Абат Адсо от Монтие-ан-Дер за мястото и времето на Антихриста

„Срещу вярващите Антихриста ще воюва по три начина – а именно: чрез насилие, чрез подкупи и чрез чудеса... Всички евреи ще се стекат при него и мислейки, че ще получат Христос, те ще получат дявола“

Христос гледа Йерусалим от върха на Маслинената планина.

Бенедиктинският абат Адсо от Монтие-ан-Дер е роден през 910/915 г. и умира в 992-ра. Израства в благородническо семейство, а получава образованието си в един от манастирите на Бургундия. След 968 г. съставя сборник с размишления върху верската доктрина, писани от папа Григорий Първи. В 990 г. става абат на манастира „Св. Бенигнус“ в Дижон, а две години по-късно умира при едно поклонническо пътуване до Светите земи.

Абат Адсо е един от най-значимите църковни реформатори през Х век. Сред авторските му произведения, най-значимите от които междувременно са изгубени, се нареждат няколко житиета на светци, поеми и черковни песни. Най-известният му труд е Epistola ad Gerbergam reginam de ortu et tempore Antichristi (Писмо до кралица Герберга1 относно мястото и времето на Антихриста), познат още и като Libellus de Antichristi (Малка книга за Антихриста). Книжката е съставена по молба на Герберга Саксонска, поради опасенията по нейно време, че настъпват Последните времена, като включва популярните в Х век пророчества и схващания за Антихриста.

Интересът към Libellus de Antichristi не избледнява през цялото Средновековие.2 Текстът е оцелял в 9 версии, пръснати в 171 ръкописа. Наред с първоначалното издание на латински, са извършени и няколко превода, първият от които е на староанглийски. Съчинението на абат Адсо е в основата и на анонимната литургична драма Ludus de Antichristo (Пиеса за Антихриста).

Съвременен Йерусалим, заснет от Маслинената планина.

Ето съществените пророчества, записани от абат Адсо:

„Срещу вярващите той (Антихриста) ще воюва по три начина — а това са: чрез насилие, чрез подкупи и чрез чудеса. На вярващите в него той ще раздава злато и сребро в изобилие. Но онези, които няма да успее да поквари с подаръци, ще превземе със страх. А онези, които няма да победи със страх, ще опита да подлъже със знамения и поличби.“

Относно знаменията и поличбите, които ще извършва въплътеният Антихрист/Ариман е изключително важно следното антропософско сведение от д-р Рудолф Щайнер:

Нека никога не си представяме, че Ариман ще бъде някакъв измамник, който ще погажда злонамерени трикове на хората. Не, тъкмо обратното! Ленивите хора, които отказват да имат какъвто и да е контакт със духовната наука, ще станат жертви на неговата магия. С помощта на удивителни магически изкуства той ще може да превърне голям брой от човешките същества в ясновидци — но по такъв начин, че ясновидството на всеки индивид ще бъде строго диференцирано. Това, което един човек ще вижда, няма да го виждат втори или трети. Объркването ще вземе надмощие и въпреки че са станали възприемчиви за ясновидска мъдрост, хората неминуемо ще изпаднат в несъгласие по отношение на пълното различие на техните видения. В края на краищата всички ще бъдат доволни от техните собствени видения, защото всеки от тях ще може да вижда в духовния свят.

По този начин цялата култура ще стане жертва на Ариман. Човешките същества ще бъдат покорени от Ариман просто поради това, че не са постигнали със собствени усилия онова, което Ариман е готов и има възможност да им даде. Не може да бъде даден по-лош съвет от това да се каже: „Стойте си точно такива, каквито сте си! Ариман ще направи всички ви ясновидци, ако това е вашето желание. А вие ще го желаете, защото силата на Ариман ще бъде много голяма.“ Но резултатът ще бъде установяването на Ариманово царство на Земята и отхвърлянето на всичко постигнато дотогава от човешката култура; всички несъзнателно пазени пагубни тенденции ще се разразят.3

Абат Адсо пише по-нататък:

„Също — разрушения храм, който Соломон издигна за Бога, той ще построи и възстанови в предишното му състояние. И ще се обреже, и ще лъже, че е Синът на всемогъщия Господ. След това ще разпрати вестоносци и проповедници по целия свят.“

Не се нуждае от разяснения.

