Извадки от първи езотеричен урок (GA-270): Трите бесове от Бездната

Из лекция на Рудолф Щайнер, държана на 15 февруари 1924 г. в Дорнах

Докато чета „забранената книга“ (GA-270), ще подготвям статиите с най-важните и/или най-интересните сведения в тях.1 Започвам с извадки от първия езотеричен урок, който недвусмислено загатва, че основната тема в целия курс е Пазачът на прага. И по всичко личи, че целта на уроците е да подготви слушателите (или читателите) за неговото преодоляване. Книгата е изключително трудна за четене. Не само защото е на чужд език. Със сигурност езикът в антропософските уроци е много по-висок от руския език, на който ежедневно попадам в новинарски сайтове и разни форуми.

Друго затруднение идва от несигурността на руския преводач, който е превеждал от немски. Колебанията му се виждат на всяка втора страница. Но човекът е бил коректен. Там, където не е бил сигурен в превода на някоя дума, поставя в скоби немския оригинал. Озадачаващо е, че превежда, например, „сетивен“ като „чувствен“ свят. Това не е непременно погрешно от чисто езикова гледна точка, но е спорно дали е удачно от антропософска гледна точка.2

Най-голямото затруднение е в това, че книгата изобилства от мантрични текстове и сведения в стихотворна форма. Те не са преведени от немски на руски. Част от съдържанието им се подразбира от последващите коментари на д-р Щайнер, но подробностите убягват на читателя, който не работи с немски език. А тези мантри3 наистина са значителна част от всеки урок.

* * *

Извадка 1: Препятствията на епохата

„Препятствията по пътя на духовното познание, скъпи приятели, са съществували във всички времена. Хората от всички времена е трябвало да преодоляват едно или друго, да изоставят едно или друго, като са следвали призивите на строгия Пазач на прага пред духовния свят. Но всяка епоха същевременно има свои особени препятствия. А това, което произлиза от земната човешка цивилизация, в повечето случаи не е средство за съдействие, а е препятствие за влизането в духовния свят.4 И точно поради това, което произлиза от обичайната земна цивилизация, човекът от всяка епоха трябва да разпознава тези особени препятствия, които — произлизащи от съвремието му — се насаждат в природата му и които той е длъжен да изостави, преди да успее да пресече зиналата Бездна, за която стана дума.“5

Става дума за Бездната между сетивния и духовния свят. На прага на тази бездна стои Пазач, който спира всеки човек, който не е готов да навлезе съзнателно в духовните светове, да направи погрешна стъпка и да падне в Бездната. Сведения за това се намират и в други антропософски цикли. Препечатвам горното като встъпление към по-същественото изложение…

Извадка 2: Бесовете, спъващи познанието ни

„Това, скъпи мои приятели, са тримата велики врагове6 на съвременното познание и на съвременния човек.

Съвременният човек изпитва страх пред духовното битие на Твореца. Страхът стои дълбоко в глъбините на съвременната душа. И човек предпочита да се излъже за сметка на страха. Той облича страха си с всевъзможни лъжливи логически обяснения, чрез които му се иска да опровергае откровенията на духовното.

Чували сте, скъпи мои приятели, как от една или друга страна се изказват едни или други възражения против духовното познание. Те са съпроводени с порой от остроумия, порой от хитрости, порой от глупави логически аргументи. Но самата логическа обосновка никога не се явява причината, заради която този или онзи отхвърля духовното познание. В действителност това е духът на страха, който се спотайва във вътрешността и в дълбините на човека и който, явявайки се като призрак в главата, се преобразува7 в логическо обяснение. Това е страхът.

Но нека уточним, че не е достатъчно само да кажем: „Мен не ме е страх.“ Това, разбира се, може да го каже всеки. Преди всичко трябва да потърсим местообитанието и същността на този страх. В крайна сметка сме длъжни да признаем пред себе си, че по рождение сме възпитавани според текущото време, което е пропито от ариманичните духове на страха, както и че сме впечатлени от тези духове на страха. Понеже ние се лъжем по отношение на тях, в действителност те не се откачат от нас. По отношение на тези духове на страха, настанили се като чудовище във волята ни, на нас ни се налага да намерим способи и път — а тази Школа ще даде указания за тях — за придобиване на мъжество към познанието. За да се постигне истинско познание, не ни трябва онова, което днес често подбужда хората към знание — или поне те си мислят, че то ги подбужда към знание, — ами ни трябва само едно мъжество, вътрешно душевно мъжество, изпълващо със сили и способности, които могат да ни насочат към пътищата, водещи към истините и към реалния свят, изпълнен с духовно познание.

И вторият бяс,8 който, произлизайки от духа на епохата, днес се промъква в човешката душа, за да стане враг на познанието — този втори бяс, който се поражда навсякъде, накъдето се обърнем, в наши дни се приближава към човека от повечето съвременни литературни произведения, от повечето картинни галерии, от повечето скулптури, от повечето такива произведения на изкуството, от всевъзможните музикални творби. Той безчинства в училищата, грубиянства в обществото — този втори бяс чувства вътрешната подбуда да се подиграва цинично над духовното знание, за да не му се налага да признава страха си от Духа.

Тези подигравки не винаги се разпознават, защото това, което се крие в тях, хората не винаги го осмислят съзнателно. Но бих искал да кажа: само лека, тънка като паяжина преграда отделя от главното съзнание това, че в сърцето си днешният човек иска да се надсмива над действителното духовно познание. А ако насмешката стане явна, това се случва само тогава, когато именно повече или по-малко несъзнателната наглост на съвременния човек донякъде измества страха. Както и да е, подбудена от определени вътрешни сили, тя днес действа в дълбините на всеки човек против откровенията на духа. И тази насмешка (подигравка) се проявява по най-разнообразни начини.

И третият бяс — вялост в размишленията, склонност към удобство в мисленето. Това е такова мислене, което най-много от всичко на света би искало да прави кино — кино по тази причина, че тогава не е нужно мислене, а всичко се показва наготово на човека, а мислите му просто трябва да следват показваното. Днес даже науката би искала да проследява външния живот с помощта на пасивни мисли. Човек е твърде склонен към удобство, към отпуснатост, за да насочи мисленето си към активно състояние. Понастоящем човечеството се отнася към мисленето, както човек, който би искал да вдигне нещо, лежащо на пода, но въпреки това стои с ръце в джобовете и мисли, че така би вдигнал нещото от пода. Той няма да може да го направи. Точно заради това и мисленето, което сякаш е с ръце в джобовете, не може да обхване битието. Трябва да се раздвижим, трябва да помръднем ръцете си, ако искаме да вземем нещо; трябва да приведем мисленето си в активно състояние, в действие, ако искаме да обхванем духовното.“9

По-нататък д-р Щайнер описва по какъв начин Пазачът на прага ни представя тримата бесове, проявяващи се чрез нас, като външни образи:

Бесът на страха: като прегърбен звяр със слабо тяло и изкривено лице; цветът му е притъпено-синкав. Пазачът на прага ни казва, че този бяс е врагът на познанието вътре в нас, който залага капани на волята ни.

