Извадки от четвърти езотеричен урок (GA-270): Отвъд паметта и думите

Из лекция на Рудолф Щайнер, държана на 7 март 1924 г. в Дорнах

Предишни извадки от урок: 1, 2 и 3 »

Текстът по-нататък представлява извадка от четвъртия езотеричен урок в лекционния цикъл Събр. съч. 270. Извадката е само, като започва от самото начало и продължава без прекъсване до момента, в който започват мантричните текстове. Както и в предишните части, поради вече изтъкнатите причини, те ще останат без превод.

Мои скъпи приятели! В предходните уроци ни занимаваше срещата с Пазача на Прага. И тази среща с Пазача на Прага трябва все повече и повече да ни занимава — дотолкова, че цялата сериозност на това, което се има пред вид с тази среща с Пазача на Прага, наистина да може постоянно да стои пред нашата душа. Защото с това навлязохме в една област, която съществено се различава от други области на духовния живот, така както човек обикновено е свикнал да ги разглежда като част от това, което в днешната цивилизация се нарича духовен живот, запознаване с духовния живот и т.н. Не може да се появи отношение към духовния живот без такова разбиране за срещата с Пазача на Прага. Защото едва от другата страна на Прага е духовният свят. Получава ли човек съобщения от духовния свят, то тези съобщения трябва да се възприемат така, че, бидейки съобщения, те полагат за нас основата на едно отношение към духовния свят.

Бих искал най-напред да поставя пред душите ви това, което трябва да застане пред тях, чрез един разказ, който е заимстван от старите езотерични традиции.

Имало едно време един ученик, който бил приет в Мистериите. Той завършил началните нива. И когато постигнал определено равнище на зрялост — което съвсем не би трябвало да си представяте така, като че чрез това той веднага е навлязъл в една област на онова, което вероятно повечето хора днес си представят като ясновиждане, а че именно е влязъл във връзка с духовния свят — и когато влязъл в една такава връзка, т.е. само в тази връзка, при която човек по усет правилно възприема съобщенията от духовния свят, тогава учителят му казал:

Виж, когато ти говоря, думите, които казвам, не са просто човешки думи; това, което имам да казвам, само се облича в човешки думи. Това, което трябва да ти кажа, са мисли на Боговете, и тези мисли на Боговете първо ти се изговарят като човешки думи. Трябва обаче да ти е ясно, че се обръщам към всичко, което е в твоята душа. Трябва да проявиш към думите, които насочвам към теб по нареждане на Боговете, цялото си мислене, цялото си чувстване, и цялата си воля. Ти трябва да проявиш към това, което ти казвам, всичкия ентусиазъм на душата си, цялата вътрешна топлина, всичкия вътрешен плам. Трябва да проявиш пълната си будност; най-силната будност, която може да разгърнеш в душевния си живот.

Обаче една твоя душевна сила, към която преди всичко не се обръщам, въобще не се обръщам, това е твоята памет, това е твоята способност да си спомняш. И аз съм доволен, когато въобще не възприемаш в паметта си това, което ти казвам. Аз ще съм доволен, когато ти утре вече си забравил това, което ти говоря. Защото това, което ти обикновено наричаш своя памет, това, което другите хора наричат твоя памет, то е предназначено преди всичко само за земните неща, то не е предназначено за нещата на боговете. И когато ти утре отново се появиш пред мен и аз отново започна да ти говоря, призовавайки твоите мисли, чувства и воля, всичкия ти ентусиазъм, всичката ти топлина, всичкия ти вътрешен огън и цялата ти душевна будност, тогава всичко от тези сили на твоята душа трябва да е обновено в приемането на това, което трябва да възприемеш. Ново, свежо и живо трябва да е, и така и в други ден, и през следващите дни. Всеки ден трябва да е ново, свежо и живо.

Не говоря на паметта ти, не я призовавам, не призовавам способността ти да си спомняш. Същевременно, с това не казвам, че утре не трябва да имаш нищо1 от това, което днес ти бе казано. Ти трябва да чакаш какво ще направи с него паметта ти. Обаче това, което утре трябва да те доведе при мен в едно ново състояние, това трябва да бъдат твоите чувства, това трябва да е твоето най-дълбоко душевно усещане. Те трябва да съхранят това, което днес ти се говори. Понеже, виж — паметта, способността за спомняне, е тук за учене. Това, обаче, което ти казва езотериката, не трябва да е тук само за учене, а трябва да е тук за живеене, и трябва във всеки час, в който пристъпва към теб, да може да бъде преживяно изново, без при това да ти идва на помощ паметта, служеща за понятията и представите.