„Тогава всички евреи ще се стекат при него и мислейки, че ще получат Христос, те ще получат дявола. Като дойде в Йерусалим, той ще бъде обрязан, казвайки на евреите: Аз съм Христос, който ви беше обещан, който идва за вашето благоденствие, затова ще събера и защитавам вас, които сте разпилени.

По принцип дотук няма сведения, които пряко или косвено да не са разгледани в Новия Завет.

„После на земята ще бъдат изпратени двамата велики пророци — Илия и Енох, — които ще въоръжат вярващите с божествени оръжия срещу делата на Антихриста, и те ще ги окуражават и приготовляват за войната. Но след като приключат с проповедите си, Антихриста ще ги нападне и посече, а след три дни те ще бъдат възкресени от Господа.“

Завръщането на Илия и Енох е нещо, което не може да се намери в пророчествата на Новия Завет. Интересното е, че почти аналогични пророчества се срещат и в източните християнски деноминации. Вижте напр. тук, тук и тук.

„Отците4 също учат, както казва папа Григорий, че Михаил Архангела ще го унищожи (Антихриста) на Маслинената планина5 в неговата шатра и на трона му, на същото място, където Господ се възнесе в небесата.“

Според антропософията Архангел Михаил определя точното време за въплъщението на Ариман/Антихриста. В този смисъл за мен е правдоподобно, че Михаил ще определи и точния момент за неговото „изваждане от играта“.

Донякъде ме озадачава споменаването на „шатра“ или „палатка“, в която ще се случи това. Може да се предположи, че е използвана дума, близка до хората в ранното Средновековие. Трудно е да се допусне, че въплътеният Ариман ще разположи трона си в нещо такова.

Днес на върха на Маслинената планина има един параклис, определян и като малка черква. Формата на постройката действително уподобява шатра и има приблизително размерите на голяма палатка.

Църквата на Възнесението, издигната на Маслинената планина.

Все пак думите „параклис“ и „малка черква“ са били познати и през Х век. Така че, ако приемем, че се има предвид това място, защо се говори за „шатра“? Ако имате някакво предположение, споделете го в коментарите отдолу.

Превод: Иван Стаменов

Източник: Catholic Prophecy



Бележки:

  1. Кралица Герберга Саксонска. Родена в Германия през 913 г. Умира на 5 май 984 във Франция — бел. пр. [^]
  2. Това може би обяснява защо повечето католически пророци звучат почти еднакво и сякаш цитират едни и същи източници — бел. пр. [^]
  3. Из четвърта лекция на цикъла „Влиянията на Луцифер и Ариман“, държана на 15.11.1919 г. в Дорнах. [^]
  4. Имат се предвид църковните отци, създали религиозните догми — бел. пр. [^]
  5. Маслинената планина е известна още като Елеонския хълм. Намира се на изток от старите порти на Йерусалим — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

16 коментара за "Абат Адсо от Монтие-ан-Дер за мястото и времето на Антихриста"

  1. Петьо  14.03.2018 г. | 20:23 ч.

    Завръщането на Илия и Енох е нещо, което не може да се намери в пророчествата на Новия Завет.

    Според мен в 11-та глава на Откровението се говори именно за това. Това, което се описва в пророчеството тук е почти едно към едно с тази глава, ако и „двамата светии“ да не се назовават там поименно.

  2. Светльо  14.03.2018 г. | 20:46 ч.

    Не помня в къде, но имам спомен, се казваше, че той, Антихриста и армиите му ще се готвят за последна битка. Тогава ще бъде поразен от Михаил.

    Та в тази връзка, като пълководец на ордите си, може да и бил видян в шатра и на трон.

    Спекулативно ми е предположението.

  3. Светльо  14.03.2018 г. | 21:12 ч.

