Най-значимото духовно събитие на нашето време според Рудолф Щайнер

„Който иска да поддържа святостта, трябва да може да я защитава. А това можем да го постигнем, когато познаваме силите, които ѝ противодействат.“

Преводен материал. Официална кратка версия на едно есе от американски антропософ. Моля, вижте и коментарите ми след статията. — И.С.

Преди близо сто години, сякаш взирайки се в кристална топка и предсказвайки бъдещето, духовният учител и ясновидец Рудолф Щайнер1 пророкува, че най-важното събитие в сегашните времена е това, което той определя като инкарнацията на етерния Христос. Под „етерен Христос“2 Щайнер има предвид съвременна версия на Христовото възкресено тяло, което може да се разглежда като творчески, свещен и изцеляващ дух, инспириращ човешката еволюция, като въздейства над общочовешкото тяло чрез колективното несъзнателно на нашия вид. Изисквайки радикално ново разбиране на това предвечно духовно събитие, етерният Христос, вместо да се инкарнира в телесна физическа форма, се приближава чрез духовния свят — доколкото е възможно този безплътен дух да дойде до границата на триизмерния физически свят, без да се въплъти в материална форма.

С думите на Щайнер:

„Христовият живот ще се чувства в душите на хората все повече и повече като пряко лично изживяване от двадесети век нататък.“3

Това е духовно събитие от най-висш порядък и Щайнер е чувствал, че инкарнацията на етерния Христос е „възможно най-възвишеното човешко изживяване“4 и „най-великата повратна точка в човешката еволюция“.5 Етерният Христос е неземен, непреходен дух, съществуващ извън пространството и времето, който едновременно е потопен и втъкан — също и проявяващ се чрез — събитията в нашия свят. Този етерен Христос се разкрива на онези, които имат очи да Го видят и уши да Го чуят, не само чрез вълничките и ураганите в течението на събитията, съставляващи историята, но и чрез душите си.

С думите на Щайнер:

„В бъдеще няма да изучаваме физическия свят за най-важните събития, а извън него, точно както ще трябва да търсим Христос и Неговото завръщане в етерна форма в духовния свят.“6

Най-значимите духовни събития от всяка епоха често остават скрити от очите на онези, които са омагьосани от материалистичния мироглед за света. Това ни задължава да не ги проспиваме, а съзнателно да свидетелстваме за това, което досега се е случвало предимно несъзнателно, едва доловимо под ежедневното съзнание на нашия вид. Ако това епохално събитие, да цитираме Щайнер, „премине незабелязано, човечеството ще се лиши от най-значимата възможност да еволюира, заради което ще потъне в мрак и евентуална смърт“.7 Ако по-дълбоките духовни процеси на Христовата етерна поява не се разберат, процесът на потенциално освобождение ще се преобразува в противното — в нещо демонично.

Щайнер е чувствал, че пришествието на етерния Христос — т.нар. Parousia (Второ пришествие) — e

най-великата мистерия в наши дни

Той е смятал, че инкарнацията на етерния Христос е най-дълбокият духовен процес, който поражда и дава облика на текущите многолики кризи (и произтичащи от тях възможности), пред които сега се изправя човечеството. Това означава, че привидно безспирните войни и конфликти, които се случват по цялата планета, са сенки, хвърлени от духовни събития в по-висше измерение и оживяващи земните събития. Една от причините тези многобройни кризи да са толкова опасни е, че техният духовен източник остава неразпознат.

По-висшият порядък на светлината, втъкана в етерния Христос, внася светлина в мрака, който привидно воюва срещу нея, но подпомага природата на светлината да бъде видяна. Истинският блясък на светлината може да се види и оцени само в контраст с наситения мрак, осветяван от нея. Сякаш нещо се разкрива чрез своята противоположност — както мракът се разбира според светлината, светлината се разбира чрез мрака. Един от фундаменталните принципи на самото сътворение е, че когато възниква една сила — например светлината — в същия момент започва да се появява противоположна сила, действаща против първата. Както сенките принадлежат към светлината, тези светли и тъмни сили са взаимосвързани, реципрочно пораждащи се, неразделно съдържащи се в проявленията на един по-дълбок обединяващ ги процес. По същество, духът се инкарнира и се разкрива чрез самата тъмнина, която той прави видима.