Бесът на насмешката: като същество с дребна осанка; сиво-жълто тяло и озъбено; то се хили насреща ни и ни спъва по пътя към познанието чрез действия в чувствата ни.

Бесът на мисловната вялост: като същество с мръсно-червено тяло и зинала паст; осанката му е дребна, а лицето му излъчва тъпоумие, тъй като мисленето му не желае да бъде активно. Пазачът на прага пояснява, че този бяс е враг на познанието, понеже влияе чрез съмнение за властта на Светия Дух.

Извадка 3: Качествата за прекосяване на Бездната

„Всички те [тези три бесове] ни правят по-тежки. И ако вървим към познанието за Духа заедно с тях, без да обръщаме внимание на предупрежденията от Пазача на прага, се натъкваме на нея — зиналата Бездна пред нас. Тя не трябва да се прекосява, докато носим със себе си тежести: страх, насмешка и съмнение. Прекосяването ѝ е възможно само когато мислите ни са обхванали духовността на битието; ако сме преживели в чувствата си духовното [съдържание] на битието; ако във волята си сме укрепили активното [начало] на битието. Тогава духовното, душевното, активното [начало] на битието се превръщат в наши крила, които ни освобождават от земните тежести. Тогава можем да се пренесем над Бездната.

Предразсъдъците10 са трите стъпки, които ни водят в Бездната, ако не сме усвоили мъжеството на познанието, огъня на познанието, съзиданието в познанието. Ако обхванем с мислите си съзидателното познание, ако искаме да активизираме мисленето си, ако искаме да се приближим към Духа не с вяла мудност, а приемаме Духа с вътрешен сърдечен огън, и ако имаме мъжеството да разбираме духовното наистина като духовно, а не го принуждаваме да се доближава към нас само в качеството на материални образи — тогава от нас израстват крила, които ни пренасят над Бездната до областта на познанието, по което днес копнее всяко живеещо честно със себе си човешко сърце.

Ето това, скъпи мои приятели, иска да предаде на нашите души това въведение — този първи урок, с който е длъжна да започне тази Школа на Духовната наука.“11

Извадките от следващия втори урок, на първо четене, ще бъдат по-малобройни или по-кратки.

Към втори урок »

Превод от руски: Иван Стаменов

Източник: „Школа Михаила“ (GA-270)12


Бележки:

  1. Естествено, преценката ми за важното и интересното ще бъде изцяло субективна. [^]
  2. По принцип чувствата се разглеждат в антропософията като нещо присъщо на астралното тяло и свързания с него астрален свят, а не с физическия свят, уловим от сетивните органи на физическото тяло. [^]
  3. Дори да разбирах мантрите, едва ли бих си позволил да ги публикувам в публичен материал от този тип. [^]
  4. Удебеляванията и курсивите в цитатите са мои — бел. И. С. [^]
  5. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 20-21 [^]
  6. Първоначалното представяне на тримата врагове е поднесено в матричен текст на немски език, който не превеждам. [^]
  7. В ориг.: метаморфизира. [^]
  8. В ориг.: зверь — звяр, чудовище, демон. [^]
  9. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 23-25 [^]
  10. Предразсъдъците под влиянието на трите обсъждани бесове. [^]
  11. Из „Школа Михаила“, GA-270, т. I и II, стр. 26 [^]
  12. Изд. „Ключи“, Санкт-Петербург, 2014 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

85 коментара за "Извадки от първи езотеричен урок (GA-270): Трите бесове от Бездната"

  1. Стопанина  28.04.2018 г. | 17:57 ч.

    Условията, Стопанино, бяха, след твоята редакция да се помести онлайн в блога.

    Безвъзмездна редакторска намеса, изчистваща грубата граматическа грешка в горното изречение:

    „Условията“ = множествено число. „След твоята редакция да се помести онлайн в блога“ = едно условие, което никъде и никога не съм поставял. Граматически е недопустимо множественото число да се свързва с несъществуващо единствено число.

    И уточнение: Имаше готовност за действие според съществуващите от години условия, които налагат други въпреки моите забележки.

    Дори, може би е добре да се опиташ да не интерпретираш.

    Нели, на свой ред, бъди така добра да не интерпретираш мен. Пределно ясно съм написал, че евентуалното поставяне на електроното издание в книгохранилището обезсмисля публикуването на уроците или извадки от тях в блога. А това повдига въпроса – кой всъщност не вниква в това, което му говорят.

  2. Нели  28.04.2018 г. | 18:03 ч.

    ГА 270 не е изобщо пазена, след като от 1999 година е публикувана, може да се купи в няколко онлайн книжарници, поставена е в интернет. Никой на никого не може да забрани да я притежава. Защо изведнъж толкова много вълнения. Защо нямаше инициатива преди години откакто книгата е в интернет да се преведе, да се съберат пари и да се поръча на професионален преводач, щом толкова много хора се интересуват?
    Нима нямаше хора, между желаещите, които да знаят немски?
    Защо сега стана проблем?

  3. Нели  28.04.2018 г. | 18:07 ч.

    Да, за такава редакция мечтах през дългите години, когато се опитвах да превеждам, именно да предоставя на моите сънародници това познание. Само че никой не ми предложи помощ.

    И тук е изпусната дума, Стопанино.
    Условията бяха, книгата да се постави онлайн в блога след твоята редакция. Това не е интерпретация, а факт.

  4. Дорина Василева  28.04.2018 г. | 18:08 ч.

    Този жест с безплатните лекарства, не е от собствения им джоб, повярвай ми! 🙂
    От години има основан институт, който се занимава само и единствено с изследването на въздействието на препарата „Искадор“, който се използва в антропософската медицина при онкологинчни заболявания. Били сте включени в програма или проект на този институт. Знаеш тук, в София, кой лекар работи с този препарат. Периодично представител на института идва и се среща с пациентите, които тук приемат по схема инжекционно искадор. Интересното е, че идващият тук не е лекар, а е нещо като духовен изследовател – Франк Бурдих, на чийто семинар за елементалните същества бях.
    Дотук всичко звучи добре, защото се помага на хората от една страна, а от друга се разширява вярата в антропософската медицина и нейните възможности. За съжаление на баба ти не е могла да помогне – има ред причини за това, знаеш. Светъл път на душата й! Не помогна, обаче, и на самия Сергей Прокофиев!
    Медалът с тези безплатни антропософски лекарства има и друга страна – субстанциите вече не действат, т.е. онази сила някога вече я няма или е отслабена. Нещо се случва дали на ниво растителен свят /предвид на глобалното замърсяване/, дали на ниво отглеждане в антропософските биодинамични полета, дали на ниво обработване в централните им фирми, дали на ниво връзка на човека със субстанцията, а оттам и с космическите етерни енергии… Много въпросителни са! И всъщност, ако се замисли човек програмите на този институт са се разпростряли по цял свят, за да търсят повече и повече доказателства за това действа ли или вече не искадорът… Интересно, нали?!

