Нашата история: От „Мършата и лешоядите“ до „Лисицата и гарвана“

Как да (не) мамиш в историята

Пълният текст (PDF | 0.2MB)

Пенсионерите като мен, които обичат да четат за удоволствие през свободното си време между другото и исторически четива, не винаги са наясно с каква велика и същевременно жалка и недоразвита наука се сблъскват. И аз самият години наред не си давах сметка за това. В детството ми историята първоначално се яви тайнствена и възвишена като вълшебна приказка за горната и долната земя; после я чух да ми разказва за героичното минало на родния край (Панагюрище) в цялото му величие и погром; за да разбера след години в средните класове, че не всичко е разпра между „нашите“ и „вашите“, а е една безкрайна, световна класова битка-борба на потиснатите и угнетените срещу техните омразни експлоататори и господари.

Подобно разбиране и схващане за същността на историята изглежда толкова естествено и закономерно, че и днес никой не се опитва да го отхвърли или опровергае. За какво тогава става дума? Та нали този детски възглед е почти научен?

Вижте за илюстрация какво пише по въпроса в най-надеждната онлайн енциклопедия:

Историята (от гръцки: ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е хуманитарна наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.

Хората, които професионално се занимават с изучаване, изследване и записване на история, се наричат историци. Те използват разнообразни източници-извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и археология. В определен контекст понятието „история“ може да означава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като праистория (т.е. предистория)… Към историята не се отнасят историческите традиции на дадена култура, историческите легенди и митове, достоверността на които не може да бъде проверена.

И за да стане картината още по-пълна и ясна, сме длъжни да добавим, че съвременната история има и своята почти двувековна утвърдена научна парадигма (начин и модел на мислене и представяне), наречена исторически материализъм. Това е теория за развитие на обществото, разработена в края на XIX и началото на XX век от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Улянов-Ленин, главните постановки на която се състоят в следното:

Фундаменталната основа на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание. Историческият процес представлява последователна и закономерна смяна на обществено-икономически формации, обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили.

Социалната структура на обществото се състои от базис и надстройка:

• базис – това е материалното производство, съчетаващо производителни сили и производствени отношения. Почти във всяка обществено-икономическа формация се обособяват две антагонистични класи – трудещите се производители и собствениците на средствата за производство.

• надстройка – това е съвкупността от политически, правни и религиозни институции заедно с всички нравствени, естетични и философски идеи, произтичащи от тях.

Самият баща на историческия материализъм К. Маркс в предговора на един от основните си трудове – „Към критиката на политическата икономия“ – по този повод пише:

„Общият резултат, до който стигнах и който, веднъж получен, служеше като ръководна нишка в моите изследвания, може накратко да се формулира така: В общественото производство на своя живот хората влизат в определени, необходими, независими от тяхната воля отношения – производствени отношения, които отговарят на определена степен от развитието на техните материални производителни сили. Съвкупността от тези производствени отношения образува икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка и на която отговарят определени обществени форми на съзнанието. Начинът на производството на материалния живот обуславя процеса на социалния, политическия и духовния живот изобщо. Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а обратно, тяхното обществено битие определя съзнанието им. На известна степен от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или – което е само юридически израз на същото – с онези отношения на собственост, в границите на които те са се движили дотогава. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в окови за същите. Тогава настъпва епоха на социална революция. С изменението на икономическата основа се извършва по-бавен или по-бърз преврат в цялата огромна надстройка. При разглеждането на такива преврати трябва винаги да се прави разлика между материалния преврат в икономическите условия на производството, който може да се установи с точността на природните науки, и правните, политическите, религиозните, художествените или философските, накратко, идеологическите форми, в които хората осъзнават този конфликт и го разрешават с борба. Както за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си, така за една епоха на преврати не може да се съди по нейното съзнание. Напротив, това съзнание трябва да се обясни въз основа на противоречията на материалния живот, въз основа на съществуващия конфликт между обществените производителни сили и производствени отношения.“