Говорейки за другата — по-малко разпознавана — половина на Второто пришествие, Щайнер смразяващо казва:

„Преди етерният Христос да бъде правилно разбран от хората, човечеството трябва да премине през срещата със Звяра.“8

Под „Звяра“ той има предвид апокалиптичния звяр,9 крайното зло. Звяра е пазачът на прага, през който трябва да преминем, за да се срещнем със светлата, всемирна и божествена част на нашата природа.

В мига, в който прочетох пророчеството на Щайнер, почувствах истината в думите му. Забелязах как казаното от него се припокрива със случващото се в нашия съвременен полудял свят и как му дава контекст. Също така забелязах истината в думите на Щайнер, като се основавах на собствените си вътрешни опитности. Открил съм, че когато се доближавам до свързване със светлината в себе си, силите на мрака сякаш стават по-действени и заплашителни. Като че ли има нещо в мен — и във всеки човек, защото тази ситуация не е персонална, — което отчаяно не иска да разбираме и да се свързваме със светлината. Този вътрешен процес се случва в субективизма на безчет отделни човешки души, след което инстинктивно и колективно се отделя — с мой термин: „изсънува“ — масово и по целия външен свят.

В своето пророчество Щайнер посочва, че

нашата среща със Звяра е посвещаваща —

портал, който евентуално ни отвежда при Христос. С думите на Щайнер: „Чрез изживяването на злото ще стане възможно Христос да се появи отново.“10 Струва си да се отбележи, че противоположностите се появяват заедно: съвпадащо с апогея на злото е едно вътрешно развитие, което прави възможно за етерния Христос — Който е винаги тук и на разположение11 — да бъде видян и почувстван като ръководещо присъствие, което по такъв начин става значително по-свързано с хората, както индивидуално, така и колективно за целия вид. В крайността на една от противоположностите е семето за раждането на другата.12

Говорейки за силата на етерния Христос, Щайнер казва:

„Когато тази сила проникне душата, тя изпъжда душевния мрак.“13

Най-ярката, най-лъчиста и бляскава светлина едновременно хвърля и разпростира най-мрачните сенки. Чрез този процес на Христос, проявяващ се в етерния свят, човечеството е изложено на зло по начин, който не е изживяван досега, така че евентуално ще можем да открием доброто и святото по по-истинен и осезаем начин, отколкото е било възможно по-рано. Най-висшите добродетели и заложби на човечеството се задействат и разгръщат, когато се сблъскат със злото. Злото, според Щайнер, макар по определение да е диаметрална противоположност на доброто, е — парадоксално — катализатор за извеждането на добротата на преден план.

Има една архетипна идея, че повдигането към светлината винаги изисква сблъсък и спускане в мрака. Злото, според Щайнер, съпътства възможността за човешката свобода, сякаш Бог не е могъл да създаде истинска свобода за човечеството, без да осигури и избор за [извършване на] зло. С думите на Щайнер:

„За да могат човешките същества да придобият пълен обхват на силите на свободата, е абсолютно необходимо те да се спуснат в низшите нива на техните възприятия за света, а също и в тези на техния живот.“14

От гледна точка на Щайнер злото се създава от и за свобода, и само чрез съзнателното приложение на свободата на избор — който самото зло ни предизвиква да развием — то [злото] може да бъде преодоляно.

Тайната на човешката по-висша природа е неразделна от тайната на злото. Няма спор, че

в нашата епоха ние сме призовани да се справим със злото

Само онези, които изберат да останат непробудени или прибързано се отъждествяват със светлината (като по този начин се откъсват от реалността и не виждат собствения си мрак) остават слепи за това. Няма да се осъществи разбиране за светлината, без по-напред да се разбере нейната противоположност. Който иска да поддържа святостта, трябва да може да я защитава, а това можем да го постигнем, когато познаваме силите, които ѝ противодействат.