    Има интересна статия на руски антропософ за антропософската медицина. Мисля, че руските антропософи открай време не са щадяли Дорнах във всяко едно отношение. Така че, добре е да имаме различните гледни точки, различни наблюдения, и наистина да можем да отсяваме цветята от плявата.

  5. Стопанина  28.04.2018 г. | 18:08 ч.

    Защо сега стана проблем?

    Отговорено е поне 5 пъти в дискусията досега. Опитай да вникнеш. И нещо „ново“, което не се нуждае от коментар, а от елементарна сметка – през 1999 г. бях на 20 години и не бях чувал за Щайнер и антропософия, камо ли за GA-270. Някои от хората, които четат блога, са били невръстни хлапета по онова време! Какво си очаквала от тях?

    А когато сега, вече пораснали и привлечени от антропософията и езотеричните уроци, искаме и можем да помогнем, как постъпваш? Нима не „наказваш“ едно ново поколение заради грешките на старите поколения?! – Замисли се и върху това.

    Краткият отговор – явно сега е дошъл моментът със своя импулс. Защо не е имало такъв импулс по-рано? – Може би не е било точното време. Може би точните хора са били само на 10-20 години и са нямали представа тогава какво очакваш от тях. Във всеки случай не е това важното в случая, нито изисква писане на философски трактати, а се изискват някакви действия, съобразени с текущото фактическо положение.

    Но ето че трябва да се потретям и за това!

  6. Стопанина  28.04.2018 г. | 18:16 ч.

    Условията бяха, книгата да се постави онлайн в блога след твоята редакция. Това не е интерпретация, а факт.

    Не, Нели, това е лъжа, на която явно много държиш, щом продължаваш да говориш за условиЯ, а успяваш да измислиш само едно условиЕ. Ето какво съм написал:

    Естествено, евентуалната ми редакция би била безплатна, а за последващото разпространение във Виртуалния Гьотеанум съм готов да се съобразя с обичайния срок между излизането на печатното и електронното издание. Евентуалната поява на GA-270 за пълно изтегляне от архива напълно ще обезсмисли публикуването на цели уроци или извадки от тях в публичната част на блога. И ето така с няколко стъпки ще се решат всички проблеми с преводите и тяхната достъпност за хората, които ще бъдат отведени до тях чрез Закона „подобното привлича подобно“! Ще се реши и спорът дали GA-270 или само извадки „по правилата на школата“ могат и трябва да се „подмятат насам-натам“ в блогосферата.

    Не само не съм поставял условие за поставяне в блога, а ясно показвам, че искам това да се избегне. Това, което твърдиш, не е факт, а твоя си интерпретация – при това нелепа. Друга комуникация между нас по този въпрос не е имало.

    Да, за такава редакция мечтах през дългите години, когато се опитвах да превеждам, именно да предоставя на моите сънародници това познание. Само че никой не ми предложи помощ.

    И това е лъжа, въпреки че тук може би е малко по-невинна. Няма твой превод, който да е публикуван в блога и да не е бил редактиран от мен. Това, че не съм го оповестявал, не съм го коментирал, не съм те уведомявал винаги и не съм търсил признателност, не променя този факт.

    За мен беше важно да отвърна някак на жеста, че си осигурявала ценно съдържание, макар и в сурова форма, а си ме подкрепяла и с дарения. Сега обаче става важно да изтъкна, макар и с нежелание, че никога не съм бил пасивен консуматор на чужд труд (готованец) – в което на няколко пъти, за моя жалост и изненада, ме упрекваш – за сметка на Истината.

  7. Дорина Василева  28.04.2018 г. | 18:22 ч.

    Нели, не ми казвай какво да правя, как да мисля, какво да пиша и т.н. Твърде наставнически е за моя свободолюбив дух, знаеш. Респект към преводаческата ти работа, но е видно, че твърде наставнически реагираш, когато някой ти опонира и не отстъпва. Но явно са нужни такива моменти.

  8. Стопанина  28.04.2018 г. | 19:30 ч.

    Понеже се води и дискусия по канали извън публичното пространство, в която се изразява усещането на няколко човека, че тази битка е едновременно смущаваща и необходима, ще предложа нещо от лекциите на Щайнер. Из GA-339/4, която преведох и публикувах онлайн без изричното разрешение на Централата, за което нито съжалявам, нито ще се извинявам:

    Културният живот обаче, когато го разгледаме като елемент, стоящ на своя основа, е много твърд елемент — елемент, по отношение на който човек трябва постоянно да опазва свободата си, заради което този елемент не може да се организира по друг начин, освен в свобода. Просто оставете едно поколение да развива духовния си живот по-свободно, а след това да го организира, както желае: ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ГОЛЯМОТО РОБСТВО ЗА СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ. Не само на теория, но и според живота, духовният или културният живот наистина трябва да бъде свободен. Човешките същества, които се намират в него, трябва да изпитат тази свобода. Културният живот се превръща в могъща тирания, ако се разпространи някъде по света, защото, ако не се организира, той не може да се разпространи, а самата организация се превръща в тиран. Ето защо ТРЯБВА ДА ИМА ПОСТОЯННА БИТКА В СВОБОДА, в жива свобода, срещу тиранията, към която е склонен културният живот.

    В цитата не става дума само за тесния смисъл на културния живот, а за цялата духовна сфера – очевидно от дискусията ни гореказаното е валидно сега, а ще бъде валидно дори в „утопичния“ ТСО.

  9. Нели  29.04.2018 г. | 00:02 ч.

    За мен беше важно да отвърна някак на жеста, че си осигурявала ценно съдържание, макар и в сурова форма, а си ме подкрепяла и с дарения. Сега обаче става важно да изтъкна, макар и с нежелание, че никога не съм бил пасивен консуматор на чужд труд (готованец) – в което на няколко пъти, за моя жалост и изненада, ме упрекваш – за сметка на Истината.

    Стопанино, исках да престана с дискусията, защото достатъчно си казахме. И през ум не ми е минало да те упреквам в горното, което си написал. Не съм го помисляла и за минута, след като знам цялата ти дейност.

    Писах принципно заради натиска върху мен и несправедливите обвинения и подозрения и то защото ме заболя и то най-вече от изказването на Оги, което ми напомни старите дискусии за една друга известна книга. Не съм се обърнала конкретно към теб, така че няма основание за горното изказване.
    Жалко е, че се разминаваме в разбирането.

    Моята неточност в изразяването е причина и за твоите обвинения, аз написах блога, а имах предвид изобщо електронното поместване в Книгохранилището, вината е моя, защото аз включвам Книгохранилището в блога, поради неточното познаване на понятията блог сайт и подобни. А иначе редакцията ми беше предложена от теб с условието да се помести електронно. Не виждам къде е моята лъжа. Може би в думата условия вместо условие.
    Имах предвид помощ за преведените книги и това също не беше отправено лично към теб, а най-малко ставаше въпрос за материалите в блога (надявам се този път да е правилно казано).

