Лаоник Халкокондил за произхода на балканските славяни и разгрома им от турците

Защо официозите четат Последния атински историк за развлечение, без да му обръщат дължимото сериозно внимание

Крали Марко, националният герой на мизите и трибалите, в битка срещу варварски нашественици.

Следват извадки от „История“ на Лаоник Халкокондил, носещ прякора Последния атински историк, за което има причини. Откъсите бяха преведени1 преди десетина година по моя молба, тъй като този автор, макар да дава сведения за античната и средновековната история на балканските народи, доколкото ми е известно, още не е включен в многотомната поредица Гръцки извори за българската история (ГИБИ) и съответно не е добре познат дори на професионалните историци. За това също има причини.

Какви са те? — Ще станат ясни от биографията на Лаоник. Той е роден около 1430 г. и умира около 1465 г. Роден е в Атина в дома на заможно семейство и получава образованието си в Мистра от неоплатоническия философ Плетон. Трудовете му обхващат историята на области от Испания и Италия на запад, през Арабия на юг, та чак до Монголия на изток. Извадките, с които ще ви занимая обаче, акцентират върху Балканите и по-точно — върху падането им под властта на османските турци.

Първото, което прави впечатление на читателя, е, че Лаоник определя народа, който тогава официално се е самоопределял като ромеи, с думата елини. Описвайки царете и делата на българите, сърбите, хърватите и черногорците, той говори за мизи, трибали, кроати, илири, а Сарматия за него е по-старото име на Русия. Заради това официозните историци го определят като „имитатор на Херодот“, „предвестник на нео-елинското самосъзнание“ или с по-необременения прякор — „Последния атински историк“, под което в общи линии се разбира „анахронизъм от старата школа“.

Иван Стаменов
24.4.2018 г.

* * *

Откъси от „История“ на Лаоник Халкокондил

„След като поел царството и присъединил цяла Лидия, Орхан започнал война срещу елините в Азия. Чрез обсади подчинил много от тамошните градове, докато по това време византийските2 царе водели ожесточени войни срещу трибалите3 и мизите4 в Тракия. После се насочил срещу Кападокия и след като подчинил няколко градчета, се отправил на поход срещу град Никея във Витиния. Започнал обсада на града. Щом до елинския цар достигнала вестта, че Никея е под обсада и жителите на града ще минат на страната на варварина, ако никой не им се притече на помощ, той започнал да събира войска.

Той5 и се стремял към преврат; бил привлякъл за съюзник господаря на мизите — Михаил, и скрепил съюза с брак, като омъжил сестра си за Михаил, който преди това бил женен за сестрата на царя на трибалите. Поради това владетелят на трибалите, при когото бил племенникът на Михаил — Александър, се отправил на поход срещу него. Победил Михаил в битка и поставил на престола племенника му Александър. Понеже обвинявал елините за това оскърбително поведение на Михаил, тръгнал на поход и срещу тях, и като превзел няколко градчета, се оттеглил в страната си. Сетне сключили помежду си договор да бъдат приятели и да си помагат.“

* * *

„Царят6 тръгнал от град Скопие, като имал при себе си мъже, отлично подготвени за война, и не лоша войска. Най-напред подчинил селищата около Кастория, отишъл и към Македония, като покорил всички селища освен Терма,7 напреднал към Сава и срещу селищата по Истър,8 извършил славни подвизи и завладял цялата тамошна област. След като поставил из Европа свои наместници измежду подчинените си и достигнал огромна мощ, се отправил на поход срещу елините, като възнамерявал да им отнеме властта, и много пъти нападал околностите на Византион, след което бързо се оттеглял.

Тогава изглеждало, че работите на елините се намирали в изключителна опасност, поставени в това положение от самите тях поради бездействието на царя, тъй като Андроник — имам предвид по-стария цар с това име — водел крайно разпуснат и необуздан живот. Впрочем елинското племе нямало намерение да излиза в сражение и да изпита силите си, а се грижело само да опази крепостните стени по възможно най-безопасния начин. Стефан осъществил поход и срещу Етолия и превзел град Йоанина.

