Истанбулската конвенция като „ЛГБТ Инструментариум“

Безкритичната вяра на добрите и прогресивните

През последните седмици сред нашите сънародници (без да броим тези с нестандартна сексуална ориентация) се очертаха две основни групи застъпници за Истанблуската конвенция (ИК), склонни да формират неинформирана позиция по въпроса. Първите подкрепят ИК, защото наивно вярват, че тя предпазва от насилие над жени и домашно насилие. Погрешното им впечатление относно целите на конвенцията вероятно е продиктувано от нейното подвеждащо заглавие. Споровете в общественото пространство показаха, че за мнозина заглавието е достатъчен източник за вземане на твърда позиция по въпроса, а четенето на конвенцията са оставили на специалистите.

Безспорно тази първа група е съставена от добри хора, които искрено недоумяват как може такава благородна кауза да среща критики и неразбиране. Те не виждат никакви гейове и лесбийки в конвенцията и упрекват нейните противници в „опити за лов на вещици“, „болна фантазия“ и др.

Втората група поддръжници на ИК се застъпват за нея, защото тя отговаря на техния либерален проевропейски мироглед. Те се изживяват като модерни хора, вярващи в „европейските ценности“ и „прогреса“. Наясно са, че конвенцията адресира не само насилието срещу жени, но и легитимира нови права на лицата с нестандартна сексуална ориентация. Смятат ИК за неоспорим цивилизационен акт и безкритично „цивилизоват“ своя космополитен мироглед с нови понятия, като „джендър“, „трансджендър“, „полова неутралност“ и т.н. В очите на тази втора категория застъпници за ИК позицията на нейните противници изглежда тесногръда, провинциална и нехуманна. Направо — ретроградна и антиевропейска.

Без съмнение хуманните подбуди в позициите на тези две групи хора заслужават уважение. Но пропуските в информираността на първите и либералният наивитет на вторите налагат необходимостта от разглеждане на факти и положения, които джендър и ЛГБТ организациите в България предпочитат засега да останат неосветлени.

ИК като част от дискретен международен план за правна закрила на ЛГБТ

Българското общество не получи отговор на въпроса, защо един правно обвързващ международен акт като ИК е приет с обикновена административна процедура без никакви обществени дискусии и без гласуване? Бих добавил и други въпроси, чиито отговори вероятно няма да узнаем. Например случайно или умишлено цялата „философия“ на ИК е построена върху едно несъстоятелно — от юридическа и логическа гледна точка — понятие за „социален пол“? Това не поставя ли под съмнение юридическата експертиза на експертната група, изготвила текста на ИК? Как е бил извършен подборът на нейните членове — с независима процедура за оценка на тяхната професионална компетентност или чрез лобистки натиск от заинтересовани организации?

Атмосферата на анонимност и липсата на гласност около появата на ИК намира известно проясняване в текста и контекста на т.нар. Инструментариум за ЛГБТ. На 08.06.2010 г. работната група „Права на човека“ към Съвета на ЕС е приела „Инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ)“. Това е факт, останал извън полезрението на българските медии и държавни институции, както личи от справката в ресорните правителствени сайтове и архивите на водещи електронни издания.

В Инструментариума за ЛГБТ подробно са разписани множество международноправни и политически механизми за закрила правата на ЛГБТ лица. В списъка на тези механизми фигурира и ИК. На стр. 13 четем следната разпоредба:

„Когато Съветът на Европа разработва мерки за защита на правата на човека, като проекта за Конвенция за относно насилието срещу жените, да включва и упражняването на човешките права на ЛГБТ.“

Това недвусмислено показва, че подмолният характер на целия този проект не свършва с подвеждащите внушения в заглавието на ИК или с фокусническите софизми, чрез които нейните анонимни автори накараха цивилизования свят да повярва, че съществува такова нещо като „социален пол“.

Да разгледаме по-подробно тези софизми

Първоначалната трактовка на понятието „джендър“ като „трети пол“ постепенно изпадна от речника на публичното говорене. Вероятно защото за всеки здравомислещ човек е очевидно, че не съществуват други полове освен двата биологични. А сексуалните девиации около тези два пола са безсилни да обосноват съществуването на трети пол.