    Едва ли е важно за някого дали ще изпратя писмо до Дорнах и дали изпитвам уважение към хората там. А и също през ум не ми е минавало да критикувам твоя начин на действие относно преводи на томове от ГА или отделни лекции. Никой няма да се трогне или да те обвини от страна на Дорнах или издателството, че го правиш. И аз не съм се страхувала от обвинения от страна на Дорнах, които изобщо нямаше да дойдат, а споделих моето лично становище за връзката с школата.

    Авторските права на Р.Щ. са изтекли и за превеждането на лекциите няма нужда от разрешение. Ако някой иска да ползва точно техническото оформление на книгата, както аз ще го направя, би било проява на чисто човешко уважение към издателството да се поиска съгласието му (т.е. съгласието на хората, които също са вложили труд), но хората от издателството няма да ги заболи, ако някой не го направи и няма да поискат от никого някаква отговорност.

    Да уведомя издателството беше лично мое решение и винаги съм го правила, защото го смятам за правилно.

    Една малка информация относно приемането в школата.

    Аз първо отидох на семинар за уроците, без да съм член на школата и след това пожелах да стана член на школата.
    Издадената книга ГА 270 никога не е била забранявана от когото и да е. Тя се продава в книжарниците от 1999 година, а може и от по-рано, защото има издание от 1992 г.
    Относно забраните на Дорнах се разпространява чиста фантазия.
    Когато направих превода за първи път, говорих с много лектори тук и у нас, които са четци и водят уроците. Една част бяха съгласни с мен, друга споделиха консервативното си мнение, но никой не ми каза, не го прави. Някой съобщи за моите действия в Дорнах. Оттам дойде само едно информативно писмо, без който и да е да ми поиска отговорност или да ме обвини в нещо.
    Не мога да си обясня цялата агресия и всички приказки за забрани, контрол и др.п., но това изглежда си е мой проблем.

    .

  10. Gergana  29.04.2018 г. | 01:05 ч.

    Пращам крепки прегръдки на всички ви и вземете се чуйте по телефон, скайп или там каквото, че много недоразумения, много разминавания станаха с пустото Ариманово писмо.

    Според мен всичко, Нели, започна оттам, че Ванката сподели начинанието си и го почна, а пък явно не сте се чули и уточнили, че ти вече имаш превод и т.н. Фасулска работа. Останалите чувства насила се замътиха, но съм твърдо уверена, че няма да пробият бронята на никого от нас (включително и твоята, Нели).

    Лека нова седмица на всички!

  11. Стопанина  29.04.2018 г. | 01:31 ч.

    И през ум не ми е минало да те упреквам в горното, което си написал.

    Радвам се да го науча. Когато обаче чета нещо, отправено към опонентите ти в дискусията, без да се упоменават имена, как да съм сигурен, че трябва да изключа себе си? А не смятам, че е валидно и за повечето останали, защото само Оги реално упражни натиск за издаването на уроците.

    ме заболя и то най-вече от изказването на Оги

    Ако те е заболяло заради нещо, изказано от Оги, е редно да се обърнеш конкретно към Оги, а не да пишеш неща в множествено число, сякаш се отнасят за всички, поддържащи различна позиция от твоята. Макар да не съм съгласен с натиска, упражнен от Оги, в изказването му има истини. А от тях, както знаем, понякога боли – така че разбирам болката ти.

    аз включвам Книгохранилището в блога

    Това няма значение. Има значение, че никога не съм ти поставял условие нито за книгохранилището, нито за публикации в блога. А ти продължаваш ли, продължаваш да твърдиш, че съм го правил, въпреки че цитирах изказването и удебелих думата „евентуално“. Белким я видиш. Не искаш да я видиш, защото тогава би се наложило да извършиш „трудния подвиг“ да оттеглиш една клевета!

    Нека приемем хипотетично – ей така, за майтапа, – че съм поставил условие за разпространение на електронното издание. Знаеш, че това издание ще излезе, ако има и печатно издание – независимо дали с твоето одобрение или не. Надявам се, че го осъзнаваш. И след като евентуално съм редактор на печатното издание, изработено от електронното издание, което неизменно ще се появи в интернет в даден момент, както се е случвало с другите GA-та досега, какво по-логично от това, да съм един от разпространителите? След като така и така в книгохранилището има повечето GA-та. След като така или иначе немското ел. издание на GA-270 вече е там. Особено ако съм положил труд по това издание!

    Дори да приемем, че съм ти поставил това хипотетично условие, както твърдиш, това условие нито е аморално, нито е криминално. То би било в реда на нещата. Не бих прекалил даже ако хипотетично бях поискал да съм първият, който ще го получи за публикуване. Така че и да бях ти поставил такова условие, не можеш да го използваш срещу моите аргументи, нито в полза на твоите. В общи линии казваш: „Няма да ти дам превода, защото го искаш.“ По-нелеп аргумент от това, здраве му кажи.

    Че и с явни елементи на чиста проба инат. (И аз го мога инатът, както ще стане ясно в следващия коментар.)

    Една малка информация относно приемането в школата.

    Твоята информация и гледна точка не е единствената. Тези дни ще преведа и обнародвам Приложение II от GA-270, което определено не свидетелства в полза на думите ти, че нещата са толкова ясни, а „школата“ е ясно дефинирано понятие. В това приложение са описани доста от мръсотиите около разкола в Дорнах след смъртта на Щайнер. Ако го има в немската версия, би трябвало да си запозната с него и да не си говорим идеалистични и неверни неща за „школата“ и приема в нея.

    Относно забраните на Дорнах се разпространява чиста фантазия.

    Хайде да отговориш честно на следните въпроси:

    1. Колко човека в България имат превода ти на GA-270. (Нещо, което те питах и по-рано в дискусията, без да получа отговор)
    2. Кои са те и защо само те разполагат с българския превод?
    3. Имало ли е момент, когато българският превод е бил разпространяван в по-широк кръг?
    4. Защо и по чие изискване разпространението престава и дори споменаването на GA-270 извън един кръг се разглежда с лошо око, а при евентуално цитиране на нещо в публичното пространство, д-р Франгов даже показва характер?

    Оттам [Дорнах] дойде само едно информативно писмо, без който и да е да ми поиска отговорност или да ме обвини в нещо.

    5. Предвид горното – какво точно те информира това писмо?

