Извадки от първи езотеричен урок (GA-270): Трите бесове от Бездната

Из лекция на Рудолф Щайнер, държана на 15 февруари 1924 г. в Дорнах

Докато чета „забранената книга“ (GA-270), ще подготвям статиите с най-важните и/или най-интересните сведения в тях.1 Започвам с извадки от първия езотеричен урок, който недвусмислено загатва, че основната тема в целия курс е Пазачът на прага. И по всичко личи, че целта на уроците е да подготви слушателите (или читателите) за неговото преодоляване. Книгата е изключително трудна за четене. Не само защото е на чужд език. Със сигурност езикът в антропософските уроци е много по-висок от руския език, на който ежедневно попадам в новинарски сайтове и разни форуми.

Друго затруднение идва от несигурността на руския преводач, който е превеждал от немски. Колебанията му се виждат на всяка втора страница. Но човекът е бил коректен. Там, където не е бил сигурен в превода на някоя дума, поставя в скоби немския оригинал. Озадачаващо е, че превежда, например, „сетивен“ като „чувствен“ свят. Това не е непременно погрешно от чисто езикова гледна точка, но е спорно дали е удачно от антропософска гледна точка.2

Най-голямото затруднение е в това, че книгата изобилства от мантрични текстове и сведения в стихотворна форма. Те не са преведени от немски на руски. Част от съдържанието им се подразбира от последващите коментари на д-р Щайнер, но подробностите убягват на читателя, който не работи с немски език. А тези мантри3 наистина са значителна част от всеки урок.

* * *

Извадка 1: Препятствията на епохата

„Препятствията по пътя на духовното познание, скъпи приятели, са съществували във всички времена. Хората от всички времена е трябвало да преодоляват едно или друго, да изоставят едно или друго, като са следвали призивите на строгия Пазач на прага пред духовния свят. Но всяка епоха същевременно има свои особени препятствия. А това, което произлиза от земната човешка цивилизация, в повечето случаи не е средство за съдействие, а е препятствие за влизането в духовния свят.4 И точно поради това, което произлиза от обичайната земна цивилизация, човекът от всяка епоха трябва да разпознава тези особени препятствия, които — произлизащи от съвремието му — се насаждат в природата му и които той е длъжен да изостави, преди да успее да пресече зиналата Бездна, за която стана дума.“5

Става дума за Бездната между сетивния и духовния свят. На прага на тази бездна стои Пазач, който спира всеки човек, който не е готов да навлезе съзнателно в духовните светове, да направи погрешна стъпка и да падне в Бездната. Сведения за това се намират и в други антропософски цикли. Препечатвам горното като встъпление към по-същественото изложение…

Извадка 2: Бесовете, спъващи познанието ни

„Това, скъпи мои приятели, са тримата велики врагове6 на съвременното познание и на съвременния човек.

Съвременният човек изпитва страх пред духовното битие на Твореца. Страхът стои дълбоко в глъбините на съвременната душа. И човек предпочита да се излъже за сметка на страха. Той облича страха си с всевъзможни лъжливи логически обяснения, чрез които му се иска да опровергае откровенията на духовното.

Чували сте, скъпи мои приятели, как от една или друга страна се изказват едни или други възражения против духовното познание. Те са съпроводени с порой от остроумия, порой от хитрости, порой от глупави логически аргументи. Но самата логическа обосновка никога не се явява причината, заради която този или онзи отхвърля духовното познание. В действителност това е духът на страха, който се спотайва във вътрешността и в дълбините на човека и който, явявайки се като призрак в главата, се преобразува7 в логическо обяснение. Това е страхът.

Но нека уточним, че не е достатъчно само да кажем: „Мен не ме е страх.“ Това, разбира се, може да го каже всеки. Преди всичко трябва да потърсим местообитанието и същността на този страх. В крайна сметка сме длъжни да признаем пред себе си, че по рождение сме възпитавани според текущото време, което е пропито от ариманичните духове на страха, както и че сме впечатлени от тези духове на страха. Понеже ние се лъжем по отношение на тях, в действителност те не се откачат от нас. По отношение на тези духове на страха, настанили се като чудовище във волята ни, на нас ни се налага да намерим способи и път — а тази Школа ще даде указания за тях — за придобиване на мъжество към познанието. За да се постигне истинско познание, не ни трябва онова, което днес често подбужда хората към знание — или поне те си мислят, че то ги подбужда към знание, — ами ни трябва само едно мъжество, вътрешно душевно мъжество, изпълващо със сили и способности, които могат да ни насочат към пътищата, водещи към истините и към реалния свят, изпълнен с духовно познание.

И вторият бяс,8 който, произлизайки от духа на епохата, днес се промъква в човешката душа, за да стане враг на познанието — този втори бяс, който се поражда навсякъде, накъдето се обърнем, в наши дни се приближава към човека от повечето съвременни литературни произведения, от повечето картинни галерии, от повечето скулптури, от повечето такива произведения на изкуството, от всевъзможните музикални творби. Той безчинства в училищата, грубиянства в обществото — този втори бяс чувства вътрешната подбуда да се подиграва цинично над духовното знание, за да не му се налага да признава страха си от Духа.

Тези подигравки не винаги се разпознават, защото това, което се крие в тях, хората не винаги го осмислят съзнателно. Но бих искал да кажа: само лека, тънка като паяжина преграда отделя от главното съзнание това, че в сърцето си днешният човек иска да се надсмива над действителното духовно познание. А ако насмешката стане явна, това се случва само тогава, когато именно повече или по-малко несъзнателната наглост на съвременния човек донякъде измества страха. Както и да е, подбудена от определени вътрешни сили, тя днес действа в дълбините на всеки човек против откровенията на духа. И тази насмешка (подигравка) се проявява по най-разнообразни начини.

И третият бяс — вялост в размишленията, склонност към удобство в мисленето. Това е такова мислене, което най-много от всичко на света би искало да прави кино — кино по тази причина, че тогава не е нужно мислене, а всичко се показва наготово на човека, а мислите му просто трябва да следват показваното. Днес даже науката би искала да проследява външния живот с помощта на пасивни мисли. Човек е твърде склонен към удобство, към отпуснатост, за да насочи мисленето си към активно състояние. Понастоящем човечеството се отнася към мисленето, както човек, който би искал да вдигне нещо, лежащо на пода, но въпреки това стои с ръце в джобовете и мисли, че така би вдигнал нещото от пода. Той няма да може да го направи. Точно заради това и мисленето, което сякаш е с ръце в джобовете, не може да обхване битието. Трябва да се раздвижим, трябва да помръднем ръцете си, ако искаме да вземем нещо; трябва да приведем мисленето си в активно състояние, в действие, ако искаме да обхванем духовното.“9

По-нататък д-р Щайнер описва по какъв начин Пазачът на прага ни представя тримата бесове, проявяващи се чрез нас, като външни образи:

Бесът на страха: като прегърбен звяр със слабо тяло и изкривено лице; цветът му е притъпено-синкав. Пазачът на прага ни казва, че този бяс е врагът на познанието вътре в нас, който залага капани на волята ни.

Бесът на насмешката: като същество с дребна осанка; сиво-жълто тяло и озъбено; то се хили насреща ни и ни спъва по пътя към познанието чрез действия в чувствата ни.

Бесът на мисловната вялост: като същество с мръсно-червено тяло и зинала паст; осанката му е дребна, а лицето му излъчва тъпоумие, тъй като мисленето му не желае да бъде активно. Пазачът на прага пояснява, че този бяс е враг на познанието, понеже влияе чрез съмнение за властта на Светия Дух.

Извадка 3: Качествата за прекосяване на Бездната

„Всички те [тези три бесове] ни правят по-тежки. И ако вървим към познанието за Духа заедно с тях, без да обръщаме внимание на предупрежденията от Пазача на прага, се натъкваме на нея — зиналата Бездна пред нас. Тя не трябва да се прекосява, докато носим със себе си тежести: страх, насмешка и съмнение. Прекосяването ѝ е възможно само когато мислите ни са обхванали духовността на битието; ако сме преживели в чувствата си духовното [съдържание] на битието; ако във волята си сме укрепили активното [начало] на битието. Тогава духовното, душевното, активното [начало] на битието се превръщат в наши крила, които ни освобождават от земните тежести. Тогава можем да се пренесем над Бездната.