В общественото пространство се настани алтернативният израз „социален пол“ със съдействието на „добри“ практики от други страни. Например в Германия, Италия и Русия понятието „социален пол“ като превод на „джендър“ отдавна се радва на обществен прием и на институционална тежест. В крайна сметка този превод получи широка гражданственост и у нас. Нищо чудно да бъде възприет като легитимно юридическо понятие в бъдещата законотворческа работа.

Но ако се абстрахираме от международния авторитет на тази джендърна идеологема, веднага прави впечатление, че понятието „социален пол“ е също така лишено от смисъл, както и „трети пол“.

Какво значи един пол да е „социален“?

Социален е синоним на обществен. А словосъчетанието „обществен пол“ е пълна безсмислица. Полът е индивидуална природна даденост, а не обществена. Следователно има логика да говорим за индивидуален пол, но не и за социален пол. Защо тогава милиони хора по света безкритично приемат догмата за „социалния пол“?

Отговорът на джендър идеолозите е колкото претенциозен, толкова и неубедителен. Тяхната пилотна дефиниция (с незначителни модификации в различните източници) обяснява, че „социалният пол (джендър) е набор от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността“. Звучи като извадка от курсова работа на посредствен студент. Подобна е и дефиницията на „джендър“ в чл. 3 от ИК — очевидно рожба на същото идеологическо опиянение.

В действителност физиологическите характеристики на човека няма как да бъдат социално конструирани, защото своята физиология той получава от природата, а не от обществото. От друга страна, поведенческите особености, въпреки обществените влияния, в крайна сметка са произведение на личността, а не на обществото. Същото важи и за всякакви действия на човека, обусловени от неговите индивидуални полови характеристики. Авторството върху тези действия, както и отговорността за техните последствия, фактически и юридически е на отделния човек, а не на обществото.

Опитите за демаскиране на фактическата несъстоятелност на постулатите за „социалния пол“ са безпредметни, защото тяхната цел не е да описват реалността, а да

създават фалшива реалност

Джендър идеологията черпи вдъхновение от убеждението, че езикът не само отразява действителността, но и я създава. Затова тази идеология се гради върху безвкусна плетеница от смислово безсъдържателни словесни конструкции. А в мрежата на нейните идеологически софизми са уловени безчет държавници, политици, интелектуалци… В амбицията си да легитимират сътворението на „новия (безполов) човек“ теоретиците на джендъра, изглежда, сами се оплитат в собствените си наукоподобни софизми.

Забележителен пример е противоречието между текста и подтекста в догмата за „социалния пол“. В текста е внушението, че „джендър (социален пол) означава социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете“. (Из чл. 3 на ИК). А в подтекста е борбата за легализиране на субективната възможност на индивида сам да избира своята сексуална идентичност, независимо от обективния факт на своя биологичен пол. Подобен избор обаче е личен, а не социален. С други думи, в своя подтекст „джендър“ е индивидуален фантазъм, а не социална конструкция!

Дали това е случайно противоречие в базисната догма на джендърната идеология или е израз на нейното присъщо доктринално лицемерие? — Оставям на вашата преценка.

Автор: Христо Радков

* * *

Още по темата:

Размисли върху един „джендърен“ проект, действащ в училищата

Войната срещу децата: документален филм за бесовете на прага ни

Нахалството на ГЕРБ и Истанбулската конвенция

Британски съветник: Натрапването на трансджендъризма сред децата трябва да спре

Готвят изумителни секс уроци за 5-годишни деца (твърде мръсно за твърде млади)

Истанбулската конвенция — рай за феминизма, ад за недочелите

Разни мисли — 09: Страхът от разногласие и филтрирането на общества

Перверзии в образователната система за деца в Бразилия

Детско порно и расизъм в щатската образователна система

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

8 коментара за "Истанбулската конвенция като „ЛГБТ Инструментариум“"

  1. Стопанина  14.02.2018 г. | 01:17 ч.

