Учителя Беинса Дуно за морала (1)

„Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие“

Под думата морал, ние разбираме хигиена на човешкия мозък. Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека. Като знае това, човек е длъжен да създаде в себе си тази хармония, за да осигури чрез нея благосъстоянието на своя мозък. За придобиването на тази хармония съществуват редица методи. Това е цяла наука. Тази наука е само за високо учените хора. Онези, които не я разбират, нека се радват, че в бъдеще ще станат учени.1

* * *

Според мене, моралът представлява онова разумно начало, което действа в света и се прилага еднакво към всички живи същества. Следователно този закон обхваща еднакво и растенията, и рибите, и птиците, и млекопитаещите, и хората. Великият морален закон засяга всички същества и ги държи еднакво отговорни. Като изучавате живота, ще видите, че този закон действа навсякъде.2

* * *

Какво е моралът? — Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ.3

* * *

Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може външно да е ограничена, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва.4

* * *

Моралът е съвкупност от строго определени положения, в които се крият разумни сили, които чакат времето за своето развитие. Да се стремим към този морал, това значи да отворим вратата, отдето разумните същества могат да дойдат, за да ни упътват.5

* * *

Здравето е свързано с морала, а моралът представлява външната страна на духовния живот. Като срещнете здрав човек, ще забележите, че от лицето му лъха бодрост, свежест. Той е положителен, определен човек. В него е събудено Божественото Начало, вследствие на което той има дълбочина в мислите и в чувствата си.6

* * *

Моралът подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Според този морал всички същества имат право да дишат, понеже са потопени във въздуха; всички същества имат право да се ползват от Светлината, защото тя прониква навсякъде и обхваща цялата природа; всички същества имат право да се ползват от водата и от твърдата храна. Следователно, който се осмели да отнеме едно от тези права на което и да е живо същество, той постъпва неморално спрямо него. Никой няма право да лишава съществата от правата, които природата им е дала. Всяко живо същество има право да се ползва от благата на природата, за да става правилна обмяна между вътрешния и външния свят.

Животът на съществата се определя от степента на тяхното съзнание. Съзнанието им определя и техните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използва. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използвано, струва повече от най-голямото благо, неизползвано, или неразумно използвано.7

* * *

Моралът на Земята е безморалност на Небето.8

* * *

Моралът на съвременния човек не отговаря още на неговото умствено развитие. Плътският човек едва сега започва да работи за създаването на свой морал, който да отговаря на неговото развитие.9

* * *

Божественият Морал се изразява чрез Закона на Любовта — няма друг морал, освен Любовта. Защо? — Защото, ако обичаш, ти никога няма да направиш зло или престъпление на онзи, когото обичаш. Любовта изключва всяко зло и престъпление.10

* * *

Не правете нищо без Любов — това е морал. И всеки, който поддържа морала на Любовта, е наш приятел.11

* * *

Истинският морал се състои в следното: Да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе.12

Към втора част »



Бележки:

  1. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 181 [^]
  2. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 168 [^]
  3. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 308 [^]
  4. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 309 [^]
  5. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 168 [^]
  6. ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 111 [^]
  7. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 281 [^]
  8. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 224 [^]
  9. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 44 [^]
  10. ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 41 [^]
  11. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 149 [^]
  12. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 456 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.