Предразсъдъците10 са трите стъпки, които ни водят в Бездната, ако не сме усвоили мъжеството на познанието, огъня на познанието, съзиданието в познанието. Ако обхванем с мислите си съзидателното познание, ако искаме да активизираме мисленето си, ако искаме да се приближим към Духа не с вяла мудност, а приемаме Духа с вътрешен сърдечен огън, и ако имаме мъжеството да разбираме духовното наистина като духовно, а не го принуждаваме да се доближава към нас само в качеството на материални образи — тогава от нас израстват крила, които ни пренасят над Бездната до областта на познанието, по което днес копнее всяко живеещо честно със себе си човешко сърце.

Ето това, скъпи мои приятели, иска да предаде на нашите души това въведение — този първи урок, с който е длъжна да започне тази Школа на Духовната наука.“11

Извадките от следващия втори урок, на първо четене, ще бъдат по-малобройни или по-кратки.

Към втори урок »

Превод от руски: Иван Стаменов

Източник: „Школа Михаила“ (GA-270)12


Бележки:

  1. Естествено, преценката ми за важното и интересното ще бъде изцяло субективна. [^]
  2. По принцип чувствата се разглеждат в антропософията като нещо присъщо на астралното тяло и свързания с него астрален свят, а не с физическия свят, уловим от сетивните органи на физическото тяло. [^]
  3. Дори да разбирах мантрите, едва ли бих си позволил да ги публикувам в публичен материал от този тип. [^]
  4. Удебеляванията и курсивите в цитатите са мои — бел. И. С. [^]
  5. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 20-21 [^]
  6. Първоначалното представяне на тримата врагове е поднесено в матричен текст на немски език, който не превеждам. [^]
  7. В ориг.: метаморфизира. [^]
  8. В ориг.: зверь — звяр, чудовище, демон. [^]
  9. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 23-25 [^]
  10. Предразсъдъците под влиянието на трите обсъждани бесове. [^]
  11. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 26 [^]
  12. Изд. „Ключи“, Санкт-Петербург, 2014 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

85 коментара за "Извадки от първи езотеричен урок (GA-270): Трите бесове от Бездната"

  1. Gergana  26.04.2018 г. | 22:00 ч.

    Тъй като се събраха толкова много мнения, ще си позволя да прибавя и моето.

    От това, което съм прочела дотук в ГА 270 (всъпителните пояснения около изискванията на Рудолф Щайнер за членство в тази школа, както и обстоятелствата, които са довели до публикуването на стенографските записи, а също и първите 5 лекции в тяхната цялост, ведно с мантрите), в мен се поражда следната представа:

    Щайнер е държал достъпа до школата да бъде одобряван от (тогавашното) ръководство на школата. Особено се е настоявало, лекциите да са издържани в Духа на Живото слово, с всички произтичащи от това последици. Аз поне оставам с впечатление, че Щайнер е подготвял воини, които да служат на Духа на епохата. Като пиша „воини“, точно това имам предвид. Юнаци, казано по нашенски, които трябва да са напълно наясно, че излизат на бойното поле, иначе биха могли да бъдат разпердушинени от самия Дух, на когото се опитват да служат. Щайнер иска да постави пред (германските) членове живата субстанция на човешкото съществуване и да ги изпълни с нея. Естествено е, че се е отнесъл с цялата отговорност и съзнание за значението на тази мисия.

    Така или иначе, стенографираните беседи са излезли наяве и то мнооого отдавна. Ако ще се превежда нещо на български език (независимо дали Нели ще си преразгледа превода или други ще се заемат), не можем да подходим полвинчато и д превеждаме само извадки. Тук не става въпрос за снасяне на определени любопитни факти от духовния свят, които не са разглеждани по този начин в други лекционни цикли, тук става въпрос за оформяне на личности, проникнати от Азовото съзнание и знаещи конкретното си място и задача във Всемира. Трябва да се подходи с любов, мъдрост, обожание и разум.

  2. Лазар  26.04.2018 г. | 22:08 ч.

    С GA-270-1 (а) се запознах благодарение на гугъл преводач и подкрепям позицията на Нели. Усеща се разликата между възприемането на текста в неговата цялост и поместването на фрагменти в блога. Дори звученето е различно. Например гугъл от немски превежда – звяр и животно, а не бяс. Неизбежно е при преводите всеки преводач да остави свой личен отпечатък, но мисля, че по-важно е текстовете да ги има в цялостен вид, дори с неточности, които в последствие
    може да се коригират. Нели ако реши да направи публични преводите си на GA-270, надявам се да намери смелост за публикуване в пълен вид, включително и мантрите. Иначе се получават „бели петна“, което изглежда води до излишни спорове, спекулации, бележки под линия, вглеждане в буквите и прекалено интелектуализиране, което по мое лично мнение до голяма степен обезмисля идеята на текстове като GA-270 и GA-14. Не съм член на Антропософското Общество или антропософски школи/групи, и нямам отношение към вътрешните разногласия между антропософите, но мисля, че Рудолф Щайнер е бил в правото си да изисква питагорейска дисциплина и сериозно отношение. Трудно ми е да си представя как например учители, които не са навътре с антропософията и без самите те да са ясновиждащи могат да преподават на по-надарени деца със склонност към ясновиждане да речем, или пък да дават насоки на обикновени хора с интерес към антропософията. Просто са два различни свята и е нормално изискванията към определени групи вътре в Антропософското Общество да са по-високи и съответно да има/имало различия в методологията по която са се подготвяли. Ако се направи аналогия с питагорейството (akousmatikoi и mathēmatikoi) съм в графата „външни“ читатели и съм с предубеждението, че антропософите, които чета и слушам в youtube, са посветени в духовната наука, свръхсетивните светове, ясновиждането; наясно са с волята, мисленето, чувстването; пазачите на прага и т.н. Хората които се изявяват като автори, учители или лектори на тема духовна наука/антропософия ми се струва закономерно самите те да са преминали етапите на изследване на собствената си душевност, стъпка по стъпка, така че да служат за пример и да са компетентни в даването на насоки, без аудиторията им да се чуди дали лекторите имат реален опит със свръхсетивните светове, дали не са само „книжни антропософи“, или дали не са претърпели обрат в живота, както да речем Августин Блажени или апостол Павел.

    (Цензурирано от Стопанина. Тези текстове нямат място в публикацията, а още по-малко в коментарите под тях, като това важи в десетократно по-голяма степен, ако са преведени от машини.)

  3. Лазар  26.04.2018 г. | 22:09 ч.

    От GA-25 „Френски сказки“, Рудолф Щайнер за философията и философската мисъл:

    „Съвсем правилно е, че философията
    носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен характер.
    Философия значи любов към Мъдростта. А любовта е една сила, която
    има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа,
    в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност,
    която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество
    се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов
    към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази
    София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може
    да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото
    съществуване. Защото в крайна сметка представете си каква нелепост
    би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена
    един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително
    съществува. Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме
    в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът
    отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено,
    сухо, теоретично.“

    „Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството,
    че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това
    той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост
    както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение
    на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от
    този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество,
    когато назовава в себе си Човека-Дух, днес под една напълно забулена
    форма, чрез малката дума „Аз“. Когато произнасяме тази сричка: Аз,
    ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето
    физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално
    тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност. Ние
    чувствуваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът
    е само едно отражение, само един външен образ. Този Човек-Дух,
    който малката дума „Аз“ назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа
    Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една
    дреха.
    В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено,
    позволяваше на човека да чувствува присъствието на тази същност,
    независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този
    начин той знаеше за себе си, че е съставна част на един божествен свят.“

    (превод от френски Димо Даскалов)

  4. Нели  27.04.2018 г. | 04:00 ч.

    Дори така и не помести кореспонденцията, а отново я преразказа и интерпретира.

    Искам да знам по силата на какви ясно регламентирани правила, установени от Рудолф Щайнер, шепа хора ограничават достъпа до превода на езотеричните курсове.

    Кой на кого е ограничил достъпа до някой превод? Всеки преводач има право да предостави или не превода си. Никой друг не може да ограничава достъпа и никой и не го прави.
    Ти имаш вече текстовете и от тях ще разбереш кои са ясно регламентираните правила от Р. Щ. и какво е имал с тях предвид.