Злото обаче има силно желание да остане инкогнито, извън радара ни, защото неговата сила за разрушение зависи от това, да остане неразпозната. Парадоксално — само след като опознаем Звяра в себе си, ние ставаме истински човеци. Опознаването на дълбините на злото в самите нас ни помага да развием вътрешните сили да се освободим от него, а след като го направим, се запознаваме с онази част от себе си, която е извън обхвата на злото, като така се превръщаме в свободни, суверенни и независими същества. В наша полза е да знаем, че най-коварният ни враг е в сърцата ни, а не да се подхлъзваме по всеобщата заблуда, че врагът е извън нас.

Ако станем съзнателни за злото в нас при разширението на съзнанието ни, това зло ще подпомогне духовното ни развитие. Тогава, след като се осъзнаем, алхимично ще преобразим злото в квас за еволюцията ни. С думите на Щайнер: „Задачата на злото е да спомогне за повдигането на човешкото същество.“15 Естествено, възниква въпрос: Ако, както пророкува Щайнер, свободата се постига само заради съществуването на злото, дали злото е проявление на висша интелигентност, част от Божия План, създаден да насърчи по-висша форма на добро, което не би могло да се постигне без съществуването на злото?

Настойникът на човешката еволюция — етерният Христос — не дава отговор, но ни вдъхновява за този въпрос. Понякога е по-важно да задаваме правилния въпрос, отколкото да намираме правилния отговор.

Автор: Пол Леви

Превод: Иван Стаменов

Източник: The Greatest Spiritual Event of Our Time According to Rudolph Steiner чрез The Waking Times



Бележки:

  1. Щайнер е живял от 1861 до 1925 г. Това предсказание е направено през 1924 г., но не е било оповестено до 1991 г. Думата „ясновидец“ буквално означава „ясно виждащ“. [^]
  2. Други забележителни примери за проявлението на етерния Христос са срещата на Павел с Христос в Неговата етерна форма по пътя за Дамаск, както и гностическата книга Pistis Sophia, в която Христос се явява на някои от учениците си, включително Мария Магдалена, в Своето преобразувано и възкресено тяло, като единадесет години им е изнасял беседи. [^]
  3. Rudolf Steiner. Christ at the time of the Mystery of Golgotha and Christ in the twentieth century. 2 May 1913, London. GA 152. In: Occult Science & Occult Development. Rudolf Steiner Press, London 1966. [^]
  4. Rudolf Steiner, The Reappearance of Christ in the Etheric, 43. [^]
  5. Ibid, 91. [^]
  6. Лекция в Щутгарт, изнесена на 6 май 1910 г. [^]
  7. Rudolf Steiner, The Reappearance of Christ in the Etheric, 45. [^]
  8. От лекция за свещениците, изнесена през септември 1924 г. Цитирано от Харолд Гирш (Harold Giersch): Rudolf Steiner uber die Wiederkunft Christi [Относно новата поява на Христос], Dornach 1991, p. 110. [^]
  9. Щайнер казва, че инкарнацията на Звяра най-напред ще започне в 1933 г., което съвпада с времето, когато Хитлер идва на власт. [^]
  10. Rudolf Steiner: From Symptom to Reality in Modern History, lecture 4, Rudolf Steiner Press 1976, p. 112. [^]
  11. Говорейки за видяното от Павел при преживяването му край Дамаск (където Павел е имало преобразуващо изживяване, след като е видял етерния Христос), Щайнер казва, че „Христос е в земната атмосфера и винаги е там“! Rudolf Steiner, The Christ Impulse and Development of the Ego-Consciousness (London: Anthroposophical Publishing Co., 1926, reprinted by Kessinger), 48. [^]
  12. Символът Ин-Ян показва това графично. [^]
  13. GA 118, 27/01/10. [^]
  14. GA 204, 02/04/21. [^]
  15. GA 95, 29/08/06. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

9 коментара за "Най-значимото духовно събитие на нашето време според Рудолф Щайнер"

  1. Стопанина  18.04.2018 г. | 12:05 ч.