Земите в Македония около река Аксиос9 поверил на Жарко, когото почитал най-много от приближените си; земите от Фера до река Аксиос поверил на Богдан, мъж отличен и прославил се на бойното поле; а от Фера до Истър на двамата братя Крал и Углеш, от които единият бил виночерпец на царя, а другият — коняр. Земите около Истър поверил на Вълко Елеазар, син на Пранко;10 онези около Трика и Кастория — на жупана Николай, и тези при Етолия — на Прялуп.11 Земите около Охрид и тъй наречената Прилепска област поставил под ръководството на знатния мъж Младен. На тези хора според сведенията ми били поверени европейските земи от цар Стефан. А след смъртта на царя всеки застанал начело на областта, която бил поставен да управлява, като всички сключили мир помежду си и се въздържали от взаимни борби. Но срещу елините, доколкото им било възможно, осъществявали нападения и воювали.

Впрочем господарят на мизите — Михаил, който владеел земите от долното течение на Истър до Евксинския понт,12 бил установил престола си в Търново, бидейки по-стар от Стефан — проучвайки въпроса, установявам, че това са българите — тези, които наричаме мизи, а сърбите — онези, които наричаме и трибали, се различават по име от тях именно от него насетне. Тези два народа се различават помежду си и затова са смятани за отделни народи. Как държавата и на едните, и на другите е била отнета от варварите,13 и как самите те са били погубени, ще бъде описано по-нататък в разказа ми.

Та, след като Сюлейман превзел градчетата в Херсонес освен Калиполис и се установил там, така че да може, тръгвайки от там, да напада и завладява селищата в Тракия, сключил мир с елините и се отправил на поход срещу трибалските водачи Крал и Углеш. Те пък започнали да нападат елините и освирепели, понеже по-никакъв начин не можели да живеят в мир, а непрестанно злодействали във войната си срещу елините. След като научили, че Сюлейман е преминал в Европа и нищо не го спира да опустошава и разграбва и тяхната собствена земя в елинската област, те започнали война срещу турците, победили в сражението, което станало, и погубили мнозина при нападението. Но след това, понеже вече усещали, че турската мощ се усилва твърде бързо и че от Азия непрестанно преминават турци, които се присъединяват към Сюлейман, така че могат да организират обсади на градовете в Европа и се придвижват към вътрешността на Тракия, и двамата започнали да събират войска. Углеш тръгнал срещу турците от Фера, където била столицата му, а Крал събрал войската си от вътрешността на Тракия и се присъединил към брат си, за да воюват заедно срещу турците.

Случило се, че по това време Сюлейман обсаждал някакво градче на река Теарос, отстоящо на около седемдесет стадия от Адрианопол, и бил разпънал голям брой палатки от козя кожа, в каквито имат обичай да живеят азиатските скити — номади, и онези от турците, които водят подобен начин на живот.14 Сюлейман водел обсадата с голямо усърдие и настървение. Разказва се, че той бил там и веднага щом научил за враговете, тръгнали срещу него, избрал около 800 от най-добрите мъже, които били с него, през нощта се отправил към лагера на враговете и го достигнал при пукването на зората. Забелязал, че враговете не са поставили стражи и самите те в по-голямата си част са на река Теарос, която им предоставяла чудесна и здравословна вода за пиене — а това било през лятото, — нехаещи за оръжията и конете си и отдали се на бездействие, без да се замислят за враговете. Внезапно ги нападнал с осемстотинте си войници при мястото Черномян и разбил напълно войската, като ги избивал безпощадно, така че повечето от тях паднали в реката — те били в толкова безизходно положение, че нямало накъде да се обърнат, и така били разбити.

Там, в тази битка, загинал и Углеш, и брат му Крал. Как точно е бил погубен, никой не знаел, така че приближените му известно време мислели, че той е все още жив.