    Едно от тях: Всъщност би трябвало дори да избягваме да мислим за такова нещо, когато не можем същевременно да изпаднем в съответното настроение. За нещо, каквото е разгледаното днес, би трябвало да мислим само тогава, когато наистина можем да постигнем в дълбините на душата си това настроение, което просто се състои в това, да почувстваме как от мировите ширини, от космическите далечини величественото достига до нас като световна гръмотевица; как между другото звучи в нежен, призоваващ тон това, което идва от Пазача на прага и как тогава една от йерархиите по настоятелен начин говори към душата ни.
    Само когато си спомняме това и поднесем чувствата, свързани с този спомен, би следвало да мислим за тези мантри, да се свържем вътрешно с тези мантри, за да не им отнемем святостта, да не им отнемем силата, ако ги мислим с обикновеното сухо филистерско мислене, с което бихме ги мислили, ако не се поставим в съответната душевна нагласа и в съответното настроение.
    И от това че е така, би трябвало да почерпим вътрешното душевно настроение, за да чувстваме, че самопознанието на човека е нещо празнично, сериозно, свещено и би трябвало тези неща да се произнасят от душата вътрешно – да не говорим пък външно – само така, че да бъдат почувствани като нещо сериозно, празнично, свещено.
    Голяма пречка да се напредне по езотеричния път е, че многократно се разговаря за тези неща в различни клики, без при това да се изпитва това сериозно, празнично, свещено настроение, а дори, може би, и с известна доза суетност…

    Р.Щ. разказва за един случай на студент, който медитира и негов състудент в същата стая долавя мантрата, защото е имал способности на медиум. С това мантрата е изгубила своето въздействие.

    Така че не става въпрос не само за самите мантри и текстовете, а и основно за атмосферата, която създават човешките души с техните чувства, мисли и волеви импулси и действия. Тя е субстанцията, в която се потапя някое духовно същество или дори повече духовни същества.
    Институциите, формите имат своето значение, защото са свързани с духовете на формата, елохимите. И не е трудно да си представим какво се получава от цялата агресия срещу Антропософското общество, срещу самата школа, срещу хората, които дори да правят грешки, да не са съвършени, през изминалите години са допринесли много за живота на антропософията.
    Можем и да се представим с каква демонична атмосфера са оградени и се ограждат и въпросните текстове, дори само чрез напечатването им, чрез електронното им разпостранение, чрез обсъжданията в електронната поща, чрез дискусиите, изпълнени с агресия. И колко трудно е самостоятелно, отделно от основаната от Р.Щ. школа в опозиция да се създаде нова атмосфера, която да неутрализира вече създадената негативна атмосфера.
    В момента и аз участвам в създаването на такава негативна атмосфера.

  5. Стопанина  27.04.2018 г. | 09:22 ч.

    С GA-270-1 (а) се запознах благодарение на гугъл преводач и подкрепям позицията на Нели. Усеща се разликата между възприемането на текста в неговата цялост и поместването на фрагменти в блога.

    Лазар, опасявам се, че не си наясно с позицията на Нели. Не говорим дали тези текстове трябва да се четат в цялост или само извадки от тях, а за това, дали трябва да се качи някъде българският им превод, за да може всеки желаещ да ги чете, без да разчита на ужасните машинни преводи. Ако Нели някой ден разбере несъстоятелността на своята сегашна позиция и ми позволи да ѝ помогна с редактирането на превода, което е напълно нормалната и очаквана форма на сътрудничество в случаи като този, а след това поместим GA-270 във Виртуалния Гьотеанум, никой няма да чете мантрите с Google преводач или друго такова извращение.

    Естествено, евентуалната ми редакция би била безплатна, а за последващото разпространение във Виртуалния Гьотеанум съм готов да се съобразя с обичайния срок между излизането на печатното и електронното издание. Евентуалната поява на GA-270 за пълно изтегляне от архива напълно ще обезсмисли публикуването на цели уроци или извадки от тях в публичната част на блога. И ето така с няколко стъпки ще се решат всички проблеми с преводите и тяхната достъпност за хората, които ще бъдат отведени до тях чрез Закона „подобното привлича подобно“! Ще се реши и спорът дали GA-270 или само извадки „по правилата на школата“ могат и трябва да се „подмятат насам-натам“ в блогосферата.

    За жалост, иначе прекрасната и незаменима Нели в момента се е оплела в личните си интрепретации на едни правила, като напълно ѝ убягва същественото във ФАКТА, че GA-270 отдавна се разпространява в интернет на немски език. С нейната позиция, която ти подкрепяш, тя просто лишава българите от тези езотерични курсове, като ги кара да четат извадки, преведени от руски, или още по-лошо – засилва ги към машинни преводачи, включително на свещените мантри.

    Къде е разумът в това?! И нима в това нейно решение, включващо отказ от действие, също не се нарушават правила?

    Например гугъл от немски превежда – звяр и животно, а не бяс.

    И от руски може да се преведе така, но избрах бяс, защото не правя гугълско-машинални преводи, имам основания и мога да се аргументирам при необходимост. За внимателния читател от самото начало е предложена бележка под черта, която дава и буквалния превод, дава право на читателя да замества моя превод с буквалния при четенето, а това е нещо, което не се дава като опция от машинните преводачи.

  6. Дорина Василева  27.04.2018 г. | 09:26 ч.

    Как е възможно, Лазар, медитативни стихове на Щайнер да се превеждат с Гугъл преводач!!!
    Нели, тук има във всичките ни писания само и единствено желание за развитие, работа, задълбочаване, искрено търсене на подкрепа от живите духовни извори на Щайнер и конструктивизъм за действие.
    Ти не си отговорила на двата ми въпроса и не е нужно. Може би точно премълчаните отговори носят в себе си притеснение и напрежение. Но тези непремълчани въпроси са искрени, а не заядливи. И съдържат в себе си потенциал за съществена работа.
    Желая успешен и светъл ден на всички!

  7. Стопанина  27.04.2018 г. | 09:47 ч.

    Кой на кого е ограничил достъпа до някой превод? Всеки преводач има право да предостави или не превода си.

    Кратко и ясно: Ти, Нели, ограничаваш достъпа на желаещите до българския превод на GA-270. При това го правиш избирателно, защото познавам българи, които разполагат с превода – вероятно е твоят превод, защото би станало още по-интересно, ако се разбере, че вече има и алтернативен превод.

    Да, права си, че преводачът има право да НЕ предоставя превода си. За такова нещо НЕ е длъжен дори да оповестява мотивите си.

    Но когато преводачът предоставя мотиви, а те са основани на „правила на школата“ и получи предизвикателство да каже кои са тези правила на школата, не е редно да отклонява въпроса, като се позове на правото си да не предоставя превода, без да дава обяснения. Или пък да ни праща да четем правилата на чужд език, който може да не владеем добре, или още по-зле – да ползваме гугълски превод. Защото изглежда така, сякаш преводачът използва „правилата на школата“ за изкуствена на тежест на собствените си интерпретации на тези правила и на субективните си преценки кой има право да чете дадено нещо, а кой – не.

    Ти имаш вече текстовете и от тях ще разбереш кои са ясно регламентираните правила от Р. Щ. и какво е имал с тях предвид.

    Да, имам го. Ами ако не разбирах руски или не го разбирам достатъчно добре или ако руският превод не е читав? Разбираш ли какво те питам? – Защо трябва да чета на руски, немски, английски, а не на български, след като съм българин?

    Каквито и да са тези правила – ясно регламентирани или субективно интерпретирани – отново обръщам внимание на ФАКТА, който споменах и в отговора си към Лазар по-горе. А реалността, която не подлежи на никакви интерпретации, е:

    1. Уроците от Първи курс на школата вече са общодостъпни на немски език, въпреки че Щайнер, доколкото ми е известно, не е искал да се стенографират.

    2. Уроците се разпространяват в интернет ведно с мантрите.

    3. Има интерес към тези уроци от български читатели.

    4. Публикуват се извадки от тях, като възниква дискусия дали тези извадки са смислени без мантрите или водят до интелектуализация на антропософията, ако не включват мантрите.

    5. И да ги нямаше тези извадки – например ако ги сваля от ефира – читателите вече прибягват до машинни преводи на уроците и мантрите в тях, което пък повдига въпросът дали машинните преводи не „убиват“ нещо живо в мантрите!

    Ако разбираш тези пет ФАКТА ОТ РЕАЛНОСТТА, би трябвало да разбереш, че „правилата на школата“, дадени преди 100 години, отдавна са несъвместими с днешните ФАКТИ и действителното положение около тези уроци. Кутията отдавна е отворена и сега остава да решим какво ще вадят хората от нея. Нещата в крайна сметка опират до това, дали интересуващите ще четат извадки без мантри или машинни преводи на целите уроци, или… твоя превод.

    Опасяваш се случайно да не съгрешиш спрямо „правилата на школата“, ако евентуално направиш превода си достъпен за българските читатели. Това, което опитвам да ти кажа откакто водим тази дискусия, е, че може би е време за опасения дали не съгрешаваш и не поемаш ролята на тясното гърло, като задушаваш така или иначе съществуващия импулс тези уроци да бъдат четени на български от българи.

