Извадки от втори езотеричен урок (GA-270): Духовни истини и Ариманови лъжи

Из лекция на Рудолф Щайнер, държана на 22 февруари 1924 г. в Дорнах

Предишни извадки от урок: 1

Вторият урок започва с повторение на основното в първия. Причината е, че към езотеричния курс на антропософската Школа, както изтъква д-р Рудолф Щайнер, се присъединяват нови слушатели. При повторението на сведенията постепенно се откроява все по-настойчиво, че човек трябва да има един неизменен спътник по пътя към истинското духовно познание. Този спътник е особеното настроение. При него чувстваме, че сме изправени пред въпроса „кой съм Аз“ и пред предизвикателството „познай себе си“.

Това настроение ни подсказва, че отговорът на въпроса и решението на предизвикателството не може да се получи от външния свят — светът на сетивата с неговите илюзии (майя). Така лека-полека стигаме до…

Извадка 1: Истината не се дава на улицата

„И отново — работата се състои в това, скъпи мои, че пред духовния свят, за благото на неподготвения човек, стои Страж. Тепърва ще се запознаваме с него в близко време. А работата е там, че трябва периодично да подновяваме това настроение в нас, за да добием чувството за приближаване към този Страж, и да си изясним, че е необходима определена душевна настройка, за да придобием действително познание, действително разбиране.

Ако това действително познание се преподаваше, бих казал, на улицата, на всички хора, както е свойствено за текущия материалистичен век, това би било лошо за човека, ако го получи, без да е подготвен. Той не би го приел в настроението, което би трябвало да бъде подготвителното познавателно настроение.“1

Следват „мантри“,2 изпълнени с образи, които позволяват да се поддържа необходимото настроение, за което става дума.

Извадка 2: И още за нужното настроение

„Трябва да намерим мъжество и огън, за да насочим мисленето си към активност. Когато работим в обичайното си съзнание, създаваме произвол — създаваме нещо, което не се явява истинско. Когато правилно се подготвяме за творчески размисъл, тогава в нашите творчески мисли се влива духовният свят. И тогава от познавателното мъжество, от познавателния огън и от познавателното съзидание ние пораждаме истинската ориентация в духовния свят.

На това място има кратка „мантра“.

Тези настроения могат да ни отнесат толкова надалече, че правилно да почувстваме — ние, понеже сме човеци, сме длъжни да оживеем в себе си, за да влезем в духовния свят като зрели човеци, истински човеци, действително живи човеци. В обикновения си живот човек вече чувства по отношение на най-баналните въпроси, че животът е сериозен, а не игра. Но това, което трябва да ни отведе до познанието, не ни побутва толкова силно, колкото нещата във външния живот — то трябва да се приведе към движение именно в душата. Само чрез това е лесно да влезем в играта. Да, казват за самата игра, че била сериозна. Но [хората] страшно вредят на себе си и на другите хора, когато превръщат духовния живот в игра; когато в най-дребните неща не съединяват стремежа си към духовното с пълна сериозност.

Тази сериозност в края на краищата не се нуждае от проявления на сантименталност. В това няма целесъобразност. Сериозността по отношение на някои жизненоважни връзки обикновено прави хумора необходим. Но тогава хуморът трябва да бъде именно сериозен.

Това, което противопоставяме тук между сериозност и игра — това не е сантименталност, не е фалшиво благочестие, не е театрално3 вдигане на очите към небето, а възможността действително да се отдаваме на духовния стремеж и непрекъснато, упорито, настойчиво да живеем в този духовен стремеж.“4

По-нататък д-р Щайнер обръща внимание на огромното значение, което е имало наскоро приключилото Коледно събрание за цялото антропософско движение. Той дори определя Коледното събрание като момент, в който е започнал вторият етап на антропософията. Според него при това събитие тя е била, цитирам: „основана наново“.

Между редовете се усеща намек на д-р Щайнер за разочарованието му от много хора, които са били привлечени в „първия етап“ на антропософията. Това обяснява решението му да основе езотеричната Школа за по-строго подбрана публика. Същото се подразбира и от думите, с които продължава…

Извадка 3: Лъжата няма място в езотеричния живот

„Но всеки, продължаващ да следва старите навици, обременява съответното си напредване в този курс. Обикновено на това не се обръща внимание, но е така. В езотеричния живот не съществува възможност да се прави това, което обичайно царува навсякъде в живота — лъжата да се представя за истина. […] В езотеричния живот не действа друго освен истината. Вие можете заради тщеславие да добавите нещо от личната си окраска, но един такъв придатък не прави впечатление на духовния свят. Неукрасената, неподправената истина — ето това действа в духовния свят.