След като Сюлейман спечелил тази славна и забележителна победа, покорил градчето, което обсаждал преди това, и отишъл да обсажда Орестиада — тъй наречения Адрианопол. Случило се да обсажда града около жетва, но въпреки непрекъснатите атаки срещу крепостта не сполучвал да проникне вътре. Казват, че докато Сюлейман водел тази обсада, един младеж от жителите на града се промъквал нощно време през някакъв проход, извеждащ навън от града, жънел жито и го пренасял през прохода обратно в града. Това ставало често и един от войниците в лагера го забелязал. Турчинът, като видял откъде минава младежът, го последвал изотзад, озовал се при прохода и така разбрал за него. Влязъл в града и сетне се върнал обратно във военния лагер, отишъл при Сюлейман, съобщил му за този вход и веднага го отвел до там. Господарят на турците, щом научил за този вход, проникнал в града от там и го превзел. След това се отправил към Филипопол,15 превзел и този град, като го присъединил по силата на съглашение. Казват, че при този цар имало един отличен военачалник, който изключително опитно направлявал войските във война и при нападения. Някои смятат, че големият му напредък във всичко се дължал на бързината на действията му.

Сюлейман се разболял и докато бързал към Азия, болестта му се ожесточила и го отнесла от белия свят. При смъртта си той заръчал на приближените си да погребат тялото му на същото онова място при провлака на Херсонес, където преди това починал и бил погребан тържествено синът му. Той бил постановил приношения за гроба, така че свещенослужителите по цяла нощ да служат при паметника му, и заповядал да погребат и него там заедно с детето му.

След като той умрял, Амурат, син на Орхан и брат на Сюлейман, като научил, че брат му е починал, събрал новодошлите войници, тоест еничарите, както и някои от намиращите при градските порти, преминал в Европа и събрал цялата тамошна войска. А като стигнал до Адрианопол, го направил своя столица. Отправяйки се от там, започнал да опустошава вътрешността на Македония, отвеждал огромен брой роби и обогатил своите войници; на всички турци, които го следвали с надеждата да се напечелят, дарявал роби и впрегатни животни, които бил заграбил от мизите и елините.

Разказва се впрочем и следното: Сюлейман, щом разбрал, че срещу него се събират трибалски и мизийски войски, започнал да преговаря да му бъдат дадени 60,000 драхми, за да им върне обратно колкото от градовете бил присъединил към себе си, и сам бързо да отстъпи обратно към Азия, понеже по онова време той обсаждал елинските градчета в Тракия. Елините, като научили за това, приели и били готови да сключат мир при тези условия, но станало силно земетресение и крепостните стени на градовете се разрушили, така че те16 можели да превземат повечето градове и се отправили да ги обсаждат. И като превзели градовете от елините, те занапред се установили в Европа, и вече не били съгласни на подобни условия.

* * *

След това той17 тръгнал срещу мизите и трибалите. Това племе е най-древното и най-многобройното измежду всички народи на земята.18 Дали то е заселило тези области, след като се е откъснало от илирите? Или, както някои смятат, от областта отвъд Истър, на края на Европа, от Кроатия и Прусиите при северния океан и от Сарматия, сега наричана Росия, чак до областите, ненаселени поради силните студове — тръгнали от там, те преминали Истър и достигнали до областта при Йонийско море и след като превзели тези земи, които се простират чак до венетите,19 се заселили там?

Или пък е по-добре да се каже обратното — че те са тръгнали от там, от областта при Йонийско море, преминали са Истър и са достигнали до отвъдната страна?20

Във всеки случай аз не бих могъл да се произнеса категорично по този въпрос. Това, което знам със сигурност, е, че тези народи, ако и да се различават помежду си по имена, по обичаи почти не се отличават, а е очевидно, че и до ден днешен те си служат с един и същ език. Като са се пръснали из Европа, те се заселили на много места, както другаде, така и в Пелопонес и областта Лакония до планината Тайгет и до Тенар. Както се е пръснало и населението, достигнало от Дакия до Пинд в Тесалия — и едните, и другите се наричат власи, но аз не бих могъл да кажа кои при кои са отишли.