    Защото съм убеден, че Щайнер не е давал следното правило: „Ако един ден езотеричните ми уроци се появят в интернет на немски и руски, все пак се погрижете никога да не излязат на български език!“ Абсурдно правило, нали? А още по-нелепото е, че, за жалост, това „правило“ ръководи действията и бездействията ти, когато може би фактите от реалността изискват действия. Не искам да се чувстваш нападана или притискана, но се чувствам длъжен да предприема действия, като ти обръщам внимание на действителността.

    Помисли върху думите ми, мила Нели. Аз приключвам с тази дискусия, защото едва ли бих могъл да добавя нещо по нея след този пост.

  8. Нели  27.04.2018 г. | 14:00 ч.

    Още едно правило, Стопанино:
    …За да бъде човек представител на антропософското дело пред света естествено е необходимо относно всичко, което прави сам или възнамерява да направи в каквато и да било връзка с анторопософското дело – дори и в най-дребните неща, – за всичко да търси контакт с ръководството на школата, това означава с езотеричното ръководство към Гьотеанума. Изцяло става въпрос чрез школата да протече реално течение в антропософското движение, което днес се представлява от Антропософското общество.
    Оттам наистина е необходимо принадлежността към школата да се разбира така, че този, който принадлежи към школата, да приеме антропософията в цялата си човешка същност, но също и да се чувства като част от това, което иска да протече тук от Гьотеанума като реално течение. Че се поставят такива изисквания, не може, скъпи приятели, да се счита като нарушаване на човешката свобода; защото принадлежността към школата почива върху взаимност. Ръководството на школата трябва да има свободата да даде това, което може да даде на този, на когото тя смята за правилно да му бъде дадено. И понеже не е задължително да се стане член на школата, а да се стане член на школата изцяло трябва да произлиза от свободната воля, то също и ръководството на школата трябва да може да поставя своите условия, без някой да казва, че това засяга по някакъв начин свободната му воля. То е свободно споразумение между ръководството на школата и този, който иска да бъде неин член.
    Но от друга страна, за да се приема строго сериозността на школата, наистина не може да бъде другояче, освен ръководството на школата да счита за свое право да отнеме членството на някого, ако трябва да счете това за необходимо поради някакви събития. А, че ръководството на школата се отнася строго към това, скъпи приятели, доказва фактът, че от краткото съществуване на школата, шестнадесет члена на школата трябваше да бъдат изключени от нея за кратко или за по-дълго време.
    Още веднъж подчертавам: В бъдеще тези правила ще трябва – понеже все по-дълбоко и по-дълбоко ще навлизаме в езотеричното – непременно да се спазват строго, независимо от личността на този, когото това засяга…

  9. Нели  27.04.2018 г. | 14:18 ч.

    Съжалявам, че ще те разочаровам, Стопанино!
    Благодаря за твоето предложение, но за сега няма да го приема. Аз сама ще почувствам кога какво е правилно да направя.
    За сега работя да излезе превода на хартия и в достойно издание.
    И то със съгласието на Ръководството на школата, защото в нея трябва да има това реално течение, за което става въпрос в горния откъс.
    Ти не искаш да вникнеш в позицията на друг.
    Съдържанието, което го има в мантрите и в текстовете на уроците, го има разхвърляно в различните лекции. Като информация няма нищо ново.
    Тук съдържанието е дадено по специфичен начин, но за това е необходима продължителна подготовка. А и изобщо най-вече отношение към тази, създадена от Р. Щ. висша школа. Не са били напразни изискванията на Р.Щ., не са и остарели, но времето си идва, когато някой трябва да получи нещо или някоя задача.
    И аз мислех като теб. От този импулс произлезе изобщо поместването в интернет на сканираните от Петьо лекции и цикли. Получих и разрешение за това поместване.
    И аз бях благодарна на немското ГА 270, поместено в интернет. Но все още за мен не е настъпил момента, когато мога да го направя. Ще стане постепенно, ако се получи този поток с духовните сили в школата. Иначе ще дойде от други импулси, чужди на школата. Има някои неща, които не са така прости. А дотогава има толкова много за учене от останалите преводи, че никой няма да загуби от отлагането.

    Снощи през нощта изживях какво значи реален контакт с духовния свят. В случая беше с мъртвия ми съпруг. Посреднощ получих информация от него, станах и намерих нещо, което при никакви обстоятелства нямаше да го намеря. Разтресе ме и дори ми стана страшно. Ще дойде времето, когато ще можем по-съзнателно да общуваме с духовните същества и ще знаем къде грешим и кое е правилно.
    В мен винаги са изплували импулси, които съм следвала и вътрешно съм знаела, че са правилни. Дори да е имало душевни борби, в края на краищата се е установявало едно определено становище и душевно успокоение. Ако дойде такова, ще го последвам.
    Това не е егоизъм или нещо, което изхожда от мен. Такъв импулс трябва да дойде, иначе ще се опълчвам на всеки натиск.

  10. Нели  27.04.2018 г. | 14:35 ч.

    И не, че се опасявам да сгреша срещу правилата на школата.
    Правила са само в сетивния свят. Зад тях са духовни същности и то от най-висок ранг, но това звучи абстрактно, докато човек действително се вживее в този факт.
    Щайнер е чакал 30 години, за да се отвори поток от духовния свят и той да може да говори за кармичните взаимовръзки. Всяко нещо си идва с времето.

  11. Нели  27.04.2018 г. | 14:42 ч.

    Не игнорирам аргументите ти. И аз мога да застана на твоята позиция и да кажа всички твои думи. И аз стоях на подобна позиция, когато преведох уроците за ученици на школата, без да съм оторизиран лектор, без да бяха съгласни важни хора, но в душата ми имаше убедеността, че е правилно. Но аз не се бунтувах, а разговарях с най-различни хора, търсих решението, търсих да получа импулса от духовния свят, имаше душевни борби и безсънни нощи, разбирах различните становища и накрая поех риска дори да съм виновна. И въпреки спокойствието, което настъпи в даден момент, и досега не знам дали съм била права. Когато си замина от тази Земя, тогава ще разбера кое съм направила правилно, кое не.
    Може би и сега ще стане нещо подобно, но не в този момент.

  12. Нели  27.04.2018 г. | 14:55 ч.

    Още един важен факт:
    …Тези, които още нямат мантрите, ще могат да ги получат от членове на школата. Само че трябва да се спазят условията, да попита не този, който получава мантрите, а който ги дава трябва да попита дали може да ги даде…

    Този, който не е присъствал на урок и иска да получи от някой друг член мантрите, не бива да пита ръководството, а този, който ги дава, той трябва да запита.
    Това ще го окачествим като глупост и формализъм от гледната точка на сетивния свят. Но то е един важен факт при изработването на този организъм на школата, организъм от човешки мисли, чувства, действия изобщо един духовен организъм.
    Пак заради това Р.Щ. е подписал собственоръчно картите за членството на няколко хиляди членове, не е последвал съвета да направят печат, защото е било от значение погледът му дори за минута да се спре на името на човека, за да се осигури духовен контакт. Духовните неща са много нежни, много фини, а ние сме загрубели от материализма.
    Пак заради такива важни неща е бил изгонен някой от школата, защото е запазил мястото си с членската си карта с окултния знак.
    Пак няма да сме съгласни от нашата гледна точка.
    Но ние и без това сме слепи и глухи за духовния свят и мислим неправилно за много неща.
    Не е въпросът колко сведения ще получим. И без това не можем за един живот да изчетем 350-то книги с лекции от него. Касае се за дребни, но важни неща, които ние игнорираме от гледната точка на нашия земен свят.

  13. Стопанина  27.04.2018 г. | 15:14 ч.

    Мила Нели, не подценявай умението ми да вниквам в позицията на друг. Мога да вникна и да разбера всяка добре аргументирана позиция. Мога да приема и позиция, която не е защитена по никакъв начин, защото не смятам, че някой е длъжен да влиза в обяснителни режими. Но няма как да вникна сериозно и с добро око в позиция, която все пак е аргументирана по, меко казано, несъвършен, спорен и обиден начин, а дори да я разбирам – не съм длъжен да я приема.

    Радвам се, че най-сетне стигнахме до правилото, което си цитирала, защото то е действителният ти аргумент, а не всичко онова, което беше изписала по-рано. Можеше да започнем с него и нямаше да си губим времето и взаимно да се разочароваме. Знаех от самото начало, че това правило е в основата на колебанията и/или сегашния ти отказ, за което може да свидетелства една статия, която бях писал, преди да ми доставят книгата с езотеричните уроци и да се заема с превода на извадките. Мисля, че бях определил въпросното правило с друг термин – „Директива на Дорнах“ или нещо подобно.