От това можете да изведете извода, колко се отличават духовните реалности, които сега, както и винаги, действат под повърхността на битието, в сравнение с това, което е съставено от огромно количество лъжи и представляващо външния [наш]5 живот. Защото в това, което днес живее между хората, има твърде малко истина. И да извикваме това пред душата — това принадлежи към началото на усилията във вътрешния живот на този клас [от Школата].“6

Извадка 4: Същността на съвременните мисли

„Мислите, с помощта на които ние тук, в сетивно възприеманата област, постигаме толкова много, се явяват труп на нашето душевно същество пред лицето на боговете. Като стъпваме на земята, в нашата земна епоха ние сме умрели в мисленето си. Смъртта на мисленето се подготвяше постепенно от 333 година след Христа. От тази среда на четвъртия следатлантски период, от 333 година, постепенно се подготвяше умъртвяването на мислите. По-рано в мислите все още се изливаше живителна сила, остатък от предземното битие. И когато гърците мислеха, когато източните хора мислеха — те чувстваха в мислите живото действие на Духа, действията на боговете. Тези източни хора, тези древни гърци, когато мислеха, знаеха, че във всяка мисъл живее бог. Това е изгубено. Мисленето стана мъртво. И ние сме длъжни да последваме призива на епохата, който чуваме от Стража:

На това място има кратка мантра.

Тази мирова епоха започна в 333 година след възникването на християнството, в четвърти век, след като изтече първата третина на четвърти век. А сегашното мислене, каквото навсякъде прониква света, отчетливо е пронизано от силата на смъртта, а не от силата на живота. И мъртвите мисли на 19 век извикват мъртвия материализъм на повърхността на човешката цивилизация.“7

Следващата извадка е пряко продължение на предишната. Отделям я, за да бъде графично обособена, тъй като става и по-конкретна. Посочва се източникът на мъртвите мисли — Аримановите духове.

Извадка 5: Как Ариман превзема чуждия му свят на чувствата

„Обратно е положението с чувствата. Великият ариманичен враг на човечеството — Ариман, още не успява да умъртви чувствата така, както той е умъртвил мисленето. Чувството е все още живо в човешкото същество и през съвременната световна епоха. Но човек е ограничил това чувство в пълното си съзнание и до голяма степен то е наполовина в несъзнателното. Чувството се надига в душата. Но кой има власт над него, както има власт над мислите си? На кого му е ясно какво живее в чувствата, както му е ясно какво живее в мислите?

Да вземем само едно от печалните — печални от гледна точка на Духа — явления в наше време, мои скъпи приятели. Хората, когато те ясно мислят, се явяват граждани на света, защото те чудесно знаят: мисленето прави човека човек, дори когато то е мъртво в съвременната световна епоха. Но в чувствата си хората са разделени на народи и те позволяват на това несъзнателно чувство да действа в най-лоша степен особено в наши дни. И от това неопределено чувство, заради което човек се чувства като принадлежащ само към определена човешка група, в днешния живот навсякъде възникват раздори.

Истина е, че световната карма ни поставя в определена човешка група и нашите чувства служат като инструмент8 на световната карма, когато се озоваваме в определено племе, в този или друг клас, в този или друг народ. Не се озоваваме там чрез мислите си. Стига да не е украсена с чувство или воля, мисълта е една и съща по целия свят. А чувството се разпределя според различните области на света. Чувството е заключено наполовина в несъзнателното — то живее, но се намира в несъзнателното. Затова Аримановият дух, тъй като няма влияние в чувствения живот,9 използва всяка възможност, за да завладее чувстването в несъзнателното. И той частично го постига, като смесва истините със заблуждения.10 Всички предразсъдъци на нашето чувстване са украсени от Ариманови влияния, Ариманови импулси.

Това чувстване трябва се изправи пред нашата душа, ако искаме да влезем в духовния свят. Длъжни сме да развиваме самопознание по отношение на чувстването. Непрестанно оглеждайки се в нашето същество, трябва да сме способни да кажем: що за човек сме като чувстващо човешко същество? Това не ни се получава лесно. По отношение на мисленето ни е сравнително лесно да добием яснота за самите нас. Наистина, не всеки път го правим, но по-скоро бихме казали: ти съвсем не си гений, а за ясните мисли ти липсва това или друго. Във всеки случай, ако не постигаме яснота относно нашето мислене, не ни го позволяват тщеславието и безхарактерността.