    Благодаря на Христо за статията.

    А ето и няколко конкретни факти от съвремието, произхождащи от джендър идеологията:

    Ще започнем с неоспоримия факт, че Зимните олимпийски игри вече позволяват на биологични мъже да се състезават като „жени“ срещу истински жени. Това означава, че индивиди с мъжка костна структура, мъжка мускулатура и мъжко общофизическо развитие ще могат да побеждават жените в състезания и да им крадат златните медали, защото са „жени“.

    Това, разбира се, е невероятно глупаво и измамно. Също така е нечестно спрямо жените, но това като че ли никога не е притеснявало „прогресивните“.

    Както обяснява Breitbart.com: „Международният олимпийски комитет (IOC) потвърди, че ще позволи на трансджендър атлети да се състезават в която категория пожелаят по време на Зимната олимпиада 2018 г.“

    Тази недвусмислена гавра с жените атлети от биологични мъже, колкото и да е иронично, се прави в името на „прогресивността“ и „толерантността“. Да, ако не толерирате биологични мъже да сгъват на четири жените в някой бъдещ олимпийски турнир по борба (или друго състезание), значи сте нетолерантни и тесногръди. Ето така Олимпиадата се превръща в инструмент на невменяеми, псевдонаучни „леви“ активисти, които настояват хората да вярват във въображаеми неща или да рискуват да им сложат етикет на „човеконенавистници“.

    Под наивния лозунг за „прогреса“ скоро няма да има истински жени, които да печелят в женските категории. Медалите ще отиват при МЪЖЕ, които се правят на жени. Ето как либералите всъщност си представят „женските права“. Представете си бъдеще, в което биологичните жени никога вече не печелят медали. Това ще се прави в името на „социалната справедливост“, и то от същите „леви“ идиоти, които редовно обвиняват останалите, задето водели „война срещу жените“.

    Впрочем, няма да мине много време, преди да обявят отделната категория за жени като „сексистка“. Все пак, ако вярваме на „прогресивните“, жените и мъжете нямали каквито и да било разлики. Затова ще ни разправят, че мъжете и жените трябва да се съревновават в една и съща категория, да речем, на олимпийския бокс, бойните изкуства и дори при вдигането на тежести.

    По същата тази логика, либералите би трябвало да вярват, че няма такова нещо като мъже, биещи жените си. Защото по-едрият и по-силен мъж в домакинството, който пребива партньора си от женски пол, просто може да се самоопредели пред полицаите като жена. И така, няма насилие от мъж срещу жена, а „женски бой“. Това е новата ненормална логика на „левите“.

    Да не забравяме, че според същите лунатици, жените не трябва да имат техни обособени тоалетни, защото нямало да бъде „толерантно“ спрямо зловещите и извратени мъже, които обичат да причакват жени в женските тоалетни. По някакъв начин в главите на „левите“ част от „феминизма“ включва и отварянето на женските тоалетни за мъже. Източник.

    Статията продължава в източника, но по-нататък акцентира на други неща.

  2. Светльо  14.02.2018 г. | 10:00 ч.

    Благодаря за статията и труда ти по нея Христо!

  3. Весо  22.02.2018 г. | 09:57 ч.

    http://epicenter.bg/article/Dzhendar-politikata-i-multikulturalizmat-unishtozhavat-zapadnata-tsivilizatsiya/147081/11/0

    Още един българин живеещ в канада за потъващия кораб наречен ,,запад” и джендър политикат

  4. Стопанина  22.02.2018 г. | 11:40 ч.

    Винаги се радвам, когато попадна на българи, които не са позволили да се устремят към бездната заедно с грандиозния потъващ кораб. Светят на фона на Милен-Радевци и Никола-Чухлевци.