    Сега, след като „изплюхме камъчето“, а не заобикаляме същината на нещата със субективни интерпретации на други „правила“, вече с чиста съвест мога да напиша, че вниквам в позицията ти, разбирам я… и я приемам! Имаш пълното право и задължение, като член на Централата, да се съобразяваш с Директивите – „дори и в най-дребните неща“, както гласи правилото. В ред на тези мисли няма как да те насърчавам за каквото и да било, тъй като то в по-голяма или по-малка степен не е в обхвата на свободната ти воля или следствие на личната ти инициатива.

    Да, това правило обяснява, че правилата не противоречали на свободната воля, но правилото датира от времето, когато Щайнер е бил жив. И ако Щайнер още беше жив и управляваше Гьотеанума, или пък имах основания да смятам, че има достойни продължители на ключовите места в ръководството, вероятно нямаше да имам задръжки да правя това, което се очаква според въпросното правило. Но не мисля, че ситуацията е такава. Щайнер е покойник и не смятам, че продължението на делото му е в добри ръце, работещи със светли умове и честни сърца.

    Даже напротив – ако е вярна информацията ми, а тя вероятно е вярна, че наследството на Щайнер от някое време се „редактира“ от католически (йезуитски) духовник, това само би означавало, че Гьотеанумът е превзет отвътре. При това от хората, които Щайнер е определял като най-злостните врагове на движението – йезуитите. За съвременния комерс около Валдорфските училища, които навлизат в извратена форма и у нас, да не говорим!

    И да е вярно това за йезуитската обсада, и да не е вярно, както написах в предния си пост – носиш отговорност за действията си, носиш отговорност за бездействията си, както и за умението или неумението да ги съобразяваш с фактите от действителността. Абсолютното същото важи и за мен. Моят избор никога не е бил и няма да бъде съобразен с това, дали делата ми ще носят етикета „антропософски“. За мен това е празна дума и е по-важно делата ми да са общественополезни и според изискванията на фактическата обстановка, а това, бих казал, е синоним и на богоугодни.

    В този смисъл просто няма как да прося позволение от Гьотеанума да правя този блог, като го поддържам с лекции на Щайнер, да пиша книга с изключително много сведения от Щайнер, а тази година ще преведа и последния непревеждан том за ТСО. Въобще не ми пука дали тази работа ще бъде определена като антропософска от хора, които не са спечелили уважението ми и дори не ме насърчават да искам да ги опозная по-добре.

    Тук ще ти обърна внимание, че има неща, стоящи по-високо от правилата, превръщани в ариманична догма именно от днешния Гьотеанум. Припомни си сведението на Щайнер, че в кармата на михаелитите – тоест на всички, които днес се свързваме по някакъв начин с духовната наука – е заложена инициативата. И успехът в начинанията зависи дали свободно проявяваме тази инициатива или я задушаваме с правила-догми. За мен кармата стои по-високо от ВСЯКАКВИ земни правила, независимо от кого са въведени. Именно кармата определя дали нещо, което ни е заложено да свършим, в крайна сметка ще бъде свършено и по този начин ще стане богоугодно.

    Ако дължа отчет за работата си на някого, това са само Михаил и Христос. От друга страна – не се чувствам длъжен да обяснявам каквото и да било за работата си на Дорнах, след като не съм техен член, не искам нищо от тях, не получавам нищо от тях и не желая да бъда свързан дори косвено с техните занимания.

    По думите на Щайнер, успехът се измерва с това, дали съумяваме да събудим интерес на хората към антропософията – дори нарича този успех с термина „програма максимум“. Мисля, че моите свободни инициативи, лишени от всякакъв контакт с Гьотеанума, са постигнали максимумът на максимумите. И то само за няколко години. И то само с помощта на шепа най-близки хора.

    А какво постига Дорнах освен да омотава в пипалата си, членствата си и комерса си всеки, който е влязъл в досег с антропософията – съмнително дали с тяхна помощ? Защо не отговори на въпроса от Дорина за ролята на GA-270 в България от 20 години насам?

    Аз ще си правя моето и не държа да ме смятате за антропософ. Вие, членовете антропософи си правете каквото знаете. Ето това е свободата. Пък има Кой накрая да отсъжда кой е направил повече, кой – малко, но най-вече това, за което е пратен на тая земя.

    След това дълго изявление приемам, че не дължиш повече разяснения на позицията си, а пък аз не дължа на Централата обяснения за работата си по GA-270 или друг проект, който няма да нарека „антропософски“, за да не дразним догмата. 😉

  14. Дивна  27.04.2018 г. | 16:19 ч.

    Боже, Боже, да чакаме на ръководството в Дорнах да разреши каквото и да било! Ми те там от толкова години са превзети от йезуити и английски ложи, има данни и свидетелства по няколко различни линии. Направо е смешно! Единствената цел, която могат да имат, е именно да спъват хората по пътя им към Михаил и духовния свят!

  15. Лазар  27.04.2018 г. | 20:36 ч.

    Дорина Василева, мантрите/медитативни стихове мога да ги чета във вид преведен от гугъл преводач, защото за мен са неотделима част от целия текст. Няма как да извадя само мантрите и да медитирам над тях примерно, защото ще е напълно безсмислен акт на имитация, лишена от всякаква стойност. На този етап ми се струва, че превода е достатъчен за създаването на обща представа. Ако се направи аналогия с училище, малките класове могат да четат учебниците на големите класове без съвсем да ги разбират, но с мисълта, че един ден и те ще достигнат етапа на разбиране и зрялост за определени неща, присъщи на учениците в големите класове. Машинният превод носи със себе си едно особено усещане за неяснота и неточности, но така е и с изучаването на всяко нещо, което първоначално е неясно, смътно, нефокусирано, размито и в последствие се изяснява, и става разбираемо. Нямам предвид разбирането на механизма на машинния превод, а за самите съдържания. Някой ден може и да се появи импулс за изучаване на немски език, или да няма такава необходимост, ако наличните текстове, сценичните картини и даденото от Рудолф Щайнер като упражнения и практика стане душевно изживяване, водещо до правилно разбиране на духовната наука. Затова и изказах подкрепа към позицията на Нели. Не считам, че търсенията, мои или нечии други, трябва да пречат или да нарушават атмосферата и работата на антропософски школи, групи или хора занимаващи се с духовна наука. Има достатъчно от Рудолф Щайнер, като насоки за предварителна подготовка и като първи стъпки в антропософията. По-напредналите, дали имат необходимост от GA-270 в превод, не мога да коментирам. Това е въпрос, който трябва да се реши от хората вътре в антропософските среди. Нямам и представа дали има обществен интерес към GA-270. Моят интерес бе продиктуван от историята около самите текстове, в които намирам известни прилики с GA-14. Също и от прочетени неща от Рудолф Щайнер, които до голяма степен в сбит вид са отразени в двата цитата от „Френски сказки“ (GA-25).

    Из „Сценични картини“

    Такваз съдбата е на всички хора,
    Който само мислещо се приближават до света.
    Във наш, та вътрешност гласът живее на духа.
    И нямаме ний сила, да пробием,
    Черупката, която пред очите се простира.
    А мисленето знание то дава само за нещата,
    Които с времето изчезват.
    Духовното и вечното ний можем
    В самите нас ний вътре да намерим.
    Утеха щом душата търси
    Чрез вярата благочестива,
    Да ходи може тя тогава
    По пътища подобни.
    Но в този път не може сила
    На истинското знание да процъфтява.
    Но други пътища не съществуват!
    За да роди се знание духовно във сърцата на човека,
    Да съблазни високомерието може,
    И чувство вярно на душата
    В измамни образи то да превърне,
    Като видение рисува,
    Там гдето подобава красота на вярата.
    От всичко онова, което ние тук можахме
    Да чуем толкова възвишено духовно,
    Едно важи най-много за човека:
    Че само във страната на духа
    Душата чувства се като в дома си.

  16. Дорина Василева  27.04.2018 г. | 21:53 ч.