И тъй, аз зная, че и трибалите, и мизите, и илирите, и кроатите, и поляните, и сарматите имат един и същ език: ако трябва да се изкажа, вземайки предвид това обстоятелство, то те по род са едни и същи и са едноплеменни. Но с течение на времето обиталищата им са се разделили и те са заселили различните области, до които са достигнали. Всъщност няма никакви данни, според които да мога да кажа нещо по-ясно за тях в историята си.

Царството им е и отсам Истър, и отвъд, и това племе е толкова голямо и се простира на толкова голяма площ, че се смята за по-вероятно те да са се прехвърлили от там насам, където условията са по-добри, и да са се заселили в областта при Йонийско море, като са прекосили Истър и са се поселили тук, отколкото да са тръгнали от тук и да са отишли към онези почти ненаселени части на земята. Дали те са тръгнали принудени от нещо, или по свое желание са се отправили, за да помогнат някому и впоследствие са се заселили, както би могло да се предположи, е въпрос, който се нуждае по-скоро от доказателства, отколкото от голословни твърдения. Някои пък смятат, че и Горна Мизия, и Долна Мизия са предлагали добри условия, като Горна Мизия не била областта при горното течение на Истър, а заселената земя отвъд Истър, и Долна Мизия не била областта при долното течение на Истър, а областта отсам Истър, която достига чак до Италия.

Впрочем за българите, които служещите си по-добре с елинския език наричат „Долна Мизия“, зная, че се простират покрай Истър от град Видин чак до Евксинския понт и са установили столицата си в Търново. Кралят на Сърбия, владетел на трибалите, поставил начело на царството им Александър, който се възцарил над тях, а след смъртта си оставил за цар на този народ сина си Шушман, срещу когото започнал поход Амурат, синът на Орхан. След като се насочил срещу трибалите и ги победил в сражение, той подчинил богатия град Фера и извършил големи подвизи, превземайки крепостите в Родопите. Поверил град Фера на отличния мъж Шаин и се отправил на поход срещу царя на Мизия — Шушман. Като се срещнал с него в сражение, обърнал мизите в бягство, но избил малцина от тях, понеже те намерили прибежище в крепостите при Истър. Като изпратил посланици при Амурат, Шушман, синът на Александър, сключил мир и му станал съюзник, така че имал един и същи човек и за враг, и за приятел; дал за жена на Амурат дъщеря си, която се отличавала с хубостта си — тя била родена от еврейката, за която той се оженил по любов. Прочее той бил дал друга своя дъщеря за съпруга на елинския цар, който по онова време, след като отнел властта от Кантакузин, царувал над елинското племе.

Кантакузин, като се възцарил, имал двама сина — по-младия, Емануил, изпратил в Пелопонес за управител на Мизитра,21 а по-големия поставил за цар на елините. А синът на Андроник — Йоан, щом достигнал необходимата възраст, започнал да привлича на своя страна елините и искал от тях да му бъде даден престолът. Случило се по това време той да се намира в Македония. А елините, възмутени от начина на живот и разюздаността на императора, за което всички го обвинявали, довели младежа от Македония и го поставили на престола. Щом взел царската власт, направил Кантакузин назарянин22 под името Матей. По-големият му син, когото Кантакузин бил определил за император на елините, най-напред отишъл в Родос при тамошния архиерей, помолил го да му съдейства и да го възстанови на престола. След като положил много усилия, за да си издейства някаква подкрепа, но не постигал нищо, отишъл веднага след това в Пелопонес при брат си Емануил, управителя на Спарта, и заживял при него. Йоан пък сключил съюз с Амурат, който тогава точно бил преминал в Европа, и довел за съпруга на сина си Андроник дъщерята на мизийския цар, от която му се родили деца. Андроник бил най-големият син, по-младите били Димитрий, Емануил и Теодор. Той съпровождал Амурат във всичките му походи, и те също били обвързани с данък към Амурат и го следвали в походите, които предприемал.