    Ето и цитат за Илия и Енох:

    И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него;
    2 но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца.
    3 И ще дам на двамината мои свидетели да пророкуват тисяща и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.
    4 Те са двете маслини и двата светилника които стоят пред Бога, Господа на земята.
    5 И ако иска некой да ги повреди, излезва огън из устата им та изяда враговете им; и ако иска некой да ги повреди, така требва да бъде убит той.
    6 Те имат власт да заключат небето да не вали дъжд във времето на техното пророкуване; и имат власт над водите да ги превращат на кръв, и да поразят земята с всека язва колкото пъти би поискали.
    7 И когато свършат свидетелството си, зверът който излезва от бездната ще направи бой с тех, и ще ги победи и ще ги убие.
    8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат;
    9 И мнозина от народите и племената и езиците и колената ще гледат труповете им три деня и половина, и не ще да оставят да се положат труповете им в гробове.
    10 И жителите на земята ще се възрадват за тех, и ще се възвеселят; и дарове един на друг ще си проводят, защото тези двамата пророци мъчиха жителите на земята.
    11 И след трите деня и половина влезе в тех дух на живот от Бога, и се изправиха на нозете си; и страх голем нападна върх онези които ги гледаха.

    Прави впечатление и 3,5 години, които се споменават тук. 42 месеца и 1260 дни.

  4. Telemag  14.03.2018 г. | 22:34 ч.

    През 10 век, шатра са използвали благородниците, които пътуват. Може би е тръгнал(антихриста) на някъде!!!
    В каква посока се пада, от Йерусалим, към Елеонския хълм?

  5. Стопанина  14.03.2018 г. | 23:30 ч.

    Изглежда, че в някакъв момент е възникнала „традиция“ двамата свидетели на Бога да се отъждествяват с Илия и Енох, но ми се губят основанията за това. Вътрешният ми усет подсказва, че някой е изказал такова умозрение – нищо чудно да е бил църковен отец, – а след това мнението е било възприето безкритично. Явно е станало преди разделението на деноминациите, щом това схващане се застъпва и на Изток, и на Запад.

    Не съм убеден. Дори сведението в Новия Завет ме озадачава. Можете ли да си представите, че двама облечени във вретища биха повлияли на толкова наши съвременници, че да уплашат Антихриста? Отделно, идеята, че Илия и Енох ще „слязат от небето“ в зряла възраст, а не чрез прераждане, меко казано, ме озадачава.

    В каква посока се пада, от Йерусалим, към Елеонския хълм?

    Хълмът е на изток от града.

  6. Светльо  15.03.2018 г. | 06:36 ч.

    Сега се сещам, че тук в блога някъде коментирахме – май по тема за преражданията и къде се говори за това в Писанието, относно това, че Христос говори за ново идване на Илия в плът и кръв в бъдеще.

    Ще го потърся, заедно с извадка от Писанието и ще го публикувам тук по-късно.

  7. Telemag  15.03.2018 г. | 08:37 ч.

    Относно двамата свидетели, имам следните предположения:
    – Има такава вероятност, имената Енох и Илия да се изтрити(редактирани) в първите векове на християнството.
    – Логично е, ако някои слизат от небето, преди това да са се качили. Кои са се качили – Енох и Илия(приживе са взети на небето). Прераждането е отхвърлено и не подлежи на обсъждане. Затова се приема, че двамата свидетели са Енох и Илия.
    – Има и трета вероятност. Да са други двама(заслужили), които да бъдат реинкарнирани в последните времена.

    Но това са само мои предположения.

    Посоката, на изток, може би има значение. Не се сещам за нищо конкретно.
    Шатрата, може и да е за градинско парти!!! Или е военна палатка!…. И нека гадаенето на боб започне сега.

  8. Стопанина  15.03.2018 г. | 12:30 ч.

    Христос говори за ново идване на Илия в плът и кръв в бъдеще.

    Там не се ли говореше за Илия като Йоан Кръстител?

    Шатрата, може и да е за градинско парти!!! Или е военна палатка!

    Елеонският хълм е до самият Йерусалим. Защо Антихриста би водил военни действия от палатка до града вместо в самия град, който е по-близо до столицата му, отколкото Витоша до София. И чисто стратегически не ми се връзва – да седнеш на трона си в шатра, разположена на гол и малък хълм. Ами това си е чиста проба да стоиш като мишена на ракети, дронове и прочие.

    Относно двамата свидетели, имам следните предположения:

    Моите са същите. Само бих добавил, че така, както е описана сцената – че двамата ще са облечени в чували и че ще възкръснат материално, – ми звучи по-скоро като религиозно фентъзи.