    Сравнението е неуместно, Лазар.
    Няма как да се сравнява дете, пред което стои фигурата на уважавания учител, със своя жив и действен морал, със своите знания, които представя по един жив, одухотворен от словото и личността си начин. Той няма да преподава по учебници /сегашните изобилстват от нелепости!/, а самата му личност ще носи знанието, ще буди доверието, ще подбужда към изследване на света и живота. Та… по тази логика Щайнеровите мантри и текстове през машинния превод са на светлинни години от това, което може да вгради един преводач в своя превод – въпреки авторовия текст, и въпреки обективността на самия превод, той винаги вгражда частица от душата си. Става сливане между словото на автора и натюрела на преводача, получава се единен ритъм, пулс, единение на душите в словото… Но става дума за човешки души, за връзка между една душа с друга душа през словото, а не за връзка на душата, вложена в словото на автора с мъртва машина!
    Тъй че нелепо е да се сравнява едно дете и връзката, която прави със своя учител /“учебник за по-горен клас“, според вас/ в процеса на познание, общуване, възпитание, с възрастен човек, който иска да надникне в дълбините на окултното… чрез машинен превод!
    С право в по-горния ви пост забелязах, че машинният превод е цензуриран от Стопанина.
    Но… мисля, отиваме встрани и се отклоняваме от темата, която се обсъжда тук.

  17. Мислещ  28.04.2018 г. | 01:10 ч.

    Нели,
    Какви са тези потайности?
    Какво е това толкова скрито познание в GA_270, което Ти така старателно криеш?
    Не съм писал тук от две години, но… неведом е пътя Господен! … ти ме предизвика, и то доста силно.
    Нели, запомни… пред Любовта към ближния, няма сила която да отстои, камо ли да се противопостави!
    Нека те попитам с думи прости… Ти за Богоизбрана ли се имаш, че да определяш кое, ние простосмъртните можем да четем…и… кое не е за нашите уши, очи и умове?
    От каква позиция, точно ти определяш, кое АЗ да чета или да не чета? Кое е достъпно за мен и кое не е?
    Да искам разрешение! Нели, от КОЙ и защо?
    Нима, моята търсеща душа трябва, да си извоюво някакво специално разрешение и/или посвещение? И… кой определя Правилата?
    Ти ли си Фактора, определящ кой е заслужил и кой не е?
    Да, превода може да е твой….но нека те попитам:
    Защо въобще го превеждащ? След като това познание, според твоите разбирания, не е за всеки?
    Ако Антропософията е само за подбрани хора, определени по неясни критерии, от още по неясни хора, то мога да кажа, че вие АТРОФИРАТЕ Антропософията! Ако, това ви е целта… Поздравления, справяте се успешно.

  18. Радослав Йорданов  28.04.2018 г. | 09:21 ч.

    За тези които не са разбрали, Нели от цялостният си досег с антропософията е стигнала до личното убеждение, че тези уроци не трябва да се разпространяват свободно между широката публика, а трябва да бъдат достигнати от хора, които имат необходимата воля за това. Как да бъдат намерени и получени си има пътища и те никога не са били затворени, за когото и да било. Стига да иска, всеки може да си ги набави. В някои случаи е трудно, но в никой случай не е непосилно.

    Дали позицията й е права или не – аз лично не мога да преценя. Със сигурност обаче съм на мнение, че отношенията в духовните светове не са толкова прости, че да си мислим, че всичко може да се предостави изведнъж на човечеството или че всичко трябва да стои скрито за него.

    В цялата ситуация, по-притеснително ми изглежда, че не се зачита нейната свобода. Че от нейното дърво се опитва да се откъсне плод, който още не е узрял. Когато в душата й узрее идеята да сподели тези уроци със света, тя сама ще го направи, пък който иска тогава да се възползва от труда й. Докато това стане, всеки който желае да получи уроците, може да положи необходимите усилия да научи немски, руски или някой от другите езици, на които са преведени, и сам да направи това, което и Нели е направила. Или да последва процедурата в антропософското общество и да ги получи по този начин.

    Всички твърдения от вида, аз искам да работя с тях, но Нели име ограничава и ми отказва, защото аз не искам да положа необходимите усилия, за да достигна до тях, са сигурен знак, че е по-добре за човека да не ги чете.

  19. Стопанина  28.04.2018 г. | 10:10 ч.

    Ситуацията заприлича на другарски съд, в който център е Нели. Достатъчно човека вече си казахме това, което имахме да казваме. Повече не е нужно да дотуряме, защото някак си не е честно да се озоваваме петима срещу един. Настъпи момента повече да мислим и по-малко да говорим, нали?

    Заключвам коментарите за поне една седмица.

  20. Стопанина  28.04.2018 г. | 12:20 ч.

    От Стопанина: Следва отговор от Нели Хорински, който беше публикуван на друго място, понеже тук коментарите бяха заключени, но не желая тази дискусия да се разпилява под различни публикации:

    Написах отговор на вашите вълнения, но като поисках да го публикувам, коментарите вече бяха затворени и той изчезна. Сега ще се опитам да го дублирам, макар, може би да стане неудачно, но се чувствам длъжна да ви отговоря и повече и аз ще приключа с темата.

    Казах вече, че работя над стария си превод, в който има смислови грешки и не е взет под внимание ритъма на мантрите, което ще направя сега, поне доколкото позволява бълг. език и моите способности, макар паралелно да се поставя немския текст на мантрите. Надявам се до края на годината да бъде готов и да се публикува.
    Получила съм съгласието на швейцарското издателство.
    Имайте предвид, че авторските права са изтекли, но правата на издателството не са, а аз копирам швейцарското издание с цялото му оформление.
    Ако аз не се допитам до издателството, другото е лъжа и кражба.

    Същото се отнася и до школата. Текстът на ГА 270 е даден от Рудолф Щайнер за школата, не за всички хора по Земята. Той е наложил ограниченията. Аз се опитвам да осъществя контакт с езотеричното ръководство на школата. Зад хората, които са поставени от съдбата в Гьотеанума, стоят духовни същества, които са дали това съдържание на Рудолф Щайнер, те са езотеричното ръководство. Тяхната благословия ми е нужна.
    На много места той говори, че това съдържание му се дава от самия архангел Михаил, а той е инструментът, чрез който Михаил говори.
    Школата съществува. Хората в нея могат да имат грешки, да са несъвършени, дори да имат користни цели, но между тях има и верни последователи на Михаил и хора, посветили живота си на антропософията. Едно физическо тяло може да е болно, може да се разпада от рак и други най-тежки болести, но духът на човека е божествен в своята най-дълбока същност и вечен. Така е и с институциите, изградени по волята на водещите в смисъла на Христос духовни същества. Те освен сетивна форма имат и духовна и тя се запазва и тогава, когато сетивното се разруши.
    Хората в тях могат да грешат, да имат пороци, да има борби, грозотии, но институциите, поставени от духовете на формата, ще запазят своя смисъл дотогава, докато зад тях стоят висшите духовни същества. Затова Р.Щ. говори в ГА 93, че някога формите на школите на свободните зидари пак ще имат значение и ще бъдат изпълнени с ново съдържание. Как ще стане това, аз не мога да го кажа. Посветените знаят.

    Аз не мога да не направя контакт с това езотерично ръководство и да не се свържа с представителите на школата. Точно този контакт е изисквал Р.Щ. И той няма нищо общо с едно догматично следване на директиви, дадени от хора и няма нищо общо с моята свободна или несвободна воля. И това условие ще важи не само сто години, а докато свят светува. Може формално да се свържа с форщанда на Гьотеанума, но зад това формално свързване стои нещо повече.

    Много лесно в човешките действия може да се случи човек да залитне надясно или наляво. Пътят на Христос е в средата и е широк, колкото един косъм. Обвиненията към мен, че съм сляп последовател на някакви догми са напълно неоснователни. Именно изхождайки от свободната си воля, аз се опитвам да осъществя контакт със силите, стоящи зад школата и зад текста и мантрите на ГА 270. Ако изхождам само от собствените си желания, то ще се намирам точно в ръцете на Луцифер и Ариман.
    Дали в действителност ще успея е друг въпрос, но аз ще почувствам в себе си увереност и този момент очаквам.

    Никой до сега не ми предложи съдействието си, освен Стопанина, но и неговото предложение беше придружено с амбиция и условия, които трябва да изпълня. Придружихте усилията ми да бъде предоставена книгата на българските читатели с агресия, обвинения, подозрение в мотивите ми, но нямаше капка любов.
    Желаете нещо да го имате, да го ползвате, да го даде някой, да го притежавате безвъзмездно, да ме принудите веднага да изпълня желанията ви.
    С какво право?

    Много би ми било интересно да знам дали някой е прочел всички преведени лекции на Р. Щ. на български. Можете да ми отговорите с ръка на сърцето.

    През времето, когато се мъчех, понеже не съм филолог, да постигна по-добро качество на преводите, никой не ми подаде ръка, никой не ми оказа и най-малката помощ да прочете някой текст преди той да бъде публикуван и да оправи някъде словореда или правописни грешки, да ме посъветва как да бъде по-добре на български. Знаете, че се намирам в чужбина вече 45 години. А аз молех, само че остана глас в пустиня.

