Учителя за социалните въпроси (10)

„Знаете ли какви са задълженията към държавата? Да, зная ги. Но държавата знае ли какви са задълженията ѝ към мене? Това е общонародно право. Следователно, колкото право има държавата, толкова право имам и аз“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 »

Преди войната1 между Англия и Германия имаше икономическа борба. Като не разбираха вътрешния велик и мощен закон, англичаните казваха: «По какъвто и да е начин, Германия трябва да се спре в индустриално и търговско отношение.» Това значи да се постави на пътя ѝ бент. Правилно ли е това? Като поставиха този бент, именно англичаните станаха причина да се отвори войната през 1914 година.2 Наистина, Германия спря развитието си.

Като се обяви война на Германия, положението на другите държави стана ли по-добро? В Америка повече от шест милиона, а в Англия повече от три милиона души останаха без работа. Навсякъде настъпи голяма криза. Тяхната дейност се пренесе в Русия. Значи положението стана по-лошо. Дойдоха болшевиките, които се заеха да обработят повече земя, за да се изкара много жито. Това стана причина за голямата криза, която доказа, че борбата беше неразумна. Хората се разделиха на две: консерваторите бяха на страната на богатите, а социалистите на страната на бедните. И едните, и другите не разбират закона.

Какво ще придобият народите, ако печелят по този начин? Докато вървят в този път, никой няма да спечели. В природата не съществува никакъв излишък. Има ли нещо ненормално в съществуванието на Съветска Русия? — Не, в съществуванието ѝ няма нищо ненормално, понеже тя се явява като естествено последствие на анормалния живот. Докато народите искаха да се спасят от болшевизма, те попаднаха на него. И сега англичаните се мъчат да се освободят от влиянието на Русия и казват: «Да турим по-свободно управление!» Но в това „свободно управление“ изникнаха пак свободните.

Помнете: Каквато и борба да се води между народите, ако няма разумност, нищо няма да се постигне — между капитала и труда трябва да има разумно отношение. Борбата между тях е подобна на борбата между гладния и сития. Ако сегашните богати станат бедни, а бедните станат богати, с това въпросът няма да се разреши. Злото не е в това, че има богати и бедни, а в неразбирането на хората. Ако бедният се насити и забрави, че е бил беден, и ако богатият обеднее и винаги си спомня времето, когато е бил богат, това не е разрешение на въпроса.

Богатият трябва да носи бедността в себе си, а бедният трябва да носи богатството в себе си. Като срещнеш беден, да виждаш в него богатия, а като срещнеш богат, да виждаш в него бедния. Това се иска от човека: да съдържа и богатия, и бедния в себе си. Същото се иска и от учения и простия, от религиозния и светския. Във всеки човек да виждаш двете положения.3

* * *

Казват на мравките: «Знаете ли, че има култура?» — «Кога ще дойде тази култура при нас?» — Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват: «Знаете ли, че има ангелска култура?» — «Кога ще дойде тази култура при нас?» — Няма да чакате тя да дойде при вас. Вие ще отидете при нея. Вие ще отидете при ангелите!

Седим си ние с нашите китари и чакаме като мравките. Не, мравките трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: «Кога ще дойде Царството Божие за нас?» — Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички трябва да познаем Бога, да познаем Бога, че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от буба на пеперуда и придобием свойството да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света.4

* * *

Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко човек трябва да се домогне до Живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляб от камъни.5

* * *

Съвременната официална наука се е продала като някоя жена и вече не работи за доброто на човечеството, а за неговото разрушение. Всички ония учени, които са посветили целия си живот за благото на човечеството, аз ги похвалявам, нямам нищо против тях.6

* * *

Често най-големите варварства идват от културните народи — те са способни да извършат и най-голямото добро, и най-голямото зло.7

* * *

Всички казват: Кога ще дойде Царството Божие? — Казвам: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенците си. Аз виждам много ангели, които от 4-5 месеца тропат на вашите кепенци — отворете ума си и ги приемете!8

* * *

Търтеите са свирачи в кошера, те са един вид музиканти — без търтеи не може, както не може и без музиканти. Вие казвате, че и без търтеи може. Не, не може без свирци. Вие казвате, че и във вашия живот има много търтеи, но аз ги наричам свирци. Всяка неприязнена мисъл е един свирец, една неприятна музика. Вие питате: «Защо ни са толкова неприятни тези мисли и страдания, които те ни довеждат?» — Защото сте болни, а когато оздравеете, вие ще обичате тези свирци, а страданията сами по себе си обновяват човека.9

* * *

Съвременните християни трябва да са наясно с това какво е патриотизъм. Да любиш отечеството си, разбирам. Да пазиш свещените закони на държавата, разбирам. Но кои закони? — Онези закони, които включват физическия живот, духовния живот и Божествения Живот. И държавата трябва да зачита задълженията на всеки човек.

Казвате: Знаете ли какви са задълженията към държавата? Да, зная ги. Но държавата знае ли какви са задълженията ѝ към мене? Това е общонародно право. Следователно, колкото право има държавата, толкова право имам и аз. Същите отношения ще съществуват и между две държави. Аз ще зачитат законите на държавата не тъй, както тя ги коментира, но тъй както аз ги разбирам. Защото законите на държавата са изобретени от хората. Ако нейните закони са Божествени, аз ще ги зачитам, но ако не са Божествени, още утре може да ме подкупи някой да извърша някое престъпление.10

* * *

Свобода хората не могат да ви дадат — свободата винаги идва от Духа. И знанието не идва от хората, защото те са само негови носители, а идва от Бога. Всички тези велики добродетели идват от Бога.11

* * *

В Божествения Кодекс няма и сянка от смъртно наказание! И смъртното наказание е една измама, фалшификация само на човешкия ум. Казват: «Нямаме ли ние право заради народа си да убием някого?» За народа си можеш да убиеш някого, но за Бога нямате право да убивате. Следователно за вашия народ ще го осъдите, а заради Бога ще го оправдаете. И в бъдеще ще кажете: «Ние те осъждаме за престъплението, което ти направи спрямо нашия народ, но понеже имаме и друг закон за нашия Бог, ще те оправдаем и ще те пуснем — ти си свободен!»12

Към единадесета част »



Бележки:

  1. Става дума за Първата световна война — бел. И.С. [^]
  2. Тук се имат предвид окултно-политическите и икономическите ложи в англо-американския свят, а не хората от народа — бел. пр. [^]
  3. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 95 сл. [^]
  4. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 16 АЗ ТЕ ПОЗНАХ, Русе 1925, с. 30 [^]
  5. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 84 [^]
  6. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26), 4. ВИДЯ ГО ИСУС, Русе 1926, с. 4 [^]
  7. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 141 [^]
  8. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 28 И ОЗДРАВЯ ДЪЩЕРЯ Є, Русе 1925, с. 27 [^]
  9. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи III серия (1915-19), Русе 21929, с. 228 [^]
  10. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. ЩЕ МИ ИЗЯВИШ, Русе 1926, с. 20 [^]
  11. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 180 [^]
  12. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 185 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.