Учителя за социалните въпроси (11)

„Сегашната култура изисква от всички народи да работя за повдигането на цялото човечество“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 »

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Кой има право да съди? — Само Бог има това право. Съденето е прерогатив на Бога. Въпреки това хората са взели това право. Значи само оня, който люби, може да съди, само мъдрият може да съди, само истинолюбивият може да съди. Само оня, който обича живота, може да съди; само оня, който обича знанието, може да съди; само оня, който обича свободата, може да съди.

Как съди Бог? Когато първите ангели съгрешиха, Бог не ги унищожи, а ги изпрати на Земята в огнения университет, за да се учат и възпитават. Този университет изправя всички грешки и прави хората меки. И човек е дошъл на Земята да се възпитава, да придобие мекота. Казват, че човек ще се мъчи вечно. Колко време се включва във вечното? Най-много сто години, умножени на себе си — значи десет хиляди години. Който не е доволен, може да остане на Земята повече години — милион години, умножени на себе си. Колкото време и да прекарате на Земята, все има край.

Сега ще ви говоря алегорично. Питат ме: Къде са ангелите, които едно време сгрешиха? — Те са сегашните славеи, изпратени на Земята да пеят. Ще останат между хората около десет хиляди години, за да ги веселят. Дали вярвате в това, е друг въпрос. За вас това може да е „приказка от хиляда и една нощ“. Ако вярвате в тая приказка, нищо няма да загубите — ако не вярвате, невежи ще останете. Ще знаете, че славеите са ангели, които пеят без пари. Те пеят и казват на българите: «Мислете какво правите. Ако не мислите право, ще ви изпратят на Земята да пеете като нас. Ето, десет хиляди години вече пеем.» Не само славеите пеят и чучулигите пеят, но те са ангели от втора категория.1

* * *

Закон е: Когато съдят някого, ти не го защищавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него с пожелание да изправи грешката си. Когато изправи грешката си, работата се нарежда добре. Не съжалявай, че законът те съди — радвай се, че имаш условия да изправиш живота си.2

* * *

Как постъпва съвременната държава с престъпника? — Като хване някой престъпник, държавата го дава под съд за извършеното престъпление и го осъжда на няколкогодишен затвор. Престъплението се състои в открадването на сто или хиляда лева, а държавата го осъжда на две-тригодишен затвор, при което престъпникът струва на държавата много повече от сумата, която е откраднал. Тази мярка не е разумна. Това не значи, че престъпниците не трябва да се наказват, но държавата трябва да потърси нови наказания, при които тя да не се ощетява, а престъпникът да научи урока си и втори път да не върши престъпления.

Държавата трябва да вземе пример от природата, която във всички свои прояви прилага законите на икономиката: с най-малко разходи по възможност по-големи придобивки. Как постъпва Бог с престъпника? — Като види, че някой греши, Бог не го съди, а му казва: «Стани, върви напред и повече не греши!» Той знае, че ако се спре да го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото ако го остави свободен. Затова е казано, за Бога, че е всеблаг и всепрощаващ. Дори най-големите грехове и престъпления струват по-малко от енергията, която Бог би изразходвал за изправянето им. Бог знае, че като е вложил доброто в човека, един ден той ще се осъзнае и ще се изправи.3

* * *

Днес хората бесят и убиват престъпниците, без да имат въжета и револвери, изработени от праведници, които не знаят какво е грях и престъпление. Речете ли да бесите и убивате с въжета и револвери, направени от престъпници, от хора пълни с грехове, вие ще носите последствията на делата си.4

* * *

Престъпниците трябва да излязат от затворите, да се изпратят в някой ненаселен остров, да им се дадат оръдия, семена, и да ги заставят да орат и сеят. В кратък срок трудът им ще даде добри резултати. Тези хора са способни, пълни с енергия и готовност за работа. Те предпочитат, макар и да работят, да са под открито небе, на слънце, на чист въздух, отколкото да гният в тъмни, студени здания.5

* * *

Един цар в древността пожелал да се прослави. Събрал целия народ около себе си свещеници, учени, философи, вестникари и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат сказки, за да се прочуе в целия свят. Покажете ми един народ, който като е живял по този начин, да се е прочул и да е процъфтял.6

* * *

Всяко общество си има детективи, но ако те надминат няколко хиляди, това може да провали държавата.7

* * *

Хората трябва да се върнат към първия закон, когато живееха заедно, и да си кажат: «Ето тук можем да живеем заедно.» Първоначално те живееха в едно тяло, в един ум, в едно сърце. Значи и сега те могат да живеят така, да се разбират, да си услужват. Какво се разбира под един ум? — Единият ум подразбира разнообразие, а многото умове подразбират еднообразие.8

* * *

В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда! […] Въпросът не се решава така.9

* * *

Ако българите вярваха в Истинския Бог, нямаше да очакват на договора на Уилсън с 14-те точки. Ако и Германия вярваше в Истинския Бог, нямаше да ѝ наложат контрибуция от 120 милиарда лева. Ако и англичаните вярваха в същия Бог, нямаше да налагат такава контрибуция. Срам е за съвременните народи, след като убиха толкова хора, да продават кръвта им! Това не е за осъждане — това е факт! Невидимият, Божественият Свят не търпи това! Това, което става в света, е трупане на престъпления, поради което идват страшни последствия. Народите искат икономическо подобрение, но не създават условия за него. Сегашната култура изисква от всички народи да работя за повдигането на цялото човечество.10

* * *

Мнозина питат: «Какво трябва да се прави, когато дойде въпрос за гласуване?» — Ако аз бих отишъл да гласувам, бих гласувал за справедливостта и бих казал: Нахранете всички хора добре, с топла храна, че да няма гладни и сити, да няма бедни и богати. Дайте на всички хора топла, здрава храна да се нахранят и да благодарят на Бога.11

* * *

В природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито на република. Някои видни окултисти го наричат с името синархия, а в Евангелието го наричат с името Царство Божие. Под думата синархия ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през редица изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат хора.

Понякога се повдига въпросът какво управление да има човек. Монархическото управление у човека се представлява чрез главата, теократическото — чрез дробовете и дихателната система, а демократическото — чрез стомаха. Монархията води своя произход от бащата, теокрацията — от майката, а демокрацията — от синовете и дъщерите. Или, с други думи: бащите създадоха монархията, майките теокрацията, а синовете и дъщерите демокрацията.

Понякога ме запитват кое управление е идеално. Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в природата — това Божествено Управление, което наричат синархия. При туй не трябва например да дойде монархическото управление и да изхвърли теократическото, или обратно. Всички управления трябва да функционират едновременно. Така е в природата. В обществения живот обаче не е така, в индивидуалния живот на хората не е така.12



Бележки:

  1. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 12-13 [^]
  2. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 11 [^]
  3. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 30 сл. [^]
  4. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 191 [^]
  5. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 155 [^]
  6. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 234 [^]
  7. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 24. САМ ИЗТЪПКАХ ЖЛЕБА, Русе 1926, с. 15 [^]
  8. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 24. САМ ИЗТЪПКАХ ЖЛЕБА, Русе 1926, с. 20 [^]
  9. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. ЩЕ МИ ИЗЯВИШ, Русе 1926, с. 24 сл. [^]
  10. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 102 [^]
  11. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 143 [^]
  12. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 33 сл. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.