    Имам доста забележки към есето на г-н Леви. Понеже материалът му изобилства от негови бележки под черта, прецених, че ще бъде объркващо за читателя, ако споделя възраженията си смесени с неговите твърдения. Затова ги отделям тук:

    „…най-важното събитие в сегашните времена е това, което той определя като инкарнацията на етерния Христос.“

    Остро протестирам срещу използването на думата „инкарнация“ в този контекст. Тя означава „въплъщение“ или свързване с тленното и материята. Антропософията на Щайнер е категорична, че Христос никога няма да се завърне отново в плътско тяло, затова и дума не може да става за инкарнация.

    Духовната наука внимателно е подбрала термини за това събитие, сред които „парусия“ (активно присъствие в духовния свят), „повторна/нова поява“, „етерно ясновиждане на етерния Христос“ и др. Макар авторът да пояснява, че „инкарнацията“ на етерния Христос не означава завръщането му в ново физическо тяло, можеше просто да използва някой от утвърдените термини. Както ще проличи по-нататък, той просто не познава учението достатъчно добре.

    „Етерният Христос е неземен, непреходен дух, съществуващ извън пространството и времето…“

    Разбирам какво г-н Леви е искал да каже с това изявление, но се опасявам, че то също може да насърчи грешни представи. Всъщност етерният Христос не е неземен дух, съществуващ извън пространството и времето, а от две хилядолетия е Духът на Земята, Който ще бъде с нас до края на времената.

    „Това означава, че привидно безспирните войни и конфликти, които се случват по цялата планета, са сенки, хвърлени от духовни събития в по-висше измерение и оживяващи земните събития.“

    и

    „Чрез този процес на Христос, проявяващ се в етерния свят, човечеството е изложено на зло по начин, който не е изживяван досега…“

    и

    „Най-ярката, най-лъчиста и бляскава светлина едновременно хвърля и разпростира най-мрачните сенки.“

    Твърдението, че Светлината и Христос пораждат злото и проблемите, и то по такъв механичен начин, е пълна заблуда. Абсолютно не е вярно, че светлината хвърля сенките. Сенките се хвърлят от физически обекти, които не излъчват собствена светлина. Ако тези обекти светеха отвътре, не биха хвърляли сенки, независимо колко силна светлина ги облива. Именно това ще бъде едно от качествата на идващата човешка Шеста раса, когато хората ще светят.

    Както и да е… Проблемът със сенките е в материалните обекти, а не в Светлината!

    „Един от фундаменталните принципи на самото сътворение е, че когато възниква една сила — например светлината — в същия момент започва да се появява противоположна сила, действаща против първата.“

    Това може да е вярно с повърхностните разбирания на източния мистицизъм и идеята за Ин-Ян, но не е антропософски издържано. Все едно да твърдим, че върховният демон Сорат, който предшества нашата мирова еволюция, е породил своя противник Христос. Това не е вярно. Не е вярно и обратното – че Христос е породил Сорат, тъй като антропософският факт е, че Сорат е остатък от предишен мирови цикъл. Подопечните му демони също възникват в различни периоди според текущи еволюционни необходимости, а не като механични последствия на светлите сили.

    „По същество, духът се инкарнира и се разкрива чрез самата тъмнина, която той прави видима.“

    Това е толкова вярно, колкото и твърдението, че Светлината хвърляла сенките… изобщо! Дори не е издържано от чисто материалистична гледна точка. Светлината не прави тъмнината видима, а напротив – замества я. Защото абсолютно не е вярно твърдението на много места в статията, че Светлината и мракът са равнопоставени сили. Светлината е по-силна от мрака и винаги го разсейва, докато обратният процес – мракът да превземе светлина – не е възможен нито по земните, нито по духовните закони.

    „Под „Звяра“ той има предвид апокалиптичния звяр, крайното зло. Звяра е пазачът на прага, през който трябва да преминем, за да се срещнем със светлата, всемирна и божествена част на нашата природа.“

    Тук има неправомерно смесване на апокалиптичния Звяр (666 или Сорат) с Пазача на прага. Вярно е, че понякога Щайнер свързва Пазача с представа за Звяр (или зверове), но в цитата става дума за Сорат и подопечните му демони: Луцифер, Ариман и Асурас.

