Извадки от трети езотеричен урок (GA-270): Човек се разчленява на Прага

Из лекция на Рудолф Щайнер, държана на 29 февруари 1924 г. в Дорнах

Предишни извадки от урок: 1 и 2 »

Започват все по-сложни текстове от тази поредица, като сложността се изразява в това, че лекциите на д-р Щайнер изобилстват от мантрични текстове. Следните няколко цитата са само от първата половина на третия езотеричен урок.1 Другата половина от него е практически непреводима. И да бъде преведена, тя няма да бъде полезна.

На едно място в урока изрично е изтъкнато от лектора, че мантрите са предназначени само за аудитория, която разбира немски език. Причината е не друга, а в това, че само такива хора ще са способни да уловят ритъм на стиховете и чувствата, пораждани от думите. Колкото до самите думи — в случая на думите и смисъла им, те не били най-важните.

Извадка 1: Разграничаване на реалността от илюзиите

„Моля ви, представете си, мои скъпи приятели, че водите обикновен външно-сетивен живот, какъвто водите между раждането и смъртта. И го водите така, че не можете да разберете напълно, дали насреща си имате истина или някаква илюзия; че не можете да проверите, дали [срещу вас] е истински човек или привидение — човек, когото сте срещнали и който ви говори нещо, или пък в света на фактите се проявява и ви среща някакво [свръхсетивно] явление. Замислете се, каква неувереност, каква ужасна неувереност би навлязла в живота!

Но по същия начин, както бихте се чувствали, ако животът на всяка крачка ви лишава от пълен контрол относно това [разбиране], дали сънувате или стоите пред реалност, така е и когато ученикът стои пред вратата, пред Прага на духовния свят. Най-важното първо изживяване тук се състои в това, че, стоейки на Прага на духовния свят, той забелязва: от другата страна на този Праг се намира духовният свят.“2

По-нататък д-р Щайнер обяснява, че при първото достигане на Прага не можем да си послужим с нищо, което сме придобили от сетивното познанието. Рационалното познание от физическия свят не ни помага да разберем дали Пазача на Прага, изправящ се пред нас, е действително духовно същество или някакъв съновиден, илюзорен образ.

Защо се получава така? Става ясно от следното:

Извадка 2: Физическото тяло държи мислите, чувствата и волята ни в единство

„В наше време, когато хората не отдават голямо значение на онова, което свети от духовния свят, когато в нашата цивилизация хората отдават значение само на това, което е осезаемо, което може да се види физически, в нашето време, когато човек изцяло и напълно иска да привикне към увереността от външното, което дава животът между раждането и смъртта — в това време е особено трудно да се усвои способността за различаване на истината и заблужденията, на действителността и привидното в духовния свят. И в това отношение е необходима най-голяма сериозност.

На какво се дължи това? Виждате ли, когато вие, като физически човеци, имате работа с физическия свят, създавате мисли за този физически свят. Но едновременно с тези мисли при вас идват и впечатления от физическия свят. Тези впечатления от физическия свят идват в някаква степен на равнище под мислите, които носите. На вас не ви се налага да правите много, за да живеете в действителността. Действителността ви се разкрива като физическа действителност.

Съвършено различно е в духовния свят. В духовния свят трябва първо да пораснете. В отношенията си с духовния свят по-напред трябва да придобиете правилно отношение към собствената си истинна действителност. Тогава ще можете постепенно да достигнете до способността да различавате истината от заблужденията, действителността от илюзиите.

Когато сядате на стол — в този момент, когато вие не падате на пода, а в правилно положение можете да седите на стола, — вие знаете, че това е стол. Истински стол във физическия свят, а не просто илюзорен стол. Столът се грижи да се убедите в неговата реалност.

Всичко това го няма в духовния свят. Но защо всичко е такова във физическия свят? Във физическия свят всичко е такова по тази причина, че вашите мисли, вашите чувства и вашата воля във физическия свят се носят от физическото тяло като определено единство. Ви сте тричленен човек — мислещ човек, чувстващ човек и волеви човек. Но всичко това е благодарение на физическото тяло, тясно свързано с останалите [тела].

В мига, когато човек встъпи в духовния свят, тозчас той става тройно същество. Неговите мисли поемат по своя път, неговите чувства поемат по свой път, волята му върви по свой път. Това разчленяване, това разцепление на три се претърпява в мига на встъпването в духовния свят. И вие можете да мислите в духовния свят — да подхранвате мисли, които нямат нищо общо с вашата воля, — но тогава тези мисли са илюзорни. Вие можете да имате чувства, които нямат нищо общо с вашата воля, но тогава тези чувства водят към вашето унищожение, а не към вашето придвижване напред.

По-конкретно: в мига, когато човек приближи Прага на духовния свят, му се струва, че мислите му се разлитат във всемирното пространство и че чувствата му отстъпват назад извън пределите на спомените.“3

Следващата извадка е пряко продължение на предишната. Отделям я само с оглед на графичното и смисловото ѝ обособяване.

Извадка 3: Мислите се разпиляват, чувствата се връщат стотина години назад, а волята — чак в минал живот

„Обърнете внимание на казаното по-рано. Виждате ли, спомените — те са действително нещо, което се доближава плътно до Прага на духовния свят. Представете си, че сте преживели нещо преди десет години. То отново се надига в спомените. Опитът е налице. Доволни сте, основателно сте доволни от физическия свят, когато стигнете до достатъчно жив спомен. Но у този, който встъпва в духовния свят, работата действително се изразява в това, сякаш той се промъква отвъд спомените, сякаш отива по-далеч от спомените. Преди всичко той отива по-далеч от физическия земен живот. Той се връща отвъд пределите на своето [физическо] раждане.