Наистина е така. Трябва да пристъпваме към това, което са езотеричните истини, така, че никога да не ни дойде мисълта: това вече го знам. Защото същността на езотериката лежи не в знанието, а в непосредственото преживяване. И вътрешно, в по-дълбоките слоеве на нашия душевен живот, както там, където се корени паметта, езотеричното трябва да ни обхване и да се съхрани.

Когато осмислите това, мои скъпи приятели, от това ваше осмисляне ще можете в последващото време да разбирате много за тълкуването на истинския езотеричен живот. Защото трябва да се вземе съвсем на сериозно, че вече в момента, в който приемаме езотеричното, самото ни разбиране за езотеричното извиква в нас различно отношение на мислите, чувствата и волята от това, с което сме свикнали с всекидневното съзнание.

За всекидневното съзнание мисленето, чувстването и волята в човека са най-тясно споени едни с други. Можем да вземем един, бих казал, тривиален пример, и ние ще можем да се убедим от един тривиален пример, колко тясно свързани са мислите, чувствата и волята в обикновения живот, в обикновеното съзнание. Представете си, че познавате един човек, някой си човек, имали сте близки или далечни отношения с този човек. Приели сте в паметта си онова, което сте преживели с него, пронизано с вашите чувства. То ви води, когато се събирате с този човек, до определени импулси на вашите действия, на цялото ви отношение към него. Вие продължавате да живеете с мисълта, с чувството за този човек. Един ден идва някой, напомня ви за този човек, изговаря някаква дума като този човек, събужда във вас мисълта за този човек. Веднага във вас ще просветнат същите чувства, които имате към този човек или за този човек. Ако сте го обичали, във вас ще просветне любовта ви. Мразите ли го, проблясва омразата. Искате ли да започнете това или онова с него, във вас проблясва това или онова, което искате да започнете с него. Вие въобще не можете да разделите онова, което носите в чувствата си и във волята си за този човек, от мисълта за този човек.

Онзи, който все още напълно се намира в този вид душевно състояние, всъщност не може да схване езотеричните истини в правилния смисъл. В правилния смисъл може да схване езотеричните истини само онзи, който например е в състояние за следното. Той познава един човек; има едно точно определено отношение към този човек. Определени неща в този човек са му извънредно антипатични. На него му се напомня за този човек и той може да си го представи, без антипатиите, които той носи в душата си към този човек, по някакъв начин да просветнат в него. Той може просто да го мисли.

Представете си, мои скъпи приятели, че все пак донякъде е трудно, да кажем, човек просто да мисли врага си, без да пробуди вражеските чувства. Човек може да се упражнява в тези неща чрез едно правилно схващане за изкуството. Човек може да си зададе въпроса: В състояние ли съм например да обхвана чисто представно определени, да кажем, ужасни личности, както понякога ги рисува Шекспир? Аз бих изпитвал към тези личности много антипатии, ако ме срещнат в живота. Художествено все пак, а може и именно поради това, че те са такива превъзходни злодеи, мога да ги поставя обективно пред себе си, просто да ги мисля. В изкуството понякога това е възможно за човека; защото, нали, не винаги, когато човек види един Шекспиров злодей, му идва да се качи на сцената и да го пребие. Така щото в изкуството е възможно да се раздели мисленето от чувстването. Обаче, за да може да е истински езотерик, човек трябва да може да го докара дотам и в живота.

В момента, в който онова, което се изказва от езотерична гледна точка, трябва действително да проникне в душата, трябва също така да е възможно по този начин да се раздели мисленето от чувстването. Тъй като то не се разделя от само себе си. Поначало нещата на езотериката, когато ги мислим, са толкова силно, бих казал, [вплетени] вътре в мисълта. И те са от едно толкова отдалечено от чувстването естество, че съвсем не ги разбираме, ако не ги обхванем в чистата мисъл.2 Обаче, ако не искаме да слушаме езотериката като една парцалена кукла и равнодушно да оставяме всичко да минава покрай нас, тогава трябва отделно от това, което ни дава мисълта, да развиваме чувства, волеви импулси. Понеже чувствата трябва да се развиват, защото езотериката съвсем не трябва да остане като едно студено ледено поле, което просто се разстила пред разсъдъка ни. Защото езотериката трябва да ни потопи в най-светлия ентусиазъм. Обаче този ентусиазъм, този свят на чувствата, трябва да дойдат от съвсем различно място, ако няма да идват от мислите.