След това той започнал поход срещу владетеля Драгаш, син на Жарко, подчинил областта при река Аксиос и я обложил с данък и задължение да предоставя войници, а самия него задължил да го подпомага във войните, като осигурява определено число конници. След това подчинил и тамошния владетел Богдан, като го задължил да го следва с войската си. Амурат извършил забележителни дела, проявявайки снизходителност като тази на Кир, сина на Камбиз, и се отнасял изключително умерено и либерално към подчинените водачи на трибали, мизи и елини.“

* * *

„След това [Амурат] тръгнал на поход срещу трибалите и трибалския владетел Елеазар, който се бил насочил срещу пеоните и ги подстрекавал да му обявят война. А пък Елеазар, щом научил, че Амурат е тръгнал срещу него, се подготвил, като събрал колкото се може по-голяма войска, и се защитавал яростно. Чрез една от дъщерите си Елеазар се сродил с Шушман, царя на мизите, чрез другата — с Вълко, сина на Бранко, син на Младен, господаря на Кастория и Охрид в Македония.“

Край на извадките

Известно ми е, че и в други свои творби Лаоник Халкокондил дава сведения за историята на южните славяни, но не съм запознат с тях и не ги намирам на езици, с които работя. Ако можете да ги намерите на английски и руски, моля, изпратете ми ги, за да подготвя още публикации. Предварително благодаря.



Бележки:

  1. Няма да назова името на преводача и разпространителя им само защото е много известна особа в историческите и археологическите среди, а не споделя непременно всички възгледи, които е описал Лаоник Халкокондил, нито моите бележки към текста. [^]
  2. Имат се предвид константинополските василевси. [^]
  3. Под трибали се разбират сърбите. [^]
  4. Под мизи се разбират българите. [^]
  5. Има се предвид Андроник III.) настройвал елините срещу своя дядо ((Тоест Андроник II. [^]
  6. Има се предвид този на трибалите — Стефан [^]
  7. Тоест Солун. [^]
  8. Тоест Дунав. [^]
  9. Тоест Вардар. [^]
  10. Гърцицирано изписване на Бранко [^]
  11. Изкривена гръцка форма на Прелюб [^]
  12. Тоест Черно море. [^]
  13. Под варвари се разбират османските турци. [^]
  14. От това изказване проличава пълната несъстоятелност на официозната историография, според която под скити се разбират тюркски племена. Очевидно е, че дори по времето на Халкокондил скитите не са турански народи, каквито не са били и много по-рано, при т.нар. Велико преселение на народите. [^]
  15. Тоест Пловдив. [^]
  16. Имат се предвид турците. [^]
  17. Има се предвид Сюлейман. [^]
  18. За разлика от Херодот, който смята, че единственият по-многоброен народ от тракийският е бил индийският, близо две хилядолетия по-късно Халкокондил поставя траките, тоест тези, които днес наричаме „славяни“, на първо място по многочисленост. За разлика от други места в своя текст, където Халкокондил чистосърдечно признава, че не е сигурен за някои свои сведения, тук е категоричен, че тракийското племе е най-древното. Като добре запознат с класическата литература, той несъмнено е изучавал източниците, в които се описва прословутият спор между египтяните и малоазийските траки (фриги, мизи) относно древността им. Един спор, който фригите (бригите) печелят. При прехода от античността към средновековието някои тогавашни автори са вярвали, че спорът е бил между египтяните и скитите, но това не е съществена разлика, тъй като Халкокондил не е единственият, отъждествяващ траките и скито-сарматите и разглеждащ ги като едноплеменни. [^]
  19. Халкокондил очевидно разглежда южните славяни като племенно различни от северните — венетите, ако и да имат сходства в езиците. [^]
  20. Всъщност и двете са верни според домашните извори на балканските славяни. Заселването на Балканите от тракийците става в библейски, предисторически времена, скоро след Потопа, от земите на днешна Южна Русия. Има периоди на разселване покрай походите на Александър Велики и при римските нашествия, но емигрантите в един момент се завръщат при роднините си, за да отвоюват прародината си от чуждата власт. Вижте например Историята на йеросхимонах Спиридон Габровски. [^]
  21. Тоест Мистра. [^]
  22. Тоест монах. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.