогия, а е толкова близка до съзнанието!

    Имам чувство, че съм участник в събитие, което бъдещите поколения ще определят като историческо. Защитихме правото и ще отвоюваме и изработим възможността да четем важна литература на роден език, а не от немски и руски, както ни съветваха учениците на йезуити. Така едно време старите йезуити са останали много недоволни, че „еретиците“ ще четат Псалтира на славянски, а не само на латински или гръцки. А като се има предвид колцина са били грамотни тогава, то и четенето е било за малцина, а на останалите е трябвало да им четат литургиите, както днес четат уроци в гьотеанската Църква.

    Та, вторникът ми започва не с бяс, а с чудо. Слънцето изгря за мен от американския Запад, а не от Изток. Вероятно е било чудо и за янките – понеделникът при тях започна с предварителен интерес към нещо, по което не са обявявали, че работят. Дали и на тях им се ще да напишат мантра или поне ода на радостта?

    Едва ли. Достатъчен е споделеният ни ентусиазъм за работа, осмисляща живота. А сега е време за отпътуване към астрала. Извинявам се, ако среднощните ми писания, писани в еуфория, звучат отнесени за четящите в по-праведен часови пояс. 😀

  9. Наблюдател  02.05.2018 г. | 12:44 ч.

    Каква е гаранцията за автентичността на Втори, че и на Трети курс? Дори и да са достоверни, очакванията, че прочелият ги ще получи посвещение са, меко казано, неоснователни. Със същия успех могат да се гледат Мистерийни драми.

    Отстрани гледана, ситуацията силно напомня на класическто школско представление, давано обикновено в голямото междучасие – един батко (ИС) отлепя един профилактиращ шамар на един подсмърчащ първокласник (АО).

  10. Стопанина  02.05.2018 г. | 12:57 ч.

    Каква е гаранцията за автентичността на Втори, че и на Трети курс?

    На този въпрос ще може да се отговори, след като разполагаме с материалите. Реших да не ги искам преди излизането им на английски, защото при евентуално „изтичане“, преди да е дошла официалната им премиера, заради действията на други хора, не желая да съм сред заподозрените.

    По същата причина не желая да разполагам и с българския превод на Нели Хорински, ако (хипотетично) вече имам оферта. Ако някога се появят в интернет, няма да е заради мои действия, незачитащи волята на преводачката.

    очакванията, че прочелият ги ще получи посвещение са, меко казано, неоснователни

    Така е. Нещата не стават механично. Но прочелият и прилагащият има право на шанс.

    един батко (ИС) отлепя един профилактиращ шамар на един подсмърчащ първокласник (АО).

    Нелепа аналогия. Бих сравнил ситуацията с двама готвачи, които се състезават. И в един момент ще се окаже, че арогантният „шеф“ – „майстор на кулинарията“, не е единственият, разполагащ и с хляба, и с ножа, а другият готвач също има необходимите инструменти и продукти, а ще сготви и нещо по-добро. А това, което готвачът, смятащ се за „шеф“, крие в пазвата си, да си го яде сам.

    И друга аналогия – когато някой държи ключове, но не влиза през вратата и пречи на другите да влязат, се явява ключар, правещ нов ключ и раздаващ копия на всеки, желаещ да направи необходимите крачки. Вселената не търпи празни пространства и бездействия – вечен Закон.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.