  9. Светльо  15.03.2018 г. | 13:18 ч.

    Прав си, за Йоан Кръстител се говореше.

  10. Telemag  15.03.2018 г. | 14:39 ч.

    Има вероятност, шатрата да е модерна сграда, приличаща на шатра (с подсилващи въжета, като антиземетръсна мярка).
    Или просто, думите на „отците“ да са преписани\преведени погрешно. Все пак това са 5-6 века, откакто са написани думите им.
    Интересна подсказка е това, че ще стане евреин с ритуал и тогава, евреите ще го приемат. ………. Хммм, те мохамеданите значи са евреи! 🙂

  11. Savana Blue  15.03.2018 г. | 23:50 ч.

    Четете Учителят!
    Учителя Беинса Дуно!
    Там всичко е казано …

  12. Стопанина  16.03.2018 г. | 11:15 ч.

    Savana Blue, благодаря за съдържателния коментар. Не бях чувал за този Беинса Дуно, но щом го препоръчваш в типичния ортодоксален стил: „Четете Библията, там всичко е казано“, няма как да не се впечатля. Ако е казано всичко, сигурно е казано нещо и за нещата, които се питаме по конкретната тема. И колко жалко, че въпреки своята съдържателност коментарът ти не насочва към една или друга беседа, а трябва да четем всичко, за да разберем… всичко?!

    Казано накратко – това, което си написал, е толкова съдържателно, колкото ако не беше написал нищо. Поне научих за Беинса Дуно – не бях срещал името му досега.

  13. Менталист  19.03.2018 г. | 21:28 ч.

    ……..Чудесата на антихриста, които ще имат неотразимо въздействие върху хората, не ще бъдат някаква палячовщина. В Апокалипсиса се разказва за едно от тези чудеса, а именно за внезапното изцеляване на смъртоносно ранената глава на антихриста или звяра, както е наречен там. Предава се впечатлението от това чудо: „Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра“(Откр. 13:3). Жизнено важно е да се знае, че един от най-ярките признаци за наближаващия край на света е засилващата се активност на падналите отхвърлени духове, които жадуват да приобщят всички към сатанизма и навеки да погубят цялото човечество.

  14. House M.D.  29.03.2018 г. | 18:12 ч.

    Идеята, че двамата пророци са Енох и Илия почива на факта, че са единствените персонажи в сборника, наречен Библия, които не вкусват физическа смърт. От друга страна, в Битие се говори за Божи Синове. В Книгата на Енох се уточнява кои са те, но официалната църква е забранила тази книга за четене. Та мисълта ми е, че не е невъзможно да е съществувала и книга, даваща имената на тези свидетели, но да е унищожена в периода на Вселенските събори и, за разлика от книгата на Енох, да не се е запазила. Така или иначе, до доказване на противното, сме длъжни да приемаме този епизод от Откровението като алегория, символ, а не като подробен доклад за бъдещи събития.

  15. Светльо  11.04.2018 г. | 07:20 ч.

    Помествам тук едно сведение от Щайнер относно съществото на Илия и последващи негови инкарнации.

    Когато погледнем назад във времето, виждаме как пред нас се извисява пророческата фигура на Илия. Знаем какво значение има той за хората на Стария Завет и от там за цялото човечество; знаем как предсказва целта и съдбата на човешкото съществуване. Показахме как в потока на времето същото Същество се появява отново във важен момент от човешката еволюция. Появява се отново така, че Исус Христос лично го посвещава в еволюцията на човечеството. Защото Илия и Лазар-Йоан са едно и също същество, както ще разберете от моята книга „Християнството като митичен факт“.

    По-късно го видяме като художник, чиято творческа сила се разгръща в невероятни дълбини на нежността, носейки се над Мистериите на Голгота. Видяхме още как дълбоко християнският импулс у Рафаел, които насочва към цвят и форма самото Християнство, отново се издига у поета Новалис. Новалис като поет дава на човечеството с прекрасни думи това, което Рафаел оставя в цветове и форми с рядка красота. Така ние виждаме как следват едно след друго във времето Същества, които можем да обединим в единство, ако разбираме прераждането.