    И бонус въпрос: необходимо ли е изобщо да питам горните неща, когато сама признаваш: „Някой съобщи за моите действия в Дорнах“, сиреч се пишат доноси за „престъпления“, а от Централата пращат „информационни писма“, че са получили доносите. Но забраните на Дорнах били чиста фантазия. 🙂 Нали осъзнаваме, че забраните могат да имат и чисто „информационно“ звучене? И съм готов да се обзаложа, че ако публикуваш в цялост „информационното писмо“, между редовете, а вероятно и в прав текст те информират, че постъпката ти е „непрепоръчителна“. „Думам ти, дъще, сещай се, снахо.“

    Не мога да си обясня цялата агресия и всички приказки за забрани…

    Още не можеш да си ги обясниш?!?! Ами да обясня тогава. Очаквани са, когато:

    1. не ми каза, че този превод вече е наличен, преди да започна работа по него, а да премълчиш такова нещо е толкова твое право, колкото е мое право да съм обиден и раздразнен;

    2. ако не можеш да си обясниш защо съм раздразнен, задето научих от трети лица, а не от теб и своевременно, нямаш право да изискваш само от другите да вникват в твоята позиция, когато самата не си способна на това;

    3. разпространяваш невярна и/или едностранчива информация по най-различни теми;

    4. настояваш, че едностранно интерпретираната информация е единствено възможна, дори когато се предлагат и други гледни точки, което е напълно нормално да предизвика „агресия“, ако направо отричаш другите гледни точки, докато те гледат в очите;

    5. опитваш да изкарваш определени среди по-бели, отколкото са; това е твое право и задължение като член на тези среди, но е нормално да предизвика раздразнение у други среди;

    6. окачествяваш с обидни и агресивни думи нечии конкретни действия, като ги пренасяш не върху конкретното лице, а и върху други хора, които са заставени да се защитават – както си могат, вкл. с агресия;

    7. държиш се като последна инстанция по някои въпроси и ограничаваш чуждата свобода на мнение, но успоредно с това се изкарваш жертва на същото, което правиш с другите,

    8. три пъти излъга, че съм ти поставял условия за безвъзмездната си помощ, което ми дава основания да се защитавам срещу всякакви хули – както умея, вкл. с вербална агресия; и да съм ти поставял такова условие, то е нормално, а това, че го намираш за неестествено и внасяш пейоративно значение на „амбиция“, просто си изпросва ответните реакции.

    9. оплакваш се, че „никой“ не ти помага, което просто не е вярно, защото никой означава НИКОЙ, а не всички без Стопанина; искаш със задна дата да са ти помагали хора, които не са били зрели и готови за това, а когато са зрели и готови за това, отказваш помощта, която ти предлагат, защото ти поставяли „условия“. Е, дразни!

    10. сама признаваш, че има доносници, които искат от Дорнах да се вземат мерки срещу разпространението на GA-270, но въпреки това го определяш като фантазия; ами дразнещо е!

    11. позоваваш се на „правила“, като ги интерпретираш по начин, който пък може да се интерпретира, че за всяко обществено дело трябва да прося нещо от Дорнах – една идея, срещу която свободолюбивата ми натура налита на бой, при това на живот и смърт;

    12. абсолютиризираш едно правило от Щайнер, на което могат да се противопоставят други правила, пак от Щайнер, които влизат в противоречие с първото правило и много по-добре покриват обсъждания казус;

    13. но не вникваш в горните обяснения, които не пиша сега са пръв път, а упрекваш, че другите не вникват в твоята позиция, което е форма на твоя агресия, така че няма защо да се жалваш за нещо, от което можем да се оплачем и ние;

    14. непрекъснато се позоваваш на фактология, която няма никакво отношение към казуса – например, че от 1999 г. уроците са общодостъпни на немски и в електронен вариант. Но, вместо да се замислиш защо тези уроци ги има достъпни на немски и руски, при това и в интернет, лишаваш българите от възможността да четат тези общодостъпни уроци на родния си език и в интернет (понеже ти поставяли „условия“), което може само да дразни и да провокира ответни действия; да, твое право е да играеш ролята на тясно гърло, да определяш субективно правата на други хора, но не можеш да очакваш, че тези права няма да доведат до задължението да изтърпиш закономерните последствия от упражняването им!

    15. а най-дразнещото от всичко е, че на няколко пъти ни прати да четем уроците на други езици, като дори ни пращаш да четем съвсем други, едва ли не по-подходящи за нас материали от Щайнер, като по този начин показваш черта от характер, за която знаех от друг човек, но трябваше лично да се уверя, че е вярна.

    И като вземем всички тези неща накуп, разбирам защо не можеш да си обясниш защо била цялата тази агресия. Но ето – обяснявам с тези 15 отговора, щом не можеш да си обясниш сама. Даже ще го резюмирам в едно изречение:

    Накратко: каквото повикало – такова се обадило.

    Можеше и да мълча, ама няма. Пък! И най-вече заради онова, което съм цитирал от Щайнер в предния си пост. Трябва да има борба, защото старите поколения с вашите правила и организации в случая сте тираните на новите поколения.

    Точно както е предрекъл Щайнер.

  12. Стопанина  29.04.2018 г. | 02:55 ч.

    И за да подчертая до каква степен успя да ме раздразниш с лъжите си, Нели, че съм ти поставял условия, които на всичкото отгоре щяха да са нормални, даже ако ги бях поставял, ето какво ще ти кажа. Ако някой ден решиш все пак да ме потърсиш за помощ в редакцията на превода ти, ще откажа. И няма да променя решението си дори когато ми мине афектът.

    И да ми предоставиш някой ден превода си за разпространение в електронен формат, няма да го разпространявам, защото няма да съм го редактирал, а тук държа на качество на материалите.

    Преди време промених решението си за „Моят жизнен път“, макар да бях обявил, че няма да разпространявам тази книга заради отношението на издателите към електронните издания. Но размислих заради приличния превод и качествения краен вариант. В случая с GA-270 съм убеден, че няма да имам такива съображения.

    Каквото сам преведа и подготвя от руското издание – това и ще разпространявам. Ако някой реши да ми помага, като превежда от немски – добре. Ако ли не, защото е безумно да се пилее енергия за работа, която вече е свършена – пак добре. Каквото – такова.

    Ако нещо не е наред заради руския източник или защото липсват мантрите – ще споделиш отговорността с мен пред Силите. Защото доста се постара с действия и отказ от действия да се стигне до този развой и защото не търпя натрапени условия повече и от теб. А ариманичния догматизъм направо го ненавиждам, така че напук ще завърша тези публикации-полуфабрикати, ако ще да са последното, което ще свърша. Ама няма да е на вашето, защото е тиранично и… защото така!

  13. Нели  29.04.2018 г. | 09:28 ч.

    Благодаря, Гери! Изкуших се да давам обяснения. Най-после разбрах, че каквото и да кажа, ще бъде тълкувано в съвсем друг смисъл. Това ще ми бъде урок за цял живот.
    След триумфалната победа на Стопанина, мисля, че дискусията свърши.

  14. Стопанина  29.04.2018 г. | 09:50 ч.

    Най-после разбрах, че каквото и да кажа, ще бъде тълкувано в съвсем друг смисъл.

    Мислех, че си го разбрала още при последния ни разговор във форума. Там пак се стигна до подобен край. А сега мисля, че още не си научила урока – да пишеш така, че да не позволява „тълкуване“. Конкретно, адресирано към точния човек и без необходимост човек да е в главата ти, за да знае какво всъщност си имала предвид. В крайна сметка събеседниците четат това, което си написала, а не което си искала да напишеш, но се е получило нещо второ или трето.

    Казах ли ти го и във форума? – Казах го. Взела ли си си бележка? – Колкото ще си вземеш и сега.