Вижте, трябва да сме наясно — ако сега светът на чувствата ни ще се затопля по правилния начин — че, ако се говори по правилен начин от езотеричното, се говори от областта3 на боговете и че ние не проявяваме чувствата си към мислите, а към реалностите.

Затова и в първия урок, който изнесох пред този клас, говорих за това, че училището говори, т.е. реалният Дух, който минава през училището. И че е важно да прозрем, че училището не е произлязло от някакво си лично намерение, а че е волеизлияние на духовния свят и е основоположено от него. Ако разбираме училището така, тогава съществуването на училището ще ни даде ентусиазма, от който се нуждаем.

И тогава ще разберем и нещо друго. Да, мои скъпи приятели, в обикновения живот и в обикновената наука, ни се говори с думи. И разбирайки думите, на нас ни идват мислите, които трябва да ни се предадат, защото те се намират в думите. Езотерикът също трябва да си служи с думи, защото и той трябва да говори. Обаче той се нуждае от думите само като повод да привлече вниманието [към това] как Духът в своята реалност приижда на потоци и иска да се влее в човешките сърца.

Затова е необходимо в едно езотерично училище постепенно да се изгради усетът да се слуша зад думите. И когато се изгради този усет, тогава човек ще усвои по отношение на езотеричното онова, което във всички времена се е наричало с такава голяма святост в езотеричните течения, човек ще усвои мълчанието, почитаното като нещо свято мълчание.4 И това свещено мълчание е свързано с нещо друго, без което езотериката не може да подпомогне човека. Свързано е с това, което преди всичко ни е много необходимо за езотериката. Свързано е с най-дълбоката човешка скромност. А без дълбока човешка скромност поначало не може да се дойде до езотериката.

Защо? Да, когато сме назидавани да слушаме зад думите, тогава е призована най-вътрешната същност на душата ни; не е призована паметта ни, а е призована най-вътрешната същност на душата ни. Тогава става дума за способността ни, става дума за това, доколко сме способни да слушаме зад думите. И правим добре за нас, за собствената ни душа, да слушаме възможно най-много. Но правим добре, като не разглеждаме веднага онова, което заблестява в душата ни, като нещо дотолкова меродавно, че да го внесем сами в света като нещо валидно. Ще ни трябва дълго — именно ако слушаме зад думите5 — ще ни трябва дълго, докато се справим със себе си.

И ние трябва да развием това настроение, че езотериката първо трябва да се изживее в изпразнените от думи мрежи на душата, преди тя да може да се разглежда като вътрешно узряла в нас. Затова с езотериката трябва да се отдръпнем от онова, което в обикновения живот лежи в смисъла на думите, към онова, което лежи в по-дълбокото възприемане на душата.

* * *

По-нататък се казва, че именно за това служат мантрите, които се разглеждат от първия урок, след което отново се дават мантрични текстове.

Превод от немски: Петър Матеев

Източник: Esoterische Unterweisungen für die erste Klasse der Freien Hochschule für Geisteswissenschaft (GA-270)



Бележки:

  1. В смисъл „да не си възприел“ — бел. П.М. [^]
  2. Или небукв.: с чистото мислене — бел. П.М. [^]
  3. Букв.: сферата — бел. П.М. [^]
  4. Небукв.: свещеното мълчание — бел. П.М. [^]
  5. Тук и навсякъде, където се говори за слушане зад думите, би могло да се каже „слушане отвъд думите” или „чуване отвъд думите” — бел. П.М. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Извадки от четвърти езотеричен урок (GA-270): Отвъд паметта и думите"

  1. Стопанина  26.03.2018 г. | 15:46 ч.

    Сърдечни благодарности на Петьо, задето ме отмени за този непосилен труд.

  2. Дорина Василева  26.03.2018 г. | 17:19 ч.

    Благодаря, Петьо! Добра отмяна! 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.