Слънцето и Свастиката в нашите църкви доказват, че сме траки и македонци

„Нито в сайта на патриаршията, нито в мрежата може да се открие някаква информация за слънчевия диск над олтарните двери. За нас обаче недостъпната информация е без значение, защото вече знаем, че вграждането на соларни символи в православните християнски храмове не е кощунство“

Свали статията (PDF | 2.0 MB)

Само преди няколко дни завърших проучването си за ролята на мършата и лешоядите в нашата история, публикувах го в интернет и продължих обичайните си занимания с мисълта, че съм направил нещо полезно и добро. Ненадейно обаче, както търсех информация за разпространението на орфическите и соларни символи (свастики) в раннохристиянските храмове по света, попаднах на едно изказване на проф. Божидар Димитров от 27.03.2013 г., от което разбрах, че работата ми е още доста сурова и недовършена.

В сайта Actualno.com между другото прочетох:

„На входа на църквата, която са изградили в Мусомище, са поставили Звездата на Вергина — съобщи проф. Б. Димитров, директор на Националния исторически музей. — Звездата на Вергина е езически, соларен символ, и го имат не само античните македонци, но и античните траки. Той може да се срещне чак в Източна България в тракийски погребения. Поставянето на езически символи на християнска църква е кощунство и наистина може да бъде извършено само от омовци, които безобразно смесват християнството със съвременните политически въжделения.”

Без да се намесваме в актуалната политика и да даваме рамо на едни или на други „политически въжделения“, а единствено от чиста и безкористна любов към истината, можем леко да се поусмихнем и да добавим: „Не ни хвърляйте отново на лешоядите, професоре!“ Поставянето на соларни символи върху един нов храм у нас е безспорно доказателство за древните трако-илирийски (български) корени на тези, които са го съградили. За да се увери човек в тази истина не е необходимо да е професор или да ходи много надалеч — достатъчно е да отиде до близката църква. В панагюрската църква „Св. Георги“, която е на 500 метра от дома ми, над светите двери към олтара има голямо позлатено слънце. Такива слънца откриваме и в стотици други стари и по-нови черкви по цялата територия на страната.

Да видим няколко примери:

За начало ето две-три малки селски църкви от различни краища на страната. На снимката отляво виждаме иконостасът на църквата „Св. Йоан предтеча“ в габровското с. Балани(те). Църковните икони са дело на тревненски зографи и са от 1897 г. В празното пространство над светите олтарни двери е закрепено обагрено в злато слънце, каквото може да се види на същото място и на иконостаса в храм „Св. Николай“ на друго габровско село — Поповци.

Продължава в PDF файла »

Автор: Милко Гърчев

Материалът се разпространява в „От Извора“ с изричното писмено разрешение на автора. Декларацията носи дата 20.3.2018 г. Ако имате възражение към така описаните авторски права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива публикации не носят отговорност за евентуални неуредени въпроси между авторите и други издателства.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.