Но по отношение на чувствата ние по никакъв начин не стигаме до това, което действително изправя самите нас пред душата ни. Ние винаги сме убедени, че сме на прав път в чувствата си. Затова сме длъжни истински интимно да се вглъбим в душата си, ако искаме да се охарактеризираме пред самите нас като чувстващи същества. Все пак се налага да го правим. Ние се повдигаме само заради това, че понякога с цялата си съвест се опознаваме като чувстващи човешки същества; само заради това се издигаме над преградите, които вторият бяс издига пред нас по пътя ни към духовния свят.“11

В последната третина от лекцията д-р Щайнер дава многобройни „мантрични“ текстове, помагащи на слушателите да разберат и евентуално да преодолеят описаните дотук препятствия. На едно място изрично подчертава, че ариманичният дух, който господства във волята ни по кармични причини, може да бъде преодолян само чрез мъжество в стремежа за духовно познание. Идеята, че Духовната наука действа като изгаряща сила върху Ариман, причинява му ужасна духовна болка и го заставя да отстъпи от властта си над човека, който я изучава и се изпълва от нея, е тема, разглеждана и в публичните антропософски лекции.

Към трети урок »

Превод от руски: Иван Стаменов

Източник:12 „Школа Михаила“ (GA-270)



Бележки:

  1. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 32 [^]
  2. Както обясних в първата част, има обективни и субективни причини, заради които не бих си позволил да публикувам мантрите в каквато и да било форма. [^]
  3. В ориг.: игриво, палаво. [^]
  4. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 36-37 [^]
  5. Тази добавка в квадратни скоби очевидно е от руския преводач или редактор. Според мен е произволна, защото „външният живот изобщо“ и конкретно „нашият външен живот“ не означават едно и също. А тук, както изглежда, д-р Щайнер говори за външния живот като цяло и го разграничава от езотеричния живот, който би трябвало да водим. Това, че говори в общи линии, проличава още в следващото изречение. [^]
  6. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 38-39 [^]
  7. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 41-42 [^]
  8. В ориг.: орудие — оръдие, оръжие, средство. [^]
  9. Ариман работи в етерното тяло на човека и по този начин влияе върху мислите. Луцифер работи в астралното тяло на човека и влияе върху чувствата. При определени обстоятелства обаче Луцифер може да се проявява и в етерното тяло, когато например заради страх то излезе извън очертанията на физическото. В това сведение на д-р Щайнер пък се разбира, че Ариман при определени обстоятелства косвено въздейства върху чувствата в астралното тяло. [^]
  10. Този въпрос се разглежда и в публичните лекции. Когато Ариман създава криви представи и внася заблуждения в мислите, например представители на един народ могат да реагират със съответните чувства към представители на друг народ или към целия чужд народ. Давам пример с народите, понеже д-р Щайнер дава този тон и неведнъж е изтъквал, че чувствата и мислите, обуславящи национализма, се явяват най-мощния антихристиянски импулс в нашата епоха. [^]
  11. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 42-43 [^]
  12. Изд. „Ключи“, Санкт-Петербург, 2014 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Извадки от втори езотеричен урок (GA-270): Духовни истини и Ариманови лъжи"

  1. Дорина Василева  28.02.2018 г. | 11:40 ч.

    Благодаря! Усетът ми подсказва засега да не ги пускам в мелачката FB, въпреки, че в антр.групи със сигурност има хора, за които това са важни сведения. Как е най-добре да се постъпи за самите материали?

  2. Стопанина  28.02.2018 г. | 12:04 ч.

    Усетът ми подсказва засега да не ги пускам в мелачката FB

    И правилно.

    Как е най-добре да се постъпи за самите материали?

    Ако някой се нуждае от тези сведения, Провидението лесно ще намери начин да го доведе тук.

    Отделно: не знам кога ще мога да продължа тази поредица. Налага се в следващите дни (само да не се окажат и седмици) да работя върху другия блог, откъдето идват половината ми приходи. Налага се да замразя и работата по книгата.

    Хич не ми е присърце, но това е положението.

  3. Петьо  01.03.2018 г. | 21:13 ч.

    Между редовете се усеща намек на д-р Щайнер за разочарованието му от много хора, които са били привлечени в „първия етап“ на антропософията.

    Подобно настроение се усеща и в лекциите предшестващи споменатото Коледно събрание.

  4. Дорина Василева  02.03.2018 г. | 09:02 ч.