    И сега вместо поне с капчица любов да се придружи работата по превеждането на текстовете, да ми се даде морална подкрепа, ми се изсипа възможно най-голяма агресия, понеже не мога да изпълня желанията ви веднага и точно както ги искате. Тя ще продължи да придружава българския превод, защото е реалност, духовна реалност по-реална от сетивната реалност.

  21. Стопанина  28.04.2018 г. | 13:00 ч.

    Ще се въздържа от подробна реплика на обвиненията от Нели и изопачаването на позицията ми/ни, защото тогава тази дискусия няма да има край и ще стане страшно. Нека нашата обична антропософка има „последната дума“, въпреки че това нейно изявление ме заставя да отключа коментарите, за да може всеки да се защити.

    От себе си само ще декларирам, че не съм поставял НИКАКВИ УСЛОВИЯ в частна кореспонденция към предложението ми да ѝ помогна с редакцията на превода. Това, което съм предложил, може да се види от всеки тук, в публичните коментари. Не само не съм поставял собствени условия, а бях готов да се съобразя с иначе противната ми масова практика електронните издания да излизат в някакъв срок след печатните! Казано иначе – аз бях готов да се съобразявам с чужди условия. Така че и дума не може да става, че съм искал нещо безвъзмездно, веднага или съобразено само с моите желания.

    Разбрала или не мисълта ми, волно или неволно, това, което Нели е написала за „условията“ ми, е много неприятна и опасна ЛЪЖА. Ще се радвам, ако тази лъжа бъде оттеглена публично, за да не стигнат отношенията ни до точка, от която няма да има лесно връщане. А относно „амбицията“ ми нямам проблем. Проблемът е на този, който не прави разлика между амбиция и инициатива, пък и самото поставяне на думата амбиция в пейоративен смисъл е обида за автора, а не за адресанта.

  22. Юлиан  28.04.2018 г. | 13:43 ч.

    Здравейте всички,

    Иване,
    по-горе изказа твърдението, че наследството на Щайнер се редактира от йезуитски духовник. Tова е изключително сериозен въпрос, който засяга всички ни и аз не знам нищо. Ако е истина, знанието за такова редактиране би било от огромно значение. Съответно, ако не е истина, бих бил много разочарован. Моля те, нека не остава така недовършено – сподели информацията, която имаш в нейната цялост. Благодаря.

  23. Дорина Василева  28.04.2018 г. | 14:58 ч.

    Добре е, че са отворени коментарите, защото наистина нещата биха останали някак във въздуха, а те са наистина много по-дълбоки, отколкото изглеждат.
    Аз обичам Нели и безкрайно много я уважавам. Вече ни свързват не помня колко години приятелство – винаги ми е съдействала в търсенията ми, обменяли сме много мисли в различни теми, дори ни свързва общуване за много лични неща. Тя е една много фина личност. Онова, което в мен се избистри като картина е, че тя вярва сляпо, идеалистично, безусловно… И това няма как да бъде променено, и не е нужно. Може би тук тя ще възрази и ще каже, че е напълно съзнателна в своята връзка, очаквания, доверие в Дорнах, в езотеричните кръгове там и т.н. Сигурно е така. Идеализмът не ни пречи да бъдем съзнателни, без изобщо да сме наясно какво действително стои срещу нас.

    Ще говоря само от опита, който лично имам, без да обобщавам, и без да знам дали навсякъде винаги е така.

    1. Във връзка с въпроса на Нели – дали всеки с ръка на сърцето може да каже, че е прочел всичките томове на Щайнер, а преди това казва, че ГА 270 всъщност не съдържало нищо по-различно. Дълбоко се съмнявам, че двете или трите години, които са нужни като член в една антр.структура са достатъчни тези томове да се изчетат, ако това е някакъв критерий, за да бъде допуснат човек в Първи окултен клас. Това е невъзможно, по ред причини. Това дори би било нездравословно за този човек за толкова кратко време да се нагълта с антропософия.

    И човек се пита тогава – защо след като ГА 270 не съдържа нищо по-различно е толкова ритуално пазено? Вероятно то концентрира в себе си основни моменти от учението на антропософията и изобщо от окултното обучение, които са разхвърляни из всичките томове. Това се подразбира от думите на Нели. И тогава се питам аз – как е възможен подобен критерий за членство, да дава достъп до Първи окултен клас, и толкова буквално бързо човек да бъде налят с ГА 270. Това обяснява и онова, което често съм чувала поне за Първия окултен клас в София, че хората често заспиват. Т.е. има едно несъответствие между критерия за прием, истинска не само теоретична, но и практическа антропософска опитност /откъде идват тези критерии?!/ и онова, което чрез избранника на Дорнах /т.нар.четец/ идва към хората. Моите наблюдения са, че голямата част от тези хора са само и единствено в света на мислите и идеите, т.е. в нервно-сетивната система.

    Тук е важно да допълня и нещо, което всеки от нас, който с години се занимава с Антропософия знае – не количеството години в дадена структура, или изчетените томове на Щайнер, ни свързват с това духовно направление! Свързва ни собствената ни карма. И това проличава от факта, че по различен начин в сегашния си земен живот ние навлизаме в антропософията и тя навлиза в нас, с някои това се случва по-бързо, с други се случва по-бавно. Затова не количеството е критерий, а качеството и по-скоро качествата на душата, импулса на самата личност, инициативността й. Антропософията е като едно дърво с много разклонения и импулсът на душата често се чувства свързан с едно или няколко от тях. И този живот ни дава възможност да реализираме в този живот тази връзка, която идва от преди.

    2. Ако някога Рудолф Щайнер е подбирал хората, които да влязат в Михаиловата школа, днес той си има нещо като „наместници“ тук, на Земята… Това е нелепо! Няма как те да бъдат сравнявани с него. И дори самите те биват одобрявани от Дорнах! Представете си за какво става въпрос! На мен ми изглежда като една омотаваща мрежа, от коята излизане няма. И наистина можем да разберем Нели! Тази мрежа си пуска пипалата навсякъде. Тя праща пратеници в различните държави. Има списък къде кой действа в различните направления. Някой ще каже, че това е проява на колегиалност! Ами така изглежда, обаче не е… За мен това е налагане, държане под око, създаване на зависимост. Най-често става дума за акредитиране на дадена антр.институция в дадена страна, за която Дорнах иска годишна лепта, в противен случай не я акредитира.

    3. В съответните държави, за да се създаде още по-здрава „споеност“ се провокира създаването на структури, с които да се кандидатства пред антропософски финансови организации за пари-хонорари на собствените им лектори. Всъщност, ако я няма тази тяхна финансова свръхзаинтересованост, ние тук можем спокойно да се справяме и без тази зависимост от техните институции, стига да са скромни и действително духовно отворени към това, което правят като обучения. Но голяма част от тях всъщност са превърнали антропософията в проекти, участия в конференции, професионални ниши, които ги изхранват. Тук в България това го няма. По времето на Щайнер това също го е нямало. То е създадено след него. И човек се запитва – защо за едни неща трябва безусловно и канонично да следваме Щайнер, а за други, понеже не ни изнася, го подминаваме. Това е всъщност цялата западна антропософия. И аз наистина бих я оприличила на един октопод, който с пипалата си се опитва да обхване всичко.

    Лично аз изживях в годините голям крах в идеала си! На никого не го пожелавам. Затова избрах да се отделя, което не ме прави отделена от импулсите, но ме прави свободна да правя избори, да наблюдавам и преценявам. Реших и станах член на Дорнах в труден момент, за да изпълня нещо като мой обет към Духа на Щайнер.

    Добре е да се огледаме в последните години от делата на някои представители на АОБ. Да видим темите на кръглите им маси, срещите им, дискусиите им, изобщо нещата, които действително ги интересуват /масони, злото, среден пръст, показан на човечеството от представители на Светата Троица и т.н…./ И много ясно и обективно да преценим накъде и как се носи официалният антропософския кораб в България! Това са импулси, които не са само тукашни, а са провокирани… сами можете да прецените от Кого!

  24. Стопанина  28.04.2018 г. | 15:08 ч.

    Юлиане, информацията ми е не втора, а трета ръка, но пък идва от доста сигурни източници. Няма как да пусна запис на един Skype разговор с проф. Чилингиров, защото в него се обсъждат и много други теми, повечето от които са лични неща. Все пак трябва да се знае, че проф. Чилингиров няма да си измисля нещо такова, особено когато от години не поддържа редовни контакти с германските антропософи. Но в Германия (за Австрия и Швейцария нямам данни) е имало, а вероятно и продължава да има скандал заради тази намеса на католика. И точно покрай тези обсъждания сведението е стигнало до знанието на Чилингиров, а така – до мен.