    Ние знаем (понеже съм Ви говорил за тези неща) как човек, прекрачвайки прага на смъртта, навлиза в света на звездите. Това, което сме свикнали да наричаме „звезди“ на външен, физически планн, не е нищо повече от външния израз на духовните светове, които ни гледат отгоре и вземат участие в еволюцията на човечеството.

    Ние знаем как човек преминава през Лунната сфера, през сферите на Меркурий и Венера, през сферите на Слънцето и на Марс, на Юпитер и на Сатурн. Също така знаем, че заедно със Същесвата от тези сфери, а също и с други човешки души, които вече са напуснали живота на Земята, човек си изработва Кармата и след това отново се връща на Земята.

    Припомняйки си това, нека за момент видим Рафаел и как той преминава през портата на смъртта, и как той навлиза в звездните светове, в областта на духовната еволюция, взимайки със себе си силата на своето изкуство, което още на Земята грее с ярка звездна светлина. Видяхме как в сферата на Луната той се свързва с духовните индивидуалностти на великите духовни водачи на човечеството, чиято мъдрост го е вдъхновила като Илия. Наред с тези Лунни същества, той се среща и с всички души, с които е живял през по-ранните еволюционни етапи на Земята. Виждаме как той се обединява духовно с духовния произход на Земята, с този свят на съществуване, който пръв прави възможно обединяването на човека и земното с Божественото. Обединен с тези, с които най-много обичаше да бъде като Илия, защото те бяха тези, които в началото на земното съществуване поставиха целта на живота на Земята. Ние гледаме на Рафаел като че сега той си е „у дома“.

    След това, прибивавайки в сферата на Меркурий, в сътрудничество с великите космически лечители, той трансформира силата си, за да създаде нещо изключително цялостно и здравословно в цвят и линии. Всичко, което е нарисувал както като платна, така и като фрески, всичките му произведения, които са излъчвали толкова светлина, сега когато преминава през сферата на Меркурий, му се разкриват във великата си космическа връзка.

    И така той, който на Земята е развил такава любов към изкуството и чиято душа е била пламтяла от любов към цвета и линията, сега бива пренесен в сферата на Меркурий, което на свой ред нежно го превежда до сферата на Слънцето, към това слънчево съществуване, което живее във всичките му инкарнации. Защото като пророк Илия, имено от Слънцето той донася на човечеството истините за целите на Битието.

    Сега ние виждаме как на Слънцето той изживява по друг начин преживаното от него на Земята като спътник на Исус Христос, посвещението си, когато от Лазар става Йоан.

    И всичко онова, което е нарисувал като лъчиста светлина за последователите на Исус Христос – сега той вижда всичко това да се излива в космическата трансформация на човешкото сърце.

    После ние виждаме как то прониква изпълнено с мъдрост в сферата на Юпитер. Тук той той общува с духове като бъдещият Гьоте и с духове, които се отклоняват по други пътища, но въпреки всичко водят мировото съществуване и мировата мисъл в света на магическото. Основата на неговия магически идеализъм е поставена при изживяване му на еволюция на бъдещия Елифас Леви. Също така ние виждаме как той взима участие и във всичко, което живее в Сведенборг.

    И сега трябва да обърна вниманието Ви към нещо, което в живота на Рафаел е от голямо значение. Една личност, която е била най-много отдадена на Рафаел – Херман Грим – който се е опитал четири пъти да напише биография за земния път на Рафаел. Неговият „Животът на Микеланджело“ бил красиво завършен, но той никога не успял да обхване целия земен живот на Рафаел, което му носело едно чувство на неудовлетвореност. От негова гледна точка всичко, което напишел, било незавършено и непълно. Първата книга била замислена като биография. Какво е това? Нищо освен стари анекдоти, разказани от Васари! Не биография, а нещо напълно различно – описание на това, в което се превърна Рафаел след смъртта си, в уважението и почитта на неговите приятели.

    Херман Грим се позовава на това, което хората са мислили за Рафаел – на това, което италианците, французи и германци са мислили за Рафаел в хода на историята. Това, което той ни оставя, е биография на рафаеловата мисъл, защото след неговата смърт тя е това, която остава да живее на Земята. Той намира начин да разкаже какво от Рафаел остава да живее в сърцата и съзнанието на хората, какво от него те почитат и разбират. Но той не успява да обхване в цялост земния живот на Рафаел.