    В контекста от цитираното от Петьо и от усета, който е придобил от предшестващите Коледното събрание лекции, има и още сведения за дейността на Щайнер в тази насока, още и още да стесни кръга, ядрото, на най-вътрешно запознатите с дълбините на Антропософията. Явно разочарованието му да е било огромно! Човек като него, от такъв ранг, месеци преди преминаването на Прага, за което със сигурност е знаел, че му предстои, не би се поддал обаче на емоциите си, за да прави каквото и да е на такава основа. До последно той е работил с поглед в бъдещето, с надежда, че има кой да продължи – „виждал е“ продължението. Той е работил за бъдещите поколения, за тези, които ще дойдат след тази първа вълна. Но дали за отново инкарнираната днес /членове на АО в световен мащаб може би са на 60-70 год. възраст – приемете това повече като мое размишление!/ първа по негово време вълна, която трябва да преповтаря този Първи окултен клас днес, в затворените си потайни срещи, забранявайки дори тези лекции да се представят на „външните“ хора с дълбоки интереси? От две сигурни места знаем, че е подготвил уроци за втори и трети окултен клас, извън известните ни събрани съчинения. Тези лекции, доколкото разбирам от едно изказване на руски антропософ, вече са разкрити, явно с достъп до тях. Логично можем да си зададем въпроса: Може ли един човек в своя земен човешки живот да премине и през трите окултни класа. Това ли е имал Щайнер предвид?! Със сигурност – не. Тогава?!

  5. Агамемнон  02.03.2018 г. | 13:46 ч.

    @Дорина Василева

    От две сигурни места знаем, че е подготвил уроци за втори и трети окултен клас, извън известните ни събрани съчинения. Тези лекции, доколкото разбирам от едно изказване на руски антропософ, вече са разкрити, явно с достъп до тях.

    Бихте ли цитирали двата сигурни източника, от който се знае за съществуването на втория и трети окултен клас. И ако има достъп до тях къде могат да се намерят и на какъв език?

  6. Доринa Вaсилевa  02.03.2018 г. | 14:27 ч.

    Прочетох зa първи път зa Втори окултен клaс, редaктирaйки първaтa книгa нa председaтеля нa AОБ „Духът нa времето“. Тaм той дaвa информaция и кaк ще се нaричa, с кaкви цели ще бъде създaден. Товa беше преди 3 години.
    Сегa, в съвсем топлa стaтия зa aнтр.медицинa нa руския aнтропософ Игор Фишмaн, отново срещнaх тaзи информaция, но вече и зa трети ОК. Откъс вече пуснaх тук под стaтиятa „Рaзни рaмисли-12…“
    И, рaзбирa се, кaзвaх го нa шегa, и с усмивкa съм коментирaлa преди време, че някои вече първи клaс сa го минaли в предишнa инкaрнaция, нaпрaво дa постъпвaт във втори! 🙂 Не знaех изобщо зa следвaщите „степени“. Сегa гледaм нa товa по друг нaчин. Товa, което нaучих кaзвa много.
    Нямaм никaквa идея кaк и нa кaкъв език могaт дa се нaмерят. Лично нa мен ми е достaтъчно дa знaм, че ги имa, че Щaйнер е посял импулсa зa „следвaщите“.

  7. Gergana  02.03.2018 г. | 22:14 ч.

    Да раздвижа нещата малко. Аз бих разкодирала например Дейвид Айк като вълна на антропософията. Защо? Защото дава антропософско виждане на нещата, без да се титулува антропософ.
    Не в конкретно копиране и позоваване към Щайнер, но като една много раздвижена версия на същия, с много хумор в изказа и намерение в действието. Достатъчно е да погледнем над деветчасовата му изява „Събуди се!“ (Awaken!), за да разберем, че раздвижва съзнания. Това е такъв напредък. Не се шегувам. Обмислям тези коментари, както омбислих примерната мантра-обобщение, без тя въобще да е конкретна, в Зловещ събор на Новия световен ред вдига мерника на свободата

    Мисълта ми е. че Щайнер би могъл да влияе под ръководство на мислите-форми, които ни обгравдат. а и ние също.

    Затова тази поредица трябва да се извади на бял свят, за да изпълни мярката на благоволението.

  8. Gergana  02.03.2018 г. | 22:32 ч.

    Мисълта ми е. че Щайнер би могъл да влияе, под ръководството на Духа, на мислите-форми, които ни обграждат. а и ние също бихме им влияли, ако ги приемем насериозно, в смисъла на Божествено творение..

    Поправка на изречението.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.