    За жалост, немският ми не е на необходимото ниво да търся още информация по немските форуми и блогове на тамошните антропософи. А такива скандали по „нишови теми“ не излизат в масмедиите. Дори се затруднявам да въведа адекватни ключови думи при търсенето. Все пак преди време ми излезе едно име в една спорна дискусия. Доколкото успях да си преведа обсъжданията, се открои името на католическия теолог Адолф Хол.

    Той е австриец и носител на Националната награда на Австрия за книгата му „Исус в лоша компания“ (Jesu in schlechter Gesellschaft), излязла след по-ранния му бестселър „Еретиците“. Не твърдя, че той е автор на „коментарите“ и „редактор“ на новоиздадените лекции от Щайнер през последните години, но при собствените ми затруднени проучвания успях да стигна само до неговото име. И да не е той йезуитът, който е разбунил духовете на германските антропософи, това не променя сигурното (поне за мен) сведение, че все пак някой бърка с мръсни пръсти в лекциите, което пък повдига и въпроса – кой и защо го е допуснал?

    Ако някой, работещ по-комфортно с немски език, успее да научи повече – нека сподели информацията, за да не остане, както казваш, недовършена.

  25. Юлиан  28.04.2018 г. | 16:22 ч.

    Иване,
    Не съм запознат с личността на Адолф Хол и конкретния случай. Съгласявам се, че проблеми съществуват, до мен е стигала информация за недоразумения, скандали или абсолютно неприемливи събития включващи членове на Антропософското общество. Тези проблеми не са един или два и вероятно ще продължават да се случват. Според мен това се дължи не само на несъвършенствата на отделните хора вътре в това общество, съществуват и напълно умишлени и целенасочени атаки отвън. Мога да дам пример, ако е нужно.
    Да се отрича цялото общество като продължение на делото на Р. Щ. е генерализация и не отговаря на моя личен опит – аз срещам хора със светли умове и честни сърца. Може би съм имал този късмет, твоят опит явно е бил различен. Да се каже, че Гьотеанумът е превзет отвътре е нещо за което трябват много по-солидни аргументи за да мога да го приема. Свободен избор за всеки от нас е дали да бъде част от официалната организация или не, също и как да работи или не според импулсите, които е приел. Ако има значение, аз възприемам наистина като голям успех интереса към Антропософията (и не само), който този блог генерира, спомням си как за първи път започнах да чета тук и се запознах с тези трудове. Но не съм съгласен да се отрича работата на обществото като цяло, не мисля и че постигнатото може се измерва и сравнява, най-малко плодовете на днешните ни занимания принадлежат на бъдещето.
    Дорина,
    разбира се, никой в Дорнах преди или днес не може да бъде сравняван с Щайнер – човек с неговите способности няма, всеки работи според личните си възможности. Ако някой изявява такава претенция – това би било неуместно и ще трябва да я защити с делата си, аз не съм срещал такъв човек. Може би ще е по-лесно да разбера какво имаш предвид ако кажеш кой според теб се изявява като „наместник“. Колкото до хората, които са превърнали част от антропософията в професия – за това има добри и лоши примери. Цялата антропософска медицина разчита на тези знания като база и не би могла да съществува без тях.Същото се отнася за всяка сфера, където теорията преминава в практика. Но нима всички злоупотребяват? Всяка професионална практика трябва по някакъв начин да се поддържа и да изхранва хората, които я практикуват. Времето в което живеем е такова, че не ни позволява да живеем без нашите стомаси, за съжаление.

  26. Стопанина  28.04.2018 г. | 16:38 ч.

    Юлине, не съм правил такива генерализации, за каквито си останал с впечатление, защото действително са глупави, а аз не съм глупак, нито твърдя, че познавам всички западни антропософи, за да ги обобщавам. Смятах, че от разговора ми с Нели се разбира контекста на казаното – говоря за определени хора, взимащи определени решения. Не ми е известно при взимането на решения в Гьотеанума, например за издаването на нещо на български или друго такова, да се провежда демократично гласуване сред всички представители на обществото. И да се провеждаше такова хипотетично гласуване, едва ли всички щяха да гласуват с „да“ или „не“, щеше да има различни мнения, така че това, което казах, пак нямаше да се отнася за „обществото“, защото в него има разни хора.

    Мога да дам и конкретен пример – ако запитаме 5 човека от антропософското „общество“ относно мнението им за С. Прокофиев, получаваме 5 различни мнения: от диаметрално противоположните, до вариации на смесени чувства, подобни на моите.

    Относно това, че Гьотеанумът е „превзет отвътре“, съм склонен да направя леко отстъпление, като се поправя, че е „инфилтриран“, а дали тази инфилтрация вече е довела до окончателно и необратимо превземане – не мога да съм категоричен. Но инфилтрацията е форма на превземане, защото Гьотеанумът втасва… а квасът, който е внесен в него, даже ако е представен само от един грешен човек на възлово място, не е от читавите. Ако не се вземат мерки за отстраняването му и вмирисаното от него, антропософията тепърва ще сърба горчива попара.

    И да приемем, че цялата история около йезуитската намеса е кьорфишек, във форума съм посочвал озадачаващи примери от лекции на Щайнер, които недвусмислено загатват, че се прави „редакция“ на лекциите – със сигурност отпреди скандалната йезуитска история. Това е допуснато от НЯКОГО, масово остава незабелязано и некоментирано, което поне за мен не говори никак добре за движещите сили в Гьотеанума. А ако приемем, че няма редакция, а Щайнер влиза в противоречия със себе си, тогава вече имаме толкова сериозен проблем, че мога само да онемея пред него.

    Очаквам едни материали от Дорина, в които с конкретни примери е показано как ценностите на антропософията отдавна се изопачават направо от Централата, а в други случаи – с нейното бездействие, така че темата няма да приключи с тези коментари тук, а ще продължа да се аргументирам за позицията си и ще си викам свидетели.

  27. Дорина Василева  28.04.2018 г. | 16:51 ч.

    Самата аз изрично съм казала, че не генерализирам и че говоря само и единствено от личния си опит. Т.е. зад всяка една моя дума от горния ми пост имам реален опит от последните 10 години – в това число и от последната година. И съм срещала чудесни хора навън, но най-често те бяха отрудени социални терапевти, работещи на няколко места, за да се изхранят евритмисти, и биодинамични специалисти на полето…

    Преди години един много възрастен над 90-годишен антропософ от Холандия, на една международна антр.среща, извън програмата на Дорнах /в западните антр.среди има осъзнати хора, това е факт, който не отричам, и те се отделят от Дорнах съвсем съзнателно!/ ми разказа следния сън на своя близка приятелка: Рудолф Щайнер обикаля сам около Гьотеанума, без да влиза вътре. Тя го среща и го запитва защо не влиза вътре, защо обикаля сам. Отговорът му бил: А има ли кой да ме чака там?
    Сънят в антропософските разбирания е една особена област на видимото и невидимото познание. Факт!

    А наскоро дори гледах клип, в който в Гьотеанума се правят снимки на авангардно модно облекло. Вероятно повик на съвремието, който определено е далеч от окултната роля на Гьотеанума за бъдещето на човечеството, за което ни говори Щайнер…

    Мисля, че моето включване ще е дотук. С пожелание да сме сетивни и будни за истиннните импулси, които идват от Рудолф Щайнер, а не преработени, и по един фин начин подменяни от личности след него.

  28. Стопанина  28.04.2018 г. | 16:57 ч.

    И съм срещала чудесни хора навън, но най-често те бяха отрудени социални терапевти, работещи на няколко места, за да се изхранят

    Това ме подсеща да припомня, че съм споделял за личния си опит с антропософи от Веледа, които идваха до България, правеха безплатни консултации за тежко болната ми баба и ме даряваха с безплатни лекарства. Те са членове на Дорнах. Но когато говоря за Централата, съвсем не трябва да се подразбират такива хора, защото не взимат те обсъжданите решения и не се занимават с обсъжданите действия или бездействия.

  29. Нели  28.04.2018 г. | 17:50 ч.

    Условията, Стопанино, бяха, след твоята редакция да се помести онлайн в блога.

  30. Нели  28.04.2018 г. | 17:52 ч.

    А никъде не съм споменала, че условието е да се прочетат всички преводи, за да се влезе в школата. Условието по принцип е само 2 годишно членство в обществото, а вероятно има и изключения.
    Дори, може би е добре да се опиташ да не интерпретираш.

Коментарите са заключени.