    „Щайнер казва, че инкарнацията на Звяра най-напред ще започне в 1933 г., което съвпада с времето, когато Хитлер идва на власт.“

    За мен това е чиста проба филистерско напасване на умозрения. Освен това не ми е известно Щайнер да е говорил за „инкарнация“ на Звяра, а още по-малко за посочената година. Инкарнацията на Ариман, който не е напълно тъждествен на Звяра, е насрочено за третото хилядолетие, а евентуална на Сорат – чак за четвъртото.

    Когато говори за 1930-е години, Щайнер всъщност посочва, че оттогава започва времето, когато в хода на векове и хилядолетия все повече хора ще започнат да виждат етерния Христос.

    В наша полза е да знаем, че най-коварният ни враг е в сърцата ни, а не да се подхлъзваме по всеобщата заблуда, че врагът е извън нас.

    Не ми харесва твърдението, че най-коварният ни враг бил в сърцата. Всъщност там е Христос. Демоните се проявяват в други телесни, ефирни и астрални части на човешкото същество.

    Злото, според Щайнер, макар по определение да е диаметрална противоположност на доброто…

    Така формулирано, създава се впечатление, че това определение е на Щайнер. Само че Щайнер никога не е определял злото като противоположност на доброто. Неговите определения за злото всъщност са, че то е „добро, проявено на грешното място или в грешен момент“. Подобно и Учителя казва, че „злото е непроявено добро“, както „мракът е място без Светлина“.

    Твърденията, че злото и доброто, мракът и Светлината са „диаметрални противоположности“ са заблуждения на автора Леви.

    „Тогава, след като се осъзнаем, алхимично ще преобразим злото в квас (катализатор) за еволюцията ни.“

    Точно обратното. Щайнер всъщност се позовава на манихейската легенда, според която малка част от Светлината ще стане квас за преобразуването на мрака в добро.

  2. Светльо  18.04.2018 г. | 13:43 ч.

    „Христос работи в света, но хората не го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? … Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си, там ще се роди Той. При това, Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.“

    Учителя Беинса Дуно

    Събуждане, ООК, година 11-та

    При новото си пришествие Христос няма да пътува с кораби по морето или с влакове, а ще бъде в индивидуалността на човека — в това, което се проявява от човешка душа към човешка душа. И според това, как са устроени самите човешки души, Той ще бъде разпознат със средствата, дадени в етерния свят. Каквото и да кажем за новото явяване на Христос, ще е слабо в сравнение с това, което ще стигне до човешките души чисто от свръхсетивния свят. Хората искат да видят със сетивни очи Великият, който ще дойде; те обичат да си представят, че Той ще пътува със самолет, ще пътува през моретата, обичат да схващат сетивно Този, който следва да дойде. Защо е така? Защото се страхуват да дойдат наистина в съприкосновение със свръхсетивните светове.

    СС 138. За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 134, немско издание 1986 г

    и още

    Някой иска Христос да го посети. Христос ще те посети само тогава, когато си съвършено сам и никой не може да ти помогне. Ако искаш да познаеш Христа, това може да стане само тогава, когато се намираш пред най-голямото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Христос е последният, Който ще те посети. Той е началото и краят на твоя живот. Бог посещава човека два пъти през живота му: когато се ражда и когато напуска Земята

    НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44), София 1944, с. 17

    Според мен от тези думи на Беинса Дуно и Рудолф Щайнер се разбира, че именно чрез преминаването на Прага при срещата със Пазача ние срещаме Христос в Етерния свят, както и преди нашето раждане отнова влизаме от там във физическия свят. Като Господар на Кармата и като Големия Пазач на Прага, Този с Когото ще се причасти нашият Висш Аз за да станем едно с Него – Не аз, а Христос в мен, но като напълно съзнателни Души.