    След четири опита, Херман Грим си казва: „всичко, което мога да направя за Рафаел като личност е да опиша как една негова картина преминава в следващата, като че ли е била нарисувана от свръхестествено същество, което просто никога през земния си живот не докосва земята. Ето картините, но можеш да се абстрахираш от Рафаел, който ги е нарисувал и да пресъздадеш последователността на тяхното вътрешно съдържание“.

    И така малко преди смъртта си Херман Грим още веднъж започва да говори за Рафаел; още веднъж се опитва да пише за него. Този път обаче само за неговите картини, но не и за личността на Рафаел.

    Скъпи приятели, истината е, че личността на Рафаел е била изцяло отдадена и е присъствала на Земята единствено чрез онова, което Лазар-Йоан е дал на нейната душа, за да го излее в цветове и линии за цялото човечество.

    Такъв беше животът на това същество. И той преминава в един друг трийсет годишен живот – този на Новалис. И така ние виждаме Рафаел и Новалис да умират млади – едно същество, което произлиза от Илия-Йоан, проявяващо се в две форми пред човечеството, подготвяйки чрез изкуството и поезията истинското Михаилово настроение на душата, изпратено от Михаил като посланник за хората на Земята.

    И сега прекрасните артистични сили на Рафаел отново въодошевяват сърцата на хората чрез поезията на Новалис. Всичко, дадено чрез Рафаел, за да радва човешкото око – отново е било дадено за човешките сърца чрез поезията на Новалис.

    Когато размислим върху живота на Новалис, можем да доловим като ехо живота на Рафаел, такъв какъвто го е разбирал Херман Грим! Възлюбената му умира млада. Той самият е още млад. Какво да прави отсега нататък? Да я последва в смъртта. Това е неговият отговор. Сега той иска да премине в свръхсетивния свят, да бъде отново Рафаел и без да докосва земното, да живее в магическия идеализъм на своята поезия.

    Той самият не пожела да бъде докоснат от земния живот.

    Когато четем фрагментите на Новалис и се отдадем на живота, който тече изобилно в тях, разбираме защо те ни впечатляват тъй дълбоко. Всичко, което имаме пред себе си като непосредствена сетивна реалност, всичко това с магическия идеализъм на Новалис става поезия с небесно величие. С нея той оживява и най-посредственото и просто материално нещо с духовната му светлина.

    Така ние виждаме в Новалис един лъчезарен и прекрасен предшественик на това Михаилово течение, което трябва да Ви води, скъпи приятели, в живота Ви на Земята, за да можете, когато преминете портите на смъртта, да се срещнете в свръхсетивните светове с това същество и с всички други души, с които ще трябва да подготвите това, което ще бъде завършено в края на века, и което ще преведе човечеството през предстоящата голяма криза. Това означава да проникнем целия си живот с Михаиловата сила и воля. Те не са нищо друго, а Христовите Сила и Воля, предшестващи ги, за да може Христос да слезе по правилен начин на Земята.

    Ако тази Михаилова сила наистина преодолее всичко, което идва от демона и дракона (а Вие знаете какво е това), ако Вие приемете Михаиловата сила не само в сърцата си, но я откривате в делата си, ще станете истински служители на това, което трябва да навлезе в земната еволюция чрез Антропософията в смисъла на Михаил.

    Ако в близко бъдеще, в 4 по 12 човешки същества, Михаиловата мисъл стане напълно жива (4 по 12 човешки същества, това са хора оценени не от самите себе си, а от ръководстото на Гьотеанума в Дорнах); ако в 4 по 12 такива същества, лидери с настроението и душата подобаващи на Михаиловия празник, тогава ще можем да погледнем нагоре към светлината, която в бъдеще ще се разпространи всред човечеството чрез Михаиловия поток и Михаиловата активност.
    ГА 238

  16. Добринка  26.08.2018 г. | 14:11 ч.

    Човешките мнения не са меродавни, освен ако са обосновани на Божието Слово – Библията. Божието Слово не си противоречи, а се доказва и пояснява Само Себе Си.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.