Кои са бежанците от Троя, на които са наречени Азгард и Азовско море

И смешни ли са шведите, когато опитват да се изкарат потомци на траки...

През 2005 година преведох една статия, в която шведски автори опитват да посочат родствени връзки между скандинавците и тракийците. Единственото, което постигат, е да предложат сведения, че потомци на троянците, живели на север от Черно море, вероятно са имали търговски отношения и с някои германски племена, живели по-далеч на север. Също — че някои от персонажите в скандинавската митология може да са вдъхновени от тракийски владетели и селища. Но „солидните доказателства“, които обещават в началото на изследването си, всъщност са наивни и несериозни.

Публикувам отново1 тази статия заради интересните отправни точки относно тъй наречените аезири — тракийците, заселили се на север от Черно море сред кимерийците и скитите. Темата за аезирите, свързвани с митологичния Азгард и днешното Азовско море, беше повдигната наскоро във форума. Новата версия на материала е с актуализиран превод и добавени допълнителни бележки под черта. — Иван Стаменов

* * *

Има солидни доказателства, че предците на шведите са мигрирали траки — агресивни бегълци и мореплаватели, които идват от древния град Троя. Той е разположен в северозападната част на Мала Азия (днес северозападна Турция) и беше открит през 1870 година.

Според египтяните Троя е бил заселен около 2500 г. пр. Хр. при „нашествие на хора от морето“.2 Тези хора били наречени траки от гърците и известни с това, че използвали кораби, железни оръжия и коне. Троя (наричан още Трой, Тоас или Илиум) е известен като център на древни цивилизации. Неговите обитатели са наричани троянци (също — траянци и траки, а по-късно дардани от Омир и фриги или анатолци3 от други), а езикът им е бил тракийски или тракоилирийски.

Свидетелствата сочат, че град Троя е претърпял години на война, конкретно с гръцки и египетски армии. Известната Троянска война се е водила между гърците и троянците, всеки със своите съюзници. Троя е бил превърнат в руини след 10 години на битки с гърците.4 Датировката на събитието традиционно се сочи между 1194 и 1184 г. пр. Хр. Този период исторически е наричан Падането на Троя. Градът е бил напълно опустошен, което се потвърждава от това, че градът е безлюден до към 700 г. пр. Хр.

Хиляди троянци напуснали Троя веднага след войната — около 1184 пр. Хр. Други останали между 20 и 50 години след войната, когато приблизително 30,000 троянци/траки внезапно изоставили Троя, както сочат Омир (гръцки поет, 8 век пр. Хр.) и други източници (на етруски, меровинги, римляни и скандинавци). Тези истории потвърждават последните дни на Троя и описват преселенията на троянците, след като гърците сриват града. Повече от половината троянци тръгват по река Дунав и се заселват в Италия, давайки начало на етруската култура. Етруските стават доминиращият фактор за развитието на Рим, а по-късно се борят с римляните за регионално господство.

Останалите троянци — предимно войници и водачите им, общо 12 хиляди, се отправят на север от Черно море към Маре Меотис (Mare Moertis,5 „плитко море“, където се влива р. Дон, кавказкия регион на южна Русия) и около 1150 пр. Хр. създават царство, наречено Сикамбрия (Sicambria). Римляните по-късно ги наричат сикамбрийци. Местните (скити-номади) наричат троянските завоеватели „железните хора“ или Aes на собствен език.6 Тези Aes (също As, Asa, Asen, Aesar, Aesir, Aesire, Esir или Asir) скоро построяват известния укрепен град Азгард (Aesgard или Asgard), описван като „Троя на севера“.7

И други източници потвърждават, че троянци са дебаркирали на източните брегове и със своите изключителни оръжия са превзели земите, станали известни като Asaland (земята на аезирите) или Asaheim (дом на аезирите). Някои историци предполагат, че Один, който е почитан като бог от викингите езичници, всъщност е бил тракийски/аезирски водач, който царувал в Сикамбрия и живял в града Азгард през първи век пр. Хр. Той назначил владетели на града по примера на Троя — управници, които да налагат законите. Също така съставил списък със законите като тези в Троя, към които троянците били привикнали.