    Твърдението, че си вечно неразбрана, е удобно за теб, разбирам те, но много от обсъжданите противоречия между нас, не се нуждаят от тълкуване. Това е още един повод да мисля, че след това драматично изявление продължаваш да не си научила урока. Да ти дава Господ здраве и дълъг живот, за да наваксаш.

    След триумфалната победа на Стопанина, мисля, че дискусията свърши.

    Изцяло ще пропусна момента, че горното може да се „тълкува“ като заяждане на дребно. 🙂 Да приемем, че „не съм вникнал“.

    Предпочитам да отбележа, че „победата на Стопанина“ можеше да бъде победа за ВСИЧКИ, та даже и за изискванията на Времето. Но за целта трябваше в онзи абзац да видиш едно разумно предложение, водещо до общополезно решение, а не само „условие“, което избра дори да криминализираш. Уви, нямаш очи да видиш, нито уши да чуеш, а Евангелието казва, че такива ще изгубят и това, което имат.

    Дали е универсално правило – тепърва ще се разбере. Но ми се струва, че вече действа: успя да изгубиш и подадената ръка за помощ, защото (избра да) не я виждаш.

  15. Дорина Василева  29.04.2018 г. | 10:33 ч.

    Не мисля, че има „победен“ и „победител“.
    Не го виждам като разразил се проблем на личностно ниво, макар и така да изглежда.
    В случая обаждане, чуване, стискане на ръце, би замазало ситуацията.
    Иначе, да, внася се отпускане на напрежението с това.
    Но доколко ще донесе до развитие напред, е спорно.
    Смятам, че това е сблъсък на два много важни, много силни и правомерни духовни импулса в България. Те не са само тук, нишката е наднационална, както видяхме. И беше важно нещата да се изкажат, да прозвучат, да се изяснят, да достигнат до етера.
    Всеки като човек и като ангажиран с антропософията и част от тези импулси с времето ще прозре какво точно се случва. Това няма да стане веднага.

    Пожелавам си и ви пожелавам на всички, да продължим напред със същия ентусиазъм, сила, вяра, честност и светлина! Понякога за да проблесне истината поне малко, наистина е нужно да се бръкне много надълбоко, а там определено е истинска тъма. И това се случва чрез нас самите.

  16. Дорина Василева  29.04.2018 г. | 12:02 ч.

    Всъщност, ако се върнем на извадките от Първия езотеричен урок от ГА 270, който се разглежда в тази публикация, ние практически си го „преподадохме“, преживяхме… трите бяса от Бездната, които пречат по пътя на ученичеството към духовното познание и предразсъдъците, които се раждат чрез тях…

    „Предразсъдъците са трите стъпки, които ни водят в Бездната, ако не сме усвоили мъжеството на познанието, огъня на познанието, съзиданието в познанието. Ако обхванем с мислите си съзидателното познание, ако искаме да активизираме мисленето си, ако искаме да се приближим към Духа не с вяла мудност, а приемаме Духа с вътрешен сърдечен огън, и ако имаме мъжеството да разбираме духовното наистина като духовно, а не го принуждаваме да се доближава към нас само в качеството на материални образи — тогава от нас израстват крила, които ни пренасят над Бездната до областта на познанието, по което днес копнее всяко живеещо честно със себе си човешко сърце.“

  17. Лазар  29.04.2018 г. | 12:29 ч.

    От прочетеното дотук си мисля, че изискуемите условия по отношение на организираната антропософия и определени текстове са по две причини:

    1. Време в което се предполага, че хората ще се занимават активно с духовна наука и навлизане в неща като медитация, имагинация и инспирация.

    2. Човек да не бъде оставен сам на себе си и да има както осигурено достатъчно лично пространство, така здрава основа, опора и подкрепяща общност от съмишленици.

    Ако ще се пише конкретно, например като аргумент защо се използва признанието ми, че използвам гугъл преводач, след като аз не изисквам от Нели да ми осигури превод на въпросния текст? Единственото което изказах е, че ако ще има превод се надявам да е в цялостен вид. Дори и да се появи публикуван превод, не знам дали ще седна да го чета, по причина, че личното ми мнение, е че е за хора които вече имат осезаем досег със свръхсетивните светове.
    Ако Стопанина има предвид и други, ползващи машинен превод, ако иска нека сподели наблюденията си и да ги използва в аргументацията си към Нели. Счетох за нужно да напиша това мнение, защото аз лично не мога да упрекна Нели за каквото и да било. Моето мнение е, че след като не може да се задоволи даден интерес по адекватен начин, не е нужно изкуствено да се предизвиква внимание. Така разбирам позицията на Нели и мисля, че е оправдана.
    Каква например може да е разликата между очакваните свитъци на Стопанина и очакваната публикация на превода на Нели? И двете изискват както време и много работа, така и търпение от страна на читателите.

  18. Стопанина  29.04.2018 г. | 12:48 ч.

    Каква например може да е разликата между очакваните свитъци на Стопанина и очакваната публикация на превода на Нели?

    Ами например, че очакваните свитъци на Стопанина ще са общодостъпни и безплатни в интернет, докато Нели ни праща да си купуваме (!) немското онлайн издание, защото не трябва да очакваме българското тук, онлайн.

    аз лично не мога да упрекна Нели за каквото и да било.

    Не се притеснявай. Аз вече съм я упрекнал за 15 човека, а след малко ще завърша публикацията на поредните извадки – подбрани с оглед на всичко тук.

  19. Gergana  29.04.2018 г. | 15:33 ч.

    Не мисля, че има „победен“ и „победител“.
    Не го виждам като разразил се проблем на личностно ниво, макар и така да изглежда.
    В случая обаждане, чуване, стискане на ръце, би замазало ситуацията.
    Иначе, да, внася се отпускане на напрежението с това.
    Но доколко ще донесе до развитие напред, е спорно.
    Смятам, че това е сблъсък на два много важни, много силни и правомерни духовни импулса в България. Те не са само тук, нишката е наднационална, както видяхме. И беше важно нещата да се изкажат, да прозвучат, да се изяснят, да достигнат до етера.
    Всеки като човек и като ангажиран с антропософията и част от тези импулси с времето ще прозре какво точно се случва. Това няма да стане веднага.

    Дори, далеч съм от мисълта да се замазва положението. Напротив, много добре стана, че тези неща излязоха наяве в открита дискусия. Подканата ми беше за още по-пълна прямота, която ми се струва, че би могла да бъде постигната между Стопанина и Нели в един техен си разговор, след всичко изписано дотук. Надежди говежди, както се шегувахме като малки. 🙂

    Между другото, от издание „Персеус“ обвиняват Манфред Шмидт-Брабант (предишният главен представител на Антропософското общество, който е оглавявал движението в периода 1984-2001), да, Брабант, едва ли не в подмолна дейност, особено в годините, предшестващи 2000-та г. В седемте години преди началото на новия век, темите естествено се завъртат около човешката воля в служба на Михаил. Та Манфред Шмидт пуска „мухата“ (в последното си обръщение към членовете), че Антропософското общество е в окултно пленничество, защото действията му не излизат извън една въображаема стена, издигната около обществото. Някои от членовете са споделили опасенията си, че това му изказване не е установяване на нежелан факт, а по-скоро произнасяне на заклинание. Вменяват му в дълг, че през годините на председателство е водил доста „мекаушава“ линия срещу идейните противници на антропософията, като с бездействието си срещу определени публикации на йезуитите едва ли не е рискувал антропософията да бъде приета за поредното философско-духовно течение, а не за истинния обновяващ духовен импулс на човечеството.

