Учителя Беинса Дуно за кармата (2)

„Кармата е бомба, заровена в земята, която разравят и започват да изследват... Грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля.“

Продължава от първа част »

Днес много хора говорят за кармата, представят си я като нещо страшно. Нищо страшно няма в кармата. Кармата не е нищо друго, освен непотребна стока, която не може да се продаде. Успее ли човек да я продаде, ще му олекне, ще се освободи от кармата. Тя е тор, с който хората трябва да торят нивите си. Съвременните хора имат криви схващания за кармата. Къде какво стане — те все на кармата го отдават. Някой пострадал нещо — карма било това! Разболял се — карма било това! Умрял — карма било! Ученик пропаднал на изпитите си — пак карма! Пукнали някому главата — карма! Това не е разрешение на въпроса.

На кого пукат главата? — Само на онзи, който скъпо продава звънците си. Продава ли ги евтино, главата му остава здрава. Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да реши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е разрешил задачата си, освободил се е от кармата.

Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне. Това пък, което християните наричат благодат, представлява добрите условия, чрез които Невидимият свят иска да помогне на хората, за да ги освободи от кармата им. Мъглата представлява лошите условия за човек, при които той се губи, забърква пътя, не може да се освободи от кармата. Изгрее ли Слънцето, мъглата се разпръсва, идват добрите условия, които отварят пътя на човека и той може свободно да се движи, да работи, да разрешава задачата си.1

* * *

Съществуват два закона. Първият е Законът за кармата или Законът за причините и последствията — ти носиш страданията по неволя, т.е. по необходимост. Вторият закон е Законът на Свободата. Законът на кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква любов. Кой прилага този закон? — Вие го прилагате всеки ден, но и върху вас го прилагат. […] Кармата е Закон на тъмнината. Вторият закон — Законът на Свободата — е също и Закон на Светлината, т.е. Закон за правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророк Йезекил [18; 21], че ако някой излезе от Закона на кармата или от Закона на необходимостта и влезе в Закона на Свободата и Светлината, греховете му непременно ще се заличат.2

* * *

Ако можеш да направиш за някого това, което майката прави за него, ти си в Закона на свободата, а ако хванеш един вол и го заколиш, ти живееш в Закона на необходимостта. Утре ще те хване някой по-силен — трябва ли да те убие? Този закон има нещо общо със Закона на махалото — достатъчно е малко да го залюлееш, за да се задвижи от единия край до другия. В това отношение Законът на необходимостта не е нищо друго, освен часовник с махало, което всеки момент определя времето на човешката карма.

Мъжът решава някой въпрос и казва: «Време е да намеря една жена и да заживея по Божествен Начин.» Намира такава жена, ожени се, но след две-три години отрича тоя живот, казва, че жената е лошо нещо. Отново взима обратна посока. И жената се отказва от Божественото, раздвоява се. А с това и часовникът им се разваля. Всички се събират около тях, искат да ги убедят да се върнат — дано часовникът им тръгне напред. Аз не съжалявам за такъв часовник, който всеки ден се разваля.

Нещастие ли е, ако гилотината се развали? — Нека се развали! Лошо ли е, че ножът ръждясва? — Нека ръждясва! В природата съществува закон, който има предвид правата на всички живи същества. Според този закон ти нямаш право да задържаш в себе си повече енергия от тази, която можеш да асимилираш. Задържиш ли повече, отколкото трябва, излишната енергия предизвиква известно напрежение в твоя организъм.3

* * *

Бог казва: Ти имаш възможност да изправиш грешките си, да работиш и да забогатееш. Казваш: «Тежък е грехът ми!» — «Ти можеш да го разделиш на 15-20 купчинки и така да го пренесеш.» — «Нямам много време на разположение» — «Ако е само до времето, аз мога да ти дам толкова време, колкото искаш, стига да работиш.» — «Нищо няма да излезе от мене.» — «Да, днес не може да излезе нищо, но след десет или най много след сто години от тебе ще излезе нещо.» — «Кой ще чака сто години?» — «Щом не искаш да чакаш, ще те пратя на топло място там да научиш урока си.»4

* * *

Някои си мислят, че като тръгнат за оня свят, ще вземат със себе си всички полици на своите длъжници. Полиците се плащат само на тоя свят — на оня свят, т.е. в света на Свободата, няма дългове, няма полици, няма затвори, няма съдии. На оня свят няма и помен от тези неща. Там съществата живеят като братя и сестри. В оня свят е истинският живот.5

* * *

Кармата е бомба, заровена в земята, която разравят и започват да изследват. Бутнат ли я не на място, или изпуснат ли я в земята, тя веднага експлодира. Затова, дойдете ли до някоя бомба, вие трябва да бъдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човек в себе си, които не трябва да пипа — докато не ги пипа, той е добре; пипне ли ги, кармата се проявява. И грешният, и праведният имат бомби в себе си. Разликата между тях е в това, че грешният постоянно пипа своите бомби, а праведният ги заобикаля.6

* * *

Помнете, че каквото правите, вие сте под наблюдението на разумни същества, които следят всяка ваша постъпка и ви плащат заслуженото.7

Към трета част »


Бележки:

  1. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 209 сл. [^]
  2. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 178 сл. [^]
  3. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 182 [^]
  4. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 18 [^]
  5. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 179 [^]
  6. ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ, Съборни беседи (1936), София 1936, с. 189 [^]
  7. ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 22 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.