    Ето какво казва по този повод Рудолф Щайнер:

    Постоянно се чува фразата, че хората трябва постепенно да стигнат до всеобщо съзнание. Спасението им щяло да е, когато изгубят днешното си съзнание и преминат към всеобщо съзнание. Но не е така. Азовото съзнание, което някога не е съществувало, ще съществува и след последното въплъщение. Каквото е изкристализирало от общата духовна субстанция, отново ще се влее в нея. Но сега си представете следното: Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново
    се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без
    да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание. Така трябва да си представим началото и края на нашия миров процес. Не бива да употребяваме фрази, а да разглеждаме нещата такива, каквито са. Приказката за «вливане във всеобщо съзнание е пантеистична фраза. Именно когато говорим от
    гледната точка на вечността, ще трябва да поставим пред душата си едно изречение, което ни показва, че човечеството не е било напразно тук и че има своето значение в Универсума.
    С други думи, този, който започне да изучава мировите факти, в края на краищата ще си каже, че човекът е призван да допринесе нещо, като даде смисъл на този живот. Той трябва накрая да положи пред олтара на Бога своята дан, която сам си е изработил. И от нея ще бъде изтъкана тъканта, която, както красиво се казва, Земният дух тъче. Тя съдържа всички човешки азове и Гьоте, като истински посветен, го е казал, описвайки всичко като реален процес:

    В потоци житейски
    и в бури на дейност
    нагоре-надолу подхвърлян,
    творя непрестанно!
    Рождение, гроб,
    всевечно море,
    менливо тъкане,
    живот пламенеещ –
    аз живата дреха на Бога така
    на стана на времето бурно тъка

    Първоначални импулси на духовната наука. (Събр. съч. 96), № 16. Автор: Рудолф Щайнер.

  3. Владимир Комаров  19.04.2018 г. | 12:12 ч.

    „Това предсказание е направено през 1924 г., но не е било оповестено до 1991 г. Думата „ясновидец“ буквално означава „ясно виждащ“. [^]“

    Рудолф Щайнер говори за това още през 1909 в тесен кръг и малко по-късно и публично. Така че не знам какво има предвид Леви с това, че този факт е оповестен едва 1991; това просто не е вярно.

  4. Стопанина  19.04.2018 г. | 12:34 ч.

    този факт е оповестен едва 1991; това просто не е вярно.

    Така е. Дори си позволих изцяло да пренебрегна една от бележките му под черта, поради нейната още по-голяма несъстоятелност.

  5. Antonyx  19.04.2018 г. | 19:42 ч.

    Появата на етерния Христос след мисията на Ариман ли следва да се очаква или е трябвало още миналия век да започне ?Някой да знае за такива хора, които вече са започнали да виждат етерния Христос или е трърде рано ?

  6. Стопанина  19.04.2018 г. | 20:14 ч.

    Появата на етерния Христос започва от 30-те години на миналия век и в течение на следващите столетия и хилядолетия все повече хора ще развиват нужните сетива, за да виждат Спасителя. Познавам човек, който е виждал етерния Христос или друго напреднало същество от Бялото братство, без да знае какво му се е случило. Вярваше, че е виждал призрак на покойник, но според мен случаят изобщо не е такъв.

    Аз и Goodman при едно ходене на Витоша също имахме доста необичайна среща, но не съм сигурен за нейното естество. Все пак, като се има предвид, че според Щайнер някои хора ще виждат групово етерния Христос, а понякога Христос ще се явява и в облика на обикновен човек, мисля, че случката ни в планината може да е нещо повече от странна шега на Силите.

  7. Varna Mapper  19.04.2018 г. | 20:41 ч.

    На мен лично не ми се е случвало да срещна етерния Христос, пък и май все още ми е рано(някой друг път може да спомена на колко съм…). Понеже съм чел в сайта за Ариман и за времевите епохи – интересно ми е защо има един промеждутък между пришествието на Ариман и настъпването на Орифиловата епоха, за който Щайнер не е споменавал толкова много както за останалите периоди?

  8. Стопанина  19.04.2018 г. | 20:54 ч.

    Varna Mapper, виж този подкаст:

    https://www.youtube.com/watch?v=uCU5Enfw3G4

    Задавам същия въпрос.

  9. House M.D.  26.04.2018 г. | 18:49 ч.

    А до каква степен можем да се доверим на човек с фамилия Змиев?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.