  20. Gergana  29.04.2018 г. | 15:40 ч.

    Линк към гореупоменатата статия в сп „Персеус“

    Някой ден ще си забравя главата…

  21. Дорина Василева  29.04.2018 г. | 18:32 ч.

    Гери, ами то и България не изостана от това на Щайнер да му се търсят философските идеи – нещо като под вола теле, и да се разпарчатосва самото духовно-научно познание, да се профанизира до нивото на философски мироглед…, поради невъзможността на нечие мислене всъщност изобщо да прозре, да се докосне, да навлезе в раздвижените картини, които антропософията събужда!
    Все по-голямо и все по-голямо безплодие, за съжаление, обхваща материалистичното мислене и материалистичната наука в нейните сухи и манипулативно изкълчени съждения, които са на светлинни години от живото мислене! И още по-голям проблем – нашите официози от АОБ ходят, слушат, канят, радват се на подобни гротески. Защото всъщност на тях това им изглежда правилно… та нали се говори за Щайнер, пък какво точно, и дали е вярно, няма значение. Важното е, че се чува името на Щайнер!

    Светът е разумно създаден, битието не се развива хаотично

  22. Стопанина  29.04.2018 г. | 18:46 ч.

    Светът е разумно създаден, битието не се развива хаотично

    Рядко некомпетентно същество е този автор! 😡

  23. Мислещ  29.04.2018 г. | 19:01 ч.

    Нели,

    От кое по-конкретно те заболя:

    От това, че изразих възмущението си за начина по който ти се възприемаш, а именно за Ментор, Виден антропософ, членуващ в антропосовската група от Дорнаух и считаща себе си за Високо посветена, която в това си амплоа определя кой има право да се запознае с конкретният лекционен цикъл GA_270 и кой няма такова?

    Или

    От начина по който отправих укор към теб?

    Ако си усетила натиск в изказа ми, то определено има защо!
    Защото е недопустимо и в разрез с антропософията, „Високо посветен“ антропософт, за каквато се имаш, да упражнява Контрол над другите, в конкретния случай косвено и над мен, като заявяваш по категоричен начин, че това четиво не е за „Недорасли“ и ти няма да го публикуваш.
    Нека изясним нещо. Това, че си добър преводач две мнения по въпроса няма – признавам ти го. Но, защо си мислиш, че конкретният ти талант е чисто твой? Дали пък, не ти е даден Свише от едни още по напреднали същества за да може ти да си в полза на други, такива като мен, дето не се справят с немски, английски или руски език така добре, че да могат да вникнат в изложеното от Рудолф Щайнер по-най добрия начин?

    Нели,
    Преди няколко години се запознах с една друга Нели. Нели бе отдадена на антропософията, с открито сърце и мисъл към другите. Една Нели, която не се замисли да плати и да ми подари книгата …….. Същата, първа пускаше направеният от нея превод, както се казва „в движение“ та и ние да се докоснем до непрочетените лекции на Щайнер. Нели, която веднага правеше разбор по неин си начин, обяснявайки как тя е разбрала написаното, докато го е превеждала…

    А онзи ден, когато четях обяснителните ти коментари в темата, бях шокиран! Зачудих се, това сега коя Нели всъщност е? Онази милата и всеотдайна, или някоя друга, изявявайки се, като Строг и Властен човек!

    Имам молба към теб, когато седнеш в къщи хвърляй поглед на библиотеката ти, потърси книгата с GA_270 и си кажи: Ха…….ето я тук, моя си е! Аз я преведох и няма да я дам на някакъв си нахалник, да я чете. Той не е заслужил, много е „Малък“ във фисшите познания на антропософията!

    Ако това ще ти донесе добро усещане и радост на сърцето, ума и душата, значи си права!
    Но, ако нещо почне да те човърка и да ти създава неприятно усещане, значи може би бъркаш!
    Ти сама ще разбереш!

    И понеже тук съм познат, като Оги „цитатчето“ :), няма как да не цитирам Учителя:

    Ние живеем в един разумен свят.

    „Когато се наведеш и подадеш ръка на някого, който е по-долу от теб, за да го повдигнеш, създава се възможност Същества, по-горни от теб, да се наведат към теб и да ти подадат ръка, за да те повдигнат.“

    „Когато правиш Доброто, Великото Разумно начало се изявява чрез теб и ще ти остави своя Мир, Радост и Хармония.“

    „И тъй, смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: Никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат.“
    „Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете кой ви обича и кой не ви обича.“
    „Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.“

    Оставам с искрени и добри чувства към теб!

  24. Нели  30.04.2018 г. | 08:53 ч.

    Мили Стопанино!
    Сега извън основната тема за моите права и задължения, искам да направя едно уточняване.
    Нека да уточним разликата между редакция и корекция.
    Редакция може да направи човек, който знае езика, от който се превежда, в случая немския. Той трябва да може да прочете оригинала, да вникне в смисъла му и тогава да предложи други варианти на израза, синонимни думи и т.н. и ако преводачът се съгласи, той или ги отхвърля или ги приема.

    Коректорът поправя недостатъците на българския израз, що се отнася до словоред, правопис и др.п., а ако и той забележи неясен смисъл на даден израз, предлага вариант, като преводачът или го приема или го отхвърля.

    Имах щастието един от моите преводи да бъде редактиран от една прекрасна професионална редакторка, която е същевременно преводач и работи за едно голямо българско издателство, затова от опит знам как работи един професионален редактор, който и всяка година присъства на курсове в Германия. За съжаление тя вече предпочита сама да превежда.

    Имах и щастието друг от преводите ми да бъде прегледан от професионална коректорка, работеща в университета, която не беше редактор и ми го заяви, като и тя ми даваше предложенията и аз имах правото да ги отхвърля или приема.

    Ти не можеш да направиш редакция на превода ми, понеже не знаеш немски. Можеш най-многото да направиш корекция.

    Но след като редакцията няма да е по същество, си изгубва смисълът да се обърна към теб. Не исках да го заявя това още в дискусията, за да не те обидя по някакъв начин, но понеже продължаваш да държиш на тази редакция, като неправилно употребяваш думата редакция, вместо корекция и понеже много държиш на точността на изразите, се чувствам задължена да изясня този проблем.

  25. Стопанина  30.04.2018 г. | 10:15 ч.

    Така и предполагах. Тази отрова прелива в новата седмица и е първото, което виждам след събуждането си. Супер… Кара ме да се чувствам много „мил Иван“ и ме държи вече два часа.

