Учителя Беинса Дуно за кармата (1)

„Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път... Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. “

Какво представляват дълговете на отделния човек или на даден народ? — Според източните народи, дълговете представляват Закон на кармата или Закон за причината и последствията. Карма съществува там, дето е станало отклонение от правия път на развитието. Според едно обяснение, кармата се дължи на стремежа на тъмнината да се превърне от пасивна в активна. Така е започнало създаването на космоса. Тогава се е явило страданието — човекът е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея.

«Защо трябва да страда човек?» — Представете си, че голяма разбойническа банда си почива в една гора. Докато имат храна, разбойниците са спокойни, никого не нападат. Щом се свърши храната им, те започват да мислят къде да отидат и кого да оберат — стават активни. Тръгват из гората, за да срещнат някого и да го оберат. Срещат един пътник, нападат го, но той се защищава, стреля. И те стрелят, започва престрелка, в която пътникът пада убит. Виновен ли е той, та плати с живота си? — Не е виновен, но разбойниците са гладни, искат да ядат.

Само с убийство ли може човек да се прехранва? Има много начини за прехранване, но това се отнася до разбирането на човека. Някой иска да живее охолно и да пести време. Щом пести време, ще изразходва енергия и непременно ще попадне под действието на Закона на кармата — който пести времето си, а изразходва повече енергия, той попада в затвора. Де са затворите? — Те не съществуват само вън от нас, а са и в нашите умове и сърца. Питаш: «Защо страдам толкова много?» — Защото си в затвор.1

* * *

Карма или Закон за причините и последствията. Според този закон, кой каквото е направил, сам ще го изправи. Ако е направил нещо лошо, пръв той ще понесе последствията и сам ще се изправи; ако е направил нещо добро, пръв той ще се ползва от благата на направеното добро.2

* * *

Всички съвременни хора носят отговорност за своите дела. Туй е, което наричат съдба или карма.3

* * *

Едно време карма не е съществувала. Хората сами създадоха своята карма, и ако вървят в правия път, кармата им сама по себе си ще се махне.4

* * *

Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере как става това отклонение, се изисква дълбока мисъл. Решаването на този въпрос не е предмет за децата, нито пък за хората, които още се хранят с мляко или се занимават с обикновени неща в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят.5

* * *

Що е карма? — Последствието от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото.6

* * *

Според обясненията на някои учени, кармата не е нищо друго, освен странстване на човешката душа из космоса. След като направи обиколка из целия космос, след като завърши екскурзиите си, тя се връща при Баща си, отдето е излязла, но вече обогатена, пълна с опитности и знания.7

* * *

Питам: Кое е началото и кое е краят на кармата? Как е произлязла тя? — На тия въпроси никой не може да отговори с положителност. Никой не може да обясни причината на кармата. Ако е вярно, че човекът е произлязъл от Бога, питам: Как е възможно от такова съвършени същество, каквото е Бог, да излезе човекът, който е изложен всеки момент на грехове и падения? Когато запитали един велик адепт от Египет за произхода на греха, той само стиснал устата си и нищо не отговорил. Има неща, за които ние не можем да говорим.8

* * *

Кармата е резултат на нехармоничната проява на Любовта между хората.9

* * *

Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на мястото ѝ.10

Към втора част »



Бележки:

  1. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 178 [^]
  2. СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ, Лекции на Учителя пред Младежкия окултен клас, год. IX (1929-30), том 1, София 1940, с. 53 [^]
  3. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1927 г. в София, Берлин 1997 [^]
  4. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 85 [^]
  5. ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 3 сл. [^]
  6. ПО БОГА НАПРАВЕНИ, Съборни беседи 1929 г., София 1929, с. 182 [^]
  7. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 238 [^]
  8. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 159 [^]
  9. ДВАТА ПЪТЯ, Лекции на Учителя пред Младежкия окултен клас, год. I (1922), том 1, София 1934, с. 136 [^]
  10. ДВАТА ПЪТЯ, Лекции на Учителя пред Младежкия окултен клас, год. I (1922), том 1, София 1934, с. 128 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.