Учителя Беинса Дуно за кармата (3)

„С богатството, което Бог ти е дал, веднага можеш да изплатиш кармата си и да станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който кармата ще се увеличи.“

Продължава от първа и втора част »

Като се говори за изопачения човешки ум и изопаченото човешко сърце, за оправдание хората казват, че кармата ги заставя да се проявят така. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата си. Невъзможно е това, което сам си създал, да определя насоката на твоя живот. Кармата има отношение само към грешките и глупостите на човека, но не може да определи пътя на неговото движение.

Условията могат да озлобят, да ожесточат човека, но това не е естественият път на развитие. Като прекарал живота си в беднотия и лишения, той се е озлобил, но това е резултат на неразбирането му — ако разбираше беднотията, той нямаше да се озлоби. «Е, в друг живот ще се поправи.» Това е въпрос — човек може да се поправи, само когато съзнае, че сам е виновник за кармата си. Следователно, веднъж я създал, той сам ще я изправи. Очаква ли Бог да го освободи от кармата му, той не само че не ще се освободи от нея, но още повече ще се забърка.1

* * *

Цялата човешка карма не е нищо друго, освен сбор от недовършени работи. В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма.2

* * *

Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие.3

* * *

Законът на кармата не е да сплаши човека, а да му покаже причините и последствията на нещата — как те ни повече, ни по-малко вървят по един математически закон. И всяко страдание, което човек ще изпита, съответства на престъплението, което той е направил.4

* * *

Във Второзаконието е казано, че за всяко престъпление Бог въздава на човека до четвъртото коляно, до четвъртия род. Оттук следва, че в продължение най-много на сто години трябва да се ликвидира с всяко престъпление. С богатството, което Бог ти е дал, веднага можеш да изплатиш кармата си и да станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който кармата ще се увеличи.5

* * *

Когато вашият длъжник е беден човек, изпаднал материално и ви моли искрено да му простите — простете дълга му; ако вашият длъжник е богат човек, не му прощавайте — оставете го да си плати. Ако простите дълга на богатия, това не е благодеяние — такъв е Божественият Закон.6

* * *

Ако искате да си изплатите кармата, трябва да се придържате към следните девет правила. (Учителят чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, той трябва да бъде велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един велик дух. За да можете да разрушите кармата си, трябва да държите [връзка] с Небето, и като дойде Духът, Той ще я разруши.7

* * *

Направената грешка по-лесно се изправя, отколкото грешката, която не се е проявила, защото е възможно при дадени условия тази грешка да се прояви. А след като веднъж направиш тази грешка и извадиш опитността от нея, ти казваш: «Няма да я правя втори път.»8

* * *

Напускал ли е някой мъж жена си или някоя жена — мъжа си, за да види как се напуска? Знаете ли, че едва в четири прераждания може тя да се освободи от него или той — от нея?9

* * *

Законът на кармата никога не се е прилагал така силно, както сега, и особено в Русия. Богатите станаха бедни, а бедните — богати. Това е резултат от лошите отношения в Русия по-рано.10

Към четвърта част »



Бележки:

  1. ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 4 [^]
  2. ВЕЧНОТО БЛАГО, София 1944, с. 134 [^]
  3. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи III серия (1915-19), Русе 21929, с. 242 [^]
  4. ОКУЛТНИ ЛЕКЦИИ НА ОБЩИЯ ОКУЛТЕН КЛАС. II година (1922-23), 17 МАЛКИТЕ СЛУЧАИ, Русе 1924, с. 6 [^]
  5. КРОТКИТЕ, извънредни беседи (1921-23), София 1996, с. 174 [^]
  6. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 211 [^]
  7. Протокол от среща с Учителя на 20 септември (3 октомври) 1909 г. [^]
  8. КРОТКИТЕ, извънредни беседи (1921-23), София 1996, с. 174 [^]
  9. АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи (1920), София 1995, с. 183 [^]
  10. ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи (1924-30), София 1997, с. 38 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.