    От някое време изобщо не съм мил с теб, така че ми спести паразитните изрази, които дори не са искрени, и не ме милосвай. Колкото повече пишеш и дотуряш, толкова по-зле става. Вече с ръка на сърцето мога да кажа, че ме нервираш повече, отколкото някога ме ядосваше Дорина. От една седмица полагаш фантастични усилия, за да го постигнеш.

    И ето – днес ще допиша горните 15 точки, за да ги направим 20 след последния ти пост. В случай че още се чудиш защо не съм мил:

    16. Не ти отива на годините такова поведение.

    17. Не ти отива на положението, което заемаш в антропософските среди.

    18. Не ти отива на професионалната квалификация да ме поучаваш за термини от моята професионална квалификация. Когато станеш редактор и коректор в България, в най-малките и най-големите издателства, за период поне 15-20 години, тогава ме учи какво означава „коректор“ и какво – „редактор“. Дотогава твоите частни представи нямат никакво отношение за реалното значение на тези думи в България, пък и в Австрия и по целия свят, защото знам с какво се занимават колегите ми и от други държави.

    19. Не ти отива да си „права на всяка цена“, особено когато колкото по-„права“ ставаш, ставаш все по-малко „щастлива“. Същото важи и за тези, на които успяваш да прехвърлиш от състоянието си чрез тази все по-неприятна дискусия. (За някои неща те оправдава възрастта ти. За други – положението ти, след като си останала сама. Но за трети нищо не те оправдава.) А ако влошаването на отношенията ни с всяко твое поредно менторско, назидателно или открито обидно отношение те прави щастлива, значи трябва да запитам – коя си ти?!? Защото определено не си Нели, която знаех допреди тази дискусия.

    20. Не ти отива да сменяш версиите за мотивацията си с всеки следващ пост. Ако си честна преди всичко със себе си, знаеш какво написа по-напред като мотиви за отказа си да четем твоя превод на GA-270 – било за лична работа, било за корекция, било за редакция, било за евентуално в някакъв момент разпространение в интернет. Колкото и да ти се иска сега да ме убедиш, че отказът ти се дължи на това, че съм го поискал с предложение, включващо „грешната дума редакция“, това е първо самозаблуда за самата теб, но и заблуждение за околните.

    Ето, вече имаме 20 причини да не съм мил, а хронично натровен от поведението ти през последната седмица. И много се надявам, че бесовете, които успя да ми прехвърлиш, не се прехвърлят на други – дано никой повече не чете този разговор. Сега ще напиша нещо за последно и ще заключа коментарите – преди да е станало твърде късно и да се е изпарила всяка опция за някакво бъдещо сътрудичество. Ядосваш ме повече и от Дорина, но с нея се придобрихме, така че предприемам мерки, за да не затварям вратата и по отношение на теб.

    Погледни моите редакции на твоите преводи и може би ще разбереш разликата между коректор и редактор. Не е вярно, че намесата в словореда е коректорска работа. Редакторска е – част от характеристиките на термина „стилистична редакция“.

    Не е вярно, че редакторът трябва да знае немски, за да направи преводите ти адекватни за българския читател. Не ми трябва диплома по немска филология, за да редактирам „кайзер Юстиниан“, като го заменя с „император Юстиниан“, защото това е правилният термин в нашия език.

    Аналогично – когато видя „азури“ (което дори не е немски термин, а индийски и персийски), го редактирам на „асури“, защото го изискват правилата за транслитерация според нормите в българския език. Освен това този термин е въведен (основателно) като „асури“ още в началото на миналия век при превода на разни енциклопедични текстове и художествени произведения. (Никой коректор няма да прави такива справки, освен ако не е прекалено доволен от надницата си и се изживява като редактор.)

    В твоите преводи се срещат и немски думи, които въобще не се използват като чуждици на български, но редовно побългаряваш, като им слагаш български представки или окончания. Резултатът е нещо, което звучи смешно или излишно озадачава читателя, защото тези думи всъщност си имат чисто български еквиваленти.

    Днес ще пусна в блога една преводна публикация от руски (език, с който работя!), на която не си позволих почти никакви редакции. Само най-наложителните, съчетани с базова коректура. Мисля, че читателите веднага ще забележат колко тромаво звучи текстът, че е излишно труден за проследяване и вникване. А твоите преводи в суров вариант са още по-нешлифовани. Тогава всеки сам ще прецени дали мога да правя редакции и на преводи от немски.

    Твърдя, че щом ги правя от години – следователно мога. Защото са преди всичко необходими. Направо задължителни, ако се публикуват в този блог, където се държи на определено качество и ниво, затова не винаги съм те уведомявал за намесите си. Те са common sense. Не споделям комплимента на Оги, че си перфектен преводач. Явно е чел твоите преводи, които съм редактирал. 🙂

    За да си перфектен преводач от немски на български, трябва да работиш перфектно и с немския, и с българския език. Дали работиш перфектно с български, се вижда от това, че пишеш едно, а после ни обясняваш, че си имала предвид нещо съвсем друго. И противно на това, което си написала, работата на редактора е да направи текста с добро българско звучене, а не да те проверява дали превеждаш правилно от немски.

    Както и да е…

    Вече няма да ти правя корекции, нито редакции. Справяй се сама, щом отказваш съдействие – по начин, който (образно казано) е удряне по ръката, протегната за съдействие в твоята работа и общото дело. Решението ми да оттегля предложението вече е 20% на личностна основа; 30% заради лъжата, че никога досега не си получавала помощ, макар да си я очаквала от десетилетия – за себе си знам, че съм ти помагал, знам, че и Дорина ти е помагала с редакция на преводите, а съм убеден, че са го правили и други. Откъде съм сигурен? – Защото Бог винаги помага и създава условия на тези, които вършат богоугодна работа. И когато някой върши тази работа, но твърди, че не му е помагано, това е богохулство. Осъзнай се.

    Очевидно е, че не оценяваш помощта, а я смяташ за нищо, нещо липсващо. Това беше написала, а какво си имала предвид – само ти си знаеш. Дори редактор е безсилен да се ориентира във версиите ти. Единствената причина сега да не получаваш помощ е, защото условията, които поставяш за работата, може да са угодни някому, но не са богоугодни!

    Та, останалите 50% от мотивите ми да оттегля предложението си за съдействие са в нежеланието да изпълниш волята на Рудолф Щайнер. Той казва, че първата вълна антропософи трябва да опази и предаде наследството му на онези, които сме се въплъщавали в последната четвърт на ХХ век. Напоследък не ти се получава. Но пък те бива да внасяш авторитетни и назидателни „пояснения“ за естеството на работа, от която си нямаш ама никаква представа. И си доволно арогантна – от цялото ти поведение лъха на закостенялост и отхвърляне на всякаква мисъл, че може да научиш нещо от „непосветените“ в „нечленуващите среди“.

    Това просто не е антропософско и не желая да имам общо с него.

    Прекратявам играта на Ариман (лъжите и кривите представи) и Луцифер (гневът и остроумията), като заключвам коментарите. И те моля – не продължавай дискусията в коментари под други статии. Да оставим отворена вратичката за помирение, след като мине време за размисъл.

Коментарите са заключени.