Историците определят народа Aesir като трако-кимерийци, тъй като троянците са с тракийски произход. Кимерийците са древен народ, който е живял между траките, докато изцяло е бил претопен в тракийската култура.8 Гръцкият историк Херодот отбелязва през 440 пр. Хр., че траките са вторият по големина народ в света, който е превъзхождан по численост само от индийците. Той сочи и че земите на траките били огромни. Землището на траките включва украинските степи и голяма част от кавказкия регион.9

Според Флавий Йосиф (Flavius Josephus — еврейски и римски историк, 1 в. н.е.) потомците на Тирас (Tiras) — внук на Ной – са наричани Tirasians. Римляните ги наричат Thirasians. Гърците ги наричали Thracians и по-късно — Trajans, първоначалните жители на Троя,10 от които се бояли, понеже били грабители и пирати.11 Историята показва, че те наистина били изключително бесен народ, което се дължало на постоянното „прекаляване с пиенето“, както пише един историк.12 Те също така са описани като „червендалести и синеоки хора“.13 World Book Encyclopedia твърди, че са били „диви индоевропейци, които обичали войните и грабежите“.14

Руският историк Николай Л. Чировски описва пристигането15 на траките и как те бързо започнали да доминират в земите по източните брегове на реката Дон. Тези хора местните наричали Aes, а по-късно Aesir (в множествено число). Доказателства, че Aesir (железните хора, железният народ) са троянски бегълци, се намират в местни и римски исторически източници. Потвърждение е и фактът, че част от Черно море е прекръстена от Маре Меотис на „Железно море“ (Iron Sea) или Sea of Aesov на тамошен език. Името се е запазило и до днес като Азовско море. То се намира в южната европейска част на Русия и се съединява с Черно море.

Аезирите са известни с боравенето с железни оръжия. Те всявали страх със своите бойни кораби, жестокостта си по време на сражения и бързо овладели търговията към север, ползвайки реката Дон като основен маршрут за търговия. Аезирите доминирали района около Азовско море почти 1000 години, въпреки че околните местности на север и изток са били известни като земи на скити.16 Аезирите се сражавали със скитите за надмощие, но в един момент сключили примирие. Установените търговски отношения със скитите и силните културни връзки ги направили обединени по религия и закон. Също така Аезирите са търгували и много по-далеч на север (от Дон).17

За първи път далечните земи на север са описани през 330 г. пр. Хр. от гръцкия изследовател Pytheas от Масалия. Той нарича района Туле (Thule), който бил най-далечен от всички царства и затова се предполага, че е към норвежките брегове, където летните нощи са много кратки.18 Pytheas превежда Thule19 като „мястото, където слънцето отива да почива“, което идва от германската дума с корен Dhul-, значеща „спира на място, почива“.20



Бележки:

  1. Първоначално статията беше за един блог отпреди 13-15 години, който предшестваше „От Извора“. [^]
  2. Не ми е известно такова египетско сведение. Но ми е известно, че древните египтяни и древните фригийци (тракийски народ) са извеждали произхода си от потънал континент в морето, наричан по-късно Атлантида от гръцкия философ Платон. Египтяните и фригийците, наричани също троянци, са спорели кой от двата народа е по-древен, като фригийците спечелили спора. [^]
  3. Добавянето на анатолците е произволно. Жителите на Анатолия са наричани по-скоро сирийци от древните автори. [^]
  4. В „Илиадата“ на Омир никъде не се споменават елини или гърци. Предполага се, че ахайците са били такива по онова време, но това е теория. [^]
  5. Почти съм сигурен, че латинизираното име е сгрешено от авторите. [^]
  6. Как може да се говори хем за „местни“, хем за „номади“? Това е нонсенс. Откъде шведите знаят скитски език и откъде е сведението им за значението на Aes? [^]
  7. Любопитно ми е дали този Азгард имат нещо общо с Мистерийния център на великия посветен Скитианос. Интересно е още дали ме лъже интуицията че Азгард всъщност е „Аз-град“, тоест „град на онези, които се наричат Аз“. [^]
  8. Кимерийците не са живели между траките, а сред скити, доколкото са били нещо различно от тях. Древните автори описват смесени бракове между трако-мизийски и скито-кимерийски аристократи, съвместното им участие във войни — било като съюзници, било като врагове, — значителен културен обмен, за което свидетелстват общите им Дионисиеви празници, но това с „претопяването“ е волна интерпретация. За да се говори за претопяване, по-напред трябва да се докаже, че траки и кимерийци са говорили съвсем различни езици и че са имали културни разлики. [^]
  9. Това е вярно само ако приемаме скито-сарматите за клон на траките. [^]
  10. Абсолютно не е вярно, че Trajans е по-ново име за Thracians. Прозвището „траки“ за предците ни се използва и през късното Средновековие, докато още преди Христа гръцките автори все по-често са разглеждали историята за Троянската война като легенда. [^]
  11. Това е измислица. Точно обратното — гърците са били грабителите и пиратите, като дори се хвалят за това в старите си творби, начело с „Одисеята“. Траките са владели моретата само в периода около Троянската война и за сравнително кратко време, тъй като гърците монополизират този занаят. [^]
  12. Кой е какъв е този историк? Древен или съвременен е? [^]
  13. Това описание всъщност е на Хипократ и се отнася за скито-сарматите от земите на север от Черно море: „Те са руси и синеоки, а тялото им червенее, защото го пече студът.“ [^]
  14. Това е възможно най-глупавата извадка, която може да се вземе от една енциклопедия, защото е валидна за абсолютно всяко племе, населявало Европа и Азия по онова време. [^]
  15. Чировски свидетел ли е бил, та описва нещо, което не се споменава в нито един древен източник? И няма как да се споменава, защото траките предшестват дори гърците на Балканите и периферните области. [^]
  16. Не е ясно какво се противопоставя чрез „въпреки че“, но е пределно ясно, че авторите изобщо не са наясно с историята на Скития, нито даже с нейните географски граници и площ. [^]
  17. Целият този абзац прелива от свободни съчинения и противоречиви умозрения. [^]
  18. Много хубаво, че някой древен автор се е сетил да пише за далечните земи на север, но какво общо има това с историята на скитите и траките? Може би ще стане ясно от следващото изречение? [^]
  19. А какво общо има Туле с аезири, троянци, траки и скити?! [^]
  20. Интересното е, че германската дума с корен Dhul- е твърде сходна с тюркската дума с корен Dhur-. И на съвременен турски думата „Дур“ означава „спирам на място“, „стой“. Значи, шведите доказват, че по-скоро имат нещо общо с турките, а не с траките и троянците. Почитаемите шведи вече откраднаха историята на гетите, но явно им се иска да прилапат цялото тракийско пространство. Опасно занимание е, защото се закачат с потомците да на бесните и войнствени аезири. 😉 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Кои са бежанците от Троя, на които са наречени Азгард и Азовско море"

  1. Varna Mapper  07.03.2018 г. | 22:26 ч.

    То и немците се опитват да докажат, че се готи(гети), но истината е друга. И се съмнявам особено шведите(с техните извратении) да са потомци на храбрите и доблестни траки.

  2. Антиантихрист  08.03.2018 г. | 07:41 ч.

    Сега нали има ДНК тестове с които лесно може да се види кой кой е, те какво показват?

  3. Varna Mapper  08.03.2018 г. | 22:42 ч.

    Ми аз туй се чудя… Ако направят ДНК тест бързо ще се види, че не да никакви траки. По-скоро българи, румънци и сърби имаме тракийска кръв.

  4. Стопанина  09.03.2018 г. | 16:09 ч.

    Ако направят ДНК тест бързо ще се види, че не да никакви траки.

    Правени са тестове – не са. 🙂

    По-скоро българи, румънци и сърби имаме тракийска кръв.

    Гърци и западни турци – също.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.