Без да критикуваме изобщо възгледите на К. Маркс, днес ние веднага и с пълна убеденост можем да възразим на твърдението, че „за отделния човек не може да се съди по това, което той сам мисли за себе си“. Имаме достатъчно надеждни и еднозначни (научно потвърдени) наблюдения, че е вярно точно обратното. Древната максима: „Добри мисли, добри думи, добри дела“ – е проверена и доказана категорично. Всеки може да даде примери в тази посока. От появата си на този свят с всяка своя мисъл ние се самоопределяме и изявяваме своята същност. Всяко наше действие или бездействие е породено от някакъв вътрешен импулс – усещане, чувство, мисъл и в най-развитата си форма се проявява като осъзната и целенасочена дейност. Това какво мислим за себе си обуславя нашето самочувствие и самосъзнание, интегрална част е от нашия светоглед. Невъзможно би било за човек с робска психика да завоюва света – да се превърне от аутсайдер в лидер, да поведе другите след себе си, да печели битка след битка и минавайки през лишения и трупове да достигне и да се задържи на върха. Този факт е очевиден и добре известен на всеки спортист, певец, художник, музикант… бизнесмен. От това как се възприемаме и себеосъзнаваме (от личностната ни идентификация) зависят мястото ни в обществената йерархия, материалното ни благосъстояние, физическото ни и душевно здраве… Не по-различно стоят нещата и при колективните прояви на съзнателност или социално-групова идентификация – аналогично на примера по-горе робският народ си е робски народ, той не може да завоюва света. Преди да стане това, той трябва да се прекърши и пречисти вътрешно, да преодолее пораженческия си манталитет и да развие в себе си нова култура и светоглед… Като онто-диалектик и -практик бих могъл да задълбая още в тази посока, но засега ще изразя само недоумението си от липсата на сериозни опити за ревизиране на компрометираната вече по тези причини историко-материалистическа парадигма.

Но какво следва от така формулираната от Маркс и враснала се в историографията мисловна матрица? Нещо много ясно и категорично. Всеки един исторически факт или явление намира обяснение в развитието на производителните сили и свързаните с тях производствени отношения – всичко друго е от Лукаваго: митове и легенди, басни, притчи и предания… Истинската историческа наука е класово-партийна и с това напълно се оправдава практиката „историята да се пише от победителите и тях никой да не ги съди“. Историческата истина сама по себе си не е ценност, ако нарушава „научната“ парадигма и не обслужва господарите на деня. В най-развитата си форма това схващате за историческите процеси е изразено от Сталин с максимата: „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем!“. Последиците от този светоглед и от политиките, които той обслужва, са тежки, катастрофални и почти неизлечими.

Като непрофесионални любители на историята, ние не можем да обхванем и изцерим всички причинени язви, затова ще фокусираме вниманието си върху някои явления и факти, които историческата наука не би могла да обясни с развитие на производителните сили и породените от тях производствени отношения. Едно такова историческо явление тук, на Балканите, са системните опити да се принуди най-древното цивилизовано население в Европа да забрави своята идентичност и да изостави огромни части от културата и историята си, които близки и по-далечни негови съседи искат да заграбят. Ето един фрапантен пример.

През последните години много нашумя спора за името, с което Р. Македония би могла да кандидатства за влизане в ЕС. Гърция упорито отстоява позицията, че древните македонци са гърци, Македония била гръцко царство, а Александър Македонски – най-великият грък. Нашите историци или мълчат безучастно, или открито припяват на… гърците. Продължава в PDF файла (20 стр., 0.2MB) »

Милко Гърчев
10.3.2018 г., Панагюрище

Още от същия автор: „Как и кога българите излизат на историческата сцена?“

Материалът се разпространява в „От Извора“ с изричното писмено разрешение на автора. Декларацията носи дата 11.3.2018 г. Ако имате възражение към така описаните авторски права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива публикации не носят отговорност за евентуални неуредени въпроси между авторите и други издателства.

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.