И встъпвайки в духовния свят, тозчас чувствате, че чувствата не остават при вас. Мислите поне остават в околния свят. В известен смисъл те се разсейват в мировото пространство. Чувствата излизат от света и относно чувстването се налага да се запитаме: къде се намираме всъщност? Ако сте навършили петдесет години, то вие сте се върнали по-далеч назад във времето от петдесет години; върнали сте се 70, 90, 100, 150 години назад. Чувстването напълно ви извежда от пределите на това време, което се изживели от ранното си детство [насам].

А волята, ако я приемате сериозно, ще ви поведе още по-далеч назад — в миналите земни животи. Ето какво настъпва в този миг, скъпи мои, щом се приближите към Прага на духовния свят. Тясната връзка [между мислите, чувствата и волята], която осигурява физическото тяло, се прекъсва. Вече не се чувствате заключени в границите на кожата си, а се чувствате разчленени.

Чувствате, сякаш мислите, които по-рано са били удържани от вашите чувства, се излъчват в мировите пространства и се превръщат в мирови мисли. Чувствате себе си така, както по времето, когато сте живели непосредствено в духовния свят — между последната смърт и текущия земен живот. А чувствате своята воля като в предишните земни животи.

Но това разчленяване на човешкото същество — описал съм го в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ — това разчленяване на човешкото същество създава трудности за влизането в духовния свят…“4

Д-р Щайнер резюмира трудностите, а тук ще обобщя неговите думи:

Мислите: понеже се разпръскват в околния всемир, трябва да развием способности да не губим своята възприемчивост на мислите, които „губим“ при разпиляването им, и на тези, които може да ни даде самият всемир.

Чувствата: те вече не са пронизани от мислите, тъй като, както стана дума, мислите се разпиляват във всемира. Само при дълбоко почитание, всеотдайност и молитвено настроение можем да се обърнем към онези същества, с които сме прекарали в духовния свят между предишния земен живот и текущия. Но, ако в текущия си земен живот сме възпитали такова чувстване на духовния свят, то не се губи на Прага.

Волята: когато се отдаваме на волеизявления, които искат да се потопят в миналите земни животи, настъпва огромна трудност, защото в душата ни възниква сила, притегляща всичко, което е низше в нашето същество. А от това произлиза и затруднението да се прави разлика между истина и илюзия. Д-р Щайнер дава пример с медитациите, при които човек мисли, че напредва духовно, но всъщност не е така, защото медитацията му не е честна — човек се разглежда само от благоприятна светлина или с оглед на доброто мнение за него от другите хора.

Цялата втора половина на този урок е изпълнена с мантрични упражнения. От обясненията се подразбира, че те целят да помогнат на човека да се справи с трудностите от троичното разчленяване на съществото му, докато се намира на Прага пред духовния свят. Както стана дума в началото, не са толкова важни думите в мантрите, а ритъмът и хармонията на речта, както и настроенията (чувствата), носени от тях.

Превод от руски: Иван Стаменов

Източник:5 „Школа Михаила“ (GA-270)



Бележки:

  1. Заглавието на публикацията, вътрешните заглавия на извадките, поясненията в квадратни скоби и почернянията на някои сведения са от мен — бел. И.С. [^]
  2. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 53 [^]
  3. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 54-56 [^]
  4. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 56-57 [^]
  5. Изд. „Ключи“, Санкт-Петербург, 2014 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Извадки от трети езотеричен урок (GA-270): Човек се разчленява на Прага"

  1. Дорина Василева  10.03.2018 г. | 18:04 ч.

    Благодаря за превода!
    Снощи бях на „Синята птица“ на Метерлинк, в Народния театър, постановка на М.Куркински
    Впечатляваща игра! Видях истински човешки сълзи в главния герой.
    Щайнер и Метерлинк са съвременници и взаимно доста се „коват“ по онова време.
    Щайнер признава таланта на Метерлинк, но посочва и недостатъчното му вникване в същността на Духовния свят. Все пак, Метерлинк е философ и художествен автор, при това символист, което предполага особен начин на мислене, който обаче е далеч от духовно-изследователската сила на посветения Щайнер да вниква в свръхсетивния свят.
    Извадките от третата лекция са в особен синхрон с основните идеи на тази пиеса – какво се случва, какво изживяват две чисти човешки същества – в пиесата деца, срещайки се в „съня си“ с фея, с Нощта, със Светлината, с Огъня и Водата, с хляба…, с идеите за човешките нещастия, с идеите за човешките радости, с груповата душа на определени животни, с етерните същности на дървета, с Времето, с неродените още души… в търсенето на Синята птица, с която да спасят внучката на една съседка – едно дете, което страда, защото не намира щастие в нищо. Един диамант може да ги връща в миналото и да ги отвежда в бъдещето – героят винаги слага ръка на сърцето си, когато тази сила му е нужна. Накрая синята птица се оказва… в самия дом на децата. Те я търсеха в страната на спомените, а тя се оказа в земния свят… Голяма и силна метаморфоза преживяха тези души по време на своето „пътуване“ в Духовния свят!
    Чудесен спектакъл, дълбоко вълнуващ и насочващ нашите мисли в истинските дълбини и космичност на Духа! 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.