  5. Alex-R  22.02.2018 г. | 12:59 ч.

    Струва ми се, че цялата погрешност на днешната постановка за „социалния пол“ се гради на непредпазливо изречената някога от Огюст Форел теза, че сто-процентовите мъже, както и сто-процентовите жени, могат да представляват само НЕДОСТИЖИМА ФИКЦИЯ. Инак всички ние сме индивиди, разположени някъде по скалата между двете крайности. Разбира се голяма част от човеците са в „женската половина“, а друга голяма част от тях са дислоцирани в „мъжката половина“ на така изобразената ос. Някои обаче се намират много близко до „нулевата точка“ — по средата. За тях какво може да се каже? Може да се каже единствено това, че те са пренебрежимо множество. Но това което сега се иска да се прокара (по глобалистично законов път) е МНОГО ГОЛЯМА ГАВРА с всякаква логика. Сега искат да дадат възможност за ИНДУВИДУАЛЕН ИЗБОР, т.е. всеки по свое усмотрение да може да се самоопредели като един от онези, които се намират около „нулевата точка“ по така упоменатата скала. Защото очевидно са преценили, че имат някаква ИЗГОДА от такъв избор…

  6. Светльо  22.02.2018 г. | 13:38 ч.

    Тези на „нулевата“ точка принадлежат също към един от двата биологични пола! Това, че са Душевно болни е проблем, който първо трябва да осъзнаят и после евентуално решат!

    Колкото до сто-процентовите жени и сто-процентовите мъже това са архетипни качества на всеки. Аз като мъж съчетавам както мъжки, така и женски архетипни качества. Мога да бъда милосърден, любящ, сърдечен едновременно с това мога да съм твърд, категоричен, неемоционално разсъдлив и прочее. Това може всеки човек, но това са качества на неговата Душа (психика). Това не е нещо, което да не е известно и на науката, и на религиите, а още по-категорична е Духовната наука!

    Тези, които драпат към това всичко съвсем са наясно какво правят, за това са насочили главно своите усилия към подтрастващите. За това защото на тази възраст, до около 15-тата година, все още Душата (Астралното тяло) и Аза(Съзнанието, Духа) не са се инкарнирали изцяло и не работят, така да се каже на 100% все още. Както се казва за всяко нещо си има време!

    Дали е нормално да се обяснява на едно дете на 8 или 9 години как то съчетава в себе си мъж и жена? Какво ще разбере то от това, освен объркване? Объркване защото Съзнанието все още НЕ работи по начин, по който работи Аза (Съзнанието, Духа) на 25 да речем и нататък.

    Всичко останало е, както казваш Alex-R – МНОГО ГОЛЯМА ГАВРА, която цели именно това – обезличаване на Аза- директна атака срещу него. Духовната наука разпознава Аза като Духа, Вечното, Божествената частица!

  7. велина  01.06.2018 г. | 14:02 ч.

    Здравейте, за пръв път пиша тук ! Свършихте великолепна работа с разгласяване на цялата мръсотия по ИК. Напоследък медиите зашумяха по случаите на легално отвличане на деца в Норвегия от тяхната „Служба за защита на детето.“.. Чудех се защо точно сега ,“ Българските“ медии се открехнаха по въпроса, като български граждани от години се борят за децата си по съдилища- норвежки и в Страсбург… а то защо , за да ни приспят заради нашия Закон за детето-погледнето го- не е ли идентичен на норвежкия. И така гледайки ужасиите от Норвегия, се успокояваме , че у нас не е така.Ама ще стане, ако не се събудим отново…https://www.viennadnes.com/spodeleno/34-bezmilostniya-klin.html Надявам се , чрез този сайт тази опасност да получи гласност, надявам се и на статия от Стопанина, защото той умее да „Бие камбаната “ и да „отваря очи“.

  8. Стопанина  01.06.2018 г. | 14:31 ч.

    Здравейте, Велина,

    Темата е сериозна, но засега предпочитам да не си „изгърмяваме патроните“. Следя случаите, в които са замесени социалните служби, като засега не откривам „норвежки синдром“. Има проблеми, например за мен е безумно да се смята, че едно дете е в риск, защото не е било ваксинирано, но дори тогава не се стига до крайности.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.